Отдавна не съм писал нищо малко по-дълго от няколко реда. От 5 дни съм в Германия. Пътуването.... Леле, какво пътуване беше. Полетът ни беше от София в 6.00 сутринта на 7ми. Целият ден на 6ти се оправяха багажи, влизаше се от време на време в БГлог, за разтоварване, и привечер потеглихме към София. Там щяхме да отседнем при една леля на майка, която живее заедно с дъщеря си и съответно - нейната дъщеря, която ми се пада 2ра братовчедка, и с която не се бяхме виждали сигурно от година. Последно когато се видяхме, беше октомври миналата година, когато бях в София да си взимам визата... Абе, въобще... дълга и широка. Та, как си представях аз нещата: Ще отидем ний в София, ще се видим, ще хапнем, можеше и малко да пийнем и ще поспим поне едно 6 часа, за да сме отпочинали на другия ден. Не щеш ли обаче, след многото разговори и радости от това, че се виждаме, колко сме били пораснали и т.н., братовчедка ни Поля (защото пътуваме заедно с брат ми и неговата приятелка) настоятелно ни моли да излезем някъде на кафенце, за да си се видим както подобава. Тук вече беше смешният момент. На мен ми беше много странно - хем ми се излизаше малко, хем исках да си почина, защото беше вече около 21.00, а в 4.00 трябваше да сме на летището, което значеше, че към 3.00, 3.00 и нещо трябваше да станем. В крайна сметка пийнахме няколко бири, видяхме се, прибрахме се към 12 и така. Никой още не си беше легнал, затова чак към 1 легнахме да поспим, и съответно спахме само 2 часа.
На летището бях полу-умрял - болеше ме корем (сигурно от бирата), а очите ми се затваряха. След 2 часа чакане и проверки на багаж и на документи, вече бяхме в чакалнята за самолета. Видяхме се и с Гаргичка, но аз бях толкова умрял, че едва си разменихме 2-3 приказки. После в автобуса ми говореше някакви неща на немски, защото с нея пътуваше и някаква германка, но аз с моите комплекси за езика си въобще не се включих в разговора. Самолетът излетя успешно, по някое време ушите ми заглъхнаха и ми беше трудно да преглъщам (от смяната на налягането ще да е). Не обърнах много внимание и си заспах. Събудих се след около час и половина при приземяването. Колесниците се блъснаха в пистата и усетих скоростта много по-силно, защото вече бяхме на земята, а не във въздуха. Кацнахме в Будапеща. Там щяхме да чакаме още 2 часа, докато се прикачим на самолет до Франкфурт Хан. Пак - проверки на документи, на багажи, опашки, чакане... ужас!
2рият полет мина идентично - със заглъхване на ушите, със сън и със събуждане при приземяването. Това, което очаквахме бе, че от Франкфурт Хан ще си хванем влак и ще си отидем до Дуисбург направо. Обаче трябваше да ни е максимално трудно. На това летище нямаше гара наблизо и съответно трябваше да пътуваме още почти 2 часа с автобус до Франкфурт. Оттам - на гарата - купуване на билети, бързане за влака, и пак - прикачване. Трябваше да стигнем от Франкфурт до Кобленц за 2 часа, и оттам - до Дуисбург за още 2. Тук идва и хубавата част.
Влакът се движеше почти постоянно по поречието на Рейн. Бяхме седнали на едни седалки, които гледаха направо към прозорците и се чувствах, все едно се движа с параход. От другата страна се пъчеха скали, надвисваха облаци и малки селца се сгушваха в хълмовете. Имаше и линии и от другата страна на реката и когато минаваше влак, забелязвах как се врязва в тунели, прокопани в скалите, непосредствено до реката, като входовете им бяха като крепостни стени на замъци. Много красиво беше. На най-високите възвишения пък се появяваха постоянно замъци, ама точно като тези от средновековието - с каменни стени и кули, с квадратни отвори за стрелци. Беше приказка... Жалко, че нямах фотоапарат да заснема, но и снимките нямаше да са достатъчно хубави. Сигурно видяхме около 30на замъка - най-различни - от приказни, по-приказни...
Нататък не ми се разказва - смяна на влак, после - влачене на куфари, пазаруване, и най-накрая - вечерта - вино и сирене Бри.
Дано не съм ви отегчил много :)
Comments12
СТИГА ТОЛКОВА ОТ НАС ДА МИНЕ!
НЯМА КОЙ ДА ИЗРИНЕ ВМЕСТО НАС АВГИЕВИТЕ ОБОРИ.
Като проработи това с писмата - ще те черпя с жена ти (ако имаш такава) в Японския ......
1 - на мястото на звездичката има "у" - означава - да си го преместят от единия крачол , в другия.
Далеч съм от мисълта, че аз, господин никой, ще размърдам нещо в тази държава. Но пък някак си се надявам, че ако аз направя нещо, после друг, после трети, четвърти...И ако тези действия се знаят и хората разберат, че не трябва да се оставят да ги тъпчат и да повтарят "Остави я тази работа, нищо няма да стане" или пък "Недей се забърква, някой друг ще я свърши таз работа", то надявам се че някой ден България ще се оправи.
Защото ще се насади нетърпимост към корупция и към безвластие и към беззаконие в Българина. Той ще осъзнае, че той е този, който има права, че неговите данъци, които плаща хранят тези, които го тъпчат. И ще започне да изисква, а не да се моли.
Ако стотици, хиляди българи проявят нетърпимост и завалят жалби срещу шофьори на автобуси, срещу дупките, срещу корупцията, срещу мудността на чиновническия апарат, срещу всичко, което те преживяват, то тогава Бога ми, вярвам, че ще се оправим.
Трябва да проявим воля и да изразим мнение, иначе няма да сме нация и народ, а бездушна тълпа.
Само сравнете нас и германците: германецът си гони правата до дупка, съди полицая, че го е глобил неправомерно...съди туроператора, че не го е предупредил за нещо си... и не печели винаги, но не се оставя ей така да го тъпчат.
А ние хем искаме да ни е спокойно - хем уредено: е не става така.
Оплакал се гражданина - браво, има право - да плаче! Взимам оплакването и какво - по протокол и процедура - на другата инстанция. Колежката ще вземе мерки! Какви? Ще пише препоръка на съответния субект. Получавате по едно копие от препоръката - и толкова.
Има начин обаче според мен - вземи и изпрати тази случка на 1001 интернет страници (такива места като това) и 1001 вестника (особено на Трета Възраст и Лечител, най-четените медии) - да се знае от всички какви серсеми и маскари са тези.
и после ще говорим! Шута в Дирника трябва да е финансов!
Прав си донякъде... Но има и нещо друго. Аз като писах по разни форуми ми направи впечатление, че много сънародници не се заслушват в предупреждението. Вместо това викат: "Че кой те е бил да се качваш на автобус? Има самолети!"
И то няколко пъти ми се наби в главата, че вината си е моя, щото съм бил достатъчно тъп да не се кача на самолет. Това също е тъжно...
А иначе работя в медия и имам много връзки в ежедневници и седмичници, това също е мярка и може да я използвам.
Можеш ли да ме убедиш, че в БГ всяка една жалба до всяка една държавна институция потъва в архива или в коша без да бъде погледната?
Та Карамеле, Абсолютно не гарантирам - но така е направено че резултати няма. Та пиши по вестници! Кажи на приятели - става, Жалбата - задължително! А да питам пътешественика - ти повече пари наложи ли се да платиш? Освен билета? После на връщане пише, че си пътувал удобно? Те казаха ли ти с какво превозно средство ще пътувате? Освен жалбата - говори ли с юрист?
Не, не са казали с какво превозно средство ще ни връщат от Германия. Всички пътници бяха изумени и ядосани. Също като мен. И докато пътувахме повечето се заричаха, че ще няма да оставят нещата така, но не знам какво са направили изобщо.
Не съм говорил с юрист, нямам познат такъв, а към този момент не мога да си позволя да платя, че съм леко разорен от това пътуване, а ме чакат и някои други неотложни разходи. Но като видя резултата от жалбата ще е минал поне месец и вярвам, че ще мога да се консултирам (ще имам и финансова възможност) и да видя какви права точно имам и ако имам шансове ще заведа дело.
Pagination