BgLOG.net
By kordon , 19 September 2010
Наскоро в Германия излезе книгата на видния политик и финансист Тило Сарацин "Германия се самоунищожава" («Deutschland schafft sich ab»),която предизвика остри полемики в германското общество и особено сред политическата каста.Тило Сарацин (Thilo Sarrazin) е член на Социал-демократическата партия, работил е в компанията Deutsche Bahn-Немския релсов транспорт,бил е сенатор по финансовите въпроси в сената на град Берлин,а от май 2009 участва в съвета на директорите на Deutsche Bundesbank- Немската централна банка.Изобщо той в никакъв случай не е случаен човек.И именно поради това неговите изказвания и изводи,противоречащи на обичайната политкоректност,обладала политическите среди в Германия (а всъщност битува навсякъде по света),шокира политическия елит,свикнал да обитава високо в облаците на конформилността и опортюнизма, далеч от ежедневните проблеми на обикновените граждани.Но с какво точно г-н Сарацин предизвика политическия земетръс,който още не е стихнал във Федералната република?Ето част от неговите аргументи:"Всички наши главни културни и икономически проблеми са концентрирани в група от 5-8 милиона емигранти от мюсюлманските страни"."С емигрантите от Източна Европа,Индия и Виетнам ние не изпитваме нищо подобно. След първата вълна те са неотличими от останалите групи от населението на Германия".Г-н Сарацин доказва също,че мюсюлманите се явяват тежко бреме за системата за социална защита,тъй като голяма часта от тях живеят от държавни помощи,като в същото време икономическите изгоди от мюсюлманските емигранти са минимални.Главния тезис на автора се заключава в следващото твърдение: демографския спад в Германия,наред с масираната мюсюлманска емиграция и ниското ниво на култура и интеграция на мюсюлманите ще доведат в крайна сметка до окончателното унищожение на немската култура.В своята книга г-н Тило Сарацин привежда и кокнкретизира,привличайки статистически данни,своите нееднократно озвучени идеи за гибелната демографска,социална, имиграционна и образователна политика,провеждана в продължение на много години от либералните власти в Германия.Общият извод е,че при съхраняване динамиката на съществуващите процеси, населението на Германия не само ще се съкрати до минимума,но ще се влоши и неговото "качество".Изводите на автора напълно се потвърждават от официалните цифри:съгласно данните на Федералното статистическо ведомство за 2009 г.,в Германия живеят 82 млн. души,от които 15,5 млн. не са немци.Предисловието на книгата е дело на активистката за борба с ислямизацията  в Германия Неджла Келек,която всъщност е туркиня по произход.Тук ще приведа няколко извадки от книгата "Германия се самоунищожава" на Тило Сарацин,преводът на които е дело на Милен Радев.  „През последните 45 години никога не бе воден разумен дебат за демографското развитие в Германия. Който не бе готов да се включи в строя на оптимистите и вечните успокоители, на рицарите на безпроблемността, който дръзнеше да прояви загриженост, бързо констатираше фрустриран, че остава сам самичък. Нерядко такъв индивидуалист се оказваше натикан в ъгъла в ролята на реакционен националист. Общественият дискурс в Германия се намира в едно странно противоречие: от една страна в публичното пространство преобладава страстта към развлеченията и скандалните разкрития, а от друга в него господстват евфемизмите на политическата условност:

- десетилетия не беше позволено да кажеш и дума за спада на раждаемостта, без да рискуваш заклеймяването ти като реакционен шовинист 
- социалното бреме на неуправляваната миграция бе табу, а разговорът за това, че хората са различни - едни интелектуално по-надарени, други - по-малко, едни по-мързеливи, други по-трудолюбиви, някои повече, други по-малко морално устойчиви, бе съвършено невъзможен
- табу беше да се казва, че може и да избуташ 90 % от учениците от дадена година до матура, но едва ли и 10 % от тях ще отговарят на изискванията да следват математика
- табу бе да се твърди, че като народ губим средностатистически интелигентност, щом по-интелигентните сред жените раждат по-малко на брой деца от средното или въобще нямат деца
- табу бе да се твърди, че индивидът е сам отговорен за своето поведение, а не обществото...”
* * *

„Като икономист и политик съм констатирал постоянно, че когато си на отговорна позиция може и да не е невъзможно, но поне е изключително трудно да изговаряш неудобни истини. Има разбира се политическа мъдрост в това да се концентрираш върху решими проблеми и върху предложения, които мнозинството би подкрепило. Но такъв подход усложнява както ясния анализ така и необходимата терапия и ако човек не внимава, умът му може бързо да се замъгли до пълна загуба на способността за лична преценка. Всички водещи политици са в това положение; мнозина от тях търсят спасение в плитки води. А същевременно в обществото е налице много силна потребност към неразкрасената истина. Онзи обаче, който реши да задоволи тази потребност, поема голям политически риск и лесно става жертва на медийната власт, която упражняват политически коректните....”

* * *

„Икономически погледнато Германия се намира в късната фаза на онази златна епоха, която започна около 1950 г. и сега бавно отива към своя край. От 20 години реалният доход на трудово заетите не се покачва, след най-късно 10 години той ще почне да спада и вследствие на демографските деформации този тренд ще се запази. Такава прогноза не се връзва с актуалните успехи на германския експортен бизнес, не пасва към инициативите за елитно качество на образованието на германските университети и не пасва към многобройните други хубави новини, с които ни радват всекидневно. Каква полза има обаче от такива краткосрочни успехи, когато пропиляваме базата за бъдещ растеж на жизнения стандарт и то и количествено, и качествено:

- количествено, защото от 45 години насам всяко ново поколение е с около 1/3 по-малко от предходното, при същевременно запазване на средната продължителност на живота,
- качествено, защото способностите за образование и предпоставките за образование на новородените устойчиво се влошават, а в манталитета на новите поколения закърняват онези качества, които са основа на всеки продуктивен възход...”

* * *

„... Броят на мигрантите мюсюлмани в Германия възлиза по мои изчисления на 6 до 7 милиона. Средната им възраст е под 30 години, докато средната възраст на автохтонното немско население е 45 години. Дялът на мюсюлманите между под 15-годишните е вече 10 %, техният дял сред новородените е значително по-висок.

От 15-те милиона души в Германия с миграционен произход, 25 до 45 % произхождат от мюсюлмански страни. Но в тази група са концентрирани 70 до 80 % от проблемите на мигрантите, свързани с комплексите образование, трудов пазар, социални трансферни плащания и престъпност. Недиференцираното вкарване на всички мигранти в „един кюп”, както се прави в Годишния статистически доклад на правителството е заблуждаващо. То пресилва проблемите на успешните групи сред мигрантите или дори внушава проблеми там, където такива няма. Същевременно този метод завоалира специфичните интеграционни проблеми, свързани с мигрантите от мюсюлмански страни. Много по-ниско отколкото сред другите групи е средностатистическото участие на мюсюлманите в Германия на пазара на труда и в областта на образованието, а много над средното е тяхната квота сред получаващите социални трансферни плащания и в престъпността с употреба на насилие...”

* * *

„Надеждите, че интеграцията на мигрантите мюсюлмани, която се измерва с успехите в областта на образованието, представеността на пазара на труда и при владеенето на езика ще отбележи успехи в течение на годините не се изпълниха. Напротив, степента на интеграция и готовността за интеграция изглежда че спадат и това се отнася с особена сила за второто и трето поколение. Причините се крият в недостатъчните успехи на мюсюлманските младежи в системите за образование и професионално обучение, в преобладаващото сключване на бракове с партньори от родината, но и в прекомерната фиксация върху традиционната родна култура..”

* * *

„Неджла Келек, Сейран Атеш, Гюнер Балджъ са израснали в Германия публицистки от турски произход. Те, също както забягналата от Холандия Хирси Али, от години се опитват да убедят германската общественост, че ислямските общества са колективистични по характер, че на тях са им присъщи презрението и потискането на жената, които често ескалират до прояви на насилие.

Част от германците - включително от обществения елит - не могат да схванат проблема. В техния непосредствен битов, семеен, работен свят мюсюлманските мигранти не присъстват пряко или ако ги има, то само като домашни чистачки или като екзотични статисти по време на Карнавала на културите в берлинския квартал Кройцберг. Нещо повече, част от интелектуалците и либералните медии дори изпитват зле прикрито злорадство от факта, че мюсюлманската миграция руши устоите на Германия...”

* * *

„Завършвам тази книга с два постулата:
1. Всяка държава има правото да решава, кой може да имигрира на територията й и кой не.
2. Западните и европейски ценности и съответните културни особености на народите си струва да бъдат запазени. И след 100 години датчаните трябва да могат да живеят като датчани сред датчани, а германците като германци сред германци, стига да го желаят.

Срещу изразената в двата постулата ценностна система на една гражданска средна класа се води в Германия от десетилетия ожесточена борба - с открити и с прикрити средства. Който мисли по този начин бива отритнат в ъгъла на реакционната десница. Разпространеният в Германия мним либерализъм в традициите на поколението от 68-година, смята всяка форма на демографска политика за осъдителна и всяка имиграция за по принцип добра. Управлението или ограничаването на миграцията е според тези кръгове нещо незаконно или поне неморално. Във всички случаи то се смята за израз на мрачни националистически стремежи за запазване на германския характер на Германия.

Аз желая обаче моите потомци и след 50, и след 100 години все още да живеят в една Германия, в която езикът на общуване ще е немски и в която хората ще се чувстват германци, страна, която ще е запазила и развила своите културни и духовни способности, страна, улегнала сред Европа на отечествата. Ще ме извините, но за мен този въпрос е по-важен от въпроса дали през следващите 100 години нивото на Северно море ще се покачи с 10 или с 20 см. Сигурен съм, че и нашите източни съседи в Полша желаят и след 50, и след 100 години да са поляци, също както французите, датчаните, холандците и чехите желаят съответно същото за своите народи и страни...”

* * *

„... Ако обаче масовата имиграция на чужди на образованието и културата групи от Африка, от Близкия и Среден Изток продължи, проблемите ще се задълбочат. Мнозина не желаят да чуят това. Продължим ли в този дух, всяко ново поколение германци ще бъде с една трета на брой по-малко от предходното и при това образованите слоеве ще се свиват все по-ускорено. Липсата ще попълваме с анадолски селяни, с палестински бежанци и с бежанци от зоната Сахел.

Германия няма да загине с внезапен гръм и трясък. Тя ще си угасне тихо и мирно заедно с германците и с демографски обусловеното изчерпване на нейния интелектуален потенциал. Германското в Германия се разрежда и изтънява все повече и повече, интелектуалният потенциал се губи още по-бързо. Кой ще познава след 100 години „Нощната песен на скитника” на Гьоте? Ученикът на Корана от съседната джамия едва ли...

Но дори и да няма повече германци, Северогерманската низина няма да остане безлюдна. В Централна Европа винаги ще живеят хора. Климатът е приятен, централното местоположение дава предимства, а наследената инфраструктура е добра. Само германските острови на територията, която носи названието Германия, ще стават все по-малки и малки, ако не се промени нещо фундаментално. Няма да е нужно кой знае колко време - нашите внуци и правнуци ще го преживеят. Германският елемент може да изчезне от Централна Европа, както е изчезнал гръцкият от Мала Азия. Само дето ще е по-бързо и вероятно ще е без кръвопролитие. Нас, германците няма да е нужно да ни прогонват, ние се сбогуваме тихичко от историята, според закономерностите на таблицата на смъртността на Федералната статистическа служба...”

Превод: Милен Радев
 
Legacy hit count
426
Legacy blog alias
41183
Legacy friendly alias
-ГЕРМАНИЯ-СЕ-САМОУНИЩОЖАВА--КНИГАТА-КОЯТО-РАЗТЪРСИ-ГЕРМАНИЯ

Comments

By kordon , 17 September 2010
Наскоро в Германия излезе книгата на видния политик и финансист Тило Сарацин "Германия се самоунищожава" («Deutschland schafft sich ab»),която предизвика остри полемики в германското общество и особено сред политическата каста.Тило Сарацин (Thilo Sarrazin) е член на Социал-демократическата партия, работил е в компанията Deutsche Bahn-Немския релсов транспорт,бил е сенатор по финансовите въпроси в сената на град Берлин,а от май 2009 участва в съвета на директорите на Deutsche Bundesbank- Немската централна банка.Изобщо той в никакъв случай не е случаен човек.И именно поради това неговите изказвания и изводи,противоречащи на обичайната политкоректност,обладала политическите среди в Германия (а всъщност битува навсякъде по света),шокира политическия елит,свикнал да обитава високо в облаците на конформилността и опортюнизма, далеч от ежедневните проблеми на обикновените граждани.Но с какво точно г-н Сарацин предизвика политическия земетръс,който още не е стихнал във Федералната република?Ето част от неговите аргументи:"Всички наши главни културни и икономически проблеми са концентрирани в група от 5-8 милиона емигранти от мюсюлманските страни"."С емигрантите от Източна Европа,Индия и Виетнам ние не изпитваме нищо подобно. След първата вълна те са неотличими от останалите групи от населението на Германия".Г-н Сарацин доказва също,че мюсюлманите се явяват тежко бреме за системата за социална защита,тъй като голяма часта от тях живеят от държавни помощи,като в същото време икономическите изгоди от мюсюлманските емигранти са минимални.Главния тезис на автора се заключава в следващото твърдение: демографския спад в Германия,наред с масираната мюсюлманска емиграция и ниското ниво на култура и интеграция на мюсюлманите ще доведат в крайна сметка до окончателното унищожение на немската култура.В своята книга г-н Тило Сарацин привежда и кокнкретизира,привличайки статистически данни,своите нееднократно озвучени идеи за гибелната демографска,социална, имиграционна и образователна политика,провеждана в продължение на много години от либералните власти в Германия.Общият извод е,че при съхраняване динамиката на съществуващите процеси, населението на Германия не само ще се съкрати до минимума,но ще се влоши и неговото "качество".Изводите на автора напълно се потвърждават от официалните цифри:съгласно данните на Федералното статистическо ведомство за 2009 г.,в Германия живеят 82 млн. души,от които 15,5 млн. не са немци.Предисловието на книгата е дело на активистката за борба с ислямизацията  в Германия Неджла Келек,която всъщност е туркиня по произход.Тук ще приведа няколко извадки от книгата "Германия се самоунищожава" на Тило Сарацин,преводът на които е дело на Милен Радев.   „През последните 45 години никога не бе воден разумен дебат за демографското развитие в Германия. Който не бе готов да се включи в строя на оптимистите и вечните успокоители, на рицарите на безпроблемността, който дръзнеше да прояви загриженост, бързо констатираше фрустриран, че остава сам самичък. Нерядко такъв индивидуалист се оказваше натикан в ъгъла в ролята на реакционен националист. Общественият дискурс в Германия се намира в едно странно противоречие: от една страна в публичното пространство преобладава страстта към развлеченията и скандалните разкрития, а от друга в него господстват евфемизмите на политическата условност:

- десетилетия не беше позволено да кажеш и дума за спада на раждаемостта, без да рискуваш заклеймяването ти като реакционен шовинист 
- социалното бреме на неуправляваната миграция бе табу, а разговорът за това, че хората са различни - едни интелектуално по-надарени, други - по-малко, едни по-мързеливи, други по-трудолюбиви, някои повече, други по-малко морално устойчиви, бе съвършено невъзможен
- табу беше да се казва, че може и да избуташ 90 % от учениците от дадена година до матура, но едва ли и 10 % от тях ще отговарят на изискванията да следват математика
- табу бе да се твърди, че като народ губим средностатистически интелигентност, щом по-интелигентните сред жените раждат по-малко на брой деца от средното или въобще нямат деца
- табу бе да се твърди, че индивидът е сам отговорен за своето поведение, а не обществото...”
* * *

„Като икономист и политик съм констатирал постоянно, че когато си на отговорна позиция може и да не е невъзможно, но поне е изключително трудно да изговаряш неудобни истини. Има разбира се политическа мъдрост в това да се концентрираш върху решими проблеми и върху предложения, които мнозинството би подкрепило. Но такъв подход усложнява както ясния анализ така и необходимата терапия и ако човек не внимава, умът му може бързо да се замъгли до пълна загуба на способността за лична преценка. Всички водещи политици са в това положение; мнозина от тях търсят спасение в плитки води. А същевременно в обществото е налице много силна потребност към неразкрасената истина. Онзи обаче, който реши да задоволи тази потребност, поема голям политически риск и лесно става жертва на медийната власт, която упражняват политически коректните....”

* * *

„Икономически погледнато Германия се намира в късната фаза на онази златна епоха, която започна около 1950 г. и сега бавно отива към своя край. От 20 години реалният доход на трудово заетите не се покачва, след най-късно 10 години той ще почне да спада и вследствие на демографските деформации този тренд ще се запази. Такава прогноза не се връзва с актуалните успехи на германския експортен бизнес, не пасва към инициативите за елитно качество на образованието на германските университети и не пасва към многобройните други хубави новини, с които ни радват всекидневно. Каква полза има обаче от такива краткосрочни успехи, когато пропиляваме базата за бъдещ растеж на жизнения стандарт и то и количествено, и качествено:

- количествено, защото от 45 години насам всяко ново поколение е с около 1/3 по-малко от предходното, при същевременно запазване на средната продължителност на живота,
- качествено, защото способностите за образование и предпоставките за образование на новородените устойчиво се влошават, а в манталитета на новите поколения закърняват онези качества, които са основа на всеки продуктивен възход...”

* * *

„... Броят на мигрантите мюсюлмани в Германия възлиза по мои изчисления на 6 до 7 милиона. Средната им възраст е под 30 години, докато средната възраст на автохтонното немско население е 45 години. Дялът на мюсюлманите между под 15-годишните е вече 10 %, техният дял сред новородените е значително по-висок.

От 15-те милиона души в Германия с миграционен произход, 25 до 45 % произхождат от мюсюлмански страни. Но в тази група са концентрирани 70 до 80 % от проблемите на мигрантите, свързани с комплексите образование, трудов пазар, социални трансферни плащания и престъпност. Недиференцираното вкарване на всички мигранти в „един кюп”, както се прави в Годишния статистически доклад на правителството е заблуждаващо. То пресилва проблемите на успешните групи сред мигрантите или дори внушава проблеми там, където такива няма. Същевременно този метод завоалира специфичните интеграционни проблеми, свързани с мигрантите от мюсюлмански страни. Много по-ниско отколкото сред другите групи е средностатистическото участие на мюсюлманите в Германия на пазара на труда и в областта на образованието, а много над средното е тяхната квота сред получаващите социални трансферни плащания и в престъпността с употреба на насилие...”

* * *

„Надеждите, че интеграцията на мигрантите мюсюлмани, която се измерва с успехите в областта на образованието, представеността на пазара на труда и при владеенето на езика ще отбележи успехи в течение на годините не се изпълниха. Напротив, степента на интеграция и готовността за интеграция изглежда че спадат и това се отнася с особена сила за второто и трето поколение. Причините се крият в недостатъчните успехи на мюсюлманските младежи в системите за образование и професионално обучение, в преобладаващото сключване на бракове с партньори от родината, но и в прекомерната фиксация върху традиционната родна култура..”

* * *

„Неджла Келек, Сейран Атеш, Гюнер Балджъ са израснали в Германия публицистки от турски произход. Те, също както забягналата от Холандия Хирси Али, от години се опитват да убедят германската общественост, че ислямските общества са колективистични по характер, че на тях са им присъщи презрението и потискането на жената, които често ескалират до прояви на насилие.

Част от германците - включително от обществения елит - не могат да схванат проблема. В техния непосредствен битов, семеен, работен свят мюсюлманските мигранти не присъстват пряко или ако ги има, то само като домашни чистачки или като екзотични статисти по време на Карнавала на културите в берлинския квартал Кройцберг. Нещо повече, част от интелектуалците и либералните медии дори изпитват зле прикрито злорадство от факта, че мюсюлманската миграция руши устоите на Германия...”

* * *

„Завършвам тази книга с два постулата:
1. Всяка държава има правото да решава, кой може да имигрира на територията й и кой не.
2. Западните и европейски ценности и съответните културни особености на народите си струва да бъдат запазени. И след 100 години датчаните трябва да могат да живеят като датчани сред датчани, а германците като германци сред германци, стига да го желаят.

Срещу изразената в двата постулата ценностна система на една гражданска средна класа се води в Германия от десетилетия ожесточена борба - с открити и с прикрити средства. Който мисли по този начин бива отритнат в ъгъла на реакционната десница. Разпространеният в Германия мним либерализъм в традициите на поколението от 68-година, смята всяка форма на демографска политика за осъдителна и всяка имиграция за по принцип добра. Управлението или ограничаването на миграцията е според тези кръгове нещо незаконно или поне неморално. Във всички случаи то се смята за израз на мрачни националистически стремежи за запазване на германския характер на Германия.

Аз желая обаче моите потомци и след 50, и след 100 години все още да живеят в една Германия, в която езикът на общуване ще е немски и в която хората ще се чувстват германци, страна, която ще е запазила и развила своите културни и духовни способности, страна, улегнала сред Европа на отечествата. Ще ме извините, но за мен този въпрос е по-важен от въпроса дали през следващите 100 години нивото на Северно море ще се покачи с 10 или с 20 см. Сигурен съм, че и нашите източни съседи в Полша желаят и след 50, и след 100 години да са поляци, също както французите, датчаните, холандците и чехите желаят съответно същото за своите народи и страни...”

* * *

„... Ако обаче масовата имиграция на чужди на образованието и културата групи от Африка, от Близкия и Среден Изток продължи, проблемите ще се задълбочат. Мнозина не желаят да чуят това. Продължим ли в този дух, всяко ново поколение германци ще бъде с една трета на брой по-малко от предходното и при това образованите слоеве ще се свиват все по-ускорено. Липсата ще попълваме с анадолски селяни, с палестински бежанци и с бежанци от зоната Сахел.

Германия няма да загине с внезапен гръм и трясък. Тя ще си угасне тихо и мирно заедно с германците и с демографски обусловеното изчерпване на нейния интелектуален потенциал. Германското в Германия се разрежда и изтънява все повече и повече, интелектуалният потенциал се губи още по-бързо. Кой ще познава след 100 години „Нощната песен на скитника” на Гьоте? Ученикът на Корана от съседната джамия едва ли...

Но дори и да няма повече германци, Северогерманската низина няма да остане безлюдна. В Централна Европа винаги ще живеят хора. Климатът е приятен, централното местоположение дава предимства, а наследената инфраструктура е добра. Само германските острови на територията, която носи названието Германия, ще стават все по-малки и малки, ако не се промени нещо фундаментално. Няма да е нужно кой знае колко време - нашите внуци и правнуци ще го преживеят. Германският елемент може да изчезне от Централна Европа, както е изчезнал гръцкият от Мала Азия. Само дето ще е по-бързо и вероятно ще е без кръвопролитие. Нас, германците няма да е нужно да ни прогонват, ние се сбогуваме тихичко от историята, според закономерностите на таблицата на смъртността на Федералната статистическа служба...”

Превод: Милен Радев
 
Legacy hit count
517
Legacy blog alias
41144
Legacy friendly alias
-ГЕРМАНИЯ-СЕ-САМОУНИЩОЖАВА--КНИГАТА-КОЯТО-РАЗТЪРСИ-ГЕРМАНИЯ-C452B9DE8E75496F8000C570E975B3AC

Comments

By MansepahMansepah , 14 June 2009

От 19 до 21 Юни 2009, в Берлин (Германия) ще се проведе Европейски Конгрес под мотото Обединена Европа. Конгресът е отворен за всички – за повече информация и регистрация посете официалният сайтна Обединена Европа. Събитието ще бъде пряко предаван по http://kab.tv/eng на 5 езика. Начало на конгреса и предаванията на живо:

19 Юни (петък)  14:00 – 24:00 Българско време

20 Юни (събота) 10:00 – 23:00 Българско време

21 Юни (неделя)  9:15 – 14:30 Българско време

(пълна програма на конгреса в съгласие с Германското часово време)

Чуствайте се свободни да отправяте всякакви въпроси във връзка с предстоящият Конгреса на личния ми акаунт.

Предстоящи Конгреси: Турция и Сащ.

Legacy hit count
287
Legacy blog alias
30193
Legacy friendly alias
Европейски-Конгрес

Comments

By Shogun , 23 April 2009
Ето как вървят нещата по време на криза:

Април 2009, малък град в Германия, който се издържа от туризъм.

В момента е пиков сезон, но вали, следователно градът е празен. Всички имат дългове и живеят на кредит.

За щастие точно тогава в хотела пристига богат руснак. Той иска стая за 10 дена, плаща 1000 долара и се качва да огледа стаята.

Собственикът на хотела грабва парите и тича бързо, за да плати дълговете си към доставчика на месо.

Доставчикът на месо е доволен, взима парите и бързо тича при животновъда, за да си плати дълговете за полученото месо.

Животновъдът светкавично занася парите на производителя на фураж, за да си плати дълговете за доставената храна за животните.

Производителят веднага отива да се разплати с жрицата на любовта, чиито услуги напоследък е ползвал на кредит (какво да се прави, криза!).

Момичето взима парите и подтичвайки, ги занася на собственика на хотела, за да плати просрочените си сметки за ползване на стая.

Точно в същата секунда руснакът пристига след огледа на стаята и казва, че тя не му допада. Взима своите 1000 долара в ръка и напуска града.

В резултат никой нищо не е спечелил, но целият град няма вече дългове и гледа оптимистично към бъдещето.


(Преведох за вас от немски)

Legacy hit count
880
Legacy blog alias
28812
Legacy friendly alias
Преведено-от-немски---
Забавление
Смях до дупка! :)

Comments14

SlynceLuna
SlynceLuna преди 17 години
E ,Шогун, направо ме хвърли  в тъча.Днес денят ми почна с настъпването на един охлюв и ме се стъжни, но ти  ме разсмя.Благодаря ти за вица.
Shogun
Shogun преди 17 години
:)
DenitsaDeni
DenitsaDeni преди 17 години
Много е сладко :) Какъв е изводът? Парите са пълна измислица :)
annivalk
annivalk преди 17 години
Някой чувал ли е нещо за алтернативи на наемния труд?
ElaGeorgieva1
ElaGeorgieva1 преди 17 години
Да, разменната търговия :)
annivalk
annivalk преди 17 години
Можеш ли да си представиш да няма наемен труд? Това би означавала една нова икономическа система. Имаш ли идея?
IstinataPobejdava
IstinataPobejdava преди 17 години

Усмихна ме :-)) И веднага се сетих за филма „ ZeitgeistAddendum“ . Ето линк към към краткото му представяне ( може да се изтегли от няколко места, има и субтитри на български). Интересен за размисъл и си заслужава да се гледа ( ако не сте го гледали ) :-)

DenitsaDeni
DenitsaDeni преди 17 години
Ми разбира се, че значи нова система. Пробвай с линка по-горе.

Между другото разменната търговия е съвсем естествена на село. Но дори и да я оставим нея настрана, цялата идея на парите се е извратила. Те са били олекотена версия на разменната търговия. След това са се появили лихварите, след това борсите, след това акциите и накрая се оказва, че парите вече не отразяват реален труд, удовлетворяващ нечия нужда, а просто хартийки, които човек трупа продавайки живота си. Е, благодаря.

Между другото, как ще се печели от търговия с валута, ако целият свят има 1 валута? Много любопитно. А колко ще спадне печалбата на някои компании ако целият свят има единен стандарт и съответно цената на труда и ресурсите е еднаква и се определя само от търсенето/предлагането? О, ужас.

SlynceLuna
SlynceLuna преди 17 години
Аз разбира се ,Шогунка, разказах вица днес на 5 човека.И почна нещо от вътре да ме грезе.Как да помогнем на закъсалата немска икономика.

Та дядя Вова,така се казвал руснака ,слиза и си взима парите ,но там е момичето по тънката част ,да я наречем Гретхен.А тя по изключение от другите немкини ,била хубава и онзи стар руски богаташ ,зажднял за хубавото и предложил 1000 долара, знаем за щедроста на руската душа .И парите потеглели по обратен път.Почват да се движат парите и да захранват закъсалата немка икономика.


princesatamani
princesatamani преди 17 години
Ами,Шогун, много сладък постинг,де да можех и аз да пиша такива.Ами царица парица-всеки ч гони за нуждите си -а тя все бяга.
Shogun
Shogun преди 17 години
anivalk - мда, ако няма наемен труд, какво става: седя си на село в къщата, която мъжът ми с приятели са построили (това на село и сега е обичайно), готвя боб и леща, които сама си произвеждам, колим по някоя кокошка от време на време... кльопаме от нашия си мед (това и сега го правим), пием нашето си вино и нашата си ракия (и това и сега го правим).... Палим газена лампа.... Позната история. :)
Shogun
Shogun преди 17 години
Gen - супер е продължението! Ами да - как ще ги оставим германците, трябва да помогнем. ;)

Дениджейн - има време, докато се изравни стандарта по цял свят. Ама после - мъка, мъка за някои! Аз лично много ще съм доволна, като стане една валута: тоя долар много ме бърка, като имаме разплащане в долари.

Istinata - аз още Zeitgeist не съм гледала... голям срам. Ама много съм се самозатрупала със задачи, ще му дойде редът, а после и на продължението.

Ела, Манка - радвам се, че ви хареса. :)


By veselin , 14 December 2008

 

 

 

Край :) 

 

 

Legacy hit count
592
Legacy blog alias
24755
Legacy friendly alias
Неделна-разходка-по-брега-на-Рейн

Comments5

Gennnnn
Gennnnn преди 17 години и 4 месеца
Толкоз е хубаво ,че не знам какъв коментар да направя.Кое е селото или градът отзад в далечината?
ElaGeorgieva1
ElaGeorgieva1 преди 17 години и 4 месеца
Красиво!
veselin
veselin преди 17 години и 4 месеца
Радвам се, че са ви харесали снимките!
Ген, това е в Бон и къщите отсреща са от някой от кварталите, които са до реката, но не знам кой точно.
Беше много хубаво наистина - някои от лебедите се доближаваха много и даваха да ги пипнеш, макар да бяха до известна степен предпазливи.
Shogun
Shogun преди 17 години и 4 месеца
Вeско, страхотно! :)
swetew
swetew преди 17 години и 4 месеца
Хубави са и лебедите и пейзажа. Въобще целия постинг е "поетичен" - с минимум слова. Но се радвам още, че те зърнах и на снимка.
By THE_AI , 17 March 2008
Може би въпросният филм ще представлява интерес за доста от вас:
Де е България
Legacy hit count
596
Legacy blog alias
18151
Legacy friendly alias
-Де-е-Българи-

Comments

By Teri , 16 March 2008
Ето, че за трета поредна година пътувах до CeBIT в Хановер. Тази година решихме да попътуваме малко повече - самолета до Франкфурт и от там с бързия влак до Хановер. Аз веднага се съгласих на това предложение, тъй като предчувствах, че мога да видя и Франкфурт. Обичам да пътешествам и всеки нов град, който имам възможност да разгледам е малко щастие за мен.
Отлетяхме в понеделник сутринта от втори терминал на летището със самолет на България Air. Самолетът беше хубав, обслужването на ниво, нямам забележки. Аз се радвах, че ще разходя новият си куфар, който Павлина ми подари за рождения ми ден, но нямах късмета да се насладя на удобството му, тъй като куфарът на спътничката ми се развали и като кавалер носех него.
Пристигнахме във Франкфурт навреме и хванахме влака към Хановер. Нямахме време да обиколим Франкфурт сега и оставихме това за навръщане. Влакът ме впечатли с това, че се движеше с 240-250 км. в час. Общо пътувахме към 2 часа, като с тази скорост сме изминали около 500 километра. Представете си нашите железници да се движат с такава скорост! Май никой няма интерес да се направи това, защото тогава няма да има услуга "спален вагон", тъй като ще се пристига до морето за 3 часа!
Но да се върна на пътуването. Самото пътуване не се усети изобщо, а аз зяпах в захлас през прозореца и попивах абсолютно всичко, покрай което прелитахме. Във влака не се пушеше и ми беше трудно да издържа пристигането ни в Хановер. В Германия вече не се пуши никъде. В заведенията липсват пепелници, хората излизат отвън и студуват. На самия панаир пепелниците бяха премахнати също. Предишни години на всяко едно "кръстовище" на пътеките в палатите имаше по едни огромни пепелници с кошче, сега тях ги нямаше. Всички пушеха навън.
Нямахме осигурена стая, затова в Хановер отидохме в туристическото бюро, където една услужлива жена започна да ни търси квартира. Успяхме да си намерим квартира на 15 минути от гарата и придвижването ни до панаира беше лесно и удобно.
Хазаите ни бяха възрастни мъж и жена, които не разбираха английски. Ние не разбирахме немски, но това не пречеше ние да им говорим на английски, а те да ни отговарят надълго и нашироко и с усмивка на немски език. След всеки наш разговор се чудехме кой какво ли е разбрал, но често телепатията сработваше и желанията ни се изпълняваха.
За панаира няма да говоря, ще се спра върху другите си впечатления. Едно от тях беше, че видях опашка от хора. Тя беше дълга около 50 метра и започваше от площад Крьопке и стигаше до един магазин, който бързо познах, че е книжарница. Споделих с моя спътник колко съм изумен, че виждам опашка за книга. С огорчение коментирахме, че в България това вече рядко може да се види. Опашка за поп-фолк събитие е далеч по-вероятно да се види.
Улиците не бяха чисти, но пък не бяха и така мръсни, каквито са нашите в София. Плакатите - само на определените за това места. Стълбовете чисти, няма ги тези грозни гледки, на които сме свикнали в София с надиплените и смачкани плакати, които могат да се видят навсякъде.
На самите плакати - Нов симфоничен оркестър, музика на Шуберт, Щраус, опера, нова театрална постановка, концерт на някаква немска звезда. От плакатите лъха на култура. Гледайки ги ме обзема някакво чувство на възхита и отново в мен се връща тъгата за българската действителност.
Един приятел си купи кола (голяма, сива със 7 места и ухаеща на ново - за марка не питайте, аз съм компютърджия, не ме бива по колите :) ) за 1200 евро. Каза, че била на 9 години, но возейки се в нея чувствах, че сякаш не е ползвана изобщо.
Така имах възможност да преживея и нещо друго. Возейки се в колата на излизане от Панаира видях, как полицията пренасочва движението. Изпратиха ни да се движим в обратна посока, а след това се вляхме в друг булевард на който и двете ленти бяха предназначени за нашата посока. Оказа се, че за да се облекчи трафика в пиковите моменти, някои от булевардите стават еднопосочни. Мантинелата по средата на булеварда служи като стрелка - тя се придвижва и осъществява пренасочването само към едното платно. Няма я Леля Пена да върши това - всичко се контролира от център за управление на трафика.
В рамките на панаира всичко е много скъпо. Една наливна бира малка струва 3.5 евро, но извън панаира цените са малко по-спокойни. Една от вечерите тръгнахме с моята колежка да търсим кръчмичка да седнем и да изпием по бира. Обиколихме го 10 пъти центъра на Хановер, но такава не открихме. Аз търсих една определена, но нямах късмет в намирането и. Въртяхме се в кръг и след 2 часа обиколки седнахме в едно кръчме тип "Бар Наздраве". Седнахме на бара и поръчахме по една бира. Аз се огледах около себе си: Хора стоят, пият спокойно биричка, говорят си тихо, вежливо. Масата празна, само една бира. Няма пепелник, няма нищичко, което да те накара да се почувстваш в заведение. Едно такова стерилно и невинно, като все едно си на детска веселба. Нервите ми не издържаха и излизах чат-пат да пуша отвън, чудейки се на акъла на немците - как може, питах се аз, да изхвърлят всякакви пепелници и да направят всичко толкова невинно! Малко по-късно посетих тоалетната, която ме развесели. Писоарите имаха табелки над тях. На тях пишеше: Бира, Спиртен алкохол, Вино, Ликьор. Един вид - разделно изхвърляне на отпадъците. Това беше оригинално хрумване :)
На следващата вечер със същия приятел, който си купил колата открихме въпросното заведение. Казва се Бавариум, от Аквариум и Бавария.
Там си поръчах един баварски специалитет. Помолих сервитьорката за хляб, а тя ме погледна много учудено. Така и не ми донесе хляб. Но ми донесе поръчката и аз се учудих като нея не себе си, че съм пожелал хляб. Това, което ми донесоха беше един огромен свински бут със салата. В бута игриво бе забит един нож - адски първобитно! Бута беше толкова вкусен, че съжалих, че не можах да го изям целия. Докато го консумирах забелязах, че на група китайци им сервираха същия бут, но .... суров! Коментирахме с моите приятели, че вероятно са искали да спестят пари от печенето :)
Извън заведението, на мястото за пушене станах свидетел на разговора на едни руснаци, които също пушеха отвън. Видимо пияни, те говореха за "девушки" и спряха един продавач на цветя. И се почна един пазарлък за покупката на 5 рози. Момчето, което продаваше беше притеснително и явно беше, че не е от Германия, не говореше и добре английски. То не му и трябваше, защото само един от групата руснаци знаеше един келяв английски и превеждаше на другите. Но веселите руснаци успяха да спазарят розите на добра цена, като постоянно повтаряха "Девушек, девушки". Явно са имали приятна вечер. На мен обаче не ми се понрави тази цигания за 1 евро, дето я направих.
След като свършихме работа в панаира с моята колежка се запътихме към Франкфурт. Там тя си хареса един куфар и го носи из цялото ни пътешествие. Бяхме си оставили багажа на гардероб, а тя куфара го купи след това, та го носи 4-5 часа из града, влачейки го на колецата. Понякога, когато имаше прегради от хора и влаченето не беше удобно, тя като истински титан го хващаше и повдигаше над главата си, а немците се смайваха на силата и, неподозирайки, че куфара е празен :)
Във Франкфурт ни посрещна живот! Млади хора, облечени много странно, с интересни прически и грим. Веднага разпознах Готик култура в някои, а в други ми беше загадка. Малко по-късно разбрах, че тези хора са се събрали да протестират. Засякохме ги до един фонтан да носят плакати, от които аз нищо не разбрах. Питахме няколко девойки, които пък не успяха да ни отговорят за какво протестират. Но явно беше, че са срещу клането на животни за производство на кожени облекла - поне по картинките на плакатите.
Сега ще пусна малко снимки :) Не знам колко добър се получи този пътепис, но се надявам да сте разбрали нещо :)

Жената котка. Причака ме на щанда на Revoltec, също както и миналата година :)


Колорит да искаш! :)




Някой да ми преведе :)



За съжаление не съм качил много снимки, но ще кача още в понеделник :)
Legacy hit count
1295
Legacy blog alias
18075
Legacy friendly alias
Пътешествие-в-Германия

Comments8

queen_blunder
queen_blunder преди 18 години и 1 месец
Чудесно си си изкарал Тери :)  Браво! Е то не може в един постинг да се поберат всички впечатления, затова давай снимките, че те нали знаеш - могат да заместят хиляди думи.
Eowyn
Eowyn преди 18 години и 1 месец
Ъм, съжалявам, Терко, ама браво на германците за пепелниците и дано и тук стане така .
Мне по-скоро ми беше интересно какво стана със срещите, които трябваше да проведеш, свързани с блога?
Darla
Darla преди 18 години и 1 месец
За малко да напиша коментара си за тук в постинга ти Пролетна шапка, обаче видях навреме.:-))
Тери, аз много харесвам твоите пистинги ( в случая пътепис), защото ти обръщаш внимание на детайлите и поставяш акцент върху много неща.  От теб има какво да се научи! 
А, относно пътуването ти до Германия и споделените ти впечатления не мога да не призная, че като заклет НЕпушач отдавна си мечтая да вляза в заведение, където няма цигарен дим.  Така че, мога само да аплодирам германците за "невинната" среда, както ти сполучливо я наричаш. :-)
А за влаковете им, какво да кажа... Звучи повече от добре! 
Очаквам да разгледам и другите снимки. :-)
Teri
Teri преди 18 години и 1 месец
Eowyn, среща относно блога ще имам с Microsoft и то в България, не в чужбина. Те проявяват интерес за реклама. :)
Eowyn
Eowyn преди 18 години и 1 месец
Ааа, бях останала с впечетление, че ще е там, извинявам се :)
Janichka
Janichka преди 18 години и 1 месец
Радвам се, че си изкарал добре в Германия, още повече че след като ходиш вече за трети път, имаш възможност да видиш все повече и повече неща. Едно пътуване до там е твърде недостатъчно.
За пушенето - може би са малко крайни мерките им, но аз също ги одобрявам. Слава богу от доста време не съм била в компания на пушачи и се чувствам прекрасно. Би било много хубаво и в българските заведения да не се носи дим от всякъде.
do100jan
do100jan преди 18 години и 1 месец
Човекът им разказва как всичко е чисто, защото има места за лепене, те четат как нямало пепелници!
Разказва им, че една бира струва колкото една каса тук, те - ама не се пушело!

А пък моят кон е зелен! Дай с`я едно огънче!
goldie
goldie преди 18 години и 1 месец
Не искам да стигаме американците, но ако някога успеем да стигнем германците..... ех, какъв живот - чист и.... чист и... и.......
Защо на тях им е толкова хубаво и подредено, а аз виждам от прозореца една голяма дупка, за нов блок, която всеки ден се срутва и вече ме е страх да вървя по улицата, като видя поредната строителна машина, която оставя толкова много буклук след себе си, че не се диша?
By Teri , 19 June 2006
След като се качих на метрото започнах да се оглеждам с широко отворени очи. Метрото се движеше надземно през по-голямата част от пътя си, а от квартала, в който бях настанен аз до центъра имаше 45 минути пътуване.
Направи ми впечатление, че 30 минути влакчето се движеше редом с три леки коли, които караха с еднаква скорост и спираха на светофарите по същото време, по което спираше на спирките и трена. Учуди ме тази прецизност, в България не можеш да видиш лека кола да върви 30 минути редом с трамвая. Вместо това ще я гледаш не повече от минута, преди да се изстреля с бясна скорост в опит да надхитри зелената вълна.
Минахме през спирка, която бе обявена като Siemens Platz. До спирката имаше сграда, на която пишеше Siemens. Попивах като сюнгер всичко което виждах по пътя си.
Малко преди Kropke (чете се Крьопке) метрото влезе под земята. И две спирки по-нататък вече бях в центъра, сиреч Хаупфбанхоф. Това име толкова се мъчех да го запомня, добре че сега си го припомних от една снимка :)
На спирката аз започнах да чакам друго метро, на което да пише Messe. Такова не се появи 5 минути, когато при мен дойде една жена и се опита да ме попита къде спира метрото за Месето. Аз и казах, че мисля че е тук, но не съм сигурен. Всъщност, разговорът ни беше доста забавен, тъй като от всичко се разбираше Messe и със знаци се сочеше посока. Оказа се, че е полякиня, която не знае английски, но пък разбира руски. Тя пое инициативата и "разпита" други хора, които ни казаха, че трябва да се качим едно ниво по-нагоре, да продължим надясно и да слезем отново на перона. Тоест, чакали сме на грешния. И се запътихме към правилния перон, като по пътя се "разговорихме" за това кой от къде е. Пътувахме заедно до панаира, като продължавахме да си говорим с ръкомахане и множество неразбирателства :)

DSC08590.JPG
Накрая стигнахме, пожелахме си всичко най-добро (въпреки че тя явно искаше да остане с мен) и се разделихме. Аз имах друга работа, трябваше да звънна на Stratovarius и да се видим. И това и направих.
но първо отидох до журналистическия център, където ползвах Скайп за да звънна на Страто и да се уговорим къде да се чакаме. Разбрахме се да се чакаме пред Convention Center (пресцентъра), обаче то е една огромна сграда, която има множество входове, та докато се засечем си звъняхме поне 5 пъти и аз лично обиколих сградата 3 пъти (която е с размер на НДК!)
Накрая щастливи се засякохме и се щракнахме пред Пресцентъра :)
DSC08633_resize.JPG

Legacy hit count
1047
Legacy blog alias
7636
Legacy friendly alias
5-дни-в-Хановер--Германия---част-3

Comments

By Teri , 19 June 2006
След като се събудих на първата си вечер в Хановер, аз отидох да закуся. Аз не закусвам по принцип, но този път реших да хапна добре, защото ме очакваше доста обикаляне цял ден, а и цените в панаира бях чул че са доста солени. А и нямах голям избор - нямаше как да пуша в апартамента, а аз сутрин се събуждам с поне няколко цигари изпити с голяма чаша кафе. Така че трябваше да се примиря със закуската и с нея да подтисна тютюневия глад, който ме гонеше. За моя изненада в кухничката намерих табла със сиренце, нарязани филенца и саламчета, масълце и други вкусотии, както и много вкусни питки. И което ме зарадва най-много - пълна кана с кафе, горещо и ароматно. Хазяите ги нямаше, бяха заминали на работа.
Кухничката беше малка и по стените имаше снимки на малко усмихнато русо момиченце, което явно беше дъщерята на хазаите ми. Те бяха от руски произход, дошли в Хановер преди 10 години и установили се тук. Изкарваха част от доходите си отдавайки под наем едната си стаичка на постоянно прииждащите през годината посетители на всякаквите панаири, които се провеждаха в Messe-то.
След като закусих аз излязох и започнах да търся метрото. Предишната нощ бях се лутал няколко часа да намеря квартирата, затова сега посоките ми бяха малко объркани, но успях да се справя със завидна лекота. Дори аз останах учуден от себе си.
Улиците бяха чисти, въпреки че предната вечер бе валял сняг. Снегът бе леко топчест и не се лепеше по тротоарите и улиците, затова вятъра го беше издухал. Свидетелство за моето предположение бяха малките покривки снежец в краищата. От полъха на студения, но въпреки това лек ветрец, снега леко се завихряше. Този сняг ми направи голямо впечатление, не бях виждал такъв сякаш.
Въздуха рано сутрин бе вледеняващ. Имаше слънце, но бе студено.

Когато стигнах до метростанцията снимах разписанието, за да не го преписвам.
DSC08640.JPG

Достатъчно студено беше, че да почна и да пиша. Огледах странните апарати за продажба на билети, часовника и стъклената спирка и се присламчих към хора, които за мое учудване говореха на български език. Аз ги послушах леко и развеселен реших да ги поздравя. Колко ли щяха да се учудят, а? Щяха и да се зарадват, сигурен бях! Все пак, на хиляди километри да срещнеш на спирката на метрото други българи - ми това си е събитие.
Отидох до тях и казах приветливо:
- Здравейте! И вие сте българи! Радвам се да ви видя.
Настана лек смут, чу се едно "да" и всеки се загледа в другия, а след това продължиха да си говорят за каквото си говореха. На мен ми стана тъпо и се отдалечих. Метрото дойде, а аз се замислих над току-що случилото ми се. Някак не можех да асимилирам това поведение
Следва продължение

Legacy hit count
928
Legacy blog alias
7632
Legacy friendly alias
5-дни-в-Хановер--Германия---част-2

Comments

By Teri , 14 June 2006
Да напиша и аз нещо за престоя си в Хановер, единственото място извън България, което посетих досега през тази година :)DSC08519_resize.JPG
Хановер ми харесва, това е първото нещо, което мога да кажа за този град. Пристигнах късно вечерта с един куфар, една раница и лаптоп на раменете и се запътих директно към метрото, обхванат от страх, че ще го изпусна. След кратко лутане успях да стигна до метростанцията чрез няколко ескалатора и дори успях да намеря точната гара, която да ме отведе до Зарщед. Имаше две влакчета, които ходят до Лаатсен, но само едно продължава и до Зарщед. Успях да хвана правилното, като преди това оглеждах с интерес метрогарата. На пода беше пълно с угарки, хвърлени кутийки и т.н. Което ми подсказа, че мога да запаля цигара. Бях уморен от дългия път и много ми се пушеше. След третата цигара и метрото пристигна. Чувствах се много щастлив и се качих. Набутах се на едни седалки, които са по 4 и така заех мястото пред мен с куфара. В ръцете си държах и лаптопа и раницата, че и още една раница. Момче и момиче развеселени от купона, на който бяха явно не останаха много очаровани от това и седнаха един срещу друг и повече не ми обърнаха внимание.
През пътуването ми, продължило точно 45 минути аз гледах като треснат през прозореца. Магазини...Simens Shtadt ... колите се движеха наравно с метрото, което по едно време излезе и почна да се движи като трамвай.
Пристигнах на гарата в 2 часа посреднощ. Бях в Зарщед. Навън беше алпийски студ и пръстите ми едвам се разтваряха да отворя картата на квартала, която даже се беше втвърдила заради найлоновата опаковка (джоб папка).
тук започна моето второ лутане из един от най-крайните квартали на Хановер, Зарщед.
Квартала беше умрял от тишина. Нищо не се чуваше, нямаше кой да те напсува, камо ли да те упъти. След едночасовото клатушкане и чакане на метрото аз отчаяно търсих тоалетна и ... естествено, едно много добре поддържано борче послужи за прикритие. После това борче се срещна с мен таман още 3-4 пъти, когато се връщах всяка вечер към 1 часа порядъчно наквасен от купоните на панаира :)
Накратко - лутането из квартала продължи още поне час и половина. Причината бе в това, че улицата Am Грухнещо си (някаква гора на немски) така и не я намерих. Намерих Ам Нещо друго си, което всъщност било същата улица, но от стълба в ляво нататък. Странна работа. Откъде да знам че Ам Грух свършва ей тук и от тук натам улицата вече е друга? Така се наложи да събудя цяла къща с народ, мислейки, че това е Ам Грух 22.
Хората от тази къща бяха достатъчно любезни да не се навикат в 3 посреднощ, а да ме упътят най-любезно към другия край на улицата. И така, успях да стигна до моята квартира.
Сутринта се събудих и с жар на пътешественик излязох от квартирата в 8 сутринта и щракнах моя блок и улицата. 1-во за да ги намеря отново без проблем и второ, за да ви ги покажа :)
DSC08765.JPG
DSC08764.JPG
Legacy hit count
1086
Legacy blog alias
7571
Legacy friendly alias
5-дни-в-Хановер--Германия---част-1

Comments