Изборът на апартамент може да бъде голямо предизвикателство и да се превърне в доста сложно решение, така че е важно да вземете предвид редица фактори, преди да направите окончателен избор.

На следващите редове ще видите някои неща, за които трябва да помислите, когато избирате имот (ако търсите жилище, можете да посетите обявите за продажба в Oikia.com).

Местоположение - колко голямо е неговото значение

Преди да закупите имот, трябва да помислите внимателно за това в кой район искате да се намира той. Хубаво е да очертаете на една карта приблизителните граници, които ви удовлетворяват и да търсите само там.

Ако работите с брокер, можете да му дадете указания да търси за вас единствено имоти в района, към който проявявате интерес. Помислете какви са вашите лични мотиви за това.

Важни фактори могат да са близостта до работното място, удобния обществен транспорт, близостта до зелени площи и паркове, търговски центрове, ресторанти и други удобства (важно е сами да определите параметрите).

Цена - колко сте в състояние да заплатите

Независимо дали използвате банков кредит, собствено финансиране или комбинация от двете, определете вашия бюджет и оглеждайте единствено онова, което можете да си позволите.

На пазара и без това има хиляди предложения, които човек няма как да огледа, така че бъдете по-конкретни пред вашия брокер и задайте ясни граници. Освен това, ако търсите сами през някоя от големите платформи, има опция да зададете ценови филтър.

Размер на жилището

Помислете за размера на апартамента по отношение на броя спални, бани и цялостната квадратура. Ако нямате нужда от голямо жилище, винаги можете да заложите на малък апартамент.

Предимството е, че малките жилища са доста лесни за продаване и ще можете да получите добра цена за него, ако се случи така, че имате нужда от по-голям апартамент след време.

Първичен или вторичен пазар - какво да изберем

Важно е да сте наясно с това, че жилищата се предлагат на много по-ниска цена, когато се купуват от строителя. Препоръчително е да се фокусирате върху този тип имоти или иначе казано - върху първичния пазар.

Още повече, че има опция да завършат имота до ключ, така че за вас ще остане да се погрижите единствено за обзавеждането.

От друга страна, вторичният пазар няма друго предимство, освен това, че ще можете да избирате измежду повече локации. Като цяло, цената на вторичния пазар се преценява от продавачите, а те в повечето случаи не са обективни.

 

Моят град

Помня го как ставаше град, защото е обявен за град 2 години преди да се родя. Някога, през 80-те имаше около 13 000 жители, а по-късно започнаха да намаляват.

Преди две години в една зимна вечер забелязах, че на нашата улица  вече не живеят онези хора, с който израснах. Знаех, че съседа ни е в Америка, едната ми съученичка – в ЮАР, а другата – в Германия, но за първи път забелязах, че от 20 къщи на улицата, светят прозорците на 4. Заминаваше един, а след него и цялото семейство. Преди се прибирах у нас, чувах стъпките си и не се страхувах от тишината, защото бях свикнала с нея – майка ми беше от 8 години в Гърция, а брат ми от 6 – в Италия.

През деня ходех при баба ми, защото тя живее сама – нали вуйчо ми отдавна е в Италия, та трябва да я понаглеждам. Баба ми е на 82 години и е единственото нещо, което ме задържа на тези географски ширини, дължини и т.н. И така, през тези две години всеки ден ходя от единия до другия край на града, от моята къща до бабината и всеки ден виждам едно и също – на всеки три къщи, само в една живеят хора.

 До преди година изтръпвах, като чувах как бие камбаната на черквата, защото това означаваше, че някой е умрял, а сега я чувам по-рядко, защото не останаха толкова много старци, за да умират често.

Знаете ли как изглежда моят град на празник? Много е интересно –  на площада идват само деца и няколко баби. Деца, който са изоставени при баби и дядовци или сами на себе си, а родителите им ги няма.  Когато кажеш на някое дете, което прави поредната си беля, че ще кажеш на майка му то ти се изсмива и ти казва: „Ами добре, обади й се и аз искам да я видя, от една година не си е идвала”.

Толкова много хора си отидоха, а се върнахме само няколко, мога да ги преброя на пръстите на ръката си.

Повечето идват за няколко дни, най-много месец и си отиват. Други идват да продадат къщата, защото са си купили къща в Америка или апартамент в Италия. Тази година майка ми се прибра за 4 месеца, прекара зимата у дома. Хората, които я срещаха из улиците и казваха:” Ти си луда! За какво се връщаш? Тук няма живот.”

Преди месец почина кумът ми, а дъщеря му си дойде за 2 дни от Англия. Знаете ли как го коментираха? „ Бе, не трябваше да си идваш. Само път биеш и пари харчиш. Гледай да спестиш някой лев и да помогнеш на майка си...  Умрелите са си умрели, а живите, да си живеят, там, където има живот”

И затова все по често започвам да се питам: Има ли достоен живот, тук и сега или все ще сме емигранти?

 

Част 1 – „Как се купува къща в САЩ”

Темата на Яничка за асоциациите със случки от детството ни ме подсети да разкажа за случка отпреди някoлко месеца с дъщеря ни, която май няма изгледи да остави страховити спомени в чистото й съзнание. Което е чудесно за нея. Излишно, обаче, е да казвам, че в нашите съзнания с Жорко, ще остави такива, во веки веков....

Може ли обаче, в мой стил, първо да се впусна в едно голямо и пространно предисловие – за да се опитам да обясня как се стигна до тази трагична ситуация... А и да си поприказвам малко, пред вас.

Случката стана по време на избор на къща. Но мисля, че няма да е зле да се поотклоня и да обясня как се купува къща тук – за да стане ясно, че това е доста странен за балканските ни души ритуал.

* * * *

Както всички добре знаете, в САЩ не можеш да купиш нищо в брой – не е както при нас преди 3-4 години: да си носиш парите в торба/куфарче/дамска чанта и хоп, да си платиш къщата. Не мисля, че ев БГ е още така (нали не е?), ама няма значение... Тук дори и да имат пари в брой мафиотите никой не ги взима – да речем за покупка на имот. Разплащания с карта – ок, до няколко хиляди, ако е да речем някаква по-скъпа мебел или матрак (те тук матраците са като със златно покритие по цена, ама видя, че и в БГ натам вървят...)

За всичко останало – опираш в любимия ни вече Параграф 22, който гласи: „Всичко с по-сериозна цена – да речем добра кола или къща, си купуваш на кредит. А ако си отскоро в страната и нямаш кредитен рейтинг – не си купуваш нищо, защото всяка банка отказва да ти отпусне кредит”.

Защо ти отказва? Защото нямаш кредитен рейтинг или още ти е съмнително нисък.

- А как да получим някакъв или евентуално, дай Боже, по-висок рейтинг?
- Като си купите кола или къща на кредит.
- Ок, ето, ние искаме, да си купим.
- Хм, не може – нямате кредитен рейтинг.
- Ок, искаме да имаме.
- Не може, не сте си купили нищо на кредит.
- Ама как да стане това, като не искат да ни отпуснат – още сме нови. Колко да чакаме?
- А, времето няма значение, и след 5 години може да нямате, ако не сте си купили нищо с отпуснат на вас лично кредит...

Чудна веселба. Разговорът може да продължи до безкрайност.... Както и да е, когато вече престана да ни бъде смешно, намерихме изход.

И тръгваме да оглеждаме къщи с един супер пич, който е нашият агент по недвижими имоти, който тук носи звучното название „риалтор” (realtor – аз като англоезична възпитаничка го прозинасях „риалтър”, така ме теглеше, йок, не, в грешка съм била..) Та риалторът, като човек с датски родители от оная, гнилата Дания, е готин, разбран, интелигентен човек, иска да ни помогне от сърце и затова ни даде шанс като ни заведе в общо поне 30-40 къщи на оглед.

Още малко информация: тук важи една система при изборът на къща – трябва да да поставиш трите си най-любими къщи, т.е. тези, които най-много са ти харесалиот всички видяни съответно на 1-во, 2-ро и 3-то място. После се налага да обсъдим с Жорко дали #1 е наистина #1 и ако сме наясно с това и сме единодушни – тогава вече решаваш да кандидатстваш за тази къща, един вид, като на търг, но само за една единствена къща.

Не можеш да дадеш оферти за две или повече. Спираш се само на една и това е. Как става това: можеш да дадеш цена или по-ниска от посочената цена (игра на рулетка..), или същата (пак рулетка...) или се презастраховаш с по-висока от исканата от продавачите, с цел да я вземеш (за Колорадо минава номера и с 1,000 до 3,000 долара над цената й – за Калифорния или Флорида, обаче, дават и до 20,000 отгоре, защото там бясно се купуват добрите имоти, а ти не знаеш още колко риалтори с колко купувачи „наддават” точно за тая къща).

А нещата изобщо не са като търг – защото на търга виждаш колко дава конкуренцията. И пробваш да наддаваш докато можеш. А тук е мрак.

Да речем, че къщата е 250,000 като обявена цена. Ние решаваме тарикатски да рискуваме и да слезем леко в цената – затова казваме, ок, купуваме я за 248,000. Обаче къщата е постната в общия сайт на всички риалтори и за нея има още 3 кандидат-семейства, съответно с предложени от тях цени: 245,000 , 249,000 и 251,500 долара. Ти не знаеш кой какво предлага, защото иначе ще вдигаш цената до безобразие. И така, риалторката на продавачите им съобщава какви са офертите, които са пратени по пощата до нея (има обаче и различни условия по закупуването – кога де се освободи имота, кой да плати цената на нотариусите по обработката на продажбата, и прочие...)

Продавачите и риалторката им разглеждат условията и парите, решават кое е най-изгодното (щото най-високата цена може да не върви редом с най-готините за тях условия) и връщат обратно или съгласие или контра-оферта, ако сумата е под исканата от тях. Нямат право на контра-оферта, ако сумата, давана от купувачите е по-висока от исканата. Значи те искат 250,000 ,а хората с цена 249,000 дават най-приемливите за продавачите условия, те връщат офертата с контра-предложение 249,350 и запазване на същите условия (а може и просто да кажат: окей, приемаме – вие сте). Купувачите казват окей и стискат рецете. Краййййй! Останалите три семейства отпадат веднага, щом се приеме някоя от офертите.

Няма преразглеждане на цените, няма „Ама аз защо не исках по-висока цена, вуйчо ми си продаде същата къща за 255,000”, или „Отказах се да я продавам, че ще се жени сина ми и ще живее в нея.”.. Няма нищо подобно, защото има закони и ще ги резнат до кокал...

А всички други кандидат-купувачи духат супата и тичат да видят дали къщи #2 и #3 в списъка на най-харесаните от тях са още са налични. Ако не, бият глава в стената и хайде пак на огледи... И така до безкрайност... Има хора, които правят това по 6 месеца, докато се спрат нанещо и най-важното, докато им приемат офертата... междувременно не можеш да продадеш своята къща, защото не е сигурно какво ще стане. А ако я приведеш в чист вид и я ъпгрейднеш – тогава е добре да продаваш веднага щом ти дадат хубава цена и да излизаш на квартира, докато чакаш да успееш да купиш харесаната от теб.

С една дума: шантава бъркотия, с която все пак бавно се свиква...

.............
част 2 >>