Операция "Катарзис"

Две седмици по-рано. Белия дом
...
Малко преди края на редовното сутрешно заседание на вратата се почука.

Влезе един агент на ЦРУ, който остави някаква папка с документи на масата пред шефа си и безшумно излезе.

- Това беше всичко за днес, благодаря Ви, дами и господа ! – каза Президентът и стана от мястото си.

- Господин Президент, считам, че тази информация се нуждае от вниманието Ви ! Шефът на ЦРУ – Доналд Смит се беше приближил до Президента и му подаваше донесената току-що папка.

- Да отидем в кабинета ми за да говорим на спокойствие – с лека досада каза Президентът, и придружен от Директора на ЦРУ напусна стаята.

След като прехвърли няколко от намиращите се в папката документи с гриф “Секретно от особена важност!”, Президентът погледна въпросително към Смит :

- Проверете тази информацията и ми докладвайте до 24 часа !

- Да, сър ! - отговори по военному Смит и излезе без да каже нито дума повече.

……………………………………………………………………………


На другия ден в 10 часа сутринта Доналд Смит докладваше с плътния си и спокоен глас в личния кабинет на Президента.

- Вчера в 9,45 часа на адреса на електронната поща на Президента на САЩ бяха изпратени сканирани копия от строго секретни документи за операция на тайните служби на Република Румелия.

По план на 22.11.1999 година трябва да започне първото официално посещение на г-н Президента в тази страна.

Страната е с население от около 8 милиона души. Бивш сателит на СССР.

В момента страната се управлява от дясното правителство на Алианса за демокрация. След хиперинфлация и обезценяване на местната валута е въведен валутен борд. Правителството е подало молба за членство в НАТО и Европейския съюз.

Изпращачът на документите не може да бъде детайлно локализиран и идентифициран, тъй като е използвал сложна програма за да прикрие следите си чрез едновременно проникване през няколко големи американски и европейски сървъра.
За да се изпрати информацията са използувани анонимни пощенски кутии и по този начин изпращачът е скрил местонахождението си, но е по-вероятно да се е намирал на територията на Западна Европа.

Документите, които ни бяха изпратени са сканирани копия от доклади на контра-разузнавателната служба на Република Румелия – Националната служба за сигурност, по операция “Катарзис”.
Операцията е ръководена от високопоставени служители на НСС и членове на правителството, и представлява класическа финансова схема за изпиране на мръсни пари. Много е вероятно тези пари да са от наркотици и незаконен внос на крадени автомобили от Западна Европа в страните от Източна Европа и Русия.

Макар, че физиономията му беше като застинала маска – нещо обикновено за него, няколкото министри и хората от политическия му кабинет усещаха как цялото му същество излъчваше отрицателна енергия.
След като седнаха около огромната маса в заседателната зала на Министерския съвет, за около минута настана гробно мълчание.

Премиерът известно време нервно премяташе листовете в поставената пред него папка, а после със замах я затвори, при което тя изплющя, а присъстващите подскочиха стреснати на столовете си.
- И сега, какво ? Защо винаги аз трябва да мисля заради всички Вас?
Никой не посмя да отговори. А и никой не знаеше на какво се дължи раздразнението на министър – председателя. Знаеха, че ако някой проговори в този момент ще стане по- лошо и за това мълчаха.
- Ако някой от тук присъстващите не знае, че след около месец и половина ни чакат местни избори нека да си признае още сега – с нескрит сарказъм в гласа каза той. Белев, докладвай до къде стигнахте със събирането на средствата. Искам да знам колко точно пари са постъпили по сметките на фондацията за последната седмица. И не ми говори с недомлъвки – искам точни цифри !
- За последната седмица са постъпили около тридесет и пет хиляди, господин премиер – видимо смутен каза Белев. Но правим всичко възможно да привлечем още средства.
- Правите всичко възможно ?! И може ли да знам какво ? След заседанието те чакам кабинета ми за да ми обясниш какво точно правите и какви сте ги надробили. Вие разбирате ли, че ако не спечелим тези избори поставяте на карта съществуването на партията. С какво, ако мога да запитам ще платите кампанията ? Само за плакатите са необходими няколко милиона долара. Отделно за митингите, отделно за пътуванията, отделно за поддръжниците. А сещате ли се, че ако не раздадем някой милион на селяните и циганите те изобщо няма да си направят труда да гласуват ? Или пък ще гласуват за комунистите. Това ли искате ?
……………………………………………………………………………

Няколко дни след заглъхването на истерията около огромния джакпот, бдителния журналист Сергей Лудев, работещ за известен столичен таблоид, прехвърляйки “Как да стана богат ?” между третата и четвъртата чаша “Румелийска ракия”, направи най-голямото откритие в съзнателния си живот.
 Оказа се, че в една от комбинациите в забравената вече книга са посочени точните шест числа, с които е бил спечелен рекордния джакпот. А книгата беше написана, отпечатана и издадена няколко седмици преди това.
Още по-голяма мистерия беше, че никой от хилядите купувачи на книгата до този момент не беше забелязал, че никъде в нея не е посочено името на автора й.
 На другия ден статията на Лудев беше на първата страница на вестника, в който работеше, и в Румелия избухна поредната истерия.
Цяла седмица вестниците, радиата и телевизиите бяха трибуна за психолози, социолози, разни врачки и екстрасенси, които бистреха как така е могло да стане това и кой може да е авторът на скандалната книга.
 Социолозите правеха никому ненужните си социологически изследвания, чиито резултати естествено бяха поръчани и щедро платени от Тотализатора и надълго и широко обясняваха как се е стигнало до спечелването на джакпота. И, че това е институцията с най-голямо доверие сред населението, нареждаща се по рейтинг непосредствено след Президента.
 Врачките и екстрасенсите един през друг се надпреварваха да обявяват, че първи са предрекли спечелването на джакпота и изказваха своите невероятни версии за личността и положението на щастливците, станали тотомилионери.
 Един астролог, който беше известен главно с това, че нищо от предсказаното от него не се сбъдваше, дори изнесе факта, че самият Нострадамус в центуриите си е споменал, че през тази година “… и трима конници щастливи ще получат своя дял от изобилието на държавата Румелиус “.
Всичко това естествено предизвика ново преиздаване на книгата и нови печалби за книгоиздателя, който нямаше никакво намерение да разкрива мистериозния автор, защото банковата му сметка набъбваше значително.
 Загадката кой е авторът и от къде може да е знаел печелившите числа няколко седмици предварително, и как тези числа съвпадат с изтеглените в джакпота остана неразкрита, както останаха неразкрити хиляди интересни факти от живота през последните десет години в Румелия.
 Постепенно въпросът за книгата и рекордния джакпот бяха изместени от първите страници на вестниците и скоро забравени.
 Задаваше се едно ново събитие, за което се очакваше, че ще привлече вниманието на народа – предстоящото след седмица първо официално посещение на американски президент в историята на Република Румелия. Още по-пикантно беше, че този президент се казваше Уйлям Клибърн.
А най пикантното беше, че съвсем скоро преди това същият този президент беше правил разни пикантни нещица с една пикантна стажантка в Овалния кабинет на Белия дом и а-а - за малко да не е вече президент…
И който после започна една война на няколко десетки километра от Румелия.
Но това е друга история…

Манията беше обхванала цялата държава. Навсякъде се коментираше една и съща тема.

Народът живееше в очакване от четвъртък до неделя.

 Дните се нижеха бавно и мъчително, а лошото време идваше в повече на изнервената нация. Очакването, че утре всичко ще свърши не даваше мира на обикновените сиви и смачкани от живота хорица.

И всичко това беше само поради една единствена причина – вече повече от девет месеца никой не можеше да спечели натрупания в тотото джакпот, който набъбна до невероятната за изостаналата Румелия сума от 20 милиона долара.

 Стигна се дотам, че дори жителите на съседните страни започнаха всяка сряда и събота да пресичат границите и да идват тук за да пуснат своя тотофиш и да се надяват на Господа, че щастието ще споходи точно тях.

 Бизнесът на Румелийската православната църква процъфтяваше – свещите така се харчеха, че свещоливницата на Светия синод не смогваше да изпълни поръчките и управителят й сериозно се замисляше над възможността да набави допълнителни количества от чужбина.

 И точно в това време някакъв предприемчив издател пусна на пазара книга, която изведнъж се превърна в бестселър на десетилетието.

 И не защото “Как да стана богат ?” беше някакво класическо произведение от световноизвестен автор.

Не ! Просто в нея бяха показани примерни схеми  на комбинации за тотофишове.

 Книгата се купуваше като топъл хляб, отпечатано беше второ, после и трето издание , които също бяха изкупени.

 Националната телевизия и Държавния тотализатор на Румелия - ДТР не останаха по- назад в тази суматоха. Те започнаха да излъчват специален видеоклип в най-гледаното време, който рекламираше участието в тиражите на тотото. В клипа се показваше как някакъв средностатистически гражданин на страната си пуска тотофиш и след това гледа изтеглянето на тиража по Националната телевизия.

И естествено – печели натрупания огромен джакпот. Ролята на бедняка, който се превръща в богаташ се изпълняваше от един от най-известните и преуспели артисти

 След първото излъчване на клипа по националната телевизия лудостта  на народа достигна своя връх.

  Работното време на тотопунктовете беше увеличено и те затваряха три часа преди изтеглянето на тиража.

Шефът на Тотализатора не пропускаше да си направи реклама и да се хареса на целокупния беден и изтерзан румелийски народ и често - често даваше интервюта, като убеждаваше мнителните граждани, че в Тотото измама няма.

По последни сведения от ДТР джакпотът достигна умопомрачителните 23 милиона долара …

 И изведнъж хубавата приказка свърши на следващия понеделник, когато се оказа, че трима щастливци са си поделили натрупаната сума.

 Народът въздъхна горчиво, напсува лошия си късмет, тегли една попържня и на управляващите и престана да ходи на църква.

 И животът си потече постарому.

                     Малко предистория        Следваща