През 2011 година мумията на Рамзес III* бива изследвана, като резултатите са оповестени в медицинско списание през 2012 година. От тях става ясно, че египетският фараон е починал след като бил нападнат от няколко души едновременно, всеки с различно оръжие.

Рамзес III* - фараон от 20-та династия на Древен Египет, управлявал страната в периода 1186-1155 година преди Новата ера. Мумията му е открита през 1881 година в Дейр ел-Бахри, на по-малко от 10 километра от град Луксор.

В миналото останките били подлагани на рентгенови изследвания, но за съжаление от тях така и не се разбрала причината за смъртта на фараона. Използвайки компютърна томография*, египетският историк и археолог Захи Хауас и радиологът от Университета в Кайро Сахар Салеем имали възможност да направят по-задълбочен анализ на нараняванията на владетеля. Те намерили дълбока, почти до прешлените, порезна рана в гърлото, вероятно нанесена с много остър нож или кама. Но същевременно открили, че и друга част от тялото му също е пострадала - големият пръст на единия му крак бил отрязан, вероятно със сабя или брадва. Предвид факта, че двете рани изглежда били нанесени с различни предмети, учените заключват, че смъртта на фараона е дело на поне двама души, а не на един, както се смятало дотогава!

компютърна томография* - метод, при който с помощта на специален скенер се визуализира в детайли моментното състояние на определена част от човешкото тяло. В сравнение с рентгеновото изследване компютърна томография дава много по-точна информация.

‘Докато единият атакуващ се е насочил право към фараона с брадва или меч в ръка, другият го е нападнал в гръб, прерязвайки гърлото. Допускам дори, че липсата на пръста на крака умишлено е била замаскирана още по време на процеса на мумификация’ - допълва Салеем.

Съдейки по формата на фрактурата и липсата на зарастване, Сахар Салеем е на мнение, че големият пръст на крака му е отрязан около времето на смъртта. Причината, поради която за липсващия пръст се разбира след повече от 130 години от откриването на мумията на Рамзес III е, че по време на мумифицирането на останките на фараона краката му били увити в дебел слой бинтове, силно напоени със смола. Опитите за отстраняването им в края на 19-ти век претърпяват провал. Всъщност и към настоящия момент те не могат да бъдат премахнати без да се наранят останките.

Египтолозите обясняват пропуснатата досега рана на гърлото с това, че при мумифицирането тя била добре замаскирана. В нея бил поставен амулет, а самият врат бил увит в нещо като ‘многослоен шал’.

В Торинския юридически папирус (публикуван 1865 година) е записано, че една от съпругите на фараона, Тейе, планирала убийството му, както и това да отстрани законния наследник, за да може синът ѝ Пентаур да заеме мястото на Рамзес III. Покушението се оказва успешно и фараонът е убит, но нищо след това не продължава по плана на Тейе. Много скоро всички замесени в убийството били уличени и не след дълго екзекутирани, включително Тейе и синът ѝ Пентаур.

Учените били силно развълнувани от откритието, тъй като благодарение на компютърната томография те потвърждават написаното в египетския папирус, а с това разкрили още една тайна на Древен Египет!

За  пътя на готите на Книва

цитат от Гетика на Йорданес.

"После его смерти Книва, разделив войско на две части, многих направил на опустошение Мезии, зная, что и императоры ею пренебрегают, и защитников она лишена; сам же он с 70 тысячами пошел к Евсции, иначе — к Новам.

Оттесненный оттуда военачальником Галлом, Книва подошел к Никополю, замечательному [городу], лежащему близ реки Ятра (Янтра) Этот город построил Траян после победы над сарматами, дав ему имя города Победы. Когда там вдруг появился император Деций, то Книва отошел, наконец, в области Гема (Хемус), которые были неподалеку; оттуда, построив свои войска, он поспешил к Филиппополю. Узнав об его отступлении, император Деций перевалил через горный хребет Гема и, чтобы оказать помощь тому городу, подошел к Берое."

Значи Книва е отстъпил от Никополис и Янтра към хребета на Балкана. За да премине в последствие към Филипополис. Следващите проходи са Троян-Кърнаре, Кашана, Арабаконак, Витиня...

Известно е, че Златица е превзета около 250г. Значи най-вероятно е минал през Кашана. И е останал по нашенско за дълго...Археологията го доказва.

Какво става с ИРИ на Балканите след похода на Книва?

-Деций и сина му са убити;

-Приск е обявен от сената за държавен враг (hostis) и скоро след това убит;

-Гай Вибий Требониан Гал, римски император, (251 и 253 г.), наследил Деций Траян предпочита веднага да сключи унизителен мир с враговете, на които плаща големи парични контрибуции, след което заминава за Рим, където да получи одобрение от Сената.

-Марк Емилий Емилиан е римски император за три месеца през 253 година. Първата стъпка на Емилиан е да поведе силите си към Италия срещу непопулярния император Требониан Гал .

-Публий Лициний Валериан (на латински: Publius Licinus Valerianus), е познат като Валериан I, римски император в периода 253–260 г. Той е единствения император на Рим, попаднал във вражески плен.

-Публий Лициний Егнаций Галиен, римски император, управлявал Римската империя, отначало съвместно със своя баща Валериан I – от 253 до 260 г., а после и като единствен император през 260-268 година. Посещава Гърция и май само това е присъствието на римляни на Балканите.

Значи до 268 г. римляни на Балканите няма.

•
Различните генетични изследвания на българите досега даваха взаимно противоречащи си резултати и не успяваха да убедят в достоверността си. Макар последните проучвания да сочеха, че над 20% от българските мъже са потомци на местно население на Балканите отпреди 8000 години, неясната методология на изследванията, както и терминологичната бъркотия с понятията ‘прабългари’, ‘славяни’, ‘траки’, че и най-новото –  ‘особени славяни’  – не помагаше на любознателния българин да бъде сигурен в произхода на гените си. Не на последно място фактът, че тези изследвания стигаха до нас чрез родните медии, които обикновено компенсират отсъствието на качествена журналистика със сензационни и повърхностни материали, не ни помагаше особено да им се доверим.

За разлика от досега, данните от това изследване черпим от самия извор без посредничеството на родните СМИ. Изследването е направено с най-съвременна технология и методика от българо-италиански научен колектив. Изпъкват имената на директора на Института по експериментална морфология и антропология проф. Йордан Йорданов и директора на Института по микробиология при БАН акад. Ангел Гълъбов. Статията е публикувана в реномирана научна онлайн платформа и е преминала научна редакция (Peer reviewed); може да се види тук: Y-Chromosome Diversity in Modern Bulgarians: New Clues about Their Ancestry

Резултатите от изследването вече са дискутирани в българското интернет пространство.

За съжаление авторите на тези статии се влияят твърде много от лишената от всякакво научно основание мантра за ‘славяни’, ‘траки’ и ‘прабългари’ и това значително изкривява техния анализ на резултатите от изследването. Затова моят подход ще бъде да преведа най-важните пасажи от научната статия и да оставя самите автори на изследването да говорят. А те имат да кажат изключително важни неща.

За да спестя на читателите, които нямат времето и възможността да проследят тежкия на места научен жаргон, първо ще изброя накратко най-съществените изводи от изследването, а след това ще дам и своя превод на основните моменти:

*  Изследвани са различията в Y-хромозомите на 808 български мъже;

2.   * В генофонда на българите преобладават характерни за европейците хаплогрупи;
* 40% от днешните българи принадлежат към хаплогрупите E-V13 и  I-M423, които най-вероятно са възникнали в нашата Прародина на Балканите и оттук са били разпространени в цяла Европа от нашите предци при тяхната демографска експанзия  след овладяването на земеделието;
* За българите са характерни ‘автохтонни, почти ендемични, редки и уникални’генни комбинации (Българският ген?)

Българите заемат междинно място между източноевропейските и средиземноморските популации и са много далеч от тюркските народи – едва 1.5% от българите носят генетични маркери, характерни за тюрките.

* Противно на широко разпространените и лишени от всякакво основание (антибългарски) тези, че българите са ‘смесен народ’ и ‘който не е минал оттук, той не е оставил гените си’, резултатите от това изследване убедително показват, че българският народ е изключително хомогенен в генетичен план.Изследователите, занимаващи се с истинската българска история, отдавна твърдят това на базата на консерватизма и устойчивостта на българския език, на духовната и материална култура на народа ни. Един ‘смесен’ народ не би могъл да съхрани език и обичаи в продължение на толкова хилядолетия. За това е нужна чиста кръв, която дедите ни са пазили ревностно. Днес вече имаме научното потвърждение на тези изводи и отровната заблуда, че българите са мелези, поема по пътя към небитието. Време е да поискаме официално извинение (а защо не и съдебна отговорност) от всичките поръчкови ‘учени’, на които десетилетия наред плащахме заплати, за да ни лъжат, че сме: тюрки, номади, мелези, а в по-ново време и иранци. Най-старият европейски народ, създателят на съвременната цивилизация преглъщаше твърде дълго тези унижения, но всяка лъжа има край…
Превод на откъси от оригиналната публикация

„За да дефинираме по-добре структурата и произхода на генофонда на българските мъже, ние разгледахме различията в Y-хромозомата на 808 българи. Установихме, че генетичният фонд на Y-хромозомата у съвременните българи се представлява предимно от западно-евразийски хаплогрупи (около  40% принадлежат къмхаплогрупите E-V13  и I-M423 и 20% – към R-M17 ). Хаплогрупите, разпространенив Близкия изток (J и G) и в Югозападна Азия (R-L23 *), се срещат в честотисъответно от 19% и 5%. Хаплогрупите C, N и Q, характерни за алтайски и централноазиатски тюркски популации, се срещат в пренебрежима честота отсамо 1.5%. Анализите на основните компоненти дава на българите място сред европейските народи, генетично далеч от тюркскоезичните групи от Центр. Азия и популации от югозападна Азия. В рамките на страната генетичните вариации са обособени в западна, централна и източна България, което сочи, че Стара планина не е била преграда за придвижването на хора. Анализът на генетичното потекло дава следните интересни резултати:

1.    * L23    от края на ледниковия период;

* Хаплогрупа E-V13 има мезолитна (ок. 10 000 г. пр. Хр., б.м.) възраст в България, откъдето се разпространява след пристигането (?) на селското стопанство;
* Хаплогрупа J-M241 вероятно отразява неолитната експанзия в западна посока на най-ранните земеделски общества  по Черноморието. Като цяло, в светлината на последните исторически изследвания, които показват значителен прабългарски генетичен принос в съвременните българи, нашите данни показват, че общо наследство по мъжка линия между прабългарите и алтайски/централноазиатски тюркскоезични групи или не е съществувало, или е било пренебрежимо малко.“

„От генетична гледна точка, последните анализи на митохондриална ДНК, както и анализите на автозомите, хромозомните вариации на съвременните българите попадат между източноевропейските и средиземноморските популации. В частност, почти целият фонд от митохондриална ДНК на българите има западно-евразийски произход ивключва отличителни генетични маркери от всичките европейски популационни вълни от късно-палеолитната колонизация на Европа до по-скорошната‘неолитизация’ на Европа (която разбира се започва от нашите земи, б.м.)“

Методология

„Проведохме анализ на генотипа на 808 ДНК проби от български мъже без роднински връзки помежду им. Всички дадоха информирано съгласие и предоставиха лична генеалогическа информация преди събирането на пробите. В изследването бяха включени само лица с бащи от български произход.“

„В съответствие с едно задълбочено антропологическо проучване на българите класифицирахме пробите според предишното (преди 1999 г.) административно деление на страната. Така, на база информацията за родното място на бащата, 739 от пробите бяха по категоричен начин причислени към една от деветте области на България, а именно: Бургас (N = 45), Хасково (N = 41), Ловеч (N = 62), Монтана (N = 80), Пловдив(N = 159), Разград (N = 21), гр. София (N = 59), София област (N = 257), Варна (N = 15).“

Резултати и дискусия

„Най-разпространените хаплогрупи сред българите са I-M423 (20.2%) и E-V13 (18.1%). Те представляват АВТОХТОННИТЕ И ПОЧТИ ЕНДЕМИЧНИ подгрупиI-P37 и E-M78 в югоизточна Европа. На трето място е общата евразийска хаплогрупаR-M17,  която се среща при 17.5% от българите, от които 42,9% принадлежат към специфичната за Европа подгрупа R-M458. Хаплогрупа R-L23, източният клон на западно-евразийската хаплогрупа R-M269 присъства в генетичното наследство по бащина линия на 5,2% от българите (…) На следващо място е Hg I-M253 (4.3%), която е харктерна за индивиди от северна Европа. Тя е последвана от две подгрупи на J-M172, а именно J-M241 и J-M530 (Средиземноморска/Егейска), наблюдавани с честота от 3.8% и2.4%  респективно. Останалите хаплогрупи са с  честота по-малко от 2%.
Тези открития показват, че съвременният български генофонд е ПОДЧЕРТАНО ХОМОГЕНЕН, а Стара планина вероятно не е представлявала сериозна преграда пред генетичния обмен.“

„Схематичното представяне на спектъра на подгрупите в хаплогрупа I-M423 се характеризира със звездовидна форма с център – най-често срещания хаплотип, характерен за всички балкански популации. Топологията на хаплогрупната мрежа съответства на предишни заключения, че ХАПЛОГРУПА I-M423 Е ГЕНЕТИЧНО НАСЛЕДСТВО ОТ ЛОВЦИТЕ И СЪБИРАЧИТЕ, ОБИТАВАЛИ БАЛКАНИТЕ ПРЕЗ МЕЗОЛИТА И ТЯХНАТА ЕКСПАНЗИЯ СЛЕД ОВЛАДЯВАНЕТО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО. СТРУВА СИ ДА СЕ ОТБЕЛЕЖИ, ЧЕ БЪЛГАРСКИТЕ ПРОБИ СА РАЗПРЪСНАТИ ПО ЦЕЛИЯ СПЕКТЪР И ПРИНАДЛЕЖАТ КЪМ РАЗРАСНАЛИ СЕ ВПОСЛЕДСТВИЕ, РЕДКИ И УНИКАЛНИ ХАПЛОТИПОВЕ.ТОВА РАЗНООБРАЗИЕ Е ЛЕСНО ОБЯСНИМО С ОГЛЕД НА ГОЛЯМАТА ДРЕВНОСТ НА I-M423 В БЪЛГАРИЯ.“

Карта с разпространението на хаплогрупа I-M423

„Изключвайки босненските хървати и македонските гърци, за които стандартната грешка е твърде голяма, най-старите образци на E-V13 на Балканите, датиращи от времето на мезолита, се срещат в проби от ЗАПАДНА БЪЛГАРИЯ (9.3±3 хиляди г.)Тази стойност, която се припокрива с тази, регистрирана в Турция (10.6±3 хиляди г.),показва, че E-V13 ВЕЧЕ Е БИЛА НАЛИЦЕ (ОСВЕН АКО НЕ Е ВЪЗНИКНАЛА) ПРЕЗ МЕЗОЛИТА В ЗАПАДНА БЪЛГАРИЯ, ОТКЪДЕТО Е ПРЕТЪРПЯЛА ЕКСПАНЗИЯ ЗАЕДНО С ПРЕХОДА КЪМ ЗЕМЕДЕЛИЕ.“ 

•
Различните генетични изследвания на българите досега даваха взаимно противоречащи си резултати и не успяваха да убедят в достоверността си. Макар последните проучвания да сочеха, че над 20% от българските мъже са потомци на местно население на Балканите отпреди 8000 години, неясната методология на изследванията, както и терминологичната бъркотия с понятията ‘прабългари’, ‘славяни’, ‘траки’, че и най-новото –  ‘особени славяни’  – не помагаше на любознателния българин да бъде сигурен в произхода на гените си. Не на последно място фактът, че тези изследвания стигаха до нас чрез родните медии, които обикновено компенсират отсъствието на качествена журналистика със сензационни и повърхностни материали, не ни помагаше особено да им се доверим.

За разлика от досега, данните от това изследване черпим от самия извор без посредничеството на родните СМИ. Изследването е направено с най-съвременна технология и методика от българо-италиански научен колектив. Изпъкват имената на директора на Института по експериментална морфология и антропология проф. Йордан Йорданов и директора на Института по микробиология при БАН акад. Ангел Гълъбов. Статията е публикувана в реномирана научна онлайн платформа и е преминала научна редакция (Peer reviewed); може да се види тук: Y-Chromosome Diversity in Modern Bulgarians: New Clues about Their Ancestry

Резултатите от изследването вече са дискутирани в българското интернет пространство.

За съжаление авторите на тези статии се влияят твърде много от лишената от всякакво научно основание мантра за ‘славяни’, ‘траки’ и ‘прабългари’ и това значително изкривява техния анализ на резултатите от изследването. Затова моят подход ще бъде да преведа най-важните пасажи от научната статия и да оставя самите автори на изследването да говорят. А те имат да кажат изключително важни неща.

За да спестя на читателите, които нямат времето и възможността да проследят тежкия на места научен жаргон, първо ще изброя накратко най-съществените изводи от изследването, а след това ще дам и своя превод на основните моменти:

*  Изследвани са различията в Y-хромозомите на 808 български мъже;

2.   * В генофонда на българите преобладават характерни за европейците хаплогрупи;
* 40% от днешните българи принадлежат към хаплогрупите E-V13 и  I-M423, които най-вероятно са възникнали в нашата Прародина на Балканите и оттук са били разпространени в цяла Европа от нашите предци при тяхната демографска експанзия  след овладяването на земеделието;
* За българите са характерни ‘автохтонни, почти ендемични, редки и уникални’генни комбинации (Българският ген?)

Българите заемат междинно място между източноевропейските и средиземноморските популации и са много далеч от тюркските народи – едва 1.5% от българите носят генетични маркери, характерни за тюрките.

* Противно на широко разпространените и лишени от всякакво основание (антибългарски) тези, че българите са ‘смесен народ’ и ‘който не е минал оттук, той не е оставил гените си’, резултатите от това изследване убедително показват, че българският народ е изключително хомогенен в генетичен план.Изследователите, занимаващи се с истинската българска история, отдавна твърдят това на базата на консерватизма и устойчивостта на българския език, на духовната и материална култура на народа ни. Един ‘смесен’ народ не би могъл да съхрани език и обичаи в продължение на толкова хилядолетия. За това е нужна чиста кръв, която дедите ни са пазили ревностно. Днес вече имаме научното потвърждение на тези изводи и отровната заблуда, че българите са мелези, поема по пътя към небитието. Време е да поискаме официално извинение (а защо не и съдебна отговорност) от всичките поръчкови ‘учени’, на които десетилетия наред плащахме заплати, за да ни лъжат, че сме: тюрки, номади, мелези, а в по-ново време и иранци. Най-старият европейски народ, създателят на съвременната цивилизация преглъщаше твърде дълго тези унижения, но всяка лъжа има край…
Превод на откъси от оригиналната публикация

„За да дефинираме по-добре структурата и произхода на генофонда на българските мъже, ние разгледахме различията в Y-хромозомата на 808 българи. Установихме, че генетичният фонд на Y-хромозомата у съвременните българи се представлява предимно от западно-евразийски хаплогрупи (около  40% принадлежат къмхаплогрупите E-V13  и I-M423 и 20% – към R-M17 ). Хаплогрупите, разпространенив Близкия изток (J и G) и в Югозападна Азия (R-L23 *), се срещат в честотисъответно от 19% и 5%. Хаплогрупите C, N и Q, характерни за алтайски и централноазиатски тюркски популации, се срещат в пренебрежима честота отсамо 1.5%. Анализите на основните компоненти дава на българите място сред европейските народи, генетично далеч от тюркскоезичните групи от Центр. Азия и популации от югозападна Азия. В рамките на страната генетичните вариации са обособени в западна, централна и източна България, което сочи, че Стара планина не е била преграда за придвижването на хора. Анализът на генетичното потекло дава следните интересни резултати:

1.    * L23    от края на ледниковия период;

* Хаплогрупа E-V13 има мезолитна (ок. 10 000 г. пр. Хр., б.м.) възраст в България, откъдето се разпространява след пристигането (?) на селското стопанство;
* Хаплогрупа J-M241 вероятно отразява неолитната експанзия в западна посока на най-ранните земеделски общества  по Черноморието. Като цяло, в светлината на последните исторически изследвания, които показват значителен прабългарски генетичен принос в съвременните българи, нашите данни показват, че общо наследство по мъжка линия между прабългарите и алтайски/централноазиатски тюркскоезични групи или не е съществувало, или е било пренебрежимо малко.“

„От генетична гледна точка, последните анализи на митохондриална ДНК, както и анализите на автозомите, хромозомните вариации на съвременните българите попадат между източноевропейските и средиземноморските популации. В частност, почти целият фонд от митохондриална ДНК на българите има западно-евразийски произход ивключва отличителни генетични маркери от всичките европейски популационни вълни от късно-палеолитната колонизация на Европа до по-скорошната‘неолитизация’ на Европа (която разбира се започва от нашите земи, б.м.)“

Методология

„Проведохме анализ на генотипа на 808 ДНК проби от български мъже без роднински връзки помежду им. Всички дадоха информирано съгласие и предоставиха лична генеалогическа информация преди събирането на пробите. В изследването бяха включени само лица с бащи от български произход.“

„В съответствие с едно задълбочено антропологическо проучване на българите класифицирахме пробите според предишното (преди 1999 г.) административно деление на страната. Така, на база информацията за родното място на бащата, 739 от пробите бяха по категоричен начин причислени към една от деветте области на България, а именно: Бургас (N = 45), Хасково (N = 41), Ловеч (N = 62), Монтана (N = 80), Пловдив(N = 159), Разград (N = 21), гр. София (N = 59), София област (N = 257), Варна (N = 15).“

Резултати и дискусия

„Най-разпространените хаплогрупи сред българите са I-M423 (20.2%) и E-V13 (18.1%). Те представляват АВТОХТОННИТЕ И ПОЧТИ ЕНДЕМИЧНИ подгрупиI-P37 и E-M78 в югоизточна Европа. На трето място е общата евразийска хаплогрупаR-M17,  която се среща при 17.5% от българите, от които 42,9% принадлежат към специфичната за Европа подгрупа R-M458. Хаплогрупа R-L23, източният клон на западно-евразийската хаплогрупа R-M269 присъства в генетичното наследство по бащина линия на 5,2% от българите (…) На следващо място е Hg I-M253 (4.3%), която е харктерна за индивиди от северна Европа. Тя е последвана от две подгрупи на J-M172, а именно J-M241 и J-M530 (Средиземноморска/Егейска), наблюдавани с честота от 3.8% и2.4%  респективно. Останалите хаплогрупи са с  честота по-малко от 2%.
Тези открития показват, че съвременният български генофонд е ПОДЧЕРТАНО ХОМОГЕНЕН, а Стара планина вероятно не е представлявала сериозна преграда пред генетичния обмен.“

„Схематичното представяне на спектъра на подгрупите в хаплогрупа I-M423 се характеризира със звездовидна форма с център – най-често срещания хаплотип, характерен за всички балкански популации. Топологията на хаплогрупната мрежа съответства на предишни заключения, че ХАПЛОГРУПА I-M423 Е ГЕНЕТИЧНО НАСЛЕДСТВО ОТ ЛОВЦИТЕ И СЪБИРАЧИТЕ, ОБИТАВАЛИ БАЛКАНИТЕ ПРЕЗ МЕЗОЛИТА И ТЯХНАТА ЕКСПАНЗИЯ СЛЕД ОВЛАДЯВАНЕТО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО. СТРУВА СИ ДА СЕ ОТБЕЛЕЖИ, ЧЕ БЪЛГАРСКИТЕ ПРОБИ СА РАЗПРЪСНАТИ ПО ЦЕЛИЯ СПЕКТЪР И ПРИНАДЛЕЖАТ КЪМ РАЗРАСНАЛИ СЕ ВПОСЛЕДСТВИЕ, РЕДКИ И УНИКАЛНИ ХАПЛОТИПОВЕ.ТОВА РАЗНООБРАЗИЕ Е ЛЕСНО ОБЯСНИМО С ОГЛЕД НА ГОЛЯМАТА ДРЕВНОСТ НА I-M423 В БЪЛГАРИЯ.“

Карта с разпространението на хаплогрупа I-M423

„Изключвайки босненските хървати и македонските гърци, за които стандартната грешка е твърде голяма, най-старите образци на E-V13 на Балканите, датиращи от времето на мезолита, се срещат в проби от ЗАПАДНА БЪЛГАРИЯ (9.3±3 хиляди г.)Тази стойност, която се припокрива с тази, регистрирана в Турция (10.6±3 хиляди г.),показва, че E-V13 ВЕЧЕ Е БИЛА НАЛИЦЕ (ОСВЕН АКО НЕ Е ВЪЗНИКНАЛА) ПРЕЗ МЕЗОЛИТА В ЗАПАДНА БЪЛГАРИЯ, ОТКЪДЕТО Е ПРЕТЪРПЯЛА ЕКСПАНЗИЯ ЗАЕДНО С ПРЕХОДА КЪМ ЗЕМЕДЕЛИЕ.“ 

Ционските протоколи

 Тези ционистки бележки промениха живота на много хора, промениха начина им да виждат света. Това е първа стъпка за всеки, който иска да си отвори очите, да се пробуди и да стои буден в реалния свят.

 Тези Протоколи документират изказванията на водачите на ционизма пред много тесен кръг от съмишленици. Те откриват плановете за действие на ционистите, разработени от векове, и редактирани от самите старейшини. Отвреме-навреме в течение на столетия някои от тайните на старейшините са били разкривани и публикувани, но това не е попречило за осъществяването на плановете им.

 ПРОТОКОЛ НОМЕР 1

Истината за лъжите, обясняващи могъществото на властта. Свободата като идея. Либерализъм. Златото. Вярата. Самоуправлението. Деспотизъм на капитала. Вътрешният враг. Тълпата. Анархията. Политиците срещу морала. Правото на силния. Непобедимостта на еврейско-масонската власт. Целта оправдава средствата. Тълпата – един сляп човек. Най-задоволителната форма на управление – деспотизъм. Алкохол. Класицизъм. Корупция. Принцип и господство на еврейско-масонското управление. Терор. „Свобода, равенство, братство“. Принцип на династична власт. Унищожаване на привилегиите на гоите и на аристокрацията им. Новата – нашата аристокрация. Психологично изчисление. Власт за премахване на представителите на народа.

 ПРОТОКОЛ НОМЕР 2

Икономически войни – основата на еврейското надмощие. Глава на управлението и тайни съветници. Успехи на разрушителните учения. Приспособимост в политиката. Ролята, играна от пресата. Цената на златото и стойността на еврейската жертва.

 ПРОТОКОЛ НОМЕР 3

Символичната змия и нейното значение. Нестабилността на конституционните везни. Терор в дворците. Власт и амбиция. Парламенти, дърдорковци, памфлети. Злоупотреба с властта. Икономическо заробване. Народни права. Монополистичната система и аристокрацията. Армията на масоните-евреи. Намаляването на гоя. Глад и правата на капитала. Тълпата и коронацията на „Суверенния владетел на целия свят.“ Фундаменталното правило в програмата на бъдещите масонски национални училища. Тайната на науката за структурата на обществото. Световна икономическа криза. Сигурност на нашите. Деспотизъм, на масонството – царството на разума. Масонството и Великата френска революция. Царят – деспот от кръвта на Цион. Причини за непобедимостта на масонството. Ролята на секретните масонски агенти. Свободата.

 ПРОТОКОЛ НОМЕР 4

Етапите (фазите) на една република. Нееврейски масонства. Свобода и вяра. Международно индустриално съревнование. Ролята на спекулата. Култ към златото.

 ПРОТОКОЛ НОМЕР 5

Създаване на силно централизирано управление. Начини за превземане на властта от масоните. Причини и стимулиране на невъзможността за разбирателство между държавите. Преодолените етапи от Предопределението на евреите. Златото – двигател на държавната машина. Значение на критицизма. „Показни“ институции. Как да се получи влияние върху общественото мнение. Значение на личната инициатива. Свръхуправление.

 ПРОТОКОЛ НОМЕР 6

Монополи – от тях зависи бъдещето на гоя. Изземането на земята от ръцете на аристокрацията. Търговия, индустрия и спекулация. Разкош – лукс. Повдигане на заплатите и увеличаване на цените на стоките от първа необходимост. Анархия и пиянство.

 ПРОТОКОЛ НОМЕР 7

Засилване на въоръжаването. Провокиране на вълнения, разногласия и враждебност навсякъде по света. Тайната и секретността водят към успех в политиката. Преса и обществено мнение. Оръдията на Америка, Китай и Япония.

 ПРОТОКОЛ НОМЕР 8

Специални училища и свръхвъзпитателен тренинг. Икономисти и милионери. На кого да се доверят отговорни постове в управлението.

 ПРОТОКОЛ НОМЕР 9

Прилагане на масонските принципи по отношение на превъзпитанието на хората. Масонската парола. Значението на антисемитизма. Диктатурата на масонството. Терорът. Кои са слугите на масонството. Значение на проницателността и слепите сили на държавите на гоя. Общуване на управляващия с тълпата. Патент на либерализма. Завземане на образованието, просветата и квалификацията, фалшиви теории. Тълкуване па законите. „Подземията.“

 ПРОТОКОЛ НОМЕР 10

Външната форма на политиката. Геният на мошеничеството. Какво обещава един масонски преврат. Избирателното право в света. Самомнителността. Лидери на масонството. Учреждения и техните функции. Отровата на либерализма. Конституцията – училище за партийни раздори. Епоха на републиките. Президентите-марионетки на масонството. Отговорностите на президента. Ролята на Парламента и Президента. Масонството – законодателна сила. Нов републикански ред. Преход към масонски деспотизъм. Моментът за прокламация на Господаря на целия свят.

 ПРОТОКОЛ НОМЕР 11

Програма за Нова конституция. Някои детайли от планираната революция. Гоите – стадо овце. Тайното масонство и неговото шоу – ложите.

 ПРОТОКОЛ НОМЕР 12

Масонското тълкуване на понятието „свобода“. Бъдещето на пресата в царството на масоните. Контрол на пресата. Кореспондентски агенции. Какво е прогрес според масонството. Масонската солидарност в пресата днес. Безпогрешност на Новия режим.

 ПРОТОКОЛ НОМЕР 13

Необходимостта от насъщния хляб. Въпроси на политиката. Въпроси на индустрията. Развлечения. Народни дворци. „Истината е една. „Великите проблеми.

 ПРОТОКОЛ НОМЕР 14

Религията на бъдещето. Бъдещи условия на крепостничество. Недостъпното до знанията, засягащи религията на бъдещето. Порнография и печатни произведения на бъдещето.

 ПРОТОКОЛ НОМЕР 15

Един ден – революция в целия свят. Екзекуции. Бъдеща участ на гоите-масони. Мистицизъм на властта. Размножаване на масонските ложи. Централно управително тяло на масонските старейшини. „Азевските тактики.“ Масонството като водач на всички тайни организации. Колективизъм. Жертви. Екзекуции на масони. Падане на престижа на законите и властта. Нашето място като избран народ. Краткост и яснота на законите в бъдещото царство. Подчинение на заповедите. Мерки срещу злоупотреби с властта. Строгост и неумолимост на наказанията. Ограничаване на възрастта на съдиите. Либерализъм на съдиите и властите. Парите на целия свят. Абсолютизъм на масонството. Право на апелиране. Патриархално „външно представяне“ на силата на бъдещите управници. Възвеличаване на Управителя. Правото на силния – единственото право. Царят на Израел – Патриарх на целия свят.

 ПРОТОКОЛ НОМЕР 16

Кастриране на университетите. Заместване на класицизма в училище. Проповядване на властта и авторитета на водачите в училищата. Премахване на свободното преподаване. Нови теории. Независимост на мисълта. Преподаване чрез предметно изучаване.

 ПРОТОКОЛ НОМЕР 17

Застъпничество. Въздействие на духовенството върху гоя. Свобода на съзнанието. Папски двор. Царят на евреите като патриарх-папа. Как да се борим срещу съществуващата църква. Функции на съвременната преса. Организиране на полицията. Доброволна полиция, Шпионството – подобие на Кабала (окултна доктрина). Злоупотреби с властта.

 ПРОТОКОЛ НОМЕР 18

Мерки срещу тайната съпротива. Разузнаване и противодействие срещу конспирации във вътрешността. „Открити мерки” за тайна отбрана – проваляне на властта. Тайната задача на Царя на евреите. Мистичният престиж на властта. При първо подозрение – арест.

 ПРОТОКОЛ НОМЕР 19

Правота да се представят петиции и проекти. Подмолна и противодържавна дейност. Обвинения в политически престъпления. Разгласяване на политическите престъпления.

 ПРОТОКОЛ НОМЕР 20

Финансова програма. Прогресивни данъци. Гербови марки и прогресивни такси. Хазна, лихвено съотношение и задържане на паричното обръщение. Метод на отчетност. Отменяне на церемониалните прояви. Задържане на капитала. Парично обръщение. Златно покритие. Стандарт (покритие) на човешката работна сила. Бюджет. Държавни заеми. Индустриални акции. Господарите на гоя: придворни и фаворити. Масонски агенти.

 ПРОТОКОЛ НОМЕР 21

Вътрешни заеми. Дълг и такси. Движение на паричната маса. Фалит-банкрут. Спестовни банки. Премахване на паричната борса. Регулиране на индустриалните стойности.

 ПРОТОКОЛ НОМЕР 22

Тайната на това, което идва. Злините от много столетия като основа за бъдещото благополучие. Еманация на силата и нейното мистично боготворене.

 ПРОТОКОЛ НОМЕР 23

Намаляване на производството на луксозни артикули. Дребнозанаятчийска продукция. Безработица, забрана на пиянството. Унищожаване на старото общество и възкресяването му в нов вид. Изпратените от Бога.

 ПРОТОКОЛ НОМЕР 24

Утвърждаване на корена на цар Давид. Подготовка на царя. Царят и трима от неговите настойници. Царят е съдба- предопределение. Моралната безупречност на царя на евреите.

(ПРОТОКОЛ ОТ 1860 г.)

Този протокол е публикуван от „Морнинг пост“ на 6 септември 1920 г. Отнася се за манифест от 1860 г. към Световното еврейство от Адолф Кремьо – основателя на Световния израелски съюз, По това време Адолф Кремьо е бил Велик магистър на френските масонски ложи, и той е човекът, който предлага един милион франка за главата на Вилхелм I от Германия.

ТЕКСТ НА МАНИФЕСТА:

 „Съюза, който желаем да направим, няма да бъде френски, английски, ирландски или германски съюз, а един Световен Еврейски Съюз.

 Другите народи и раси са разделени по националности. Само ние нямаме съжителство (държавни граници – б.а.), но притежаваме изключително съдуховенство (обединяващи ги религиозни принципи – б.а.). Един евреин при никакви обстоятелства не може да стане приятел на един християнин или на един мюсюлманин, преди цял свят да е разбрал святостта на еврейската вяра, единствената религия на разума, която ще се наложи над целия свят. Пръснати между различни народа, които от незапомнени времена са били вражески настроени към нашите права и интереси, ние желаем преди всичко да бъдем и да останем неизменно евреи. Нашата националност е религията на нашите бащи, и ние не признаваме друга националност. Ние живеем в чужди земи, където непрекъснато имаме неприятности, и нашият личен морал и материални интереси са застрашени. Израелтяни! Еврейската доктрина трябва да покрие цялата земя. Вие винаги трябва да считате себе си за членове на избрания народ. Вие трябва да разберете,че само във вярата на прадедите ни е вашият патриотизъм. Вие трябва да повярвате, че само еврейството е единствената религиозна истина.Ако сте убедени в това, вие, израелтяни от целия свят, елате… И вслушвайки се в нашия призив, ще ни подкрепите със съгласието си! Нашата кауза е велика и свещена и нейният успех е гарантиран. Католицизмът, нашият смъртен враг, лежи в пепелта, смъртно ранен в главата. Мрежата, която Израил е хвърлил около глобуса на земята, се простира и разширява ежедневно, и основните предсказания на нашите свещени книги най-после се осъ- ществяват. Наближава времето, когато Ерусалим ще стане Дом за молитва на всички нации и хора. Хоругвата на еврейския единствен Бог ще бъде разгърната и издигната и по най- далечните места на земята. Нека се възполваме от всички положения и обстоя- телства. Нашата сила е необятна. Учете се, за да усвоите тази сила за нашата кауза.

 От какво има да се плашите?

 Не е далеч денят, в който всички богатства и съкровища на земята ще станат собственост на Децата на Израил“.

 Повече от 130 години са минали, откакто е писан този манифест, и почти всички богатства на земята са вече във владение или се управляват от децата на Израил. Еврейският поет Хайне е казал: „Тората (еврейският закон) е еврейското подвижно Отечество“. А. Кремьо казва почти същото: „Вярата на нашите бащи е единствения ваш патриотизъм“. Евреинът гледа на всеки, който не е евреин, като на чужденец, защото той самият е чужденец навсякъде.

 
(ПРОТОКОЛ ОТ 1919 г.)

 В един руски вестник – „Призив “ от 5 февруари 1920 г., публикуван в Берлин, е отпечатан много интересен документ на староеврейскисдата декември 1919г., който е бил намерен в джоба на умрял евреин – болшевишки командир от 11-ти стрелкови батальон. Този протокол хвърля обилна светлина върху тайните организации на еврейството в Русия.

 Протоколът, както и предишният, никога не са били опровергавани от еврейството. И той открива все същите планове и цели на евреите за световно господство и нарастващото желание за отмъщение, което е обхванало всички, и по-специално след еврейското завоевание и заграбване на Русия.

 ЕТО ТЕКСТА:

 „Секретен – До представителите на всички клонове на Израелтянската интернационална лига. Синове на Израил! Часът на нашата окончателна победа е близък! Ние стоим на прага на управлението на света. Това, което мечтаем отдавна, почти се осъществява. До много скоро немощни и безсилни, сега ние можем, благодарение на световната катастро-фа, да изправим нашите глави с гордост.

 Все пак трябва да бъдем внимателни, за да се изпълни предсказанието, че след като сме марширували над развалини, разбити олтари и тронове, ние ще отидем още по-напред по означената и предначертана пътека (предначертана много отдавна от ционските мъдреци, по която се движи змията, за да достигне крайната цел – б.а.).

 Нашата безмилостна пропаганда с непрекъсна-ти критики и подигравки излезе много успешна и сполучлива. Ние доведохме културата, цивилизацията, традициите и троновете на християнските държави до зашеметяване и провал. Ние направихме всичко да превием руския народ под ярема на еврейската сила, и го принудихме да коленичи пред нас.

 Ние почти завършихме всичко, но независимо от това ще трябва да бъдем много предпазливи, защото притисната, Русия е наш най-голям и главен неприятел. Победата над Русия, спечелена чрез нашето интелектуално превъзходство, в бъдеще при едно ново поколение може да се обърне срещу нас. Русия е победена и притисната До земята. Русия е в смъртна агония под нашия ботуш, но не забравяйте нито за момент, че ние трябва да бъдем внимателни! Свещената грижа за нашата сигурност не ни позволява да проявим нито състрадание, нито милост. Най-сетне стана възможно да видим мъчителната нищета на руския народ – да видим сълзите му. Като взехме неговата собственост и неговото злато, ние го превърнахме в безпомощен роб.

 Бъдете предпазливи и мълчаливи! Ние не трябва да имаме каквато и да е милост към нашите неприятели. Ние трябва да ликвидираме всички най-добри ръководещи личности на руския народ, така че победена, Русия да не може да намери никакъв лидер! По този начин няма да им се даде никаква възможност да се противопоставят на нашата сила. Трябва да възбудим омраза и разногласия между работниците и селяните Война и класова омраза ще разрушат всички богатства и култура, създадени от този християнски народ. Но бъдете внимателни, синове на Израил! Нашата победа е близка поради нашата политическа и икономическа мощ и влиянието ни върху другите народи. Ние купуваме държавни заеми и злато, и следователно имаме контролираща власт над световните борси. Властта е в нашите ръце, но бъдете внимателни – не вярвайте на предателски сили.

Бронщайн (Троцки), Апфелбаум (Зиновиев), Розенфелд (Каменев), Щайнберг – всички те са, както и хиляди други, истински синове на Израил. Нашата сила в Русия е неограничена. Градските комисариати, комисиите за храна и комисиите за разпределение на жилища се управляват от наши хора. Но не се опиянявайте от победата. Бъдете внимателни и предпазливи, защото не друг, а самите вие ще ни защитите!

 Запомнете, ние не можем да разчитаме на Червената армия, която някой ден може да обърне оръжието си срещу нас.

 Синове на Израил! Часът на нашата дългоочаквана победа над Русия е близък. Стегнете здраво редиците си! Опознайте й разпространете нашата национална политика! Борете се за нашите законни идеали! Пазете свято старите закони, които историята ни е поверила! Дано нашият инте-лект, нашият гений ни предпазват и предвождат!

 Подписано:    Централен комитет на Петербургската секция на Израелската интернационална лига.“

 Трябва да се обърне внимание, че този документ е намерен, написан на староеврейски, също както и Прото- колите на ционските мъдреци и всички техни документи. Срещат се много манифести на руски и на други езици, предназначени за консумация от гоя. Израелската интерна- ционална лига не е нищо друго освен едно начало на организиране на Еврейски Универсален Алианс, основан от Кремьо през 1860 г. и оглавен от Ротшилд.

 СЪДЪРЖАНИЕТО НА НАДГРОБНОТО СЛОВО НА РАВИНА РАЙХОРН

 1. На всеки сто години ние, мъдреците на Израил, обикновено се срещаме в синедриона, за да разгледаме нашия напредък по отношение на господството си над света, което Йехова ни е обещал, и нашето завоевание над неприятеля – християните, християнството.

 2. Тази година, събрани около гроба на нашия преподобен Симеон-бен-Иехуда, ние можем да обявим с

 3. Златото винаги е било и ще бъде непреодолима сила, и манипулирано от наши експерти, то винаги ще бъде най-полезния лист за тези, които го притежават, и обект на завист за онези, които го нямат. Със злато ние можем да купим и най-упоритото съзнание. С него можем да определим всеки стандарт, точната стойност и настоящите цени на продуктите. Със злато можем да субсидираме всички държавни заеми, т.е. да държим държавите под наша власт.

 4. Вече главните банки, борсите на целия свят и кредитите на всички управления са в наши ръце.

 5. Другата велика сила е пресата. Повтаряйки непрекъснато някакви идеи, пресата успява в края на краищата да ги наложи като действителни. Театърът ни служи по същия начин. Навсякъде пресата и театърът се подчиняват на нашите нареждания.

 6. Чрез непрекъснато поддържане на демо-крациите ние ще разделим християните в политически партии, ще разрушим тяхното единство и навсякъде ще посеем разногласие и разединение. Така притисна-ти, те ще бъдат принудени да се подчинят на закона на нашата банка, която винаги стои обединена и предана на нашата кауза.
7.Ние ще насилим християните да влязат във войни, като изполваме тяхната гордост, високомерие и глупост. Те ще се избиват един друг и ще прочистят за нас земята, която ще принадлежи на нашия собствен народ.

 7. Ние ще насилим християните да влязат във войни, като изполваме тяхната гордост, високомерие и глупост. Те ще се избиват един друг и ще прочистят за нас земята, която ще принадлежи на нашия собствен народ.

 8. Притежаването на земя винаги е носело влияние и власт. С призив за социална правда и равенство ние ще раздробим големите чифлици. Ще дадем на селяните малки парчета земя, и те много скоро ще станат наши длъжници, тъй като разходите по култивирането на малкото земя ще ги принудят да вземат заеми от нас. Нашият капитал ще ни направи техни господари. По този начин ние ще станем собственици, притежатели на земята им, която ще подсигури властта ни.

 9. Нека опитаме да заменим движението на златото с книжни пари. Така нашите каси ще погълнат златото, а ние ще регулираме стойността на книжните пари, което ще ни направи господари при всички положения.

 10. Между нас има много оратори, способни да възбуждат ентусиазъм и да убеждават народите. Ние ще ги разпръснем между хората да проповядват промените, които ще подсигурят щастието на човечеството. Със злато и лас- кателства ние ще спечелим пролетариата, който сам ще се справи сунищожаването на капиталистите-християни. Ние ще обещаем на работниците такива заплати, каквито те никога дори не са сънували, но в същото време ще повишим цените на продуктите от първа необходимост, така че нашата печалба също да бъде голяма.

 11. По този начин ние ще подготвим революции, които християните сами ще направят и от които ние ще оберем плодовете.

 12. Чрез подигравки и нападки срещу тях ще направим техните свещеници за посмешище, а тяхната религия – смешна и отвратителна, както и тяхното духовенство. Тогава ние ще станем господари и на техните души. Нашата привързаност към религията ни, нашето служене на Бога ще докаже превъзходството на нашата религия, превъзходството на нашите души.

 13. Ние вече сме поставили наши собствени хора на всички важни места и длъжности. Освен това правим всичко възможно да снабдим гоите с наши адвокати и лекари. В резултат получаваме: адвокатите ни са в течение на всички наши интереси, а лекарите ни, влезли веднъж в някое семейство, стават негови изповедници и регулатори на съзнанието на членовете му.

 14. Преди всичко трябва да монополизираме възпитанието и просветата. Чрез тях ще разпространим идеи, полезни за нас, и ще обработим детските мозъци да ни слушат и да ни служат.

 15. Ако някой от нашите хора случайно попадне в ръцете на правосъдието (християнското), ние трябва да се разтичаме да му помогнем. Да му намерим толкова свидетели, колкото са му необходими, за да го спасят от съдиите, докато самите ние станем съдии.

 16. Монарсите на християнския свят, погълнати от амбиции и суетност, са обградени с лукс и правят излишни разходи за поддържането на многобройна армия. Ние трябва да им доставим всички необходими пари, които те така глупаво искат и харчат. По този начин ще ги държим вързани.

 17. Нека не възпрепятстваме женитбата между наши мъже и християнски момичета. Това ще позволи крака ни да стъпи и в най-затворените християнски кръгове. Ако наши дъщери се омъжат за гои, те ще ни бъдат не по-малко полезни, защото децата на една майка еврейка са наши. Нека поощряваме свободната любов, чрез която християнски-те жени ще разрушат един от принципите на тяхната религия.

 18. През многото изминали столетия синовете на Израил, презирани и преследвани, са работили и мислили как да намерят пътя към силата. Те извоюваха славата. Те контролират икономическия живот на омразните християни. Тяхното влияние доминира над политиката и над морала.

 19. По наше желание трябва да пуснем в действие предварително замислената революция, която, разрушавайки всички класи на християнството, ще превърне християните окончателно в наши роби. Така ще се изпълни обещанието на Бога, дадено на нашия народ.

 … ето какво казва Хенри Форд за Протоколите в интервю, публикувано в „Ню Йорк Херълд“ на 17 февруари 1921 г.:

Единственото изявление, което мога да направя във връзка с Протоколите, е, че те напълно съответстват на това, което става и в момента. Те са писани преди 16 години и напълно съвпадат с положението в света и днес“.

 Картината на входа на Върховния съд на Израел – Ротшилд с Шимон Перес и Исак Рабин. Цялата сграда представлява множество масонски символи, единственото което никога не трябва да издават е било, че не могат да кажат, колко му е струвал на Ротшилд този проект.

Виенският Ротшилд бива задържан от Гecmaпо и още на следващия ден е посетен в килията си лично от Химлер – дясната ръка на Хитлер, и след като му предлага цигари, го запитва дали охраната се е държала прилично с него. И колкото и невероятно да изглежда за хората, които не са запознати с проекта и целта на Втората световна война, на другия ден Ротшилд и неговият доверен прислужник получават паспорти и с германска охрана заминават за Швейцария.

За хората, които не знаят – Ротшилд е еврейско семейство, което е поддържало от много отдавна дадени групи на палестинска земя с цел да заселят тази територия.

Какво означава това – в същия момент, в който според официалните еврейски данни милиони евреи биват най-жестоко избивани, техният Първенец и ционистки водач Ротшилд с германска охрана преминава границата на Австрия на път за Швейцария?! По подобие на Ленин, който с брониран влак през финландската граница бе прехвърлен в Русия, за да оглави болшевишката революция. Тази революция е също създадена от ционистите и както Ленин, така и Сталин са били ционисти, но това е различна посока на историята, която разказваме благодарение на множество автори и най-вече на Никола Николов, лека му пръст, човека опитваше да събуди, колкото може повече хора по света.

“Rex Caldeorum” реална титла на българския владетел /”Keiser von Bulgarien”/ от 1414-1417 г.

І. По въпроса за титлата “Rex Caldeorum” в “Хрониката на Констанцкия събор” /1420г./

Най-старото известно изображение на български герб се среща в съчинението на Улрих Рихентал -“Хроника на Констанцкия събор”, писано около 1420 г. В хрониката е изрисуван герб във форма на щит с три лъва, разположени един над друг, над щита има императорска /царска/ корона. Същият герб е известен и от Второто Българско царство – “Keiser von Bulgarien” /Цар на българите/. До него е изрисуван друг герб отново във форма на щит с един изправен лъв, над щита има кралска корона и надпис “Rex Caldeorum”, т.е. крал на Халдея. Под двата герба стои още следното изречение ”Императорът на България, който има за пълномощие един представител от ордата и владее също кралство Халдея”.
Надписът и титулатурата се отнасят, най-вероятно за цар Константин ІІ Асен Страцимир /1397-1425 г./ и участието му лично или чрез пълномощници на Константцкия събор. Не забравяме, че водач на друга делегация, тази на Киевско-Литовската митрополия, е българина митрополит Григорий Цамблак. 
Keiser von Bulgarien (Цар на българите) и Rex Caldeorum (Крал на халдеите). 




ІІ. Ситуиране на тема /дукство/ “Chaldea” в административната система на Източната римска империя /Константинопол/


Административно деление на Източна римска империя /Константинопол/ - ХІ век


Фрагмент, локализиране на тема “Халдея” със столица Трапезунд към ХІ век. 
След 1204 г. тази тема и владетелите й се смятат за продължители на империята на Константинопол, затова се именуват “императори в Трапезунд”.

ІІІ. Връзки по линията български владетели – Caldeorum /Трапезунд/.

1/ цар “Йоан Комнин Дука Ангел Врана Палеолог” или “Смилец ІІ” /1298-1299 г./
По майка е Комнин и Палеолог. Родовите владения на Комнини са в “Халдея” /Трапезунд/, а Палеолог са управляващата династия в Константинопол. Отделно е и Врана, а това е един от видните родове на Халдея /Трапезунд/. Интересното е, че връзка на българския владетел с права над “Халдея” /Трапезунд/ спокойно може да се съдържа по линията цар “Смилец ІІ” /Йоан Комнин Дука Ангел Врана Палеолог/ - “Смилцена”, неговата майка, която е издънка на родове пряко свързани със земите на тема “Халдея” /Трапезундска империя/ . 

2/ цар Теодор Светослав /1300-1321 г./ 
Първи брак: 
Женен за Ефросина, дъщеря на приятеля на хан Ногай и богат търговец Пантолеон. Владенията на Ногай са в северното Черноморие. Кримското крайбрежие се държи от императорите на Трапезунд към 1300 г. Пантолеон търгува през кримските морски портове държани от Трапезунд. Очевидно същия е еднакво близък и с Ногай и с Комнини в Трапезунд. Теодор Светослав по сватовство влиза в тези връзки, в частност по линията към Халдея /Трапезунд/, което ни интересува тук. 
Втори брак 
с Теодора Палеологина, дъщеря на съимператора Михаил ІХ Палеолог и Рита Арменска. Майка й е арменска принцеса от Арменска Киликия. Възможна е нейна връзка с “Халдея” /Трапезунд/, оттам на цар Теодор Светослав, както по линия на баща й Палеолог, така и по линия на майка й арменска принцеса /дъщеря на арменския киликийски цар Левон ІІ/ от приграничен на “Халдея” /Трапезунд/ район. По-късно Теодора Палеологина е омъжена за приемника на Теодор Светослав на българския трон Михаил ІІІ Шишман.


Владение на Трапезунд към 1300 г. – “Халдея” /Трапезунд/ и Крим.

3/ цар Михаил ІІІ Шишман /1323-1330 г./ 
Има втори брак с Теодора Палеологина, вдовица на цар Теодор Светослав и дъщеря на съимператора Михаил ІХ Палеолог и Рита Арменска. Майка й е арменска принцеса от Арменска Киликия. Възможна е нейна връзка с “Халдея” /Трапезунд/, оттам на цар Михаил ІІІ Шишман, както по линия на баща й Палеолог, така и по линия на майка й арменска принцеса /дъщеря на арменския киликийски цар Левон ІІ/ от приграничен на “Халдея” /Трапезунд/ район. 

А на следващото просто сме задължени да се спрем по-подробно:

4/ деспот Добротица, или царя му Йоан Александър /1331-1371 г./, респ. царя му Йоан Страцимир /1371-1397г./ чрез владетеля на Карвуна.

“DESPOTUM BULGARORUM DOBROTICAM” – “деспот на българите”, “български деспот”
"PARTES ZAGORAE SUBDITAS DOBROTICAE” – “част от Загора подчинена на Добротица”
/титулатура на Добротица във венециански документи/
Владетелите на Карвунското деспотство принадлежат към странична клонка на царската родова династия Тертер /Тертер-оба/. След смъртта на цар Теодор Светослав /1300-1321 г./ и на сина му цар Георги ІІ Тертер /1321-1322 г./, Балик придобива автономия в рамките на Царство България, в родовите земи на Тертеровци в “Малка Скития” /Източно крайбрежие на “Загора или България”/. През 1346 г. императрица Анна Савойска от Константинопол иска от карвунския деспот помощ срещу узурпатора Йоан Кантакузин. Следва да отбележим, че към този момент партията на Анна Савойска има сключен договор за взаимопомощ с цар Йоан Александър /1331-1371 г./ насочен срещу узурпатора Йоан Кантакузин. Балик, очевидно със санкция на царя си Йоан Александър, изпраща войска от 1000 души, водена от двамата му братя Теодор и Добротица. Водещ в тандема е Добротица. Първоначалните успехи бързо са заместени с редица неуспешни кампании и в крайна сметка Йоан Кантакузин надделява благодарение на османска помощ след успешна решителна битка при Силимрия. През 1348 г. година Добротица се установява в крепостта Мидия, като носи титлата “архонт на Мидия”. Скоро е принуден да предаде крепостта на новия император в Константинопол и да се завърне във владенията си в България. Въпреки това, от участието си в гражданската междуособица в Константинопол, Добротица излиза с успешен династичен брак с дъщерята на мегадукса Алексий Апокавк – командир на императорската флота и водач на партията, подкрепяща малолетния Йоан V Палеолог и майка му Анна Комнина в борбата за престола. През 1357 г. към владението на Добротица са включени Емона /при нос Емине/ и Козяк /днес гр. Обзор/. По-късно Добротица придобива права над Варна и премества седалището си там. Създава силен боен флот. Да си спомним, че той е зет на мегадукса Алексий Апокавк – командир на императорската константинополска флота към средата на ХІV в. В този смисъл е повече от логично умението му да поддържа свой собствен боен флот, в широк смисъл флот на българското царство. 
Между 1370 и 1375 г., в съюз с Венеция, той оспорва генуезката власт в Черно море. Фиксирана е негова морска кампания срещу генуезките колонии в Крим /да не забравяме, че към 1300 г. колонии в Крим поддържат и владетелите на Трапезунд, което несъмнено е продължавало и след този период/. 
Добротица е бил въвлечен във война и със съседа си Михаил Палеолог, господар на Загорското деспотство, но впоследствие двамата сключват мир скрепен с брак между дъщерята на Добротица и Михаил Палеолог – четвърти син на император Йоан V Палеолог. Съюзът на двамата деспоти е насочен срещу Трапезунд, като целта е да се наложи Михаил за император в отцепилата се от Константинопол област – “Халдея” /Трапезунд/. Логично е обещаната награда за Добротица да е титлата “дукс/ крал на Халдея” при условие, че зет му Михаил Палеолог успее да заеме властта в империята в Константинопол. Преди осъществяването на такава кампания Добротица несъмнено се е е договорил за смисъла /”цената”/ на участието си, за наградата си за подкрепата на Михаил Палеолог. Следва обаче да отбележим, че към този период в българската държавност е налице разцепление на две партии. “България с център Видин”, чрез цар Йоан Страцимир /1371-1397 г./, ведно с васалите му Добротица и Владислав Влайко, представлява т.нар. “небагрянородна партия” за престолонаследие на трона след смъртта на Йоан Александър, като поддържат политика на признаване за цар на България в лицето на първородния, макар и “небагрянороден” Йоан Страцимир. “България с център Търново”, чрез цар Йоан Шишман /1371-1393 г./, представлява т.нар. “багрянородна” партия за престолонаследие на трона, като застъпва политика на признаване за цар на България на първородния “при царско достойнство” на бащата Йоан Александър Йоан Шишман. В крайна сметка към периода, който разглеждаме /70-те г. ХІV в./ е налице вътрешно-държавен и вътрешно-териториален разрив по линията “Видин-Търговище-Карвуна” от една страна и “Търново” от друга страна.на едното цяло – Царство България. В този смисъл се връщаме към евентуалната договорка на деспот Добротица и подкрепяния от него Михаил Палеолог, по силата на която последния да му признае титла и владение на “Халдея” /Трапезунд/ при условие, че общата им кампания завърши успешно. Предвид йерархичната подчиненост на Добротица спрямо признавания от него за цар България Йоан Страцимир е ясно, че плановете на двамата деспоти са били подкрепяни от него. А оттам, вероятно, обещаната на Добротица титла “дукс/ крал на Халдея” е била от името или в името на сюзерена му цар Йоан Страцимир /това е важен момент, който би дал отговор защо в титулатурата на “императора на България” от 1414-1417 г. фигурира и втора титла “крал на Халдея/. В изпълнение на плана около 1376 г. е осъществен морски поход към Трапезунд, но така или иначе Михаил Палеолог не е успял да заеме императорския престол на “Imperium Romanorum”. Върнал се в земите на Добротица, където след около година, през 1377 г. бил убит от “брата на своята жена, така наречения Тертер”/бел.: “Тертер”, вероятно родово име/, според “Анонимна хроника” /ватикански ръкопис/ и “Месемврийска хроника”. Добротица се включва и в започналата след няколко години гражданска война за трона в Константинопол. Той подкрепя Йоан V Палелог /баща на убития му зет/ срещу сина му Андроник ІV Палеолог /той пък е зет на Йоан Александър/. През 1379 г. флота на Добротица участва във военната коалиция осъществяваща блокада на Константинопол, като била в противостояние на генуезкия флот /генуезците подкрепяли Андроник ІV Палеолог/. Това е т.нар. "Морската битка на народите" пред Константинопол. След смъртта си Добротица е наследен от сина си Иванко Тертер /дали не е той описания “Тертер” убил зет си Михаил Палеолог в “Тристрия”?/. Може би първото му външно-политическо действие е подписването на договор с генуезците през 1387 г., с което двете страни спират многогодишното си морско военно противостояние в Черно море – включително със сигурност по югоизточното крайбрежие на морето, точно в района на Трапезунд /Халдея-Лазика/. 

5/ цар Константин ІІ Асен Страцимир /1397-1425 г./ 
Споменатия в Констанцката хроника “Keiser von Bulgarien и Rex Caldeorum”. Поддържам становище, че споменатия български владетел в този пасаж от Констанцката хроника е Константин ІІ Асен Страцимир. Това е така защото в този период /1404 г./ е фиксирана признаваната му титулатурата спомената от Сигизмунд “император на България”. В същото време, братовчед му Фружин е “господар на Загора”. Освен това, следва да се има предвид и статута на праводателите на двамата. В периода 1991-1393 г. е постигнато съглашение между двете партии в царство България – “багрянородната” /начело с Йоан Шишман”/ и “небагрянородната” /начело с Йоан Страцимир/. По силата на това съглашение, “император на България” или “Цар на българите” еднолично остава първородния “небагрянороден” син на Йоан Александър Йоан Страцимир. Брат му Йоан Шишман остава с титлата “господар на Загора или България” или “господин Търновски”, която е фиксирана и в негови писма от 1395 г. до останалите му верни воеводи. По тази линия и приемниците им получават титлите на бащите си – Фружин е “господар на Загора /или България/”, а Константин ІІ Асен Страцимир – “император на България” и възможно “крал на Халдея” /ако не му е призната за пръв път на него от Златната орда например/. Към 1400 г. Трапезунд е данник на Ордата, а в Констанцката хроника /1414-1417г./ е указано, че “императора на България” има за представител “и един пълномощник на Ордата” и владее и кралство Халдея. Наличието на връзки на цар Константин ІІ Асен с представители на Златната орда, нещо повече, размяната на представителна пълномощна власт между тях, не е за пренебрегване тук и трябва да се има предвид при изучаване въпроса по темата. 

Други сродявания на български владетели с управляващата константинополска династия “Палеолог”, за евентуална връзка с признаване на титла “Rех Caldeorum”:

Династия Палеолог - The Palaiologos family

Андроник ІV Палеолог – Мария Кераца Българска /1348-1390 г./
Andronikos IV Palaiologos, Emp of Byzantium (12.8.1376-VII.1379) -cr St.Sophia 18.10.1377, *Constantinople 11.4.1348, +28.6.1385; m.ca 1365 Maria (Keratza) of Bulgaria (*ca 1348 +1390) 

Ирина Палеологина – Михаил Асен Български /+1354 г./
Eirene Palaiologina, *1327, +after 1356; m.Adrianople 1336 Michael Asen of Bulgaria (+1354) 

Ирина Палеологина – Йоан Асен ІІІ Български /+1302 г./
Eirene Palaiologina; m.1278 Tsar Ivan Asen III of Bulgaria (+ca 1302) 

ІV. ИСТОРИЯ НА ТРАПЕЗУНД /ЛАЗИКА, ХАЛДЕЯ/
по С.П.Карпов

Хроника на Евсевий отнася основаването на Трапезунд към 756 г. до н.е.. Схилакс Крианденски /521-485 пр.н.е./ го знае, като гръцки град. Гекатей към VІ век пр.н.е. назовава Ермонаса /Ermwnassa/, като колония на Трапезунд. Ксенофонт в своя Анабазис описва самия Трапезунд /TrapezouV/, като колония на Синоп. Населението на Трапезунд се отличавало с крайна пъстрота. Имало не само гърци, но и пришълци от Кавказ. Страбон описва: “Над Трапезунд живеят тибарени, халдеи, сани /преди това наричани макрони/”. Прокопий и Агафий утвърждават, че колхите впоследствие започнали да се наричат лази, а страната Лазия или Лазика. Лазите под това име са известни от І век. Мемнон указва, че по бреговете на вътрешния Понт живеят санеги /Sanhgai/ и лази /Lazoi/. Плиний в І век посочва саните /санеги/ и лазите, като живущи по брега. В началото на ІІ век лазите са познати на Ариан /Periplus/. За саните той пише, че са много воинствени и неприязнени към трапезундците. Цар на лазите нарича Малас, който получил царство от римския император Клавдий Птоломей във ІІ век. Посочва, че лазите живеят около колхите и манралите /мингрелите/. Името Лазика се среща освен при византийските, но и при арменските писатели /Инджинджиян, Минас Бжушкян/. В грузинската история този термин се заменя с Мингрелия, понякога с Одиши, но най-често Джанети, т.е.страна на джаните или лази.
Трапезунд се развивал бързо и се обогатявал, като неговото цветущо състояние, от древни времена привличало погледа на различни завоеватели от Бактрия, Персеполия, Ниневия, впоследствие бил обект на разорителни нашествия на кимерийците. Във време на войната на Източната римска империя с Анушиван Персийски в VІ век и настъпателните движения на арабите в VІІ век, Трапезунд оживява и става оперативен център за военните действия. Към това се отнася колонизацията на страната от тчаните, грузинско племе. Тези събития и обстоятелства повишили значението на Трапезунд и послужили за повод да бъде признат за център на отново организираната от тцаните или тчаните, които са известни под името лази, тема Халдея, погранична с Грузия. От този момент до ХІ век префектите на Халдея се стремили към отделянето от Източната римска империя и се титулували “князе на трапезундската земя”. До времената на Юстиниан се подчинявали на императорите в Константинопол и Лазика имала за империята значение на пригранична провинция, на която се стоварвали нашествията на северните варвари и народи. При Юстиниан за Лазика се разразила константинополско-персийска война, като лазите подкрепяли ту едната, ту другата страна. Стълкновенията на грузинците с константинополската власт заради пограничната област се отнасят към началото на ХІ век, като воюват Василий Българоубиец и Георгий І, цар на Абхазия и Грузия. През 1022 г. Георгий І искал да заеме трапезундския порт, но бил отблъснат от Василий Българоубиец. Стълкновенията се усилили през ХІ-ХІІ век. Цар Давид Възобновител /-Строител/ опустошавал неведнъж крайбрежието на трапезундската тема. Царица Тамара също се опитала да подчини Трапезунд на грузинския трон. Към средата на ХІІІ век Рубрук отбелязва, че сваните и грузините живеят в независима държава, а Трапезунд се явява васално подчинено владение на татарите /да си спомним, че в 1414-1417 в Констанцка хроника е отбелязано, че българския император има за пълномощник един представител на Ордата и владее кралството на Халдеите. Тук съвпада доста добре връзката “български владетел – Златна орда – Халдея”. Дали не е призната от Златната орда тази титла за българските владетели, пред това че и те и Трапезунд в ХІІІ век са данници на Ордата и са, така да се каже, “част или части от едно цяло в международен план”?!/. Иверийците преди това верни съюзници на трапезундските императори, по – късно се сражавали и в редовете на селджуките. Тимур наложил нов данък на Трапезунд, след похода си към Грузия в 1400 г., а във времето на своя сблъсък с Баязид І, той заповядал на трапезундския император лично да се яви в лагера му. В 1404 г. държавата на Мануил - император в Трапезунд се простирала по дължина на 70 часа път, а на ширина малко повече от повече от 1 час. В 1420 г. Трапезунд престанал да плаща данък на Ордата. При Алексей ІV /1416 – 1429 г./ са направени първите нападения на османските турци срещу Трапезунд. През 1461 г. Трапезунд се предава на Мехмед ІІ и бил превърнат в османски град.

Списък владетели на Трапезунд:
ХІ век –
Теодор Гавра /- след 02.10.1098 г./, “dux of Trebizond”
The Alexeiad records that "Theodore Gabras…from Chaldea, an aristocrat" was made "duke of Trapezus
…
ХІІІ век
Алексий I Комнин Трапезундски 1204 - 1222
Давид I Комнин Трапезундски 1204 - 1214
Андроник I Комнин Трпезундски 1222 - 1235
Иоан I Комнин Трапезундски 1235 - 1238
Мануил I Комнин Трапезундски 1238 - 1263
Андроник II Комнин Трапезундски 1263 - 1266
Георги Комнин Трапезундски 1266 - 1280
Иоан II Комнин Трапезундски 1280 - 1284
Теодора Комнина Трапезундска 1284 - 1285
Иоан II Комнин Трапезундски (отново) 1285 – 1297
ХІV век
Алексий II Комнин Трапезундски 1297 - 1330
Андроник III Комнин Трапезундски 1330 - 1332
Мануил II Комнин Трапезундски 1332
Василий Комнин Трапезундски 1332 - 1340
Ирина Палеологина Трапезундска 1340 - 1341
Ана Комнина Трапезундска 1341
Михаил Комнин Трапезундски 1341
Ана Комнина Трапезундска (отново) 1341 - 1342
Иоан III Комнин Трапезундски 1342 - 1344
Михаил Комнин Трапезундски (отново) 1344 - 1349
Алексий III Комнин Трапезундски 1349 – 1390
ХV век
Мануил III Комнин Трапезундски 1390 - 1416
Алексий IV Комнин Трапезундски 1416 - 1429
Иоан IV Комнин Трапезундски 1429 - 1459
Давид II Комнин Трапезундски 1459 – 1461

V. ЛАЗИ – НАСЕЛЕНИЕТО НА ЛАЗИКА /ХАЛДЕЯ/

1. Расов тип - Колхидски: ”Абхази, абазини, мегрели, лечхумци, лази, гурийци, имеретинци, имерхевци”
- Ръст: лази - 166-167 см, останали - 164-165 см. 
- Широк нос с плосък гръб /понякога вдлъбнат/. 
- Широко лице. 
- Срещат се светли коси и сиви очи, предимно при абхазите и абазините 
- Развито окосмяване 
- Плосък тил

2. Вероизповедание – Прокопий Кесарийски отбелязва, че лазите са приели християнството през 522 г.

3. Описание на лази от Матей Парижки /1200-1259 г./
“...Одно только добавлю и этим кончу, что, как явствует, существуют многие великие народы, которые веруют, как и мы, и с нами, греками, схожи во всем. Во-первых, те, что живут в ближней части Востока: эфиопы, затем сирийцы и прочие, еще более значительные и сильные, а именно: иберы 2, лазы 3, аланы 4, готы 5, хазары 5, неисчислимый народ Русии и победоносное королевство улгар 6. И все они как будто послушны матери нашей [церкви], до сих пор пребывая неизменно в древней ортодоксии....”
“Велика Хроника” / Chronica Majora/

В близката част на Изтока населяват следните изброени от Матей Парижки народи:етиопи, после сирийци и прочие, после още по-значителните и силни, а именно: ибери /=ивери/, лази, алани, готи, хазари, неизчислимия народ на Русия и победоносното кралство на българите /”улгар”/. Лазите са ситуирани географски точно в областта Халдея – югоизточно крайбрежие на Черно море.

4. Описание на лази и Лазика /обл. Халдея/ от Михаил Панарет – протонотарий на императора в Трапезунд от кр. ХІV-нач. ХV век.

“…В пятницу 5 июля месяца, индикт. IX, 6849 г. (1341) умер кир-Андроник Палеолог, император ромейский. В том же месяце того же года казнены архонты в Лимнии. Опять в этом же году, в среду, 4 июля пришли турки из Амидии и ромеи без борьбы бежали, [26] было убито много христиан и весь Трапезунд вне и внутри крепости предан огню. Много народу, жен и детей погибло в пламени, и после этого несчастья произошла моровая язва от зловония сожженных лошадей, мулов и людей. Но до этого дочь великого Комнена кир-Алексея, кира-Анна, называемая Анахутлу, сняв монашескую рясу, отправилась в Лазику, где и укрепилась. После же того как миновали пожары в Трапезунд и нападение (туркменов), Анахутлу вернулась и имея лазское войско, овладела царством, в среду 17 июля месяца того же года. Принцесса же Палеолог, процарствовав один год и три месяца, была низложена.
…
В июне месяце индикт. V, 6875 г. (1367) отправились в Лазику с сухопутным и морским войском, в сопровождении императора, матери его царицы, также дочери императора, великой Комненой кирой-Анной, которая сочеталась браком с царем иверов и абазгов кир-Панкратием Панкратоани 58 в области Макро-Айгиалу. На возвратном пути император вынужден был отправиться из Ларахоны в Пархари чрез Лимнию и достиг до Халдии.
…
6 августа месяца отправились мы чрез Лазику и к концу месяца, в начале 6881 г. (1372—1373) встретились с царем Багратом. Потом отправились в Бату 62, поставили на пол палатки; мы имели 9 [39] галер и 40 барок. Здесь. мы вели переговоры с Гуриели 63, который пришел выразить императору преданность и через 6 дней вернулся назад, индикт. XI. [40]
…
Когда сватовство это благоприятно сложилось, император и мы с ним, 10 мая месяца, индикт. XV, 6885 г. /=1377 г./ отправились из Трапезунда и прибыли в Лазику, где мы целое лето 65 до 15 августа остались в Макpeгиале. Тогда царевна (грузинская) прибыла из Гонии 68 в Макрегиал, на следующий день мы отправились и в воскресенье 30 августа вернулись в Трапезунд.
…
50. В феврале месяце император отправился морем и сушей против Дчанетии (т. е. Лазики). В воскресенье 4 марта месяца, индикт. III, 6888 (1380) разделил свое войско на две части. Пеших около 500 человек он послал из крепости Петрома 69. Царь лично взял кавалерию и в большем числе остальных пеших преследовал вверх по всему течению реки Филобонитис до зимних стоянок (тчанов). Напал на их палатки, перебил, сжег и опустошил их; он освободил многих из наших ими захваченных 70 и вернулся в Селавопиаст 71 где ненадолго остановился; 600 человек, которые отправились из Петромы, достигли до Котцанты и причинили огромное бегство огнем и мечом. В июне месяце индикт. V, 6890 г. (1382) у кир-Мануила, сына царя кир-Алексея, родился от иверской кир-Евдокии сын, которого дед и император кир-Алексей, бабка, царица кира-Ирина и митрополит кир-Федосий назвали при крещении его по прадеду Василием 72”.
“Трапезундска хроника”

Лазите населяват югоизточното крайбрежие на Черно море, на тяхно име е кръстена областта Лазика, известна още и като Халдея. От част от нея е образувано дукство/ тема Халдея с главен град Трапезунд. На нейно място след 1204 г. се образува т.нар. “Трапезундска империя”, всъщност “Imperium Romanorum с резиденция на императора в град Трапезунд”, просъществувала до падането й под османска власт през 1461 г. 

5. Описание на лази от Евлия Челеби /ХVІІ в./

Цялото население на Трабзон /Халдея/ е съставено от лази-чхетия, но и има и гърци.
“Это красивое место на землях Трабзона, на берегу моря, имеет виноградники и сады. Все население — лазы-чхетиа, а часть греки.”
…
Описание на град Лвов /в дн. Украйна/ и региона. Сред търговците в града има и лази. 
“Крепость Львов… Все рабочие — евреи, ибо нет в этом городе народа многочисленнее евреев. Много также армян, но цыган и хорватов нет. Однако среди торговцев есть лазы, персы, венгры, франки и представители различных народов.”
…
В армията на Сейди Ахмед Паша от Батумския санджак е призван отрядсъставен от лази. Те дошли въоръжени с огнестрелно оръжие и пики, имали бели знамена и свирели на свирки, наричани “зиголе”.
“После трех приступов около семидесяти мусульманских газиев испили чашу мученической смерти. Тогда Сейди Ахмед-паша, учитывая положение, разослал капуджибаши в разные стороны Батумского санджака для сбора войск. Из окружных нахие отряд за отрядом подошли лазы, вооруженные ружьями и пиками, с белыми знаменами, играя на дудках, называемых «зиголе», и стали на берегу реки Чорохи.”
…
Описание на южния бряг на Крим. Освен татари /”тати”/, тази страна се населявала също от гърци и преселени от Кавказ – лази. 
“…о стране татов на Южном берегу Крыма…Населяли эту страну также греки и выходцы с Кавказа — лазы.”
Э. Челеби, Книга путешествий /Сейхатнаме/

Евлия Челеби към ХVІІ в. намира и описва лази /произхождащи от областта Халдея, Трапезунд/ в Трабзон и Батуми – в областта им, но и във Лвов и Крим – извън областта им, преселени - отново да отчитаме, че към 1300 г. колонии в Крим държат владетелите на Трапезунд, като основните им поданици в областта Халдея са именно лазите. Последните две места са доста близо до българските земи, да не кажа, че към ХІV-ХV век, са си български етнически земи. В землището на средновековното воеводство Молдова /днес – източна част на Румъния/ се съдържат множество топоними с произход от името на лазите, съхранени и досега. Все пак, имало ли е лази в самите държавни граници на царство България към периода непосредствено преди или след известието от 1414-1420 г. за титулатурата на българския владетел и “крал на Халдея”? 

VІ. ЛАЗИ В БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ В УКАЗАНИЯ ПЕРИОД

1. Лази в София - 1385 г. Отново източника е Евлия Челеби, като същия е цитиран от Бистра Цветкова. София през ХV–ХVІІІ век. – сб. София през вековете. Том 1. С., 1989, с. 77. 
В него се описва първото завладяване на София от османците през 1385 г.

“…Индже Балабан обсажда града 70 дни и го заставя в края на краищата да се предаде. Капитулацията е резултат от поражението, нанесено на изпратената в помощ на обсадените християнска войска, вероятно българска. Докато трае битката с тази помощна армия, “латините”, вероятно дубровнишките и западните търговци, излизат от крепостта и се предават, като поискват от Индже Балабан да останат в града. И други народности тогава капитулират и предали ключовете на голямата крепост. Османският военачалник определя българите да останат да живеят в София, а гърците и лазите да бъдат преселени в Плевен”.

Значи имаме към 1385 г. население на София съставено от българи, латини /вероятно дубровнишки търговци/, гърци и лази. След първото превземане на София българите останали да живеят там, а гърците и лазите били преселени от османския военоначалник в Плевенския край.

2. Лази в българския фолклор.

“…българският фолклор. В него се говори за българи, турци, татари. лази, черкези, гърци, евреи, арменци, власи, цигани, гюпти и агюпти” /проф. Емил Боев, 1996 г./

Народния фолклор пази спомена за народа лази по българските земи.

3. Кои са братя Бакуриани основатели на Бачковския манастир от ХІ век?

“По вероизповедание Григорий Бакуриани е арменец – халкедонит според известния руски учен Н.Я. Марр. Това гледище се поддържа и от съвременната руска византоложка В. А. Арутюнова-Фиданян…
Поддържниците на грузинската версия за произхода на Бакуриани се позовават главно на това, че той в текст на препис на типика на Бачковския манастир се представя като “ивириец”. Във Византия през ХІ век ивирийска националност не съществува, а има източно-византийска административно-военна област “Ивирия” (en:Theme of Iberia), наричана също “Ивирия и Армения” или “Ивирия и Ани”, в която Бакуриани е служил.” – В този смисъл Бакуриани произхожда от земи в непосредствена близост до “дукство Халдея” от административната система от ХІ в. на Константинопол, като самата географска област Халдея по принцип е обхващала и земи извън владяните от Константинопол и образулаи “дукство/ тема Халдея”. Грузински /или арменски/ аристократи в периода ХІ-ХІІ в. са насочвани в български земи за управители и обратно, български аристократи /Пресиян, Алусиан и др./ в ХІ-ХІІ в. са назначавани за управители в източните константинополски провинции, вкл. в град Ани и областта Халдея – в широкия смисъл, географската област. Може ли да се търси още тук, по тази линия, някаква предпоставка за претенции от българските владетели от ХІІІ-ХV век, очевидно признати от западния свят /справка Констанцкия събор 1414-1417г./, че са и “крале на Халдея”?!

VІІ. ЗАКЛЮЧЕНИЕ:

В заключение ще спомена, че българските владетели очевидно са имали предпоставки за титулуване с “Rex Caldeorum”, като според приписката на Улрих Рихентал и “владеят” кралство Халдея. Въпросът е кога и на кой от владетелите ни е призната тази титла и дали е само по международно юридическо право от този владетел насетне или е и по историческо право, от някои негови древни “деди на царството му”? 

Източници:

“Един арменски извор за падането на Ловеч под турска власт в контекста на османското завоевание на българските земи” – сб."Градът – история, етнология, култура", Троян, 2007.
“София през ХV–ХVІІІ век”. – сб. “София през вековете”. Том 1. С., 1989, с. 77.
http://wapedia.mobi/bg/%D0%98%D0%BC%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%BE%D1%80_%D0%BD%D0%B0_%D0%92%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D1%8F#16.
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D1%80%D0%B8%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%B9_%D0%91%D0%B0%D0%BA%D1%83%D1%80%D0%B8%D0%B0%D0%BD%D0%B8
http://en.wikipedia.org/wiki/Chaldia
http://fmg.ac/Projects/MedLands/BYZANTINE%20NOBILITY.htm#_Toc204583716
http://www.answers.com/topic/dobruja
http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B8%D1%86%D0%B0
http://genealogy.euweb.cz/byzant/byzant8.html#I5
http://www.vostlit.info/Texts/Dokumenty/Bulgarien/XIV/1380-1400/Dogovor_Ivanko/text.phtml?id=2227
http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=5396&st=20
http://bgnauka.com/index.php?fnc=pub_page&mod=front&pid=10455
http://bgrod.org/antropologia/index.php?id=14
http://www.vostlit.info/Texts/rus10/Celebi4/frametext3.htm
http://www.vostlit.info/Texts/rus/Matthew_Par/text1.phtml
http://www.vostlit.info/Texts/rus/Panaret/text.phtml
http://www.vostlit.info/Texts/rus6/Turk1740/primtext.htm
http://ald-bg.narod.ru/biblioteka/KratkiWizChronik/chr22.htm
http://ald-bg.narod.ru/biblioteka/hr29.htm

PayPal – ползвател: bghistoryanalysis@gmail.com

Публикувано 1st November 2009 от Bghistoryan Iw

Великата богиня-майка
•
Много преди разделянето на нещата на мъжко и женско, се е смятало, че мястото, от което всичко се ражда и където накрая ще се върне, се е наричало Светлината, Бога, Извора или

Богинята-Майка, т.е. съдържащата всичко енергия, без никакви различия.

Участието на Всемогъщата Повелителка е заложено в зачатието на нещата и се чувства навсякъде. Най-напред ТЯ е силата, от която зависи вечния кръговрат на възраждането и на умирането, на новото пролетно обновяване на потенцията на земните недра и на вегетацията - на стимулирането на нейното процъфтяване. Всичко, което се ражда и израства в природата, произлиза от НЕЯ, защото ТЯ е Майката-земя, която насърчава растежа, и едновременно всичко, което се връща в утробата ù, се сдобива с нов живот. ТЯ стои в началото и в края на всяко съществуване и е пълна със зародиши, които "зреят", т.е. растат и се развиват.

Анонимността на богинята се разчупва решително едва през римската епоха, когато съвместното съжителство на тракийските с елинските и с римските култове довежда до неизбежни взаимодействия. Върховната Повелителка на траките постепенно се елинизира и романизира, въплъщава се в образите на ред гръцки или римски богини, но никой не би се усъмнил, че под чуждата иконография местното население почита своята Велика майка.

Независимо от наименованията - преводи-означения, които има, те всичките обозначават най-вярната същностна характеристика на една Велика Богиня-Майка. Безименна - анонимна тя присъства и върху множество изделия на тракийското изкуство, макар и да има свои локални имена-прозвища като Зеринтия, като Брауро, като Котито, Хипта, Бендида.

Когато античните автори говорят за почитането на Великата богиня на траките, те винаги се стремят да представят името ù с аналогични гръцки или латински съответствия - преводи-означения, за да са ясни за сънародниците си. По този начин за Полиен ТЯ е Хера - господарка за тракийските племена кебрени и скаибои (скаи) и властва на Рескинтийската, т.е. на Царската планина [Polyaen. 7, 22]. Сравнението на древния автор със съпругата на Зевс, с царицата на Олимп, напълно отговаря на идеята за върховенство. Но така стоят нещата и с едно съобщение на Херодот, за когото тя е Артемида Басилея, т.е. Царица за тракийските и пеонски жени от зоната на Югозападна Тракия [Hdt. 4, 33].

За Теопомп ТЯ е дори Атина - богинята-майка и покровителка на едноименния елински полис, за която владетелят на одрисите  Котис І дори пожелава да се ожени и да Я направи своя съпруга та по този начин да демонстрира политическото си могъщество над атиняните в района на Тракийския Херсонес и на протоците [Athen. 12, 531e-532a].
ТЯ е Хестия, която пази дома и живия свещен огън в къщното огнище, и се приема като съответствие на Залмоксис[Diod. 1, 94, 2], за каквото впрочем се сочи по-късно и Хера [Suidas. s. v. Hera] - двете лица на единното цяло.

Персонифицираните функции на Великата богиня-майка не се изчерпват с господството над вегетацията, над животинския свят и над лова. В Тракия ТЯ е покровителка на хората и на човешкия род, бди над плодовитостта, плодородието и реколтата, пазителка е на нормите и на домашното огнище, защитница е на нравствеността и на справедливостта, закриля жените-майки и стопанки, но и девиците, на които предстои да се омъжат, хранителка е на обредите, с които избраниците се посвещават във вярата към нея, създателка е и на онези, с които се извършва инициацията и свещеното предаване на властта и на въвеждането в божествен владетелски сан. Съзидателните ù възможности са неограничени, но едновременно ТЯ е и богинята Смърт, която всява страх и ужас.

Присъствието й по-късно, от края на бронзовата епоха (ХVІ - ХІІ в.пр.Хр.), когато вече за местното население се налага наименованието траки, е закономерно явление. Тук ТЯ е господарка над всичко и всички - всеобемна и всемогъща сила, която определя ритъма на живота, цялата пъстроцветна мозайка на действителността, като покрива всички равнища и сфери на дейност, както в космоса, така и в обществото. Първоначално богинята не е разчленена функционално, а като системообразуващо начало е просто върховната господарка на траките и НЕЯ те честват в обредните си свещенодействия, при тържествените церемонии и празненства, при мистериите.

Макар и анонимна, Великата Богиня-Майка има многобройни лица. Това е естествено състояние за една религия. Персонифицираните възможности, които произтичат от задачите, стоящи пред женското начало, просто ù придават една трансфункционалност.

© Ванко Николов ©_Българионъ° ®˜Ⓥ