На 22-ри септември 1791 година в столицата на Обединеното кралство, Лондон, се ражда един от най-великите учени на всички времена - Майкъл Фарадей. Семейството му живее изключително бедно, поради което младият Майкъл няма възможност да посещава училище както повечето си връстници. Има трима братя (Робърт, Ричард и Томас) и две сестри (Елизабет и Маргарет). Работи от 12-годинишен, като първоначално разнася вестници, а 2 години по-късно започва да чиракува при местен книговезец. Независимо от тежките обстоятелства желанието му за знания не стихва и той използва всяка свободна минута, за да чете научни книги в занаятчийницата и дори повтаря експериментите описвани в тях. Особено голям интерес за него представлявали книгите свързани с химията, физиката и електричеството. На по-късен етап от живота си споделя, че една от най-вдъхновяващите книги, които чел тогава била ‘Разговори за химията’ на Джейн Марсет.

Вечерно време Фарадей посещавал лекции, но освен да води подробни записки, младежът вземал и активно участие в научни спорове. През март 1813 година започва работа като асистент на професор Хъмфри Дейви (1778-1829 година) - световноизвестен британски физик и химик, който по това време бил директор на лабораторията в Британския кралски институт. Фарадей бил самоук, но независимо от това успял да впечатли професора със знанията си.

В периода септември 1813 - май 1815 година Дейви пътува из Европа и посещава различни научни центрове, където обменял опит със свои колеги. Фарадей го придружава, като по време на пътуването дори обмислял възможността да прекрати научната си дейност! Каква била причината за това?

Майкъл Фарадей се съгласил да придружи професор Дейви в качеството си на негов асистент, но това, което не знаел било, че ще трябва да изпълнява и функцията на негов личен прислужник. Както е известно началото на 19-ти век било време, в което класовите различия в английското общество стояли на преден план. А като се има предвид липсата на аристократично потекло на Фарадей, в научните среди той не бил третиран наравно с останалите и това се отразило негативно върху самочувствието на иначе скромния младеж. Въпреки това пътуването имало и добра страна - то дало възможност на Фарадей да се срещне със световноизвестни учени, някои от които останали много впечатлени от него, което от своя страна го мотивира да не се отказва от науката.

Завръща се в Лондон и се отдава изцяло на работата. Признанието на Фарадей идва 8 години след постъпването му в лабораторията на Британския кралски институт, когато бива назначен на поста технически ръководител.

Жени се в края на пролетта на 1821 година и със съпругата си Сара отглежда едно момиченце, останало сираче - Джейн.

В историята британският учен ще остане запомнен като откривателя на бензена (органичен разтворител), диамагнетизма и явлението електромагнитна индукция. Също така въвежда термина електромагнитно поле и формулира двата закона на електролизата, чрез които полага основите на напълно нов дял във физикохимията - електрохимията. Чете лекции в продължение на около 30 години и публикува десетки научни трудове в областта на химията и физиката.

Още приживе си спечелва прозвището ‘царят на експериментаторите’, а причина за това бил огромният брой опити, извършени през годините - около 30 000.

През 1824 година Фарадей се присъединява към Кралското общество в Лондон, а година по-късно професор Дейви се оттегля от поста си на директор на лабораторията в Британския кралски институт, като мястото му е заето от Майкъл Фарадей. През 1833 година се превръща в първия Фулеров професор по химия в Британския кралски институт, но приносът му в областта на електрохимията и електромагнетизма намира признание и извън границите на родината! През 1838 година се присъединява към Кралската шведска академия на науките, а 6 години по-късно и към Френската академия на науките. През 1849 година се присъединява и към Кралската холандска академия за изкуства и науки. До края на живота си става член на повече от 80 научни организации по цял свят!

С течение на годините здравословното му състояние рязко се влошава, като се допуска, че причина за това били многото експерименти с живачни пари, осъществявани през годините. Оплакванията му се свързвали с обща физическа отпадналост и моментна загуба на памет. Това е и причината на няколко пъти временно да поставя работата на заден план и да се лекува. Но всеки път щом се почувствал по-добре, Фарадей незабавно се връщал към експериментите, което допълнително задълбочило проблемите му.

По покана на кралица Виктория (1819-1901 година), през 1848 година ученият заживява със съпругата си в кралския дворец Хемптън Корт. През 1858 година се оттегля от активна научна дейност поради влошено здраве.

Работи до сетния си дъх - умира на бюрото си на 25-ти август 1867 година в Лондон, месец преди да навърши 76 години. Погребан е в гробището ‘Хайгейт’, Лондон. По желание на кралица Виктория до гроба на сър Исак Нютон в Уестминстърското абатство е поставена мемориална плоча в чест на британския учен.

През 2011 година мумията на Рамзес III* бива изследвана, като резултатите са оповестени в медицинско списание през 2012 година. От тях става ясно, че египетският фараон е починал след като бил нападнат от няколко души едновременно, всеки с различно оръжие.

Рамзес III* - фараон от 20-та династия на Древен Египет, управлявал страната в периода 1186-1155 година преди Новата ера. Мумията му е открита през 1881 година в Дейр ел-Бахри, на по-малко от 10 километра от град Луксор.

В миналото останките били подлагани на рентгенови изследвания, но за съжаление от тях така и не се разбрала причината за смъртта на фараона. Използвайки компютърна томография*, египетският историк и археолог Захи Хауас и радиологът от Университета в Кайро Сахар Салеем имали възможност да направят по-задълбочен анализ на нараняванията на владетеля. Те намерили дълбока, почти до прешлените, порезна рана в гърлото, вероятно нанесена с много остър нож или кама. Но същевременно открили, че и друга част от тялото му също е пострадала - големият пръст на единия му крак бил отрязан, вероятно със сабя или брадва. Предвид факта, че двете рани изглежда били нанесени с различни предмети, учените заключват, че смъртта на фараона е дело на поне двама души, а не на един, както се смятало дотогава!

компютърна томография* - метод, при който с помощта на специален скенер се визуализира в детайли моментното състояние на определена част от човешкото тяло. В сравнение с рентгеновото изследване компютърна томография дава много по-точна информация.

‘Докато единият атакуващ се е насочил право към фараона с брадва или меч в ръка, другият го е нападнал в гръб, прерязвайки гърлото. Допускам дори, че липсата на пръста на крака умишлено е била замаскирана още по време на процеса на мумификация’ - допълва Салеем.

Съдейки по формата на фрактурата и липсата на зарастване, Сахар Салеем е на мнение, че големият пръст на крака му е отрязан около времето на смъртта. Причината, поради която за липсващия пръст се разбира след повече от 130 години от откриването на мумията на Рамзес III е, че по време на мумифицирането на останките на фараона краката му били увити в дебел слой бинтове, силно напоени със смола. Опитите за отстраняването им в края на 19-ти век претърпяват провал. Всъщност и към настоящия момент те не могат да бъдат премахнати без да се наранят останките.

Египтолозите обясняват пропуснатата досега рана на гърлото с това, че при мумифицирането тя била добре замаскирана. В нея бил поставен амулет, а самият врат бил увит в нещо като ‘многослоен шал’.

В Торинския юридически папирус (публикуван 1865 година) е записано, че една от съпругите на фараона, Тейе, планирала убийството му, както и това да отстрани законния наследник, за да може синът ѝ Пентаур да заеме мястото на Рамзес III. Покушението се оказва успешно и фараонът е убит, но нищо след това не продължава по плана на Тейе. Много скоро всички замесени в убийството били уличени и не след дълго екзекутирани, включително Тейе и синът ѝ Пентаур.

Учените били силно развълнувани от откритието, тъй като благодарение на компютърната томография те потвърждават написаното в египетския папирус, а с това разкрили още една тайна на Древен Египет!

В електронната ми поща непознат потребител ми изпрати снимка. Дълго се колебах дали да отворя писмото с прикачен файл (нали такива са компютърните вируси), но любопитството надделя. Беше от празника (някаква кръгла годишнина) на моето старо, родно школо. Явно някоя позабравена колежка бе решила да ми припомни миналото или завоалирано да намекне нещо от рода: „Виж колко сме готини, ама ти вече не си при нас!” Вярно, напуснах училището преди години, ала то все още не ме оставя на мира по разни начини.

Но снимката предизвика у мен непредвидени асоциации и размисли. Чували ли сте за диаболистичния литературен похват „игра на сенки”? Или за панаир на плашилата? Или за карнавал на  вехтите костюми (Светослав Минков имаше такъв разказ)? Именно! От снимката, макар и с шарени облекла ме гледаха ужасът и грозотата. Толкова изнурени, неадекватни лица, въпреки пластовете грим, толкова  смачкани същества може да видиш само на учителски тъжен празник. Хората срещу мен не бяха просто печални, въпреки фалшивите усмивки. Някак си по неестествените пози и изражения личи, че са болни – физически и психически.

Най-напред се размислих за изтичащото време. За това как годините си минават и на огледалото се появява някакъв смътно познат образ, който само далечно напомня някогашното момче или момиче. За старостта, която може да наричаме „зрелост”, но тя ни припомня за неизбежната предстояща среща с „Великото никога”.

После си припомних учителската орисия. Мизерните заплати, които все не достигат до края на месеца (нищо дето някои даскали послъгват за авторитет). Писал съм и в този блог много пъти за това на какви изпитания и гаври са подложени учителите: натиск „отгоре” (от директори и МОН), тонове тъпа бумащина за попълване, презрение и шамари от ученици и родители. За похабената и осакатена психика на хората, предназначени да възпитават децата ни. За тяхната морална и умствена деградация, дошла не само от възрастта, а и от постоянната „месомелачка” на учителското всекидневие, на стреса, шума, публичните унижения. Няма нищо учудващо във факта, че учители и учителки изглеждат по този начин, че доста посягат към шишето или избиват комплекси на интимна основа (миналата година прочетох за началната учителка-проститутка, дето научила занаята от други колежки).

Накрая се поинтересувах повечко за родното школо. Всъщност тенденцията се знае не само от мен, а и от целия жилищен комплекс. Водено от една от многото скапани, некадърни и корумпирани (и алкохолизирани) директорки и от не дотам скапаните, но покорни и безгласни учителки, то устремно върви към пълния, окончателен и неизбежен финал. Учениците са намалели повече от 2 пъти, въпреки че в столицата няма демографска криза (дори статистиката отбелязва известно увеличение на учениците). Училището се „рекламира” с печалната слава на пияни и дрогирани възпитаници, потрошен инвентар. Някои скандали стигнаха дори до националните медии. Пародията на учебен процес е умело „съчетана” с разпространение на дрога, побои над преподавателки, криминални и батални сцени. Хвалбите в това училище звучат рода: „Извадиха си ножовете, ама аз първи извиках полицията!”. Цитатът е буквален и верен, както и факта, че служители на детската педагогическа служба и полиция минават всеки ден в сградата да проверят за текущи инциденти и да се разпишат в специално изведена тетрадка.
Учителите в моето родно, старо школо не преподават, те натуралистично оцеляват. За съжаление максимата на д-р Снагълс, че „Операцията е успешна, когато след  нея лекарят остане жив!” важи в пълна сила за това и сума още учебни заведения.

Последният „пирон в ковчега” го заби моя бивша ученичка с непредизвикано телефонно обаждане. Синът и на свой ред учи в „нашето” СОУ. Нали написах, че отдавна съм оставил зад гърба си многострадалното даскало, но то все не иска да ме остави! Извън добрите спомени отпреди около 15 години, разбрах и детайли, които не бих искал да разбера. Някога имахме 7-8 паралелки във випуск, сега са 2 (две!).  Следват жестоки съкращения – за пример учителите по роден език бяхме 11, сега са трима. Някои от преподавателите (включително и тези на снимката) се борят със сериозни заболявания и то не само на психическа основа.

Но най-страшното: училището устремно се циганизира! В двете паралелки 5-ти клас вече ромите (кой измисли тоя ефемизъм!) наближават мнозинство. Не става въпрос за расова дискриминация. Не е важен цвета на кожата, а „мангализацията” на образованието и цялото ни общество. Не е срамно да си българин, французин, циганин, англичанин, турчин (с този израз  започвах запознанството с всеки клас!). Срамно е да си „мангал”! Да крадеш вместо да работиш, да миришеш некъпан най-малко от месец, твоя естетически и жизнен идеал да гравитира около чалгата, ракийката, плюскането и съешаването с противоположния пол . Има ли „мангали” и сред българите? Разбира се. Но в циганското племе са 90%.

Що се отнася да училищата, механизмите са железни. Когато циганетата са малцинство в паралелките се траят и укротяват. Станат ли повече от 1/3 обаче показват природното си, агресивно лице. Тормозят българчетата, вземат им стотинките, бият ги, разнасят онези „аромати” от които сградите придобиват неустоимо ухание (и те се драйфа неустоимо!). На това място и време българите си отписват децата и училището става поредното „циганско”. Такава май ще е и съдбата на моето родно училище.

Снимката няма да споделя, за да не сънувате вампири и вие.  Но ето „незабравими” моменти от един скорошен абитуриентски бал в някое „случайно” школо:

 Абитуриентско веселие

Или от „нормален” час в него:
Нормален учебен час

Защо написах всичко дотук? Не, не заради безобидната закачка с фото-имейла. „На умряло куче нож не се вади!” – спомням си поговорката. Истината е, че сънувам учителките от снимката. В някакво мрачно приземие се лутат образите им. В съня си аз излизам през врата към светлината, но ми е жал, "нелепа жал" за тях. Да, аз имах шанса и помощта на близките да се откъсна от системата, да изляза „на видело”, но те нямат моите възможности и избор!

Затова като се върна в родната столица по празниците, ще посетя и родното даскало. Ако трябва ще даря и кръв за операцията на бивша колежка (пак от снимката). Ако пък разкажа всичко това и някой го прочете с необходимото чувство за хумор,  убеден съм как и кошмарите ще спрат да ме навестяват.

Ще се радвам, ако имате предложения.

НОВИТЕ РЕВОЛЮЦИОННИ ОТКРИТИЯ ВЪВ ФИЗИКАТА

Гравитационии и времеви технологии

Създаване на изкуствен гравитомагнетизъм (ИГМ) чрез специални призми осигуряват постояннен светлинен кръгов поток чрез вътрешно отражение и се зареждат със помощта на друг тип призми/оптични системи и лазер.
Така се изкривява пространството и космическите кораби го предоляват без ограничението на скоростта на светлината.
Гравитомагнетизмът е част от Общата теория на относителността(ОТО). Той присъства в уравненията на Кер за решението на ОТО за въртящи се маси.

Пътуванията във времето са невъзможни,но може времето да се сондира - да се материализират обекти от миналото и бъдещето в настоящето!
Променя се само локалното време в силно гравитационно поле.
Материята е вълнова функция (по Шрьодинген) или материални вълни(пак по квантовата механика)!
Материята се разглежда като наслагване на тези вълни, а светът като интерференчна картина подобно но холограма от материални вълни, така всяка част от света съдържа цялото в себе си като вълни - като холограма! бъдещото й състояние съществува като предшестващи вълни, миналото също е включено в нея - в изкривеното пространство(увеличена гравитация) тези вълни се ускоряват или се увеличава честотата им (Теория на относителността) променя се наслагването на материални те вълни(ускорява се) и бъдещето се материализира в настоящето, така са получени образи(фотони) от бъдещето и дори някои предмети!
Проучванията показали, че бъдещето е разновариантно, а не точно определено!
Съществува и обратния процес, ако има предмет в гравитационното поле и неговите материални вълни се разпространяват в посока навън от гравитационно поле, а те съдържат целия свят с повече подробности за по близкия, материалните вълни се забавят при движението от вътре навън в гравитационното поле и може да се материализира миналото(вълните при наслагването си изостават от настоящето си състояние).
Тази технология се използва от космическите цивилизации и за:
- прогнозиране на бъдещето и проучване на миналото
- производство на копия от образец, включително готови заредени оптични системи призми за ИГМ и дори цели космически кораби.
- възкресение на мъртвите и реставриране на унищожени обекти
- реставриране на повредени обекти, изцеление и подмладяване на живи хора
- възстановяване на изразходвани запаси, горива, зареждане на призматични оптични системи за ИГМ и др.
- създаване на изкуствена гравитация и др.

Свободната енергия

Асинхронните електромотори може да работят и с много висока честота на напрежението, защото при тях винаги роторът изостава от магнитното поле на статора - така дори с увеличаване на честотата и съответно увеличаване на скоростта на въртене на магнитното поле в мотора, той ще може да работи
нормално - роторът следва полето колкото и бързо да се върти то, просто "изостaването" от него ще е повече!
Това решава проблема с възстановката на електромобила на Тесла:

“С подкрепата на компаниите Pierce-Arrow Co. and General Electric през 1931 Тесла свалил бензиновия двигател от новият автомобил на фирмата "Pierce-Arrow" и го заменил със стандартен електромотор за променлив ток с мощност 80 к.с. (1800 об/мин) без нито един от традиционно известните външни източници да захранване.

После купил от местния магазин за радиочасти 12 електронни лампи, няколко проводника, шепа резистори и събрал всичките тези придобивки в кутия с дължина 60 см, ширина 30 см и височина 15 см с две стърчащи навън пръчки с дължина 7,5 см. Закрепвайки кутийката зад седалката на шофьора, той издърпал пръчките и обявил: “Сега имаме енергия”. След това той карал колата една седмица със скорост до 150 км/ч.

Тъй като двигателят в колата бил с променлив ток без никакви батерии, тук възниква въпросът – откъде взема енергия? Тесла отговарял: “От етера около нас”. Хората започнали да говорят, че Тесла е безумец и няма начин да не се е съюзил със зловещите сили във вселената.

Това разсърдило Тесла, той свалил тайнствената кутия от транспортното средство и се върнал в лабораторията си в Ню-Йорк. Тайната му си отишла заедно с него!"

Предполага се, че кутията на Тесла(същата коята монтирал в електромобила си) е съдържала осцилатор свързан с диполна антена, която излъчвала вълни, на които полувълната/половината им дължина е по-дълга от самата кутия. Те се отразявали от стените й(метални, но може и с мрежа от проводници - отражателна решетка) и се скъсявали  по квантовата механика и енергията им се увеличала( до Минималната енергия на кванта - вълна-частица в ограничено пространство, по-ниски стойности на енегията от нея са невъзможни - уравнение на Шрьодинген - менемална възможтна стойност на енергията на кванта!) заедно със честотата и са се приемали от друга антена за увеличената честота където се е получавал високочестотен ток, който може да е бил изправян с токоизправител. Това може да се обясни и с принципа на неопределеност на Хайзенберг като при увеличаването на пространствената определеност  c намаляването на пространството, в което е ограничена вълната частица, се увеличава пропорционално импулса й и съответно енергията й.

За конкретната схема може само да се гадае.

Може да се предположи, че е използвал рамкова/диполна антена свързана с двулампови осцилатори за 2,2-3м вълни(ок.100МХц) синхронизирани вероятно с индуктивна връзка - съответна дължина на антената 1,1-1,5м, поради правоъгълните очертания на кутията и по-висока ефективност. Вълните са се скъсявали до 30см (ширина на затвореното пространство 15см - 1/2 дължина на вълната) приемните антени/диполи са били с дължина 15см - предполага се, че за повишаване ефективността е използвал няколко приемни антени!
Ето още една версия за прочутия електромобил на Тесла.
За пояснение в двуламповият осцилатор няма кондензатори - замества го капацитетът м/у електродите на електронната лампа.
Днешните полупроводникови прибори - транзистори предлагат и по-добри възможности от някогашните лампи.
Самозахранването на електромобила ставало вероятно с акумулатор и динамо свързано към трансмисията! Ако пък задвижим с асинхронния мотор генератор за прав ток или променлив 50Хц ще имаме ефективен комутатор (преобразувател) за високи мощности – максималната мощност на вакуумна лампа е 1кВт!

Образованието, безспорно,  трябва да е достъпно,  независимо колко е дълбок джоба на родителите. Равният достъп, при равни способности и таланти,  просто е задължителен за едно развито демократично общество. За съжаление,  у нас това не е така. Не е така и в ЕС, не е било така и в конфуциански Китай. Неравенство имаше и по времето на теократичният тоталитарен комунизъм. Не всички бяха допускани да учат, някои специалности бяха запазени за издънките на най-правоверните,   а Рабфага пробутваше в системата некадърните номенклатурни издънки. Днес пък си имаме платено неплатено висше образование, ни рак, ни щука , а бе бягай от тука и частни колежи където просто прибират парите и бълват дипломи. Но на кого ли от управляващата олигархия му пука наистина. Те имат възможност да си изпратят изчадията в престижни западни университети, да плащат на частни учители и т.н. Просто не  им трябва конкуренция на любимите изчадия. Егоизмът на елита на запад не е по-малък,  независимо от стипендиите и кредитирането. Вярно, че на север имат и безплатно, но дали това е най-доброто за една бедна,  обрулена държавичка на последно място по доходи в ЕС. На пръв поглед май точно това е необходимо, но,  ако държавата продължава да недофинансира държавните ВУЗ, качеството ще продължи да пада, защото преподавателите се занимават с какво ли не за да си докарат приличен доход, само не и с качествено преподаване. И защо да го правят, ако заплатите им не зависят от това. От алтруизъм?  Техните заплати по никакъв начин не зависят от качеството на услугата и от реализацията на пазара на труда на техните възпитаници. Те си качват в най-добрият случай лекциите в интернет и просто изпитват, а студентите са принудени доработят и тази форма на дистанционно обучение е повсеместно разпространена.

 И къде е изходът от патовата ситуация.Държавата няма пари, болшинството от студентите –също. Може би в студентските кредити. Че те как ще мотивират ВУЗ да създаде годна за пласиране на пазара на труда стока. Ако се повишат таксите до реалната цена, няма да се намерят банки да поемат риска . Аз не зная колко реално би струвало обучението на един хирург, при реална заплата на преподавателите.

Може би 20-30 хилядарки? Философите са по лесни. Те могат и дистанционно да си четат и по интернет да си общуват, но има професии,  които искат сериозна практика и лабораторни упражнения и разходи за материали и т.н.

  Според мен изходът е все пак в платеното, но платено накрая образование, образование на  кредит.Нали в кръчмата си плащаме накрая сметката.

 Защото всичко е кредит. Общественото богатство, на първо място в което е човекът,  се възпроизвежда,  като всяко поколение издължава на своето поколение онова,  което е получило от предишното и ако не добави то значи отнема, краде от бъдещето.

  Човек получава живот и дължи живот, получава грижи , любов, образование и ги дължи на своите деца.  Ако не си връщаме борчовете обществото фалира морално и материално. Това е факт за нашето общество, а и за цяла Европа, която се нуждае за да поддържа стандарта си от свежа кръв. И когато тази свежа кръв е наша изучена с парите на данъкоплатеца, нещо очевадно не е наред. Бедна България финансира чуждите икономики с медицински сестри, доктори, инженери и т.н. Ако те са си платили реалната стойност,  няма проблем, но тяхното образование е било и на държавна издръжка. Затова на кредит, но не от банките, а от ВУЗ, които да са заинтересовани да подберат кадърни и мотивирани млади хора  на входа, да ги обучат така,  че да са конкурентноспособни на всеки пазар на труда и да имат право освен на главницата и на някакъв  процент от техния доход десет години след завършването вместо лихва. Така за държавата ще остане да финансира университетската наука и може спокойно да разкара БАН като институтите, лабораториите и т.н. включително банските старци отидат към  държавните университети. Така и студентите ще могат да се занимават с наука и нивото ще се вдигне. Защото един университет за да има престиж трябва да дава и научни резултати. Тогава ще имаме и чуждестранни студенти защото те могат да учат при същите условия като българските. При започването просто ще се подписва договор.

 Хубаво , но откъде пари за начален капитал. Може би от ЕС или от приватизация. То май нищо не остана за крадене, пардон за приватизация. За двайсет години хайдушки преход, на никой не му дойде този акъл да отдели едни пари за реформа във висшето образование и науката. Министри смешници и пухльовци, маневри по горните етажи на властта и популизъм, но на никой не му стиска да направи такава реформа, защото е непопулярна и Андрешко ще ревне веднага колко е беден и как ще плаща цял живот.

  Не е толкова трудно да напишеш един плакат, че искаш безплатен обяд  и да сложиш шапката отдолу, но с този просешки манталитет ще си останем просяците на Европа. Не сме толкова богати, че да си купуваме евтино образование, защото евтиното, тарикатлъкът винаги излизат по скъпо. Най-добре е чисти сметки, пито платено, защото безплатно е само сиренцето в капана, нали? Всички знаем, че безплатен обяд няма, а се ослушваме като диви прасета в царевичак. Просто така не може да продължава и ще продължаваме да затъваме.

   И така ще стане защото на големият мъжкар не му стиска, защото наближават избори, а пари няма. За колко по-дребни неща шикалкавят та този таралеж ли ще си сложат в гащите. Затова съм пълен песимист, че някога нещо ще се промени по мъжки към по-добро. Народ от тарикати и дребни мошеници не може да просперира.