Какво е любов? Всеки мисли, че в нашия свят тя съществува. В края на краищата всички бихме искали да я изпитаме реално. Най-великите умове на човечеството са разсъждавали върху това най-дълбоко човешко чувство, развивали са философии, правили са анализи и опити да го изследват в дълбочина. Въпреки това за нас тайната си остава.

Когато мислим за любовта ни се струва, че тя е най-алтруистичната човешка емоция, нещо което безусловно даваме от себе си, без дори да се замислим. Животът ни показва обаче, че любовта често може да е егоистична и дори да стане източник на дълбоки страдания за нас. А това звучи като парадокс.
Друг парадокс е, че въпреки силното желание да изпитат любовта, мнозина я отблъскват от себе си бидейки критични и гневни към другите хора, превръщайки се в техни съдници. Защо постъпваме така ?

Така е, защото егото е самата човешка природа. Желанието да получаваме. То заема централно място в живота на всеки. По дефиниция, то е фокусирано върху самото себе си и не може да обича друго освен себе си.

Нашият свят е изграден върху егото и любовта е усещане за удоволствието да вземем още от онзи или от това, което ни кара да се чувстваме добре. Или с други думи, обичаме всичко, което ни доставя удоволствие. И мразим онова, което ни кара да изпитваме болка и да страдаме.

Често усещането за удоволствие погрешно може да се приеме за чувството любов. В действителност това не е любов, а само форма на възприятие. Любовта не може да произлезе от човешкото его.

Факт е, че ние се идентифицираме посредством егото си. Дали сте мислили някога за безкрайните вътрешни диалози, които водите със собственото си его ?

Повечето от нас не са, въпреки че това се случва през цялото време откакто сме се родили. Несъзнателните мисли и разговори присъстват непрекъснато в ума ни и контролират всичко, което правим и мислим. Когато осъждаме другите, ние ги сравняваме със себе си, казвайки си: „Аз съм по-добър от него или от нея, Аз съм по-умен от еди кой си, бих искал да бъда като….”

Много учения и религии твърдят, че с този парадокс можем да се справим като подчиним егото на различните “его-унищожителни” техники. Например будизма казва, че вътрешния мир се постига като приемаме по-малко храна и питиета, по-малко говорим и пазим повече мълчание, като отстраняваме външните източници за стимулация (събуждане на желания) по пътя на медитация и молитви.

Обратното на това, мъдростта на Кабала казва, че за постигане на вътрешен мир и истинска алтруистична любов всеки се нуждае от своето его. Идеята е, правилно да се научим да ползваме човешките си наклонности и природа. Не да ги изкореняваме, а да развививаме тяхната употреба и полза. Oсновният закон на Природата е алтруистичната връзка между отделните егоистични елементи. Тези два противопоставящи се елемента - алтруизъм и егоизъм, да даваш и да получаваш - присъстват във всяка частица от материята, във всяко същество, феномен или процес.

Двата елемента присъстват на материално и емоционално ниво, както и на всяко друго ниво. Това е така, защото Природата се стреми да доближи човека до съвършенство, до безграничното блаженство, като внушава вътре в нас желание да се радваме. А това е самото наше его. Няма нужда да го подтискаме, намаляваме или изкореняваме. Нужно е само да го коригираме или по-точно да променим начина на ползване на желанието за получаване на удоволствие. Да го преместим от страната на егоизма към страната на алтруизма.

Минавайки през този процес, който се нарича „поправяне”, ние достигаме до ниво на развитие, при което можем да обичаме с цялата възможна пълнота на това чувство. И всичко това само от промяната на целта на егоизма - вместо да го изразим чрез самите себе си, наша цел става да достигнем до любовта за другите и за Природата - отдаване и любов.

http://www.kabbalah.info/bulg/

   Художникът не може да гледа цветята, без да държи в ръката си молив или четка, без да се стреми да отрази върху платното тяхната форма и цвят...

   Красиво оформената градинка или букет създава настроение, като че ли се лее вълшебна музика от ярки, изящни, меко преливащи се тонове.

   Силата на цветята е в тяхната красота, а красотата е необходима на хората.

          Фрезия

   Фрезията - изящно цвете, дори като аромат. В Скандинавската митология фрезията е израз на безстрашие. Виждате ли, и нежността може да бъде безстрашна. Ние мислим, че е крехка, а тя е безстрашна, защото над всичката наша волевост, над всичката наша дори грубост идва нежността, която ни покорява. Фрезията е и настойчивост

   Победа или равновесие - между физиката и психологията, това е Скорпионът, който в Скандинавската митология се символизира с цветето фрезия. Първата декада на Скорпиона - това е фрезията.

   Фрезият - ароматната южноафриканска принцеса е слязла от високите плата на Кейптаун и наистина е цвете, достойно да краси главата на всяка принцеса. Със своята изящност, невероятен аромат и кичести цветове. Тя носи послание на младост, свежест, свобода и наред с това на елегантност, знатност и изтънченост.

         Люляк

   Напролет с пълни гърди вдишваме нежния аромат на люляка. Той е роден в Персия, но бързо се разпространява из Европа. За появата му се разказва една легенда. Пролетта, смесвайки лъчите на слънцето и дъгата, започнала да ги пръска по земята. Там, където падали лъчите, се разпуквали цветове-жълти, оранжеви, червени, сини. Пътешествала Пролетта, щедро разпръсквайки разноцветни лъчи.  Когато стигнала до север, останали и само виолетовите лъчи. От тях израснали храстите на люляка, а за белия люляк - свършила всички цветове и от белия цвят израснал белия люляк, който е по-малко ароматен от виолетовия, лилавия, но не по-малко красив....

          Божур

   Горещият поклонник на божурите Хо Чи имал прекрасна градина. Някои от цветовете на неговите божури били големи колкото слънчогледова пита. Такова разнообразие имало там, че къщата му била наречена "Домът на стоте цветя".

   Веднъж покрай градината минал синът на мандарина Чанг Ей.Виждайки прекрасните цветя,той започнал да ги унищожава.Напразно се молел Хо Чи.След това дълго стоял сред опустошената градина и горчиво плакал.

   Изведнъж видял красива девойка,която му казала:Донеси вода,за да съживя твоите цветя!

   Когато Хо Чи се върнал с водата,от красивата девойка нямало и следа,но градината била още по-прелестна от преди,а божурите -с пищна,небивала красота.На един храст цъфтели цветове от различни сортове божур.

   Чул това Чанг Ей и обвинил стария Хо Чи в чародейство.Хвърлили Хо Чи в затвора и го осъдили на смърт,а Чанг Ей се отправил към градината на стоте цветя и отново започнал да ги унищожава.Изведнъж се извил силен вятър и всички божури се превърнали в красиви девойки,с облекла,напомнящи багрите на цветовете.Те развели широките си ръкави и се разразил силен ураган.Подхванат от вятъра,Чанг Ей бил издигнат тъй високо,че падайки на земята умрял.

   Узнавайки за това,съдията отменил смъртната присъда на Хо Чи и го освободил.Грижейки се за своите божури,старецът се подмладил и живял много дълго.

   Има поговорка:Който обича цветята и ги пази,той носи радост на себе си и хората.

          Лилия

   В много детски приказки се разказва,че живеят малки горски човечета-елфи.Денем те спят дълбоко в цвета на лилията,наподобяваща камбана,а късно вечер,един от тях разклаща стъблото на цветовете.Понася се нежна,вълшебна музика,доловима само за елфите,играещи весели танце по ливадите.Щом се съмне,елфите отново се прибират в звънчетата на лилията и заспиват.

   Лилиите са получили своето име от древногалското название ли-ли,което означава бял-бял.

   Столицата на древна Персия се наричала Суза-град на лилиите.

   Бял крем-лилиум кандидум.

   Лилиите заемат особено място в историята на Франция.Кралят на Франция-Холдвиг през пети век удържал победа над германците на река Ли,по чиито брегове цъфтяли лилии.Връщайки се победоносно,войниците украсили своите щитове и шлемове с тези цветя,които скоро изпълнили градините на страната.Франция била наречена страна на лилиите.

   В Париж в Лувърския дворец има блестяща статуя-девойка,облечена в рицарски доспехи и седнала на кон,държи копие със знаме.Това е Жана д/Арк.След смъртта си тя е наречена Жана д/Арк дю Ли /Лилийна/,а на нейния герб,на син фон бил изобразен меч,с венец от лилии около него.

   В Лувър се намира саркофаг с мумия на млада египтятка,на гърдите на която се е запазила изсъхнала лилия,на възраст няколко хиляди години.

          Хризантеми

   Живял в древен Китай жесток мандарин,който ограбвал безмилостно бедните хора.Млад момък се възмутил от постъпката му и навсякъде започнал да говори,че трябва да се поведе борба срещу него.Войниците на мандарина хванали момъка и той бил осъден на смърт.

   Една девойка силно обичала младежа.Тя отишла при мандарина,паднала на колене и го молела поне с един ден да отложи изпълнението на смъртната присъда.Така горещо го молела,че той най-после се трогнал от силната и любов.Мандаринът откъснал една цветна пъпка от най-близкия до него храст и я подал на девойката:

   -Вземи тази пъпка.Утре,когато тя се разтвори и цъфне,ще отсроча изпълнението на смъртната присъда с толкова дни,колкото листенца има този цвят.

   Девойката взела пъпката и се прибрала у дома.Цял ден тя не само разлиствала,но и разнищвала листенцата,така,че да се получи чуден цвят.На сутринта девойката занесла цветето на мандарина.Учуден,той започнал да брои листенцата.Останал възхитен от прекрасния цвят и т.к. не могъл да преброи листенцата,освободил момъка.

   В тази легенда се крие голямата любов и трудолюбие на китайските градинари,които векове наред са работили за създаването на тези чудни цветя.Не напразно хризантемата е национално цвете на Китай и Япония.На Японския орден за най-висока заслуга е изобразена хризантема с шестдесет лъча

          Момина сълза

   Руска легенда за момината сълза.Сълзите на Волхова.

          Момкова сълза

   Цвете билка.В цветната градина в бащиния ми дом е насадена до момината сълза-там,където и е мястото.С по-високо стъбло,с бели цветчета,по-големи от тези на момината сълза.Както и трябва да е.

   Латинското наименование на момковото сълза идва от името на цар Соломон,който запечатвал демоните с помощта на магическия си печат.В тази асоциация има защитни свойства,предпазва от зло,дарява мъдрост и разваля проклятия.Използвано било за пречистване на ума и придобиване на мъдрост,свързана с вземане на важни решения.

          Не мога да подмина и цветето РАЛИЦА.Слабост ми е-хем от сърцето ми "се е откъснало",хем на сърце ми е легнало.

     Ралица-делфиниум.

   Ралица-по името на полското цвете ралица.Ралица е също така народното име на съзвездието Орион.Някога,когато Орион се появявал на небето,хората знаели че е време за оран,за рало.

   Гръцка легенда разказва,че някога,много,много отдавна в древна Елада талантлив юноша изваял своята любима,която била починала и вдъхнал в изваяната фигура живот.За тази му дързост боговете го наказали,като го превърнали в делфин.

   Веднъж възродената девойка дошла до брега на морето и видяла във вълните делфин,който доплувал до брега и положил в краката на своята възлюбена нежни цветя,които излъчвали лазурна светлина.Това бил цвета на делфиниума,на раличката.Гърците сравнявали цветовете на делфиниума с главата на делфин.В Русия това цвете го наричат "шпорник",в Германия-"рицарски шпори",в Англия-"забавни шпори".На френски звучи много интересно,но не мога да го преведа в момента.

   Ралицата-кралицата на сините цветя.

   Време е да влезе царицата-нейно височество или превъзходителство-РОЗАТА.

   Розата е позната от преди 2-3 хиляди години.Иран се е наричал Гюлистан,което означава Розова долина.

   Историята на розата е интересна.Едни са я отглеждали заради нейната красота и благоухание,а другите-за да я възпеят в най-хубавите си песни.Само в китайската библиотека се намират около 600 книги за розата.

   Веднъж римският император Нерон наредил да се сипе над пируващите в двореца му гости непрекъснат дъжд от розови листенца,което струвало огромно състояние.

   С рози се увенчавали победителите.Много страни празнували деня на розата.В Иран бил създаден поетичния образ на славеят,който бил влюбен в розата,а в Англия през 5-6 век се водела 30-годишната война между бялата и червената роза.

   Днес са известни над 14 000 сорта рози.

   Римският император Хелио Габал задушил приближени,които подозирал в измяна,като ги затрупал с розов цвят.

   За нито едно цвете няма толкова легенди и предания,както за розата.Ето една от тях,създадена от древногръцки певец....

   Прекрасната богиня на любовта-Афродита,била родена от морските вълни.От бялата пяна,която покривала тялото и,произлязла първата роза,бялата.Може би и досега щяха да съществуват само бели рози,ако според едно друго предание Афродита не се притекла на помощ на ранения от глиган Адонис.По пътя богинята наранила краката си.От капките кръв,които попили в земята изникнали червени рози.

   В нашата страна,в България,цъфти прекрасната казанлъшка роза.Говори се,не съм го виждала с очите си,но щом се говори,има истина в казаното-един килограм розово масло се получава от 3 тона и половина листа от розов цвят!?

    Сега не ви остава нищо друго,а да прочетете на децата си приказката "Цветята на малката Ида".Приятно четене!!!!

   Допълнителна информация за фрезията,момината сълза и ралицата имам от нета,а за останалите-от старите пожълтели листа.

.

Пак ходих в Борово.Не мога да му се нарадвам!Този път го ползвах като изходен пункт за пътуване до Смолян и Смилян ,Пампорово и Рожен.Ходих и до Ухловица даже!
  Селото се е променило през последните месеци-има нов асвалт ,нов мост(почти завършен),параклиса е почти изографисан и почти е завършен хотела който прилича на трафопост в началото на селото.С една дума ПОЧТИ!
  Първия ден е за разходки в Борово .Една до обяд и една след двучасовия следобеден сън.
 

    Само в селото видях сняг .Беше натрупало малко преди табелата.

  един поглед в параклиса

  Параклисът от вън

  малко преди селото е пролет

 поглед към селото.на билото може да се види същия параклис.
 Това са хранилки за дивеч ,който бива убиван от луксозната барака по-горе.Ще намеря 
време да я затрия.

 скала над Борово на която са седнали Кирил  и Методи

   Днес това са всичките овце в селото.Около 1680г в Борово и Белица е имало 
              около 45 000.

  след почивката продължих на разходка по пътя Белица - ЛОвен резерват(за богати комплексари с малки ..шки) КОрмисош.

леден водопад

 този не е

НЕРАЗКАЗАНАТА  ПРИКАЗКА  ЗА:  ЕДНА  КОНСУМАТОРСКА  НАЦИЯ

Вещи. Те пълнят нашите килери, гаражите ни и дори живота ни. Ние оценяваме житейския си успех според вещите, които притежаваме и изразходваме невероятно много време, за да ги купуваме. Един нов документален филм, “История на вещите”, показва как целия ни живот е обсебен от вещите.

Ани Ленард, експерт по въпросите на международната поддръжка и опазване на околната среда, е прекарала 10 години в изследване на пътя на вещите, от самото им начало като суровини, до края им - в контейнерите за отпадъци. Нейният документален филм “История на вещите” (www.storyofstuff.com ), е колкото развлекателен, толкова и образователен, и вече е бил видян от над два милиона човека.

Ани посочва проблема съвсем просто: “Ние се превърнахме в нация от консуматори. Нашата главна идентичност е в това, че сме се превърнали в консуматори. Не майки, учители, фермери - а консуматори”. Но нейната най-голяма грижа е свързана с факта, че американската мания за консумиране разрушава равновесието ни с природата и унищожава живота на хората. И всичко това остава незабелязано от очите на обществото. Ще изброим само няколко факта, открити от Ани :

- само за последните три десетилетия са изчерпани 1/3 от ресурсите на планетата;

- 75 % от световната рибна популация е уловена от рибната индустрия, а 85 % от естествените горски масиви са изчезнали;

- населението на САЩ е едва 5% от населението на земята, но използва 30% от световните ресурси и създава 30% от световните отпадъци. Ако всички консумираха в такива мащаби, човечеството щеше да се нуждае от 3 до 5 планети;

- щатската промишленост отделя над 2 милиарда кг токсични химикали годишно. Над 100 000 вида синтетични химикали се използват днес в търговския оборот;

- токсичните химикали открити в продуктите, които използваме, се натрупват в човешкото тяло. Истината е, че майчината кърма оглавява хранителната верига, съдържайки най -високи нива на токсично замърсяване;

- всеки човек в САЩ произвежда дневно 2,2 кг отпадъци, двойно повече отколкото преди 30 години;

- дори да рециклирахме тези отпадъци на 100%, това ни най-малко не би могло да реши проблема. За всеки контейнер с отпадъци, който контролираме, се произвежда еквивалентен отпадък за 70 контейнера, за направата на този единствен контейнер;

Но съществува още нещо свързано с цялата тази история. Ани разкрива, че “това не се е случило просто ей така - било е планирано”.

ЗАЩО ПАЗАРУВАНЕТО СЕ ПРЕВЪРНА В НАЦИОНАЛЕН  СПОРТ

Може би най-шокиращият факт от задълбоченото проучване на Ани е, че нашето замърсяващо общество е било внимателно дирижирано от правителството на САЩ, за да съживи икономиката след Втората Световна война. По това време, специалистът по продажби на дребно Виктор Лебоу излиза с един амбициозен план: “Нашата извънредно продуктивна икономика изисква да направим консумацията свой начин на живот; да превърнем купуването и употребата на стоки в ритуал; в консумирането да потърсим вътрешно удовлетворение, удовлетворение за нашето его. Ние се нуждаем от използвани, изгорени, подменени и изхвърлени неща в непрекъснато нарастващи темпове.”

А ето как топката на консумацията започна да се търкаля. Всеки човек в САЩ е заливан с повече от 3,000 реклами дневно, препоръчващи да се купят още вещи. Фирмите проектират продуктите си така,че да изглеждат старомодни колкото е възможно по-бързо. Рафтовете по магазините се зареждат постоянно с наличните продукти за удобството ни. Резултатът?

“Ние купуваме, купуваме и пак купуваме, поддържаме потока на материалите. И те изтичат.”, както се изразява Ани с прости слова. Целият ни живот е насочен към работа, пазаруване и отново работа, за да можем да изплатим току що купеното. И при такова бъхтене никак не е за чудене резултатът от социологическите проучвания - нашето национално щастие запада.

Истина ли е начинът, по който искаме да протича живота ни и да работи икономиката? Наистина ли трябва да подчиним живота си на система ,която унищожава живота, разрушава околната среда, тотално ни откъсва от баланса с природата и в края на краищата не ни прави щастливи?

“История на вещите” завършва с разговор за различни “зелени” стратегии, с оглед подобряване на ситуацията. Както и да е, Ани е разбрала, че “Нещата наистина започват да се движат, когато видим връзките, когато видим цялостната картина”.

Трябва да проникнем отвъд сцената и да открием, че силата, която мотивира нашето “желание за консумация” и системата, която я подхранва не е нищо друго освен нашата собствена природа - човешкият егоизъм.

Ето защо ние толкова бързо адаптирахме консуматорската  стратегия на Лебоу - тя свири точно върху струната на нашата егоистична природа. Но онова, което не взехме предвид е, че един ден ние ще започнем да осъзнаваме нашата истинска, вътрешна цел. И очакването консуматорството да ни осигури  вътрешно удовлетворение показва, че то просто не може да ни даде ключа за истинското значение на това условие.

Кристално ясно е, че никакви консуматорски стоки не ще могат някога да ни донесат вътрешно удовлетворение или казано с думи прости - истинско дълготрайно щастие. Вътрешно удовлетворение може да се постигне само чрез хармонизиране със скритото природно качество на любовта и отдаването.

Но тъй като това качество е скрито от нас, онова, което чувстваме е само липсата на равновесие с него - отразяващо се чрез всички проблеми ,които ни заобикалят, както проблемите помежду ни така и между нас, и природата. Мъдреците казват, че да живеем в баланс с природното качество на отдаването е единствения път, който ще ни направи истински щастливи. Нещо повече, придобивайки това качество ще бъдем дарени с едно ново, цялостно възприятие и ще изживяваме живота си на съвършено различно ниво.

Но за да направим това, трябва първо да променим нещо - нашата егоистична природа.

ПРОМЯНАТА  ЗАПОЧВА  ЕДИНСТВЕНО ОТВЪТРЕ

Начина по който прекарваме личния си живот и начина, по който се отнасяме към цялата планета, е пряк резултат от вродената ни природа. Така че, ако искаме да променим нещо външно, трябва да се освободим от хватката, с която егото  се е вкопчило в нашият избор и стойности.

Нашата цел е много по-възвишена от това да бъдем роби на консуматорската система. Нито пък е равнозначна просто на един “природоопазващ” начин на живот или по-добро използване на ресурсите.

Целта на човека е да уравновеси себе си с природата вътрешно, да балансира вроденият си егоизъм с присъщия за природата алтруизъм и по този начин да почувства съвършенството, вечното ниво на реалността.

След като веднъж извършим тази вътрешна трансформация, визията на Ани за една “по-зелена, обединена икономика” ще стане действителност. Придобивайки природното качество на отдаване, хората ще  трансформират себе си и впоследствие по естествен път ще трансформират също и нашите земни системи. Но промяната, може да започне само отвътре.

http://www.kabbalah.info/bulg

Всички ние желаем живота да не ни носи беди и разочарования, а радост и наслаждение. При това ние толкова здраво сме се свързали с това усещане за материално благополучие, че се оказваме вкарани в безкрайна гонитба за придобиване и понякога купуваме много ненужни ни неща. Понякога, спирайки се за миг, изведнъж разбираме, че последната придобивка, за която сме похарчили много пари и сили, вече не ни доставя предишното удоволствие. Сякаш всичко си е наред, съседите, както и преди ни завиждат, но радостта си е отишла.
“Това си е нормално, - успокояваме ние себе си, - живота не може да стои на едно място. Живота ни предизвиква към нови върхове, поставя ни нови цели! Пари, слава, власт, знания – всичко това ние трябва да го постигнем, да го покорим, да го завоюваме! Та нали човека се различава по това от животното. Винаги сме в движение винаги сме на върха на живота! Вдишвайки с пълни гърди издигайки се на невиждани височини!” Наистина непонятно е защо постигайки поредната цел, ние отново откриваме, че не сме получили очакваното щастие.
Оглеждайки се назад, през цялото време виждаме една и съща подозрителна натрапваща се схема: цел - постигане на кратка наслада – спад и разочарование – нова цел. Какво ни пречи истински да се насладим на плодовете на нашия труд? Може би ние поставяме пред себе си неправилни цели? Не може да бъде! Та нали всички около мен се стремят към същите тези неща, не е възможно всички да грешат. “Просто така е устроен живота, - утешаваме се, - малко радост, малко разочарование. Главното е разочарованието да не вземе връх, тогава можеш и да потърпиш”.
Но нима заради това идваме в този свят? Да преживеем някаква усреднена серия от неразбираем за нас живот и да отидем в неизвестността? “Не”, - отговарят ни кабалистите. Човека може и е длъжен да получи от живота съвсем други плодове – вкусни, сладки и приятни. Не е случайно, че в кабала човека се сравнява с дърво, което ражда плодове.
Природата се е погрижила, това дървото да може да расте и носи плодове. Дъждовете, слънцето, плодородната почва му дават всичко необходимо. И откликвайки на грижата дървото дава вкусни и сочни плодове.
Човека също получава през своя живот всичко, което му е необходимо. Но за разлика от дървото той се разпорежда с плодовете си не винаги умело. Плодовете, които той получава през живота си, са малки и не са вкусни, защото целите, които поставя пред себе си не могат да му донесат нещо друго.
Ние следваме своите желания, преминавайки от задоволяване на телесните си желания към удовлетворяване на стремежите си за слава и богатство. Получавайки удоволствие от знанието отново усещаме гнилия привкус на неоправданите очаквания. Когато разочарованията започнат да преливат над нас просто ни се иска да затворим очи и да отидем някъде далече, далече. Там където радостта не се свършва и няма проблеми. Би било много добре…
Но живота не ни позволява да бъдем дълго деца. Мечтите са си мечти, но на земята ние сме длъжни да стоим здраво на краката си. И реализирайки огромно количество желания, накрая ние стигаме до простия въпрос: За какво? Имаше ли някакъв смисъл в това безкрайно преследване на бързо изчезващи удоволствия?
“Разбира се има!” – отново ни отговарят кабалистите. Смисъла е в постигане на осъзнаването на това, че всички опити да се напълним с наслаждение, така както сме свикнали да го правим от деца, се оказват безполезни. И когато това осъзнаване дойде, същите тези кабалисти започват да ни обясняват, какво да направим, за да не изчезва усещането ни за щастие, то трябва да бъде основано не на стремежа ни да се чувстваме добре, а на желанието ни да напълним с наслаждение другите. Както майка, стремяща се да угоди на детенцето си, е щастлива от това, че нейното дете благополучно расте и се развива.
Даже простата аритметика показва, колко е малка ползата от реализираните в мен желания в сравнение с количеството и качеството на съществуващите извън мен желания, които са несравними с това, което усещам аз. И така, отново ме призовават всичко мое, кръвно свързано с мен, придобито с непосилен труд да раздам?! Разбира се, не. Нищо в своя живот човек не трябва да променя. Просто, излизайки на нивото на желанията, той започва да си взаимодейства вече не с хората - носителите на тези желания, а с Твореца, който е създал тези желания. А според целта, както се казва, е и наградата.

http://www.kabbalah.info/bulg

Симптоматично е, че много от нас понастоящем са загубили вкус към живота. Даже при осигурените и на вид заможни хора възниква усещане за неувереност в утрешния ден, усещане за безсмисленост на случващото се. Опустошеност, скръб и отчаяние – тези нерадостни чувства, често водят към това, че човек прибягва до помощта на транквилантите, на наркотиците или стига до „нещо по-тежко”. Но всичко това носи временно успокояване и заместващо напълване.
В началото на миналия век, видния руски учен академик В. И. Вернадски забеляза негативните последствия на научно-техническия прогрес и предупреждава, че в случай на неправилно използване, постиженията на науката могат да доведат човечеството до самоунищожаване. Обаче, той беше убеден, че природата не може да създаде сила враждебна на самата себе си.
Може, много даже! Издевателството на човека над природата достигна такива мащаби, че природата започна да предприема ответни мерки, както на макроравнище (изменение на климата, стихийни бедствия), така и на микроравнище (опасни мутации на микроорганизми). В този конфликт са въвлечени всички стадии на развитие на природата: нежива, растителна и животинска, и на това вече е невъзможно да затворим очи.

Справка: Крупните фармацевтични компании в света вече няколко години произвеждат антидепресанти за животни. Компанията Eli Lilly доставя на американския пазар антидепресанта за кучета Reconcile във вид на храна с вкус на говеждо.

Представителят на Британския Кралски колеж ветиринарният хирург Ромейн Пици (вестник Telegraph) заявява, че регулярно предписва на животните антидепресанта „Прозак”, поначало предназначен за лекуване на хора.
На конференции или просто беседвайки с колеги, ветеринарните лекари обсъждат насъщния днес проблем – как да лекуват депресивните състояния на животните. Болшинството ветеринарни лекари имат сходно мнение: днес, за да се излекува куче, е необходимо да се изясни, от какво страда неговия стопанин. Да и лекарствата, които се дават на животни е по-добре да бъдат тези, които добре помагат и на техните стопани.
Затова доктор Мерисол Перес, практикуващ в Сантяго, предписва на страдащите от душевни разстройства животни „човешка” микстура приготвена от него. Тя е приготвена на основата на целебни треви и обикновено бренди. Той отбелязва, че „по такъв начин е излекувал и много други животни, сред които зайци, птици, костенурки, кокошки и даже коне”. Доктора, все пак подчертава, че микстурата помага особено добре, когато хората и техните питомци приемат лекарството едновременно.
За българите и лекуващите ги лекари, примерите за лекуване на животни, посочени по-горе звучат фантастично. Но това е факт!

Преди десет години за такъв подход при лечението на животни не би могло да се говори въобще в света, а не само в България.

В последно време нито играта, нито храната, нито общуването спасяват животните от депресия (както е и при хората). При развиващата се депресия те изкълвават перата си, нанасят си различни телесни повреди (при хората – тероризъм, насилие, наркотици и т.н.). Пухкавия глезльо разполага с гарантиран диван за лежане и дълбока паница, пълна с лакомства, които не трябва да набавя самостоятелно. Струва ни се, че нещо не му достига? Някой се усмихва: „Я го виж ти него, плачи!” Той не плачи, а сигнализира.
Това, което наблюдаваме сега, което най-ярко се проявява във взаимоотношенията „човек – животно”, води до разбирането, че когато ние нравствено, егоистично се спускаме, с нас се „спуска” и целият свят: неживия, растителния и животински.
Великите кабалисти в своите книги са писали, че към края на ХХ век човечеството ще достигне състояние на максимално развит егоизъм и максимално разочарование. Тогава, както се твърди в книгата „Зоар”, ше настъпи време за разкриване пред човечеството на каббала, като научна методика за достигане на подобие с природата.
Професорите от старата школа ни учиха, че мъдрец не е този, който е способен първи да види случващото се, а този, който може навреме да предприеме мерки. Съществува невесела лекарска шега, че най-добрия диагностик е паталогоанатома, но има и основен принцип в медицината – профилактиката. Ако човек вече разбира, какъв е източника на неговите беди, му се предоставя възможност да поеме властта над законите за развитие и да престане да страда.
Егоизмът стана фактор за дисбаланс, но това не значи, че той подлежи на премахване, нужно е да се внесе само коректив в начина на негово прилагане. Силата на егоизма, това е забележителна сила. Благодарение на тази сила ние се развивахме до сега и благодарение на нея ние ще достигнем съвършенство. Именно тя ни тласка напред и прави възможно развитието, което няма граници. Без него ние нямаше да приемем формата на човешко общество и нямаше да се отделим качествено от животинския свят.

Както е написано: „Казано е от Твореца: „Аз създадох егоизма като зло, и ви дадох кабала, като методика за неговото поправяне чрез светлина, действаща на изучаващия я. Тя ви повдига и с вас целия свят от егоистичното ниво до Моето ниво на отдаване, любов и съвършенство!”

Да пожалим животните, себе си, нашето потомство… или?

http://www.kabbalah.info/bulg

Статията за Ванга, предсказала глобалната криза, предизвика огромен интерес в Интернет. В статията е отпечатано интервю с пророчицата, където тя казва, че „хората ще живеят в страдания, докато не се променят към по-добро... Всичко е просто: да не се краде и да не се лъже и тогава животът на всеки човек ще се измени към по-добро и светът ще се промени!”

Напоследък много приятели ме питат как се отразява икономическата криза на живота в САЩ. Аз съм тук отскоро, но и тук, както в България, хората са подложени на огромни психически натоварвания.
Аз самата за няколко години преживях толкова стрес, колкото за целия си предишен живот.
Установих, че не знам как да се справям с това, което ме връхлита. Самодейността в стил "помогни си сам" ме доведе дотам, че сега се гледам в огледалото и не мога да се позная. Да, знам, че тялото остарява по-бързо от душата, но чак толкова бързо???

И в миналото хората са живели трудно. Само преди 200 години повечето време от живота си човек е трябвало да работи, за да има какво да яде (също както сега); смъртта е вземала своя данък заради ниската хигиена, болестите, недохранването, липсата на квалифицирана лекарска помощ.
Разбира се, никой тогава не е говорел за стрес, нито пък е имал време да се пита какво предизиква бръчките, защо човек се чувства уморен още със ставането сутрин или е готов да убие съседа си, защото е одраскал боята на новата му каруца...

Стресът е нормална реакция на организма, която възниква при реална или въображаема опасност; в нови непознати ситуации; при резки промени в начина на живот.
При стрес организмът реагира, като отделя стресовите хормони адреналин и кортизол. В праисторически времена това ни е помагало, ако трябва да избягаме от враг, който е по-силен и по-опасен от нас.
Сърцето започва да работи на по-високи обороти, съзнанието се изостря - цялото тяло е готово да посрещне физически опасността - най-често чрез реакция, която психолозите наричат "бягство или бой". Т.е. за да се спасиш (и от опасността, и от стреса), трябва да извършиш някакво физическо усилие. Или да избягаш, или да нападнеш.

Днес изпитваме стрес в ситуации, които по-скоро ни парализират и не ни дават възможност за движение.

Седнали в капана на колата си в трафика.
Седнали пред телевизора.
Виновно навели глава пред началника си.
Чакащи на поредната опашка за ток.
Безсилни пред желанията на половинката си, децата, тъщата/свекървата, пред собствената си неудовлетвореност от живота.
Все неща, от които не можеш да избягаш и да се спасиш. А колко по-просто е било за праисторическите хора - напада те съблезъб тигър, адреналинът ти се вдига, побягваш и се спасяваш на някое дърво. Ако приемем, че този ден си бил късметлия, разбира се :).

Ако стресовите фактори ни атакуват ежедневно, а хормоните на стреса не се изразходват чрез движение, те се натрупват в нас и се превръщат в отрова.
Всеки "преработва" стреса различно. Понеже е твърде много и не можем да го понесем, се опитваме да го приспим. С много храна, много цигари, много алкохол, кафе...
Понеже не можем да избягаме - псуваме (все е някакво действие, макар и само заявено :).

От казаното дотук веднага възниква поне един логичен въпрос и един отговор. КАК можем да се справим със стреса?
Най-бързият, ефикасен и естествен начин, и най-важният - ДВИЖЕТЕ СЕ.
Спомнете си за лъва в клетка, който преборва безсилието си с непрекъснато обикаляне между решетките. Не псува, не пие и не отива да пазарува в мола.

Излезте навън, ходете, плувайте, тичайте, всяко действие, което ви кара да се задъхате приятно, е добре дошло :).

Не забравяйте, че според пословицата "Движението може да замени всяко лекарство, но всички лекарства, взети заедно, не могат да заменят движението".
Физическото усилие веднага и видимо  понижава нивата на стрес.

Другите три неща, които могат да ви превърнат в остров на спокойствието сред морето от безумие около нас:
--Почивката. Всяка една религия задължава последователите си да си почиват поне един ден в седмицата. Никакво "да отхвърля малко работа за понеделник", никакви служебни SMS-си и поемане на нови ангажименти. Посветете времето за почивка на себе си и семейството си.
--Социалният кръг от значими хора около нас - роднини, приятели, колеги, на които винаги можем да разчитаме в труден момент (с тези, които ви натоварват, просто не общувайте. Ако е невъзможно да се избегне - ползвайте медитацията)
--Медитация - най-общо казано това са техники, които ни позволяват да спрем да мислим. В мисленето само по себе си няма нищо лошо, но когато в главата ни е пълен хаос, когато за 264-ти път в автобуса се питаме "Заключих ли вратата; изключих ли ютията";  когато не можем да заспим, защото не знаем как да се накараме да млъкнем -- това не е мислене, а самозадушаване.
Освен типичната медитация можете да опитате йога, можете да се молите (молитвата има доказана изцеляваща сила, независимо дали вие самите сте вярващи или не).

Наскоро научих една страхотна техника, която искам да споделя с вас (в случай, че не искате да медитирате, да се молите или да седите в поза "лотос").

Време за изпълнение: около 8 минути.
След като правите упражнението поне веднъж на ден, след 4-6 седмици ще почувствате благотворния резултат.
Място за изпълнение: седнали удобно, при пълна тишина и без никакви дразнители

1-ва стъпка: седнете, отпуснете се и затворете очи.

2-ра стъпка: дишайте дълбоко - около 3 минути

3-та стъпка: вдигнете дясната си ръка напред, стегнете мускулите на ръката - 8 секунди
Лява ръка - стягане на мускулите - 8 сек.
Повторете дясна - лява ръка

4-та стъпка: десен крак - сгънете наполовина , стегнете мускулите на крака - 8 сек.
Направете същото с левия крак
Повторете десен - ляв крак

5-та стъпка: изнесете брадичката си напред (както костенурката излиза от черупката си), стегнете мускулите на врата - 8 сек.

6-та стъпка: представете си нещо много приятно за вас -- нарисувайте в съзнанието си картина на нещо, което ви успокоява - 3 минути

7-ма стъпка: бавно отворете очи

Пожелавам ви "да бъдете промяната, която искате да видите" у другите. 

Понеже всички искаме да живеем нормално и спокойно, аз се отказвам от авторските си права върху този текст - копирайте го и го дайте на още някой да го прочете. Препоръчително - на съседката от горния апартамент, която всяка вечер се разхожда върху главата ви с новите си обувки. И всеки път -  с все по-високи токчета...
Бих могла да изреждам до утре на кого още да пратите линк към този текст, но това ще ме стресира. Затова спирам дотук и очаквам след месец и половина някой да каже, че съм му спасила живота :)))...
А аз отивам да се разходя...