И все пак, трудно е да повярваш, че има Бог нали?
Защото дълбоко в себе си знаем, че Бог е справедливост.
И знаем, че в даден момент от живота ни, сме направили нещо, което не е било позволено по Божиите стандарти.
И затова е толкова лесно да посегнем към зодиите и таро картите - там няма и намек, че някой извършил зло ще бъде наказан.
Но понеже грехът не е естествен за нашата душа, то ние в същото време бавничко започваме да изпитваме страдание. 
Едно такова глождещо чувство, че не във всичко сме изрядни. Абе, не е много редно това което сме извършили, нищо, че не сме убили човек, а само сме му взели работното място (примерно).
Или пък сме имали връзка с обвързан партньор - не е нещо, кой знае какво в днешните стандарти, но защо ли не можем да си намерим място в ежедневието си?
Защото душата ни не е създадена за грях. 
Грехът ни отдалечава от Бог. Ние знаем, че действията ни са били лоши, но няма как да се съгласим съзнателно да си понесем последствията. Защото нали Бог е справедлив?
Значи ще ни накаже за действията ни. Колкото и да се разкайваме за тях.
Така е по-лесно да се обърнем за помощ към коуч литературата и психологията. А това са направления, които през последните десетилетия развиват интересен инструментариум - понятия като архетипи на богини/богове/герои от митологиите; "знания" за направляващите живота ни стихии (огън -амбициозност, сексуалност/въздух - любознателност, интелигентност/земя - практичност, майчинство/вода - мекота/доброта), общуване с мъртвите (има едни курсове за отношения с рода, където можем да говорим с тях, но по същество тези хора са вече починали, така че си е общуване с мъртвите); обръщане към духовете на природата - молим водата да отмие злото което се е случило през деня пардон - негативните влияния от другите, да ни даде мекота и т.н.; огъня да изгори лошите спомени, земята да ни дари с устойчивост, въздухът (вятъра) да ни дари с интелигентност.... ( Ню ейдж обученията ги дава като обръщане към духовете на природата)...
При това се обръщаме към ангели и архангели да се молим за помощ в тези практики.
Игралните карти за покер, които едно време се използваха за гледане само от баячките, повлияни от картите Таро, сега се трансформираха в карти с послания от Вселената, карти послания от Рода, карти на висшия аз, карти Уика и въобще най-различни карти които ни предават послания от Вселената/природата/рода/елементите (вода, въздух, огън, земя) и дори нашия собствен ум!
 А астрологията придобива психологически облик обяснявайки ни как функционираме в реалност с околните и какви са подбудите на подсъзнанието ни. Коуч треньорите все повече смесват елементи от различни религии, включително и християнството, обяснявайки ни защо в дадени ситуации се чувстваме по даден начин и как можем да противостоим.
И знаете ли? 
Всичко това е измама, в която човешкият ум иска да повярва, защото знае, че в Бог може да намери само наказание за делата си. 
Но имам една прекрасна новина!
Стига да повярвате истински, да не повтаряте своите грехове и грешки, то Бог ще ви приеме с отворени обятия!
Съмнявате ли се?
Съвсем скоро посрещнахме Рождество Христово - празника на който си спомняме, че Бог се роди на земята като бебе, за да умре за нашите грехове!
Бог понесе греховете ни за да можем да се върнем към Бог без да се страхуваме от предявяванията на дявол@ за права към душата и тялото ни. Т.е. да бъдем освободени от греха и да можем да останем в Бог.
Защото дявола е прокурор, който обвинява човешките души в грях, но Бог толкова ни обича, че сам понесе тези обвинения. 
Захария 3:1–2 и Йов 1:6–12, както и Йов 2:1–6 са текстовете, които показват какво се случва между човешката душа, с@таната и Бог. И заради това, защото Бог обича хората, Той избра да понесе греховете им на кръста!
Затова днес те каня - ако не можеш да намериш покой за стореното от теб, погледни към Бог!
Приеми го, покай се и повече не живей така!
Промени живота си за да бъдеш щастлив!
Бог те обича и вярва теб, дори и ти да не си вярваш!











 

 Ако си гледал дори и един епизод на турските и индийските сериали, няма как да не ти направи впечатление тяхната религиозност.
Всички герои, във всички сценарии показват:
- Уповаване на техните богове;
- Страх от боговете им;
- Спазване на религиозни норми и привички
Но това не е просто сценарий.
Сценарият е създаден от човек, който живее по този начин.
Сериалът има одобрението на цялата религиозна и етническа общност - с други думи сериалът е по техния живот, защото как иначе ще има одобрението им?
Тези хора държат вярата си жива. 
Докато християнският свят...
Да видим какво показват филмите и сериалите, които идват от християнските страни?
Няма и намек за Бог. Не се споменава, освен ако не е в израз за богохулство (повечето пъти).
Не се показват християнска традиции, освен ако филма и сериалът не е изцяло с религиозна тематика.
Не е издържан по Божиите заповеди.
Сиреч -има толкова много "котви" които дават "храна" за лоши мисли и идеи, че не е истина... Какво имам предвид под котви?
Това са нишки като полуголата красавица, която те кара да си представиш колко би било яко да е при теб.
Или да те накара да мислиш, че като нямаш красота като нея и не струваш.
Или нишката - съпругата се развежда с мъжа си само защото той работи до късно - сиреч и ти трябва да се разведеш, тъй като имаш същия проблем.
Като се замислиш, може да видиш много различни нишки във филмовите сюжети, които не дават добри идеи...
И какво искам да кажа, като казвам, дръж вярата си жива?
Казвам това, да сложиш Бог пред себе си, вярвайки че Бог те закриля. И че си в неговото присъствие постоянно. Казвам това, да четеш Библията, за да може да мислиш само добри идеи и добри мисли, защото човек е създаден за добро.
Казвам да действаш, така сякаш Бог те вижда - само за добро на другите и да се пазиш от грях - спазвайки заповедите.
Помни традициите, спазвай заповедите. Чети думите Му - Библията.
Говори с Бог - молитвата е нашия разговор - Той те чува и ако имаш очи ще видиш знаците които ти дава в отговор. Създай си своите малки моменти в ежедневието, в които да си обърнат към Бога - точно както имат индийците всеки ден! - и мюсюлманите (по 5 пъти на денонощие!)...
Запали ароматна свещ, вземи Библията и помоли Бог да го чуеш.
Когато излезеш и някой те помоли за помощ - не отказвай, ако можеш да помогнеш - помогни.
Намери вярващи с които да комуникираш защото "с каквито се събереш - такъв ставаш".
Внимателно избирай приятели, партньори, работна среда - защото дори и да имаш цялата вяра в сърцето си, то околните могат да я унищожат. И така, много е просто - дръж вярата си жива, радвай се в Бог и дръж краката си по пътя на Христос.
Бог да е с теб!
Честито Рождество!

Разглеждаме 10-те Божи заповеди. И как можем да се предпазим от тяхното нарушаване. 
10-те заповеди са толкова добре синтезирани от Бог, че всъщност в себе си те съдържат границите, които не трябва да се прекрачват за да имаме добър живот и спрямо Бог, и спрямо обществото.


И така, стигнахме до 4-тата заповед в предната статия - тя ми е любима, няма да крия - защото пазенето на съботния ден е не само спомен за делата на Бог, но и мисъл за човешкото здраве. 
Необходима заповед за човека, но как може да се случи на практика? Често работим по две или повече работи, и дори се оплакваме, че седмицата или поне часовете в денонощието не са повече! 
Но ако милеем за себе си и за Бог, трябва да сме наясно, че време за почивка трябва да намерим!
Време за почивка от всички задължения - домакинство, деца, работа, задължителни срещи с роднини - всичко трябва да остане на заден план. В активното християнство е важно да има и активно общение с вярващи и Бог. Време в което да се поглезем с нещо малко; време в което да си припомним кой е нашия истински баща (Бог!) и да му благодарим за всичко което имаме. Да почетем малко от Библията и да отидем на църква.
Тези дейности определено ще освежат духа ни (или ако предпочитате - душата) и възвърнат енергията ни.
Как се постига? Постави си го за цел.
Помоли Бог да те води за да намериш най-правилния човек, който ще ти гледа децата или ще поеме домакинството за един ден в седмицата. И отдели това време за Бог и за себе си! Защото Бог се грижи за теб! И иска и ти да се грижиш за себе си!
Третата заповед е лесна - не трябва да произнасяме името му напразно- лекомислено, лъжливо, в клетви или за злоупотреба. Разбира се, името на Бог не е Бог - но напразното произнасяне на това лично име е, точно толкова забранено, колкото, ние, родителите бихме искали да се забрани напразното произнасяне на "мамо/татко" от децата ни (да, знам какво говоря - аз съм родител;) 
Защото е богохулство, защото е излишно, защото (предполагам по човешки) - досадно. Когато искаме да кажем нещо на Бог, е най-добре да го кажем в молитва. Така със сигурност, ще получим отговор на въпросите, поради които се обръщаме към него. А когато решим да дадем свидетелство и то не е истина, а само спекулация и желание за нещо лошо - клевета или интрига - то ние призоваваме Бог като свидетел с думите си. А Той знае най-добре каква е истината и със сигурност ще ни изобличи рано или късно. И тук противоотровата е - молитва, в която да се помолим Бог да ни даде мъдрост да не се обръщаме към него напразно. 
И втората заповед е да не изневеряваме на Бог. Да не почитаме нищо, което по същност е негово дело. Например - онези сладки слончетата дето трябва да се сложат у дома с вдигнати хоботчета за да привлекат добри новини. Или да носим определен камък за да бъде благосклонна Венера към нас...Да, за съжаление това е най-лесния капан за падане, в който съм падала и аз. Това е все едно да направим ръчно златно бижу на любимия човек, а той от своя страна да вземе да се влюби в бижуто... Скандално ли звучи? Хм, ами така е и за Бог нашите действия, с които превръщаме дадено изображение в един мини бог в ежедневието ни. 
За съжаление - никакви предтворени образци няма да ни помогнат, ако Бог се е отказал от нас и е оттеглил одобрението си от нашия живот и дом... 
Отново чрез молитва ще получим достатъчно мъдрост за да избегнем от престъпване на тази заповед.
И накрая - "Аз съм Бог." Заповед -заявление за мястото на Бог в живота ни и за неговата същност. 
Бог - създател на всичко видимо и невидимо. Бог, който държи в ръката си и нашия живот и живота на всяко живо същество. Бог, който толкова ни обича, че даде своя Син, за да имаме живот и след смъртта, да сме при него в Рая. 
Е, това са заповедите, рамката в която трябва да се движим като християни. Но, освен Стар Завет, има и Нов Завет. Там, самият Исус Христос дава две нови заповеди. Заповеди, в които по същество се съдържат и Десетте Божи заповеди. 
Ще се моля за всеки читател, да прочете и да прояви желание за опознаване на Бог! 
"Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с целия си ум“ и „Да възлюбиш ближния си както себе си.“ - Матей 22:37
Причината? Тя е казана ясно навсякъде в Новия Завет - Йоан 13:34: „Нова заповед ви давам: да се любите един друг; както Аз ви възлюбих"
И така, Бог е любов. Не вярваш ли?
Ако имаш дете ще ме разбереш. Никой човек, който е родител няма да жертва своето дете за нечии грехове - а Бог го направи! Исус понесе страдания и по човешки тялото го болеше и издъхна по позорен начин за хората. Умря, но възкръсна и наистина по този начин той отми греха на хората. На хората е вече позволено да се разкайват без да принасят в жертва животно за всеки техен грях. Те имат опрощение, стига да се разкайват наистина и да не повтарят грешния си живот, чрез смъртта на Исус. 
И ако обичаме Бог, но не обичаме хората и им причиняваме всичко лошо, което Бог забранява в Стария Завет, то и Бог няма да ни обича. Защото не това е същността на християнството. 
И отговорът е да - на този въпрос, който ти възниква относно всички известни прегрешения спрямо човека от страна на лица, представители на църквата - тяхната вяра няма да ги спаси от изискването на Бог за правда спрямо техните престъпления. Защото Бог е не само любов, но и изискващ справедливост.
Заповедите "Не убивай", "Не лъжесвидетелствай","Не кради", "Не прелюбодействай" ( и останалите 6, разбира се) са все още актуални! И по тези заповеди Бог ще съди душите!

След като разгледахме Божиите заповеди и причините, поради които Бог ги е създал (т.е. последиците от неспазването им), нека да видим как можем да противостоим на греха.
Първо да си припомним Божиите заповеди от Изход 20:1:
  
В днешно време е трудно да се придържаме към всяка една заповед. Но има един лесен начин. Чети за да разбереш как!
Лесно е да спазваме "Не убивай" и "Не кради", защото тези заповеди все пак водят до наказателни последствия пред закона. Стига се до затвор и до лошо име в обществото.
Но не е така с останалите 8 заповеди. Започвам отдолу нагоре.
Последната заповед е да не пожелаваме нищо чуждо. Защото това пожелаване е завист. Но ние сме заобиколени с информация кой какво има, къде ходи по почивки, как се облича и как живее - социалните мрежи, медии и обществени разговори това е основната тема.
Едно лесно действие ще помогне - благодарност към Бог в молитва и молба да запазиш сърцето си от завист. Защото когато гледаме другите какво имат, си мислим, че ние нищо нямаме. Но не е така. Имаме толкова много благословии и дарове в живота си, дори когато не мислим така.
Е, нека да те предизвикам - ако утре ще останеш само с нещата за които днес си благодарил в молитва, кои биха били те? Затова и не гледай към другите и притежанията им - защото човешкото око е алчно.
В Йоаново 2:16 се казва "пожеланието на очите" - защото всичко което виждаме, го искаме.
Но само Бог знае дали е добро за нас и дали имаме наистина необходимост от него. Затова чрез благодарност и молитва можем да противодействаме на завистта. А противодействаме ли на завистта, ще избегнем капана на желанията, които дават мотиви за убийства и кражба. Дори и прелюбодеянието се крие тука, защото както любовта може да е от пръв поглед, така и желанието за интимни отношения може да е от пръв поглед.
Прелюбодеянието... Какво е то всъщност? Според Библията прелюбодеянието е нарушаване на брачния обет чрез интимни отношения, с друг човек, различен от законния съпруг/съпруга. Или по съвременно - изневяра.
То обаче е не само външно действие, а и вътрешно отношение на сърцето. Т.е. дори и да не сме прибегнали физически към изневяра, само мисълта за това е равна на истинска изневяра.
Така е, между впрочем и за всяка от десетте заповеди - щом сме го помислили, значи вече се е случило.
За изневяра, Библията определя и още едно действие - когато сме се отказали от вярата си, в случая Християнството и сме отишли на тъмната страна.
Т.е. започнали сме да се интересуваме от астрология, вярваме на глупостите за силата на елементите (вода, въздух, огън, земя) и така нататък... Противоотровата е молитва и общение с истински християни. Изповед и разговор как можеш да преминеш през това желание, без да те засегне е начина да противостоиш на изкушението.
Защото изкушение е всяко желание за погазване на Божиите заповеди. 
И идваме към петата заповед относно уважението към родителите. Родителите са хората, които знаят повече от нас. Те са хората, които са създали място за нас, техните деца, преди да дойдем на бял свят, правейки светът по-удобен и по-топъл за нас - светът на семейството. И са направили необходимото да ни има на бял свят.
Майка ни е носила 9 месеца в корема си, понесла всички здравословни неудобства и накрая ни е родила с мъки.
Тя е била тази, която е стояла до нашата люлка и не е спала по цели нощи за да спим спокойно ние. Баща ни е осигурил не само ДНК, но и материални ресурси за да растем здрави и сити.
Разбира се, за съжаление, има и другият тип родители - родители, които не правят сякаш нищо особено, включително и елементарни грижи за съществуването на детето си.
Защото не всеки родител е израснал в дом с топли грижи и с пример какво е родителството. Все пак родителите са също просто хора. Дали ще имат присъда, това е работа на Бог.
Нашата работа е да сме им благодарни, че съществуваме! Защото самият акт, че сме живи, означава, че родителите не са избрали да направят убийство - аборт.
И така, относно уважението към тях - колкото и да са лоши, добре е да благодарим на Бог, че са ни дали живот. Трябва да си припомняме, че те са просто хора.
Изход 21:17 казва: "Който кълне баща си или майка си, непременно да бъде умъртвен.“
Предполагам, че ще попиташ - а родителите? Те имат ли задължения към децата си?
Те не трябва ли да отговарят за делата си? Разбира се, ще отговарят. Безразличието на родител към дете е постъпка за която се отговаря пред Бог - Апостол Павел казва в 1 Тимотей 5:8: „Ако някой не се грижи за своите, а най-вече за домашните си, той се е отрекъл от вярата и е по-лош от невярващ.“
И така, протиотровата на всеки грях, който всъщност представлява погазване на Божиите заповеди, е лесна - молитва, вяра, разговор с истински вярващи. 
Във втора част ще разгледам как можем да се предпазим да не съгрешаваме според останалите заповеди.
Ще се радвам да оставиш коментар, ако искаш да коментираш или споделиш по темата.

Топлофикация София все още не е обявила кога ще пусне парното в София, въпреки, че Пловдив - градът, който е много по-топъл от София вече обяви, че ще стартира отоплителния сезон от понеделник, 7.11.2022 г. Пускането на парното е нещо като индикатор кога да се сменят гумите и колата да се преобуе със зимни галошки. 
От 15-ти ноември карането на автомобил с гуми със "зимни характеристики", както е формулировката в закона, е задължително. Това ще рече, че може да карате и с летни гуми, но грайферът им трябва да е поне 4 мм. Шофирането с летни гуми обаче е начинание, което може да се окаже опасно. Смеските в гумите имат различно поведение при различни температури, което оказва влияние на тяхната способност да имат сцепление с пътя и най-вече при спиране. Няма да забравя как 2008-ма отидох да си купя едни евтини ботуши от магазинчетата около Женски пазар. 20 лв, какво му плащаш? Но обувките се оказаха с куп изненади - освен, че пропускаха вода и киша, техният грайфер на студено ставаше като пластмаса - твърд и с усилено хлъзгане. Хвърлих ги веднага. А сега си представете да карате автомобил, който тежи минимум 1.3 тона и да трябва да се справи с нелеката задача да спре, за да спаси нечий живот. Кое избирате? Ясно е, трябва да се заложи на правилна гума. Дори и да е южнокорейска, поне е зимна гума.
Инфлацията в страната ни обаче направи и смяната на гумите нелека задача. За 17 цолови гуми, каквито носи моята Toyota RAV4 цената при гумаджиите вече е 80 лв. Само преди година и половина цената беше 60 лв. Цените на гумите не искам да коментирам - още ми тежи, че моят Recreation Activity Vehicle има само нови зимни гуми, но не и летни, тъй като цените им са около 180 лв на гума и продължават да се вдигат. Затова още карам с летни гуми, които не си знаят патилата, понапукали са се като кожата на кубински дядо с пура, но държат положението. А надеждата, че ще успея да ги сменя "догодина, напролет" не умира вече втора година. Поради спецификите на родните пътища, тези летни гуми вече не са и еднакви, а е един сбирток от различни марки и години на производство. В съзнанието ми изплува Игор, икономът от книгите на Тери Пратчет, който е съшит от каквото е останало от вече починалите роднини - крак, ръка, ухо...

Та реших да сменя гумите по-евтинко. Да остане някой лев и за кило домати, тъй като режимът продължава. 

Отидох при един квартален гумаджия, без марка, без фирма, без слоган и ... абе нищо, един трафопост в Люлин. Петък бях отпуск и към 9.20 с мисълта, че адски закъснявам спирам пред трафа. Няма никой. Една гарга изучаваше солфеж наоколо и ми пълнеше душата. После друга се присъедини и станаха дует, после трио и нещата вече вървяха към квартет. Омръзна ми да ги слушам и си пуснах радио. Там пък казаха, че нещата не вървят на добре и го спрях. Зачетох се в Дневник, където проследих анализа на Британското бюро за военни анализи, които ми разказаха какви руини ползват руснаците на фронта и ето, че стана 10.15 часа. Цъфна гумаджията! Една част от мен забрави и за гарги и за лошите новини. Друга част почесваща банкнотите в джоба, предвидени за целта на упражнението.
Майсторът почна да се суети, а в този момент дойде и негов приятел с едно избушено фолксвагенче. Помислих, че си води първи клиент и окото ми почна да трепери. С кървясали очи наблюдавах случващото се - гумаджията вади табло надписано с горе-долу красив почерк ценоразпис от който разбирам, че поне 80 лв ще трябва да се бръкна за щастието да карам джип. На таман две места беше написано, дори подчертано, че алуминиевите джанти имат по-скъп баланс. В едно каренце беше написано, че носенето на гуми се плаща по 2 лв бройката. Имаше и едно сърчице в горния десен ъгъл.
"Пууу, офца мръсна, не се научи да не спираш тук!" - Първия ми досег със субекта, който гледаше лошо едно малко субаро, паркирало пред трафопоста. Усмихнах се разбиращо, чудейки се дали "офцата" не е някоя прекрасна девойка, която се бори с трудностите на живота като мен. Освен изпъналата се лежерно жаба, поставена на таблото, друго в интериора на колицата не даваше представа за индивидуалността на собственичката.
"Майсторът" пусна компресора, извади пнемватичния винтоверт, изплю се до предна лява гума и кръстоса ръце на Ф. - Няма да ти вадя гумите от багажника, ей! 
Тук не знам защо реших да стана лош. Е, разбира се, по моему, така. Също разбрах, че онзи с бричката не ме е прередил. Зарадвах се.
- Сега го казвате, сега го разбирам. Вадя ги - изцвилих с леко треперлив гласец. Даже аз се учудих. В съзнанието ми изникнаха лозунги за различните, толерантността и други подобни. 
ДВА ЧАСА отне свалянето на старите галоши, монтирането на новите. С известни забежки към бричката, която беше дошла заедно с него - оправяха нещо по чистачките му. Не движиха в синхрон, та в употреба влезе WD40 и една дузина псувни по адрес на същите.
Докато колата ми беше килната на една страна разгледах накладки, маркучи, спирачни апарати, с умислен поглед проследих пътя на рейката, бучнах с пръст един изгнил и разкъсал се маншон на амортисьор, почесах се и си казах - няма да стоя диван чапраз, я! И извадих един апликатор за гумени уплътнения и почнах да нанасям по гумените уплътнения на вратите, за да не залепват зимата, а и лятоска. Това привлече вниманието на дясностоящия чинно чакащ, който попита какво е това. Вакса, рекох му. Като свърших страната, която беше вдигната му я дадох да си намаже неговите. Човекът беше много щастлив и старателно обмаза всички гумени уплътнения. Зарече се да си купи такъв апликатор още днес.
Майсторът отпусна крокодилите от едната страна и ги сложи на другата. В този момент апликирах уплътненията от страната, която не бях обработил. В този момент се появи младеж, който посочи равката и каза:
- Равка! Доволен ли си? Мисля да взема такава, чакам да ми я докарат.
Милият, не беше очаквал вероятно да го залея с оплаквания, но хубавото е, че понякога се усещам и точно тогава сам се спрях. Но той гледаше остро и не беше разколебан. А аз и нямах такова желание, де. Довърших с думите - Поне като направих двигателя, сега ще си я карам без притеснения. Че дори да я бях продал, кой знае какъв таралясник пак ще взема.
В този момент, когато часовникът вече показваше 12 часа и стомахът ми вече даваше сигнали, че желае неистово шопска салата със сирене (Така съм го свикнал, такива са му желанията. Не че няма да откаже и тройка кебапчета с гарнитура, де) и ето, че дойде заветния момент в който майсторът обяви, че е готов. Сложи старите напукани гуми в найлоните, които приютяваха досега зимните гуми, докато му асистирах и посочи таблото с ценоразписа. Шейсет и осем лева - вика, а очите му строги, не играят. Вадя 70. "Ох, 2 лева, нямам да ти върна!". Махам с ръка и се качвам. Вече достатъчно мръсен, но и щастлив, че равката вече е преобута, а и цената някак магично падна с десет лева спрямо обявеното на таблото. Махам и на новите дружки и потеглям с мръсна газ към Люлин 9, където ме чака нелеката задача да пренеса гумите в прашното мазе. И тая задача не е лека, тъй като някой предвидлив съсед си е складирал дръвца в общите части и се налага да се минава на пръсти като балерина и да се прибира корема на завоите, което с гума в ръце си е предизвикателство.
Та, това е. Джипката вече е със зимни гуми. Готова да качва хребети, да гази кал, да се движи уверено по сняг и да ми служи, мъркайки "вдишвайки" все по-скъпите дизелови пари.

Тези дни започва да пълзи истерията около коронавируса. Магазините са пълни с хора, които пазаруват и се запасяват като онези чудаци, дето ги даваха по Дискавъри да строят бункери и да подготвят грижливо запаси за въображаемо бедствие.

Има хора, които се страхуват, а други се опитват да се присмеят на разтревожените. Аз лично имам във Facebook няколко приятеля, които постоянно пишат как вируса не бил опасен, наричат другите овце и изобщо тонът им е подигравателен. Подозирам, че и тях ги е страх, но отричането им помага да се справят донякъде с този страх. Лошото е, че този подход на неглижиране на проблема само би го увеличил.

Какво правя аз за да се предпазя от вируса

Нямам претенции да съм специалист по темата. Опитал съм се да погледна трезво на цялата информационна инвазия и да подбера мерки, които ми се струват логични и ефективността им е потвърдена от професионалисти, а не са псевдомерки, които се разпространяват във "верижните" писма. Спазвам хигиена по отношение и на нещата, които чета. Така съм набелязал мерки, които прилагам аз и моето семейство. 

Съзнавам, че имам един член на семейството, който лесно може да предаде зараза. Това е малката дъщеричка, която не слуша съветите ми да не пипа всичко около себе си. Затова постоянно я наблюдавам ако сме навън и постоянно дезинфектирам ръцете и. Не позволявам да носи играчки - обикновено носи по нещо, което е постоянно в ръцете и. Играчката може да се превърне в източник на зараза. По-лесно ми е да следя ръцете и и да мия и дезинфекцирам. Ако трябва да отида някъде, най-добре е да не я взимам с мен, а да си остане вкъщи. Ако нямам възможност, тя стои и ме чака в колата, докато напазарувам.

 Ако купя нещо от магазин, мия опаковката му. Направих си спрей с разредена белина в съотношение 1:99 и пръскам опаковките с него. Рецептата за съотношението е взета от тези съвети за фармацевтите и работещите в аптеките. Това е важно, защото аз мога да спазвам добра хигиена, да донеса продуктите и да си измия ръцете, но след това да пипна опаковката и да се "почерпя" с вируса без да подозирам - не знам кой е пипал опаковката на рафта в магазина. Според изследвания, вирусът може да престои жив на гладки повърхности до 3 дни! 

Някои продукти не могат да се пръскат с белина, затова тях слагам под карантина. След като са донесени вкъщи се отделят и не се пипат поне 3-4 дни!

Плодове, зеленчуци, които ще се консумират сурови се мият с гореща вода и сапун.

След като съм бил навън в метро или градски транспорт и се прибера, дрехите се свалят веднага и се отделят или слагат за пране. В дрехите също може да се крие вирусът. Досега прах на 40 градуса, но вече включвам пералнята на 60 градуса. 40 градуса по Целзий не са достатъчни за елиминирането на вируса, но сапунът би трябвало да го унищожи, като размие липидната му обвивка. За всеки случай 20 градуса повече не са излишни.

На работа съм принуден да се движа в помещения, да хващам дръжки на врати, да общувам с хора. Дръжките на вратите отварям с ръкав или бутане с рамо или таз. Гледам да не ги докосвам с ръце. Ръкавите на палтото всяка вечер минавам с парна четка.

Имайте предвид нещо важно - ако имате смартфон, избягвайте да го пипате с ръце, които са докосвали съмнителни повърхности. Това важи и за други предмети, които може да са постоянно във вас като електронна цигара, iQOS и др. Вие ги държите често в ръце докато сте навън и дори да измиете ръцете си старателно, тези предмети могат да пренесат заразата обратно към вас.

Отскоро почнах да третирам тези ежедневни предмети със спирт или слаб разтвор на белина. Тъй като са чувствителни към влага, пръскам разтвора на кърпичка и обтривам предметите. Калъфката на телефона мия с гореща вода и сапун винаги когато се прибирам вкъщи вечерта.

Заразата може да дойде отвсякъде. Включително и брошурите, които се трупат в пощенската кутия. Изхвърлете ги! След това си измийте внимателно ръцете.

Вкъщи имам озонатор за хладилник. Бях го прибрал, но го извадих и включих. Той озонира въздуха в хладилника, а озонът е убиец на вирусите. Не намерих сигурно потвърждение, дали убива короновируса, но в предишни кризи е бил препоръка за SARS и TORS. Имам такъв озонатор и за стая. Струва 19 лв и е купен от технологичен магазин. Него съм включил в кухнята, където са част от продуктите, които са закупени от магазин. Климатиците в две от стаите имат режим Cold Plasma, който също унищожава бактерии и вируси. Ако имате такива функции на климатика, включете ги. Почистете филтрите им с гореща вода и малко разредена белина. Проветрявайте редовно!

Може да звучи странно, но мийте старателно и мартеницата, която е на китката ви. Тя също може да се окаже източник на зараза, особено ако стърчат конци от нея, които имат възможност за допир с други предмети в ежедневието. 

Стойте си вкъщи! Излизайте само при необходимост, при това наистина важна!

Последни проучвания - прочети тук - показват, че вирусът вероятно може да се задържи като аерозол във въздуха. Маските не са особено ефективни, освен ако не са специализирани от висок защитен клас. Затова най-добрата защита е да ограничите напълно контактите!

Ако все пак се налага да пътувате с градски транспорт, опитайте се да не докосвате нищо в превозното средство. Облегнете се, ако е възможно. Ако не, след слизане дезинфекцирайте ръцете преди да пипнете телефон или цигара.

Ако имате банкноти и монети, изсипете ги на масата за гладене. Няколко банкноти сложени една върху друга можете да минете с ютията за няколко секунди. Ютията може да поставите и върху монетите, като внимавате да не я надраскате, само допирате. В магазина, ако не плащате с карта, опитайте да плащате с точна сума. Ако се наложи да ви върнат ресто, сложете го в определен джоб. Като се върнете обеззаразете парите от него. Парите са основен източник на зараза! Неслучайно в Китай се опитаха да плащат предимно с карта.  Затова опитайте се да плащате и вие предимно с карта, безконтактно! Ако се наложи да въведете ПИН код, измийте си ръцете след това, за предпочитане веднага след като отминете касата с гел.


Помогни на другите, за да предпазиш и себе си!

Сега като съм си вкъщи (home office) викам по няколко пъти на ден асансьора на входа. Пръскам дръжката на вратата и таблото със слабия разтвор на белина. Така помагам и на съседите си, а индиректно намалявам риска и за моето семейство.
Смятам да си нося спрея с разтвора на белина с мен и ако излизам да пръскам и дръжки по вратите на първия етаж, копчета на осветление и др. повърхности, които се пипат.

Помогнете на възрастни хора във входа или на ваши близки. Обадете им се и без да комуникирате директно с тях (спазвайте дистанция, ако трябва да се видите) ги попитайте дали имат нужда от нещо. Напазарувайте им. Оставете покупките пред вратата на апартамента им, отложете прекия контакт за по-нататък, когато заразата отмине. Предупредете ги, всяко нещо да обеззаразят след като им го донесете. Това е за тяхно добро! Вие може да спазвате дистанция, но продуктите да заразят тях, ако опаковките им са пипани от други в магазина. Да не забравяме, че те са най-уязвимата група от обществото и когато им помагаме е важно да го правим правилно!

Какво да пием

Още преди да пламне инфекцията при нас бях прочел съвета на американския вирусолог Джеймс Роб, който е един от първите, които работят по темата за коронавирусите от 70-те години на миналия век. Той съветва да се пие таблетка Цинк, като се остави тя да се разтвори сама в устата в легнало положение, да се остави да премине по гърлото и назофаринкса. Взел съм такива от 50 мг, като взимам не повече от 2 на ден. По-голям прием крие рискове, тъй като може да се развие анемия.

Франция препоръча да не се пие аналгин, беналгин и нурофен! Можете да прочетете повече в новината. Оказва се, че противозпалителните средства, сред които и тези посочени лекарства възбуждат вируса. Те правят това, потискайки имунната система. Вместо това, ако вдигнете температура пийте парацетамол. Актуализация - появи се информация, че тази новина може и да е фалшива. Малко по-късно се потвърди, че новината не е фалшива. Съобщи го и кореспондента на Нова ТВ, а Дарик са изтрили статията, че новината е неверна.

И малко невчесани мисли

За мен остава неясно на какво се дължи презапасяването с тоалетна хартия. Ако някой знае каква е причината да се трупа тази хартия, нека да сподели. Ще се прави от нея маска? Ще се изолират вратите на апартамента? Нямам идея, но ми се струва идиотско. 
В аптеките няма спирт. Няма и гелове за ръце. Вчера съм търсил в 4 аптеки, никъде няма. Честно казано, чувствам се малко безпомощен, ако съм навън и нямам средство за дезинфекция на ръцете. Държавата уж извади от резерва огромно количество спирт, но ефект няма никакъв. Подозирам, че този спирт е отишъл към фирмите, които правят алкохол, а не към аптеките.

Наложително е държавата да започне да мисли и за икономическите ефекти от ситуацията. Много хора няма да успеят да платят ипотеката си, да направят вноска за кредит, особено страшни са бързите кредити. Някои може и да не получат заплата, тъй като ако не работят, няма да има пари, които да се разпределят като заплата. Икономическият министъп тепърва щял да мисли по тези въпроси, но отбягва въпросите за кредитната ваканция. Барба Ганьос пък се вайка за загубите в бюджета, вместо да му хрумне, че точно сега е важно да се помогне на хората и да се извадят средства ако трябва дори от фискалния резерв. Няма да строим магистрали тази година. Вероятно няма и да ходим на почивка. Няма да купуваме и нов самолет за правителството. Важното е да успеем да овладеем положението. Затова е нужно държавата да работи и да бъде не само мащеха, но и грижовна майка. Данъкоплатците сме тези, които и носят приходи и в случай на нужда е важно държавата да се погрижи за тях.
Направо абсурдни бяха последните дни, когато държавата се чудеше дали е редно човек в карантина да получава пари от болничен. Загубихме ценно време в глупости. Лошото е, че недостатъците на здравната ни система ще станат най-видни покрай тази криза, както каза доктор Ангел Кунчев. Сигурно всеки от нас е имал сблъсък със здравната ни система, с доплащанията и скъпите лекарства, абсурдните пътеки с продължителност от няколко дни, за да се оправдае бюджет. Подиграха се с медицинските сестри, а сега ще разчитаме на тях най-много. Купихме изтребители за милиарди, а се оказва, че нямаме апарати за обдишване. Дано на фона на всичко това успеем да превъзмогнем кризата с по-малко жертви.

                                                                                                                                                                                                                                                                                        На  Т.
 В големите ѝ кафяви очи прозираше с тъга. От време на време някоя непослушна сълза се търкулваше по муцунката ѝ .
Причината ѝ за това състояние беше загубата на най – добрата ѝ приятелка. Уви, най накрая тя загуби борбата с най – безпощадният ловец в цялата савана. Две – три години успяваше да му се изплъзне с цената на леки наранявания. Но това ѝ се отрази на силите, вече не беше толкова бърза.
От три – четири месеца приятелката ѝ беше във вечните пасища, където няма хищници и ловци.
   Нашата героиня си спомняше общите разходки, безобидни 
разговори. Първите ѝ им любовни трепети, обсъжданията на самците от стадото им.Понякога, когато бяха особено игривиблизки до техният.  хвърляха погледи и към самците от други видове, Сети се и за един по особен случай. Както се разхождаха очите на приятелката ѝ бяха привлечени от парче вестник. Приятелката стъпи с елегантното си копито върху него и ѝ каза:
  -Не знам какво пише в него но усещам с цялата си душа и сърце,че много искам да ти го кажа.
 Така залисани в разговори, разходки и други газелски работи.Тя не успя да ѝ каже да не тъжи за нея , да си  спомня само най хубавите им дни.
 Може би и при газелите, както при хората важи правилото че в стадото не се говори за най безпощадният ловец. 
А, а какво пишело във вестника ли?  Ето това:

„ Когато си отида, за мене не тъжи.
За миговете ни чудесни си спомни!
Не плачи,а с очите си кафяви напред
                                                  погледни
Запомни, че има още път пред  тебе
                            осеян с разнолики дни.
И ще ти трябва дух  и сила за да го
                                               изминеш ти!