raylight, чета с интерес това, което пишеш. Но не е ли по-добре да не ни препращаш непрекъснато в другия блог. Така се лишаваш от възможност да коменитаме и тук възгледите ти.

Ех тези психолози. Измислят глупави имена да дефинират понятието Подмножество :).

Имаше и друго. Какво се получава когато психолог чуе за XOR. Измисля следната гатанка

Аз съм в математика и логика, не психология. Опитах се да го опиша човешки, но май не съм успял много.

Шели, ще има постове специално за бглог.нет, които няма да публикувам другаде, не всички ще са такива :)

:) Благодаря.

Колеги, искрено съжалявам, че не мога да кача музикалния файл, най-вероятно е доста голям.

Вижте сега, понеже се боря за едно от призовите места "Критикар на месеца", презентацията Ви е много хубава, НООООООО имам следните забележки:

1. В анотацията: Пишете "колеги", аз съм инженер, а Вие? Постът за общност "Образование" ли е? По-добре редактирайте поста и избегнете колеги, освен ако нямате предвид колеги в изразяването в бглог в писането. На мен поне не ми стана ясно.

2. Има неизчистени подчертавки в слайдовете.

3. В слайд номер 3 - а защо само веднъж? Не трябва ли да се наблегне на повтаряемостта?Също така не ми харесва АВС-то под елхата. Нека бъде - АБВ.

4. В слайд номер 4 - Дядо Коледа е добър и т.н. А не - един добър и т.н. Той просто не може да бъде повече от един!!!

5. Слайд номер 7 - предпочитам да размените местата на двете изречения.

6. Слайд номер 8 - цялото изречение ми звучи глупаво.

7. И последно, Вие не консултирахте ли ученичката, направила презентацията?

 

Веднага ви отговарям - първи стъпки в публикуването, приемам всички критики. Тази публикация трябваше да бъде в общност Начално образование. Колкото до консултацията, ако поправим нещата така, както на нас ни харесва работата престава да бъде детска, а не това беше моята цел. Съвсем умишлено се доверих на избора на детето. Учениците в 4 клас не могат да изпипат всичко както ще го направи един възрастен.

Мисля, че работата на учителя е да насочва. Най-малкото да види и отстрани техническите грешки - подчертавката в слайд номер 8. Според мен, Вие можете да я насърчите и следващата й презентация да бъде по-изчистена.

Убедена съм, че всяка нейна следваща презентация ще бъде все по-изчистена.

Непрекъснато насърчавам и насърчавам... Приемам всичко, което ми пишите и се радвам, че първо попаднах тук, още при първата публикация, /макар и без да искам/. Ако сте инженер по професия, както разбирам от написаното в коментара ето едно различно мнение от учителските. Така, че критикувайте смело, само този, който не работи не греши!

Чудесно е, че постигнахме разбирателство. Благодаря. Непременно да ми пратите link на ЛС, ако решите да пуснете нещо друго от същата ученичка. Аз може и да не се изкажа много ласкаво, ама поне наистина го мисля, :))

Dimi, публикувай непременно презентацията в общност " Начално образование", там няма злобари!

Браво, много хубаво интервю. И хубава реклама за бглог :)

БРАВО, ШЕЙЛИ!

ПРОСЛУШАХ ИНТЕРВЮТО.

ПО- ДОБРЕ НЕ БИ МОГЛО ДА СЕ КАЖЕ!

ТЕЗИ ДУМИ И ИЗРАЗИ КОИТО ЧУХ, СА НА ЕДИН ИСТИНСКИ УЧИТЕЛ!!!

Радвам се, че ви харесва представянето на Шели, скъпи съблогери :)

Шели е истински учител - много си права в преценката, Гери.

Виждам, че на някого не му е харесало интервюто. Каня го да изрази обосновано мнение по въпроса. Ако не го направи, ще зачета неговата оценка като проява на дребна завист.

Браво!
Куини, благодаря, че си записала и качила разговора!
Шели представи позицията на пишещите в блога чудесно!

Много хубаво интервю, а на който не му хареса, не можеше ли да си каже аргументите, защото не разбрах на какво е написал минусите.

Много спокойно и искрено прозвуча!И как само похвали блога!Аз малко се притесних да не се усети разочарование от спора,който се разрази и остави толкова огорчения и обиди-не че нещо разреши.Не се хващайте за минусите.Всеки да си оценя,според възгледите.Само без конфликти!

Благодаря на всички за хубавите думи! Не е лесно, да ви кажа, да се изтипосаш под прожекторите. Но щом е за Родину и за Сталину...нали знаете, другарката Шели :)). Айде, на хаирлия да е - журналистката каза, че и е било много интересно и е научила много неща за блога, каза още, че ще държат връзка с нас, защото на нея и се иска прегледът на блоговате да стане редовна рубрика.  Аз пък пораснах с два метра от надуване като каза, че нито една правителствена институция няма сайт с толкова много актуална информация и полезни връзки.Така че пожелавам огромен успех на всички следващи блогери, които ще бъдат потърсени за коментар.

Гледах предаването с огромен интерес :) Шели, ти беше върха! :)

Адмирации като цяло!

Но относно вечерния час.... не съм съгласен!

Аз съм израстнал във времето когато, нямаше такива "закони",  такива "правила" бил съм на 12 ,13 ..15,16 и пр. г.  Прибирал съм се в 12-1-4-5 прибирал съм се в часа в който съм казал!

 

Изградил съм доверие с родителите си. Имал съм свободата да правя, каквото си искам и както съм искал, не съм станал наркоман, не съм се пропил.

 

Моето мнение, че  всеки трябва да има свободата да прави каквото иска и от него зависи да бъде човек !

И в същото време си спомням за една позната, на която  баща и (лека му пръст)  през учебната година я пускаше до 20 часа максимум  а през лятото максимум 22:00 Въпросната позната до тези  20 и 22 часа правеше всичко за, което само сте слушали (не ми се разправя че ще Ви настръхнат косите!).  Но се прибираше и беше доброто момиченце на татко! 

Така тя тихо протестираше!

Та всеки сам избира пътя си. Тези ограничения са напълно безсмислени  и само могат да доведат до ...

Както е казано  първите 7 години липсват ли  и 5 висши да завършиш ... проблемът е в първите 7 години в които децата не получават необходимите ласки, внимание, култура.
Само погледнете катастрофите по улиците! Според вас на какво се дължат? На мощни автомобили? На неуки шофьори?
НЕ !!!

Катастрофите са показване на липсата на първите 7 години! Катастрофите са следствие на това, че лелката в детската градина, ти е крала ястието, не ти е обръщала внимание и Ти си се научил да бъдеш вместо добър човек, нагъл, лъжец или гладен в случая с катастрофите  отнемащ предимство, неспазващ правилата, някои от които са безумни или мъртъв.

Това е. Не ограничения, а Любов трябва.

А за целта трябва жените да си тоят в къщите поне докато им пораснат децата!

и незабравяйте всяко правило си има изключения

п.п.
Да не забравяме и колко деца загинаха от по мое време и до сега от наркотици !  Поради същите причини, сещам се за широко разпространената лъжа, че тревата - джойнта  е като тежките наркотици херо, кока и пр. Следствие на което се затриха или умряха. 

Липса на Любов липса на човечност липса на морал, - която една лелка не може да ти го даде.

-Знаете ли че захарта е най-разпространения наркотик на планетата?

edinotwas, благодаря ти за толкова обстойното мнение! Радвам се, че това интервю предизвиква замисляне и дискусия. Много ми харесва това, което казваш: "Не ограничения, а Любов трябва". Така е, абсолютно, бих добавила само ... и правила. Правила с любов. Аз също не съм израснала във времето на вечерните часове, прав си, че един вечерен час нищо не оправя, но това, което се случва в българското общество днес, е пълно безхаберие. Трябва да има начин обществото да припомни на родителите, че главната отговорност за възпитанието на децата е тяхна, пък дори и това да става с цената на санкции. Не знам дали гласуваните мерки са най-правилният начин, но със сигурност знам, че реформите, които се правят в момента в образователната система не са добри. Казваш, майките да седят и да си гледат децата. Съгласна съм на 100 %. Но горчивата истина е, че майките не харесват много стоенето в къщи и гледането на деца и още по-трагичното е, че нововъведенията в закона ги улеснява в това им нежелание. Последният абсурд е разрешението да се приемат деца в яслите от 3-месечна възраст. Айде, аз съм професионално изкривена, но на вас, непредубедените хора, как ви звучи едно толкова ранно отделяне от майката? Дали е от полза за детето, дали е от полза за семейството изобщо и какво ще излезе от това некърмено и негушкано дете в училищна възраст, че и в зряла? Та какво да кажа...във всеки случай, благодаря ти, че си се замислил за нещата, казани по повод интервюто.

Страхотен коментар, Наско! Но как да повикаме Любовта да дойде при хората? Тя може ли да се изпитва, ако не се е зародила в душата човешка?

Аз мисля, че Любовта може да бъде възпитана да се изпитва, ако от малки децата ги отглеждаме в любяща среда. Среда, в която омразата, негативизма, грубостта са изключени. Когато пораснат, тези деца ще се превърнат в любящи родители и така Любовта ще бъде предавана през поколенията.

Иначе и аз като теб смятам, че върху агресията трябва да се работи на друг принцип: превантивно, а не да я оставяме да се развива и избуява и след това да действаме.

Уф,това не е истина!

Ехоооо,тук сме майките!

Наистина ли си мислите,че ви е грижа за моите деца повече от мен самата?

Знаете ли какво ми костваше раздялата с децата?Попадали ли сте в ситуация без изход?Знаете ли,че най-голямо щастие за една майка е да даде любов на децата си и да бъде до тях?Знаете ли за безсънните ми нощи и тревогата?

 Да,не ми пука за вечерния ви час,защото мен самата толкова ме е страх,че ако децата закъснеят,хуквам да ги прибирам с колата!На Майорка ги оставях и не се притеснявах,но тук ме е страх!

 Не ме е страх от марихуана!Страх ме е от алкохол,кокаин,хероин,химии,педофили,престъпност и нямам доверие в тези,които уж ни пазят!

 И от катастрофи ме е страх.Те са резултат от неуважението на цялото ни общество към законите и от безразличието и безизходицата на всички нас!

 И не ми прехвърляйте топката,защото единственото,което мога да дам е любов.От сигурност и аз се нуждая,но не мога да я осигуря,дори само за моите деца!

Куини,повярвай ми,майчинското чуство е най-силно!Всяка майка обича детето си.Не е въпрос ,кой е по-виновен или по-загрижен!Нали и продажбата на алкохол и цигари е забранена?Спазва ли се забраната?Децата са бунтари!Те си търсят свободата.Друг е въпросът,подготвени ли са,осъзнават ли и могат ли да носят отоворност за постъпките си!Не в прехвърлянето на вината,а в общите усилия е спасението и то в държава,на която не и пука за бъдещето и децата!

 

Браво на Шели, страхотна е! 

  Но останалото(по видеото) -какви проверки, какви охрани, какви 5 лева?... Агресията е налице и тя е следствие на 20 години безхаберие от страна на държавата, която доведе двата решаващи  фактора   за изграждане на една личност - семейство и училище до просешка тояга! Семейството гледа да осигури препитанието, училището да даде знанията, но поради мизерията и липсата на време никой не възпитава, никой не гледа духовността ( с малки изключения, разбира се)!

   Когато сееш ветрове, ще пожънеш бури!  Жалко!

  С поздрав!

ОК, Копривке, любовта се изпитва от майките. А показва ли се? Децата дали я чувстват? Хайде ми кажи дали е израз на обич към детето, когато една майка:

- не знае къде, как и с кого прекарва времето си детето й;

- кога се прибира то и в какво състояние – употребило ли е алкохол или нещо по-силно;

- не се интересува дали рожбата й ходи на училище, и ако ходи, дали отива подготвено; носи ли учебници и тетрадки и в какъв вид са;

- не намира време, за да поговори с него, а в свободното време предпочита да си пие кафето с приятелки или да си виси по заведенията;

 

Ето това са често срещаните видими признаци на майчината „грижа и любов”, затова аз си правя други изводи. Дано не съм права.

Знам само,че българското семейство,обществото,всички ние сме поставени в извънредна ситуация от години и това за съжаление оказва влияние на децата.Не виновни,а изход трябва да намерим,ако изобщо такъв има.

Тези поколения са "загубени" ако искаме промяна, то трябва  за всяка българка по националност и народност живеща с партньор (без да е задължително да са подписвали), една добра сума стигаща за отглеждането на даденото дете и майката.Тези пари  да се дават минимум 7 години при задължително майчинство.Откаже ли се майката от детето си  за да работи, или от партньора, безумни данъци.
и незабравяйте всяко правило си има изключения
Да не споменавам как бързо ще се възвърне раздаемостта.?!

 

 
При положение, че този или подобен план би просъществувал, най-ранния момент за усещането му е 30 години от старта на плана, след 60 години, вече ще е постигната целта.

Помните ли Мойсей защо е въртял еврейския народ 40 години?

 

За да измре робското мислене!

Принципът е същия. В мисленето е проблема.

п.п. тоя журналист къде се вре така лицемерно където не му е работата ? "непредизвикана агресия" глупост наглост и лицемерие!!!

 

edinotwas,много ти е дългосрочен плана.Аз нямам поколение "за губене"!Искам промяна тук и сега!

P.S.Чудя се,защо все журналисти трябва да се врат по разни места?Къде е полицията?Не да реагира,просто да демонстрира присъствие-както е във всяка нормална страна(на около половин час по всяка уличка минава полицейска кола).

Всъщност журналистът само попита едно момиче откъде е купило бирата си, защото според действащия ни Закон за закрила на децата алкохол и цигари на деца (което значи лица до 18 годишна възраст) не се продават, а в момента се дискутират поправки в този закон. Идеята на репортера беше да покаже, че законът не се изпълнява на практика, но успоредно с това отнесе и боя. С което лъсна и още един страшен проблем - детската агресия.

Не смятам, че журналистът е виновен за нещо, защото неговата работа изисква да информира обществеността и за целта се налага да се вре тук и там.

Коренът на злото е в нас, възрастните, които отговаряме за възпитанието на децата ни. Дори на нас самите ни е трудно да разберем, че най-голяма свобода дава спазването на добри правила, защото те осигуряват свобода на себеизразяване за всички, а не само за част от хората.

Добре, лесно е да се начертаят проблемите с днешните деца, още повече, когато са толкова очевидни!  Да погледнем, какво става в един български дом. Моделът на българското семейство е с подчертаната роля на майката в отглеждането на децата.  От бащата се очаква да е навън и да работи.  Когато бащата не осигурява достатъчно финанси, майката дава едно рамо и се връща на работа.  За мен е неефективно майката да даде 3-6-9 месечното си дете в детската ясла, но сега действащият закон осигурява получаването на по-стабилен доход за майката именно до 9 месечната възраст на детето.  Да си пропомним, че Масларова със самочувствие отбелязваше, че България е една от малкото страни в Европа, които осигуряват толкова продължително майчинство и се хвалеше със социалната политика на страната ни спрямо майките.  Истината е, че няма никаква гаранция, че всяка една законова рамка ще се понрави и изпълнява от всички заинтересовани.  Една майка преценява, че на 6 месеца детето й е готово за социализация, друга ще го "пусне" в детската градина чак на 3 години.  По-важно е качественото отглеждане, гъвкавост и съобразяване с възрастовите специфични потребности на детето. Една майка не може да даде всичко на детето си. В един момент се изисква приносът на учителите, средата на връстниците, примерът на възрастните.  Колкото по-работеща е тази кооперация, толкова по-добре се отразява върху изграждането на здрава личност у детето.

 Но без контрол при мен не минава. На моите деца им е необходимо да усещат моето напътствие, обучение, пример, но всичко това показано с любов и изговорено с подходящата интонация. И докато виждам усмивката на лицата им, готовността им да ме прегърнат без страх и желанието им да участват в живота, съм спокойна, че се движим в правилната посока! Не е лесно да работиш за тази кауза, особено, когато и ти (родителят) и децата сте решени тя да е успешна! 

Поздравления, Шели за чудесното Ви представяне!

 

За коя държава всъщност става въпрос?Защото в България вече и децата почват работа на 14-15години,за да издържи семейството финансово(нищо,че и това законът го забранява).Поразходете се по Черноморието през лятото и вижте средната възраст на персонала!Вие майките искате да спрете в къщи???Да се обадят тогава бащите(кой мъж не мечтае за жена домакиня?)колко от тях биха се справили финансово с 4-членно семейство-7години!Издръжката на 4-членно семейство в самостоятелно жилище,без разточителства е около 2000лв.

 Ще очакваме глобите да ни напомнят,че сме родители???Не санкции,допълнителни приходи ни трябват.А седейки в къщи,никой не ни ги дава!

Това - в клипа - се казва журналистическа манипулация. Мястото от 20 години е нарицателно за проблемно място, на което се събират младежи с "асоциално" поведение. Въобще присъствието на журналист там си е провокация към тези младежи, а той се опита да ги заговаря, да ги снима, без да ги предупреди предварително...

Разбира се, че не оправдавам поведението на децата, но пък поведението и коментара на журналиста съвсем не оправдавам. Да се пъхнеш сред глутница гладни вълци и да опищиш света защо са те ухапали - това направи журналиста.

Абсолютно подкрепям всички коментари на Коприва по темата. Докато се обвиняваме едни други, децата ни израстват в лишения, което няма как да не се отрази върху цялостната им личност. Аз също нямам "поколение за губене".    

  

Darla-Daisy, Kopriva, Sluchaina, хубаво е, че вземате отношение, но истината е, че сте единици тези, които нямат "поколение за губене". Не обвинявам родителите, просто констатирам на база на учителския си опит и на база това, което виждаме всеки ден в обществото, че нацията е абсолютно безхаберна по отношение на децата. Простичък пример - аз всеки ден се натъквам на родителска безотговорност, работя в детска градина, много от децата идват в 7.00 и си тръгват в 18.30. Родителите работят, в повечето случаи. Но в не малко случаи докато детето е на градина, майката е в съседното кафе целодневно. Онзи ден не взеха едно дете до 19.45, след което учителката си го заведе в къщи, при положение, че в дома на детето нямаше никой и всички телефони бяха изключени. Нахранила го, измила го, а майката дошшла в 22.30 да си го прибере и обясненето било, че просто не са с разбрали кой да го вземе. Ще кажете, това е инцидент. За съжаление не е. Все по-често става ежедневие. Както и е ежедневие детето да ходи на ясла, а майката да не работи, тоест то е на ясла не от нужда. Вярно е, че нещата в държавата са съвсем не както трябва и голяма част от мъжете не могат да издържат сами семейството си, но какво ще кажете за личния пример на майката, която нахлува в класната стая, заедно с детето, на което учителката е направила забележка  се нахвърля да я бие? За какви правила говорим, за какъв ред, за какви закони,     за какво възпитание?. Казвате, не е работа на журналста да се вре там? А къде са родителите? Защо тези тинейджъри са там, с бира в ръка и марихуана по джобовете? Полицията не се намесва, лошо, няма пиетет към законите, полицаите не са заинтересовани да си създават работа и проблеми. И защо, кой е първият отговорен за поведението на тези деца? - полицията, училището или родителите, които най-вероятно не намират нищо нередно в поведението на децата си. Това, което става в България, наред с законотворчеството, прехвърлянето на отговорност и икономическия упадък е пагубно. Спорихме тука за качеството на учителския труд, повечето бяха убедени, че учителите са негодници, маскари, неграмотници и т.н. Е, сега Министерството отговаря на нуждата от реформи - улеснява достъпа до учителската професия - учител вече ще може да се става и без специална подготовка, тя ще се добива в течение на практиката. Познайте колко качествени ще са следващите учители и на какво ще научат децата ви. И познайте след години кой ще е виновен за българските провали - родителите обичат децата си, министрествата правят сериозни и навременни реформи, учителите..-учителите дса некадърници и не си вършат работата.

  Болезнена е тая тема. Но се радвам, че я започваме помежду си, нека най-после си кажем нещата без обиди и гняв, търсейки заедно изход от големия провал.

А, и още нещо - вижте само факта колко отрицателни гласа събра този постинг. А сега кажете ми, какво неверно имаше в думите ми, кого обидих, кого подразних с позицията си. Ето, блогоът е един моментален срез на настроенията и възгледите в обществото. И нищо лошо да не си направил и казал, фактът, че го прави учител, вече е достатъчен да бъдеш низвергнат. Оттам нататък, каквото и да си говорим, остава като празна приказка.

Ще бъде смешно,заради блога да изпусна Никулден!Затова съвсем накратко.Честито на всички именници,моряци и банкери!

shelly,аз със сигурност не съм идеалната майка,нито смятам,че само ние трите,които сме писали сме изключение.Всеки може да даде много примери от своя си опит и практика.Не всички майки са лоши,както и не всички учители са некадърни.И изобщо проблемът не е нито само в едните,нито само в другите.Много майки са и учители.Дори и реформата и под лупа да я гледаме не е главната причина за състоянието.

 Моето мнение е,че основният проблем е Улицата(колкото и невероятно да звучи).Проблемът с наркотиците и агресията е световен-тук просто се мълчи и обществото дори не прави разлика между различните дроги и последствията от тях.След като възрастните сме обезверени и нямаме доверие в нито една институция,в кого да вярват децата и кой да реши техните проблеми?И аз съм имала лудо тийнейджърство и знаеш ли кое ми е оказало влияние?-не родителите(те последни научават),не учителите(те пък се интересуват от учебния материал,с който се справях),влияние имат приятелите и Улицата.А на Улицата цари беззаконие,полицията спи и се събужда само,за да отчете фиктивна дейност.Адвокати,съдии,политици са корумпирани и вече и децата се смеят на глупостите им.Журналисти ни обсипват с противоречива информация.Пълна психоза!Ежедневно сме свидетели на престъпления-Не на другия край на планетата,а в нашия квартал.Безумие и безразличие!Катастрофи,болести,самоубийства..........Е,какво очаквате от децата?Естествено-агресия.Тя мен ме обвзема,като чуя поредната глупост,че на децата ще се сърдя!

 Така,че  shelly,как да решим с дискусия проблема?И има ли спорът ефект?

 

...само да добавя Kopriva за да действа "плана" който начертах при сегашната пазарна ситуация, трябва на семейства с едно дете да се дават на майката 2000лв при раждане на 2ро дете още 800 = 2800лв при  3то още 500лв и така ... по този начин,  ще е малък шанса да има деца с разделени родители, защото родителите ще имат финансова сигурност и изгода. Така децата ще виждат личния пример и на майка си и на баща си. Което ще доведе до по-малка агресия, в общия случай.

и 2-ро Kopriva казваш, че нямаш "поколения за губене" , а сещаш ли се кога е започнал този процес? сещаш ли се колко години са били нужни за да се стигне до тук? Нека ти помогна. От 1944 година. От тогава масово жените ни са работели, ценностите са се променяли,неволно. Религията, Християнската е била почти изкоренена. Какво очакваш? Магическа пръчка? Нама магически пръчки.

 

Сещам се за един виц.

 

Бай Ганьо отишал в Англия  и по едно време гледа някакъв подстригва красив храст и го пита .

 

-Как се прави толкова красив този храст?

 

човекът му казал.

-Нищо сложно взимаш ножицата и подкастряш и така 200 години.

shelly, лично моят вот беше положителен, защото смятам, че проблемите трябва да се обсъждат, а не да се премълчават.

Това, което ме подразни във вашето изказване беше обобщението "Семейството най- после трябва да поеме отговорност".

Има едно нещо, което се казва "Пирамида на човешките потребности" , създадено е от Ейбрахам Маслоу .Повече в Уикипедия или където решите. Та, българското семейство за съжаление се намира на най- ниските нива на тази пирамида - тези нива, които са животоспасяващи. То осигурява своите физиологични нужди от храна, вода, сън и т.н., едва задоволява потребността си от сигурност и подслон. Ние като родители се борим за физическото оцеляване на семейството. Съсловието на учителите изобщо не оценява тоя факт, а се хвърля да обвинява "ан гро". Не се оценява и това, че образованието е некачествено, поради факта, че в неговата система присъстват хора с недостатъчна квалификация. Вие се хвърляте да защитавате "учителите" като цяло и да обвинявате "семейството" пак като цяло. Аз лично работя от 9 до 21 ч. и заспивам в 23ч., защото ако не работя просто не виждам как ще си платя тока, водата и хляба. Въпреки това се опитвам с всички сили да осигуря необходимото внимание на детето си. Утре, когато детето ми се прибере само от тренировка в 19,30 ще ми заявят, че съм безотговорен родител. После в блога някой учител ще ме упрекне, че не е възпитателно да споменавам факта, че учителката на детето ми не знае границите на България. Защо не престанем с взаимните обвинения и не вземем да работим заедно най- сетне?

п.п. смяхте се на клипа на БКП опс БСП  грешка , но това е самата горчива истина.1944- 2008 Управление с червени мечти ...и три байпаса.(гледай края)

Sluchain мда и ти си напълно права относно Маслоу, но това се учи във висшите учебни заведения,  а за да се стигне до тях, народът трябва да е сит. А не да работи от 10-15г.  Пак казвам в общият случай.

Шели, аз съм потресена от примерите и напълно Ви вярвам, че те са реални! Моят син е в детска градина, която е твърде добра, включително и от гледна точка на средата на децата. За мен е перфектната среда, като заслугата е както на родителите, така и на възпитателките. Въпреки това през летните месеци се приемат деца за по два-три месеца. Между тях се срещат и такива, които създават проблеми със своето поведение. За съжаление именно чрез децата най-точно си личи, какви ценности и поведение се стимулират в семейството, защото те (децата) са продукт на семейната среда преди всичко.  Но, винаги добрите плодове се забелязват и отбелязват, защото няма как да не направят добро впечатление. Включително и призванието на един учител, възпитател, активен участник във формирането на детската личност, щом е на висота и се работи от сърце и душа с нужния професионализъм, няма как да не бъдат оценени високо!  Всеки опит да се омаловажи приносът, е показател за размити ценности (или липсата на такива), липса на такт и добро отношение. 

 А за оценяването тук - то не е най-точният показател за написаното, по-скоро е израз на моментно настроение и субективна преценка, а много често и лично отношение към даден автор.:-)

 

Не мога да проумея отрицателните гласове за тази публикация. Вярно, че често личното отношение към даден автор влияе.

Но тук става въпрос за най-важното нещо - възпитанието и образованието на българските деца. Ако това не е кауза, която да ни обедини, не знам кое би могло.

 Шели и Куин са учители, които правят много, много повече за учениците си, отколкото държавата изисква от тях. При това - този допълнителен труд (в блога или в училище) не само че не им се заплаща, напротив - заради активната си гражданска позиция такива учители са обект на присмех и неразбиране.

ДОБРИТЕ учители трябва да бъдат подкрепяни и насърчавани.
Който не е съгласен с поста на Куин, има правото да напише защо. Анонимното неодобрение в случая само доказва колко е безразлично българското общество към реформите в българското образование. Най-лесно е да се крещи по учителите...

Още по-лесно е да бъдеш анонимен, без лице и позиция. На Шели лицето го видя цяла България. Както и на стачкуващите учители.
Но на обикновения "гражданин" явно не му трябват учители с достойнство и гражданска позиция, учители, които мислят и не се страхуват да кажат, че българското образование има нужда от ЦЯЛОСТНА РЕФОРМА...

Скъпи съблогери, по отношение на минусите имам основание да мисля, че повечето от тях са на един потребител с няколко регистрации. Истината лъсна в една от образователните общности.

Благодаря ви за чудесната дискусия, за ценните и интересни коментари. Особено много се радвам, че родителите изповядват мнение в подкрепа на екипната работа с учителите и че е нужно да се избягва противопоставянето между трите важни страни: ученици, учители и родители.

Само да вметна между изказванията своите лични наблюдения: децата ми бяха 2 години в българска детска градина в малко китно градче с висока безработица. Всеки божи ден виждах млади безработни майки, които оставяха детето си в градината/яслите за 10-12 часа и започваха деня си с "каничка кафе" в близкото заведение. Повечето закъсняваха вечер да приберат децата си, вероятно уморени от пълноценния си ден по заведенията.
Има и такива майки. Ние може да не сме такива :), но не мислите ли, че детските учителки най-добре знаят колко процента от родителите АКТИВНО И СЪЗНАТЕЛНО участват в отглеждането на децата си?

Деси,  ти и твоите деца сте частен случай! Все пак Детската градина не е държавна...

Поздрави

    Браво, Куини! И аз имах същото подозрение за минусите и в моя постинг, че един и същи човек се раздвоява, ако не и разтроява! Радвам се, че си го хванала в крачка! Фантоми, призраци и духове  прикриват личната си неприязън зад имагинерни паравани на инкогнитост! Но му лъсва г....а, рано или късно!

 А дискусията си е на висота, напук на призрачните сенки!

 

Защо така,бре хора? Случва се нещо добро, хубаво и ние вместо да му се зарадваме, започваме отново да изправяме от онези, кривите краставици  /извинение/? И отново да се приема всяка казана дума като лична обида и сякаш насочена персонално срещу всеки присъстващ тук блогер?

Аз незная кой какъв родител е от вас и приемам казаното от вас, като казано от вас. Вие не знаете аз какъв родител съм. Освен родител, обаче съм и някакъв там детски учител и мисля, че за мен могат да говорят само родителите на чиито деца съм била и съм в момента учител. Ние не се познаваме. "Говорим"си за нещата от живота, които ни вълнуват и които изострят нашето внимание. Не е ли така?

Случайна, за границите на България и по-точно казусът "Черна гора" отделих специално време за една обстойна проверка. Не защото не знаех с кои държави граничи България и не защото не знаех, че България не граничи вече с Черна гора /тя и никога не е граничила териториално в един друг смисъл, вече писах коментар когато стана дума преди време/, а защото имах един преподавател в Благоевград, който ни казваше: Колеги, съмнявайте се в самото съмнение! В този случай съмнението няма нищо общо с мнителността. Просто съм си такава. Винаги търся първопричината и мотивите. За мен беше ясно, че се учи по един стар учебник. България и сега си граничи със Сърбия,а републиките...Е, разпадна се държавата Югославия, нови граници, нови учебници са необходими. В случая подходих като родител на когото от догодина ще му се налага да проверява по какви учебници учи детето му.

Дарла-Дейси, няма да допълвам примерите на Шели, но това, за което говори тя е вече често срещано явление. На мен не ми се е случвало да ги водя у дома, но колеги са ги водили, дори чак на следващия ден са ги прибирали децата. На мен ми се е случвало или да стоя до късно в детската градина, докато дойдат да си ги приберат /дори на един Никулден се сещам в момента/, а и да ги водя в техните домове. За Чехия от позната зная, че градината работи до 17 часа. Ако закъснееш - търсиш си детето в полицията. Ако ти се случи за пореден път - имаш си проблеми със социалните служби.

Нещо друго исках да ви кажа. Започвам често да си задавам въпроса, ние, влизащите в блога, не бягаме ли от действителността? Животът не е единствено и само тук. Животът е там, навън, след като излезем от входната врата на домовете си. Блогът отразява част от действителността, но не е цялото, а част от него.

Човек бяга от действителността, като чете книги, отдава се на хоби, любимо занимание, гледа филми...влиза в блог. Бяга. Търси нещото, онази част от житейския пъзел,която да му даде усещането за пълнота. Някои от нас директно споделят проблеми, други коментират, но не вътрешната битка между нас ще оправи проблема, освен ако в спора не се роди истината.

Голяма част от българите в постоянната битка с финикийските знаци сякаш абдикираха от себе си. Животът за мнозина се оказва едно справяне...

Децата обаче са едни - на родителите. Моето дете си е моето дете. Да, обаче идва момент, когато малкото ни детенце се озовава в непозната среда - детска градина, след това училище. Отглеждането, възпитанието и обучението на децата ни не е едностранен процес, нито двустранен, а по-скоро тристранен процес - деца - родители - учители. Там някъде място намира Улицата, както е написала Копривката. Няма ли я една от страните се получава дупка.

Само като си помисля, че от следващата година и моето дете ще го пусна в "джунглата" и започвам да си задавам въпроси: Подготвих ли детето си да се справя само? Ще се справи ли? А като се сетя, че на шест искат в първи клас да ходят...В градината е едно - постоянно са пред очите на възрастните, в училище е вече съвсем различно...Притеснително е..

 

Ела, за съжаление процентът на учителите които участват активно и съзнателно в процеса на обучаване на деца също е много малък. Детето ми посещаваше шест месеца детска градина в която учителката и лелката постоянно пиеха кафе в директорската стая. Отписах го около Коледа с тежък ентерит в следствие на сладкиши с изтекъл срок на годност, които директорката беше купила по някакво споразумение с фирмата доставчик. Онази Коледа я изкарахме в инфекциозна болница на системи. Детската градина си съществува и сега, директорката е същата. Въобще да не говорим за това, че горкото дете знаеше само песните и стихчетата, които майка му го беше научила. Вероятно просто нямам късмет с учителките. В същото време най- добрата ми приятелка е учителка в предучилищна група във Варна и знам как работи - с желание и старание, с цялата любов която може да даде на децата. Мисля, че просто трябва да престанем да премълчаваме недъзите и на родители, и на учители, вместо да си прехвърляме топката.

Да, точно за това говорим. Ако сте ме разбрали правилно, нужна е цялостна реформа и всички да участват в нея. Вярно е, че и сред учителите, и сред родителите има доста, които не знаят въобще за какво става въпрос, но знаете ли, кое му е хубавото на времето след стачката? Ето точно една такава дискусия, която преди това просто нямаше да се състои. Колкото повече хора сме убедени, че в промяната на образованието всеки трябва да участва със своя принос и своята лична отговорност, толкова по-малка е вероятността един некачествени реформи, наложени отгоре, да успеят. Сигурно ви звучи като пропаганда, не е, видяла съм какви неща може да направи сътрудничеството между родители и учители, видяла съм и как няма изход, когато дърпат на различни посоки. Нека заедно да помислим - как точно и в какво искаме да видим променено българското образование. Възможностите за гласност са много - от петиции, писма, медии, до реалната убеденост на всеки и личните му действия в тази посока. Вижте за какво се вълнувме в "Образование", може това да е начало на още по-сериозна дискусия, която да даде на обществото представа за нашата единна позиция. Благодаря на всички Ви, наистина и от сърце, че все още не сте отписали каузата на българското образование и все още сте готови да мислите как нещата да се променят.

Много е притеснително,daleto.Знам.Моите деца не успяха много да ходят на детска градина-или се разболяваха или така сърцераздерателно плачеха,че аз ги съжалявах и обръщах колата към къщата на баба си.Тя ни беше алтернатива на детска градина.На първия учебен ден на големия ми син плаках и обикалях училището докато го пуснат,а на малкия не можах да се върна от Германия и до вечерта вдигнах 39градуса от притеснение.Същият кошмар изживях и като ги взех на Майорка.Направо се стопих от притеснение как ще се оправят сред чуждоговорящите деца.Като направя сравнение с двете образователни системи-испанската и българската,мисля,че испанската е много по-добра.

 Учи се само предиобед.Автобуси минават през всички населени места и извозват децата до училище.Всеки ден имаха физическо последния час.Всеки петък ги водеха на екскурзии до различни места свързани с учебния процес-обсерватории,сред природата,посещение на кино,театър.......Учителите са млади и предразполагаха децата към споделяне.Учители и ученици имаха съвсем непринудени,приятелски отношения.Почти нямаха домашни.До 15ч. научавах и се подготвяха за другия ден още в училище.Имаха да подготвят различни проекти и работата беше винаги в екип.Имаха различни празненства,за които пак в екипи подготвяха танци или сценки или представяха типични за нацията си песни,ястия.......В училището имаше деца от поне 6-7 различни нации.

 Въпреки,че се върнахме съм убедена,че това,което научиха там ще им е от полза през целия живот.(език,общуване,различен свят и маниери)

 И за интернет си права daleto.За мен лично е бягство от действителността.В най-трудни моменти пиша най-много.Споделям си и ми олеква.Не мисля,че споровете имат голям смисъл или водят до някакви решения.

Kopriva, благодаря, че споделяте всичко това. Не, няма да спорим, от спорове няма смисъл, по-доброто е да споделяме и да правим, каквото можем, за да променим ситуацията в България. Наскоро в общност "Предучилищна педагогика" отворихме категория, в която ще публикуваме и събираме мнения, отзиви и опит от различни педагогически системи по целия свят. Целта на тази категория е не само ние да се информираме, но чрез нея да бъдем полезни и на българите зад граница. Не бихме могли да преценим кое е най-дорото, ако не познаваме достиженията на другите. Така че, молбата ми е към всички - публикувайте в общността, като не забравяте да изберете от разширените настройки категория Ю Образованието по света. Мисля, че споделяйки опит и впечатления можем да си бъдем много полезни.

Поздравления за Шели за чудесното интервю!

Абсолютно споделям мнението, че родителите носят най-голямата отговорност за възпитанието на децата. Само че не знам какво точно могат да постигнат и най-доброжелателните родители с възпитание "по телефона". Затова поне в по-малката възраст, до 3-годишна възраст на детето, майката трябва да има възможност да си го гледа, със съответната финансова подкрепа от държавата. Аз съм гледала децата си до 3-годинки, и трябва да ви кажа, че мизерията е страшна. Освен ако бащата не е на наистина много добре платена работа, което се отнася все пак до много малко хора.

И аз съм губила дете, та знам какво е.
Случаят се усложняваше от това, че аз самата бях дете тогава, на 14 години. Изведох брат ми в парка, който е на 5 минути от къщи,  брат ми беше тогава на 4 години. Решихме да играем на криеница. Добра идея, няма що. Скрих се и зачаках да ме намери. След известно време, като ми омръзна да чакам, излязох, и се оказа,че аз него трябва да търся. Как ли не обикалях, кого ли не питах, никой не беше виждал такова момченце. Най-накрая стигнах до милиционерите на парка, те тогава милиционери бяха, и те ми казаха преди да продължим търсенето, да звъннем у нас. След като избрах номера, чух едно тъничко "Ало" и казусът причключи.

Като не ме намерил, брат ми се разревал, добри хора го питали къде живее и просто го завели вкъщи при баба ми. :) От тогава не играя на криеница с малки деца.

Куини, когато за пръв път пропуших бях пети клас, а групичката, кяото се бяхме събрали - половината бяха по-малки от мен, единият беше трети или четвърти и пушеше от втори...

За такава случка пътуването не е задължителен елемент на приключението. Може да се случи и в домашни условия.

Преди 3-4 години, се наложи племенникът ми да дойде да живее от Плевен в моя град, при мен. Тогава трябваше да е временно, но остана и до сега. Само че преди да ми го доведе, снаха ми пропусна да спомене, че той обича да зачезва. Това със зачезването е въпрос на възпитание. Сигурна съм, защото го прекратих като дейност. Дойде малкия юнак в къщи и още в началото му обясних, че понякога ще го оставям за малко сам, докато някой се прибере и понякога  наистина се налагаше да го оставям по 10-тина минути сам.

Веднъж се наложи да излязла по работа и знаех, че чичо ми ще се прибере точно след 10 минути и ще поеме щафетата за половин час, защото трябваше да наглеждам и баба ми. 2 деца - с различни адреси. Отидох при баба с мисълта, че съм дала точни инструкции на малкия човек, за да не изчезва. А инструкциите бяха, да не излиза от къщата без да е казал на някой възрастен. Грешната дума тук е някой. Аз не казах на кой трябва да се обади. И така, нашият малчуган казал на съседа, че ще поизлезе и съедът му отговорил:"Ами добре!" До тук по инструкция. Питал някой по възрастен и излязъл на улицата. Докато излязал и  видял едно съседско дете, с което дори не знаех, че е успял да се запознае / беше при мен от няколко дни/ и му отишъл на гости. Къщата е точно срещу нашата, леснотия..., но само, ако знаеш къде да търсиши и то, ако знаеш, че внуците на съседите са на гости, ами, ако не знаеш? Прибрал се чичо ми, видял, че ме няма и решил, че съм взела детето с мен. Прибирам се след половин час и той ме пита къде е детето, а аз знам, че е с него и изпадам в паника. 3 часа обикалям улиците, а съседа ми казва, че си нашият принц си е правил уговорки да си играе с тяхното дете, а като попитах, къде е тяхното, ми отговориха, че е на разходка по гората с децата от махалата. Готара започва точно в карая на нашата улица и аз направо откачих при мисълта, че племенникът ми може да е отишъл с големите деца, просто, защото не познаваше мястото. За щастие по едно време видях познати деца, които не пожелаха да ми кажат къде е нашия юнак, а се оказа, че са знаели, но аз много заплашително им казах, ако го видят и не му кажат до 5 минути да се прибере ще кажа на родителите им, че ме лъжат. Племенникът ми се прибра преди мен. Просто веднага му бяха казали. А пожеже беше се прибрал преди мен, когато го попитах къде е бил, ми отговори:"Ами тука." Не знам, дали разбираше, че е сбъркал, но тогава не го набих, защото просто докрай осъзнавах, че не му дадох правилни инстукции. Трябваше първо да му кажа, кой е този някой възрастен, на който може да се довери, но просто мислех, че снаха ми му е обяснила тези неща.

Просто има неща,  на които всеки родител трябва научи детето си. Научих нашето да ми казва къде отива, като започнах да му казвам аз къде отивам. Децата се учат от примера и когато са малки не знаят кое е лош и кое е добър пример, това е нещо, което възрастните трябва да обяснят, но много пъти е по-лесно това обяснение да се прескочи и да се пропусне и тогава децата правят безумни бели.

О, Нели, какъв ужас си преживяла тогава! Това ми напомня за едно стихотворение по истински случай, публикувано от  моята мила колежка Ананан. Нарича се "Цецето". Запомних го, защото случаят е просто невероятен :))) Понякога скривалищата се намират на уникални места :)

Лорде, възможно е някой второкласник да е пробвал, ама пък чак да помоли учителката си официално за разрешение, някак не го повярвах. Макар че изказванията в блога ме карат да си сверявам часовника постоянно. Прочетох преди малко как родителите обясняват да децата си, че повечето от учителКИ са просто едни "откачени лелки" и не заслужават уважение в никакъв случай. Така че защо да не чуем и един такъв въпрос от бебе второкласник? Бебе, да :) Защото моите второкласници, като ги гледам, са си същински бебета.

Диди_Ф, разказът ти е страхотен. Смях се до сълзи и докато го четях, си мислех, че заслужава да се публикува в отделен постинг. Имаш невероятно чувство за хумор. Благодаря ти :)

Ужасът е огромен, наистина, независимо дали става въпрос за дете, което се е загубило, или за възрастен, който е загубил дете. Няма значение дали свое или чуждо...Винаги изпитвах страх, когато ходехме с ученици на екскурзия, но, слава Богу, винаги напразно. Но пък съм се губила като дете и още помня това смразяващо чувство... 

Мислех си го, но ще го осъществя, защото с годините много неща се забравят, а ако ги напиша, винаги може да си припомним интересните моменти от живота ни заедно

Честито и на учениците в блога!Да четат редовно,че на края ще се изпитваме!

Честито на всички хора с чисти сърца на първолаци и неутолима жажда за знания.

Благодаря,LaSombra!Дай Боже да се сбъднат пожеланията ти!Честит първи учебен ден!

И така нека да ни е честита новата военна,(опа учебна исках да кажа)ама от тия маршове,команди -равнис,мирно и биещи барабани как няма да се обърка човек,добре че се сетих че няма команда-пушки  за почест-но то объркването си е за моя сметка ;-)))

Нека да е честита новата учебна година на всички учители и ученици не само от блога и да е ползотворна

Е,дали учебна,дали военна,все тая,важното е да е нова.Да е успешна и за учители и за ученици!

Благодаря ти за чудесния поздрав, немотивирано оценен и с минуси. Но да не ти пука! 

Не че ми пука, ама се учудих. Не виждам в две изречения, пожелаващи приятна работа на учителите какво има да се оценява с винус, ама... въпрос на преценка :) Нали знаеш -- "Нека ме мразят, стига да се страхуват" :)

Знаеш ли какво се оценява? Оценява се отношението ти към учителите, които не е редно, според някои хора, да бъдат поздравявани. 

Искам само да вметна,  че аз не съм от тези хора, които куини описва. Дори  не съм гласувал още :)))

Куини, няма заговор, бе! Няма! Сори, ама няма :))))

Даже чак днес реших да прочета този постинг. Ама карай, аз нямам нищо против да играя лошия :)))

Не мога да знам кой е гласувал с минус и по тази причина не съм мислила, че си ти, Достояне. Но понеже минусите са факт (те са пет на брой), си позволих да го анализирам.

Радостното в случая, че плюсовете са 14 :)