Музика:"С песен по света"на Боби Мирчев. Децата влизат в музикалния салон по двойки /момиче и момче/, заемат местата си на импровизирания дансинг, пеят песента и танцуват/.

 Разделят се на три групи.
- Има,има на земята,
   има,има на света,
   малка уличка,в която
   стават всички чудеса.
 
- Веселата уличка на игрите,

                       

За да съм сигурна, че няма да изчезнат от РСми картинки и рамки за Великден ги качих в моя пикаса албум. Разгледайте ги и можете да си ги свалите от там. Ако решите, разбира се:)))

Рамки: http://picasaweb.google.com/marq.4aneva/BQKYmH#

За оцветяване:  http://picasaweb.google.com/marq.4aneva/VTbIBF#

          Антоинета, тази кошничка е за теб.Ти си знаеш защо:)))                 

   Обичам празниците в детската градина! Слабост са ми. За мен те са като волната програма във фигурното пързаляне. Празник - спектакъл!?! Това вече е гала представлението на медалистите /децата/.

   Ако ме попитате, защо не работя по готови сценарии, имам отговор, но той не е от съществено значение в случая.

   Празникът има особено място в детската градина. Той не е самоцелен. Хайде да празнуваме и готово. Неговата важна и съществена цел е децата да усетят общата емоция, да се усетят съпричастни с нея - от предварителната подготовка, до крайния резултат - изява пред публика.

   За мен винаги предварителната подготовка е носела повече заряд и по-голяма радост от самият празник, като изява. В самото представление има доза напрежение. Чак на следващия ден след празника се смъква товар от плещите и може да се усети удовлетворение от свършената работа, но това е после, когато всичко остане зад гърба.

   Стъпки към реализиране на празника.

   Разговор с децата на тема: "Кой в каква роля се вижда в един детски празник?"

   Те понякога дават невероятни предложения. /Веднъж в един такъв разговор, едно момиченце предложи "Танц на принцове и принцеси" и разговорът тръгна в посока старинна музика, кралства-господарства, по-специални тоалети /костюми/, коронки на принцеси...

   Записване идеите на децата.

   Когато записваме идеите на децата, или каквото и да е казано от тях, се усеща тяхната значимост и важност. Самото дете, дало предложение, идея, се чувства "важно", специално и със самочувствие, че ето, и неговото предложение ще намери място в празника на групата.

   Идва ред на търсене на идея, подчинена на детските предложения.

   Търси се зрънцето, около което да се завърти празника - думи, танци, движения, песни.

   Търсене на литература, стихове, думи, песни, танци, които да подкрепят зрънцето.

   Споделяне на вече оформената идея с децата, след като сме се постарали да обхванем максимално техните предложения.

   Прослушване с тях на подходяща музика, на която сме се спрели. Как ще я възприемат децата, близка ли им е, усещат ли я? Въздейства ли им? Ако запеят веднага, или започнат да танцуват в момента на пускането и, значи е намерена точната музика.

   Често ми се е случвало да търся "нова" музика, "нечувана"досега от децата, както и непознати песни. Веднъж търсех песен за България - непозната, не изпята. Беше ми отговорено в шеговит тон: Напиши я! Да но не мога, но мога да търся...

   Обмисляне какви да бъдат костюмите, дрехите на децата.

   Декори, реквизит - не бива да ги оставяме за последния момент.

   Идва ред на движенията - във всеки един момент кой какво ще прави.Статичното положение и рецитирането не са най-доброто решение.

   Когато всичко това е готово, сценарият написан, но все още в суров вид, отново разговор с децата. Прочит на сценария, очакване на реакция от децата, мнения, предложения за промяна - допълване, премахване на моменти от него.

   Окончателно оформление на сценария - думи, песни, танци, движения. Търсене на думи - акцент, които ще се казват от всички деца. В песните - да пеят всички, не съм привърженик на соловите изпълнения, ако сценарият не го изисква.

   Песните? За да "оживее"всяка една песен, необходимо е да и се вдъхне живот-с движения, изражение на лицето и много, много настроение.

    В танците - да участват всички - само ако по сценарии са включени много танци, които да позволят участието на всички в различни танци отпада това изискване. И все пак - желателно е да има поне два танца, в които да участва цялата група, освен индивидуалните. Да се помисли за "ефектите"при танците.

   Какво ще е един танц без тези допълнителни "ефекти"? Ако ще е ръченица - да е закачка, да има кърпи за всички деца, менчета, стомни, някой и друг калпак, тояги. Ако ще е сиртаки - за всеки танцьор да има цвете или хартиена картонена чиния. Какъв испански танц ще е, ако няма "бик", тореадор, червен плащ, червено цвете и ветрило за момичетата, китари за момчетата....

   Първи официален прочит.

 

Много държа на този първи прочит, за да няма след това от онези, интересните детски гласчета, когато интонацията стремглаво се извисява със всяка следваща дума, или монотонното казване на думите. Показване на движения - за думи, танци, песни.

   Прослушване гласчетата на децата.

   На кое дете, кои думи най-добре ще подхождат. Кои движения? Кой танц?

   Раздаване на ролите.

   Една седмица работа с децата по сценария в групата.

   Раздаване на думите, ако е необходимо. Често децата ги научават в групата, както и целия сценарий.

   Репетиции в групата.

   Когато усетим, че е дошъл моментът, тогава и идва ред на репетициите в музикалния салон.

   Междувременно декорите, реквизита, ефектите, костюмите са готови.

   След няколко репетиции празникът - спектакъл е готов за пред публика. Хайде на спектакъл!!!!

   Преди това, ще ви разкажа как организирахме един празник за децата от подготвителна група в предишната ми детска градина.

   Спазено беше горе написаното.

   Веднъж, както си слушах радио и ми хрумна да попитам родителите каква музика са слушали, когато са били на 20 години. Какви танци са танцували? Започнаха да ми носят листчета, на които съвсем старателно бяха записали имената на групите и танците. Реших да намеря начин да включа тяхната "младост" в празника.

   Родителите организираха родителска среща на която избраха една от офертите за направа на албуми. Избраха и няколко от родителите, които да потърсят сладкарница, в която да продължи празникът, след спектакъла в детската градина. Определиха сумата, която да се събере за почерпката в сладкарницата и подарък за всяко дете.

   Нещо обаче все ми се натрапваше в мисълта. Групата беше сменила няколко учителки и няколко лели. /Аз се върнах на работа след майчинство, когато децата бяха във втора група./ С децата бяха работили четири учителки и три лели.

   Искаше ми се да бъдат уважени всички, които бяха с тези деца през четирите им години престой в детската градина. Поканихме ги. На децата казахме, че ще има изненада на празника. Ще дойдат гости, които те познават, но ще разберат кои са в деня на празника.

   Като каниш гости, трябва и да ги посрещнеш както трябва. Купихме цветя от борсата, за да са големи букетите, оформихме ги в градината и вече наистина бяхме готови да посрещнем гостите, публиката.

   Музикалния салон украсен с много балони. Тишина в залата. Спектакълът започва! Децата се представиха в най-блестящата си светлина, защото това беше нашият празник - на децата, учителите, музикалния ръководител и на родителите.

   Заедно го сътворихме, заедно го подготвихме. Това беше нашият празник!!! Децата се раздаваха на сцената, да си призная - аз също пях и танцувах с тях.

   Време е за последни акорди. Поклон пред публиката. Заслужени аплодисменти.

   Време е за поздравления и подаръци: директорката, учителите и лелите, които бяха работили в групата. Всеки от тях получи букети цветя от децата. Те от своя страна ги поздравиха с мили думи и напътствия.

   Отново поздравления - от децата за нас, учителите на групата и много, много цветя....

   Последно качване в групата. Седнахме на полукръг, така, както всеки ден правехме - да се видим, да усетим настроението, да споделим радости и тъги, а аз да "усетя"групата.

   Пред мен в момента седяха вече пораснали деца.

   Разказах им спомен от моите детски години, когато и аз ходех на детска градина, когато имаше кукли с които се играеше, и такива, с които не се играеше. Казах им, как си бях обещала още тогава, ако стана детски учител да няма кукли там, горе и тъжни детски очи, там, долу...

   Казах им още, че времето, през което бяхме заедно за мен не е пропиляно  напразно. Ден с ден не се е повтарял и скука не е имало. Всеки ден е бил емоционален по своему, различен...

   Време е да тръгваме...

   Взех менчето с вода и здравеца...Ще ги видя ли някога отново, а като ги срещна след време, ще ги позная ли??? Та те са седемгодишни деца. Ще се променят със времето.

   Групата ни беше на третия етаж. От тук нататък нямаше сценарий. Слизахме по стълбите, децата казваха общите си думи от сценария, пееха  "С песен по света".

   Излизаме от входа на детската градина, лисвам менчето с вода, да им върви по вода в живота, а в двора на градината родители, гости, каки, батковци, лели, чичовци направили шпалир. Отново аплодисменти и прегръдки.

   Хайде на сладкарница! И там обстановката празнична, торти с фоерверки, музика, почерпка,песни от празника, закачки, детски смях.

   В ушите ми звучи една песен: Няма, няма по-красиво, по-омайно и щастливо в този свят от детски смях...

   Децата в сладкарницата, родителите седнали на маси отвън.

   Тюх, да му се невидяло, а си мислех, че съм обръгнала откъм емоции......

   Празникът - спектакъл се казваше "Детство вълшебство".

 

Огънят угасва,но не изстива-пламък от пламъка на българщината



Музика: „Де е България“-инструментал
Децата са извън залата.На сцената излизат три деца.

~Добър ден,скъпи родители и гости,дами и господа!
~Добре дошли на нашия празник,посветен на България,която е като огъня,който не само стопля телата ни,но и сгрява и душите ни.
~Човек обича детството си така,както обича дома и Родината си.

~А от къде започва Родината за нас,българите?
~Една дума само,България,побрала в себе си роден дом,роден край.
~И още-легенди и предания.Във всяка легенда има и истина,а каква е тя,истината за България?

~Който има очи да гледа, който има уши да слуша!

 Тримата:Така от край време започвали да говорят вестителите пред насъбрания народ.

  Музика: „Де е България“
  Излиза друго дете,отива при децата,които вече са на сцената.
~ И той,българският конник,продължава да върви по своя безкраен път,защото огъня
угасва,но не изстива.Вятърът отлита,но пак се появява.Водата винаги тече по нанадолнището.Колкото и високо да хвърлиш камък,той пак на земята ще падне.Дъх от дъха на вятъра.Пламък от пламъка на българщината.


  Музика: „Пробуждане“ -Теодосий Спасов


  Танц на самодивите-три момичета.

 В дъното на сцената има три дървета.Самодивите са скрити зад тях. Показват се от едната страна на дърветата, скриват се зад дървото, след това се показват от другата страна.Скриват се.Тръгват напред с вдигнати ръце, като правят въртеливи движения с тях.Спират.Взират се с лява ръка на челото, след това с дясна, с лява,като изнасят напред съответно ляв, десен крак /към публиката/.Взират се назад, към огъня. Танцуват в кръг около огъня. Спират, ослушват се, хващат се за главите и се скриват зад дърветата.

  Танц на нестинарката :

 Нестинарката излиза на сцената с икона в ръце.Обикаля огъня с нестинарски движения. Движи се в кръг.

 Самодивите се включват в нейния танц. Нестинарката и самодивите танцуват около огъня.
  Отиват при децата от групата.


  Музика: „Шопска сюита“
  Цялата група с провикване „Иииииии“излиза на сцената.Играят „на конче“ и застават
пред столчетата си.Шест деца излизат напред.


~Твоят път отдалече извива.Скулест хан,скулест кон-Аспарух знаме,конска опашка побива и зачева те с Дуло и дух.


~Родината!Какво е всъщност тя?Това е музиката на речта.Това е онзи непокорен
глас,кънтящ столетия,та до нас.




~.Питам своя татко що е татковина?Може би небето,чисто от коприна.Може би реките
Дунав и Марица,планината Рила с гордата орлица?Татко ми отвръща:

~Нашата татковина е местото свято,де роден си сине.Дето си израсъл под небе сурово,
дето си научил българското слово.

~Където тръгне твоят път,навред из родните предели,ще чуеш тихо да шептят старите
легенди.Извират те от всеки кът,подобно ручеи бълбукат,разказва дядото на внука.


  Музика: „Песен за българката“
  Напред излиза момиче с „шамия“в ръка.Другите деца се изтеглят назад.Шамията е на главата на момичето.Тръгвайки напред, то я сваля от главата си:

~Чуваш ли?Чуваш ли?В бистрите ручеи бликнала твоята песен звъни
и на овчарите гайдите грабнала халища луди плете.
Твоята песен шарени черги тъче и по земята на старите
българи буйни огньове кладе.

  Групата запява припева от песента:

  Чуваш ли?Чуваш ли?Твоята песен шарени черги тъче
  и по земята на старите българи буйни огньове кладе.

  Музика: „Пробуждане“-Т.Спасов

  Музика: „Тъпан“

~Глашатай.Излиза с тъпан,танцува.
Ехе-хе-хе-хеееей,хора,чувате ли ме?Насред село тъпан бие.Голямо надиграване между
млади и стари.Ехе-хе-хе-хеееей,хора,чувате ли ме?

  Музика: народна.Момичетата и момчетата се групират на две групи.Момчетата застават
в две редици отзад,момичетата застават в кръг.

  Момчетата: Хайде,моми,на хорото! /с въртене/

  Момичетата: /присмехулно/ Ихи-ихи-ихи-хииии!

  Момчетата: Хайде,моми,на хорото!

  Момичетата: Ихи-ихи-ихи-хииии!

  Танц: „Хайде,моми,на хорото“

  Момичетата се хващат на хоро.Движат се наляво,надясно.Хващат се момчетата.
Тичат на конче в двете посоки.Спират.Тръгват към центъра на кръга, /в центъра на
който е „огъня“/.Тръгват напред с „Ииииха!“Назад с „Ооопа“.Три пъти.




  Движат се в кръг с провикване „Ииииии!“-в двете посоки.Спират.Разтварят кръга.
Танцуват напред към публиката.Иха!

  Дете:Похвали се хвален юнак,снощи вечер на седянка,отзарана на кладенец,
че си имал добра коня,добра коня шестогрива,че обхожда за ден земя,за ден земя,
за нощ небе!

  Всички:Бре!Бре!Бре!Бре!

  Танц: „Закачка“-ръченица.Момиче и момче./Танцът може да се играе от една двойка деца-момиче и момче, или от три двойки деца.

Момичето взима стомна,минава пред „огъня“,кимва с глава на публиката,отива на
чешмата,налива вода.децата тропат с крака.Момичето се скрива зад пейката,която е
в центъра на сцената,зад огъня.Момчето се показва иззад едно дърво.Оглежда се.Търси
момичето.Отива до стомната,взима я.Пие вода.Оглежда се.Заиграва.Спира.Слага ръка
на челото-взира се-наляво,надясно,напред,назад.Заиграва.Излиза момичето,застава пред
момчето.Играе.Момчето спира.Оглежда момичето от едната страна,от другата,закача го,
дърпа му плитката.Заиграва.Момичето избягва назад и сяда на пейката.Момчето отива и
сяда до него.Прегръща момичето през рамо.Момичето се отмества,момчето също.В един
момент момичето се прави,че седи на пейката,отмества се,момчето също и в един момент
пада на земята.Подрусва се и пляска с ръце.Момичето изтичва напред.Играе.
Обръща се към момчето.Прави му „ядец“-три пъти.Отива при момчето,подава ръка.
Момчето става.Изтичват напред.Играят ръченица.

Лъжлив финал: Ииии-ха!

Отново играят.Финал: И-ха!

~Е, вретенце, ще вретенце, щевра кука кукурига,синя сая, пета пушка, завалюшка тумба люшка.

 Песен: "Прела баба"-песента се изпълнява с много движения.

 Танц: "Надиграване"-баба и дядо

 На мегдана излизат баба и дядо, играят ръченица.

~Момичетата: Хайде, бабо!

~Момчетата: Ебре, дядо!

~Момичета: Дръж се,бабо!

~Момчета: Опа, дядо!

 Бабата и дядото: И-ха!

 Песен: "Дядо свири на мегдана"

 Две деца:

~ Тумба-лумба шикалка,

   няма свадба никаква,

   срещнали се косове,

   строшили си носове,

   срещнали се мецани,

   скъсали си колани.

~Двете деца: Тумба-лумба шикалка

  няма свадба никаква.

~ Срещнали се вълците,

   строшили си зъбците,

   срещнали се раците,

   скъсали си калпаците.

~ Двете деца: Тумба-лумба шикалка,

  няма свадба никаква.

 Три момчета: Излизат пред всички.

~Хайде хо-па, хо-па, хоп!

  Трима шопи, шоп след шоп.

 Всички деца: Бре, бре, бре, бре!

~Бод-бодило, пар-парило,край плета се е родило. Хванахме го с ръкавица, сготвихме го на чорбица. Що е то? А сега де! Кой ще познае?

 Децата: /мислят/ Копривата.

 Всички: Бре, бре,бре, бре!

~Не се яде, ни пие, а вътре в нас се крие. Без него овчицата не блее, човекът не живее.Що е то? Кой ще познае? А сега де!

 Децата: /мислят/ Въздухът.

 Всички: Бре, бре, бре, бре!

 Музика: Ръченица

 Децата играят.Тръгват напред с пляскане и провикване: Иииии!, връщат се назад.И-ха!

~~ Чудни български традиции, и то едни от най-хубавите. Всичко, що е българско трябва да се знае и помни,, иначе какви ще сме българи, ако своето родно не тачим.Това е пламъкът, който сгрява душите и сърцата ни и подклажда огъня на българщината.

 

 

 

 

 

 

  

 

Звъни часовник.

    Дете: Тихо,чухте ли часовника? Време е да започваме. Но къде е Многознайко? Не, не е сред вас.Зная, че и сред вас има Многознайковци, но аз търся бухалчето Многознайко от клуб "Еврика". Нищо, ще започнем без него....

   Имало едно време...

   Бухалчето: Ето ме и мен! Здравейте!

   Дете: А, ето те и теб, Многознайко! Позакъсня малко.

   Бухалчето: Бях се зачел в енциклопедията и не усетих кога изтече времето.

   Дете: Добре, да започваме, че няма време. Имало едно...

   Бухалчето: Спри! А какво е това време?

   Дете: Време, време...Може би децата ще ни помогнат?

 

  Зайко: /тича,запъхтян/

   Дете: Здравей, Зайко! За къде си се забързал?

   Зайко: Бързам, нямам време!

   Дете: Време, време....А какво е това време? Знае ли някой?

   Многознайко: Аз зная!!!

   Зайко и детето: Какво знаеш, Многознайко?

   Бухалчето: Всичко зная!Зная какво представлява времето.

   Зайко и детето: Наистина ли? Ще ни кажеш ли?

   Бухалчето: Разбира се,но и вие трябва да ми отговорите на няколко въпроса. Какво е това....време?

   Зайко и детето: Време,време...

   Бухалчето: Времето може ли да се види?

   Детето: Не.

   Зайко: Може,може.Вчера чух катеричката, като се показа от хралупката си да казва: Виждам, че днес времето е лошо. Няма да ходя на разходка.Вали дъжд, а чадърчето ми онзи ден вятърко ми го счупи.

   Бухалчето: Ех, Зайко, и ти си един философ! Това е друго.

   Зайко: Добре де, аз само казах какво каза катеричката.

   Бухалчето: Времето може ли да се яде?

   Детето: Не.

   Зайко: Може,може...Вчера Сашко каза, че подготовката на уроците му изяла всичкото време за игра.

   Бухалчето: Това е длуго, Зайко. Времето може ли да се пипне?

   Детето: Не.

   Зайко: Може, може....Вчера слънцето първо ме щипна по бузките, след това заваля дъжд и аз пипнах с лапите си дъжда.След като синоптиците казват: Времето е дъждовно, това означава, че аз съм пипнал времето-дъжда.

   Бухалчето: Хм! Зайко! Времето може ли да бърза, да лети?

   Детето: Не, не може.

   Зайко: Може, може...Вчера мама Зайка толкова много задачи ми постави, времето толкова бързо летеше, че не ми остана време да си поиграя с Мечо.

   Бухалчето: Как мислите?Времето може ли да върви бавно?

   Детето: Не може.

   Зайко: Аз пък казвам, че може! Вчера нямаше с кого да си играя.Толкова ми беше скучно, че денят ми мина много, много бавно.Стори ми се цяла вечност.

   Бухалчето: Зайко, независимо как е минал денят ти, той има само 24 часа и нито минутка повече или по-малко.А може ли да изпреварим времето?

   Детето: Как така? Не може!

   Зайко: Може, може...например в мислите ни. Иска ми се вече да е Коледа.

   Бухалчето: Зайко, ти си мисли каквото искаш, но днес си е днес, не е вчера, не е и утре.Има вчера, днес и утре.Може ли времето да спре?

   Детето: Как така да спре? Не може да спира?

   Зайко: Може, може...Тази сутрин пуснаха по радиото една песен: О, миг, поспри!!!

   Бухалчето: Зайко, бъди малко по-сериозен, ако обичаш!

А можем ли да притежаваме времето?

   Детето: Не,не можем! Времето е на всички.

   Зайко: Вие пак нищо не знаете.Не сте ли чували една песен, в която се пее: Времето е наше!...

   Бухалчето: Така е само в песента, Зайко, само в песента..И без политика,моля!!!.Можем ли да върнем времето назад, или да отидем напред във времето??? Може ли времето да се движи в обратна посока?

   Детето: В никакъв случай!

   Зайко: Аз пак ще кажа, че може. Чух, че учените се опитват да измислят машина на времето. Представете си, качваме се в тази машина и отиваме при пещерните хора, или отиваме хилядолетия напред!Ще видим как са живели хората преди време, или как ще живеят след време...Не е ли чудесно!?

   Бухалчето: Зайко, много фантастични романи четеш. Нека учените глави първо я измислят тази машина на времето, тогава ще му мислим.

   И така, какво се оказа? Времето не е предмет, не може да се види, не може да се яде, не може да се пипне, не може да лети, да бърза, да върви бавно. Не можем да изпреварваме времето, не може да спре, не можем да го притежаваме, не можем да го върнем назад, или да отидем напред във времето.

   Времето върви в една посока-от миналото, вчера, през настоящето, днес, към бъдещето, утре.

   Бухалчето: А съществувало ли е времето преди човека?

   Детето: Не.

   Бухалчето: Не е съществувало? Човекът го е измислил. Забелязал е че някои явления в природата периодично се повтарят в определена последователност. Например...дърветата се събуждат, разцъфтяват с цветове, после се отрупват с плод, по-късно листата падат и дърветата заспиват зимен сън.

   Дете: Многознайко, тук грешиш. Човекът не е измислил времето, то е съществувало и преди него.

   Зайко: Това пък време нищо си не може!!!

   Детето: Зайко, ти си бил голям шегаджия!

   Бухалчето: Може, може! От Зайко всичко може да се очаква!

 

 

 

 

Предлагам ви една презентация по тема за II група, поради което

и на първия слайд стоят задачите. Първата част е изцяло копие

на руска презентация ( вероятно теглена някога от 

www.viki.rdf.ru, без да съм на 100% сигурна), като съм добавила още

 2-3 слайда в същия стил.  Във втората част съм онагледила стихове

 на Мая Дългъчева със снимки от интернет. Стори ми се удачно

така да започнем научаването имената и последователността на месеците от годината.

II-III-Рожден_ден.ppt

"Четиримата художници и вятърът" е книга-игра за ПВ на изд. Отечество от 1990 г. Спомних си, че с нея израстнаха моите деца и им беше интересна и полезна. Направих я в електронен вариат:

Chetirimata hudozhnici-1.ppt

Chetirimata hudozhnici-2.ppt

Chetirimata hudozhnici-3.ppt

Разделила съм я на 3 части, защото стана много голяма, но ако ви хареса, можете да  я съберете. В този случай слайд 8 от I част трябва да стане последен за цялата електронна книжка.

Приятно четене!

Колеги, наскоро мойте странства из нета ме отведоха ето тук

http://74.125.39.132/translate_c?hl=bg&langpair=en%7Cbg&u=http://www.pppst.com/index.html&prev=/translate_s%3Fhl%3Dbg%26q%3Ddownload%2Bfree%2Bpowerpoint%2B%2Btemplates%2Beducation%26tq%3Ddownload%2Bfree%2Bpowerpoint%2Btemplates%2Beducation%26sl%3Dbg%26tl%3Den%26start%3D10&usg=ALkJrhgbxiSogM1y1iuzfjysb3xmGK6gIQ

Полезно и интересно е, нали?

   Ще я преразкажа така, както съм я запомнила!!!

   Живял някога - кой знае кога? Живял някъде - кой знае къде, един старец вълшебник.

   Той живеел високо в планината в една пещера и излизал само четири пъти в годината на разходка. Излязъл на една от своите разходки вълшебникът, качил се на най-високия връх в планината и размахал широките си ръкави. От тях полетели дъждовни облаци, зелени листа, розови, жълти, оранжеви цветчета, които облекли голите дървета в китна премяна.

   Излетели още цветя, много цветя, кокичета, минзухари, зюмбюли, лалета, нарциси, люляк, които покрили градинките, а уханието им било вълшебно, вълшебно.

   Слънцето станало по-топло. Долетели от юг щъркели и лястовички и другите прелетни птици. Чувало се жуженето на пчели, бръмбари забръмчели, калинки полетели.

   Хората свалили топлите дрехи, шапките и ръкавиците и излезли навън да се порадват на събуждащата се природа. Изорали нивите, засадили посевите.

   За кой сезон става дума? Разбира се - за пролетта!

   Прибрал се вълшебникът в пещерата да си почива, защото много работа бил свършил, а още толкова го чакало. Минало време. Вълшебникът отново излязъл на разходка. Размахал широките си ръкави. От тях полетели жито и ечемик, слънчеви очила, бански, чадъри. Хората тръгнали по улиците по къси ръкави и сандали. Децата припкали босички и всички те търсили сянката на дърветата, защото слънцето силно припичало. Дългите му лъчи силно греели и топлели.

   Някои хора отишли до морето, да направят слънчев загар и да се топнат в студените му води, а други потърсили прохладата на планината и планинските поточета.

   Размахал отново ръкави старецът вълшебник и от ръкавите му полетели ягоди, малини, вишни и череши, праскови и кайсии. Към полята полетели пъпеши и дини, с които хората се разхлаждали в горещините.

   Кой сезон е настъпил? Жаркото и слънчево лято.

   Отново вълшебникът се прибрал в пещерата за почивка. Много работа свършил, още толкова го чакала.

   Минало време. Излязъл вълшебникът отново на разходка. Размахал ръкави и от тях полетели черни, тъмни облаци, задухал вятър, листата на дърветата започнали да променят цвета си. От зелени, ставали жълти, червени, оранжеви, кафяви и охра. Птиците започнали да се събират на ята. Избирали си водач, който да ги отведе в топлите страни, на юг. Хората носели със себе си чадъри,които да ги пазят от дъжда. Облекли якета и по-топли дрехи. Събирали плодовете на своя труд-царевица, слънчоглед, домати, чушки, дюли, ябълки, круши, грозде. Слънцето вече не припичало така жарко и силно.

   Кой сезон настъпил? Златокосата есен!

   Време било вълшебникът да се прибере в пещерата и да си почине. Много работа свършил, но още толкова го чакала.

   Минало време. Старецът вълшебник отново излязъл на разходка. Размахал, както обикновено ръкави и от тях излетели бели облаци, от които към земята полетели леки, пухкави и ефирни снежинки. Те покрили земята с бяла пелена. Листата на дърветата отдавна били опадали. Хората сложили шапки, палта, ръкавици, шалове, ботуши. Децата тръгнали на пързалки с шейни, ски и кънки. Правели снежни човеци, замеряли се със снежни топки. Веселият им смях се чувал надалече .Радвали се, защото чакали желан гост - Дядо Коледа.

   За кой сезон става дума? За зимата...

   Щяло да мине време и през последния месец на този сезон да се покаже бялото кокиче - най-смелото цвете, което не се бои от студа, с него и Баба Марта, тя пък да доведе пролетта....Но след време...А сега било време старецът вълшебник да се прибере на заслужена почивка в пещерата.Много работа бил свършил, още толкова го чакала, но след време, след заслужена почивка...

   Този старец вълшебник излизал четири пъти на разходка.
 

   Кой е този старец вълшебник? Природата.

   Защо 4 пъти излизал на разходка? В България има 4 годишни времена,4 сезона. Годината има 4 сезона.

 

   Защо при всяка разходка размахвал 3 пъти ръкави? Защото всеки сезон има по 3 месеца.

   Защо всяко ято имало по 30, 31, дори 28 или 29 птици? Защото месеците имат по толкова дни.

   Какво означава броят на всички птици излетели от ръкавите на вълшебника - 365/366? Това е годината, която има точно толкова дни.

   Защо всяка птица имала по 4 крила? - Всеки месец има по 4 седмици.

   Какво означават 7-те пера? Дните от седмицата.

   Защо всяко перо половината е бяло, половината е черно?Защото има ден и нощ.

   А какво ли означават 24-те малки перца на всяко перо? Денонощието има 24 часа.

   А какво ли означават 60 още по-малки перца? - Всеки час има 60 минути.

   А какво ли означават 60 още по-по-малки перца? В една минута има 60 секунди.

   И така, време е за следващата разходка на стареца вълшебник. И така година след година - кръговрата на природата продължава до наши дни.

   Следва приказка за времето....

  

 

 

..