МНОГО ми харесват!!!Благодаря!

Лелеее, какво съм изпуснала докато изчезнах от блога:))

Поздравления, vigiiv!

 Как съм го пропуснала това през лятото! Чудесно!

       БЛАГОДАРЯ!!!  

Надявам се, че Дядо Коледа те е дарил с още толкова много креативни идеи!!!

Ей, че е хубаво!!! И много интересно...И полезно...

БРАВО!

Спомням си, че имаше един такъв момент с неуспешен опит за публикуване. Ама и др. път съм казвала - те хубавите неща бавно стават. С голямо удоволствие ти слагам плюсче. Харесвам нестандартните идеи за презентациики. А видя ли картинки , които аз не съм виждала още повече се радвам. Запазвам си презентацията за наесен!

Имаш поща (ЛС), Вале!

Валя, изгледах още снощи презентацията. Хареса ми! Бива си я! Майсторски направена...

Радвам се, че задачките-закачки са ви харесали и че презентацията ще ви е полезна !

И ние си поиграхме...

Аз пък се заиграх с Picture Manager, за да сглобя  двете ppt., и ето резултата:

Кои са анимационните герои.ppt

Плюсче и от мен, Невка! В твоята игра открих картинки, които не бях виждала досега:))

Пъзелите са чудесни,поздравления.

Marq ,моля те за малко информация ако може.

От къде сваляш тези качествени картинки?

Аз ги намирам в малък формат,но при увеличаването  се влошава качеството им.

DISNI_PYZELI_ p.ppt

Ако имате проблем със свалянето на ррt. от Dох , пробвайте и от тук.

Мога само да добавя: Да, наистина си заслужава!!!

А темата за добротата е неизчерпаема и сякаш в наши дни се чувства нейното отсъствие...

И аз не харесвам "оцветявките" - онези книжки с препечатани герои от анимационни филми, с които телевизиите зомбират всекидневно децата.

"Приказка за Добротата" е нещо съвършено различно:  тя е история, за съпричастието към чуждата болка, разказана в картини, които очакват детска ръка да ги оживи. Необичайното не може да се приеме бързо, лесно и в същата мяра, зная това и силно се надявам да стават повече тези, които виждат в книжката на Сълзица нещо повече от занимавка за свободното време.

Ако написаното в Лавината на Бездуховността" се е сторило на някои от вас, драги колеги, много остро и крайно на пръв прочит, моля припомнете си подобни случаи от своята практика. Съжалявам, но визирах конкретни лица, вън от Общността, които заедно изграждат лавината.

Иде бленуваната лятна ваканция. Питам се - има ли ваканция за Доброто и Злото? Желая на всички вас приятни слънчеви емоции!

Аз моето малко момиче го водя в Младежкия театър, но вече изгледахме всички постановки. Там е магията на театъра, в самия театър. Наблюдавам децата по време на представление там, и в детската градина. Различно е. В истинския театър няма забележки - не говорете, по-тихо, поради простата истина, че в театъра всичко влияе на децата. Като се започне от фоаето, в салона, костюмите, декорите. Там "сякаш"всичко е истинско, затова и казваме, че театърът е магия, която ни потапя в други светове.

Другото нещо на което трябва да научим децата е отношение към книгата. Често им говоря за молбата на книгата, за нейния път да стигне от автора до тях. Колко много хора се включват в нея: автори, художници, работещите в печатницата. А народните приказки, тези, които са стигнали до нас, без да знаем кой е автора???

Сега, в момента се питам: Има ли самоцелни книги? За възрастните - може би да, но за децата??? Всяка книга е послание с краен получател - децата в случая. Затова и на книгите за деца трябва да се обръща по-голямо внимание. Оформление, илюстрации. Спомням си моите детски книжки. Красиви бяха. Сега също има добри "попадения", но има и такива, дето не може да се разбере какво е нарисувано на страниците им. И какво като текстът е добър??? Всяка добра идея, в случая - книга, трябва да е "облечена" в красива дреха, докато децата проумеят какво означава: По дрехите посрещат, по ума изпращат....

Това е самата Истина! Няма ли хармонично единство между силен, мъдър и емоционално обагрен текст: с добри послания и красиво, стилно и чудесно визуално пресътворяване на тези послания чрез илюстрацията и художественото оформление на книгата, тя ще е като измъчен сакат човек.

Да, очите избират, очите "купуват"! Особено това важи за детската книга - нали тя е тайнствената врата към оня въображаем и чудесен свят на приказката и мечтата, където всичко е възможно!

И тук отново стигаме до горчивите въпроси на днешното време: защо КНИГАТА не е желана и предпочитана от много деца? И с риск да си навлека неодобрение, ще изкажа своето дълбоко убеждение, че когато тя - КНИГАТА, не се вписва в ценностната система на родителите - независимо от причините, и най-прекрасната КНИГА - творение на човешкия Дух в Слово и образи, няма да се пребори с първосигналното консуматорство и всеядността на агресивно рекламираните стоки-еднодневки.

КНИГАТА е над тази истерия за потребителско внимание! Тя носи своя затворен зад кориците й свят и чака търпеливо - подготвени и с отключени за тайните й детски души да я разгърнат. И в това виждам мисията на Семейството и Училището - в най-широкия смисъл на понятието: да поставят КНИГАТА на нужната полица в съзнанието на Детето; да изградят отношение на уважение и привързаност; да я направят ПОТРЕБНА и ОБИЧАНА!

Има толкова много и прекрасни книги, които днешните деца не познават и нямат потребност да потърсят и разгледат, да прочетат и препоръчат на други деца! Най-първо Родителите и после - Учителите са отговорни за изграждане на това отношение към книгите? И твърде често, за жалост, на Учителите се пада нелеката задача да заместят или довършат несвършената от Семейството работа, а именно - да отлючат любопитството и отворят очите на децата за КНИГАТА!

И ако си позволих -  като издател, автор на текста и майка на Сълзица да препоръчам на Родители и Учители "Приказка за Добротата", то е защото тази книжка няма да се строи до другите си посестрими в книжарниците и на рафта да чака - грейнали детски очи и нетърпеливи ръчички да я разгърнат с  радост.

"Приказка за Добротата" пътува към децата вече 16 години и с четирите си досегашни издания е влязла в 20 000 семейства като приятел и учител по ДОБРОТА. Това са 20 000 Урока по Милосърдие, защото всяка закупена книжка е направила едно дете съпричастно към съдбата на други, непознати за него деца в нужда и неравностойно положение.

Новите 5 000 книжки от петото издание вече тръгнаха из България. Много от тях се разлетяха по широкия свят. Труден и достоен за описание е пътят на тази необичайна книга. Често, припомняйки си преодоляните вече препятствия си мисля, че "Ходенето на ДОБРОТАТА по мъките" не е напразно! В днешния технологичен век, за пръв път от раждането на книгата, изменихме на методите на Отец Матей Миткалото и дадохме знак в Интернет, че я има! Дано е за Добро!

Тази книжка обикаля и ще обикаля докато има деца, в чиито души, като в градини, неуморни грижливи ръце на родители и учители ще засяват златните семена на Добротата! Иска ми се и през лятото този духовен труд да не спира, за да може наесен да видим първите плодове на онези, засяти сега кълнове.

Още един път - Благодаря, Дале за хубавия коментар! Радвам се да имам такива съмишленици! Зная, че не са малко добрите "градинари" сред колегите, поели със сърце най-отговорната и трудна Мисия: ДА СЪЗДАДЕШ ДУХОВЕН ЧОВЕК!

Онези, които проявяват любопитство и искат да заведат децата си в чудния свят на "Приказка за Добротата", могат да я поръчат на скайпа на Фондация "Сълзица за Вас": salzica_za_vas.

 Весело приказно лято!

Дале, много си права за ефекта от театралните постановки. В училището, в което работех  преди 7 години, артистите идваха и изнасяха постановки във физкултурния салон и изобщо нямаше същия ефект както сега в театралния салон.

Тоня, преди няколко дни попаднах на едно твое стихотворение "Пепеляшка". Страшно съм впечатлена и много ми хареса, почувствах го така сякаш аз съм го казала... Сигурна съм, че и книжката "Приказка за добротата" е такава. Ще я препоръчам на моите бъдещи четвъртокласници, но искам да те попитам дали е подходяща за тях, въпреки че си мисля, че добротата винаги трябва да се усеща и развива, да се подтикват децата към нея. И къде може да се намери книжката?

 Желая ви весело и незабравимо лято!

Много благодаря за съпричастието към темата за ужасяващата Лавина на Бездуховността, която виси над нас и всеки миг може да ни помете с леденото си безразличие.

А хубавите думи за "Пепеляшка" приемам с искрена радост, защото зная, колко много жени се откриват в неговата болка, но за жалост не са много ония, които получават в награда щастливия край на Приказката!

Но, ако се върна към темата за БЕЗДУХОВНОСТТА, бих искала да споделя една алюзия между Приказката и Живота ни. За мен, нашата КУЛТУРА, като прекрасната Пепеляшка е принудена от злата мащеха - ДЪРЖАВАТА да събира зрънце по зрънце пръснатите в пепелта на студеното огнище надежди и талант и да чака своя неизвестно къде запилял се Принц - Справедливост да

възкреси с вяра слънчевия край на Житейската Приказка! Докато не се състои дългоочакваната сватба между Културата и Бизнеса; сватба по любов! - нещата няма да се оправят....Въпросът е, защо Женихът нехае за Невестата?

Що се отнася до картинната книга със стихове, чиито автори сме двете с дъщеря ми Сълзица "Приказка за Добротата" - малката  книжка с голямата Мисия да носи послание за милосърдие, разбиране на различния, толерантност и Доброта, ще отговоря, че тя бе одобрена още през 1999г.от МОН като помагало по родна реч и изобразително изкуство за предучилищна и начална степен на образование. Използвана е в учебния процес 7 години с много голям успех и чудесни резултати при нравственото и естетическо възпитание на децата.

Ще отговоря на въпроса ти - да, подходяща е и за четвъртокласниците, които ще могат да прочетат с душата си стиховете и да ги осмислят! Да открият много подтеми в текста, да разсъждават и спорят, да вземат повод от него, за да напишат по темата своята Приказка.

Ще изкажа още веднаж своето неразбиране по повод реакциите на учители и родители, които виждайки, че картинките могат да се оцветяват от децата, възприемат книгата като поредната "оцветявка"! За едни от тях било много рано да я купят на детето си, а за други - вече късно!На децата от 5 - 10 годишна възраст, книжката има възможност да даде и познание и забавление; да ги учи на СЪПРИЧАСТНОСТ към чуждата болка и нещастие, да ги мотивира да бъдат ДОБРИ  и се опитват да правят ДОБРО!Нима уроците по Доброта не се учат цял живот!?

Книжката служи на Фондация "Сълзица за Вас" да набира средства, за да се прави добро на даровити деца и младежи в нужда и неравностойно положение. Затова единствено на скайпа или ел. пощата на Фондацията тя може да бъде поръчана и закупена. А те са: Skype  salzica_za_vas  или на

e-mail: tonia_borisova@abv.bg Цената й е 5 лв.

Твърде скромна цена за добродетел като Добротата! И ужасно висока според онези, за които грижата за детето се изчерпва само с усилието да му напълнят стомаха!

Ще се радвам да откликнат на моето предложение всички, за които духовната храна не е разточителство, а потребност на Душата!

 А лятото е времето, в което можем да се опитаме да общуваме по-често с децата си. Книжката ще помогне на много родители да надникнат в огромната вселена на детската душа, ако намерят време да приседнат до рожбата си - заедно да прочетат приказката и направят цветни, пъстри и истински чудните картини, нарисувани от 7 годишната Сълзица с желанието - ДА НАПРАВИ ДОБРО на непознати, страдащи деца!

Време е, крайно време - родители, учители, цялата общественост, с грижа и разбираща обич да започнем да рисуваме заедно с децата и заради тях - багра по багра, нашата голяма житейска Приказка за Добротата! Иначе...след няколко години, бедната ни Култура-ПЕПЕЛЯШКА няма да открие и шепа зърна - надежда в пепелното студено огнище на БЕЗДУХОВНОСТТА!

След тези тъжни мисли, все пак - да се усмихнем: иде лято и дай, Боже, да е весело и щастливо!

От това ,което показва дъщеря ти като рисунки и живопис ,трябва много да се учи за да стане класен художник.Май е още в ученическото рисуване .Няма стил ,няма фантазия  .Нищо лично ,но когато става въпрос за изобразително изкуство първо трябва да се научим в живописта от Жорж Папазов ,любим мой художник, и е от Ямбол.Ако искаш и Ганчо Карабаджаков може да бъде жалон за развитие.

Ако си добро момиче, ще я довършиш - презентацийката...

Валя, още веднъж - благодаря за сюрприза! Аз пък я срещнах приказката преди две лета и беше нещо като влюбване от пръв поглед. След нея започнах да събирам и други приказки за цветовете...

Хайде да допълним темата за дъгата, цветовете, приятелството с всичко, което открием в интернет и е подходящо са децата в ПУВ. Започвам:

http://bglog.net/bubbles/11054

Дъгата (в диалектите още зуница, дзуница, виножито, божилак, божурлак, тканица) е оптично и метеорологично явление, което предизвиква появата в небето на почти непрекъснат спектър на светлината, когато наблюдателя е между слънцето и дъжда. Тя представлява многоцветна крива с червено от външната страна и виолетово от вътрешната. Пълната поредица е червено, оранжево, жълто, зелено, синьо, индиго и виолетово.

Дъга се наблюдава при наличие на водни капки във въздуха и слънчева светлина, идваща от задната страна на наблюдателя под малък ъгъл или височина. Най-зрелищната дъга се наблюдава, когато половината небе е все още покрито с облаци, а наблюдателят се намира на място, с безоблачно небе над него. Друго обичайно място за дъги е в близост до водопади. Ефектът може да бъде и изкуствено създаден, чрез разпръскване на водни капчици във въздуха при слънчево време.

В много редки случаи при много силна лунна светлина може да се види лунна дъга. Тъй като човешкият усет за цветове при слаба светлина е отслабен, лунната дъга се възприема като бяла

Нямам обяснение защо при теб не може!?!?

Има едно поверие, ако човек види дъга, намисли си желание и мине под дъгата - желанието ще се изпълни. Не ни остава нищо друго, след толкова много дъги, освен и ние да си намислим по нещо...хубаво, красиво.....

И стихчета се сещам...Самба на приятелството, на Недялко Йорданов едно стихотворение, което го имам в един от сценариите...Хайде на лов за "приятелство"....!!!!

И за приятелството ще напишем...

В една моя любима песен се пее:

"За приятелството трябва да се борим всеки ден.

То е свято като хляба, от съдбата подарен.

Колко хубаво е само да усещаш ей така

до сърцето друго рамо и протегната ръка..."

Извинявайте за качеството, но пък е една от любимите ми детски песни .

Pesen za priyatelite.mp3

Хей, приятелю, здравей! - текст

Има, има на земята,
има, има на света,
малка уличка, в която
стават всички чудеса.

Веселата уличка на игрите,
веселата уличка на мечтите,
веселата уличка, откъдето
пътищата стигат до небето.

Веселата уличка на шегите,

веселата уличка в която е събрана радостта!

Веселата уличка - обикни я!

Веселата уличка - запомни я!

Веселата уличка - откъдето

пътищата стигат до сърцето.

Уличката на безгрижното ни детство - запази я!

Ако нямаш уличка - измисли я!

.............................................

Всеки от детството си взел,

нещичко из пътя да му свети-

може съкровената си цел,

може би измислени куплети,

може стихче, може песничка една

като сладкопойна чучулига

да е взел от детската страна,

понякога и туй за цял живот му стига!



Нима ще може без вълшебство

да мине пъстрото ни детство?

Не зная млад и остарял

без чудеса да е живял!



Нима ще тръгнем без вълшебство,

щом мине пъстрото ни детство?

Тръгнете с приказни герои,

днес те са ваши, а и мои.



Ще минат много дни и нощи,

но всеки ще си спомня още

за своите приятели добри,

за всички мигове чудесни,

за общите мечти и песни

и този спомен дълго ще гори!

Приятели - Недялко Йорданов

С майчината песен, с бабината приказка

започват уроците по Родолюбие.

С мушкатото на прозореца,

с градинката пред вкъщи -

земята на България!

На нашата България,

чийто бели снегове,

зелени, щедрородни поля

и червена, бунтовна кръв

носим като наследство

и клетва в себе си,

за да ни връщат винаги при нея

както плодовете - при корена!

Из "Жива памет"-1997г.

Поздрави от Тоня Борисова!

..........................

Много често използвам тези стихове....

Майчината песен-

тя е обичта в сърцата,

тя е шепота на листата

и радостта в гората.

Бабината приказка!

Тя е мъдрост и мъка,

тя е клетва, поука,

жива вода за сполука. 

Чу ли, мари?

Какво, мари? /2

Нашта съседка, буля ти Петка

не знае тънко да преде./2

Припев: Тюх/ох/ леле мале, какъв срам,

              защо и ние не бяхме там!/2

Чу ли, мари?

Какво, мари?/2

Нашият комшия, бай ти Илия,

не знае дърва да сече./2

Припев: същия

Чу ли, мари?

Какво, мари?/2

Цялото село говори,

че сме били ний клюкарки.

Припев: Тюх, леле мале, какъв срам,

добре, че ний не бяхме там!/2

Чу ли, мари?

Какво, мари?/2

...Забавна, хумористична песен. И аз я бях включила в един празник. На финала момичетата казваха "Чу ли, мари? Какво, мари?" като речитатив. Нещо в стил певиците от "Филип Кутев".

Обръщаха се една към друга с ръце пред устата като истински клюкарки....През цялото време, докато пееха, правеха подходящи движения, "пееха"си на ухо...А за финал - получиха за награда много аплодисменти.

За всички, които проявяват желание да закупят книжки за своите деца или възпитаници, бих искала да поясня, че "Приказка за Добротата" не може да се намери в книжарници и на книжни борси! Тя има специална мисия да помага на даровити деца и младежи в нужда и неравностойно положение, затова заявки се правят само на скайпа на Фондацията: Skype: salzica_za_vas

Книжката ще внесе радост и емоции в детския свят, ще го направи по-цветен, по-поетично чист и може би, малко по-мъдър. Рисувайки сами своята Приказка, малчуганите ще сътворяват неусетно един по-красив и истински свят на състрадателно милосърдие и разбиране на различния; светъл свят, изпълнен с желание да помогнеш и сториш добрина! Всяко дете самичко ще проумее   простичко изказаната от малката Сълзица голяма Истина: "Лесно е да бъдеш Добър и да правиш Добро, ако  го поискаш със сърцето си!"

Тогава "Злото е безсилно пред Приятелството и Обичта!"

Завръщам се след дълго отсъствие отново при вас. Бих искала да най-напред да ви пожелая весели и слънчеви пролетни празници; много успехи в страшно отговорната работа и висина за крилете на духа!

Преди време публикувах в блога материали относно иницииран от Фондация "Сълзица за Вас" проект ""Приказка за Добротата" - Урок по добротворчество". Бих искала да споделя с вас, които работите активно по тази голяма и вечно дежурна тема, че наскоро - на 22 март 2011г. се навършиха 15 години от излизането от печат на първото издание на книжката. Радвам се, че за тези 15 години хиляди деца работиха с нея, докосваха се до Доброто, приемаха го като присъщо качество на човешката си същност!

Благодаря на всички колеги, които отделиха време и усилия, и с вдъхновение,  обич и изобретателна фантазия превърнаха през годините досегът на децата до светлия свят на книжката в една оживяла приказка!

Надявам се онези от вас, които все още не са срещнали своите ученици с чудния приказен свят на 7 годишната Сълзица, да потърсят връзка с нас; да зарадват за Деня на буквите или за 1 юни децата на България!

http://www.cross-bg.net/component/content/article/1200672