Преди много години с едни от първите блогери-ентусиасти тук, в хаоса на безвремието между надежди, лутане и неяснота, се бяхме заели да дефинираме целта на образованието...после се разпиляхме, всеки в своите пътища.
Аз винаги съм била малко дървен философ..:)), но държа да отбележа - целеустремен мечтател. И сега, 17 години след като Тери сложи началото на това прекрасно място, в което девизът беше "Авторът си ти!", след много верни и погрешни пътеки, които със сигурност всеки от нас е избродил, искам да се върна тук. Не в социалните мрежи, не в печатницата, за да спечеля хорорар от някоя книга, а тук, където кипеше истински брейнсторминг и където хората не се познаваха лице в лице, но се обичаха. И работеха заедно, всеки с дълбокото чувство, че житото за сеене не е за продаване.
  И така, : - Каква е целта на образованието? Какво искаме да постигнем, когато задължаваме децата да ходят на детска градина и училище? Искам да ви чуя, искам да коментираме, искам да ви разказвам. Някога, когато учех за детски учител, най-голямото светило сред академичната общност на факултета, професор Елка Петрова, често ни казваше: "Учителят е творец!" Тогава, на студентските ни акъли, ни се виждаше поостаряло, така де, малко в духа на "всестранно развитата личност", по клише, но сега, след повече от 30 години си мисля: "Поклон, Професоре! Беше права да искаш от нас да мислим като творци, а не като обикновени изпълнители на нечия програма..."
  "Не можеш да накараш душа, която няма жажда, да пие". - това са думи на Френе, един от пионерите на модерното образование.
  Познавате ли системата Френе, познавате ли Валдорф, Монтесори, познавате ли "Стъпка по стъпка", а Виготски?, чели ли сте Виготски и Пиаже...или познавате само "Моливко" ...
  Дълго време общността тук служеше само за да попита някой; "Кой ще ми даде конспект..?" Зачеркваме конспектите. Започваме да мислим. И да творим. Джазът, казват, е много сложна импровизация...хм, импровизация, пък с правила...Да, висша импровизация се прави само от утвърден майстор в занаята, който владее до съвършенство всички похвати и техники, иначе не става. Така че - зачеркваме "кой може да ми даде конспект".
                                                          Къде сте? Искам да ви чуя.
а дотогава, за който разбира добре френски - малко история:
https://www.youtube.com/watch?v=eqKy5N_NCsk&t=1612s&ab_channel=novalame

...здравей, Общност. Още ли те има? Още ли мечтаеш света да преобърнеш...още ли ли сънуваш, още ли рисуваш...децата твои пораснали са вече..дали те помнят? Има ли ги още онези, лудите глави, които не пишеха конспекти, а съчиняваха поезия и музика, играеха с деца на жмичка и Любовта им ги държеше между небето и земята...и всеки ден откриваха света в очите на дете...
..здравей, Общност...и сякаш време е да се завърнем и да разкажем за мечтите си на тез след нас...за да се сбъднат.

   Уважаеми колеги, четящи приятели, научни работници, родители,
 Без претенции за изчерпателност, водена единствено от любов към историята и  към мнението на народа - на вашето внимание - правените в общността анкети и резултатите от тях. 
 Ще бъда много окуражена да споделя моите впечатления, ако коментирте резултатите. Ако ли не - ще ги оставим само като неми исторически свидетелства.

Кой е основният проблем на българските деца?

1. 10.83 %  Некачественото образование
2. 52.5 %    Липсата на стабилна семейна среда
3. 5.83 %    Дрогата и свободната употреба на алкохол и цигари
4. 15.83 %  Формирането на ценности извън семейството под влиянието на масовата фолк-култура
5. 15 %         Ниската екологична култура на държавата, застрашаваща природата и зравето на хората в България

 

Откъде трябва да дойдат промените в образованието?

1. 10.85 %    От МОН
2. 9.58 %      От учителите
3. 34.72 %    От промяна в нагласата на обществото за целите и същността на образованието
4. 44.85 %    От политиката на държавата

Какво ще промените в работата си през новата година?

1. 23.64 %  Гледната си точка за целта на пребиваване на децата в детската градина
2. 14.55 %  Отношенията си с колегите
3. 19.09 %  Организацията на средата
4. 28.18 %  Формите за работа с родителите
5. 14.55 %  Методиката на обучение

 

Моите очаквания към промените в сферата на образованието са свързани предимно с:

1. 28.81 %  Повишаване на заплатата и усъвършенстване на критериите за диференциране на труда
2. 6.79 %    Качествени промени в законовата и нормативна база
3. 12.84 %  Отделяне и гарантиране на повече средства за образованието като цяло
4. 11.93 %   Преосмисляне на ДОИ, методите и средствата за обучение
5. 9.36 %     Гарантиране на качествен подбор и образование на желаещите да упражняват учителска професия
6. 4.77 %    Осигуряване на равен достъп и равен старт за всички деца в системата на образованието
7. 25.5 %    Повишаване на "чуваемостта" по проблемите на образованието

Аз съм учител в детска градина и мисля, че:

1. 1.48 %   Максимално допустимия брой на децата в група

         МОЖЕ да бъде увеличен.

1. 13.98 %  Максимално допустимия брой деца в една гупа

           /според Наредбa 7/НЕ ТРЯБВА да бъде увеличаван.

1. 84.54 %  Максимално допустимия брой деца в една група

           ТРЯБВА ДА БЪДЕ НАМАЛЕН.

 

Проектите на учебни програми за предучилищно възпитание и подготовка

трябва да бъдат:

1. 1.12 % Приети, защото отговарят на необходимостта от реформа.
2. 29.21 % Допълнени и променени и след това приети.
3. 69.66 % Отхвърлени като неадекватни на необходимата реформа

     в образованието и свалени от сайта на МОН.

Моята мисия е учител и мисля, че:

1. 2.67 %   Съборът изчерпателно ми обясни това.
2. 4 %        Съборът ме постави пред дилемата да мисля върху своята мисия.
3. 0 %        Съборът допринесе за личностното и професионалното ми развитие.
4. 93.33 %  Организираният "събор" беше пълна глупост.

   Увод или нещо за начало...

    Държавни образователни изисквания за предучилищно възпитание и подготовка...Интересна тема. Една от онези, за които може да се каже: Колкото повече, толкова повече. Нека не намесваме Мечо Пух в сериозността на тематиката, а да го кажа така: Колкото повече навлизах в съдържанието, толкова повече въпроси се раждаха, защото едно е да възкликнеш: Държавни образователни изисквания за предучилищно възпитание!?!? О, да!...Съвсем различно е да ги разглеждаш от друг ъгъл, а именно тук, пред вас.

   Не, няма да поглеждам от "критикарския ъгъл", или поне ще се опитам, защото по-лесно е да се заеме позиция "анти", по-трудно е да се търси път, и то "правилния".

   Няма да стане дума и за "мястото на парадигмата в "концептуалното развитие" с оглед развитието на проблематиката". Нека ги изпратим за момент по посока един немски град, намиращ се по горното течение на река Дунав.

   Ще започна с един от любимите вицове на един от първите ректори на СУ "Св. Климент Охридски" - филиал Благоевград, ВПИ - Благоевград и беше въпрос на време да стане ЮЗУ - Благоевград (с усмивка към присъстващите колеги завършили в този красив южен град).

   Ето го и вица: Предложили на министър председателката на Малта да приложи българската система на образование в островната държава. Тя помислила, помислила и отговорила: Съжалявам, но такава голяма каша, в такава малка тава, каквато е Малта, не може да се забърка...

   Годината е 1983-та. От тогава до сега са минали много години, а вицът и днес звучи свежо, непреходно, неувяхващо, актуално, ангажиращо със съвременната си препратка  и днес...

   Защо се сетих точно този виц? Може би за успокоение, че проблемите не са от днес, както се срещат опити за вменяване на подобна "вина".

   ДОИ или нещо като история...

   Наредба №4 от 18. 09. 2000г.

   Изменения и допълнения...

   Общи положения

   С тази наредба се определят изискванията за равнищата на Предучилищно възпитание и подготовка на децата за училище.

   Учебното съдържание на Предучилищната подготовка и възпитание включва постижимите: знания, умения и отношения, които се измерват като резултат от обучението и възпитанието на децата в детската градина по образователни направления и са в съответствие с културно образователните области по чл.10 от Закона за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план....

   Изискванията за учебно съдържание включва общи и специфични знания и умения в зависимост от насочеността на образователните направления. А те са:

   Български език и литература, Математика, Социален свят, Природен свят, Изобразителни изкуства, Физическа култура, Игрова култура, Музика.

   В МОН се "изработват" ДОИ, които се реализират от учителите в детските градини, посредством избрана програма или програмна система, съобразена със същите ДОИ. От тук следва, че децата напускайки детската градина, имат готовност за училище.

   Целта е да се посочи очакваното ниво на знания, умения и отношения, като видимия резултат е след измерването, вследствие същите тези резултати от обучението и възпитанието на децата в детските градини.

   Детските учители, работейки по Програми (Програмни системи), които са изготвени на база ДОИ, в края на подготвителна група трябва да изпратят децата готови (каквото и да означава това) за училище. ДОИ дават рамката, която включва образователните направления и чрез поставените цели и задачи се гони крайния резултат - готовност за училище...(Повторението е умишлено.)

   Въпроси

   Срещат ли затруднения децата в първи клас след подготвителна група?

   Губят ли интерес към ученето поради повторение на материал от детската градина в училище?

   Необходимо ли е сътрудничество между екипите на подготвителните групи и началните учители с цел адаптацията на децата в първи клас?

   Трябва ли децата да четат и пишат преди да отидат в първи клас?

   Умеят ли същите тези деца да комуникират, да общуват по между си, да се изразяват свободно?

   Според ДОИ - не е заложено децата в детската градина да се научават да четат и пишат. Тогава от къде идва тази мания?

   В детската градина ръката се подготвя за писане, но се чува и за проблем: Децата пишат с печатни букви и в първи клас им е трудно преминаването към ръкописно писане. Кой ги учи да пишат печатно? Ако видя дете да пише печатно по своя инициатива, няма да го спра, но ще му покажа и другите, ръкописните букви (все има от къде, да ги разпознава) и да очаква научаването на това писане в първи клас. В детската градина се научават да се ориентират в тетрадката с тесни и широки редове, изписват отделни елементи от букви.

   Дали децата губят интерес? Ако е да, логично е да се дължи на различни предпоставки, като се започне от книжките (тетрадки) от първа, втора, трета, четвърта група (нищо, че са само помагала) и се стигне до спираловидния метод, който позволява във всяка група да се дават почти едни и същи теми, разчитайки на наслагването (понякога се чува и за наддаване на знания!?!), разчитайки, че все някога ще е от полза за децата.
   А аз все се сещам за Иван, който на втория ми работен ден в групата, в която работех, се провикна: Мразя занятията, госпожо!!! И аз ги мразя, Иване! - му отговорих...От там на сетне станахме "приятели"...Едно умно и будно хлапе, което мрази занятията...но много любознателен и нямащ нищо против да научава нови и нови неща...От много време нямаме занятия, но думата си е останала тук-там в нечий речник.

   По въпроса за наддаването. Чувала съм колеги да казват: Аз наддавам (сякаш се намираме на търг за наддаване или на конни надбягвания). С мисълта, че сега казано, детето след някоя и друга година ще се сети, ще изплува в паметта му и ние предварително ще сме му помогнали.

   Или: Аз им дадох за....Два часа работихме. Знаеш ли колко интересно им беше?

   Е, аз пък казвам, че ако се постарая малко повече, дали няма да мога да им обясня за четиритактовия двигател на Ото, макар и нищо да не разбирам от бутала.

   Въпросът не е дали можем, а дали трябва?

   Да вземем приказките....От както се родят децата и все едни и същи приказки, до втръсване - у дома, в градината, в училище - ако не е "Косе Босе", ще е "Червената шапчица"...Има си време и за тях, но от лични наблюдения децата имат необходимост и от приказките на Джани Родари, и на Доналд Бисет, и на Мая Дългъчева. Мисля, че открих пътя към приказките, но някой друг път ще го споделя.

   Най-често по БЕЛ се брои...Звукове, срички, думи в изречението...Стига сме броили, бих казала, хайде да говорим и децата да говорят. Да се научат да се изразяват правилно, да обогатяват речника си. И различния начин за отбелязване на гласните и съгласните звукове прави ли една програма или програмна система по-различна, или в стремежа за различие не се съобразяваме с елементарното - червен и син цвят...Червено и синьо квадратче.

   Среща се: с червена и синя точка, с червено и синьо квадратче, дори с чертичка и точка, а в първи клас се моделират звуковете с квадратчета (поне личните ми наблюдения в момента са такива).

   По важно е децата да имат добре развит фонематичен слух. Нека ги научим да чуват и то правилно. Днес разлистих отново някои стари книжки. Едната беше за хитрите звукове в българския език. Интересна книжка...

   Да се подготви ръката за писане...С писане в книжките от програмите и програмните системи ли? Ръката може да се подготви по много начини - с рисуване, моделиране, апликиране, рязане с ножица, но не и с писането на печатни букви (целенасочено). Ако детето само пише - добре, но да ги караме ние - не бива...и не трябва.

   В ДОИ пише: Някои печатни букви...Ако децата знаят пет букви, това означава ли, че познават буквите? В края на подготвителна група децата познават почти всички букви. Ако изписват пет от тях печатно - имат ли готовност за училище?

   Децата трябва свободно да "боравят" със словото. Да говорят свободно, да се изразяват правилно, да имат богат речников запас, да разбират значението на думите, да говорят, да съставят свои приказки и разкази...Иначе казано - да са с отключен речников поток преди да отидат в училище.

   При мен това се получава с "Детския парламент". Понякога колеги ми казват, че не разбират защо го правя и какво всъщност постигам като краен резултат с този парламент?

   В минутите на парламента - всяко дете има своите няколко минути - да говори, да каже каквото има да каже, а другите да не го прекъсват (регламент - правило). Условие е предварително поставената тема. Детският парламент дава така необходимата възможност за "себе-изява" на децата. Краен резултат - и най-плахите и срамежливите в един момент се отпускат и започват да говорят. Добиват така необходимия им кураж от който имат само полза. Не вреди.

   Винаги съм си мислила, че речта не може да се поставя в рамка. Например: Разказ по картинки - две, повече. За да се стигне до там има много по-съществени задачи, като гореспоменатите - да се лее речта на детето и от тук вече - рамката от две картинки. Не е тайна, защо децата по-лесно се справят с фантазирането, с вълшебните приказки отколкото със съставянето на такива по дадена тема. А и Джани Родари, Бисет и Мая Дългъчева помагат и в този случай.

   Математиката казват, че била по-лесна от българския език...А дали е така? Да, имаме 10 цифри и 30 букви...Видимо везната натежава при буквите, но...За математиката и останалите методики...следващия път.

   Нахвърлени бележки на които понякога се връщам....
   „Съвсем новата програма не предлага кой знае какви нови неща, освен вмъкване на думата "европейско", което и придава европейско звучене, а щом звучи по европейски, качеството започваме да си мислим, че гарантирано."
   „Не може в една чанта да сложиш повече, от колкото може да побере. Така е и с детската глава - не може да се "влее" повече, от колкото може да побере с разбиране, иначе се получава хаос. За това и харесвам Айнщайн: Не е важна самата информация, като информация, а да знаеш къде можеш да я намериш. „

   Децата не трябва да свикват да получават всичко на готово.
   Какво да се прави в детската градина?
   Децата да се научат да общуват с връстници, с други деца и с възрастните.
   Възпитаване в толерантност (търпимостта – не трябва да се злоупотребява с нея, а да бъде „осъзната”).
   Да се научат да "откривателстват".
   Да експериментират (спомнете си за опитите на Жан Пиаже).
   Да се научат да творят (от години се интересувам от детското творчество, папката е пълна).
   Първо да видят, след това да научат, след това да използват наученото.
   В детската градина на децата да им се предоставят повече възможности да играят и докато играят много неща да узнаят. Нямам предвид самостоятелните игри на децата, макар че и там нещо куца, а играейки да "учат". Детската градина е място за пеене, танцуване, рисуване, моделиране, апликиране, театрализиране, един кош с воали и други подходящи атрибути върши работа - за начало - и всичко това да "влезе" в другите методики.
   „Познавам колеги, които могат да рисуват (не са учители по рисуване, могат), учат и децата да го правят, танцуват - учат и децата, пеят, артистични са и всичко това го включват в своята работа, правят празници, спектакли извън така наречените "преки задължения". Правят го заради децата! А дали финансово са обезпечени за това, което правят? Е?!? Стане ли дума за такива "дребни житейски неща" и следват упреци: Вие само за пари мислите! Правете го за децата! Добре, аз съм съгласна да го правя за децата и го правя. Хайде и вие, които правите програми, го направете за същите тези деца, които осмислят живота ни, защото погледнеш ли дете, поглеждаш в бъдещето. Откажете се от възнагражденията си и заедно, с общи усилия сътворим нещо наистина добро, в което да има доброто старо, да бъде в крак с времето и от която програма да струи истинска любов към децата, загриженост за тяхното бъдеще, програма, която да им подсигури максимум комфорт при престоя в детското заведение. И всичко това с днешен прочит! Дали пък отговорът на едно такова предложение няма да бъде: Интелектуалният труд се заплаща...

   Да се включат в екипа педиатри, детски психолози, педагози, специалисти по отделните методики, детски учители. (След като се говори за интеграция на деца със специални потребности, да се включат и ресурсни учители). Ако някого съм пропуснала ме извинете, нямам "чернова"). Програмата да бъде изпратена до всички детски градини намиращи се на територията на Република България. И след обратна връзка, обобщаване и пристъпване към издаване. Припомням, става дума за програма, която да подарим на българските деца. Само в такава бих се включила.”

   "И все си мисля, че докато ние умуваме, да не излезе - програмата, която и да е, да е написана, "общонационално" обсъдена, на същото ниво приета и на есен да се събудим с нова програма!"

   Аз не се притеснявам по каква програма ще работя, защото обикновено работя по "моята". Спазвам добрите традиции (доброто старо),  доброто ново, от Валдорфската ползвам ритъма, от нея лъха спокойствие, не напрежение. Вълнува ме педагогиката на Селестен Френе, използвам автодидактични игри, всички видове изкуства, не деля методиките на важни и маловажни. Е, има момент на натоварване, но резултатът си заслужава. Ръководя се от принципа: Готви се три дни, "предай" го на децата за двадесет минути. Книжките ги ползвам за самостоятелна работа, не ги поставям на първо място. Старая се да провокирам интерес, така, че честичко се провокираме...

    Първата ми колежка някога често казваше: Ние не работим с (на) бюро, което в 17 часа заключваш и си отиваш в къщи. Работим с деца, а те не бива да бъдат "заключвани". Познавам много колеги, които все още намират смисъл да работят като детски учители, колеги, с които издържахме на "хаоса" в предучилищната педагогика  (Житието-битието в държавата ни неминуемо рикошира във всички сфери на обществения живот).

   "Ако си забравил, че и ти някога си бил дете, ако си забравил детето в себе си, ако ти самият не фантазираш, ако не можеш да пееш, да танцуваш, да рисуваш и от ръцете ти не "излизат" интересни неща, ако не си артистичен и ти е трудно или не знаеш как да направиш театър с децата, ако не можеш да играеш и да измисляш интересни игри не ставай детски учител! Ако не си в крак с времето и не търсиш нов подход към днешните деца, ако за теб е трудно да работиш с трудните деца - нека не забравяме, че и те са наши, ако погледът ти не се спира на детето, което плахо те гледа, минава тихо на една крачка от теб и ти не разбереш, че това е покана: Извикай ме, госпожо, да си поговорим!...Избери си друга професия!"

   "Човек винаги има какво да научи, какво да затвърди като мнение, позиция, начин на работа, та дори и само да си каже: И аз го правя така. Как не съм се сетила досега да го споделя?
    В стремежа да гоним новото, забравяме за доброто старо, за изначалното, за обикновеното, за онзи единствен и неповторим период, наречен детство, че понякога ме хваща яд на нас, възрастните, когато забравяме, че пред нас стоят деца с всичките им палавости, хитрости, остроумия...Не обличаме ли много рано децата в дрехите на възрастни?"

   "Ако се впрегне енергията от всяка конференция, Предучилищната педагогика ще стане фактор в обществения живот, а няма да е страничен наблюдател. Всичкият този позитивизъм и добронамереност...има място в живота на Предучилищната педагогика, която включва не само децата и работещите в детски градини и свързаните с тях институции, но и родителите на тези деца, а това си е вече не „мини”, а „макро” общество."
    "Извод пореден...Всички автори на програми и програмни системи има какво да научат от научнопрактическите конференции."

   "В момента в който науката се оттегли от практиката, тя се консервира, капсулира и замира на нивото до което е стигнала преди точката на „замиране”. (Четейки тези редове се опитайте да се сетите за точката на кипене и ще разберете каква умисъл влагам в думата „замиране”.) И не че някой го е искал, въпрос на случване е отново. Нека всеки се обърне с въпрос към себе си: Къде избързах, къде „наддадох” в работата ми с децата и колко време „откраднах” от времето им за игра – първата и съществена „работа” на децата е да „играят”, но това е тема за друг разговор, макар и виртуален...И не вкарваме ли децата в рамка, и моментът в който се опитаме да ги вкараме в тази рамка – впечатленията им, говоренето им, отношението им към околния свят - не спираме ли порива на въображението им и детската инициативност?!?"

   "Нужна ли е някъде промяна в работата ни? Може би по посока промяна на формата, съдържанието, начина и посока на мислене...Пиша за възрастните, не за децата...Да се научим, ако „не сме се научили” до сега, да отсяваме брашното от плявата. Пиша го по повод често чувани изказвания: Ами сега е по-лесно...Всичко ти е дадено – програма, учебни тетрадки (не му е нито времето, нито мястото сега да спорим книжки ли са, тетрадки ли са), а как беше преди? Трябваше да го „изсмукваме” от пръстите си. Е, да...По-лесно е, спор няма, но не е ли „по-сладка” умората от по-трудното, от по-трънливото, от разчистването на тръните, бурените и плевелите по пътя от самия теб. Точно там може едно „алено цвете” да се закачи за дрехата ни в трудовия ден..."
    "Ако напиша – „обичам трудното и трънливото”, започвам да се притеснявам, че от „обичам” може да премина към „обичах”..."
   "Да, има актуални, наболели теми – безспорен факт, но и не можем с лека ръка да слагаме етикет „иновационно”, „интерактивно”, като сигурен билет към актуалното за момента. Тема за размисъл...Мен по принцип ме вълнува следното в работата ми: конкретната работа с децата в една обикновена детска група, в една обикновена детска градина – как точно, по какъв начин да се сведе информацията до децата, така че да бъдат грабнати и това, което им казвам и което правим да стигне до тях. Темата си е тема, инфото – инфо, но...онзи момент преди започване на съществения момент в една ситуация винаги повече ме е вълнувал."

   "Обикновена група, обикновени деца – доколкото едно дете може да бъде обикновено, защото добре знаем колко необикновени са те, децата. Модерно е днес да се говори за хиперактивност, за кристални и индигови деца, но нека не ние им „лепим” етикети, а да оставим специалистите да говорят за тях..."
    Разпилени мисли в очакване да се подредят...
    Понякога си мисля кое е по-доброто: Да си вътре в събитията, в конкретната работа с децата, да заставаш очи в очи с тях, да усещаш детето срещу себе си с неговия жаден или отегчителен поглед, учуден или помръкнал...или да разглеждаш даден педагогически казус само на теория...

   Ако всички, които милеят за детето като самобитност, на всички подобни форуми...ако всички ние, които влизаме в това наше виртуално кътче не се делим и роим, защото в случая „колкото повече, толкова повече” не върши работа...ще си намери място и едно "дано".      Запечатано с усмивка...

Да сте ми живи издрави, да се радвате на децата, те да ви обичат и родителите да ви уважават! Да си кажем, че тая година ще е по-хубава от миналата и да вървим напред! Желая ви от сърце, ентусиазъм, радост и красиви работни дни!
http://youtu.be/ZGBHGpgG4Ag

    Това се случи...миналата година....Вече сме пораснали с цяла една година...Вече сме подготвителна група и то на финала...Някои от децата тази година отидоха в подготвителни класове. Не успях да разубедя родителите им, че в детската градина получават необходимата подготовка за първи клас. Родители се пообъркаха с трета подготвителна. Някои тръгнаха да ги записват в първи клас...Нали сме подготвителна? Подготвителна, но трета. Трета, но подготвителна...Други деца отидоха в подготвителни класове, защото така по-бързо щели да се адаптират към училище...
   Спрях да се питам кой обърка хората да си мислят, че след трета група идва първи клас...Идва за тези, които желаят децата им да тръгнат с една година по-рано на училище...Другите си остават в четвърта подготвителна група в детската градина и след това...в училище.  Знаете, че темата е дълга и обширна...За подготвителните класове в училище няма да става дума, защото не са предмет на моите размишления в момента...
   И така...Случката се случва след един следобеден сън...

   Седнали сме с децата на "свободни приказки". Кой как се чувства? Има ли някой, който да иска да ни каже нещо, което го вълнува? Някой на някого да е сърдит? Някой някого да похвали или да му благодари за жест или внимание?

   До мен небрежно съм сложила две кукли, които, "ако" трябва да се вярва на Станиславски, до края на нашия разговор трябва да "гръмнат"...Извинявам се. Пушката гърмеше. В нашия случай куклите ще се "включат" в разговора, когато им дойде времето. С една дума - подготвила съм се, но децата не го знаят.

   Говорим си ние, а очите на децата вперени в куклите. В един момент детското любопитство надделя и Ради ме попита: А тези кукли защо са тук?

   - Тези до мен ли? Ще ви кажа след малко - отговорих им аз.

   Градусът на любопитството надделява и другите деца започват да ме питат: Добре де, и какво правят при нас? Хайде да ни кажете!

   - Ще ви кажа, как така няма да ви кажа...Докато вие спяхте, те се скараха...

   Дойде ред на театрализиран етюд...Две от куклите говореха на децата, а третата се "втурна ядосана" и започна да повтаря колко много е ядосана...

   Спонтанната реакция на децата беше не като към кукли, а като към...хора....

   Никол: Защо си толкова кисело? Хайде да го приспим, за да не ни досажда.

   Ради: Не се ли усещаш, че пречиш в момента на другите? Някой сигурно му е изял сиренето. Хайде ние да му купим ново сирене и да се успокои.

   Албена: Сигурно не е пило чай и за това е ядосано. Не се ядосвай, ще ти купим чай. Успокой се!

   Анна: Ядосано е, защото е пияно. Да пийне една студена вода и да му минава.

   Йордан: Сърдито е, защото не е яло спагети. Мама ще му направи и ще спре да досажда.

   Ради: А не мислите ли, че е ядосано, защото не е спало много добре и защото се е въргаляло. Я да си полегне и да се наспи.

   Иво: Сигурно не е пило сок. Да го почерпим с един сок.

   Косьо: Аз пък мисля, че не е яло торта и затова е ядосано. Хайде да го разсмиваме.

   Никол: Яло е лимон и затова е кисело като лимон. Нека да си пийне малко вода да му се разкара.

   Вальо: Може да не е пило кафе. Ще му помогне печено зеле на фурна.

   Фарес: Защото не е спало спокойно, затова е такова. Да се наспи хубаво и да сънува хубави неща.

   Георги: Аз пък си мисля , че...не е рисувало хубаво и е надраскало рисунката си. Ето, така е...Затова си сърдито, нали? Научи се да рисуваш хубаво и да не драскаш, тогава няма и да се ядосваш. Толкова е просто.

    Никол: Не, не е това. Не може да чете и това го ядосва. Нека се научи да чете и да не се ядосва.

   Ради: Сърдитко е, защото си няма приятелче и затова е сърдитко. Хей, сърдитко, искаш ли да ти бъда приятелче? Сигурно си нямаш приятели...Искаш ли и Ивчо да ти бъде приятел? Той е мой приятел, ще бъде и твой.

   Албена: Чакайте! Чакайте! Май някой не му е купил за рождения ден подарък. Нека да има още един рожден ден и да му подарим подарък.

   Анна: Сигурно някой му тропа в мазето като спи и затова се е ядосало. Когато се ядосва, да пие една чаша ледена вода и ще му мине.

   Елена: Да. Не е спало и е кисело. Да спи хубаво и да не е кисело.

   Калина: Ядосва се, защото не работи хубаво.

   Йордан: Сигурно много е работило и сега трябва да излезе на почивка. Затова трябва да си направи една люлка и да се люлее. Така бързо, бързо ще му мине сърдене, ядосване и всичко.

   Ради: Аз предлагам да се измие хубаво и да ходи на детска градина. Там да го научат да не се сърди и да яде заедно с другите деца. Да бъде добър, да е умен, а не като Александър да ги удря и обижда...и да не го научи на някои лигави неща.

   Александър: Ядосано е, защото е кисело. Трябва да яде сандвичи, картофи и да пие сок.

   Вальо: Ако е пило не студена вода, а топла, как да не е ядосано???

   Фарес: Сигурно е яло лимони и е станало кисело. Нека си хапне нещо вкусно.

   Иво: Тогава да пие вода и да си ляга да спи три часа.

   Косьо: А ако не е яло сладки и затова да се е разсърдило??? Хайде да го почерпим...
   И така си валяха предложенията на децата...Валяха...до...момента, в който ядосаното човече - куклата не им каза, че е ядосано, защото му е скучно и от нямане какво да прави, си се ядосва ли, ядосва....Децата избухнаха в смях...След това се спогледаха заговорнически и започнаха да си шушукат нещо...В следващ момент по-оперените деца започнаха да искат думата....и казаха становището на групата, че е време за "нещоправене", за да не започнат да се ядосват като ядосаното човече от скука и тогава ще се чудя какво да ги правя...
   В същото време усмихнатото човече /усмихнатата кукла/ си "седеше спокойно" и никой не му обръщаше внимание...
   Извод - мой....Май не е лошо да си ядосан, защото така ще ти обърнат внимание....Ако си тих и спокоен, и усмихнат, дали пък няма да останеш незабелязан...и в някакъв момент да не се изкушиш да се понамръщиш, та да те забележат....Това последното по посока шеговито - сериозен тон...Хм...Повече сериозен, по-малко шеговит...
   ...Е, деца, време е за игра. Кой, къде, с какво и с кого иска да си играе???

  

  

 

 

   Е, много време мина...Нещо се бях умълчала...Явно ми се е мълчало...Влизах тихо в блога - по пантофи...Тихо прочитах всичко, което ми се изпречваше пред очите и още по-тихо излизах...На няколко пъти аха, да изригна, но...вулканът се успокояваше и се отказвах...Спомнях си емоцията, която ни събра...Вярата в "светлото минало" или вярата в "светлото бъдеще"...В такива случаи все се сещам за една театрална постановка от студентските години..."Обещай ми светло минало"...Няма да започвам разговор кое е първично - кокошката или яйцето, миналото или бъдещето, защото току виж, оказало се яйцето пред кокошката и бъдещето пред миналото...
   Започвам по същество. Увертюрата приключи...
   Ей така, както бяхме започнали разговор с децата по друга тема и им зададох въпроса: Вие вече сте големи деца. Подготвителна група си е сериозна работа...Какво бихте направили вие за децата, които живеят в България, ако сте президенти на нашата държава? Обещах им седмицата, която идва, да продължим разговора.
   Ето и отговорите на "нашето бъдеще" - децата....Каквото посееш в миналото, това ще ожънеш в бъдещето...
   Анна: Ако аз съм президент, ще забраня да се продават цигари, защото те са вредни за децата. Моята мама пуши, но малко. На големите ще вдигна пенсиите, за да имат парички за храна, и да има с какво да купуват на внуците си играчки. Ще направя по детските площадки катерушки за децата, които искат да се катерят, да си се катерят. Ще направя нещо много важно. Ще забраня онези назъбените диадеми, едни такива наръбени, знаете ги, защото много драскат и ще поръчам да правят за момичетата само ластични диадеми, защото другите ушите не могат да ги търпят.
   Йордан: Първото нещо, което ще направя, е да поръчам най-големия басейн за деца и най-голямата площадка. Така децата ще могат да се събират на едно място и да се запознават. Ще измисля нещо, с което да пазя Земята от извънземни и ще защитавам хората от чудовища.
   Даниел: Забравяте друго важно нещо. Знаете ли какво е да ти скочи насреща едно такова голямо, озъбени и непознато куче. Ще пазя децата от уличните кучета. Ето, аз ходя в зоопарка и там не ме е страх от лъвовете, тигриците, мечките, защото са в клетки. Възрастните им дават храна, а ние минаваме спокойно и ги гледаме. Те са по-страшни от кучетата, а от тях не ме е страх, но от уличните...Брррр.
   Албена: Ако аз съм президент на България, първото нещо, което ще направя за възрастните е да им помагам. Ако те са изморени и не могат да се качват сами в автобуса, аз ще им помагам. Ще наредя на всяка спирка вместо контрольори, да има такива като мен, които да помагат на по-старите хора да се качват в градския транспорт и да отидат там, за където са тръгнали. На децата ще помагам така, че по-бързо да учат. Учебниците им да са такива, че прочиташ урока и готово. Така ще имат повече време да са на игра и на въздух. Ще им помагам и да правят хубави неща.
   Аз: И как ще им помагаш?
   Албена: Все още не зная, но ще се науча.
   Денис: Ако аз съм президент, ще пазя децата от пожари и наводнения, защото те са малки и не могат сами да се пазят.
   Георги: Ако аз съм президент, ще направя така, че всички да имат парички и всички да бъдат богати, а не да има бедни и богати.
   Аз: И какво ще направиш ти, за да имат другите парички?
   Георги: Нали съм президент. Аз ще имам пари и ще давам на другите.
   Аз: А ти откъде ще ги имаш тези пари?
   Георги: Някой, който има пари, може да ми даде на мен. Аз ще ги пазя и когато ми потрябват, ще си имам и така ще дам на хората. Сетих се и още нещо. Ще направя така, че всички хора да са по-силни. Ще им наема учители по източни бойни изкуства, те ще ги обучат и всички хора ще са силни и няма да има от какво да се плашат. Така ще могат да се защитават, когато е нужно.
   Никол: На мен ми хрумна следното нещо...За децата ще осигуря една огромна площадка. Там те ще си играят, ще се веселят, ще си плуват, ще се катерят по катерушките. Ще има и магазин за бански, ако някой си го е забравил, да му купят. Съвсем наблизо ще има фитнес за големите, които придружават децата. Там те ще си почиват. На възрастните ще дам пари, за да има с какво да радват децата си.
   Александър: Аз ще направя така, че децата да не ходят по улицата, за да не ги сгазят колите. Колите ще пътуват под земята. Ще пазя всички деца от лошите хора.
   Вальо: И аз ще измисля нещо за колите, защото мама и тате все това повтарят: Внимавай, да не те сгазят колите! Внимавай де не те сгазят колите! Колите са навсякъде...на улицата, на тротоара. Е, аз къде да вървя? И задължително да се пресича на светофар, иначе солена глоба. Ще пазя децата от крадци и лоши хора.
   Мария: Аз ако съм президент, ще направя две неща. Първото нещо е да пазя децата на улицата от лошите кучета. Ще разреша да пипат само добрите, защото има и такива. Второто нещо, което ще направя е да се пазят децата от лошите хора. Добрите големи хора да пазят децата от лошите големи хора.
   Виктор: Ще направя така, че да опазя всички деца някой да не ги сгази и да не им се случи нещо лошо.
   Мартина: Първото нещо, което ще направя е да опазя децата от всички лоши неща. Ще ги пазя от пожари и земетресения, от наводнения и всичките там бедствия. Да не забравя и детските площадки. Искам да са по-големи.
   Катя: Ще издам заповед децата да не говорят с непознати. Ако някой им каже: Аз съм приятел с майка ти и баща ти...да не му вярват, защото може да ги отвлече. Под 12 години да не се разхождат сами, защото може да се изгубят.
   Дарина: Първо - за децата. Ще ги пазя от земетресения, крадци. За големите.. Когато са в банка и влезе някакъв крадец, да се слагат едни аларми, за да не може крадецът да открадне парите. За старите хора...Ако нямат патерици и не могат да си го позволят, ще им препоръчам да ми се обаждат и аз ще им изпращам пари с които да си купят каквото желаят. Още нещо за децата...Ще ги пазя от кучетата, които са болни, и ще обучавам бойни кучета, които да пазят децата.
   Симеон: Ако аз съм президент, първо ще пазя децата от лошите и крадците. Второ...Като Сашо...Ще измисля нещо за колите, да не пречат на децата да си играят, а на големите да се разхождат.
   Трето...Ще пазя хората от метеорити. /Преди няколко дни Симо каза, че искал да става космонавт!?!?/
   Децата са нашите миниатюрни копия. Те се оглеждат в нас и ние в тях...
   Протоколчик: Аз...Следва "подпис и печат"...
   Приятно четене...




  

Мдам. Това ми се падна някъде из късметите. Позамислих се, дали пък наистина е така. Защото какъв смисъл имат надеждата и търпението, ако само стоиш и чакаш нещо да се промени, а ти с нищо в поведението си не показваш, че работиш за тази промяна. Малко ми звучи като оня виц за човека, дето все се молел на Господ да му се падне шестица от тотото, досаждал му с вопли до такава степен, че Господ най-сетне не се стърпял и го попитал: "А фиш пусна ли, като искаш печалба?"