В памет на доц. Д. Димитров - Мастера | Предучилищна педагогика

Имаше един светъл човек. Човек, който обичаше тази общност и който й помагаше. Имаше. И вече го няма...

Няма го Нашият Почетен Учител.

Чест прави на Софийският университет, че с тази презентация ни напомни за него и за дирята, която той остави след себе си.

http://www.youtube.com/watch?v=qIjSmkZnEos&feature=share

Тук, на конференцията в Сандански, издателство "Изкуства" представи и последната книга на доц. Димитров: "Обогатяващото педагогическо взаимодействие в предучилищна възраст".

Настоятелно ви препоръчвам, колеги, тази книга-завет и завещание на Нашият Учител!

cover_DD.pdf

Добави коментар

Тагове

творци (1)

наследство (1)

теория и практика на предучилищното възпитание (1)

Категории

Интересни линкове

Събития

Трудово-правна взаимопомощ

Възпитание и обучение в детската градина /3-7

Коментари

konstantinaivanova преди 14 години и 1 месец

Благодаря на неговите колеги, че не са го забравили. Той остави неизличима следа в развитието ми като детски учител. Съветите, които получих от него никога няма да ги забравя. Благодарна съм, че съм се докоснала до толкова ерудиран Човек и Учител.

shellysun преди 14 години и 1 месец

Ина, благодаря, че се включваш. Когато изгледах филмчето, си помислих с тъга за всички недовършени замисли и дела, които остави нашият Учител. Замислих се, че всичко казано от колегите му е вярно. И почувствах нужда ние тук да му съградим паметник - с думите и спомените си за него, с разказите си за начините, по които ни е променял, с начините по които осъществяваме онова, което ни е оставил като завет.

За мен първото съприкосновение на живо с Димитър Димитров беше на първата обща среща на предучилищни и начални, организирана от блогери. Беше дошъл специално от Благоевгард, за да се види с нас, блогерите, пърхащите души, които вечно търсеха нещо, които не спираха да бълнуват за едно ново образование.Няма да забравя - заседна ми сърцето в гърлото като на ученичка, когато му подавах ръка. И си помислих: "Господи, как можах такъв голям залък да лапна - аз ли ще модерирам среща и ще високоумствам пред този човек? Боже, добре че Галя е до мен." Сниших се вътрешно доземи, имах чувството, че тревата е по-висока от мен и едвам-едвам смутолевих: "..приятно ми е, добре дошъл,..аз съм шели.." Няма да забравя усмивката и прегръдката, които последваха..и усещането, че с този човек се познаваме от векове. И така беше до последния момент, който изненада всички ни,.поне мен завари много неподготвена и срина учителския ми ентусиазъм за много време.

Благодаря ти, Учителю. Малко са такива като теб, направили толкова много и не получили нито ордени, нито пари. Но оставили жив въглен в сърцата на учениците си. За да предават огъня нататък.

konstantinaivanova преди 14 години и 1 месец

Запознаването ми с доц. Димитров беше първият ми учебен ден в университета. Той като автор на учебната програма на нашата специалност беше натоварен да ни въведе в специалността Предучилищна и начална училищна педагогика към Бургаския свободен университет. Това беше на 1. 10. 1995година. От този ден съм запомнила как той ни накара да извадим по един лист да напишем името си и ни помоли да отговорим на 2-3 въпроса за 10-15 минути. След това последва половин час почивка и когато се върна застана пред всички нас и съобщи, че от всички присъстващи в този ден 60 човека, само 37% са бъдещи учители. Това много ме изненада. И сега като се сетя, че от този първоначелен брой завършихме около 40 човека и от нас някъде за около 30 знам, че са се реализирали като учители, разбирам, че той е бил много прав. Ето това първото нещо, което съм запомнила за този човек и със сигурност няма да забравя.

ValiaDobreva преди 14 години

Много са срещите ми с Димитър Кр. Димитров. И реални, и "задочни". Ще разкажа за първите две.

1980 година. Последен, осми семестър. Нашият випуск е на финала на следването си. Предстои ни пробна практика и държавна практика.

С няколко колеги от групата сме при таблото пред Учебен отдел, на което е изнесена седмичната програмата. Шумно я коментираме и не обръщаме внимание на стоящи наблизо непознати лица.

От таблото четем на глас: IV група, музикален профил, практика, Димитър Кр. Димитров. - А? Този пък кой е? (Последен курс сме, познаваме всичките преподаватели и асистенти и изведнъж... непознато име. Пък и "вятърът" не е донесъл нищо за него от СУ. Той, "вятърът", до този момент все ни е носил предварително по нещо за всяко ново име, появило се в програмата).

Тогава облегналият се на прозореца срещу таблото мъж се приближи и само каза:

- Аз съм Димитър Кр. Димитров. И подаде ръка на всяка от нас.

Представяйки се, попитах:

- Вие от СУ ли идвате?

- Не - отговори той. Ще ви чакам ( в посочения на таблото ден) в ОДЗ ( не помня номера) в Бараково (квартал на Благоевград) в 8.00 часа. Предайте и на колегите си. Усмихна се и... си тръгна.

А сега де? Не идва от СУ, а от къде? Отгоре на всичко мъж ще ни води практиката, че и ще бъде ръководител и наблюдаващ на държавната ни практика! А! И още първия ден от пробната практика - среща в ОДЗ-то и то в 8 часа. О-оо, трябва да го проучим! И започна едно питане.... Някой от колегите беше стигнал до много важната информация , че е завършил СУ, специалност Предучилищна педагогика и че дипломната му работа е била "а бе нещо свързано с играта". " Ау-у, с играта!"- започнахме да се вайкаме ние.

В ОДЗ-то от 8.15 до почти 11 часа влизахме по групите и наблюдавахме режимни моменти. Работеха учителките.

- От следващия път, колеги, започва вашата практика - рече Димитров. Утринна гимнастика в I гр., занятие във II гр., СРИ в III гр. и музикално занятие в IV гр. Разпределете се сами, 4-те момичета да си вземат задачите и от утре (до предхождащия практиката ден), могат да идват при мен на консултация от ... до... часа в стая... Довиждане.

Господиии, що за късмет точно на нашата група! Че и СРИ! Та ние ще работим като музикални ръководители!

Някак си се договорихме за занятията и утринната гимнастика. Със СРИ никой не смее да се нагърби. То, играта, си е сложно нещо! По настояване на колегите ( бях завършила Полувисш институт преди това) ще ги провеждам аз. Повярвайте, ако имах време да пътувам до София, сигурно щях да изровя библиотеката на СУ, за да прочета и дипломната му работа.

Тайно се надявахме, че така, както не конферирахме наблюдаваното през първия ден ( "защото сигурно бърза да пътува за някъде"), няма да конферираме и този първи ден от нашата работа с децата. Конферирахме. 2 часа. Слушаше ни. И задаваше въпроси.

Дойде ред и на СРИ. Много, много въпроси. И след обосновката ми, и след мненията на колегите.

Накрая каза: - Колежке, много от времето за игра на децата загубихте, за да ги учите как да играят.

Урок в едно изречение, но за цял професионален живот. Помня го! И днес, Учителю, много дискретно присъствам в играта на децата и се намесвам, само ако възникнат конфликти.

Поклон, Учителю, за всичките уроци, които съм научила от теб:

- Не робувай на авторитети!

- Чети и мисли!

- Действай и аргументирано защитавай работата си! Много знаят как трябва, но никой не знае по-добре от теб как точно трябва с децата, с които ти работиш.

ValiaDobreva преди 14 години

Искам да благодаря:

На колегите му от СУ, ЮЗУ, ВТУ, за респекта към приноса на доц. д-р Димитър Кр. Димитров за предучилищното възпитание в България и неговата личност.

На Галя Трифонова, че качи презентацията тук веднага след мига, в който е разбрала че я има.

На Шели, че с идеята за "паметник от думи и спомени" ми даде възможност да напиша тук това, което пожелах в мига, в който изгледах презентацията.

На скъп за мен колега и приятел, доц. Веска Вардарева, за онова, което е направила, за да държим в ръцете си издадена последната монография на доц. д-р Димитър. Кр. Димитров.

На издателство "Изкуства", че е повярвало в мисията на такъв ерудит в областта на предучилищното детство като доц. д-р Димитър. Кр. Димитров и прави така, че идеите му да претворяваме не само ние, неговите студенти.

БЛАГОДАРЯ ВИ!

Anyqnkova преди 14 години

Митьо Димитров беше най-интересният и любим асистент за мен в Благоевград.Поклон!