Скъпи приятели,
Ето, че се налага да отворим приказка за методите и практиките за възраждане на местните, "квартални" общности - единственият истински двигател на равноправието и националното благоденствие. Ще пиша за тях главно, но не само, заради активното им участие в градежа и управлението на Местния училищен борд (МУБ), който коментирахме до вчера.
*
Кварталните общности, пълноценните отношения между близки и не чак толкова близки съседи са естествен, всъщност единствения устойчив, механизъм за управление на една територия. Именно те, а не демокрацията, даваща прекомерна власт в ръцете на "човека от телевизора" - жалък слуга на хората с парите и компроматите!
Следва моят превод на финалния текст на инициативата "Радикално допитване" на Питър Едърдейн и Антъни Пиншов от септември 2001 г. (стр.4 и 5 тук за разбиращите английски). Текстът трасира път, подсказвайки 12 дейности - на пръв поглед нищо особено, но в действителност безценни, фундаментални за създаването и укрепването на една хубава квартална общност.
Отварям скоба. Отивам да видя статистиките на канадската провинция Алберта, за да ти кажа за колко училища и колко ученици/деца се грижи един борд средно. Искам да ти покажа доколко един такъв орган е близо до хората, които обслужва.
Има ги, обаче никой не е отговорен за тях, не мислиш ли? Утре, с МУБ, на всички от местната общност ще са известни името и фамилията на хората отговорни за това положение.
синхронизирайте се утре, четвъртък 03 ноември 11 г., в 16:45 ч., на вълните на радио "Христо Ботев". 
Comments16
Това е процес, който дава твърде много власт на правителствени и партийни лидери, и който е съвсем несъвместим с духа и прилагането на демократичните принципи. Това овластяване е силно оръжие в ръцете на хора, използващи го за задоволяване на собствените си желания, вместо за откликване на онези на гражданите.
Крайният ефект от тази липса на граждански контрол е контрол, упражняван от корпоративни магнати, преследващи изключително краткосрочни финансови резултати, задължени от фирмените си правилници и върховенството на акционерите в някои страни. Именно това упражняване на власт – недемократично, безотговорно, повсеместно и нагло, действащо вече на глобално ниво, стимулира все по-задълбочаващата се глобална криза, обсебила днес целия човешки живот.
Това е криза, която продължава да унищожава крайно важни елементи от живото-поддържаща система на планетата - големи части от незаменими находища на ограничени природни ресурси, и е участник в повсеместния упадък на качеството на живота на много нива. Не на последно място, тя е композирала голям брой сили, които предвещават най-катастрофални последствия: от поредната световна война, през екологичен колапс, до тотален социален разпад, които би трябвало да са основни съображения на всички настоящи обществени политики.
Това е криза, която можеше да произтече единствено от безугледната деформация на правото да се вземат решения в човешките общества, и тя може да бъде преодоляна, ако тази деформация се коригира така, че това право да е наистина в ръцете на хората и тяхните квартални общности.
И... стига да се огледаме, да видим колко много са онези от нас, дето зяпат с отворени уста какво правят управляващите, но без да им минава през акъла, че сами могат да свършат нещо общественополезно.
Ето, за механизмите за затварянето на зяпналите усти и отвръщането на погледите от силните на деня, за връщането им към най-естествено - най-близкото ни обкръжение, за стимулирането на желанието да направим нещо наистина хубаво до/ пред/ зад дома си. За тях ще говорим (тези механизми са 12 според Пиншоф и Едърдейн).
За мащабното мислене... - то идва, според мен, с осъзнаването на настоящето, с проглеждането, с търсенето на отговор на безброй въпроси, които няма как да си зададеш, ако не се видиш като част от Всичкото. Това е безкрайна тема.
2. Проблем с мащабите: кои са хората в една квартална общност - тези чиито жилища са в квартала, тези които работят в квартала - независимо че живеят другаде, редовните клиенти на разните бизнеси в квартала, които нямат друга връзка с въпросния квартал.... или всички тези хора заедно? Общонстта е съставена от хора и хората са й най-важния елемент - преди всички останали (териотрия, комуникациии и пр.). Кварталът на съвременния град (60% от цялото население на света живее в градове) обединява много различни групи хора, които търпят чести промени и никак не е сигурно дали е добра единица за общонстен дизайн на дългосрочни устойчиви проекти за общностно възраждане.И се случва разните групи хора в един квартал да имат противополжни интереси - например паркингът пред една бизнес сграда да е нужен на едни - докато на други им е същот толкова нужно на това място да има детска площадка. Как ще решат чии интерес е по-обществено полезен?
BTW, относно кварталната демокрация и управление. имам следното питане към Новият ред. Аз съм жител на комплекс в широкия център на голям български град. На 2 минути път от моето жилище има Основно училище. В него учеше синът ми от 1 до 4 клас. Той сега е 11 клас и учи в Английската гимназия. Искам да кажа следното - изобщо не ме интересува състоянието на кварталното училище, просто защото синът ми отдавна завърши там 4 клас. Но значително повече ме вълнува трагичното състояние на т.нар елитна английска гимназия, в която сега учи той. Така, че как ще стане това, което иска г.-н Лазаров ??? Интересите ми относно образованието на детето ми изобщо не са в моя квартал.
Ааааа, сакън. То ако аз изработя програмата ще ме изгонят от града :-))))
Прощавайте. Искам да довърша превода си.
Ще оцветявам чуждия текст в синьо.
Не можем да очакваме, че ще променим продължаващото оскверняване на демокрацията, от страна на бюрокрацията и пазара, от днес за утре. Твърде често ние дори не поддържаме контакт със съседите си. И в търсене на промяната сме по-склонни да се влеем в масови политически организации – самите те част от проблема вместо от решението му, или в доброволчески инициативи като кампании „за мир”, за бездомните, или за спасяването на тропическите гори, където будни личности се опитват да открият себе си в едно морално гето, предимно приказвайки един с друг.
Един нов подход за повишаване влиянието на квартала изисква той, кварталът, да се концентрира първо върху собствените си проблеми и възможности за локална или по-широка социална промяна. Никой не може да е по-здрав от клетките, които го съставляват! Ние не ще можем да започнем промяната, ако не започнем да контактуваме пълноценно с хората в квартала си, и това означава, че имаме нужда да изнамерим и предприемем такива мерки, които правят възможно създаването и поддържането на пълноженни и живи общностни отношения.
За постигането на горното бихме могли да реализираме някои от следните инициативи:
"Местен училищен борд" вместо "Обществен съвет".