От всички натурални сокове по широта и разностранност на своето въздействие върху човешкия организъм сокът от моркови е абсолютен лидер. Неговото хранително и лечебно действие отдавна е било забелязано от хората и се използва от дълбока древност.

Защо сокът от моркови е полезен?

Нектарите и соковете от моркови са нискокалорични, а едновременно с това са богати на витамини, целулоза и минерални вещества. Съдържат провитамин А, витамини от група В и витамин С, подсилващи имунната ни система. Освен това са източник на целулоза, преди всичко на пектин, събират и изхвърлят от нашия организъм много токсини и вредни субстанции като напр. холестерола. Соковете от моркови са също така богати на калий, фосфор, калций, натрий, магнезий, желязо и манган. Една чаша сок от моркови дневно доставя необходимото количество калий, елемент регулиращ кръвното налягане и намаляващ риска от инсулт.

Защо соковете от моркови са изключителни?

Най-важната натурална съставка на морковените и морковено-плодовите нектари и сокове са каротеноидите, особено важен е най-активният от тях – бета-каротенът, от който нашият организъм си доставя витамин А, необходим между другото и за правилното функциониране на зрението. Благодарение на него очите се приспособяват да виждат на тъмно. Витамин А подсилва имунната система, а освен това влияе на здравето на кожата. Често го наричат „витамин на ръста", защото е необходим за правилното развитие на организма.

Защо пиенето на сок от моркови помага да запазите фигурата си?

Хармоничната композиция на съставките на морковените и морковено-плодовите нектари и сокове ни дава енергия. А съдържащата се в тях целулоза, не дразнейки нашия хранопровод, действа положително на храносмилането. Благодарение на това запазването на фигурата става лесно.

Защо диетолозите препоръчват пиенето на сокове както на младите, така и на по-възрастните хора?

Нектарите и соковете от моркови са вкусни и леки за стомаха. Подобряват храносмилането и доставят много активни натурални вещества. Съдържащото се в тях разнообразие от витамини и минерални вещества ни помага всекидневно да се грижим за здравето си както и да подсилим имунната си система.

Защо сокът от моркови е необходим за бременните жени и за кърмещите майки?

Защото той увеличава апетита, подобрява храносмилането, укрепва зъбите. Ежедневната употреба на 0,5 л морковен сок се равнява на 12 таблетки калций.

Защо морковеният сок се препоръчва и от народните лечители?

Тъй като в него се съдържат съединения, ефективни в борбата с микробите и оказващи заздравяващо и противовъзпалително действие, дълго незарастващите рани се промиват с морковен сок или се слагат компреси от сока върху болните места. Той има и болкоуспокояващо действие. Използва се също така при малокръвие, изтощение, хемороиди, стоматити и бъбречнокаменна болест.

Защо сокът от моркови се препоръчва и от лекарите?

- Натуралният морковен сок е способен да лекува язва и ракови образувания. Съществува мнение на специалисти, че дългото нервно превъзбуждане, особено в детска възраст, води до възникване на язви и ракови образувания. За тези заболявания допринасят негативни чувства като страх, гняв, ненавист, завист и др. Морковеният сок се счита за чудо в областта на лечението на онкологични заболявания.

- Заради високото съдържание на каротин той е полезен при лечението на инфаркт на миокарда.

- Високото съдържание на йод способства за засилване понижената функция на щитовидната жлеза.

- Системно трябва да пият сок от моркови хората, които се налага да натоварват зрението си, защото той пълноценно влияе върху оптическата система на човека. При недостатъчно хранене може да възникнат очни заболявания като конюктивит. При употребата на морковен сок тези заболявания изчезват, защото в него се съдържат вещества, необходими за химическото равновесие на организма.

- Съдържащите се полезни вещества влияят положително върху ендокринната система. Същестуват факти, които доказват, че употребата на морковения сок успешно лекува и безплодие.

- В комбинация със сок от спанак се премахва умората, чувството на безпричинен страх и безпокойство, защото напитката има очистващ ефект.

- Сокът от моркови е много полезен за децата, които изостават във физическо и умствено развитие. Той стимулира белтъчния синтез, подобрява кръвоснабдяването и насищането на тъканите с кислород. Повишава съпротивителните сили на организма срещу простуди и влияе благотворно върху израстването и развитието на детето.

И още:

Благодарение на здравословните и вкусовите си качества сокът от моркови влияе положително на здравето и самочувствието ни. Той е необходим за здравословния начин на живот и диета.

Съдържащият се в сока от моркови бета-каротин бързо регенерира кожата, благодарение на което тя става по-жива, по-деликатна и с изравнен тен.

Вкусът и ароматът на моркова ни придружават през целия ни живот. Всеки от нас в детството си е хрупал прясно обелен морков. Някога бабите ни първо са пасирали морковите, а след това са ги изцеждали през парче тензух.

Сокът от моркови трябва да стане част от менюто на всеки от нас. Изключително приятната му консистенция засища, а вкусът му тонизира и дава енергия.

Нектарът и сокът от моркови са най-вкусни в приятна компания, в семейна среда или сред приятели. Това бихме искали да дадем на близките си.

Рецепта за успешен семеен пикник

неделя сутринта, времетраене – минимум 5 часа

1 дядо шегаджия

1 грижлива баба

1 мило мамче

1 отговорен баща

1 щастливо дете

1 палаво куче

1 голямо одеало

1 удобна кола

1 кошница с лакомства

много бутилки сок от моркови

шепа добро настроение

Приготвяме всички необходими вещи. Качваме се в колата, закопчаваме коланите. Запалваме двигателя. Караме не повече от половин час, докато видим полянка, река и гора в далечината. Паркираме на удобно място. Слизаме от колата. Под голямо дърво намираме хубава сянка, опъваме одеалото, поставяме кошницата с лакомствата. Сядаме да починем, да си поговорим, да се посмеем, да се релаксираме. Ръсим шепа вицове. Пием сок. Освежаваме тялото и ума си. Слушаме шума на дърветата, наслаждаваме се на гледката. Не бързаме за никъде. Просто се радваме на живота.

Добър апетит!

Знаете ли, че...

… До XVI век морковът е бил бял, жълт, лилав. Оранжевият му цвят и голямото съдържание на каротин са получени благодарение на старанието на холандските градинари.

… Родината на това растение е Южна Европа, в района на Средиземноморието, където морковът е некултивиран вид. Древните гърци го познавали още две хиляди години преди новата ера.

… В древен Рим морковът е бил считан за афродизиак. На пировете на император Калигула всички ястия били приготвяни само с моркови, за да дадат сили на поканените гости.

… В келтската литература морковът е наричан “подземен мед”.

… През XVI ек, когато било модерно украсяването на шапки и рокли с растения, горната зелена част на моркова била много популярна заради интензивния си зелен цвят.

… С откриването на витамините се е повишил интересът към морковите. Във Великобритания правителството е провело мащабна акция, пропагандираща консумацията на моркови и пиенето на сок от моркови.

… През Втората световна война са били произвеждани бонбони, конфитюри и сладкиши от моркови. В Португалия до днес е много популярен мармаладът от моркови, а в Канада и САЩ - сладкишът от моркови.

… Първият сок от моркови е бил направен в Англия е се е наричал Carrolade.

… Най-големият отгледан до сега морков е дълъг 5.14 м, а най-тежкият 8.61 кг!

Рецепти със сок от моркови

Чист сок от моркови



За една доза са необходими около 2-3 моркова, които се пускат в сокоизтисквачка. Украсата на чашката е въпрос на личен вкус и въображение.

Сок от моркови и ябълки

Необходими продукти за 4 порции:

500 гр моркови
500 гр ябълки
няколко листенца кориандър

Приготовление:

Изцеждат се морковите и ябълките в сокоизтисквачката, смесват се и напитката се поръсва с листенца кориандър.

Сок от моркови и ябълки - ІІ вид

Необходими продукти за 250 мл:

2 моркови
1 ябълка
1 клонче от мента

Приготовление:

Нарязва се моркова на кръгчета, а ябълката - на парченца. Първо се пускат в сокоизтисквачката листенцата от мента, а след това и другите съставки. Украсява се с клонче от мента.

Сок от моркови, спанак и авокадо

Необходими продукти за 250 мл:

3 моркови
5-7 листа спанак
половин авокадо

Приготовление:

Изцеждат се соковете от моркови и спанак, слагат се в бленера заедно с авокадото и всичко се разбива.

Сок от моркови и цвекло

Отлична рецепта за укрепването на имунната система. В тази напитка особено полезни са бета-каротинът и антиканцерогенните вещества.

Необходими продукти за 1 порция:

3 моркова
1/3 цвекло

Приготовление:

Прави се първо сок от цвекло, после от моркови и след това се смесват в чаша.

Сок от моркови и джинджифил

Морковеният сок е сладък на вкус, но ароматът на джинджифила необичайно го оживява.

Необходими продукти за 1 порция:

4 моркова
джинджифил

Приготовление:

Морковът и джинджифилът се изцеждат през сокоизтисквачка, съкот се сервира във високо чаша и се пие на малки глътки.

Сок от моркови, цвекло и портокали

Необходими продукти:

На 2 чашки:
2 моркови
3 цвекло
1 чашка портокалов сок

Приготовление:

Изцеждат се морковите и цвеклото и се смесват с портокаловия сок. Сервира се.

Сок от кресон (мокреш), моркови и краставици

Този сок повишава енергията в организма, защото е богат на желязо.

Необходими продукти за 250 мл:

2 моркови
голяма китка кресон
половин дълга краставица

Приготовление:

В сокоизстисквачката се пуска първо кресона, след това морковите и накрая краставицата. Соковете се смесват в кана, сервират се в чаши и се украсяват с листенца кресон.

Сок от домати, моркови и чушки

Необходими продукти за 3 чашки:

2 червени чушки
3 домата
3 моркови
4 връзка магданоз

Приготовление:

Чушките се почистват от семената. В сокоизтисквачката се пускат доматите, морковите, чушките и магданоза.


Сок от моркови, домати и керевиз

Необходими продукти за 3 чашки:

2 домата
1 морков
2 пръчки керевиз
3 чаени лъжички свеж сок от кисел лимон

Приготовление:

В сокоизтисквачката се пускат доматите, морковът и керевизът. Към напитката се добавя сокът от кисел лимон и се сервира.

Сок от домати, краставици, моркови и магданоз

Необходими продукти:

3 домата
1 краставица
1 връзка магданоз
3 моркова

Приготовление:

В сокоизтисквачката се пускат доматите, краставицата, магданоза и моркова. Сервира се веднага.

Сок от спанак, моркови и мускатово орехче

Необходими продукти за 250 мл:

3 моркови
5-7 листа от спанак
прясно настъргано мускатово орехче

Приготовление:

В сокоизтисквачката се пускат първо спанакът, а след това морковът. Соковете се смесват в чаша и се поръсват отгоре с мускатово орехче.

Сок от моркови и зеле

Този сок е един от най-добрите сутрешни напитки. Зелето помага за правилната функция на стомашния сок и придава приятен нежен вкус.

Необходими продукти:

3 средни моркови
300-400 гр зеле
няколко стъбълца зелен копър
1 неголяма краставица

Приготовление:

Зеленчуците се измиват и подсушават. Зелето се нарязва на едро. Зеленчуците се пускат в сокоизтисквачката в порядъка от меки към твърди. Сокът се сервира в чаши.

________________________

Източници:

http://www.morkovi.com/
руски интернет

Ще дам няколко рецепти за напитката. Първо започвам от моята собствена, която сама съм си измислила – то не е много трудно.

Рецепта №1

Продукти:

1 банан

половин литър мляко

1-2 чаени лъжички мед

няколко капки лимонов сок

няколко бучки лед

20-30 мл охладено кафе (то е пожелание, може и без него)

Всичко това се слага в блендера (или шейкър каната, както аз я наричам) и се разбива на високи обороти.

Рецепта №2 (разпространена из българския нет)

Продукти:

половин банан

200 мл студено мляко

топка ванилов сладолед

1 суп. лъжица мед

Всичко се разбива в блендера.

Рецепта №3 (от руски сайт)

Продукти:

1 банан

1 топка сладолед

1 чаша бира

Всичко се разбива.

Рецепта №4 (от книгата на Асен Чаушев – „В света на кулинарното изкуство”)

Продукти за 10 порции:

1 л прясно мляко

10 банана

500 мл портокалов сок

50 г печени и настъргани бадеми

Всичко се разбива с миксер. Сервира се във високи чаши със сламка.

Рецепта №5 (алкохолен бананов шейк)

Продукти:

60 мл светъл ром

30 мл бананов ликьор

60 мл нискомаслено прясно мляко

3-4 капки гренадин

резенче лимон

прясно смляно индийско орехче

Смесват се всички съставки без банана и индийското орехче в шейкър с натрошен лед. Разклаща се добре. Прецежда се в охладена коктейлна чаша, украсява се с резенче лимон и се поръсва с индийското орехче.

За миналата нова година я сготвих по тази рецепта и си спомням, че всички останаха доволни от резултата.

Продукти за 8-10 порции:

1 голямо пиле или по 1 бутче на човек;

1 кг свински шол;

1 кг сурова наденица;

пушени гърди, пушена сланина или бекон;

2 глави кисело зеле;

чаша червено вино;

черен пипер;

За сърмите:

600 г кайма от телешко и свинско месо;

100 г бекон;

1 глава кромид лук;

кафена чашка ориз;

3-4 лъжици олио;

По лъжичка червен и черен пипер;

смлян кимион и сол;

зелеви листа.

Капамата се пече в гювеч – керамична теджера, която може да се купи от сергиите на Женския пазар.

Започва се от сърмите.

Нарязват се на ситно лукът и беконът. Изпържват в сгорещено олио. Добавя се измития ориз и след като стане прозрачен, се слага каймата. Обърква се добре сместа, така че да побелее месото от всички страни. Сипва се чашка вода, похлупва се и се оставя на котлона, докато оризът поеме водата. Дръпва се от огъня, добавят се 2 щипки сол (не повече, защото киселото зеле е солено), червения и черния пипер и кимиона. Сместа се разбърква и от нея + зелевите листа се правят 8-10 стегнати сърми.

Зареждане на тенджерата.

На дъното на съда се слагат кокалите от ребрата и се покриват със ситно нарязано кисело зеле. Свинското се нарязва на едри късове, наръсва с черен пипер и отново се покрива с малко зеле. Отгоре се поставя почистеното пиле или бутчета, наредени в кръг. Всичко това се залива с вино и се поръсва с шепа измит ориз. Сърмите се нареждат плътно една до друга и се покриват със сурова наденица, навита на спирала. Всичко се покрива с 1-2 цели зелеви листа. Слага се алуминиево фолио и плътно се притиска капака на съда. Вместо фолио капака може да се замаже с хлебно тесто, направено от брашно и малко вода.

Съдът се слага в студена фурна. Капамата се пече на 120E в продължение на 8-10 часа. Затова по-лесно е да се сложи да се пече през нощта срещу 31-ви и на сутринта ще е готова. За гарнитура са подходящи туршия или печени на фурна картофи. Върви с червено вино.

Още съвети:

При подреждането на продуктите трябва да остане празно място около 2-3 см Ако съдът се препълни, може да изкипи течността и неприятната миризма на изгоряло да се отрази на гозбата.

Ако се приготвя капама за повече хора, количеството ще се окаже малко, затова може да се постъпи по друг начин като се използват два съда. В единия ястието се приготвя по описания начин, но с тази разлика, че се слага минимално количество кисело зеле. Отделно в друга тенджера се задушава само зеле с малко нарязан на парченца бекон + черен пипер и олио.

Да ви е сладко! :) 

Поетична част

Гювечът е една зеленчукова симфония, кулинарна приказка, пътешествие в растителния свят, вълшебно съчетание от вкусови усещания. Гювеч би могъл да сготви всеки – и майсторът готвач, и начинаещата домакиня. Гювеч може да се прави и зиме, и лете, и в ранна пролет, и в късна есен. Той ще понесе отсъствието на почти всяка съставка и добавянето на нова. Ще прости липсата на точно съотношение между продуктите, ще даде простор на вашата фантазия и ще ви позволи да готвите с чувство и размах, а не заболи нос в дебелите готварски книги. (Защото тези книги ще ви предложат точни списъци на продуктите, грамажи и ясни указания, но не очаквайте да получите от тях емоция и вдъхновение.)

Гювечът е податлив на експерименти и няма да се възмути, когато например сложите брюкселско зеле в него, а с любов ще го приобщи в горещото си лоно – там, където вече блажено къкрят добре познатите едни на други моркови, картофи, зелен боб, бамя, чушки, домати, патладжан. А край печката се носи онзи неповторим зеленчуков аромат, облагороден от нежния мирис на босилек, чубрица, риган и майорана...

Гювечът има десетки разновидности и може да се приготви по стотици начини. С наслада го хапват и вегетарианци, и месоядни люде, присъства на трапезата и през пости, и когато се блажи. Гювечът не е претенциозен към съдовете, не изисква постоянно наблюдение – щом го сложите във фурната, не настоява през десет минути да го обливате със сос като някой капризен специалитет. Той не е представително ястие и надали ще го поднесете на по-засукани гости, но пък колко е вкусен, когато си го хапвате семейно, в задушевната компания на близки хора и бутилка вино...

Гювечът е моята гордост – според моя племенник аз го правя по-добре от сестра ми и от майка ми, а те готвят вкусно. Няма защо да скромнича, това ястие просто ми се удава! ;) Гювечът... Ех, гювечът...

Практическа част

Започваме с необходимите продукти. Само не очаквайте да ви изреждам: 600 г картофи, 2 глави лук, 300 г зелен фасул… Точно съотношение между количеството зеленчуци не спазвам, когато готвя гювеч. Съставките също варират – според наличността в хладилника, близкия плод-зеленчук и супермаркета. Все пак има три неща, без които не мога да си представя гювеча и без които никога не съм го правила: лук, картофи и домати. Освен тях в ястието слагам: зелен фасул, патладжан, моркови, грах, печени чушки, бамя. Ако няма патладжан, замествам го с тиквички, но не и през зимата, когато е сигурно, че те не са расли на воля в полето (всъщност може и да не съм права – не следя отблизо постиженията на съвременните технологии при съхраняването на продуктите). Последния път експериментирах с брюкселско зеле и на мен ми хареса, но на мъжа ми не – може би защото не обича сготвено прясно зеле по принцип.

Ох, сега все пак трябва да кажа нещо ориентировъчно за съотношението между продуктите, но ми е трудно. Ами картофите присъстват по-масово в моя гювеч, нарязвам поне две глави лук, защото той придава чудесен вкус на ястието, а от другите зеленчуци слагам едно към кесим :).

И тъй, задушавам почистения и нарязан лук с олио и малко вода в една тенджера. После добавям нарязаните моркови и зеления фасул. Тук трябва да се внимава с фасула, защото има различни сортове, които увират за различно време, т.е. преценете и съобразете колко време да го оставите на огъня. Накрая слагам картофите и бамята, прибавям сол, може и един зеленчуков бульон или една чаена лъжичка “Пикантина”. Междувременно доливам по малко вода, колкото да покрива продуктите на съответния етап от този тъй важен процес :). Внимавайте – не удавяйте всичко във вода, защото после има да чакате, докато тя се изпари във фурната!

Когато зеленчуците са полусварени, свалям тенджерата и изсипвам съдържанието й в тава, в която вече има настъргани домати, обелени и нарязани печени чушки и подправки: босилек, чубрица, риган, майорана, червен пипер... Патладжана обелвам и нарязвам в последния момент, понеже иначе почернява. Добавям още сол и олио, ако е нужно, разбърквам добре (ама наистина много добре) и хайдееее! – във фурната. Хубаво е тя да е умерена, за да имат време зеленчуците и подправките да обменят мисли, вълнения и най-вече – жизнени сокове. Обикновено, докато гювечът се пече, изваждам веднъж тавата и разбърквам онова къкрещото нещо в нея пак с горепосочената цел – продуктите по-тясно да си общуват. Ама няма какво да си говорим, комуникацията (между зеленчуците) е толкова важна за гювеча, колкото и за развитието на съвременното технологично общество. Ястието пребивава във фурната, докато се “изтищи”, т.е. докато водата се изпари от него и остане почти само на мазнина.

Има и хайлашки ;) начин за приготвяне на гювеч: всички съставки се слагат в тава, под фолио, което след омекването на зеленчуците се маха, а после се чака водата да се поизпари. Но не става толкова вкусно.

Вече чувам ръмженето на месоядните люде, за които стана дума по-горе ;). Ооо, те недоволстват! Сигурно защото пиша само за постния вариант на гювеча и не съм споменала думата мръвка при продуктите. Може, може да се сложи и мръвка, разбира се – и свинска, и телешка, но предварително трябва да се свари отделно, нарязана на по-едри парчета. Класиката – нашепва ми тук един човек, който много обича гювеч – била овнешки врат. Е да, обаче аз нито съм готвила, нито съм яла това ястие с овнешко и не мога да споделя преки впечатления. А бульона да не вземете да го хвърлите! Ще го добавяте, когато варите зеленчуците в тенджерата. Ако не стигне, вече доливате чиста вода. Свареното месо се слага в тавата – нали се сещате, когато всичко се обърква енергично, за да се получи в крайна сметка цялото, единното, неповторимото, т.е. гювечът.

Написаното в тази статия може и да е в разрез с някои теоретични кулинарни постановки. То е изцяло субективно – резултат от собствения ми кулинарен опит (проверено в практиката – твърде важно!) и емоционалното ми отношение към гювеча.