Здравейте. Напоследък забелязвам, че една много важна тема, която мен лично много ме вълнува, просто се подминава без да се правят усилия към по-добро. Става дума за Детската музика в интернет. Има я, но колко деца слушат и колко просто следят профилите на известните поп изпълнители в очакване на нови парчета? Моята идея е да се постараем да разпространим сред децата, учителите и родители музиката за деца, за да може да стигне до повече от тях, да бъде оценена и децата на България да растат не с вулгарните текстове на днешните поп песни, а с приятното звучене и предназначените за деца текстове на детската музика. Поради тази причина създадох колекция от плейлисти с детски песни - за животни, сезони, природа, семейство, училище, родина, приятелство и още други. Всички тези плейлисти можете да откриете в youtube профила ми: https://www.youtube.com/channel/UCjfihavp9pbnWb21HxERf2Q/playlists
По този начин целя да улесня достъпа до детските песни.
Ще се радвам да ме подкрепите и като погледнете прикаченото видео, в което разказвам за идеята си. Благодаря ви предварително! Много успехи на всички будни хора :)
Благодаря на всички български учители и ученици, които вече са гласували за български образователен ресурс на тазгодишните Едублог награди! Ако искате, а все още се чудите как, надявам се този пост да е от помощ. Можете да ни подкрепите - ето как: Отваряте линка, на него са номинираните 13 български образователни ресурси в 11 категории. Цъкате на "палеца" на всеки един ресурс. На първия ще изскочи апликейшън на Listli - потвърдете с фейсбук, (може с google+, twitter или Linkit) върнете се и пак и цъкнете на 'палеца', за да стане розов. Продължете по списъка така, че "палчетата" на всички номинирани участници да станат розови. Можете да проверите дали успешно сте гласували като цъкнете на всеки вот върху числото, което показва вота ( за първия ресурс уикито englishclassroombg в момента е 170) - появява се списък с всички гласували, ако сте там на първа позиция означава, че вотът ви е бил успешен. Имайте предвид, че всяко повторно цъкане на едно и също палче отнема вота, затова че веднъж е достатъчно. Днес 18.12.2013г. е последен ден за гласуване. Успех за всички български участници! Всички заслужават достойно място в тази престижна световна класация! Успех България!
В последните минути на отминаващия празник - Международния ден на майчиния език, ще споделя снимка от днес, която бих искала да предложа като тема за размисъл.
На тази снимка ще видите бяла дъска, на която учениците от по-горните класове са изписали примери за предпочитания от тях начин, по който те общуват в интернет: в социалните мрежи, форуми, скайп и т. н. Задача, която тяхната учителка е била поставила, за да установи как онова, на което учим децата в училище, се прилага от тях в писмената им реч.
Катанец, странното е, че масово учениците ни пишат на латиница, сякаш кирилските букви са им чужди и несвойствени и някак се обезсмислят усилията на учителите по отношение на ограмотяването на децата.
Явно на учениците им е по-удобно да пишат на своя език с чужди букви, но пък прочита на текст, написан на шльокавица, ужасно много затормозява зрението и разбирането му. Лично аз, обикновено пропускам и не чета такива писаници.
Като се замисля, всички онези, които пишат с латински букви, имат кратки и шаблонни изказвания, стигащи до две-три изречения, не повече. А писането на текстове, и то на добри текстове, е една от най-високо интелектуалните човешки дейности.
Първо - тук не става ясно точно как е поставена задачата (сами знаете, че това е изключително важно).
Второ - Аз съм голям противник на писането на който и да е език на несвойствена за него азбука (особено, когато е роден език). НО по-страшно от писането на български на латиница е неграмотното писане...
Утре си вземете камерите на училище и заснемете 21 секундно клипче с децата, с което да отправите своето послание в полза на мира. Проектът е световен, а идеята е да се направи един общ клип от всички изпратени видеа от цял свят, за да се отбележи деня на мира на 21 -ви септември. Тука повече за проекта. Разпространяването на видеата става чрез Dropbox , но ако вие се решите на участие постнете го тук в коментариите чрез You Tube, а аз ще го предам нататък. Не забравяйте да упоменете кои и откъде сте на самото видео. Може и на роден език - така казаха организаторите. Срокът е до утре, но аз писах мейл, да изчакат българското участие до понеделник. Надявм се за нас да го направят, тъй като днес е първият ни работен ден с децата. За да ви ориентирам , поствам това, което досега съм получила в моята Dropbox папка. А това тук е нашето участие - кратка и дълга версия. Ще се радвам да покажем на света нашето пословично миролюбие...и креативност:) Знам, че идейно сме много по - напред, нали?
Ако работите тази учебна година по издателство "Просвета" и все още си нямате разпределение, ето къде е сайтът и ето как може да си вземете разпределението, което ви е нужно. Професоре, всеки въпрос, съдържа отговора;) Не се чудете, Професорър ме попита, аз кликнах, а той отговорът там бил :)))
Всяка година се избират най - добрите образователни wiki - та от Еду блогс. Само за информация да поясня, че това са web-странички на учители от цял свят, където те споделят всички аспекти на своята работа. Тези са тазгодишните номинаци:
Best Educational Wiki 2010
Here’s the shortlisted nominations for Best Educational Wiki
Зашо ви ги показвам ли? Лично на мен ми беше много интересно да ги обходя. Някои от тях навестявам често, защото има какво да науча. Надявам се на вас също да са ви полезни. Тук можете да гласувате за вашия избор. Аз гласувах за 4 и 13.
Когато един човек те излъже веднъж, не е приятно, но не го отхвърляш и продължаваш да му се доверяваш.
Когато същият човек те излъже втори път, отново се опитваш да оправдаеш постъпката му – че може да е било някакво недоразумение, или да е било неволно. Макар че известната теория (която винаги се потвърждава) гласи, че ако те излъжат втори път, винаги има и трети.
Да, обикновено има трети път, при който вече – няма как! - ти самият проглеждаш, осъзнавайки, че човекът има проблем. След четвъртия, петия път и нататък уважението към него започва да намалява до степен той да не бъде забелязван, сякаш е прозрачен.
Общо взето така се развиват нещата при мен, тъй като не ми е присъща детската наивност – натрупала съм достатъчно много житейски познания за света и хората. Естествено - няма да седна да тръбя на всеослушание кой какъв е – лъжец, манипулатор, подлец, интригант и т. н., тъй като е под достойнството ми. Е, мога да поплача на нечие приятелско рамо, че съм била подведена, и толкоз.
След n броя лъжи човекът, който ме е разочаровал, спира да съществува за мен в качеството си на значима и стойностна личност, без значение кой е той, какво положение заема в обществото и с какво име се ползва. Явно това, моето, е нещо като защитна реакция против последващи разочарования. Ако с въпросния човек ме свързват делови отношения, въпреки промененото си отношение към него, запазвам любезния си тон на разговор при общуване. Нямам право да го съдя, нали?
Смятам обаче, че без доверие е невъзможно да се общува. Изгубвайки го, ние късаме връзка, разрушаваме приятелство, съсипваме бъдещо ползотворно сътрудничество.
Прави ми впечатление, че голяма част от хората не преживяват така тежко (като мен) лъжата с нейните многобройни и разнолики проявления. Не й обръщат специално внимание, особено ако тя не е свързана с някакво лично ощетяване – морално или материално. Някак си, като че ли ние, българите, които живеем във време на икономическа и духовна криза, сме попретръпнали спрямо отрицателните прояви в живота. Може би, защото ги срещаме на всяка крачка и нашите сетива неусетно започват да се притъпяват.
Лъжата, като грозно и недостойно явление, не само е един от инструментите на държавната ни политика и управление, не само е оръдие на медиите, чрез което те манипулират поднасяната информация, но, за жалост, лъжата е пуснала дълбоки корени в нашия живот и във взаимоотношенията между обикновените хора, каквито сме ние всъщност. Казвам „за жалост”, защото съм убедена, че няма нищо по-красиво и топло от искреността между човеците!
Темата за Лъжата и нейния прекрасен антипод – Истината ме вълнува по принцип. Отвреме-навреме сядам и написвам по нещичко, защото изпитвам потребност да го изразя с думи. Преди няколко месеца написах това: Видове лъжи.doc. А още по-рано ето това: В името на истината.doc.
Учител съм и като такъв особено много държа да възпитам учениците си силно да обикнат истината и да й служат. Те знаят, че категорично отхвърлям лъжата, и постепенно, общувайки по-продължително с тях, моята твърда непримирима позиция се превръща и в тяхна.
През последните дни, под влияние на размислите ми по темата, потърсих да науча какво казват великите умове за Истината. Питах се дали тя е била толкова значима за тях, колкото и за мен. Направих клипче, в което събрах онези техни сентенции, които ми направиха по-силно впечатление.
Дирейки информация по темата, попаднах на 14-те заповеди на Буда, които са много популярни в руския интернет, но у нас явно не са преведени. (Някои от тях много си приличат със съветите на майка Тереза.) Ето ги и тях, преведени от мен.
И накрая… Толкова е кратък живота ни, че не си заслужава да се изгубваме като хора заради желанието си да се домогваме до облаги и слава и да се представяме за такива, каквито не сме…
Няма нищо ново под слънцето. Коя е истината , как да я открием и да я практикуваме е казано в Библията. Там е истината. Там ще открием отговорите на всичко, което ни вълнува относно нея. Липсва ни вярата в Бог и обичтта ни към Него. Не Го слушаме, не уважаваме съветите и уроците Му, не изпълняваме заповедите Му и си правим каквото искаме по човешки. Това според мен е нашата трагедия и всички злини и лъжи са вследствие на безверието ни.
tabakova wrote :
Искрено се радвам, че все още съществуват такива хора. Вече си мислех, че нещо в мен е сбъркано или че еволюцията ме е подминала. :)
И аз така си мислех, но след тези два коментара тук и още няколко в една друга общност, се оказва, че все още има хора, с които да си приличаме по отношението си към Истината и Лъжата. Което си е повод за радост :)
Прекрасна българска песен! Вечна и незабравима! Силна и много вярна песен.
Ти закъсняваш понякога истино, но винаги идваш при нас! - Толкова е вярно това, че настръхвам. Струва си човек да се замисли - истината рано или късно излиза наяве и човек трябва да си плати за лъжата. Няма да го отмине. Историята ни е дала много примери за това. А и в живота на всеки човек има доказателство за казаните думи в песента. Истината ще ни освободи и спаси. Помните и кой е казал тези думи? Когато имаш мир със себе си и си спокоен, значи ти си в истината.
Тази сутрин докато си сърфирах из нета се натъкнах на една статия за дебатите, които един американски ежедневник е предизвикал сред американското учителсво и общественост. Проблемът ми се видя твърде сходен с този, който нашего брата бг учителят ще има в най - скоро време (притчата за коня и жабата ви е известна), че чак се и поуспокоих, че тенденцията за гърч на интелегенцията явно е повсеместна и в световен мащаб ;) Това в рамките на шегата...
Проблемът обаче тропа на вратата: (попреведох тук каквото можах, за да се запознаете и вие и да помислим заедно)
*как е най- добре да бъдат оценявани учителите (с днескашна дата и при наши условия)
*критерии за оценка (стана ясно, че американците все още ги търсят, ние намерихме ли ги?)
*свеждането им до знанието на обществеността (какво става с авторитета на учителството като цяло или как това да се случи, ама без жертви?)
*синдикатите (нашенските где са в такава ситуация и да чакаме ли помощ от тях?)
Не знам доколко ще ви провокирам, но аз сериозно се замислих...
Ето един свързан въпрос "Колко струва добрият учител?" ... и отговорът на едни старателни британци по въпроса: "скъпо". Най-скъпи са най-добрите детски и начални учители....
Колеги, имам нужда да разреша следния казус: от 9 август в училище имаме нов директор. Той има ли право да ни увеличи заплатите от 1 август - при условие, че тогава все още е бил предишния директор? Всъщност дали изобщо може да ни увеличи заплатите?
Колеги, днес имахме удоволствието да присъстваме на обсъждането на проекта за нов ЗНП в Пловдив. На срещата лично присъства министър Сергей Игнатов. Министър Игнатов декларира, пред участниците в кръглата маса, че мнението на заинтересованите ще се вземе под внимание. Като изключим закъснението близо 2 часа, и хвалебствените слова на някои директори, струва ми се направените предложение бяха не само на ниво, но има вероятност и да доведат до желаните промени.
Онова, което ме притесни, бе всеобщото мнение, че едни учебник е по-добър вариант от сегашната възможност да избираш измежду няколко варианта по един предмет. Струва ми се изказаните доводи по този повод, че в някои учебници, например по физика, липсвали два дяла, могат да бъдат разрешени и не чрез такива кардинални промени. Един учебник не унищожава ли правото на избор и възможността авторските колективи да се конкурират по между си, като така създават по-стойностни продукти.
За съжаление не можах да дочакам края на обсъждането, но силно се надявам, че мнението на обществеността този път ще бъде взето под внимание.
Here’s the shortlisted nominations for Best Educational Wiki
Comments