В общността цари коледно настроение - ЧУДЕСНО Е!!!
Аз искам да ви предложа няколко материала за наближаващ празник - ВЪВЕДЕНИЕ БОГОРОДИЧНО - Ден на християнското семейство и младеж.
Този много топъл празник, като чели е пренебрегван напоследък, а има такива светли послания. Мисля си, че трябва да му отдадем нужната почит и да възродим неговия дух. Смятам в петък- 21 ноември да изпратя на родителите по една такава картичка Ден на християнското семейство.doc, а в часа по роден край да предложа на моите първокласници тази презентация ден на християнското ВЪВЕДЕНИЕ БОГОРОДИЧНО.ppt и тази наистина хубава песничка 391364.mp3/ изрових я от интернет/.
Вероятно ще ги заведа на черква след часовете. Ако успея да снимам ще публикувам клипче в сайта на класа и тук...:)))
Тони, благодаря ти за поздрава и за чудесните материали! :) Сигурна съм, че хубавото настроение в образователните общности ще се запази завинаги, защото всички ние, които обичаме училището и уважаваме учителската професия, се стремим да го създаваме и поддържаме.
О, не очаквах в "по-голямата" общност такова одобрение!!! Много Ви благодаря, Колеги!!!
Куини, харесвам тази част от годината, защото има много семейни празници, които създават уютна атмосфера. Когато дойде средата на ноември ми замирисва на детство....:))), затова се старая да поднасям толина и положителни емоции на всички около мен, особено децата, защото искам след години и те да усещат дъха на детството по това време на годината....
„ Компютърната война” у дома взима застрашителни размери. Конфриктът се разраства и е на път да прерастне във” въоръжен сблъсък”.Затова аз влизам в ролята си на ООН и решавам да въведа някакъв ред в „територията”, която всеки смята за своя. Първата решителна стъпка е да направя график на „владеене”. На отпора, който ми дават” враждуващите страни”, даскалски вдигам пръст и заявявам на сина си, който е бъдещ деветокласник, че трябва да започне да чете литературните произведения за девети клас. Той ме поглежда ужасено, а аз се запътвам към библиотеката, вземам първата книга, която ми идва на ума от списъка и му я връчвам. „Илиада”! Той сърдито се тръшва на дивана, но все пак отваря книгата. Дъщеря ми, бъдеща първокласничка, бързо си „обира крушите” и се затваря в детската стая. Аз доволно се настанявам пред компютъра – най-после ще мога необезпокоявана да странствам във виртуалното пространство. Но не минават и няколко минути и синът ми ми навира книгата пред очите, заявявайки с типичната за възрастта си наглост, че тази книга той няма да я прочете. „Защо?”- вероятно в този момент и баба Яга е била по-симпатична от мен. „Защото, това е тъпо, безинтересно и нищо не схващам”.Позор! „Цунами” от гневни думи и упреци се стоварва върху тинейжърската му глава. Между тях е следната реплика:”Никога няма да видиш по- висока оценка от четворка, ако не четеш литературните произведения!” Изреждам отличниците в класа, давам ги за пример и предполагам, че те вече са прочели Омировото произведение. Той ми отвръща „Глупости!”. Сега вече съм на път да го „изям”. Усещайки заплахата от „атентат”, синът ми смекчава тона и тогава чувам нещо, което ме втрещява: „Мамо, и те/отличниците/ няма да я прочетат. Просто ще си назубрят материала, за да „минат” за шестица. Но, ако поискаш да ти я разкажат, ще ти разкажат толкова, колкото и аз. Само, че аз няма да излъжа, че съм я чел.” Занемях.Доводите ми свършиха и „бих отбой”. Накарах го да си избере книга и все пак да почете. Избра някакво криминале и се отправи към стаята…А аз останах да размишлявам, как да го накарам да прочете „Илиада”. Та това е световна класика!!!!И тъй като нищо не измислих реших да попитам вас…. Как да мотивирам сина си да прочете задължителните произведения от старобългарската и старогръцката литература????
Р.Р : Една приятелка ме посъветва да гледа филма „Троя”. Незнам…???
Филмът е добра идея. Случва се да полюбопитстват за текста като имат вече визулана предства от сюжета. Обаче е доста рядко явление.
Другото което съм чувала (ама не го мога щото не познавам добре компютърните игри и ти също вероятно) е да му кажаш, че на нам-си коя си разработчиците й се вдъхновявали от Илиада. и става нещо като приключение - да откриеш приликите и разликите.
Трудничко стана наистина. Едно време, като спорех ожесточено с нашите по въпроса защо трява да се учи - няма нужда да казвам в конфигурация тийнейджър-родители, коя страна на каква позция е в такъв спор, майка ми ме разби с простия аргумент "защото образвоанието е едно от двете неща, които никой не може да ти отнеме, независимо какво правиш с живота си, докато си жива. другото е нашата с баща ти обич. но тя ще трае докато сме живи ние". Изведнъж ми се видя тобкова специално нещо ученето, че споровете по този въпрос секнаха. Продължиха по други "горещи теми". Само че, тогава не си спомням да имаше съмнения дали училищното и университетското образование са каквото трябва да са. Не че са били съвършени. Просто не се обсъждаха алтернативи. Страхувам се, че днес този аргумент вече не помага.
Всеки родител познава добре своето дете и може би нашите съвети няма да свършат работа! Мога да споделя как мотивирах дъщеря си да прочете "Хамлет", след като тя категорично отказа да чете "този тъпия""!Вечерта заедно с двете ми дъщери започнах да чета "Хамлет" на глас, артистично и изразително, както казвахме в миналото.След малко тя поиска да си го чете сама, но малката не и позволи, поиска от сестра си да го четат заедно.Сигурно за момчетата трябва друг подход, може би ако обича историята добре ще бъде да потърси развитието на военното изкуство; митологията в произведенията или нещо друго.Не започвайте с филми - образът е на по-ниско познавателно ниво от понятието, не го учете на лесното, за да не му бъде трудно после.
Аntoineta, не знам дали подходът ми беше правилен, но ще споделя. Лято, село, много деца, повечето от които момчета... Можеш да си представиш дали синът ми въобще се е сещал за книга. Един много горещ ден, го помолих да почете ,, Хъшове" докато си почиваме следобед. Взе я колкото да не противоречи и аз с някаква друга книга следя дали чете. Наложи ми се да свърша нещо друго и излязох. След близо два часа излезе и думите му бяха: ,, Ама тя била интересна ,бе майче! Отначало не беше толкова, ама после..."
Беше прочел цялата книга за два часа. Оттогава четеше книгите поне до половината и ако не му станеше интересно ги оставяше. Но все пак имаше някаква представа от герои, действие и т.н.
А относно компютъра разрешението е - два. И ние в началото се дебнехме кой първи да седне, но сега всеки си работи на неговия. Е, той е студент и работата, която върши е по-различна от моите занимания, но има мир и спокойствие. Успех!!!
Хахаха :))) Браво! Много свежо написан постинг :) Вярно, че е темата е сериозна, но пък формата на поднасяне много ми харесва :)
На въпроса ти как да стимулираме прочитането на задължителните произведения от световната класика, които звучат напълно непонятно на учащите, ми е трудно да отговоря. Едно нещо трябва преди всичко да е разбираемо, за да бъде прочетено, и щом това условие не е изпълнено, е налице едно голямо насилие спрямо децата, което има обратен ефект и води до нежелание да се четат книги.
На мнение съм, че когато някой пише хубаво, това непременно трябва да му се каже, за да е наясно и да бъде стимулиран да продължи. А на теб писането наистина ти се удава, и то много. И понеже разбрах, че синът ти също влиза тук, искам да му кажа (понеже е по темата), че една от причините за това, че майка му пише чудесно, е фактът, че тя преди това е прочела много книжки :)
Чудя се доколко възпитателно би било в такива случаи да се прибягва до някакви материални стимули спрямо упорстващите тинейджъри... Не за друго, а защото все пак класическите произведения е хубаво да се прочетат. Разбира се, четенето трябва да е придружено с необходимата помощ от страна на родителите при тълкуване на трудните за разбиране пасажи.
Материалните стимули понякога действат, но те имат пристрастяващ ефект... След време родителя започва да чува ултимативното "Ще направя еди-какво си, ако...." и следва поредното изнудване.
Хубаво е да разберат/ незнам как/, че някои неща просто трябва да се свършат, независимо дали им харесват или не... Защото такъв е животът...
Напълно си права за пристрастяващия ефект на материалните стимули, към които много бързо се привиква. Не съобразих за тях, защото, честно казано, не ги ползвам. Но пък много родители, може би даже по-голямата част, ги използват.
Не ги упреквам. Напрегнатото и тежко ежедневие, ежеминутната борба за оцеляване, често пъти така ни изстисква, че сме неспособни да общуваме нормално дори с най-близките си... За това материалният стимул е по-лесния начин.
Чудесен постинг! И аз съм имала подобен проблем, но като учител по литература. Винаги съм държала учениците да прочетат произведението, защото това означава, че го правят за себе си. А ако прочетат нечия разработка за произведението, го правят заради много причини, но не за себе си. Както правилно е отбелязала майката на Мария, това, което докосне сърцето и ума ти, никога не може да ти бъде отнето. А не вярвам нечии чужди мисли за "Дон Кихот" или "Хамлет" да ги запомниш повече, отколкото своите собствени разсъждения, емоции и взаимовръзки, породени от досега с оригинала.
Има обаче един друг проблем. Напоследък си мисля, че пубертетът (особено на днешните деца) едва ли е най-подходящата възраст за изучаване на тези творби. Това обяснява защо повече момичета, отколкото момчета (при тях пубертетът малко закъснява) могат да бъдат накарани да ги прочетат. Защото едва ли ще можем да заинтересуваме деветокласниците със страданията на Хамлет, ако самите те имат емоционални проблеми, на които никой възрастен почти не обръща внимание.
В очите на нашите деца и ученици може би излиза, че нас повече ни интересуват проблемите на един измислен литературен герой, отколкото дали нашето собствено дете не е предадено от приятел или разочаровано от първата си любов. Не знам дали съм права...
Ела, това се опитвам да кажа на хората от моето поколение и на това преди мен. Често пъти влизам в спор, защото отговора обикновено е "Стига си ги защитавала. Ние също сме били в тая възраст и никой не се е съобразявал с нас!". Да, ама НЕ!!! Времената се менят, менят се и нравите... Животът на 21 век е много по-различен от този преди няколко десетилетия. Информацията ни залива от различни пътища, общуването е не само вербално, но и виртуално, а то носи своите положителни и отрицателни страни. Ако искаме да общуваме пълноценно с децата си, трябва да разберем и откликнем на нуждите им. Принудата и авторитарността днес са неприложими, защото рискуваме да загубим доверието им...А всички знаем до какво води това...
Относно класическата литература, продъжавам да съм на мнение, че "Антигона", "Илиада" и т.н. не са най-подходящите литературни произведения за 15 годишните. Макар, че НИЕ прочетохме Омир..., но с моя помощ, с много разяснения и допълнителна информация. Дали съм успяла ще каже колежката, която му преподава по литература...
Именно, именно - точно това имам предвид. Бях учител по литература почти 10 години. В момента сравнявам нашата с американската образователна система (имам две деца на 5 и 7 год.) и това непрекъснато ме води до сравнения и до мисълта, че щом нещо очевидно не работи, трябва да се промени.
Какво имам предвид: 1. не казвам, че учебната програма трябва да се опрости до степен да няма никакво интелектуално предизвикателство за учениците. Просто има възрасти, подходящи за различни неща. Както едно дете се учи да говори на определена възраст, и ако това не стане тогава (напр. отгледано е от животни), то никога не се научава да говори пълноценно; така от 7 до 18 год.у децата се проявяват различни интереси. Защо да вървим срещу природата? Не е ли по-добре да я използваме?
2.От целия океан световна класика някой някога е решил, че петнайсетгодишните трябва да изучават точно това. А защо не нещо друго? Пак казвам - има хиляди произведения ,които ще са подходящи, с огромна вероятност да са интересни за децата (т.е. да бъдат прочетени и разбрани). Толкова ли е страшно да ги накараме да учат нещо, което ще им е интересно? Защо трябва да мислим, че само насила става хубост?
3. аз самата смятам, че е важен резултатът от обучението по литература, а не добрите пожелания на пишещите програмите. Мразя зубренето и преписването и не съм го поощрявала в работата си. Но също така съм прочела достатъчно книги и имам достатъчно практически опит, за да знам, че ако едно дете не се интересува от нещо, то ще намери начин да мине по линията на най-ниско съпротивление. Никой не печели от това.
Има само няколко неща, които един ученик трябва да може да прави по БЕЛ на изхода на последната си година в гимназията: --да говори и пише грамотно на родния си език --да има емоционалната и социална култура, позволяващи му да разбере това, което учи (за да не се налага да го зубри) --да е чел повечето творби и да може САМОСТОЯТЕЛНО ДА РАЗСЪЖДАВА по проблеми, свързани с тези произведения --да може да спори и убеждава говорейки, а не удряйки някого
Ако този ученик не умee това, каква е ползата, че в образователната ни програма са записани за изучаване всички тези прекрасни литературни произведения???
Поздравявам те, че се осмеляваш да провокираш размисли по повод на едно статукво, което рано или късно ще се промени...
Мале що тонове нерви, ядове, надежди, пророчества похабихме с тия матури! А то било "фасулска" работа. Как се проведоха дългоочакваните изпити ще разкажа, използвайки освен собствените си впечатления и личния опит на двете ми дъщери-зрелостнички.
Най-напред: Подготовката. Комай ние, родители, баби и дядовци се шашкаме повече. На мнозинството ученици "не им пука". Четат малко, подготвят се разпиляно. Доста от тях изкараха хубави оценки на предварителните изпити в различни университети. Вече си знаят и факултета, и специалността. На матурата 3 или 6 - голям "праз"!
Друга част пък няма и да кандидатстват тази година. А догодина подобни недоносени изпитчета вероятно няма да зачитат никъде. То и тая приемна кампания престижните университети (СУ, ПУ, ВТУ) приемат по оценките от матурата за броени специалности и то доста непрестижни, за които не стигат кандидати. (Прочетете статията "УНСС даде "червен картон" на матурите") Тоест в тези специалности се приемаше миналата година по документи, сега по оценка от матура - нищо ново под слънцето. Някои резонно ще възразят, че оценките от матурите се изчисляват в общата оценка от дипломата. Но ВУЗ, който приема по общ успех няма! Хората ги интересуват оценките по съответните предмети за балообразуване.
Второ: Организация: Сравнително добра, без нерв и напрежение.
Първата матура по БЕЛ се провежда в даскалото, което завършват учениците, а втората задължителна в друго училище. Но освен, че двете ми дъщери заминават в противоположни краища на града, освен квартала, нищо не е различно. В двора на съответното училище кротко се събират групички младежи и девойки. Много от тях са още "вчерашни", но не и агресивни. Някои (от махалата вероятно) демонстрират недвусмисленото си отношение къв Държавния зрелостен изпит с анцузи и развлечени къси фанели. Други идват с мерцедеси и облечени като за абитуриентския бал. Лениво застават на определените места. Прозяващи се даскали и окъснели квесторки (откога не съм виждал млад учител!) небрежно преглеждат документите на входа и ги настаняват по стаите. Закъснели ученици се допускат без проблеми и излишни заяждания. Но да прибавим и един детайл. И в училището на дъщерите, и на други места е имало ученици, запознати с изпитните варианти от предната вечер (Прочетох коментар за това и в dir.bg). Жалко за хвалбите по "секретността" и "железните правила"! Явно като в близкото минало някои са "по равни" от равните.
Атмосферата по време на "съдбоносния" изпит: Дружеска, в най-добрия смисъл на думата! Независимо, познати или непознати (да не мислят тъпаците от МОН, че ще преборят ученическата солидарност с размествания по училища!) децата бързо оформят "творчески ядра". Веднага се "надушва" кой е по знаещия по определен тип въпроси (граматически, литературни, фактически или аналитични). Правилните отговори се разнасят безпроблемно по масите в стаята чрез пошепване или бележки. Ако има грешни такива (а то сигурно има!) и те ще са колективно грешни. Но така е при тестовете! Я пробвай да подскажеш тема по литература! Квесторите "разсеяно" зяпат през прозореца или си говорят по житейски проблеми. Едва когато шумът се усили над определени децибели правят забележка. Посланието е ясно: "Помагайте си, но не демонстрирайте!" Мнозина в "мрежата" възразяват срещу факта, че в селата и малките градчета предвид родово-патриархалните традиции се е преписвало "като за световно". Споко, и в големите градове е почти идентично.
Съдържанието на изпита в "сините" пакети: Поносимо. Не че липсват въпроси с неточни формулировки или недомислени условия. Не само 30-ти въпрос е зададен некоректно! Ами примерно на 20-ти може да има 3 верни отговора. И точните антоними на въпрос 38-ми май са въпрос на субективна преценка! (всички пож БЕЛ) Все пак въпросите с отговори тип "по-верен от верните" са сравнително малко. Или по-малко от очакваното като си знаем "нивото" на експертите в МОН. Произведението за анализ и темата по история също са благодатни ( "Шибил" и "Берлинският договор"), но.... като не са ясни критериите винаги ще има място за субективизъм. А нали някои хора се тупаха по гърдите, че точно него ще избегнат с тази изпитна система!
Епилог и прогноза: Този път по изключение ще се присъединя към очакваното. Слаби оценки почти няма да има. Шестици - малко. Основната част от абитуриентите ще изкарат между 4 и 5.
Мошеникът с очилца и заобикалящите го плазмодии ще дадат щастливи интервюта за "успешното провеждане" и "епохалния" миг в образователната система. Ще се опитат да ни внушат, че от училищата излиза едно грамотно поколение. Но ние добре знаем, че не е така.
Парите от европейски фондове са "усвоени". Някои (малцина!) учители добре се нагушиха от частни уроци. Издатели като моите продадоха и ще продават помагала в чудесни тиражи. Матурите струвха прескъпо на държавния бюджет: 5 милиона лева официално! http://bglog.net/Obrazovanie/19641#89726
Няма да ви убеждавам колко са лоши матурите. Но съм убеден, че в този формат са "декоративни" (определението не е мое!) и абсолютно излишни. Поредният неуспешен експеримент.
Благодаря ти за външната оценка, много е важно да се знае, особено на бивш колега визията...
Но мен ме мъчи голямо разочарование от гилдията този път...
Ние сами си "побългаряваме" живота - после все някой ни виновен!
Защо трябваше масово да се оставят децата да се консултират помеду си?
Питам всички квестори? Как е възможно да се оставят зрелостниците масово да преписват помежду си, консултирайки се, шушукайки, че даже и опитвайки се да им помагат както могат... Нима сме толкова робско племе, че още се "съюзяваме срещу властимащите, понеже винаги сме прецакани"...?! Докога така? ...
С какво си мислим, че помагаме и на кого... По този начин децата преписват и грешките на съседа, а може неговият си отговор да е верният! Като даваме възможност да се преписва, учениците получават посланието, че това е правилният начин, защото им го поднася официалната институция - училището - и утре на работното си място ще бъдат същите формално изпълняващи задълженията си работници...
По този начин ги лишаваш напълно от възможността да се измерят с един общ национален критерии и достойно и почтено да разберат къде се намират като познания спрямо него. Масовото преписване ще попречи да се получи и една обща картина на грамотността на българския ученик по отделните предмети - кои са най-проблемните области, за да могат да се направят изводи за в бъдеще и така да се работи по подобряване на образованието. Но излезе, че не само учениците са най-добри в преписването и измамите. Явно са имали от кого да се учат...
Ето как децата губят уважение както към училището, така и ...към самите себе си.
На кого правим услуга?
....
Просто отвратително.
В нашето 138-мо обаче такова нещо не чух да е имало! Нито на малките матури, където бях и аз четец, нито на големите.
ananan, Изобщо не съм съгласна с твърдението ти, че МАСОВО се е преписвало! Поне в двете училища, където бях квестор, не съм чула подобно нещо. Преписвачи винаги е имало и ще има, знаеш, но те са единици и не разчитат на кой знае колко знания, защото просто ги нямат. Аз също се гордея с моите колеги и ми е обидно, когато за нас се говори с този тон- робско племе....., отвратително..., учат децата да мамят....А за прозяващите се даскали и окъснели квесторки на преклонна възраст- нямам коментар.
Ани, този път по изключение, не съм съгласен с теб. Подсказване и преписване винаги е имало и ще има. Но не в такива мащаби както при тестовете. Трудно може да препишеш анализ от 2-3 големи листа. Но краткото шепнене : "на пети въпрос - г" не може да спреш и при най-добро желание.
За коментара на г-жа Тодорова и аз нямам думи. Ма разбира се, квесторите са "света вода ненапита", "ощипани девици" и пр. Ако някъде е преписвано, то не е в нашето, а в някакаво митично училище.. Някъде там....
Учителите по принцип са "железни индивиди", а не хора (виж съветската литература от 20-те години!). Те не се прозяват, не закъсняват, не допускат грешки и остават вечно млади. "Това го знае всяко дете". Но и децата вече не вярват.
И на мен не ми се иска да се съглася, че масово се е преписвало. Синът ми се яви на двете матури и сподели, че въобще не е била дадена такава възможност, а и никой не е направил опит. Квесторите са били много коректни. Защо ли си мисля, че отново за явния си провал МОН започва да търси виновен?! Кой е той ли? Ами познайте- отново тези "недоволни учители". Съжалявам, че съм толкова крайна, но аз съм и учител и за мен това е отново манипулиране на общественото мнение за сметка на нас!
Мале, пак нещо се оправдавате ненужно! Ами аз благодаря на мнозинството квестори, които разрешиха на децата консултации. Обясних, че при тестове подсказването е пределно лесно и невъзможно да бъде спряно. Да се бойкотира фактически тъпата и скъпо плътена приумица "задължителна матура" е чест, а не безчестие! Прочетете горния коментар към "упрека" на Ани! Само анонимни ли казвате истината? А тук развиваме тези, че никой не се е и "опитвал" да преписва. Стига кофти вицове!
Дано вие да сте правите, много се надявам - казвам това, което научих от различни ученици и чета по форумите.
Светльо,
Преписване няма на изпитите за университетите Кеймбридж и Оксфорд например - освен ако няма вече нещо побългарено на наша територия! Няма и на изпитите на всички ценени образования по света, чиито дипломи отварят врати за по няколко хиляди евро начална заплата.
И има защо.
Ако искаме нещо да се промени и в нашето си ежедневие - просто трябва да започнем отнякъде. Лично аз предпочитем от себе си.
Затова не разрешавам да се шукне на изпит - независимо дали е матура, малка или голяма или бърз тест по английски в час. (Ако мои ученици четат блога - моля да кажат.)
Просто за да си знае човекът,че каквото е получил - то е истинско.
За да е научил поне това... ако не е сколасал с английския...
Ани, от една "кръвна група" сме. И аз 15 години ловях преписвачите безмилостно и ми излезе име на "дръпнат" даскал. Е, не твърдя, че съм успявал 100% , но и 70-80% не е лошо, нали? Но чисто технологически последните две години с въвеждане на тестовете процента ми се срина катастрофално. Боя се, че вдигнах ръце. Нима ти мислиш, че като никой не "шуква", не се подсказва и преписва в твоите часове?
В тебе виждам частица от духа на даскала през Възраждането. Ама малко такива останахте в системата. Онези от МОН и РИО пък никога не са имали общо с възрожденския дух. Матурите го доказват за пореден път. Това е лошата истина за образованието.
И паралела с Оксфорд и Кеймбридж е несъстоятелен. Там са училища за "избраници", а ние говорим за масовите държавни учебни заведения. В колко български училища има единични звукоизолирани кабини като в Англия? Моят колега и приятел, известен критик Галин Тиханов преподава в средностатистически държавен колеж в Англия. Дали там има преписване, плагиатство, подсказване? Отговори си сама...
Какъв Оксфорд, какъв Кеймбридж! Току-що реших да погледна матурата по математика и се пробвах да я реша наум. От 28 задачи ползвах лист само на последните две. Отне ми 30 минути общо. Имам 100 точки. Завършил съм преди 11 години гимназия и не предавам математика. Какъв е изводът?
Не мога да схвана на какво отгоре всичките задачи са с по 2-3 точки, само последните 3 задачи имат по 15. 26-та е задача буквално от А група на сборника, щом съм я решил наум, нямам какво повече да обяснявам. 28-ма също е типична задача от А група. 27-ма е от малко учения и недаван материал по кандидатстудентски изпити комбинаторика, който се учи в рамките на няколко часа. Там сигурно ще има доста порязани, но решението е на два реда и не виждам защо една задача точно от този материал трябва да тежи цели 15 точки. Каква е идеята - да намалеят пълните шестици? Не разбирам...
Стана точно както предполагах. Матурата е по-лесна от изпита след 7-ми клас. Докато на изпита след 7-ми клас имаше поне няколко трудни задачи, тука - нито една! А тестът по БЕЛ, по думи на колега - специалист, е на ниво 5-6 клас.
Изводът е, че преди 11 години не просто си минавал покрай оградата на училището, а и си влизал вътре /цитирам моя даскал по математика от гимназията, който по тези два признака делеше задачите на лесни и...още по-лесни/!
Нееее, нямам пръст аз... Матурата е зверски лесна... Тригонометрични уравнения няма, модулни няма, логаритмични няма, параметрични няма, няма неравенства извън дробни рационални. За биквадратни, реципрочни, възвратни уравнения и неравенства да не говорим. Има една жалка аритметична прогресия, на която са й дадени първият член и разликата, т.е. всичко се знае. В геометрията няма окръжности, ъгли и подобия, четириъгълници, няма построения, няма лица на фигури (извън триъгълници). Нищо няма от цялата стереометрия. Изследване на функции. Е какво няма да се решава наум?
Вярно, че матурата беше елемтерна и аз като imhotep я реших почти цялата на ум. Е не мога да се похваля със 100 т. но се надявям на оценка по - висока от 5.
Нивото на слогност определено беше под минимума - нас ни готвиха за неща стократно по - сложни и точно това, че беше по лесно миже би успя да ни заблуди до някъде, защото се съмнявахме в елементарните си решения.
След всичко, което чета и се пише по сайтовете и вестниците, ми е страшно интересно какво г-н Министъра ще предприеме от тук на татък за да спаси загубената си кауза.
Матурите тази година са предвидени само на едно ниво, т. е. за завършили задължителна подготовка по съответния предмет - което обикновено значи два часа седмично с този предемет - а това хич не е много...
Така е и с всички останали.
(Макар, че английската не беше съвсем проста! Не ми се вярва някой с два часа на седмица в училище да се справи за отличен, макар, че би трябвало - ако е предавано добре...)
Предполагам, че напред в годините ще излезе още едно ниво на матура - за езикови гимназии, които следват програвата на Първа Английска, Френска и т.н. Вероятно, Имхо - и за математици, завършили НПМГ, СМГ и други по тяхната програма...
Не, матурата по математика едва ли ще реша без лист хартия.( поздравления на такива колеги!) Но тази по история въобще не ме затрудни! Чувам, че по география била по-сложна. Но "по-сложна" на елементарно ниво.
Не диференцираните матури са изход от положението. А промяната във формата на изпитите. Трябва да има освобождаване от матура (да се стимулират отличниците през годините), да се върне творческият елемент и интерпретативния анализ по литература. Да се ограничи голямата западна и американска простотия наречена тестове.
Пресни новини от двама "агенти", проверяващи
матурите по БЕЛ. Проверяват работите на провинцията. За Стара Загора
чух добри думи. Имало деца с добра разработка (26-28 точки от 30
възможни) и обща събираемост над 90 точки. Но в Кърджали сборът варирал
между 15 и 30 точки предимно. Явно и за съжаление там не приемат
изучаването на български език сериозно.80% от учениците са писали
анализ на фрагмента от "Шибил". Но... както личи без да са чели самия
разказ и дори посочения откъс. И двамата потвърдиха, че грешките и
голяма част от отговорите са групови и колективни.Значи ли това, че на определени места няма и по едно дете в стая, което знае граматиката и може да подскаже на останалите? Тръпки ме побиват...............
По английски език също се очертаха 3-4 типови есета, с типови изречения, само героите и детайлите се различават, явно подготвени и диктувани (изпращани) отвън по различен начин.
Определено единият е бил аудиоформат - със слушалчица в ухото - тъй като имаше бисери от рода на SELF-phone - което стои за cell-phone...
Трогателно прозрачна история.
Има още и напълно еднакви лексикални грешки в две съседни работи, както и почти перфектни отговори на теста - с които и отличниците не са се справнили напълно - на ученик, писал пълни глупотевини на есето и трансформациите.
Но ние, проверителите, нямаме право да санкционираме, макар, че това е абсолютно безпогрешно доказателство за преписване, при това обмислено и подготвено с необходимата техника... Дори никой не и ни пита и дали има опити за преписване...
Ако бях на министъра сега - не бих пуснала и един оценител да си тръгне, без да попълни една подробна анкета за впечатленията си от организацията на матурата, самия тест и представянето на децата. Това е просто безценен опит, който може много да помвогне нещата да се поправят.
Защото, вярвате или не - все пак по подготовката на тези изпити много хора са свършили много работа. Друг е въпросът други хора какво не са свършили и как не си свършиха онова, за което ги изпратиха!
Лично в нашата стая - на англичанките проверителки от София - съставихме цял поменик от пожелания за организацията на следващите матури.
Да видим обаче на кого ще го предадем тоз списък?!
Един последен щрих към постинга. Днес на сайта на МОН излязоха резултатите от матурите. Едната щерка има 5.54 по БЕЛ и 5.63 по история. Другата 5.60 по БЕЛ и 5.32 по история. Каква е причината за малко по-ниската оценка по история? Дъщеря ми я сподели още в деня на матурата. Просто се случила в стая с ученици от спортни паралелки ( не искам да обиждам никого, но да не изкривяваме реалностите!). Оказало се, че от цяла стая можала да се консултира само с едно момче. Всички други били страшно невежи и преписвали от тях. Сега ние ги прегръщаме и поздравяваме, а детето плаче, че можела и повече ако непрекъснато не я безпокояли другите с въпроси и се беше случила в компания на по-добри ученици. Но трябва да свикват, че нещата в живота не са равни, а мръсни и гадни като "матури по Вълчово време".
Относно страданието на детето от матурата по история - права е, защото много боли когато на твой гръб някой мързел изкарва, а сметката я плащаш ти... Не искам да излизам права точно тук - но ако "колегите" квестори си бяха на мястото и не бяха позволявали невежите най-нахално и постоянно да безпокоят знаещите деца, момичето щеше да си има отлична оценка по история - това е един национален тест и бележката ще стои цял живот в дипломата й.
Затова ми беше мисълта в моя отделен постинг!
Когато си изпратен за нещо и то е държавна работа - свърши го като хората. Поне от теб каквото зависи - пък да става каквото ще...
Ани, прочети справочниците за прием във ВУЗ! Признават се оценките от матурата (по броени специалности!) само от настоящата година. Следващата те не важат! Пък и провалената матура в подобен несполучлив формат едва ли ще я има догодина. Тъй че "цял живот" е силно казано. Тя може да стои в дипломата, но нищо няма да значи!
В крайна сметка матурата се оказа за моите деца първи сблъсък със скапаната държава-мащеха, нейните тъпи разпоредби и несправедливости. И не забравяй друго (аз също не си правя илюзия!), че в останалите три случаи дъщерите ми като хиляди деца също са получили помощ от другарчета и затова имат такива високи оценки.
Въпреки, че често чета тук, досега не съм писала. Но сега ми е едно такова...
Имах един ученик... Едва "вързахме" тройките през годините по моя предмет. Той знаеше, че това са възможностите му, не спореше... Но майка му... Толкова злъч изля по мен... "Детето" искало да кандидатства с моя предмет, но аз съм провалила бъдещето му... След всяка среща с нея пиех валидол... Изпитах ужас, като видях молбата му за матура по моя предмет... Как ще издържи... Но... "Детето" има на матурата 6... Не ме питайте защо... Всички от тази стая имат шестици... Представям си как ще срещна майката и как тя ще ми се усмихне ехидно: "Видя ли, пак ще кандидатстваме с твоя предмет!" Даа, ще го приемат... Там приемат и с тройка, която иначе на кандидат-студентски изпит никога няма да изкара... Изводите ми ли? Догодина, ако въобще остана в училище, ще пиша само високи оценки, много важно, че не са ги заслужили...
Анализ на фрагмент от "Шибил" е, не е есе. Но това не променя принципа. Интерпретативно съчинение се преписва и подсказва по-трудно. Говедото-министър и подчинените му нагло лъжат, че матурите били "за първи път"! Да питат поколения българи, държали матури и то доста по-качествено замислени и осъществени от тази. Възприетата в новите матури предимно тестова система е порочна, грешна, американска простотия. При нея се преписва масово освен ако няма звукоизолирани кабини както на запад.А защо децата си подсказват и помагат толкова солидарно? Лек въпрос! Андрешко е бил и си остава положителен герой и докато не натикаме гадната държава и нейните бирници в блатото - няма да се оправим!
„Продължавам да се удивлявам. Това е единственото, заради което си струва да се живее!”
Цитирам една жена, която много харесах заради коментарите й в един онлайн форум, където попаднах случайно преди две години. По-късно, в същия сайт се запознах с нашия Joneff, който беше модератор там. С него почнахме един лаф, от който научих, че жената, която привлече тогава интереса ми, е от Варна и вече не е между живите. Джонефф ми каза също така, че тази невероятна личност е била моя колежка. (Между другото Джонефф беше човекът, който ме насочи към BGlog.)
Всичките тези думи бяха въведение към една удивителна, според мен, съвсем истинска история, която искам да ви разкажа. Разказ в разказа.
..............................
Отново чакаме Коледа и за пореден път се размислям за късметите, които ни се падат по време на този празник. След миналогодишния ми разказ по темата, се оказва, че и тази година имам още какво да добавя по нея.
................................
Преди няколко дни бяхме седнали с моите колежки и приятелки в едно заведение. Отпочивайки, си говорехме предимно за децата и за работата. Споделих им, че един мой ученик всеки ден ми съобщава едно и също изречение: „Госпожо, а в корема на мама има бебе”. Същия ден беше ми казал още, че бебето ще се роди през септември.
А аз всеки път след неговите думи се замислям каква точно е ситуацията в това семейство, защото двамата родители от три месеца живеят разделени и са в процес на развод. Бащата си има нова съпруга, но майката на моя ученик, на която „в корема има бебе”, живее сама. Да речем, че момчето е объркало месеца, в който ще се роди бебето, но все пак нещо не ми се връзва в цялата схема...
Споделих с приятелките си горeописаните размисли, а едната от тях ме посъветва да не се чудя, защото от децата всичко може да се очаква и ми разправи следната невероятна история.
...............................
През януари, след зимната ваканция, нейната ученичка Иринка й разказала как са прекарали Коледата и оповестила, че майка й ще има бебе. Колежката ми поздравила детето за добрата новина и от време на време се сещала какво й е казало то. До края на учебната година тя срещала често пъти майката, която обаче не й се сторила да е забременяла, защото нямала никакви видими признаци за това.
Минало лятото и през септември колежката отново видяла майката, когато тя довела дъщеря си в училището. Учителката веднага забелязала, че жената е бременна и й споделила казаното от детето още през януари. Майката отговорила следното:
- О, тогава, когато моята дъщеря ви е съобщила, че ще имаме бебе, това все още не беше факт. Просто на Коледа ми се падна късмет „Нов член в семейството” и по този повод коментирахме с мъжа ми, че това не може да се случи, защото бяхме решили да нямаме повече деца. Иринка разбра за късмета, запомнила го е и ви го е казала. А аз забременях няколко месеца по-късно, и сега, към края на декември, очакваме да се появи новият член на семейството ни.
Както и очаквах учителските колективи с подавлающо мнозинство почнаха да приемат диференцираното заплащане. Липсват общия ентусиазъм, аплодисментите и ставането на крака за благодарност пред "Големият брат" , но нейсе и без това може. Някои колеги не били чели критериите, други не дали ухо като им ги чели по съветите. На трето място директорът набързо разпоредил как трябва да стане, на четвърто даже и не посмял да промени нещичко от "свещените" разпоредби. Е, имало и недоволни, разсъждаващи, даже отказващи да се включат в гадната недомислица "диференцирано заплащане". Но такива подривни елементи, разбира се, са малцинство в така сплотеното стадо на овчедушното учителство. Не смея да ги съдя. И като добър, макар и бивш колега, ще им дам няколко ценни съвета от многогодишния си опит. Представете си, че сте в сакралния списък на учителите, удостоени с безценните 50-60 лв. добавки към основното възнаграждение като резултат от компетентната оценка на училищната комисия. За да останете в "златния списък" и да не попаднете сред прокълнатите 30 %, подлежащи на съвсем реални съкращения и уволнения, трябва да приемете като "символ-верую" следните правила на поведение и работа: Първо: Директорът е бог или в краен случай наместник на божията воля на земята. Грешни помисли като несъгласия с неговото мнение, публична критика на думите му или пък светотатството да подадеш сигнал до РИО, автоматически при следващата атестация те вади от "рая" и те праща в "ада" на низвергнатите. Директорът може да е тъп и некадърен, може да лъже, присвоява, мами... Но не е твоя работа да се бъркаш в делата на "висшите" същества. "Ти ли бе, момче ще оправяш света?" - казваше Алековия герой. Добавям, че ако шефа е Аллах, то помощник-директорите и членовете на комисията, въпреки че често са полувисшисти или неграмотници, са неговите пророци. Второ: Свикни, че всички те мразят и нямаш приятели сред колегите. Едните те мразят, че взимаш повече от тях, другите, че можеш да ги изместиш утре "в класацията". Малкото хора, които разговарят с теб слухтят да кажеш нещо непремерено, за да донесат "нагоре", другите смятат, че ще имат полза от контактите. Може да останат и 1-2 истински приятели, ама как да ги различиш? Трето:В тази връзка ако имаш син или дъщеря, внук, племенник или съседско дете в твоето училище - махай го веднага! Макар до скоро да е получавало отлични оценки, без да е виновно, детето рязко ще понижи успеха си. Нещо повече, ще бъде изкарвано на дъската всеки час по определени предмети и публично унижавано, подигравано и мачкано пред класа. Причините - може да се досетите и сами. Четвърто : Не ходете с автомобил на работа. "Незнайни" злосторници ще спукат гумите на колата, ще счупят стъкло или пък "нежно" ще надраскат познати улични думички по бронята. Ако жилището е в непосредствена близост до местоработата - веднага го заменете! Пето : Приемете качествено "нови" критерии за писане на оценки. "Препоръките" на директора и други високопоставени особи /виж т.1/ са по-важни от знанията на препоръчаното дете. Не влизайте в конфликти и с родителите заради някакви скапани оценки, защото това веднага ще се отрази на получените точки. А бе пишете каквито оценки искат! Да не ги "вадите от джоба!" Шесто: Напуснете всякакви синдикати. Спестете ненужния членски внос. Синдикатите не искат и не могат да защитават интересите на група учители - с диференцираното заплащане вече се играе "всеки срещу всеки". А допълнителните дни отпуска по КТД винаги може да бъдат компенсирани с милостиви компенсации от благоразположените шефове. Седмо: Подгответе половинката си за предстоящата канонада. Приемайте хладнокръвно анонимните обаждания и писма за вашите бурни любовни приключения. Що гадости има да чуете! Дано той/тя да не бъде прекалено ревнив. Накрая: Ако след всичко това гореспоменатите 50-60 лв. решат материалните ви проблеми и всяка сутрин като се гледате в огледалото не ви се иска да се самоубиете или минимум да зарежете професията ще живеете "дълго и щастливо".
На повечето хора написаното ще се стори преувеличено или измислено, но, за жалост, не е така. Аз също съм на мнение, че Светев е описал точно и реалистично една съвсем истинска картина, която може да се наблюдава в немалко училища...
Всичко това ще се случи в това съм напълно сигурна. Би могло да бъде по-различно само в случай, че Аллах, Бог (разбирай Директорът) бъде поставен на мандатно място, избираемо, оценявано (от учителите, родителите, децата) и неговата заплата зависи от оценката на подчинените му.
Към казаното от swetew бих допълнила и следното: Хората от т.н."златен списък" изпадат под пълна васална зависимост към директора-господар. От тук нататък те ще трябва ежедневно да доказват своята благодарност към него с поставени за изпълнение задачи. Като например- ревностна защита на неприемлива за другите кауза. Натоварените с тази мисия "длъжници" възторжено се изказват в подкрепа на идеята и оборват с неопровержими доказателства нейната необходимост пред останалите противници. Не си измислям. Вече съм го виждала. Моля за извинение директорите, които са извън нашия обект на коментар. Има и много свестни между тях.
Светев, човече, толкова ли са Ви ненавистни колегите ни с полувисше образование? Не смятате ли, че прекалявате? В края на краищата всеки от тях е малко повече учител от почти всеки с висше образование.Тъй като това са хора, завършили в едно друго време, и обучавани да бъдат именно учители.Може да сте срещали в работата си некадърни, но тях ги има навсякъде. Що се отнася до синдикатите сте напълно прав.Аз от една година вече не си давам лептата за нито един и съм много доволна от себе си. Преди време се вълнувах от тези неща, но сега съм на мнение, че в бюджетната сфера, в училище, не може да има добре действащи синдикати.По една проста причина: парите ги дава Министерството на финансите, а не частник.Нещата обаче опират до това какъв министър имаме насреща.Я погледнете МВР. Колко дни четохме за увеличението при тях? Точно два.Никой от журналистите не си позволи да коментира парите им, работата им, привилегиите им.Цялото общество беше облъчено, че това са си техни икономии и точка.Но и техният министър не каза една лоша дума за подчинените си.А нашият??Така е и с това диференциране.За жалост, ние не сме нито шофьори, нито полицаи.Този, който влезе в нашата система, придобива вече друг морал, друг начин на мислене.Ние все смятаме дали на децата ще им е добре, как ще се отрази на психиката им и тем подобни, които не занимават никого другиго в живота.Затова, според мене, е и това объркване сред учителите, нежеланието да стачкуват," да се диференцират". За жалост, ние не можем да издържим една по-дълга стачка.Заплатите ни едва ни крепят, синдикатите се подиграват с нас и са абсолютно безсилни пред властта.Пък и каква стачка през есента? Смешно.Като не открием учебната година на 15. ще започнем пък на 20.Голяма работа ! Кого ще стреснем? Вълчев, който иска на всяка цена да бъде победител?Или родителите? Те пък знаят, че децата им просто ще си минат после в по-горния клас, защото даскалите нямат деца в училището. И така се завъртаме пак в оня омагьосан кръг на простотитиите и недомислиците в нашето образование.
Просто цитирам впечатленията на част от колегите, че полувисшисти попадат в комисиите. А липсата на висше образование не може да не се отрази като обем от знания, манталитет и квалификация. Иначе и между полувисшистите има свестни хора. Като специалисти не са съвсем на ниво.
Само по дипломата оценяваха при комунизма. Разбира се, че има "пишман-висшисти", чиято диплома е лист хартия. На като цяло българският учител е на висота в интелектуално отношение. Проблемите идват от овчедушието, страха, липсата на характер и "гръб" в неговото поведение.
Майка ми беше начален учител с полувисше образование и ІІ ПКС, но за мен тя ще си остане човекът, от който съм се учила и на когото се възхищавам. Даже си мисля, че едва ли някога ще достигна нейната висота в професионален и въобще в общочовешки план, въпреки че по образование съм магистър.
Тя трябваше да се пенсионира на 56 години - точно тогава това беше пенсионната възраст. Родителите на бъдещите първокласници обаче поставиха условие на директора на нейното училище, че ще си запишат децата, само ако тя ги учи. По тази причина той я задържа още четири години на работа.
Имам потресающа новина! Бившите ми колеги от 101-во СОУ са отказали диференцираното заплащане. Не смея да ги обвинявам в прекалена смелост или ненакърнено достойнство. Просто директорката държала прочувствена реч, че не може да влиза в часове, не може обективно да оцени всеки и т.н. Разбира се всички единодушно се съгласили с мнението и. Представете си - на места от учителския позор и лакомия ни спасява....директорския страх?! Драга ми Куини, ти не можеш да не пазиш името и авторитета на майка си /която съм убеден, че напълно го заслужава!/Моята майка /да е жива и здрава/ също е пенсионирана полувисшистка-лаборантка. Но я се замисли: кои наши колеги- общи познати са с полувисше образование? И защо тази степен на образование постепенно отмря като поредната недомислица на предишната система? Пак повтарям, за това не са виновни хората - много от тях достойни и обичани учители.
Според пресконференцията на "славния" наш министър и "преславния" премиер диференцираното заплащане щяло да влезе в сила от месец юли догодина. На това му си вика заден ход при явно навлизане в ямата с нечистотии. По-смешна е само ролята на "послушните" и безгръбначни даскали по колективите, които безропотно приеха явната недомислица.
Чух по радиото, нещо за 2009 г., а точните думи на министъра на пресконференцията бяха:"...диференцираното заплащане, което ще влезе в сила от юли", в смисъл, че оттогава ще има пак увеличение за някои учители.
От юли догодина се очаква да влезе в сила в целия си обем - стълбове 1, 2 и 3. Това не променя с нищо прилагането на Стълб 3 през 2007 (в размер като за 1/2 година)
Няма нищо лошо в диференцираното заплащане, ако критериите са реално и обективно измерими. Нека тези, които работят наистина всеотдайно да получат повече от онези, които се шляят из училище.
1. 70/30 е неудачна "външна" намеса във "вътрешна" система заоценяване. Тя не казва как се разпределят средствата, а че 30% отучителите работят така, че не трябва да бъдат стимулирани с финасовисредства. Проблемът е във фиксирането на 30%, за което няма никаквиобективни (т.е. проверими) основания по принцип и дори да имаше кактакъв среден % да се регистрира на национално ниво, той пак не може дабъде еднакъв във всички училища. Защо го оставиха (първоначлният проектбеше още по-трагичен и съдържаше цели 4 такива % квоти) е друг въпрос,който може би вече не е интересен. Важно в следващата програма - данастояваме всички (и вътрешни и външни на системата) да се махне и тазинедомислица, която само пречи на училищата да си направят читава оценка.
2. Вътре в училище средствата се разпределят според точките - по точно-като се умножат точките по относителнототега на една точка в лева.Въпросът на въпросите е: колко средства разпределя училището? Това никъде не го пише.Знае се само колко общо средства ще разпределят всички училища. Една отобщините (не помня коя, май Столична или Варна) тези дни май бешепоставила въпроса. Опасението беше, че досега средствата по национални програми се разпределят като единния стадарт за издръжка на ученик - според броя на учениците.Дали и по тази програма училищата с повече ученици ще получат повечесредства от училищата с по-малко ученици или броя на учителите ще епо-важен от броя на учениците предстои да разберем. Не се знае когаобаче.
Моля, някой да ми обясни - 30% от учителите в едно училище ще мземат ли или няма да вземат някаква сума, макар и минимална. В нашата комисия върви спор вече втори ден за начина на изчисляване, д за да няма ощетени и пренебрагнати. От МОН со козоли, че всички ще вземат, но 70% трябва да са в "златната "среда - + - 10%. Не го разбирам така аз от наредбата и явно от МОН не са разработили много хубаво методиката!
Никой не може в момента да отговори на IG. Дали учителите оценени с над 10% под средната оценка за училището ще получат в материално изражение добавка, ще се знае едва когато МОН разпредели крайния бюджет през общините към училищата.
На теория да - ще получат, защото всяка оценъчна точка ще има някакво относително тегло в лв., което ще се получи като бюджета за училището се раздели на общия брой оценъчни точки, които са дадени на всички учители.
На практика - от конкретния размер на общия бюджет на средстават за ДТВ за конкретното училище зависи дали относителоното тегло на 1 точка няма да се окаже абсолютно незначителна величина като 0,05 лв. Тогава учителят с оценка 65 т. ще трябва да получи 3,25 лв. добавка. Което, мисля всички се сещаме какъв ефект ще има.
ПП На всички педагогически екипи щеше да им се улесна неимоверно задачата, ако МОН си бяха дали труда да изпишат в програмата какво е "средно допълнително възнаграждение за съответната детска градина, училище или обслужващо звено", но уви не са го направили.
Те от МОН много неща не са си дали труда да изпишат в наредбата. Явно е направена толкова неразбираема, че да се допуснат грешки и да не се получат мижавите суми!!! И кога ще ги подадат тези суми за всяко училище? Никой нищо не казва. Абееееееееееее.....
Ще завърша моите коментари с опит за цинизъм. И трите стълба на диференцираното заплащане влизат в действие малко "отзад" на българския учител. Затова ги "въвеждат" един по един до юли. Но част от колегите охотно заеха подходящата поза - те са свикнали. Вярно е, че по-"всеотдайните" учители не е лошо да взимат повече, но на всички е ясно, че няма да е така. Ще вземат повече /много малко повече!/ послушните и приближените. Като добавим очевадните несъобразности в наредбата - хаоса е пълен. Само като почне взаимното самоизяждане, доносническата мания, мръсните номера от всякакъв род между колеги - спомнете си за този постинг и разкажете случката тук като нагледно доказателство.
Абее, swetew, Ти оприличи процеса на диференциране на порно. Под твоя коментар слагам мой от един друг постинг, мисля,че бива да стоят един под друг. Само че аз съм с друго виждане за филма.
Споко! Реформата е в ход, а както знаете реформите изискват жертви. Едва ли е от значение, че в името на такава висока цел каквато е образователната, щял да висне по някой друг обесен учител на един от "трите стълба". Комай то, тия "стълбове" и за това стават. Днес съм настроена хумористично. По-скоро е "черен" хумор. Може да мине и за "хорър".
С риск пак да излезе дубъл на коментара - искам да попитам какво става при вас с диференцираните добавки, защото при нас дадоха по 120-145 лева бруто за 6 месеца. Никой не казва точките, просто начисляват тази сума. На директорите сумите са по 600-900 лева. И това излезе една подигравка за учителите.
На 26 юни от 11.00 часа в БТА ще бъде представен първият по рода си „МЛАДЕЖКИ ФЕСТИВАЛ НА ДИГИТАЛНАТА КУЛТУРА И ИЗКУСТВА – OPEN AIR SUMMER FESTIVAL’07”. Фестивалът ще се състои в дните от 6 до 8 юли, разделен в три части – семинарна, състезателна и музикална. На 6 и 7 юли в зала „Люмиер” на НДК ще се проведе серия от семинари, със свободен достъп, на тема „МАЛКИ И ГОЛЕМИ В МОДЕРНОТО ДИГИТАЛНО ОБЩЕСТВО” и „ДЕТЕТО И КОМПЮТЪРЪТ”. За откриването на фестивала и за участие в публичния дискусионен форум са поканени г-н Ивайло Калфин, вицепремиер и министър външните работи, г-жа Ширин Местан, председател на Държавната агенция за закрила на детето, г-жа Весела Лечева, председател на Държавната агенция за младежта и спорта, г-н Пламен Вачков, председател на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения, г-н Орлин Кузов, директор на Дирекция информационни и комуникационни технологии в образованието, представители на Обществения съвет за безопасен Интернет, ученици, учители и родители. Паралелно с форума, на 7 юли пред НДК ще се проведат Националният финал за Световните кибер игри, екстремни скейт демонстрации, графити фест, междуучилищно състезание по ориентиране, забавни игри за деца и родители като мятане на хард диск в цел, щафета с компютърни кутии и др. Денят ще завърши с DJ парти и грандиозно огнено шоу. Музикалната част на фестивала ще се състои от 6 до 8 юли в живописната местност над село Мало Бучино. В 40 часовия drum and bass маратон на открито ще вземат участие над 15 световно известни артисти и чуждестранни гости от няколко държави.
Участници в пресконференцията: - Г-н Николай Славчев, председател на УС на Българска федерация по електронен спорт - Г-жа Ваня Димитрова, главен мениджър на Българска федерация по електронен спорт - Г-н Георги Пенков, PR и маркетинг мениджър на HMSU (Hard Music and Sounds United) - Г-н Георги Апостолов, администратор на Гореща линия за безопасен Интернет
Организационен комитет: „Младежки фестивал на дигиталната култура и изкуства – Оpen Air Summer Festival ’07”
ДАЗД НДК Гореща линия Г.Апостолов Обществен съвет Св.Спасов НС „И-център” Кр.Симонски ИНТЕРМЕДИЯ Н. Георгиева БФЕС В. Димитрова Планет Х И. Антонов HMSU М.Попов Асоциация „Родители” Н.Михайлов БАИТ Л.Димитров
ПРОГРАМА
06 юли 2007 (петък)
1. Зала “Люмиер” НДК
10:00 – начало на образователни семинари и дискусии на тема „Дигитална култура и изкуства”:
• Дизайн и музика • Генерирай звук • Присъствие в Internet • Интерактивни визуални ефекти • Интелектуална собственост в Internet • Маркетинг и PR на младежки събития
18:00 – Край
2. Поляна с. Мало Бучино - 7ми Drum’n’Bass Фестивал на открито
18:00 – Откриване 19:00 – Начало на 40 часов музикален маратон
07 юли 2007 (събота)
1. НДК
10:00 – Начало на фестивала, представяне на инициативата и участниците 10:30 – Музикални изпълнения, игра с публиката 11:00 – Официално откриване, старт на състезанията 1. Световни Кибер Игри 2007 – национални финали на турнира за определяне на националния отбор, който ще представлява България в Сиатъл, САЩ. 2. Скейтборд – международен турнир, организиран от „Сирка” България. 3. Блейдъри – международен турнир, организиран от „Сирка” България. 4. Въртене на огън – републиканско първенство, организирано от федерацията по въртене на огън. 5. Паркур – демонстрация в свободен стил от представители на общността. 6. Графити фест – по зададена от организаторите тема. 7. Игри без насилие – компютърни игри от деца за деца, организирани от ДАЗД. 8. Ориентиране – турнир на Горещата линия за безопасен интернет и федерацията по ориентиране 9. Училищен многобой-нетрадиционни състезания между училищни отбори-организатори Интермедия, БАИТ и с подкрепата на Българска федерация по страйкбол: състезание Мишка в чашка състезание Хвърляне на хард диск в цел състезание Щафета с компютърни кутии. състезание Подреждане на клавиатура състезание Стрелба с пистолет по CD демострации и състезания с участие на деца и родители
11:30 – Начало на дискусионен семинар в зала „Люмиер” на НДК на тема: „Децата и родителите в условията на съвременния реален и виртуален свят” 13:00 – Край на семинара в зала „Люмиер” на НДК 16:00 – Финали на състезанията 18:00 – Край на състезанията, музикална пауза 18:30 – Награждаване на победителите 19:30 – DJ парти 21:00 – Огнено шоу и празнична заря; 21:30 – Закриване на фестивала.
2. Поляна с. Мало Бучино - 7ми Drum’n’Bass Фестивал на открито
08 юли 2007 (неделя)
Поляна с. Мало Бучино - - 7ми Drum’n’Bass Фестивал на открито
Малко да се разсеем от темата за диференцираното заплащане и матурите. Сандвичи 1 и Сандвичи 2 Ето две книги, в които се съдържат великолепни идеи за сандвичи, обединени в две групи: пътешествия, приказки.
Ето едно линкче от миналата година. Някои сандвичи се повтарят, но повечето са различни,и то много интересни - тогава Поли ни изуми с тази красота, някои блогери даже казваха, че е грехота дасе ядат такива красиви сандвичи. :)
Ето кой е източникът на тези божествени сандвичи! Аз попаднах в интернет само на част от тях, а сега вече си имаме и рецепти! Благодаря за линковете! :)
Стефанов, аз се видях в чудо с този сайт natahaus.ru. Има толкова интересни книги, а аз не мога, и не мога да се сетя как да си изтегля някоя от тях. Регистрирах се, но нищо не се закача. Стои ми в някакво мое хранилище на лични файлове, от което нищо не мога да дръпна. Пробвах с IDM , BitComet, с Rapget - тц...
Благодаря ти за усилията да обясниш как става тегленето. Явно то не е за всяка уста лъжица. Аз свалих някакви два .zip файла, както ти казваш - чрез мениджъра на браузера, но според всичките ми програми архиватории и двата бяха повредени и не успях да ги отворя.
Чувствам, че нещо не правя както трябва, но ще се примиря с факта, че не стават нещата. Има достатъчно други библиотеки за ползване.
Днес слушах новините, но не много подробно. Изказвам съжаление на семейството на детето, което нелепо си е заминало от този свят, като е паднало между стълбището в училище! Това е огромна трагедия, трагедия за всички - семейството на първо място, приятели, познати и за непознати, съпричастни със смъртта на едно българче. Имам обаче едно опасение, че мъката породена от тази трагедия ще се стовари върху една учителка от това училище, която сякаш е като отхвърлена и дамгосана вече. Мисля си, че сега му е времето да прочетем колко много тя е виновна, за това че децата нямат елементарна култура на поведение не само в училище, ами и извън него. Представям си родителите в тяхното отчаяние, как стоварват цялата си мъка и обвинения (самообвинения) върху нея. Как тя е виновна за пропуснатите моменти на семейните разговори, на липсата на семейно щастие или липсата на пари или нещо такова. Виждам безбройни проверки на инспектората на Министъра, на Кмета и Парламента и как според всички учителката е виновна. Това много ми прилича на армията - там ако няма виновен се назначава такъв. Не искам да съм разбран погрешно, винаги има три гледни точки - моя, твоя и истинската. Няма как да стигнем до истинската, защото в БГ нещата се правят така - законно, незаконно и както го правят "управляващите" (истинският вариант е "и както го правят военните").
Много тъжно е да загине дете.... Обаче, както прочетох, това дете (макар и 4-класник, вече на 12 години, явно от повтаряния) не е малко дете. Синът ни е на 12 навършени, ясно ми е че си е голям човек това...
Та, защо това 12-годишно момче от ромски произход не върви по стълбите, а се спуска по перилата между втория и третия етаж? Естествено, че кракът може да му се оплете в перилата. Това е рискът на каскадата, която изпълнява. Защо да е виновна учителката му? Тя да не би да трябва да огрее всяка глупава постъпка?
Било е междучасие, разбира се има дежурни учители на етажа и те милиони пъти са казали "кое трябва и кое не трябва" да се прави. Къде тук е отговорността на семейството? То не трябва ли да е основният възпитател и поведенчески модел за децата си? Докога все някой друг ще ни е виновен - учители, приятели, "обществото"...?
На мен вече ми се повдига от това тотално родителско безхаберие.
Схемата все е следната: "Някой ми прави бебе, аз го издържам до 1 годишна възраст, после го хвърлям на ясла, след това на детска градина, после в училище. Междувременно се муся колко ми е недостатъчно финансирането от държавата под формата на детски надбавки, колко са скъпи тия детски градини, дето трябва да ми изхранват детето с по 3 яденета на ден.
А и училището трябва да го храни с безплатна закуска, но ако може - здравословна, но и нахранваща. Ама и някак учебниците да станат безплатни, а учителите да вземат да живеят с учениците на пансион, че нанагорно ми идва с тия кафенета и цигари и т'ва дете да отглеждам, мамка му..."
За това става дума. Всяка първа родна курва (без никакви звездички го пиша!!!) е майка. Ражда, после го хвърля на майка си за птглеждане и почва да гладува като гламава, за да става пак за онождане/заплащане/подаръци, а редом с това и детето й трябва да гладува, защото ако не е супер-кльощаво и е момиченце, кой ще го оножда после и него? И то пари трябва да печели само....
Лека му пръст на загиналото дете.
Виновно ни е възпитанието и липсата на контрол. И липсата на здрава законова база. Сега ако накажеха родителите за лошото възпитание на детето им и за неспазване на училищния правилник със някакво сериозно наказание и т.н., както и за причинения стрес от случилото се върху съучениците му, повече родители може би щяха да се стреснат и позамислят, и да се поогледат какви ги вършат децата им вкъщи и извън дома.
Но докато няма здрави училищни разпоредби, които да казват какво, кога и как може и не може да се прави, и родителите да се подписват в началото на всяка учебна година, че са прочели правилника на училището и са наясно (ако не могат да четат да има графа, че комшийката/братчедката им го е прочела, а те са слушали, и после да слагат подпис/драскулка/отпечатъка си...) - дотогава все някой, различен от виновния, ще е виновен.
Само родителите, родителите, родителите и само родителите сме виновни и отговорни за поведението на децата ни. Домашното възпитание личи от 100км. Какво може да направи един учител за 25 деца, които в междучасието са неконтролируеми, всяко търчи където миу скимне. Може ли един учител да е на 25 места едновременно, в 25 глави едновременно. казано е милион пъти и в началото на годината сме се подписали, на правилника на училището. Но ежедневно ние трябва да повтаряме на децата си как да се държат, от какво да се пазят , къде да не се месят , кое е добро и кое не за тях. Заставам изцяло на страната на учителите (за което вече в градинките, където пия кафе ме отбягват, защото не съм на страната на родителите.Дори ме питат -абе ти заставаш срещу детето си-не не заставам срещу детето си-не може за тройка, да тичам да се разправям, не може за побутнала го госпожата , скарала му се , направил конфликт с друго дете-и аз веднага да тичам да се разправям-за какво по дяволите) Крайно време е да влязв твърда дисциплина в училище, да има респект и уважение към учителя,(не само децата , и ние родителите и цялото общество).Не може една улична чистачка да коментира учителката на детето си на всеослушание по най-долен начин, не може адвокатското, лекарското, бизнесменското дете да всява респект и ужас у всички останали деца, и учителката да е принудена да го ухажва (само защото родителите имат влияние сред общественото мнение и ще я понесат, че е .........,)и да има специално отношение към него. Пиша всичко това , защото съм свидетел на подобни неща в класа на детето ми и защото смятам, че наша, наша и само наша е отговорността за това, какво детет глледаме и как го възпитаваме. И ако го учим да се бие, да е грубо, нахално с презумцията, че така ще оцелее и , че живота е такъв-не виждам каква вина има тук учителката за това , че детето ни може да пострада в една битка с "приятелчета"или спускайки се с без парашут от 2 етаж на училището.
пак съм аз , за да донапиша, защо съм провокирана да пиша в този дух Та както ви казах в парка, в който пием кафе с по-малките си деца се чуват следните изречения по адрес на учители. " Тая ли ще му пише 3 "- е сега ще ида аз да и кажа, че у дома решава задачи без никаква грешка, тя го стресира и той заова бърка'
или " И ще го наказва да пише 20 пъти аз няма да се бия"-е от къде на къде -ми аз съм му казала да се бие-тя къде е била та не е видяла, че децата се боричкат. и едно съвсем пресно от вчера "ма какво ме вика час почас в училище -да ми каже, че не знаела това или онова -айде за какво и плащат да я е научила-сега като и намалят заплатат да не съм и аз виновна , че не е научила децата" и неща от този сорт.
Нещо все по-обезверена се чувствам, че нещата излизат от контрол и няма да има спасение за българското училище , учител и образование въобще.
А реформи иначе се правят -тестове, матури, национални проверки-и какво констатират те? Констатират ли, че децата ги изпускаме, че родителите не хаят за тях или констатират само, че учителите са виновни за всичко- даже за глобалното затопляне- ДАЙТЕ ДА ГИ РАЗСТРЕЛЯМЕ ВСИЧКИ ДО ЕДИН И ДА ЗАПОЧНЕМ НА ЧИСТО!!!
Темата е много, много сериозна и трябва да се коментира, защото ние, учителите сме виновни във всеки подобен случай, понеже в длъжностната ни характеристика пише, че отговаряме за живота и здравето на децата. Никой не го интересува дали това на практика е реално изпълнимо...
Сега нямам време да се разпростирам надълго по темата, защото имам други ангажименти, но като се върна от работа довечера, ще коментирам.
Гигенец, някой беше махнал постинга ти от главната страница, за което ти поднасям извиненията си!
Кой е виновен след трагедията с това дете има ли значение. С мен какво се случи. Моето дете е в първи клас и ходи на училище с рейс до съседното село.Когато след петнадесети септември , миналата година,започнах да правя забележки, че шофьора на автобуса не идва навреме ,че не оставя децата на опреленото място, че няма учител, който да ги предружава както е по правилник, никой не ми обърна внимание.Обаждах се в отдел просвета всеки ден, цяла седмица.Глас в пустиня.Само взеха учителките да ги придружават след училище ,защото автобуса ги откарва до тях след работа.И накрая нещата се оправиха обаче как - като катастрофира и уби един човек.Децата слизат от рейса и след около минута безотговорния шофьор, който кара 4 учителки прави неправилно изпреварване, насреща идва лека кола блъска колата човека от лекия автомобил умира на място, а рейса пада в едно дере от моста, защото катастрофата става на мост .След това учителките, които по чудо се спасиха един месец не ходиха на училище, защото бяха в болница.И веднага общината укри катастрофата.Никъде не се каза по медиите , че това е училищен автобус.Ами ако децата не бяха слезнали.Представя те ли си когато ми казаха по телефона ,че училищен автобус е катастрофирал какво стана с мен.Побърках се докато разбера ,че на детето ми няма нищо.
Естествено, никой нормален човек не би си помислил, че е възможно винаги и при всякакви обстоятелства учителят да опази здрвето и живота на учениците си. Децата са си деца - тичат, скачат, бутат се, посбиват се. Не можеш да им забраниш всичко интересно и забавно за тях, защото евентуално може да се наранят. Не можеш да ги опазиш от всички надвисващи опасности..., но можеш да ги научиш на някои елементарни правила. Да им разясниш, че има ред и правила, които трябва да бъдат спазвани и ЗАЩО трябва да бъдат спазвани. Аз винаги така правя с моите ученици. Стремя се да давам пример и да обяснявам "ЗАЩО". Така можем да ги направим поне малко по-съзнателни и отговорничовеци. А че не можеш да предвидиш и предотвратиш всички лоши неща, които предстои да се случат на теб, учениците ти, семейството ти... - не можеш!
Съгласна съм с Tanichka, че трябват здрави закони, разпредби, правилници... Всеки да си знае конкретните задължения и чак след това - правата. Днес всеки си знае правата и ако е нужно и в Страсбург ще отиде да ги отстоява.А задълженията, отговорностите?
Виновно е обществото. Виновна съм аз, ти, той, родителите, министерството... Можем да си прехвърляме вината колкото си искаме, но от това нищо градивно няма да излезе. Аз на Министерството не мога да разчитам. Дайте да си поемем отговорностите (въпреки ниските заплати, въпреки низките страсти, въпреки всичко). Докато се обвиняваме кой е по-виновен, страдат децата. Нужно всеки учител работи с пълното съзнание, че в голяма степен ЛИЧНО от него зависи какви ще израстнатучениците му и по кой път ще тръгнат. Казах "в голяма степен". Основната отговорността за възпитанието на децата е върху плещите на РОДИТЕЛИТЕ им.
Училището е училище, там се учииииииии. Възпитанието е възпитание и е различно понятие от ученето. Възпитанието е дело на родителите и семйството nad_and, защо вменяваш възпитанието на учителите. Заради това че такива като теб прокламират че възпитанието е дело на учителите, за това сте на това дередже. За това и родителите прехвърлят отговорността на Вас учителите - така е по-лесно. Иначе УЧИЛИЩЕТО щеше да се казва ВЪЗПИТАЛИЩЕ. Абсолютно не съм съгласен с теб и аз като родител си поемам отговорността за възпитанието на децата си, а от учителите искам да учат децата ми на четмо и писмо. Останалото е ясно, че ще свърши живота.
Прощавай, атина, ама никога не можеш да изолираш стерилно училището във вид на чисто преподаване на знания на децата, едва ли не с фуния наливане, това е абсурдно. Става дума за формиращи се личности, а през училищните им години всичко, което ги заобикаля - възпитава и формира.
Дума да не кажеш за възпитание в клас - самият ти вид, езикът ти, поведението ти се отразяват на децата, нещо повече - те ги попиват! И колкото по-ярка фигура е учителят като личност - толкова по-силно влияе, съответно формира, развива и възпитава децата с личността си - и това важи с пълна сила за всички деца от 7 до 19 годишни. Та те прекарват с началния си учител например повече време през седмицата отколкото с родителите си - това е сигурно, поне за повечето БГ деца! В кое семейство успяват да бъдат по 4-5 часа дневно с децата си - пълноценно, очи-в-очи, в активни занимания!...
Училището винаги ще възпитава - просто защото такава е възрастта на децата - на формиращи личността си. Понякога като отивам към училище, имам чувството, че мъкна оловен кръст на гърба си - знам, че това, което говоря на моите 17-годишни - след 10 години ще го срещна в живота си по някакъв начин - ами това са утрешните работници... Още повече днес, когато някои родители са толкова объркани, че не знаят със своя живот какво да правят, камо ли децата си да съветват... А децата понякога имат страшна житейска нужда от съвети, както и от модели за подражание!
Сложно е. Но най-важното е - позицията па Учителя. Той трябва да си върне полагаемия му се духовния блясък, който винаги са му придавали българските хора. И ако днес го е позагубил, струва ми се, си е негова вината за това...
Само в наши ръце е отношението на хората към нас - учителите.
ananan, го е обяснила перфектно (благодаря!). Няма да повтарям думите й.
Искам само да добавя, че никъде в поста си не съм писала че основата роля на учителите е ДА ВЪЗПИТАВАТ.
И още нещо - ти може би поемаш отговорността да бъдеш родител и да възпитаваш детето си, но много други не го правят. Това е факт. И след като децата прекарват голяма част от деня си в училище, учителите са тези, които могат да дадат добър пример на децата. Животът може и да възпитава, но как едно дете (още неизградена личност) да отличава добрия пример? Особено в днешното общество.
Колеги, виновни сме! Виновни сме за всичко, което се случва и не се случва в българското училище! Чудя се как още не са ни накарали в началото на всяка учебна година да подписваме декларация за виновност!.........................................................
А сега малко по-оптимистично- вестник АЗ-БУКИ бр.10, автор Бинка Пеева Самопризнания, направени на свобода Признавам се: ........................ Виновна- в непресъхваща обич. Виновна- в ненужна вярност. Виновна- във всеотдайност. Виновна- в сляпо доверие. Виновна- в безсмислени усилия. Виновна - в безсилие. Виновна- в отчаяние. Виновна- в това самопризнание. Виновна- в продължавани престъпления. И рецидив. .............................. ....Има ли друго, за което?... (Ако се сетиш, кажи. Само да не лъжем детето)
Обучението не е възможно да се осъществява без възпитателната страна. Лично аз се улавям, че огромна част от времето ми посвещавам, за да разговарям на възпиттелни теми с моите ученици. В края на краищата училището е място, където те имат друга социална роля – активно общуват в различни групи, сформирани на формален (като ученически клас) и неформален (по симпатии) принцип. Налага се децата да бъдат насочвани и подпомагани в това отношение. Това е и основната причина някои родители да не знаят как детето им се проявява в училище, защото то встъпва в друг тип взаимоотношения, които имат съвсем различна йерархия като естество и значимост от тази в семейството.
По въпроса за вината. Докато в длъжностната характеристика на учителите фигурира, че те отговарят за здравето и живота на учениците, без да се уточняват границите на тази отговорност, аз смятам, че каквото и да се случи, ние сме уязвими. В случая детето е паднало в училище и аз съм убедена, че учителката ще бъде посочена като главния виновник за трагедията.
Не мисля че децата имат нужда от подобно натоварване. Не са ли достатъчни изходните нива?Като добавим и тестовите които прави нашата инспекторка от Силистренска област за началния курс. Незнам децата ни вишисти ли ще станат след читвърти клас?
.Аз съм родител на ученик от 4. клас и учител на ученици от 4. клас. И на мен не ми е
ясно КОЙ ще извърши външното оценяване. Уж щяха да бъдат учители от други училища, а
сега се оказа , че ще са НЕПРЕПОДАВАЩИ??? учители. Тези матури съвсем не са показател за работата на учителя.Аз работя предимно с роми, чиито родители са неграмотни.Какви резултати можем да очакваме от такива ученици? По тях съдим за качеството на моята работа?
Май приеха оставката на директора на училището. Проверката на инспектората и техният шеф казали, че тя била точно навременна, поради многото нарушения в училището.
ПИТАМ АЗ - Къде е оставката на шефа на шиб.... инспекторат, как до този момент той не е установил тези нарушения, ами трябваше да загине дете?!
ЗАПОВЯДВАМ АЗ - В името на народа уволнявам дисциплинарно целия състав на инспектората, защото нямат нищо общо с инспекторството и на тяхно място назначавам редови полицаи и следователи.
Мира, като толкова се радваш на задачката, защо не я реши?
Аз мислих, мислих и измислих нещо като решение. Ако разгледаме отделно изразите "всепомитащо гюлле" и "непоклатим стълб" не ви ли приличат на прякори? Само че не какви да е, а прякори на кечисти или борци.
Според мен е съвсем на място един кечист да се нарича Всепомитащото гюлле, защото да речем е нисък и пълен, но бърз, а друг - Непоклатимия стълб, защото е висок, много тежък и трудноподвижен и в това да е основната му сила.
Така че в този смисъл задачата може да има решение и то е, че по-силният от двамата ще победи.
Аде, няма да ви мъча повече, Куини е права. Всепомитащото гюлле изключва съществуването на непоклатими ястълб и обратно. Те двете не могат да съществуват едновременно, следователно не могат да се сблъскат. Браво Куини, особено, ако преди не си срещала някъде задачата!
Аз съм леко разочарована от отговора, защото никак не е трудно да се заключи, че задачата не може да се реши. И не - не съм я срещала преди тази задача, Рупани! Но ако срещна някой, който ми я зададе отново, ще споря с него, че задачата има решение и то е онова, което съм дала във втория си коментар.
Хи, хи, Куйни, трудно се предаваш! Формално погледнато "по-силният ще победи" не е отговор на задачата, защото не е недвусмислен и еднозначен. Този отговор предполага съществуването на условия, които не са споменати в условието на задачата, а всяка една задача би трябвало да бъде сто процента изчерпателна в условията си. И ако предположим, че освен горепосочените, не съществуват други условия, то всепомитащото гюлле би трябвало да е абсолютно всепомитащо, както и непоклатими стълб би трябвало да е абсолютно непоклатим. Тук "абсолютно" изключва сравнителната степен "по-". Тази задача беше дадена като пример за некоректно зададена задача в една книжка. Разбира се, измисляли са я хора, а тъй като ние сме несъвършени, то и задачите, които измисляме би трябвало да са такива. Ерго, задачата действително може да бъде тълкувана по други начини, извън контекста в който е зададена. И, разбира се, е похвално, човек да се замисли върху други решения. Например за кечистите - при тях предполагам ще трябва да се допитаме до сценариста на шоуто - той би трябвало добре да знае кой ще победи. Може, разбира се, да възприемем гюллето като една абсолютна отрова, а стълба, като един абсолютен чук и най-логичното би било те да се оженят и да създадат стабилен брак. Някой да има други идеи?
Да вярно, че не се предавам лесно и по тази причина ще дам още доводи в моя защита :)
Сигурно си чувал, че някои задачки са шеги и в тях може да има някаква уловка. (Специално ще напиша такъв пост - сега нямам време да се ровя.) Независимо, че отговорите им са несериозни, а условията - некоректни, ние ги определяме като задачи.
В този ред на мисли видях, че за своя пост ти си избрал категории като "Смях до дупка", "Забавление", "Купон" и "Игри" и съответно предположих, че във въпроса ти може да има уловка, като например в дадените изрази да са кодирани имена на кечисти.
Ако изключим варианта, задачата да е нерешима, то остава следният вариант:
Какво може да означава "всепомитащо гюлле" и "непоклатим стълб"? Това може да са гюлле и стълб, непознали поражение - до тогава. С безупречна, стяскаща репутация - до тогава. А когато тези супер сили един ден се сблъскат....
...според мен непокламимият до скоро стълб ще се разтърси стаховито от мощния удар, а гюллето? То ще се върне в обратна посока, с огромна скорост, и ще продължи да помита противници, без обаче да може да възстанови предишната си слава.
Абе сори за категориите. От време на време ми става скучно и праскам категории дето нямат никаква връзка с поста:)))))))))))) Забавление да има, в края на краищата. Надявам се, не ми се сърдите много.
От тази загадка може да излязат много интересни съчинения на четвъртокласници, например. Един фантазен бином на Родари, но с взаимно изключващи се предмети-герои. Тук е предизвикателството. И интересното.
През следващата седмица се връщам на работа, сега сме в грипно-срочна ваканция и ще пробвам с тази тема в часовете по развитие на речта. Готови съчинения учениците биха могли да качат на собствените си страници в сайта на класа.
Затова аз влизам в ролята си на ООН и решавам да въведа някакъв ред в „територията”, която всеки смята за своя. Първата решителна стъпка е да направя график на „владеене”. На отпора, който ми дават” враждуващите страни”, даскалски вдигам пръст и заявявам на сина си, който е бъдещ деветокласник, че трябва да започне да чете литературните произведения за девети клас. Той ме поглежда ужасено
, а аз се запътвам към библиотеката, вземам първата книга, която ми идва на ума от списъка и му я връчвам. „Илиада”! 
Той сърдито се тръшва на дивана, но все пак отваря книгата. Дъщеря ми, бъдеща първокласничка, бързо си „обира крушите” и се затваря в детската стая. Аз доволно се настанявам пред компютъра – най-после ще мога необезпокоявана да странствам във виртуалното пространство
. Но не минават и няколко минути и синът ми ми навира книгата пред очите, заявявайки с типичната за възрастта си наглост, че тази книга той няма да я прочете. „Защо?”- вероятно в този момент и баба Яга е била по-симпатична от мен. „Защото, това е тъпо, безинтересно и нищо не схващам”.
Позор! „Цунами” от гневни думи и упреци се стоварва върху тинейжърската му глава. Между тях е следната реплика:”Никога няма да видиш по- висока оценка от четворка, ако не четеш литературните произведения!” Изреждам отличниците в класа, давам ги за пример и предполагам, че те вече са прочели Омировото произведение. Той ми отвръща „Глупости!”. Сега вече съм на път да го „изям”.
Усещайки заплахата от „атентат”, синът ми смекчава тона и тогава чувам нещо, което ме втрещява: „Мамо, и те/отличниците/ няма да я прочетат. Просто ще си назубрят материала, за да „минат” за шестица. Но, ако поискаш да ти я разкажат, ще ти разкажат толкова, колкото и аз. Само, че аз няма да излъжа, че съм я чел.” Занемях. 
Доводите ми свършиха и „бих отбой”. Накарах го да си избере книга и все пак да почете. Избра някакво криминале и се отправи към стаята…А аз останах да размишлявам, как да го накарам да прочете „Илиада”. Та това е световна класика!!!!И тъй като нищо не измислих реших да попитам вас…. Как да мотивирам сина си да прочете задължителните произведения от старобългарската и старогръцката литература????
Изводът е, че преди 11 години не просто си минавал покрай оградата на училището, а и си влизал вътре /цитирам моя даскал по математика от гимназията, който по тези два признака делеше задачите на лесни и...още по-лесни/!
Comments4
О, не очаквах в "по-голямата" общност такова одобрение!!! Много Ви благодаря, Колеги!!!
Куини, харесвам тази част от годината, защото има много семейни празници, които създават уютна атмосфера. Когато дойде средата на ноември ми замирисва на детство....:))), затова се старая да поднасям толина и положителни емоции на всички около мен, особено децата, защото искам след години и те да усещат дъха на детството по това време на годината....
Материалите ти са чудесни, antoineta!
Разпратих ги като един спамер на сто места аз.
Щастлив празник на теб!