На интернет де. Прибирам се аз, след като ме е нямало 3 дена. Почвам да си проверявам пощата, любимите сайтове и т.н. Само дето се разразява буря, и аз спирам компа.
И какво мислите ще става като го пускам, ами нема нет. В викам си не е за учидване, то имаше някакви токови удари, нещо някъде е изключило. За сведение, тия са си прекарали оптиката до нашия блок и от там си развиват лан мрежата.
На другия ден сутринта се обаждам аз на 24 часовата им поддръжка дето преди 8 сутринта не можеш да я намериш никаква :(. И им казвам за проблема. До днес сутринта нищо не се случи и се обадих пак. Но след като до обяд все още нямах нет реших да мина през офиса на фирмата. Там си поприказвах 5 минути с шефа им (или поне това е човека дето стои на един стол с вид на стола на директора на някоя мултинационална корпорация (един стол като тоя в един каталог го гледах 100 лева и беше кръстен директорски, тоя е поне 2 пъти по-скъп). Пък той по принцип е доста разбран човек и не се прави на голямата работа.
Връщам се аз в къщо след около час и половина, пускам машината и какво мислите, ами има интернет. Явно ходенето до офиса имаше ефект. Питам се само, защо трябваше да минат повече от 36 часа и 2 обаждания до поддръжката преди някой да се размърда да види какъв е проблема. Съгласен съм, че в повечето случаи грешката е при потребителя. И съм съгласен, че при първото обаждане като ме попитаха за номера на грешката съм им дал грешна информация (не нарочно, но я се замислете дали някой дето не е на ти с компютрите и с английския ще познае кое от съобщението за грешката е номера му, не е се изисква кой знае какво, но повече хора дори няма да си направят труда да четат, грешката, направо ще звъннат що нямам интернет). Само че това не е извинение за тях, поне можеха да се обадят да проверят, ако тоя номер дето съм им го дал, е за нещо друго (май им казах номера за грешна пароло или за опит за повторно влизане не съм сигурен), дали проблема продължава да го има, да са сигурни дали въвеждам правилното име и парола и т.н. всичко онова дето трябва да се направи в такива случаи.
Поставила съм си за цел да се вместя в първата възможна дата - 3 юли 2006. Избрах си тема, научен ръководител, набрах известно количество материал (който има неприятната склонност да нараства), взех си отпуск и запретнах ръкави.
За някои може да изглежда "голяма работа", но за мен наистина е ГОЛЯМА РАБОТА - първата ми дипломна работа. Освен това, след като вече говорих за така набелязаната цел с научния ми ръководител (която е и шеф на катедрата), уредих да изляза в пълния разрешен от закона студентски отпуск (30 дни), просто не мога да се изложа.
Според съветите на приятеля ми (а той вече е зашитавал магистърска теза, при това в Германия, затова му вярвам), би следвало да си напрвя нещо като план-график на четенето и писането. Вероятно това е добра тактика, но като не съм писала, откъде да знам колко време следва да ми отнеме едното и другото. За собствена употреба си поставих следните крайни срокове:
1. Най малко 10 дни преди датата на защитата, тезата ми да е напълно готова.
2. Най-малко 30 дни преди горепосочения срок, т.е. 40 дни преди датата на защитата, вече да съм започнала сериозното и целенасочено писане. С други думи, предварителното подготвително и насочващо четене да спре дотам, за да не се увлека в прекалено много подготовки и да пропусна основното действие.
Разбира се, на всеки от етапите би следвало да има много градивна критика от страна на научния ми ръководител. А това автоматично ще доведе до пре- и пренаписване на грижливо сътворените от мен глави на колосалното ми творение.
Малко ме тресат нервички, като се замисля за "часът на истината" - самата защита, когато ще се изправя пред цялата комисия. Но какво пък, "който го е страх от мечки, да не ходи в гората".
(Бел. Чудих се дали постингът ми е подходящ за общност "Образование" и след като не стигнах до убедително заключение, реших да си го пусна просто така, експериментално.)
Comments1