Има едно радио, което слушам много често от няколко месеца насам. То се нарича Slow Radio и музиката, която ще чуете на него ще докосне душите ви, ако сте по-романтични натури.
Намира се на адрес http://slowradio.com и може да се слуша както от браузъра, така и от плеър. Радиото е само онлайн.
Поздравявам ви с музиката, която пуска радиото. За няколко месеца съм се убедил, че това не е изстрел в неизвестна посока и съм сигурен, че ще ви поздравя с нещо хубаво :)

3200 лева, разбира се. И това само като начало. Стига да си
министър на европейските въпроси.

Мда - вярвате или не, Гергана Грънчарова, министър на
европейските въпроси на РеБе е употребила именно толкоз, за да
направи местенце, където да споделя с нас мисли и чувства.

Откъде толкоз пари у тази инак толкоз диалогично настроена към
народните маси министърка - от спестявания, изцедени от
припотения й работническо-селски гръб? Да, ама не. От данъците
на същите тия народни маси, разбира се. Които, както излиза,
си плащат, за да си говори министърката с тях.

Айде, това ще го преживеем - всичките му там предизборни,
следизборни, комуникационни, информационни, пи ар и други
измишльотини и без това си ги плащаме сами.

Но да се спрем по-подробно върху чувствата и мислите, които
споделя министърката в блога си. И най-вече - върху тяхната
неоценима полезност за целокупното гражданство.

"Мога да пея. Обичам да чета, да танцувам."

"Най-далечната точка, до която съм стигала, е Антарктида."

"Имаме проблем. Всички в България го знаят – настояването на
Европейската централна банка да възприемем изписването на
единната европейска валута като “еуро”. Започнах да чувам за
това през 2005-та."

В коментарите преобладават наситени с критика думи като
"браво", "чудесно", "поздравления" и тем подобни. Има и други,
истински критични коментари, разбира се. Но кой си прави труда
да им отговаря!

В България законно работят около 3 200 000 души. Т.е. хора,
които си плащат данъците. На всеки от тях блогът на министър
Грънчарова е струвал по 0.1 стотинки. Вие, хора, които си
плащате данъците, бихте ли дали дори толкова, за да научите,
че министърката обича да танцува и е ходила до Антарктида? За
да разберете, че е почнала да чува за проблем, дето трябва
наизуст да го знае, преди дори бегъл знак за него да има? За
да почетете лакейските хвалебствия на първите й братовчеди и
бюрократи-обитатели на кухи държавни структури?

За вас не знам, но на мен всичките пари, отишли за блога й да
ми дават, бих се поколебал дали да приема това изпитание!:)
 
Ако се усъмните във верността на изложените данни - www.gerganagrancharova.eu (минутка за незаслужена реклама).

За съжаление, имената и събитията в този пост не са измислени. Отново за съжаление, при написването на този пост не беше наранено самочувствието на нито един министър на европейските въпроси.

Хело деца!
Намерих един много интересен веблист. Музиката на Балкански полуостров, и на Малката-Азия. Има там няколко много интересна музика. Не знам защо, но едно-две български песен е запишен като гръцка. Така може да мисли един унгарец че Морето, който чувахме в Еуровизия е гръцка музика. Има там също няколко унгарски песен.

Като всеки средно запален турист, се интересувам какво става с нашата българска природа. Вчера обаче, попаднах на едно забавно сайтче, в което всеки може да си отгледа собствена горичка - хей така - на монитора. Това е въпросната Виртуална горичка. Наблюдението е лесно и разбираемо, остава ви само да изпратите на всички ваши познати и приятели линка с вашата горичка, и да наблюдавата как тя расте и се развива :)

Пожелавам ви прекрасни дървета с много колибки на тях и дънери пълни с лимонада и лакомства :)

За мен това е едно от най-великите рок парчета за всички времена!

The House Of The Rising Sun или „Къщата на изгряващото слънце” излиза през 1964 година в изпълнение на британската група The Animals, чийто солист е Ерик Бърдън (Eric Burdon).



Следите на авторството на тази песен, възникнала първоначално като народна, са се изгубили завинаги във времето. В някои източници се казва, че това е била негърска балада, която много допаднала на Ерик Бърдън - фанатичен поклонник на класическия блус, който майсторски умеел да имитира вокалните маниери на така наречените «shouters» - блус изпълнители, с характерното за стила им пеене.

„Къщата на изгряващото слънце” продължава да живее и до днес. До този момент е изпълнявана в най-различни музикални стилове и представяна от страшно много певци и групи (може би има повече от 150 кавъри), като едни от най-популярните са следните:

Bachman Turner Overdrive
B.B. King & Mary Travers
Bob Dylan
Demis Roussos
Frigid Pink
Grant Green & Donald Byrd
Gregory Isaacs
Ian Raven
Jimi Hendrix
London Symphony Orchestra
Muse
Nina Simone
Pink Floyd
Punk Covers
Santa Esmeralda
Scags & Country Gentlemen
Scorpions
Severe Overload
Steve Power
The Animals
Tracy Chapman
The Ventures
Willie Logan
Виктор Зинчук

Някога я пеехме с текст, който започваше така: „Едно момче от Ню Орлеан самО остана в нощта, самО в затвора, накрай града, за него свършва света...”

Намерих видео материал на песента и съм много щастлива, че можах да видя първото й изпълнение – на Енимълс, с което по онова време тя покорява музикалните класации в Англия и Щатите.



Има я и в аудио вариант.



.....................................

Имаше един виц за мъжа и жената, които отишли да празнуват 20-годишнина от своята сватба. Докато вечеряли, жената се питала какво ли ще й подари той за празника, а мъжът си казвал наум: „Е-е-ех, ако преди 20 години я бех утрепАл, досега щех да съм я излежал” :)

Разбира се, това е виц, но колкото и да е преувеличено казаното в него, идеята, че остават в тайна немалка част от желанията и мислите на мъжът и жената, си е напълно вярна. Няма значение дали двойката е брачна или необвързана – не всичко между тях се споделя и разкрива.

Всъщност това беше въведение към едни страхотни снимки, които искам да ви покажа. Някой беше казал, че понякога една снимка може да замести стотици думи.

Снощи се видях в чудо! Първо получих покана (явно автоматично генерирана, но аз не знаех това) от Яничка, за да се регистрирам в един сайт, и аз го направих. В поканата пишеше: Hey Поли ;) и съдържаше линк за създаване на акаунт.

Пет-десет минути по-късно в пощата си получих съобщение от една колежка от Асеновград и аз реших, че тя е по-отдавнашен потребител на въпросния сайт, видяла ме е, че съм се регистирала, разпознала ме е по снимката и името и затова се свързва с мен. Поговорихме си.

Докато си говорехме, се появиха още съобщения от други мои познати. Бре, викам си, а бе какво става тук? Всички ли са си направили акаунти в този сайт? С някои си казах две-три приказки, а други ги пропуснах, защото в края на краищата не мога цяла вечер да посветя само на бъбрене.

Появи се и едно съобщение от стара моя дружка, което обаче ми казваше, че тя е недостъпна за разговор. Замислих се какво всъщност се случва и кой осъществява тези връзки, и се сетих, особено след като накрая едно другарче ми прати следното признание: „не можах да разбера какво е това”. То също получило от мен покана за разговор, започваща със закачливичкото "Hey", която аз лично не съм му пращала. Колко долно е всичко това!

Ето го и обяснението. Тъй като регистрацията на този сайт изискваше освен имейл адреса си да напиша и паролата, с която влизам в пощата си, сега някой се разпорежда с кореспонденцията ми, но без мое желание и участие. Самогенерират се покани за разговор, започващи с фамилиарното "Hey, еди-кой си;)" към всичките ми познати и непознати, с които съм си писала досега.

След това откритие ми се изправиха косите. Ами че аз не искам с всички да си говоря! Една част от хората изобщо не познавам – свързвали са се с мен чрез блога и съм си разменила с тях по едно писмо. Има и такива, на които не съм отговаряла по някакви причини. Но най-ужасното е, че в пощата ми има официална кореспонденция с немалко преподаватели от ДИУУ!!! Просто акъла не ми го побира какво ще си помисли например доцент Вълкова, към която изпитвам огромно уважение, прочитайки писмо от мен, започващо ето така: „Hey, Станка!”.

Направо ми се плаче...

Прокуратурата на град Перм предявила обвинение срещу потребителя на livejournal.com („Живият журнал”) Дмитрий Ширинкин, с ник tetraox, заради негов разказ, написан под влияние на впечатленията му от трагедия, разиграла се в американски университет в щата Вирджиния. Прочитайки текста в журнала, правоохранителните органи го разтълкували като съобщение за готвещ се терористичен акт. Сега блогерът може да влезе за три години в затвора.

Делото срещу Ширинкин било заведено, след като той в онлайн дневника си поместил откъс от свое литературно произведение, написано под влияние на случая в американски университет, в който един от студентите разстрелял 32 човека. Тази трагедия той пренесъл в руската реалност, водейки повествованието от името на студента.

В общи линии, доколкото мога да преведа откъса от руски на български, авторът написал следното:
«Аз вчера… купих пистолет. Стар ТТ с изтрити номера. Кутия със 150 патрона. Патроните са стари, на донышке (не знам как се превежда тази дума) е избита 64-а година, но са се запазили добре, «маслята» (също без превод)… Аз ви мразя, аз мразя Путин, мразя Каспаров, мразя Дом-2, мразя метрото, мразя руската провинция. Аз ще взема със себе си двайсет-трийсет душИ. Но все още не съм решил към кой ВУЗ от града да се отправя. Навярно все пак в политехническия. Аз го мразя.».

От тези редове най-сериозно се заинтересувала прокуратурата. Публикацията излязла в интернет на 21 април, а сътрудниците на милицията посетили Дмитрий след 10 дни – в началото на май. Домът, в който той живее, бил подложен на тотален обиск. Органите на реда се опитали да намерят същия този пистолет, за който се говори в разказа. Но тъй като не успели да го открият, милицията се задоволила с ареста на домашния му компютър.

След това публицистът бил изпратен на психиатрическа експертиза, която го признала за напълно адекватен и отговарящ за постъпките си човек. Градската прокуратура извършила серия проверки до последващото обвинение, което било предявено по-късно.

В заключителното обвинение, съставено от правоохранителните органи на Перм, се казва, че със своите умишлени действия Ширинкин е създал лъжливо съобщение за готвещ се масов взрив, палеж и други действия, създаващи опасност и гибел за хората, причинявайки им значителна имуществена вреда и настъпване на различни съществено опасни последствия.

Самият Дмитрий отрича всячески своята вина. „Получава се, че ще ме затворят заради художествено произведение. Въпросът за неговата ценност аз считам за второстепенен. При това прокуратурата не е правила лингвистична експертиза на текста. Надявам се да мога да се възползвам от това по-късно. Освен това аз не съм писал за желанието ми да убия някого и за омраза към президента на Русия – в страната има много хора с тази фамилия. Аз имам произведение, в което жрецът на древните ацтеки принася в жертва човек. Но това все пак не значи, че аз съм древноиндиански свещенослужител.” – пояснява Ширинкин пред кореспондент на вестник „Взгляд”.

Дали блогерът се явява ацтекски жрец и потенциален терорист ще го доказва съдът. Датата все още не е определена – вероятно делото ще се състои през септември.

Трябва да се отбележи, че през пролетта в Перм се провел конкурс с многочислено жури за най-добър блог в пермското интернет пространство и той бил спечелен от същия този блогер със ник tetraox.

Дмитрий Ширинкин не е първият човек, чийто онлайн дневник става източник на проблеми със закона в Русия. Правоохранителните органи, съдейки по всичко, активно се интересуват от свободното пространство, наречено блогосфера. Само преди седмица прокуратурата на град Сиктивкар (Сыктывкар) внесла обвинение срещу Сава Терентиев, който в същия този журнал (livejournal) предложил да бъдат унищожени нечестните милиционери с изгаряне в доменни пещи.

_______________________

Информацията по случая в мой (приблизителен) превод взех от тук