За втора поредна година в Русе ще се проведе празника на свободното споделяне на знания "OpenFest".

Програма
-------------------------
10.00 - 10.30 Регистрация на участниците
10.30 - 10.50 Какво е OpenFest и как той променя хората. - Богомил Шопов
11.00 - 11.30 C3 - голямото избухване идва и при вас
11.35 - 12.35 Мултимедийна информационна система базирана на отворени решения - Петър Минев, Велислав Върбанов

12.35 -14.00 Почивка

14.00 - 14.35 Професионална кариера с GNU/Linux - Професия - хакер - Станимир Иванов, LPI - България
14.40 - 15. 30 Практически опит с MySQL - Александър Керемидарски, MySQL AB
15.40 - 16.20 Митове и легенди за поддръжката при софтуера с отворен код. Какво може да предложи Gnu/Линукс общността на бизнеса - Димитър Бъчваров - Митници “Русе”
16.30 - 17.30 Как да си помогнем с Bash - практически занятия и хитринки от Мариян Маринов
17.30 Закриване на феста


Как да помогнете?
Ако сте от Русе, можете да помогнете в разлепянето на плакатите в училището където учите или в фирмата в която работите. Елате да споделим свободата заедно.Пишете на bogomil@spisanie.com, ако имате такова желание.

25.11 (събота) в пленарната зала на Община Русе.
Вход Свободен!

Повече на:
http://openfest.org/rousse/

Вчера най-после си взех нова видеокарта и желанието ми да си поиграя с Windows Vista на домашния компютър се осъществи :) Взех си NVIDIA GeForce 7300 GT с 256 MB DDR2 памет :)
Инсталирах си Вистата и сега се радвам на хубавия и интерфейс. След няколко часа разцъкване стигнах до извода, че много добре пасвам на приказката - Луд на шаренко се радва :)
Общо взето Windows Vista върви добре и вече имам Performance 3,8 точки :) Ще разкажа повече за новия Windows по-късно, сега вижте така одумваният ефект Flip 3D, при който иконките на приложенията показват съдържанието им в реално време! :)

Навън е зверски студ. Само -3 градуса, но ми се струва ужасно студено. И днес като ходих на БАИТ експо сутринта умирах от студ и треперих на спирката от ледения вятър. Което ме подсети, че трябва да си купя топли обувки, че в момента нямам подходящи.
От четвъртък, когато приключих новия брой на списанието и съм болен. Кихам, кашлям, температури - не е работа. Пия чайове, мед, ям лимони, но още няма подобрение. Явно преди това не ме е хващал грипа, защото бях под напрежение да завърша броя. Като съм го завършил съм се поотпуснал леко и хоп - настинка, грип, сополи.
Купих на котарака две торби храна за котки и една 6 килограмова торба с пясък. Онзи ден бях чудесна гледка - в едната ръка торбите с храната му, в другата тази с тоалетната му. И леко приведен в посока торбата с пясък. И вървейки така се сетих, че не съм си купил нищо за мен - нито нещо за вечеря, нито нещо друго, което е необходимо. Е, казах си - и котарака е човек, няма сега да излизам повторно че да пазарувам и за мен :)
Та сега тези дни, в които пазя къщата забелязах, че от скука човек повече похапва. То това хубаво, организма трябва да се храни, особено когато е болен, ама котачко да не види - всеки път като реша, че трябва да хапна нещичко (а аз по мъничко хапвам, апетита ми не е особено висок) и решава, че трябва да яде и той. Какъв дондурест стана само за 3 дена, като ходи задникът му се подрусва някак неправилно :) Заглади и косъма. Стана и някак по-игрив, а след игрите вземе, че се чучне върху хладилника в кухнята като някой сфинкс и само наблюдава кой минава и какво прави с един такъв пренебрежителен поглед, сякаш това е последното, което би гледал в този момент, зает от своите супер-важни котешки мисли, които ние хората хич не ги разбираме и идея си нямаме колко са важни :)
Та пиша това по темата за студа. Студ, болести, премръзнали крайници, но и уют, домашен. Пък и дори да се разболее човек, винаги може да намери нещо добро и в това - ето, останах малко повече в къщи и станах свидетел на тези хубави нещица, които в забързания делник някак си убягват от погледа.
Печката, която е на принципа на духалото не е спирала да работи. Вече имам две, първата, която бях отписал, че ще работи вече работи на 100%. Проблемът и беше, че като поработи малко и се самоизключва, явно терморегулатора и беше задръстен с прах и можеше да отчита правилно температурата. Какво направих за да поправя ли? След като механичното отваряне веднъж не помогна проблема да се реши, вчера взех че я...изпрах. Бам в леген с гореща вода, и после сушене под топлата струя въздух на втората печка тип духалце :) След като се уверих че е напълно суха и не е останала и капчица влага някъде я включих в мрежата. Не каза БУМ :)
Та такива ми ти работи днес :)
Днес на БАИТ беше малко скучно, като се изключи това, че се видях с нашата уважаема блогерка Taralezh (Еми), която ви праща много целувки на всичките и обеща, че на коледното парти ще дойде 100% :)
На експото единственото по-интересно нещо беше представлението, което правеше БТК с тяхната ADSL промоция. Момчета и момичета от някакъв музикален театър подскачаха като строени като взвод по коридорите и викаха Бе-те-ка! И по някое време като вземат че легнат по коридора, станат и почнат да играят на пържоли с минувачите и като бият викат - Аааа, АДИЕСЕЛ! :)
Ето ги :)

Днес не знам колко души ми пращат някакви линкове, водещи към сайтове, които са напълно безсмислени... Или към архивни файлове, които не отварям изобщо. Ето например:
 Ioan (14:10:38 17/10/2006)
Look, a new office killer game. Go download and join the rest of us!
My nick there is  Miril!
http://ge.цензурирано.com/programs/..цензурирано.zip
Внимавайте къде кликате. Ако получите такива съобщения в ICQ не отваряйте страниците, особено ако линкът завършва на .exe, .zip, .rar или нещо подобно. Най-вероятно тези линкове се изпращат автоматично през ICQ-то на потребител, чиято машина е заразена с вирус (по-скоро червей). Преди да отворите такъв линк, попитайте изпращача какво ви праща. Ако се учуди, че ви е пращал нещо - работата е ясна, а вие сте се защитили по най-добрия начин :)

Компютърните игри са застрашени от едно скорошно изявление на англииски учени, според които игрите действат негативно на организма и психиката. Според тях продължителното играене на игри води до отделянето на допамин, вещество, което кара организма ни да изпитва удоволствие. Според тях ситуацията била такава и при наркоманите!

Група учени установиха, че продължителното играене води до пристрастяване и дори до психически отклонения. Според тях докато играем , нивото на веществото допамин се повишавало неколкократно. Tази субстанция се отделя точно когато ни е кеф, демек когато пребиваме поредния зъбльо на Diablo или прасваме поредната глава на кънтъра. Това е субстанция, синтезирана в невроните в средния мозък. Той играе важна роля за движението и координацията ни, както и за емоциите, мисленето и усещанията за удоволствие и болка. Но, според учените, ако прекаляваме с часовете игра, допаминът ще се отделя постоянно и това може да доведе до зависимост, а свръхизобилието му – евентуално и до шизофрения. Рецепторите му малко по малко ще намаляват, казват учените. А това от своя страна ще усилва усещането за удоволствие и ще попаднем в затворен кръг. Сиреч удоволствието от играта се усилва, а времето пред компютъра става все по-недостатъчно.

Не щеш ли, нивото на допамина в изследваните геймъри било почти същото като това в наркоманите, които стимулират увеличаването му с приемането на различни видове дроги. Съответно възможно е играта на компютър да доведе до подобно опасно пристрастяване. Едва ли не, докато се млатите на кънтъра или сте се отправили на лов за предмети в WoW, всъщност се друсате. На всичкото отгоре наскоро бе открита първата клиника в Европа за пристрастени към игрите геймъри. Трябва да призная, че останах доста изненадан от тази новина. Според местните доктори нямало почти никаква разлика в симптомите на петнадесетгодишно лапе, което просто не може да спре да играе, и на петдесетгодишен чичко, зарибен по хазарта.

 

Всичко това довежда неизбежно до въпроса: “Наистина ли игрите водят до пристрастяване?”. Със сигурност това е една изключително деликатна и относително нова тема и онези, които използват думички като “зависимост”, трябва да бъдат доста внимателни. Засега учените твърдят, че хората се пристрастяват към игрите, но не и че самите игри са виновни за пристрастяването им. Да, някои геймъри стават зависими, но това не означава, че WoW например е основният виновник. По-скоро виновен си е самият геймър. Пък и нима качеството “зарибяваща” не е положително за една игра? Разбира се, не бива да се мръщим твърде много пред подобни изследвания. Напротив – по-скоро трябва да ги приветстваме. Защото ако учените успеят да докажат, че игрите не предизвикват пристрастяване, това ще направи родителите, геймърите и законодателите много по-спокойни и уверени. Ако пък стане точно обратното, много бих искал да видя коя точно игра ще бъде определена като “здравословна”.

Такаааа........значи да започна първо с това, че това е моята първа публикация тук.Бглог го открих съвсем случайно предвид че до скоро само четях нещо за някакви Блогове и така и не ми беше много ясно какво представляват точно.Имах информация, че блоговете е нещо с което могат да се гордеят само известните личности, но с радост установих, че тук всеки може да изрази свое мнение или да драсне някой ред.Както и да е, радвам се, че вече съм по някакъв начин част от тази общност.Искам да поздравя създателите на този сайт и хората които са станали част от това Интернет общество.Та въпроса който имам към хората тук или поне към тази част, която е запозната с материята е относно 3d  анимацията.Знам че тя  е нещо което има почва у нас.Знам и че вече има много хора които са истински професионалисти в тази област.И тъй като и аз по една или друга причина също се запалих по идеята "Компютърна анимация" знам че е една доста трудна и всеобхватна материя, въпросът ми е има ли хора с които мога да дискутирам въпроси за 3d както и да ми дадат някои ценни насоки в процеса на търсене на работа,какви трудности са срещали при назначаването си на работа, какви изисквания са им поставяли и т.н.Ще се радвам ако има някой който да сподели мнение или някакви впечатления с мен.

Забелязвам растящото желание на неблагодарните копелета в общежититето да ме хакнат. Понеже има ограничение на трафика и трябва да ги изключвам след 700 Мб на месец. Знам че са малко, но не мога да направя нищо вьпроса. Щом изключа някой е закон че като стане 12:00 ( през нощта ще дойде да пита защо няма интернет ). Писна ми от копелета които се опитват да ми отгатнат паролата, писна ми да се опитват да получат достьп до самбата ми. А щом ги изключа от мрежата по повод опита им ме гледат на крьв.  На 17 един китаец ( нищо против китайците ) ми беше оставил 4Мб Лог ... Като почнах да му се карам, нито английски нито немски говори както трябва и неразбира ....

....................

Aug 17 19:00:21 Darkstar smbd[5928]:   Denied connection from  (172.16.4.207)
Aug 17 19:00:21 Darkstar smbd[5929]: [2006/08/17 19:00:21, 0] lib/access.c:check_access(328)
Aug 17 19:00:21 Darkstar smbd[5929]:   Denied connection from  (172.16.4.207)
Aug 17 19:00:24 Darkstar smbd[5930]: [2006/08/17 19:00:24, 0] lib/access.c:check_access(328)
Aug 17 19:00:24 Darkstar smbd[5930]:   Denied connection from  (172.16.4.207)
Aug 17 19:00:24 Darkstar smbd[5931]: [2006/08/17 19:00:24, 0] lib/access.c:check_access(328)
Aug 17 19:00:24 Darkstar smbd[5931]:   Denied connection from  (172.16.4.207)
Aug 17 19:00:24 Darkstar smbd[5932]: [2006/08/17 19:00:24, 0] lib/access.c:check_access(328)
Aug 17 19:00:24 Darkstar smbd[5932]:   Denied connection from  (172.16.4.207)
Aug 17 19:06:56 Darkstar smbd[5966]: [2006/08/17 19:06:56, 0] lib/access.c:check_access(328)
Aug 17 19:06:56 Darkstar smbd[5966]:   Denied connection from  (172.16.4.207)
Aug 17 19:06:56 Darkstar smbd[5967]: [2006/08/17 19:06:56, 0] lib/access.c:check_access(328)
Aug 17 19:06:56 Darkstar smbd[5967]:   Denied connection from  (172.16.4.207)
Aug 17 19:06:56 Darkstar smbd[5968]: [2006/08/17 19:06:56, 0] lib/access.c:check_access(328)
Aug 17 19:06:56 Darkstar smbd[5968]:   Denied connection from  (172.16.4.207)
@

........................
Скрипта на iptables e вече около 200 реда

...
-A RH-Firewall-1-INPUT -s 172.16.6.231 -j DROP
-A RH-Firewall-1-INPUT -s 172.16.6.234 -j DROP
-A RH-Firewall-1-INPUT -s 172.16.4.119 -j DROP
-A RH-Firewall-1-INPUT -s 172.16.4.102 -j DROP
-A RH-Firewall-1-INPUT -s 172.16.4.125 -j DROP
# 172.16.4.207
-A RH-Firewall-1-INPUT -s 172.16.4.207 -j LOG  --log-prefix 172.16.4.207
...

Вече незнам как да се оправям с тях. писна ми ..., но ако си зарежа поста като админ, трябва да се ограничавам в 700 Мб, а това е невьзможно

Някой да има предложение ?

Тези дни темата за патриотизма на българите се размята из медиите като прани гащи на простор.От многото коментари на знайни и световнонеизвестни ВИП персони, незнаещия зрител и читател тотално би се объркал какво точно включва в себе си това понятие.
И основателно би се запитал: "Абе, аз патриот ли съм или не съм?"
(патриот, мн. патриоти, м. Човек, който обича отечеството и народа си; родолюбец)
Първо да кажа за себе си - да, считам се за патриот!
Защото наистина обичам Отечеството си, както и народа си!
НО МРАЗЯ ДЪРЖАВАТА!
Е, точно тук е заровено кучето!
Защото маститите политици именно това се опитват да ни втълпят - че Отечеството ни е равно на Държавата. И, че който не обича Държавата - не е патриот, защото не обича и народа си!
А кой е Държавата - питам аз?
Опаааа! Ами, същите тези - мастити чичковци и лелки, които веднъж докопали се до властта си мислят, че вече са хванали Господ за шлифера. Не напразно в началото на работата на 39-ото народно събрание, една от народните избранички - Мариана Костадинова,  раздаде на всички депутати и министри "Приказка за стълбата" на Христо Смирненски.
Да виждате някакъв резултат няколко години по-късно?
И как ще видите, като те не четат - просто си правят каквото искат!
А от нас искат да сме патриоти - т.е - според тях - да ги обичаме!
Обичам ви,как да не ви обичам, ненагледни мои дУпепати и министри!
Обичам ви - заради безумните закони, които приемат 30-40 от вас, гласувайки с чужди карти, което си е нарушение на Конституцията!
Обичам ви - заради безумните реформи, които правите в държавната администрация, без да имате дори бегла представа какви ще са резултатите от тях!
Обичам ви- заради чуждите консултанти, които домъквате незнайно откъде, за да ни дават акъл по теми като "Колко прави 2+2 ?", срещу хонорар от петнайсетина хиляди евро месечно!
Обичам ви - заради това, че България ще влезе в "Рекордите на Гинес" като държавата, чиято министърка е подписала за най-кратко време хиляди документи без да ги чете - кво й пука за селскостопанската ни авиация, примерно!
А най-много ви обичам, за това, че не пропускате да си купите най-новите Мерцедеси!
Както чух днес сутринта - взели сте ги само по 124000 евро парчето - много на далавера, щото те иначе стрували по 160000!
Този факт ме изпълва с национална гордост, особено след като прочетох една статия във в.Сега Автопаркът на парламента - над европейско равнище в която се казва:
"Проучване на портал "Европа" показва, че България е сред европейските страни, които харчат най-много средства за поддържане на депутатските автомобили.
...На членовете на Камарата на лордовете във Великобритания не се полагат служебни автомобили. Покриват се част от разходите за гориво на личните им автомобили."
Много ви обичам - за това, че уж няма пари да увеличите заплатите на лекарите в "Пирогов", но пък намерихте пари да увеличите от следващата година с 25% заплатите на 4000 чиновници в Здравната каса!
Обичам ви и за това, че винаги сте в крак с развитието на технологиите, което пък научих от статията, озаглавена Депутатите скоро ще имат нови лаптопи
Особено актуално и във връзка с темата е прочетеното в един форум писание, Аз съм патриот!
Много ме кефи и за това го пастнах тук!

1. Защото много ми харесва да живея в кочина.
2. Защото обичам да дишам мръсен въздух.
3. Обожавам да пия хлорирана вода от ръждясали тръби.
4. Държа да умра от рак на четиридесет години.
5. Страшно си падам да плащам външния дълг, дето не съм го направил аз.
6. Приятно ми е да работя по един месец за 117 лева.
7. Обичам да не ми плащат социалните осигуровки.
8. Много ме радват сметките от по 150 лева за парно.
9. Кефя се когато сметката на телефона ми е по-голиама от заплатата ми.
10. Умирам си от кеф цяла година да събирм пари за GSM втора употреба от Германия – почти като нов ...
11. ....и после да ме е страх да говоря по него, защото за 2 минути разговор трябва да работя два дена.
12. Държа съседите ми да са олигофрени.
13. Искам всяка седмица да се караме кои се е разпломбирал радиатора и защо някои си не е платил 0,60 лева за чистачката.
14. Страшно си падам да ме унижават новобогаташи.
15. Панелните гарсониери ме кефът.
16. Дупките по пътищата са супер.
17. Обичам съседът ми да си цепи дървата в хола си.
18. Обичам като изляза на терасата и да виждам как тъпите ми съседи си изхвърлят манджата и боклука през джама си.
19. Обичам депутатите, дето съм ги избирал, да гласуват тъпи закони.
20. Луд съм от щастие когато после същите депутати ми обясняват, че законът който са приели е виновен за еди-какво си.
21. Държа да се осигурявам здравно и след това, като се разболея, никой да не ми обръща внимание.
22. Искам с парите ми за здравни осигуровки да се купуват нови Мерцедеси
23. Искам депутатите дето аз сам ги избрал всяка година да си купуват нови коли.
24. Кефят ме данъци от по над четиридесет процента.
25. Обичм да плащам такса смет колкото две пенсии на баба ми и после пак да ходя из боклука.
26. Луд съм от щастие когато се забавя с 0,14 минути да си платя тока и ме резнат веднага.
27. После след като си го платя да чакам три дена да ми го пуснат.
28. А наи-готиното е, че тъпите цигани не си го плащат по десет години.
29. Радвам се когато мургав контрольор в градския транспорт ми дава билетче шеста употреба
30. Щастлив съм да гледам тъпи циганки да не се плащат билетчетата защото са братчеди с контрольора от шесто коляно.
31. Хубаво ми е да събирам пари за кола от десет години…
32. …после да ми я откраднат на втория ден.
33. Искам инфлацията да ми изяде спестяванията.
34. Обичам да дружа със тъпи, грозни и миризливи цигани наскоро забогатели от съмнителен бизнес.
35. Още по-хубаво ми е, когато ми откраднат колата.
36. Най-хубаво ми е когато после корумпирани ченгета ми се обаждат да искат “награда” за нея за да ми я върнат.
37. Харесват ми подкупните ченгета – те са гот!
38. Харесват ми подкупните митничари – браво юнаци!
39. Харесва ми, че абсолютно всички, дето не трябва, са подкупни.
40. Чувствам се щастлив, когато мутрите изнасилят гаджето ми.
41. Чувствам се щастлив, когато мутрите изнасилят и мен.
42. Весело ми е, когато БМВ-та газят хора и се отървават с глоба за превишена скорост.
43. Обичам попфолк.
44. Искам да си купувам дрехи втора употреба – на килограм.
45. Искам да имам хладилник втора употреба.
46. Искам и пералня втора употреба.
47. Искам и климатик втира употреба.
48. Падам си да ми обират апартамента по два пъти в годината ...
49. ...кефя се и когато се върнат да ми изядат и сланината в хладилника.
50. Хубаво ми е сутрин да виждам некролози на шест годишни деца изнасилени от гнусни педофили.
51. Хубаво ми е когато на следващата сутрин разбера, че гнусните педофили са ги освободили срещу гаранция от 500 лева.
52. Хубаво ми е сутрин да виждам некролози на петнадесетгодишни деца, умрели от дрога.
53. Хубаво ми е сутрин да виждам некролози на шестнадесетгодишни деца, застреляни от полицаи.
54. Хубаво ми е сутрин да виждам некролози на двадесет годишни младежи които са се самоубили в “родната казарма” защото някои се е гаврил с тях.
55. Хубаво ми е сутрин да виждам некролози на на старци които са се самоубили за да не живеят в мизерия
56. Обичам да гледам старци да си късат рецептите пред поликлиниките, защото немогат да си купят лекарствата.
57. Приятно ми е да ме хапят бездомните помияри, които живеят в градинката до нас.
58. След това ми е хубаво, когато в болницата ми кажат, че се е свършила противобясната ваксина...
59. ...и най-накря ми предложат такава за десет лева от личният им запас.
60. Харесва ми да ме ръгат в трамваите.
61. Харесва ми да ме настъпват и да ми кашлят в лицето в тролеите и автобусите.
62. Обичам да ме лъжат на пазара.
63. Обичам да ме лъжат навсякъде.
64. Харесва ми че в България думата “Педераст” звучи гордо.
65. Приятно ми е, че от чешмата в кухнята текат лайна след като не съм имал вода от четири дена защото живея на 13 етаж.
66. Обичам да гледам тъпа телевизия.
67. Много си падам по предавания с дълбоко социално значение като “Разбиване” и “Първична сила”
68. Обичам да гледам тъпи сериали по четири пъти на ден.
69. Обичам да слушам тъпо радио.
70. Обичам страшно тъпите театрални постановки.
71. Обичам тъпите вестници.
72. Много обичам да ми спират кабелната телевизия в момента, когато има хубав филм.
73. Падам си да пия метилов алкохол в бутилка от уиски.
74. Весело ми е да гледам как баба ми живее с петдесет лева пенсия.
75. Става ми гот като видя, че баба ми си продава покъщнината да може да си плати водата.
76. Доставя ми удоволствие да гледам как контрольорите в градския транспорт бият хора.
77. Доставя ми удоволствие и мен да ме бият.
78. Радват ме бездомните деца по улицата ...
79. ...и те са щастливи когато намерят малко пари да си купят лепило.
80. Харесвам по цял ден да седя пред телевизора и да няма едно свястно заведение където да ида да пия едно кафе.
81. Обичам кафето да ми е втора цедка с бъркалка втора употреба.
82. Още повече ме радват бездомните деца, когато са гладни.
83. Обичам да виждам пудели с прически за по сто лева.
84. Става ми хубаво, когато си купувам лекарства с изтекъл срок на годност.
85. Весело ми е, когато освобождават убийци от затвора, за да си правят пломби по зъбите.
86. Кеф ми е когато лекарят ми ми каже, че дължа 50 лева за един обикновен преглед и консултация.
87. Радвам се, когато срещна случайно на улицата бивши финансови фараони.
88. Радвам се, когато на пешеходната пътека някой шофьор се опита да ме сгази.
89. Кефя се когато по тротоарите няма място от паркирани коли
90. Обичам да си купувам фалшиви шампоани, от които да ме избиват обриви.
91. Харесва ми, когато някой се закачи на моя телефон и говори половин час с Гвинея Бисау.
92. Приятно ми е, когато някой психопат спечели избори.
93. Много ми е гот, когато родителите ми живеят на заеми.
94. Радвам се като някакъв изрусен, детствен педераст ме срещне на улицата и ми каже:”Скъпи, обичам те!” Или нещо подобно.
95. Радвам се, когато разни тъпаци с костюми за по хиляда лева, наскоро купили по един мезонет на трите си любовници, с извъннормено тегло от прекомерно ядене на езици от пъдпъдъци, прекарващи уикендите на островите Тонга, возещи се в служебни коли, струващи колкото половин поликлиника, децата на които ходят с по шест бодигардове, жените на които се занимават с това да си купуват гащи от Париж всеки втори петък на месеца, да се опитват да ме убедят, че нещата някога ще се оправят.
96. Харесва ми самозвани професори, въртящи по 10 фирми, да пишат двойки, защото по време на лекциите сме ходили на работа.
97. Защото умирам комплексари да ме третират като роб/иня.
98. Защото няма по-голяма наслада да уча в бунище.
99. Защото много обичам екстремния спорт - "разходка по родните ни улици"

А вие партиоти ли сте!?
 

Нека ви кажа първо какво е ВебТеча ;) Това е конференция за интернет технологии. Общо взето бих и дал определението технологична и надали би била интересна на някой, който не се занимава с такива неща професионално. Иска ми се обаче да разкажа моите впечатления от там.
Тази година (защото това не е първото издание) събитието се проведе в хотел Родина. Мястото си е общо взето яко, само дето организаторите бяха забравили да сложата указания през кой точно вход се влиза :). Е нищо аз все го пак намерих, въпреки сериозните усилия събитието да се скрие от очите на обществото ;). След като приключих с издирватилните мероприятия, дойде време да се наредя на опашката за регистрация. Ама аз нали съм си по нахален да се мушна по отпред ;). Ама какво да ги правя другите, като не могат да се усетят, че регистрацията започва.
Мина се малко време и лекциите започнаха, е вярно, че в залата, в която бях се чуваше и звука от другата :(, но тъкмо по този начин можеше да се проследи цялата конференция ;). Всъщност този "специален" ефект се дължеше на тънките дървени стени между залите, които явно бяха направени така, че да се местят лесно и да се получават различни по размер помещения, според нуждите. Е това се търпеше, пък и се чуваше съвсем слабо, но на вторият ден в съседство имаше някакво тържество (свадба ли какво ли) и музика от него се чуваше непрекъснато, което никак не беше приятно.
Лекциите тази година бяха изключително добре подбрани, но както се казва в старите кунгфу филми, няма лошо кунгфу има само лоши майстори :). Просто не всички лектори се представиха добре. На някой им липсваше ораторското майстроство, други пък се бяха леко "панирали". Повечето, обаче, се справиха отлично. Имаше и интерсни моменти, доста от лекторите говориха силно жаргонно и не знам как преводачите, които бяха осигурени за чуждестарнните гости се справиха с това предизвикателтво :).
Единственото за което съжалявам е, че джобчето ми беше твърде празно (нямаше в него семки и бонбонки да дрънката) и не можех да си взема някоя от страхотните книги, което едно издателство продаваше на страхотни цени :(.
Всъщност няма какво пвече да ви занимавам, мога да кажо още доста, ама няма кой да го чете. Мога само да кажа Браво! на организаторите и да им пожелая за следващата година нещата да са още по-добри.