Deneb, понякога гарите умират ( щото  Ники Василев им продава релсите за скрап), понякога само няколко души са останали да танцуват на перона...
Друг път тълпата ще те смаже на връщане от ваканция...

 Гара за двама :))) :

(Photo:  снимка на деня, National Geographic)

{Буквално казано, за да не ме разбере  Чопър пак грешно, гарата в моя град умря точно защото Ники В. продаде релсите за скрап :(((...}

А сега министър Вдянков ще продаде тухлите,щото тъмнозелените ни братя отдавна са изгорили дограмата и`/нищо,че аз съм имал съвсем друго в предвид,в поста си/

А да,гарите не умират-изтърбушват  ги подобно на японски самурай

Съжалявам да отклоня темата в буквалния и' прочит; ама по нашия край и тъмно-, и светлозелените изтърбушиха самотните гари.
Като пътувах с теснолинейката, вcеки път виждах как от гарата в едно селце остава все по-малко - първо изчезват прозорците, после от керемидите надолу почва тухла по тухла да се изпарява... И накрая остава само циментовата основа... Като магия, само че некрасива.

Комунисти и расисти такива.

А иначе творбата ми хареса. Мисля, че може да се развие. Има зрънце сякаш от Джани Родари.

Първо много от жп линиите трябваше и бяха закрити като неефективни. Второ при условие, че няма релси за какво е жп гара. Второ, след като БДЖ не си е разглобила гарите защо да не ги разглобят ромите. Не виждам къде ви е проблема. Истината е, че преди около век железницата е проправяла пътя на прогреса. В чисто географски план бързо развитие са получили селищата по строените в царство България жп линии. В съвремеността нещата се променят. Вчера гледах филм по някой от научните канали за Ню Йорската гара, нейната история, нейните хора, нейните служители, коловози и потайности. Ню Йоркската гара си е била направо пред закриване през 60-те и 70-- те години на 20 в. с развитието на автомобилния, и особено въздушния транспорт.

 Аз все още тая детска любов по влаковете, релсите и може би малките селски гари. Поради тази ми любов като студент реших, че понеже няма да стана машинист и да карам влака /според Вапцаровото стихотворение/ поне ще вървя по релсите. И вървех с моята днешна съпруга по жп линията от жп спирка Бачо Киро до Трявна. минавахме през тунели, мостчета. Не беше много удобно за вървене, но поради това, че бе необикновено пътуване, бе и интересно. /пфу, че сложно го казах/. Обожавам миризмата на релсите и особено на траверсите, но дървените, които за съжаление на романтичния ми нос /вече позагубил поради хроничния синузит своята свежест/, постепенно се заменят с бетонни и бездушни техни наследници. Жп линията е доста самотен субект. Обича да говори с преминаващите влакове, но те бързо я отминават, обменяйки само по някоя и друга клюка.

Хей,Chopar по внимателно със сравненията,защото ще ми се навирят мустаците като на Салвадор Дали ;-)))
А колкото до тъмнозелените,доколкото си спомням,казват,че извън земните били с подобен цвят.На земята все още няма такава

Ей, калпазани, как можахте да нареализирате приказката?!
Денеб, някой ден ще успеем с телепортирането и тогава няма да са нужни релси, за да посетим гарите от сънищата и несънищата ни. Гарата, затова е гара, за да посреща и изпраща, преминаване, движение, през деня и нощта, а някъде към два часа е щастлива да види сгушения врабец на светлината на зеленото лунно око.
Хващай кондукторската чанта и...

Зелена луна,сребриста трамвайна кола,

синя трева,случайна жена.

Копривено небе,остаряло дете.

Светла нощ,тъмен ден,

видя ли някой влака,освен мен ;-)))

Денеб, веднага исках да кажа, но някак пропуснах : последният стих е едно от най- силните неща, които са минавали пред очите ми. Поздрави, благодаря ви, че сте наоколо :)))

Ето, и аз си имам моя спирка-спирка" Незабравка". Поздрави!

Аз също си имам-"Гара последна", а също  и "Кратки мисли  за запустелите гари и за мустаците в частност"но това е друга тема и затова отивам на спирка "Незабравка"

Случайна много добре написано. Но ми се струва, че отглеждаш не мишка, а хамстер.

Благодаря, Чопър :). Всъщност, отглеждам монголски джербил, което си е мишка, само характерът и е малко по- монголски (резервиран и неразбираем) :).

Случайна, тези джибри са по-близо до хомяците, нежели до мишките, но няма да спорим - не това е темата на поста ти.

На мен също много ми хареса разказа. Радвам се, че те има Случайна, за да ни пишеш такива хубави неща. С толкова малко думи, толкова много поводи за размисъл.

Случайна, днес допрочетох книгата" Нефертити". Знаеш ли как ме развълнуваха два въпроса, на които не мога да си отговоря: " Защо времето е по-силно от любовта"  и " Защо омразата е по- силна от времето?". Тази живинка, която отглеждаш просто няма твоя избор! Дори да си изградила своята клетка, ти можеш да промениш живота си- бъди господар на самата себе си!

Iura, категорично не съм съгласна. Ако времето е по- силно от любовта, а омразата е по- силна от времето, излиза, че любовта е най- слаба. Според мен това е абсолютно невярно, защото тя е на- добрият двигател :))). Дори да съм изградила клетка, тя е моята клетка, която аз съм поискала да изградя и никак не съжалявам за нея. Човекът колкото и да иска, просто не може да е господар на себе си - има най- различни обективни и социални фактори, които правят това невъзможно. Затова, може би, ми е добре като мишката - да съществувавам без амбиции за господство дори над себе си. Поздрави.

Животът си е твой, Случайна! Изживей го така, както повелява сърцето ти! Може би нямах право да изказвам мнението си, прости ми!

Всеки има право да изказва мнение - отдавна не е комунизъм. По същата логика всеки има право да е несъгласен с нечие мнение. Нямам представа къде живеете, но ако случайно живеете в България, би трябвало да сте усетила, че много често човек е жертва на обществото и на обстоятелствата - особено е осезателно тук, в България, където живея аз. Сърцето ми повелява много работи, но за жалост обстоятелствата повеляват друго, пък и ми писна да скандализирам комшиите, така, че - смятам да изживея живота си както го изисква обществото и обстоятелствата. Пък в някой следващ живот, ако няма кофти обстоятелства, ще се преродя в кварцова друза и ще се оставя сърцето да ми повелява в какви цветове да отразявам светлината. Поздрави, и моля, изказвайте мнението си, без да се притеснявате от моя реализъм с крайно песимистичен уклон!

Горкото мишленце, защо не можеше да говори, да пита за свободата си, да каже, че му е добре в клетката, ако е така...

Въпреки речевите си възможности, ние Човеците, не се различаваме особено много от останалите "живини"(помаците използват тази дума, мино ми стана защото съм такъв). Повечето хора, биха се изтрепали за куфарче с пари, ако някой им го подхвърли, биха се изпохапали за парче кашкавал, ако им се остави.

Свободата е безценна...утопия!  И все пак трябва да се борим за нашата такава!

А, ето едно нещо, за което сме на едно мнение :))

Нека да е лято

Че кой не го обича?

Аз.

Любо, виждате ли - има и такива хора :))) Чопър, а поне мъничко не се ли радвате понякога? Или казвате това от любов към противоречието?

Пестицид, точно в десятката :)))

Случайна - аз обожавам пролетта и есента. Пролетта поради живота в нея, а есента поради полъха на смъртта, който усещам с нея.

 Случайна, съжалявам, че съм оставил във вас впечатление, че с всеки коментар желая да противореча на някого. Аз просто отгооврих на lubara. А ето сега и на вас.

Случайна, аз мога да отговоря на въпроса защо има хора, които не обичат лятото. И кои са те. Ама ще разваля хубавата тема и затова ще го направя в отделна. :))

Пестицид, поради това, че аз съм единственият тук, който заяви, че не обича лятото, възприемам поста ти като лична обида. Интересно дали си се замислял, че някои хора имат слънчева алергия или проблеми с очите при силно слънце. Както и да е. Простейте и дерзайте.

Чопър, официално ти се извинявам, нямах предвид теб. Може би трябваше да го напиша по-рано. Освен това текста ми е обявен като пародия. Ако все още държиш, ще го сваля. В по-горния коментар написах хора, но не съм давала конкретика.

П.П. Не можеш да отречеш, че такива хора има. На мен лично ми се случва лятно време да сляза по средата на маршрута от автобуса поради ароматни причини.

Спокойно Пестицид, вече разбрах. Поста ти е хубаво написан.

Чопър, разбира се, че има слънчеви алергии, лунички, твърде много слънце и т.н. Аз лично затова уважавам предимно кратките, но съдържателни и топли летни нощи :))). Имате пълното право да не обичате, каквото и да не обичате, просто ми се струва, че са малко нещата, които ви радват. Ще взема да си поставя за цел да ви зарадвам с нещо :))).

Пестицид, още не се е стоплило чак толкова, че да плъзнат "ароматните причини". Това е от няколкото неприятни последствия от лятото :).

Sluchaina wrote :
... просто ми се струва, че са малко нещата, които ви радват. Ще взема да си поставя за цел да ви зарадвам с нещо :))).

 Радват ме малките неща.  Количеството на нещата, които радват човек едва ли е критерий за щастие. С радост ще очаквам да ме зарадвате.

Да, нещо подобно почувствах миналата седмица, когато бял за няколко часа на Беклемето и лифтовата станция в Сопот. Планината си е там, където е била, и ще бъде. Но аз вместа горе, на билото й, бях и в нозете. Е, някой ден... Поздрави, Диана!

 "Мило другарче" дочакай Слънцето и му кажи "Добро утро" и от мен, поздрави и морето и му предай, че много ми липсва и ти пожелавам винаги да ти е красиво и да не забравяш Свободата на прашния път!!!!

Това вече е друго нещо. Една кратка, но искрена изповед - откровение, която при това не е обременена с обичайните "високопарни" изрази, финосване и тълкования. Третият плюс е от мен.

Поздрав със стихотворение от К.Кондова!

Благодаря ти! Много я харесвам, много е точна :)))

Поздрави! Мъдро-нали!

         

 Винаги оставя следа пътят, който сме извървели,независимо и въпреки нашите желания...

А, аз доста нося на гърба си - една топка за тенис, две гуми за кола и още неща, които се стремя да не си спомням...
Хубавото е, че сега ЗНАМ, че когато ми се яви следващият случай, ще го разпозная, ще постъпя другояче и няма да имам какво да нося с години после... Уча бавно, но все пак уча...

Ако някой знае отговорите на въпросите, които задаваш накрая, това би трябвало да си ти. За всеки случай ще ти кажа мойто мнениеМ

1. Каквото и да правиш, в каквото и състояние да се намираш и независимо от представи, вяра и желания, винаги ще носиш неотлъчно със себе си най- хубавите и най-лошите си преживявания. Колкото по рано свикнеш с това, толкова по-добре, защото идва един момент, когато... преставаш да ги смесваш – ако ти е хубаво, то наистина ти е хубаво без да се помрачава от лошите, респ. тъжни спомени. Не защото са изчезнали, а защото в резултат на голямото ти желание и твърда воля, ключа от входната врата вече ще е в твоя, а не в тяхния джоб.
2. Точно ти нито си захвърлила, нито изоставила нещо по пътя си. Приеми като недостатък, а не катопредимстмо. Защо ще мъкнеш със себе си ненужен, а често и силно обременяващ баласт. Просто се огледай, хвърли го в най-близката кофа за отпадъци, затвори й капака и се постарай ако не да го забравиш завинаги, то поне колкото може по рядко да мислиш за него – един от пътщата на забравата. Съвсем иначе стои въпросът със стойностните и скъпи „на сърцето ти” неща, защото те... не тежат, макар и понякога да са доста тъжни.

Има много притчи, мисли, учения, религии и т.н., които са много интересни и занимателни, но някои от тях могат да се окажат безполезни, времеядни, дори негодни и вредни за употреба, ако не се пресеят внимателно през вибрационното сито на нашата, реално съществуваща действителност. 

ПП: Хареса ми. Третия плюс е от мен.

Според мен пък не става въпрос за изхвърляне на неща, все пак не можеш (или поне не трябва) да караш мозъка ти да забравя. По-скоро трябва да приемаш случилото ти се добро или лошо, да си научаваш урока и да продължаваш напред. Мозъкът ни не страда от спомени, на него това му е работата, да обработва сетивна информация. Той страда от прикачените емоции към тях, които понякога могат да ни парализират, а в общия случай просто да ни управляват създавайки шаблони на личноста ни. Пък на кой му трябват разни шаблони и етикети, ние сме безкрайни.  :)

Според мен става въпрос за онези неща, които са останали в нас без да сме искали. Понякога се случва да си припомня нещо от мириса на мокра трева и установявам, че нещото всъщност е останало в мен след години, в които съм мислила, че е прилежно забравено. Дени, пак си права :))) относно това, че мозъкът ни страда от прикачените емоции. Надявам се някога да се науча да се отърсвам от прекалените емоции. Така, че - Hrizaik е прав също: това не е предимство, а недостатък.

"Понякога се случва да си припомня нещо от мириса на мокра трева и установявам, че нещото всъщност е останало в мен след години, в които съм мислила, че е прилежно забравено" Ей това припомняне ме провали на Майорка:))) Нарича се носталгия! Започна да ми нирише на тревата около дядовата ми къща, оприличавах хората на съседи от детството, сънувах любимите си места,които не бях посещавала години.....

Благодаря за полезните разсъждения! А болката  през годините? Преминава ли в агресия срещу  себе си? Обидата- този скъп  спомен-не пари ли  цял  живот?Дори  да е взаимна!Има ли възможности за нови грешки?Как да останем  силни и здрави без  емоциите?

Вили Георгиева, според мен няма да може без емоциите. :))) Но мъдростта е именно там - да успяваме на време да се отърсим от ненужните отрицателни емоции - напр. обиди. Ако натрупаните негативни емоции преминават в агресия (независимо накъде насочена), те задължително трябва да се "почистят". А възможности за нови грешки винаги има - дори само защото човек може да сгреши по хиляда различни начина спрямо едно и също нещо :)))

КоприНа, чудя се, дали си предполагала, че носиш със себе си дядовата си къща?

 Не съм предполагала, а и до днес ми е странно, че точно когато си мислих, че съм постигнала мечтата си, изплуваха картини от детството и ме върнаха в стартова позиция:))) Убедена съм, че преживявания и емоции са закодирани в нас и изплуват, в най- странни моменти, явно отключени от някакви стресови ситуации или решения, за да ни поведат по странния,предначертан път на собствената ни карма!

Аз пък не обичам да нося товарите на времето и се старя да ги изхвърлям, понякога забравям, а друг път просто прощавам, ако това не мине просто игнорирам или зачертвам, но не обичам да обичам неща, които ме държат обърната назад.

Много е важно,че никой не иска да бъде зависим от негативи!Въпреки това,така се стича живота.Е, искам да забравя,да надмогна,но то живее с мен.Значи си струва.Как да го хвърля в коша?Да, ключа остава в моя джоб,но душата знае,че ще бъде цял живот така.Има неща,които не се повтарят.Струва си понякога да не губим и малкото,което  ни е  давал живота,дори като спомен.

Всички носим 'сянката', Диде...И тя определено е цветна, със звуци и вибрации, които резонират в нас. И няма лошо - тя е "жокерът", помагащ ни  да разгадаем миналото събитие или "присантиманът" нашепващ ни за бъдещето. А целта е една - тук и сега да вземем най-правилното за нас решение. 'Сенките' говорят на специален език, добре е да се вслушваме!

Ами има хора, които се срамуват да носят копринени ризи, защото в гардероба си имат само тениска и анцунг. Коприната е аристократична и фолк звездите не носят такива неща.:))) Как си позволяваш да не си показваш пъпчето и прашките под късо трикотажно потниче? Виж само как звучи ПОТ-ниче, хем гадничко, хем късичко?:))) Не е като риза. Как се сети да си облечеш риза?:)))

 Виж, ако си купиш някой и друг жълтичък вестник всички ще ти одобрят избора и дори ще ти надничат над рамото да видят поредната евтина порно снимка на нашенска звездичка. Но книга? Моля ти се!:))) Повечето от тези хора, които те бутат сутрин и вечер в градския транспрт не са си купували такова нещо никога, защото не им е било нужно за украса към обзавеждането. Понеже и аз почти винаги имам книга в чантата си мога да си представя какъв шок е това за повечето хора. Но продължавай да четеш поне, за да им е гадно на околните, които искат да разглеждат вестници на аванта и ако някой ден някоя лелка се сети да си вземе книга и седне да чете някъде близо до теб, моля те, похвали се!:)

 

П.П. Знаеш ли че има много хора, които не ходят на кино само, защото филмите са с надписи и трябва да четат?

Диди Фа, не се казва ПОТ-ниче, а ТОП. :)))
За лелки не знам, но азвиждам момичета да четат в автобуса.
Нееее, Случайна, мисля, че наистина завиждат - на съчетанието хубава и интелигентна или интелигентна и хубава.
Аз пък бих си задала въпросите на глас, :)

от зад напред :)

коментара на Диди ме подсети за 1 виц " ..един перникчанин отишъл в магазин за анцунзи. Поискал  анцунг, апродавача го попитал за спорт или за свадба..."

А ти Случайна,  не'се  ко'си  че'ти  и  да не ти пука!

 

  Хората са полудели и изтрещели и единствения варинат да не изтрещиш е да не им обръщаш внимание. До колкото е възможно това.

 

Странно...  вчера след около година канене почнах да чета една книга (на български), която не съм чела и знам, че трябва да прочета - класика е, а и не всеки ден си намирам книги на български тук. Почнах да чета и се ужасих... от себе си. Не издържах повече от 5 минути.
Не предполагах, че телевизионните комедийни сериали и компютърът са ме направили толкова нетърпелива - не можах да прочета простиращото се на две страници  описание в началото, защото нямах търпение да почне истинското действие. От друга страна, достатъчно съм дисциплинирана и винаги чета подред и без да пропускам - затова просто оставих книгата - ще и' дам още един шанс и ако пак не става, ще си орежа времето за компютър.
Книгата е "Моби Дик" на  Херман Мелвил.

Предполагам хората те гледат лошо, защото инстинктивно усещат, че за да чете човек дебели книги, явно е уравновесен и спокоен :). Иначе не би имал търпението :)...

Диди, не знаех, че има такива хора. Всъщност, сигурна бях, че има мързеливи хора, ама чак пък толкова.... Освен всичко останало, колкото и да е добър дублажът, актьорското присъствие се поосакатява с него (мое мнение). Аз пък си имам и копринени потничета - само дето не са "до над пъпа", не смея :))).

Пестицид, то пък една чанта ... хем стара, хем и лачена... но пък още става за употребяване :)))

Наско, ще си ги чета дебелите книги, пък който иска - да се ядосва. Напоследък май само това правя - дразня околните, но пък не ми пука :)

Ела, не мисля, че е в тебе грешката. Тази книжка беше писана 1850-та година мисля. Стилът едва ли е много увлекателен, а пък преводът допълнително утежнява ситуацията. Не знам дали е въпрос на търпение и уравновесеност. Аз не съм от най търпеливите хора май :). Ще трябва някога да свикна с това гледане и наистина да престана да обръщам внимание. Просто ми стана чудно защо се случва това - в края на краищата, няма нищо осъдително в четенето, нали?

 Четейки написаното се сетих за разказа на един варненец в Мюнхен. Няма връзка с постинга, но си е моята асоциация. Среща ме случайно варненец в Мюнхен преди години и започва да ми се оплаква, че немците не са наред и са напълно откачени: "Представи си, кача се някакъв смешник в метрото, гледа някак странно, разсеяно, облечен като за карнавал и прическата му ненормална. На мен ми идва да стана и да му забърша един......Толкова ме издразни! А те кретените (немците) се правят, че не им пука и не го забелязват. Нищо не му казаха и дори не го погледнаха! Този, ако го бях видял във Варна, веднага щях да го зашлевя!"  Та явно в Бг е практика хората да се дразнят от различието)))))) Ти с книга- те, без;ти с с копринена риза- те, не; ти със син лак-те, с червен.....Добре, че не си пътувала във Варна :))))

Охо, КоприНа, аз като пътувам във Варна, много внимавам :))). Последният път, когато ходих с приятелка на кафе, тя дойде един час предварително, за да ми помогне да се облека "като хората" - никакви специални дълги поли, коприни, или пък (съвсем неуместни) дънки и рокерско яке. Във Варна съм специално предупредена, че не е прилично да излизам до магазина негримирана и с домашни дрехи. Изобщо, Варна е специален случай :)))

Хм, Случайна, ако някой на мен ми беше казал нещо за копринена блузка, сигурно нямаше да са в кавички отговорите ми :) Това е толкова невероятно, че е направо плашещо. Аз често чета докато се превозвам, но напоследък гледам да избягвам градския транспорт (в полза на маршрутките). Най-гадният ми спомен от студентските ми години е като се кача в рейса сутрин и вони на нечий гаден дъх. Е, много много го мразя това. Но сега гледам да избягвам и сутрешните пътувания.

А най-веселият спомен от трамвай е от ученическите ми години, когато бяхме седнали с моя съученичка на една седалка и тя много ама много разпалено ми обясняваше за някакъв секс с приятеля й. Не съм съвсем сигурна, но мисля, че разказът включваше и анален секс :) А трамваят беше пълен. Никой не се оплака. Ама никой :) Имам спомени и за различни ексхибиционисти, опипвачи или маструбатори. Общо взето доста неприятни спомени...Това градският транспорт е някакъв пълен ужас понякога.

Но както и да е, мисля, че трябва да им отговаряш на хората, като ти говорят такива глупости. Нито лакът ти, нито дрехите ти, нито пък четивото ти може да е повод за коментари от околните, щом не си им вкарала книгата в лицето. Изобщо, какво им става на тези хора. Мога да разбера моите неприятни спомени, но те са свързани с някакви болни хора. Но нормални хора да ти правят такъва коментари е просто ужасно. А аз толкова време изживявах онзи коментар за говоренето по телефона. Идея съм си нямала какви хора има...

П.С.Това за Варна сериозно ли е?

Уф, както може да се очаква, потребителят е заличил коментара си - за да не се чудиш, ще обясня, че онзи потребител, наречен Ген, изказваше очарованието си от моето писание във фейсбук, без да съм го молила за това.

Ооо, видях го, видях го този коментар. Той Ген явно е искал да даде своя принос към безпричинната агресия, знам ли. Съжалявам за неприятните ти изживявания. Но може би е по-добре да не четеш изказванията на хора, които не харесваш и които явно не те харесват. Няма особено смисъл в това. Поне не и в случая.

А това с дъха смърдящ на мърша за мен е напълно необяснимо. Какво ядат тези хора, и/или какви бактерии имат в коремите си е накаква мистика. И като си усещаш, че смърдиш, защо не отиваш на лекар?! Много, много гадно.

За дрехите...правила съм номера с ходенето със странни дрехи на село (въпреки че не рокерски, към това никога не съм изпитвала влечение) и резултатът беше нелицеприятен. Обидих се за известно време, после си казах WTF и продължих да си ходя както си ми харесва. Просто за някои хора е важно едно, за други - друго. Но ако някой дойде да ме тормози заради избора ми на приоритети, това би ми било доста неприятно. Наскоро спорихме с шефа ми на тема голи пъпове. Той моят пъп не се показва, когато съм на работни занимания, но явно хората обичат да правят екстраполации. Е, дискусията беше добродушна, но ме впечатли как човек запомня нещо от някъде и след това го налага върху друга ситуация просто така. А причините са трети. И накрая ако човекът е глупав или комплексиран, могат да станат сериозни проблеми. Моят случай не беше такъв, но все пак ме изненада.

И на кой да се сърдиш? Като машината в главите ни е една и съща, само че всеки си прави тези фокуси по различни поводи. Примерно позната, която излиза с някакви отврати. Мога да си представя, че и в нейната глава се получава нещо подобно - вижда нещо хубаво в даден човек в даден момент (свързано или не с нея) и после постоянно наслагва този образ върху други ситуации. Резултатът е лична катастрофа. Вероятно и аз правя същия фокус за някои неща, вероятно всички го правим. Може би хората в градския транспорт просто са достатъчно мизерни, за да го правят за всичко и с всеки. А може би има и някаква връзка с епидемията от безсъние. Има известни данни, че много хора в България не се наспиват системно, но не търсят помощ. Ако е така то едва ли е изненада, че рано сутрин са кисели и тъпи. И аз съм такава като не се наспя.

....не лъжи хората , коментара си е там.

"Ти ходила ли си на село с рокерско яке и скъсани дънки? Реакцията е покъртителна винаги."

Верно е :)) - покъртителна е точната дума :))).
Ами българинът някак трудно приема различните - може би защото не знае какво да каже при подобна среща?
В мое село, на нашата улица, живеят преселници - българи от Сърбия - дошли са преди сто години поне, но и досега им викат "пришълците".

Ама и ти - с този лак :))... Побъркваш народопсихологията на средния софийски пътникопътуващ. Стряскаш тъпниците и крокондуктора....(Дж.Л.)
Още една причина да си умре човек  от смяф :)))...

 

Да, Ела е права - трябва да се гледа от смешната страна на такива преживявания. Пък и наистина сама съм си виновна - пътникопотока си пътува в неговите си релси, а аз все наопъки вървя.

Дени, фейсбук като една мъдра и френдли- настроена система, ме уведоми, че моите приятелки Диди и КоприНа са коментирали нещо, аз реших, че е нещо интересно и така попаднах в блатото. Пак моя грешка - какво да се прави. Отдавам всичко на безсънието, хроничното недоспиване, характеровите особености и собствената ми проклетия :))) Но пак е смешно - какво да направя, като хумора ми за чувство си е такъв крив?

Хм, не съм я забелязала тази агресия към четящите. Всъщност това пътуване - по 40, 30, 20 минути си е изгубено време, ако не си измислиш някакво занимание. Предполагам, че тези, които нищо не правят (не четат книга или вестник, не решават судоку, не си играят на нещо) явно са вглъбени в себе си, медитират или размишляват, та е странно, че им остава капацитет да обсъждат действията или бездействията на околните. ;)

Shogun, аз например съм от наблюдаващите, :)) Зяпам по хората, ама дискретно, не аналогово, :)) Или си доспивам, ако съм се доредила до местенце откъм прозореца, :))
А иначе, преди време ние с една колежка се смеехе на щуротии в един автобус и само чакахме да ни попитат нещо и да отговорим с "А Вие защо слушате (подслушвате)?" Ама истината е, че никой не посмя да ни попита нищо. А защо ли? Ние толкова много искахме, :))

Sluchaina, кои са трите ти любими песни?

Случайна и мен клюкарника на Фейсбук ме уведоми, че се коментира, този пост и просто проверих, но не мисля, че съм постъпила лошо, като написах, че за този пост съм си казала мнението тук.

 Но пък ако някой още не ме е открил там сега знае, че може да ме познае по аватара.:)

Извинете ме, че не си говоря с вас - вчера имах интернет от късно, и за сметка на това, за малко :)))

Диди, в никакъв случай не си  постъпила лошо, напротив - благодаря ти за "постъпването", и на теб, и на КоприНа. Помислих, че ще е коректно когато се говори за нечие писание, да се посочи поне къде е прочетено , за да могат останалите хора да си изградят собствено мнение.

Нели, възможно е това да се случва изключително в моя трамвай, който има свойството сутрин да се пълни с възрастни, намръщени хора, които се връщат "към града" с туби и бутилки с минерална вода от Княжево. Друг път ще ти разкажа за хората с раници, пълни с буркани, които се качват от автогарата, а за бабичките, които имат за цел да сравняват цените по пазарите въобще няма да разказвам, защото ме хващат дяволите. Светът е шарен - и слава богу, иначе щее да е скучно :))

Пестицид, хората сигурно са усетили, че точно това искате и затова са се въздържали. Точно когато не искаш да те подслушват, ще те попитат нещо :))

Ела, Араминта Помиярката стана любимият ми разказ. Така искрено не съм се смяла отдавна, за което съм ти много благодарна. Детето също се смя с мен, а особено му хареса краят :). Любимите ми песни...хм.

Сещам се за няколко, сега ще ги намеря :)).

 

Много се радвам, че ти е харесал! Кажи на Захари, че и на мен финалът ми е любим - обожавам финални изречения, които са като удар с чук върху камбана.
Томчето с чудесно преведени разкази на Джон - "Поезия, проза, интервюта" - е една от малкото книги, които си донесох още в началото тук. Радвам се, че открих в нета голяма част от книгата.
Много ми е повлияло творчеството му - не само върху начина, по който възприемам света, но и върху начина, по който се научих да приемам себе си такава, каквато съм - и да осъзная, че не е нужно да се променям, за да се впиша в нечий чужд сценарий.
Много би било полезно да се изучават поне 2 разказа от тази книга в училище - в гимназиален курс. Децата ще го възприемат по-лесно, защото мозъците им не са закостенели все още толкова, че да кажат: така не се пише, ама това е пълно с грешки, ама къде е смисълът...

Ето този разказ например - най-краткото и въздействащо описание на емигранта: причините за емиграция, емоциите преди и след, вътрешния монолог, оправдаващ решението... - всичко събрано в по-малко от 300 думи... И написано, когато той е само на 24...

                                                Нещастният Франк

Франк погледна масата, като едва събра сили да погледне масата.
— Мразя тази маса — рече той — Гадна стара маса в къщата ми!
После погледна часовника.
— Проклет да бъде тоя часовник в къщата ми! — рече Франк, понеже, нали разбирате, това си беше неговата къща. След мъничко погледът му се плъзна по самото кресло на майка му,
— Това кресло не ми се харесва ни най-малко — озъби се той. — Само погледнете тоя килим, целия прашав и мърсест. Откъде накъде ще съм длъжен да наглежжждам всичкия  тоя  га-га!ден боклук. Какво съм аз, да не съм роб, че да се дрискредитирам пред хората, а те само да ми се хилкат и да ми се подигаврат пред цял свят. Как да продължава това, а? Как? Нима трябва да се откажа от собствения си живот, да нямам мой си живот, ами цял живот да се занимавам с поддържането на тая гадна, мръсна, скапана, шибана собствена моя къща?
Франк се приближи до своята глуха дърта майчица, жена -наа!, която все още преживяваше с него:
— Ами ти какво си се разхилила, глуха стара подметко? Да не са ми малко грижостите и без тебе, дето само ми се скътаваш в ъгъла? — Като изрече това, той я събори, а после я ритна в главата с всичка сила. — Така ти се пада, задето само ми се смееш, мръсно старо чудовище!
— Аз мразя тази подметка — каза той, като се усмихна пакостливо на себе си и на нея.
— Ще продам тая съборетина заедно с теб също в прибавка, маменце.
И така, той продаде всичко и напусна страната, и се установи в друга страна, която не му харесваше дори наполовина, колкото неговата свидна стара къща в Англия с неговата свидна, стара, старомодна, многообична майка, която той (Франк) беше изоставил потънала в дългове поради лошата жътва. Което всъщност обяснява какво беше станало.

© John Lennon

 

 За по/читатели  Араминта Помиярката

Страхотно! Как се е случило така, че не съм чела тези разкази? Направо е непростимо от моя страна! Благодаря, Ела, описанието наистина е страхотно. Видях няколко познати и близки приятели в образа на Нещастния Франк. Чудно нещо, все се мъчим да намерим някаква "друга" и "сериозна" причина, а причината спокойно може да бъде просто твърде старата маса или "прашавия и мърсест килим". Сякаш изведнъж видях, че точно това беше причината за заминаването на девер ми и на поне още двама приятели. А всъщност, "другата" причина е лошата реколта... Страхотен разказ, наистина.

:))) Много хубав пост. В него има много истини. Накрая, когато питаш : "  А да забравих,по дяволите днес,точно какво празнуваме- разпъването  на Христос  ли (в него,поне аз не забелязвам нищо празнично)или може би нещо друго?" Цялата седмица се нарича " Страстната седмица" Всеки ден се нарича "велик", освен ПЕТЪК, той се нарича " Разпети", защото разпъват Иисус Христос. Ние не празнуваме разпъването му, ние на този ден сме съпричастни към смъртта му. През седмицата празнуваме влизането на Иисус в Йерасулим, празнуваме тайната вечеря, но не и разпъването му.
Поздрави! Приятно искарване на празника!

balet_kosara wrote :
:. Ние не празнуваме разпъването му, ние на този ден сме съпричастни към смъртта му. През седмицата празнуваме влизането на Иисус в Йерасулим, празнуваме тайната вечеря, но не и разпъването му.
Поздрави! Приятно искарване на празника!

 

 

Дааа, ние бяхме съпричастни, но доста българи го празнуваха с чалга и кебапчета, не че искам да давам акъл на хората как да си прекарват празниците, но  на РАЗПЕТИ ПЕТЪК се пости, т.е. не се яде месо и други животински продукти. Единственото ми  успокоение за кебепчетата е че в тах, както и в повечето неща на БГ-пазара, преобладава като съставка ГМО, т.е. соево брашно, т.е. нещо с растителен произход, но много съмнителен, поне в 68%.

 А за осакатеното куче и аз забелязах добрината в очите му и някаква страхлива благодарност, която то не знаеше към кого да насочи и това направо ме разби отвътре. Майка ми каза, само че и то има душа, но аз се запитах защо не мога да кажа такова нещо за повечето хора?

Аз пък мисля, че сме съпричастни към краха на една революция, въстание или както  там се нарича. Крахът на желанието да бъдеш свободен. Не, че не се е случило по-късно. Но когато губиш нещо, което силно (страстно) си желал, разочарованието и болката са огромни. Разбира се, нещата са поправими, но никога няма да бъдат същите - с първия ентусиазъм на извървяваното.
Късмет, Анатоли! И стига поне за малко с екзистенциалните въпроси. Притеснявах се, че няма да мога да си похапна козунак, ама ядох, без проблеми. Ей тук ми липсва Дени, да каже че и тя е похапнала козунак, :)) Бях си пожелала на 30.03. нещо (за в службата ставаше дума) - сбъдна се. Бях си пожелала на 02.04. да си поспя - сбъдна се. Бях си пожелала нещо и за днес - сбъдна се. Нека бъдем свободни - свободни да мечтаем, свободни да избираме.

didi f напълно съгласна съм с теб. Всеки сам решава как да прекара деня. Че е строг пост, строг е, но не всеки го спазва. Всеки сам решава за себе си и рано, или късно ще си получи заслуженото. Съгласна съм и с това, че горкото животинче има душа, но повечето хора нямат такава. :)))
А пък на pestizid ми харесва призива : " Нека бъдем свободни - свободни да мечтаем, свободни да избираме."
И накрая, но не по важност Честито Възкресение Христово и нека има възкресение в душите ни, в мислите ни, в делата ни! :)))

 

 

Дона, в текста има само 2 въпроса,а останалото са констатации,за съжаление.Радвам се за теб, благодаря за пожеланието.

Анатоли, особено след празници, когато съм похабила сума нерви в опит за контакт с роднини, усещам живота много абсурдно. За съжаление, дори и да си кажа "нямам нерви да се ядосвам", пак си остава абсурда. Нищо не съм си пожелавала този път, исках само да поспя и да си почина от всичко, но не ми се получи... Нищо, ще го отложим! Бъди здрав, а всичко останало все някак ще си застане на мястото. Не мога да обещая, но съм почти сигурна :))) Поздрави!

Много хубав пост.

От давна не съм чел нещо креативно в този посивял блог,
който дори до онзи ден ни честитеше коледните празници ( в шапката)

Радвам се че те има !

Благодаря ви. Sluchaina,сигурно си  слушала "Приказката за малкият Мук",където везирът му отговаря-"Обещанията не са пари" :-)))
Имах в предвид,че може би и ти се съмняваш като  мен в думите му и избягваш да ги раздаваш с лека ръка
edinotwas и аз се радвам че ви има, но както съм казвал неведнъж-"Прозата на живота, понякога изяжда поезията ни" в душите,пък и не си вадим хляба с писане.Всеки пише за това,което го вълнува така както може
   Да,забравих да кажа,че всеки гледа на живота и случващото се с него от своята камбанария,без да се съобразява,че от друга гледна точка това изглежда не така,както го вижда.

 

 Смятам, че не е достатъчно интелигентно да се формулират изтъркани истини! Явно нивото на потребителите доста е спаднало, щом се радват на подобни постове.

jitanosten wrote :
 Смятам, че не е достатъчно интелигентно да се формулират изтъркани истини! Явно нивото на потребителите доста е спаднало, щом се радват на подобни постове.

За съжаление,нямам какво да ви кажа,каквото има съм го казал в предния си коментар-"Всеки гледа на живота и случващото се с него от своята камбанария,без да се съобразява,че от друга гледна точка това изглежда не така,както го вижда."Всеки има  за себе си своя истина и смята,че неговата е единствена.

По-вече не мисля  да  ви отговарям,направих го,защото добрият ме тон задължава

     Ето това е отговор на достоен човек! Провокирах Ви съвсем целенасочено, за да преценя реакцията Ви, в сравнение с друг потребител на този блог. Просто ми бе нужна база за сравнение и Вие доказхте, че заслужавате уважение за написаното. Приветствам поста Ви и се надявам да не ме упреквате много за малкият ми експеримент!

Моцарт е импровизатор - писал си е музиката направо, готова за изпълнение, без никакви поправяния върху листа (баща му го е обучавал и подготвял да бъде композитор вероятно откакто мъничкият Волфганг се е родил).

За правителството - понеже Чопър вече веднъж ме срита по кокалчетата, че не мога да се изказвам за бг политика, понеже не живея в Бг; мнение няма да дам.
Имам твърдо установено мнение за ББ и то никога не е било положително.
В импровизациите сме зле - не защото не сме достатъчно талантливи, за да импровизираме на момента, а защото нашата образователна система не търпи импровизации и импровизатори. И затова и политиците ни импровизират неподготвени... Кой да научи един бивш свинар как се управлява държава?

 

Ами като свършиха повечето неща за крадене, сега трябва да се имровизира.:)))И в този дух може да се приватизира НДК, защото то друго не остана.:))) та сега могат да вдигнат по един чувал мрамор и да си подсигурят място за двуметров парцел и да строяяят живота след смърта...:))))

 Моцарт сигурно е бил велик импровизатор, но е бил подготвян за композитор и изпълнител, затова не може да се сравнява със импровизациите на съвременните политици. Те не са подготвени да управляват държава, а само да крадат и лъжат, т.е. да приватизират към собствените си джобове. Затова като не остане нищо за крадене/приватизиране ще се наложи да импровизират.:)))

Ела, той Чопър така си реагира.

За Моцарт - импровизации, ама са си останали в класиката...

За правителството - това вече не е музика, а пълна какофония. Не, че в близките няколко десетилетия е било музика.... Ама не може така - днес едно на лице, утре две наопъки. Освен всичко останало, ако някой е прекалено недоволен, ще разплетем плетката. С всичко е така - първо Желева, после ГМО, после данъци, пенсии, здраве... то се оказва, че за нищо няма сериозна позиция. Днес ще сваляме ДДС, утре ще го вдигаме. А вдругиден, когато не остане и грам икономика въобще, ще се чудим какви да ги импровизираме... Много се дразня тази седмица от разнопосочни сигнали!

Аз като чуя думата импровизация се сещам веднага за танцово изкуство. Много често танцьорите трябва да импровизират. В повечето случаи импровизацията се възприема като част от самата хореография и не се забелязва от публиката. Обаче по- лесно е да се импровизира, когато е солово изпълнението,защото, тогава хореографията се изпълнява само от един човек и никой няма да забележи, а когато се играе в група е по-трудно, тук вече си зависи от самата хореография.

balet_kosara, ами като се замисли човек и приложи тази логика за всяко нещо в живота, политиката, икономиката и т.н. , се получава интересно :))) В случая има една доста разнородна група (правителство), една голяма част от която го кара на чиста импровизация. Другата половина следва някаква хореография и в резултат на сцената сме свидетели на нищо и половина. Освен това, всеки се стреми към солово изпълнение, което прави нещата още по- лоши. Но на 15 не е време да се занимавате с политика, тя сама ще се занимае с вас още след две-три години.

Ела, не бих си отвела детето в това риалити за нищо на света. Просто съм твърде убедена, че личния живот е неприкосновена територия и взаимоотношенията в семейството не бива да се слагат на чужда маса.

Не аз много се интересувам от политика :))) Интересно ми е, но както казваш ще дойде и мойто време :D :D :D За да бъда по- точна то целия живот е една импровизация, дали било в политиката или изкуството, това е една неизменна част от всеки. :)

Абсолютно е така :))). Въпросът е как импровизираш, дали го правиш като Моцарт и Сара Бернар, или се спъваш по сцената и хората се чудят какво по- точно гледат. Всяка импровизация може да бъде както гениално и уникално изпълнение, така и пълен провал - това исках да кажа.

Поздрави :)))