Всъщност става въпрос за онези конкретни фактори, които  изискват, и другите, които определят Промяната. Разбира се първо трябва да уточним, че отново става въпрос за Промяна на съзнанието, Промяна в мисленето на хората и от там в техните действия. Промяната, която предопределя края и началото. Край на сега съществуващото поведение на хората и началото на тяхното ново отношение към себе си и към света.

Няколко са основните фактори, които могат да създадат новото отношение на хората към всичко съществуващо. Това са  основните моменти изграждащи човешкото светоусещане. Те са Силите на промяната, защото формират различното в човешкия живот.

От къде трябва да се тръгне? От възприемането на себе си. Сега хората не забелязват себе си. По-скоро не отдават необходимото внимание на своята духовна същност. Тя е пренебрегвана във всички отношения, което ще рече, заличена като фактор за формиране на поведението.

За да се прояви духовната същност на един човек, трябва да се поставят основите на неговия духовен живот. Това изисква  от човека яснота по въпроса, що е духовен живот. Духовният живот се определя от потребността на душата да изяви Божественото в себе си. Т.е. тогава, когато човек почувства в себе си потребност да бъде учтив, внимателен, благ и отзивчив  към другите, то значи, че той е дочул гласа на своята душа, който му говори за добротворчество. Стремежът към добротворчество е първата Сила на промяната. Стремежът като действие изисква мобилизиране на човешките възможности и  концентриране на усилията, за да може той да се реализира. В този смисъл стремежът към добротворчество изисква да се обединят всички усилия на човека за взаимност и доброжелателство. Така той ще сътвори добри човешки взаимоотношения. Правилно построените форми на общуване, изявата на човешката душа в създаването на човешките взаимоотношения – всичко това са фактори, които стоят в основата на духовния живот. Да твориш в областта на човешките взаимоотношения е висше призвание за благородните души. Какво означава това? Това означава да търсиш най-благата дума, най-светлият поглед, най-нежният тон, най-мъдрото слово, за да създадеш връзката си с ближния. И така , първата  Сила на Промяната е  Добротворчество в човешките взаимоотношения.

Друг съществен момент за Промяната е отношението към ближния. То в голяма степен е свързано с Добротворчеството в човешките взаимоотношения, но това не е достатъчно. Изискването сега към всеки човек е да почувства себе си като Божествено творение и тогава ще може да възприеме и ближния си като Божествено творение. Възприемането на този факт веднага променя поведението. Преди всичко отношението към Божественото винаги е съпроводено с респект, с уважение, признателност и Любов, най-вече с Любов. За съжаление болшинството от хората не могат да възприемат Любовта като свой начин на живот. Хората все още не могат да живеят с и чрез Любовта, затова Ние призоваваме към благоразположение и доброжелателство. Ако човешките взаимоотношение се изграждат на тази основа – на основата на благоразположението и доброжелателството, тогава ще настъпи съществена промяна в живота на хората, в света изобщо. То няма да е Любов, но ще бъде много близо до нея и ще може да я събуди за живот, ще може да я възкреси. Така, че втората Сила на Промяната е благоразположението и доброжелателството.

Има и още една – трета необходимост, за да може промяната да настъпи. Това е Желанието на хората да поискат промяната. Сега, независимо от затлачените човешки взаимоотношения и почти катастрофалното състояние на екологията, твърде много хора се чувстват уютно и не търсят промяна. На други пък не им достигат силите. Те разбират нещо, но не могат да се организират, за да го осъзнаят и приемат като свое поведение. Има и такива, които изобщо не искат да разсъждават. Те отхвърлят всякакви доводи в интерес на промяната и не искат да я приемат като необходимост. Неразбиране, повърхностно отношение към живота и липса на всякакъв интерес определят липсата на желание за съществена Промяна на  съзнанието. Ние посочваме конкретно тези факти, за да можете да ги разпознаете и да разберете колко е неправилно да продължавате все още да се придържате към тях. А необходимостта от Промяна на съзнанието е повече от необходима. За нея говорим в почти всички теми напоследък. И не само Ние. Всички Духовни учения, Висшите Учители – всички високо развити Духовни Същества говорят за тази Промяна. Тя е повече от наложителна, за да може човечеството за навлезе успешно в следващия етап от еволюцията на Вселената. Забележете, че тук не става въпрос конкретно за планетата Земя, а говорим изобщо за Вселената. Дълбоки и съществени са измененията, които съпътстват еволюцията. Те са необратимия ход на развитието, на изпълнението на основния Промисъл на Сътворението за живот във Вселената. Затова всичко съществуващо се свързва и се подчинява на процесите на изменение, които настъпват. Всичко съществуващо в Природата, включва и човешкото  съзнание, респективно и човешкият организъм. Вече обяснихме тази необходимост в предходните теми и сега няма да се спираме подробно отново. Ще кажем само, че желанието за промяна  изисква правилно мислене, което предполага добре изяснено отношение към Живота.

Сега да обобщим. Три основни фактора можем да определим като Сили на Промяната.

І. Стремежът към Добротворчество.

ІІ. Благоразположение и доброжелателство

ІІІ. Желанието за Промяна

Може би трябваше на първо място да поставим желанието за Промяна. Но Аз искам да кажа, че никой от тези три фактора не може да бъде изваден от контекста и да съществува самостоятелно. Те са взаимно свързани и имат еднаква степен на важност. Вярно е, че ако няма желание нищо не може да се случи, но също толкова вярно е, че ако имаш желание и не разбираш същността на добротворчеството, благоразположението и доброжелателството, нищо няма да постигнеш.  Голямата, силната и гореща препоръка на Висшите Учители е  всеки да потърси Божественото в своята душа и да го превърне в живот, за да има Живот.

Тази и други интересни теми можете да прочетете на www.Dobrodeteli.com

В темата “Преходът” записахме конкретни подробности свързани с необходимостта от съществена промяна в съзнанието на хората. Там изтъкнахме голямата потребност от ново отношение към науката и изобщо към самия живот. Трябва да се живее по нов начин, който да гарантира друго, различно, много различно от сегашното потребление на природните ресурси. Всичко в темата беше конкретно насочено към съществуващата на планетата действителност. Сега искаме да кажем, че е много важно всеки човек да проумее, че планетата Земя не е нещо изолирано от останалата част на Вселената. Планетата Земя е част от тази Вселена и затова всичко ставащо в Космическото пространство засяга пряко и планетата Земя. Напомняме отново тези факти, за да кажем и още нещо по въпроса, а то е съвсем конкретна информация: по силата на съществени изменения в дълбините на Вселената, изменения вече настъпват и на тази планета. Измененията във Вселената, измененията на всичко, което я изгражда се дължи на Замисъла, на Единната Програма за развитие на Цялото. В този смисъл еволюцията на всичко съществуващо е факт, който няма как да бъде пренебрегван. Той се налага от самосебе си, защото съдържа основния Замисъл за живот на Сътвореното. Не може да се разглежда поединично състоянието, на която и да е планета, защото всички те са включени в Единната Програма за развитие на Вселената.

 Тази и други интересни теми можете да прочетете на www.Dobrodeteli.com

Знанията, които човешкият ум може и трябва да усвои, идват при всеки човек по различен път, защото различно е нивото на способностите и възможностите за всеки. Затова е добре хората да работят на групи – да се събират редовно и да обменят своите знания и опит и никой да не се счита за по-голям, ако знае нещо повече.

За всеки прогледнал в мрака на своето себелюбие и преодолял илюзията за своето величие, следва дълъг път за себепознание и образование. Образованието, което вие получавате в училище ви дава само най-необходимите знания, които определят в известна степен общата култура. Това, което е необходимо да се постигне в човешкия живот е познанието за духовната структура на Съществуващото. Тя е в основата на всичко, което  се проявява като форма и като действие, а чрез действието се изявява разумното начало на Сътворението.

За да се постигне нивото на образование, което е необходимо за живот на Земята, трябва да се свържете с такъв източник на знания, който е постигнал утвърден авторитет чрез прякото си участие в създаването на духовната култура. Това означава Същество от ранга на Великите посветени, Същество, което е донесло със себе си не само знания, но и любов. Сега в тези времена идва много информация на Земята от различни краища на Вселената. Загрижени са всички, които знаят какво се извършва тук от земните хора и тревогата е голяма, защото сега е най-важното време, когато се определя бъдещето на живота тук. То е важно поради две основни причини: поради изчерпване на енергийните ресурси на Земята и поради изчерпване на възможните форми за работа с човешкото съзнание.

В първия случай трябва да се вземе предвид от всеки човек, че енергийни ресурси на Земята са всички онези източници на енергия, които безразборно се пилеят от хората: това не са само твърдите горива - като въглищата, не само течните -  като петрола, дори не и газта, но най-вече живата растителност!

Енергийните източници на Земята са на изчерпване. В Божия план е предвидено на човечеството да бъдат дадени знания за нови форми на енергийно обезпечаване. Вече са спуснати някои проекти за автомобилостроенето, за да се прекрати използването на петрола като гориво, но за съжаление богатите и твърде алчни хора, които печелят от него, пречат за усвояването на нови енергийни източници, които ще осигурят екологично чист автомобилен транспорт. Така се пречи и за други производства. Афишираната напоследък загриженост от страна на политиците за настъпилите вече промени в климата, не може да реши проблема, защото не се пипа там където трябва. Необходимо е изключително отговорно отношение към всичко, което е свързано с военното производство и изпитанието на новосъздадените оръжия от всякакъв вид. Дори не толкова химическата промишленост замърсява в стремежа си да произвежда химия за бита, колкото тези, които произвеждат различни видове оръжие и още повече, които си позволяват да взривяват бомби с т.нар. „обеднен уран”.  Атмосферата се замърсява допълнително и от големия брой самолети, които би трябвало да използват екологично чисто гориво. Сега те увреждат атмосферата на една твърде уязвима височина.

Трябва общественото съзнание да бъде подготвено за идващите промени. Те се налагат от самия ход на всички процеси, които оформят и създават живота. Промени трябва да настъпят най-вече в образованието на хората. Необходимо е образование, което да учи хората на тази планета, не да унищожават, а да се развиват като личности, които могат да бъдат полезни на Природата със своите светли мисли и разумни действия. Защото голяма е вредата от енергийното замърсяване на пространството чрез лошите мисли. Затова Христос казва, че това, което излиза от човека, то го осквернява най-вече.

Образованието, за което ви говоря, че е необходимо, не е затворено в дебелите томове на различни автори. То е дадено чрез словото на Христос преди 2 000 години и чака човешкото съзнание да се пробуди. Знанието, което носи това слово може да промени културата на човешките взаимоотношения, може да превърне човека в приятел на Природата и всичко създадено в нея.

Не си мислете, че имате много време за отлагане! Не си мислете, че ако не вие, някой друг ще направи това, което трябва! Защото не е ли това, което трябва основното ваше задължение? А то е да се постараете със силата на добрата светла мисъл да промените малко по-малко първо себе си, а чрез себе си и света. Това може да се случи само, ако населите вашето съзнание със светли мисли. Осветете първо вашия храм – храма на вашата душа с добро пожелание за мир и благоденствие. Живейте с мисълта за любов към хората и не я имайте само в ума си като информация. Настанете я  в съзнанието си и така няма да се гневите на другите край вас, а ще ги приемате поне с добро чувство, ако не можете с любов. Ако всеки се ръководи в поведението си от тези пожелания, колко различен би бил светът!!!

Тази и други интересни теми можете да прочетете на www.Dobrodeteli.com

Навсякъде, където се появява терминът софиокрация, съм го поставил аз, за да заменя повече думи обясняващи именно това политическо устройство.

Тази статия ще се появи идните дни в www.probujdane.com. Тукашната публикация е предпремиерна.

* * *

Трябваше да минат 4 години, за да нямеря време и вдъхновение да преведа тази статия, класифицирана сред бумагите ми като "фундаментална". Мисля, че неслучайно вдъхновението ми идва точно сега, просто в България все повече хора се питат: "И какво сега? Това ли е демокрацията, дето била по-добра от татовия тоталитаризъм? И с какво е по-добра?". Приятно четене!

Жак Тестар, Монд Дипломатик от 20.02.2005 г.

Някои от най-важните решения в областта на генетиката, новите технологии и енергетиката, се взимат на базата на „обективни” „експертни” мнения, без предварително допитване до повечето преки заинтересовани. Това разширява пропастта между желанията на хората и действията на управляващите. Но някои примери на активно гражданско участие показват, че е напълно възможно гражданите да са компетентни и по най-сложни въпроси.

- - -

Сред 10-те най популярни личности във Франция 2-ма са спортисти, 2-ма - вариатетни певци и 2 актриси, но не и политици или синдикални лидери. Нито един писател или изследовател, никакви интелектуалци и инноватори. Всички са наясно с този скандален факт, но никой не го анализира в дълбочина, за да покаже истинското лице на това, в което се е превърнала демокрацията днес. Правим се, че вярваме, че „най-лошата система с изключение на другите” е именно тази, оправдаваща халюцинациите на „мнозинството” и липсата на критично мислене. Заблуждаваме се, че волята на мнозинството има някаква особено голяма тежест („Волята на повечето има силата на закон”, казва Аристотел), но в действителност управляващите са крайно предпазливи, когато решават дали наистина да се допитат до него, особено по въпроси, за които сондажите отчитат нагласи, противоречащи на морал (например съществуването на смъртно наказание) и на намеренията на силни икономически лобита (например ограниченията за генетично модифицираните организми - ГМО). С други думи, властта се ползва от едно политическо устройство, от което черпи легитимност, но чието приложение е свела единствено до политически игри.

Бързото и често необратимо развитие на новите технологии задължава намиращия се на ръководна позиция да решава не само за сметка на сегашните, но и за сметка на бъдещите поколения. Дори той да е съвестен и добронамерен, е подложен на неимоверен натиск от страна на бизнеса, докато вероятността да е достатъчно компетентен по всички  проблеми е нищожна**. Когато става въпрос за развитието и внедряването на нови технологии, обикновените граждани, особено онези, участващи в различни граждански обединения,  могат да се окажат много по-компетентни от политическите фигури, от които се очаква да вземат далновидно решение. Оценките на компетентните граждани обаче почти винаги са противни на интересите на бизнеса и това ги прави неудобни и за официалните „експерти”.

Обвиняването в некомпетентност на гражданите досега е постигало единствения пагубен ефект да убива амбициите на по-голямата част от тях,  докато в същото това време дава необосновано голяма тежест на мненията на малцина, произлизащи от същите социални реалности, но не поемащи каквато и да е отговорност пред останалите. Ето защо е дошло времето да изнамерим и започнем да прилагаме нови техники, с които, стимулирайки активното гражданско участие, да запълним дупките на представителната демокрация. Вече имаме и някои хубави примери.

- - -

Все по-често различни региони заявяват колективните си нужди в публични мероприятия/ допитвания, организирани от местни инициативни комитети. По въпроси от национално значение пък се прибягва до експертни групи (така наречените „съвети на старейшините”) или до въвличане на гражданите директно („дискусионни групи”) или индиректно („граждански конференции”). За да избегнат обвинения в чист опортюнизъм, организаторите на националните инициативи обявяват, че ще вземат предвид събраните мнения за изработването на конкретни обществени политики, но в повечето случаи това така и не се случва. Най-шокиращ е примерът със случаят ГМО. Във Франция отглеждането ГМО в полеви условия, т.е. не в строго определен, защитен периметър, е било осъждано многкратно и последователно от гражданска конференция (през 1998 г.), от Съвета на 4-мата старейшини (2002 г.) и в различни сондажи на общественото мнение в периода 2003-2004 г. Противопоставянето на експериментирането на ГМО в незащитен периметър беше потвърдено и в 90% от имейлите (процеура, търпяща при всички положения критика за демократичността си) в отговор на апела на министрите на земеделието, технологиите и околната среда. При все това, организаторите на целия този цирк стигат до извода, че експериментирането трябвало да продължи. Същото е и с Европейската комисия, която на 19 май 2004 г. премахна мораториума върху вноса на ГМО въпреки постоянните негативни резултати в сондажите на общественото мнение (в Европа са концентрирани повече от 70% от противниците на тези култури) и пренебрегвайки цинично резултатите от лицемерната си покана, написана на английски (Submit a comment by e-mail), за изразяване на мнение по въпроса.
 

ДАЛЕЧ ОТ ОРГАНИЗИРАНИТЕ МАСКАРАТИ

Някои практики, реализирани предимно в Европа през последните 20-ина години, обаче позволиха на неексперти да намерят решения в ситуации с много неизвестни (най-често свързани с въвеждането на нови технологии - ГМО, енергийни източници, оплождане инвитро, антени за телефонни предаватели и т.н.) В тези случаи една сериозна предварителна подготовка на участниците е наложителна, за да може диалогът им да доведе до стабилно аргументирано мнение.

Различната демокрацията наречена „активна” (или "Софиокрация", бел. Павел) не се допитва до всички, ами до сравнително малък брой граждани. В една от най-обещаващите й форми, "гражданска конференция", групата, макар и съставена от малък брой участници, 15-ина, може да бъде достатъчно представителна за цялата пополация. Статистическите методи правят възможно от една подходяща извадка да бъдат изтеглени на случаен принцип, хора представителни за всички отделни хомогенни категории, съставляващи пополацията (разделението е на възраст, пол, професия, политически пристрастия, произход и т.н.) Целта е, веднъж формирана, групата да произведе такова мнение, до което би стигнала цялата пополация, при положение че разполага с всичко необходимо за качествен информиран избор - нещо очевидно невъзможно в по-голям мащаб. Тук не става въпрос да се прави изследване, а да се направи  всичко възможно за сформирането на група, която е в състояние да вникне, разбере, решава и действа отговорно за запазването на общия интерес. „Приобщаването и солидарността, проявени от участниците, бяха забележителни”,  констатират коментаторите в заключителната пресконференция на групата по използването на ГМО. „Спокойната компетентност, с която всеки можеше да подходи към проблема, създаде атмосфера на сдържана гордост и неподправена откритост. Беше много вълнуващо за всички, включително и за журналистите.”

Задачата, поставена пред групатата, трябва да бъде формулирана възможно най-точно и ясно. На участниците трябва да бъде предоставена всичката налична информация, без каквато и да е деформация, противоречия или завоалиране. Работата на групата е поддържана от психо-социолог и трябва да бъде защитена от всякакви възможни манипулации. Това е причината участниците да са анонимни. За да се избегне създаването на тяло от псевдо-експерти, групата се разпуска след приключването на работата.

Качеството и характеристиките на предоставена на групата информация е може би най-деликатният от всички въпроси. Изглежда, че най-добрата формула за гарантиране на обективност е създаването на организационен комитет, включващ освен инициаторите (онези, които са натоварени институционно с отговорността за решаването на проблема) и  специалисти, изказващи противоположни мнения. Веднъж създаден, комитетът започва да се грижи за подготовката на групата, съставяйки една истинска учебна програма, съдържаща списък на темите и необходимите документи, и имената на форматорите. Тук е и мястото, където асоцираното гражданство намира допълнителни възможности за изява (както в организационния комитет, така и сред лекторите) и прокарването на своите оценки за фактите - най-често контрастиращи ярко с онази на официалните експерти.

Досегашните практки, от една страна, демонстрират как всеки гражданин, съгласил се да участва в работата, в един момент се оказва компетентен (защото е способен да учи, разбира, анализира и формулира аргументирано мнение); от друга страна, показват, че само част - една трета - от хората са готови да направят някакви усилия (сред най-сериозните от които е жертвата на свободното време) за общото благо. Наистина участниците в инициативата трябва да събират и проучват информация; и да разпитват и дискутират, без да очакват в замяна нещо материално или популярност, тъй като имената им не се обявяват публично.

Урна или конференция?

Ако приемем, че тези факти очертават добре линиите на истинското демократично функциониране, тогава бихме могли да се обединим около идеята за една друга демокрация - "софиокрация" (добавката на термина "софиокрация" е моя, бел. Павел) - следваща, да, волята на мнозинството, но на мнозинството от гражданите, изразили изричната си готовност да учат и разбират нещата в дълбочина. Дошло е времето да приключим с онзи мит за демокрацията, внушаващ, че всеки може да има мнение и по най-сложния проблем без да се е погрижил предварително да придобие достатъчно информация, методи и инструменти за разшифроването й.  Когато декларацията за правата на човека заявява, че „законът е израз на общата воля”, предполага, че той е израз на доброволната политическа дейност на гражданите, а не на пасивността им!

Тези твърдения рискуват да бъдат обвинени в елитаризъм, изхождайки от аргумента, че „народ” са всички граждани, и че никой не може да бъде изключен така лесно. Това е вярно. Но тогава как да определим нарастващото не упражняване на правото на глас в официални избори? Не е ли това недемократично изключване на 30%, 50%, че и повече процента от избирателите? Това изключване обаче е набедено за „доброволно” и, като такова, не се счита за израз на недемократичност и следователно не е повод за тревога. Но гаранция за демократичност на новата демокрация има. Гаранцията е липсата на някакво окончателно класифициране на едни части от обществото като маргинални и на други като пълноправни. Призвани са да се явят пред своеобразните урни всички, т.е. всеки има еднакъв шанс да бъде изтеглен случайно, за да участва в гражданската конференция.

Много е интересен фактът, че макар и процентът на направилите си самоотвод (заради жертвите наложени от естеството на работата) да е сравним с въздържалите се да гласуват на избори, хората, въздържали се да гласуват, изразяват по-голямо желание да се включат в работа на конференция, отколкото да отидат до урните. Софиокрацията не създава противопоставяне между парламента „на народните представители” и парламента „на изтеглените с жребий”. Преди всичко защото гражданският форум се разпуска веднага, след като е изразил мнението си по даден въпрос, след което други граждани, също толкова „некомпетентни”, ще се изкават по други проблеми (или, ако е необходимо, пак по същия). Освен това, тъй като никой не мисли, че законите могат да бъдат писани и приемани без специален изборен мандат, не става въпрос да се премахне парламентарната функция изобщо (приемайки, че допринася нещо за доброто на нацията), а  да се определят принципи, според които политическите решения изискват одобрението на жребийното национално представителство. Регламентирането на гражданските конференции, нуждаещи се от прецизно дефиниране на процедурите и правилата за функционирането си, би трябвало да предвижда фигурите на ръководна изборна длъжност да обнародват и да се съобразяват със заключенията на конференцията.

Както представителните (демократични) функции, така и тези с реално (жребийно) гражданско участие могат да се прилагат и на планетарно ниво. Което означава, че оценката на глобалните заплахи (климатични промени, екологични сътресения, научна етика) не са изключителен прерогатив на експертите и, като следствие, международните организации биха могли да изработят процедури за софиокрация валидна на световно ниво.

Тези практики, все още в ембрионален стадии, са революционни, защото очертават профила на една друга демокрация, способна да признае лигитимността на съзнателното решение на отговорна група от граждани и на справедливостта произведена чрез диалог. Защото една справедлива мярка е нещо, до което се достига, когато всички действащи лица са убедени, че тя е полезна и, че не вреди някому повече, отколкото на всеки друг, т.е. е справедлива и адекватна.

По всичко личи, че тези практики са приложими както за отговорното третиране на сложните въпроси по разпространението и използването на научнотехнически новости, така и за решаването на сложни етнически или политически конфликти.

-------

**  За жалост времето не оправдава надеждите ни, че едно по-добро масово образование ще произведе по-добро всеобщо хуманистично знание. Изглежда, че решенията взети от генерациите със средно по-високо образование, не са особено по-качествени от онези на другите.

http://www.youtube.com/watch?v=rc7mXE6dv18

За приближаващата 2 012-та година в последно време се говори като за съдбоносна година, говори се, че тогава ще се случат невероятно важни за живота на Земята неща.        
        Откъде идва важността? От голямата необходимост да се промени ролята на тази планета за бъдещото съществуване на Вселената.  Сега нейната основна задача е да се създаде живо работещо съзнание за Homo sapiens. Изпълнението на тази задача върви неправилно. Това е видно от досегашния начин на живот. В голяма степен напредва развитието на науката, но това не е онази наука, която беше предвидена в Божия промисъл да се развие. Стана така, че човешкият ум реализира изкористената форма на знания. Това се случи, не защото Бог така е искал, а защото, поради мъдростта на Замисъла Си,  Той  позволи на хората сами   да подреждат живота си. И те го подредиха! Стана така, че желанието на определени хора за пълно господство над света  взе връх. Тези, които искат да диктуват на света как да се развива, имат своя програма, свое виждане за живота на планетата. То се различава от това на Бога, от Неговата Програма, защото предвижда живот за малцина и обезличава останалите, превръща ги в маса роботизирани същества. Впрочем така се изпълни онази част от Замисъла за живот на Земята, която трябваше да “тества” човешкото съзнание, да го постави на изпитание, за да се разбере кога, как и защо съзнанието отхвърля Божия промисъл.

         В условията, в които живее човечеството през последните години, се видя как е възможно човешкото съзнание да се развива:  с наука – за тези, които имаха условия да ползват нови знания; без наука – за тези, които останаха изолирани от напредналата цивилизация; с Бог – за тези, които търсиха духовен живот; без Бог – за тези, които пренебрегнаха изконното Божествено начало и така търсят “ускорения път” на развитие.

         В така сложилите се обстоятелства животът на Земята доби изключително чудновати възможности за своето проявление. Стигна се до невероятни прояви на хуманизъм и демокрация. Изкористените условия за развитие на псевдонаука дадоха тласък само на онези страни от знанието, които можеха и могат да създават печалби. Всяка инициатива пряко се свързва с парите и властта. Сега вече, след като това е много ясно очертана тенденция, следва да се промени пътят и начинът на това “развитие”. Истинският Божий промисъл все още не се е проявил. От първоначалната идея за живот на Земята е осъществена само чисто “техническата страна”, т.е. на биологично ниво, след милиарди години е постигнато условие за създаване на живо, действено съзнание, което познава чувствата и разума. Но това са две направления, две посоки, които все още не са успели да се съберат в една активно действаща, пълноценна изява за богат духовен живот. Това означава, че първоначалната Божествена идея за живот на високо еволюирало съзнание в условията на физическия свят все още не е осъществена. Налага се сегашната форма на действащо съзнание да бъде коригирана. Много са използваните досега средства, чрез които беше обяснявано и се обяснява и сега на човечеството какво е необходимо за новия живот на Земята. За промяна в съзнанието, за нова култура се говори вече 2000 години. Дори въплъщението и възкресението на Христос не донесоха желания категоричен резултат. Вече се знае, че за да се промени човешкото съзнание така, че да гради живот чрез любов, е необходима още веднъж явна Божия намеса. Това ще стане чрез активното участие на Висшите Същества от йерархията на Светлината. Впрочем те вече усилено работят през последните години чрез различни сътрудници на Земята, като изпращат необходимите знания. Най-важното, което сега е необходимо да се знае, е, че с много труд трябва да се създаде здрава нравствена основа за новия живот. Ще оцелее в борбата с хаотичните, цинични изяви  на сега съществуващия морал само онова,  което има здрава нравствена основа.   Така създаденият живот е в пълно противоречие със съществуващите  Космически закони. Точно затова е толкова силно изявена вече  борбата между Доброто и Злото, различията, които ги определят, и всичко, което се случва. В борбата между Доброто и Злото животът трябва да се преустрои. Нужни са светли души, които да подкрепят Благородното, за да може да се постигне живот чрез Любов, дори не с Любов, а чрез Любов. Това, което пречи,  ще бъде отстранено. Как? Само Бог знае как, но вече е писано, че тъмните сили ще бъдат затворени. Те ще бъдат обезсилени, за да се задейства първичната идея за живот на Земята. И това ще започне оттам, където животът е запазил в човешката душа Божествена искра.

По горепосочената и други интересни теми, от подобно естество, може да прочетете в сайта www.Dobrodeteli.com

Следващият обединен протест е в сряда, 21.01.2009, 15.00 часа пред Народното събрание. Общият призив на съорганизаторите на протеста можете да видите тук: http://forthenature.org/actions/175 , а исканията ни тук:  http://forthenature.org/news/575

Каним всички ви да направите възможното да бъдете пред Народното събрание, заедно с нас, защото в момента друг начин да бъдем чути НЯМА. Заради протестите и изявената ни гражданска позиция Законът за горите беше гласуван и в него бяха направени някои положителни промени включително спиране на заменките! Беше ни обещано лично от Председателя на Народното  събрание г-н Пирински, че изменението в Закона ще бъде обнародвано и ще влезе в сила със следващия брой на Държавен вестник, но то не е там (http://dv.parliament.bg/DVWeb/index.faces )! Вместо това са направени 2 нови заменки записани с дата 16.01.2009 на сайта на Държавната агенция по горите. Колко заменки още трябва да минат преди Закона да влезе в сила?!

Елате да опазим заедно настоящето и бъдещето на България. За да не се налага да излизаме ПАК и ПАК и ПАК на улицата за Иракли, Странджа, Рила, Витоша, Ропотамо, Камчия, Карадере, Калиакра, Шабла, Родопите, Пирин, Стара планина...

Сарк не е галеното на Никола Саркози, нито детето му от Карла Бруни. Сарк е една точица земя в Ла Манша. Тя има много овце, каруци, гръмки титли на дребни благородници, един-единствен полицай и нито един автомобил. Последното местенце в Европа, където до онзи ден на непоклатими гранитни крака официално и гордо стоеше феодализма.

Е, това беше. От 10 април 2008 офицално и гордо точицата земя и изпълващите я овце, бретонски пейзани и единствен полицай ще бъдат управлявани от народната воля чрез демократични избори. Феодализмът свърши. Точицата земя му сложи точка. Вече който иска да управлява, ще трябва да се хили по плакати, да обещава готини благинки и да печели народното доверие. А пък ако му се управлява по-дълго - ще трябва и да ги изпълнява благинките, за да държи по-дълго народното доверие.

Феодализмът свърши. Поне в Сарк. Макар и населението им да е колкото вход "А" на български панелен блок, а територията - колкото градинката на същия, нямаме основание да се съмняваме в саркци и в успеха им. Пичове са. И при тиранията, и при демокрацията са живели мирно, съвместно и продуктивно и ще продължват да живеят така. Бяха прекалено готини, за да продължава феодалното им тегло. Феодализмът се предаде пред готините хора. 

А не може ли така и в България? Вече чувам групово изкрещено-измрънкания отговор. Не звучи като "да". Тук никой не вярва, че може хората, които са на власт, да мислят за властта като за крехък дар от избирателя, а не като за бащино наследство. Тук никой не вярва, че може хората да притежават държавата, а не държавата - хората. Тук никой не вярва, че може хората да са заедно, вместо да се делят с малки гранички и бодливи телчета. И този никой, дето не вярва, са всъщност всички.

Само че с провлачени мрънкави песнопения и цъкане с език опитно доказано рая на земята не се построява. Въпреки това, сред нас, българите, вече се виждат малки точици земя и малки групички хора върху тях, които се опитват да го правят. Даже успешно. Да, бе, те правят Сарк. Огледайте се за тях! Направете избора си - да мрънкате, че "нищо не става" или да бъдете саркци.

Viva Sark!

Наскоро имах честа да се запозная с един интересен човек, който е посветил голяма част от времето си в изследване на проблемите на образованието в Обединеното Кралство. Интересното е, че в хода на тази дейност, той открива един огромен проблем, който засяга образователните системи на всички държави. Като всеки модерно мислещ човек, който наистина желае да промени нещо, той веднага прави една организация – The CreativeCoffeeClub.

С негово позволение, ще направя превод и пусна няколко от наистина интересните неща, защото вярвам, че те са точно за общност „Образование” – един от изключително малкото опити да се направи нещо за същественото подобряване на Образованието в България. (не знам за други, но казвам “един от” за всеки случай).

Друг повод за това е, че наистина вярвам, че системата в България може да се промени доста по-лесно и бързо отколкото в Великобритания или САЩ. Просто сме по-малки и по-гъвкави.

Като начало ето и манифеста на този клуб. Ето и линк към оригинала.

(Начало на превода)

Манифестът на The CreativeCoffee Club

от David Terrar публикувано на 27 Август 2007

........

Защо трябва да се фокусираме на Творчеството

Ние вярваме, че образователната ни система се нуждае от радикална промяна. Тя е проектирана през 19 век за да „произвежда” работници за индустриалната ера, но сега ние живеем в съвсем различен свят на 21 век, информационна ера с невероятни възможности. Може би произвеждаме повече и повече висококачествени специалисти за работна ръка, но ако това е всичко което правим за да се конкурираме в глобалната икономика, значи ще се провалим. Индия и Китай също произвеждат висококачествени специалисти но на 20% от нашата цена. Тук в Великобритания, или в САЩ, или където и да е на запад, ние трябва да се конкурираме по различен начин, и ние вярваме че творчеството, иновациите и по-добрите идеи са ключа към подобряване на нашите резултати. Проблема е, че образователната ни система задушава творчеството, вместо да го развива. Следващото видео от Sir Ken Robinson обяснява изключително добре същината на проблема

В нашите училища, ние постоянно преподаваме заучаването на способности, но рядко преподаваме мисленето на способности. Защо е така? Към края на речта Sir Ken казва:

„Аз вярвам, че нашата единствена надежда за бъдещето е да възприемем нова концепция за човешката екология. Такава, с която ще започнем да предефинираме разбирането ни за изобилието на човешките възможности. Образователната ни система копае нашите умове по начина по който ние копаем земята в търсенето на точно определен ресурс. В бъдеще това няма да е полезно. Трябва да преосмислим фундаменталния принцип по който образоваме децата си”

(край на превода)

Като заключение бих желал да добавя една история от самото видео и два въпроса.

Час по рисуване. Стая пълна с първолаци. На последният ред стои едно 6 годишно девойче, което явно не внимава и вглъбено рисува нещо по листа. Учителят отива при нея и вижда началото на една хубава рисунка.
„Какво рисуваш?” – попитал учителя
„Рисувам портрет на Бог.” – отговоря шестгодишният творец
„Но никой не знае как изглежда Бог.” – учудено казал учителя
„Ще знаете след минутка” - отговорило девойчето

Ето и на какви въпроси ме навява тази история.

1. Вярвам ли че е истинска? - Аз лично да или по точно вярвам, че е напълно възможна.
2. Щях ли да повярвам, че е истинска ако художничката беше на 25 години, завършила Художествена академия? – Би могло, но е много по-малко вероятно. Може би защото в съзнанието ми, с израстването в научни степени, човек все повече знае за това какво и как са правили другите хора преди него, и все по-малко за това, как сам да открива нови начини нещо да се прави по-добре

А защо мисля, че вариант две е по-малко вероятен? – Ето тук открих поредната тъмна, скрита и мрачна дупка. Като всеки един себе уважаващ се заек – не издържах, гмурнах са в мрака с пълна сила, в търсене на морковчета.