Въпроси.Въпроси на които не мога да намеря отговор.Все повече се отчуждаваме един от друг.Заживяхме с изгодата.С примирението.Оставяме мижитурката спокойно да излезе през вратата вместо да го изхвърлим през прозореца.Изградили сме си странна представа за спокойствието.Спокойствие значи да не участваш в нищо-нито добро нито лошо.Станахме премного тихи.Не започа ли животът да ни превръща в кукли?В кукли с изрисувани лица.Изпитвам желание да воювам с всички и много добре зная откъде идва това желание.Нямам смелоста да погледна в себе си.Боя се че ще видя самата празнота.В един момент човек трясва вратата на детството и застава на прага.И толкова много неща не знае ,че ако знае колко не знае не би направил и крачка.Искаме промяна?Много добре!Но може ли да се промени нещо без да се променяме ние?А можем ли да се променим след като изменяме на най главното -на вярата си?Изправим ли се пред трудност-махваме с ръка.Карай!Не си ти които ще оправи света.Не съм аз.ТОГАВА КОЙ?КОЙ?

Колко често трябва да се случва по някоя промяна, за да не затънеш в скуката на ежедневието?

Или колко рядко трябва да се случва по някоя промяна, за да не се окаже, че си претоварен от всичко ново и не можеш да откриеш своето място в постоянно променящия се "пейзаж" около теб?

А какво става, когато се случват и двете едновременно?

През последната година започнах нова работа, организацията на работния процес се промени около 6 пъти, шефовете се смениха около три пъти, идваха нови колеги, други напуснаха...
Смених жилището и квартала, правихме ремонт, търсихме обзавеждане...

В същото време останалата част от нещата в живота ми не се е променила почти никак. Работа, вечер пред компютъра, вечеря и сън...
От време на време събирания с едни и същи хора, на едни и същи места, протичащи по един и същи начин.

От няколко седмици насам ми става все по-трудно да си събера мислите. По-разсеяна никога не съм била, а в главата ми е хаос.
Дори свършването на елементарни неща ми отнема поне двойно повече време и усилия от обикновено. А колкото по-дълго работя, толкова по-изтощена се чувствам. И колкото по-изтощена се чувствам, толкова по-трудно ми става да свърша каквото и да е. Ужас, май се въртя в кръг...

Явно имам отчаяна нужда от отпуска...