Слънце грее, дъжд вали –
                                            дяволът се жени.
                           Дяволе, ти искаш ли
                           за невеста мен да вземеш?

                           Нощем с белите коне
                           в чужди сънища ще бягам.
                          Сутрин с пламнали нозе
                          пак добра до теб ще лягам.

                           Зиме като пушек бял
                           ще се вия непозната.
                          Лете с поглед натежал
                          теб ще чакам под дъгата.

                          Слънце грее, дъжд вали –
                                     дяволът се жени.
                         Дяволе, ти искаш ли
                        ангелска жена да вземеш
-----------------------------------------------------
*Отдавна стои в компа ми и не помня мое ли или не,така,че ако някой си го познае,веднага му го давам :-))

Едно стихотворение от поредицата  -Чужда муза

В прозореца ми пак се блъска вятър,

дъждът целува белите павета

и лунапаркът светва като лято

сред сълзите на моите дървета.

А  гларуси,солени и замаяни

 се втурват в очите ми небрежно

и слънцето се спира в моите длани

красиво,неизмислено,безбрежно.

И твоите вселени ми открива,

събира ги в съня ми като ято

и вярата ми в истината жива

полита с твоите птици по земята.

Небето се събужда във морето,

звездите му полюшва в своята пяна..

Разказва му, за момичето,което

със светлото си слънце не залязва

                             Ралица Челебонова 

Дали нощта ще е така красива

без звезди,

дали денят ще е така хубав без

слънчеви лъчи,

дали сърцето,живо е без обич,

дали животът без любов

е истински живот,

дали без теб ще съм това,

което съм сега,

дали без мен ще бъдеш пак

влюбена жена.