Като прочетох заглавието, и веднага се сетих за учителката, която няма никога да забравя - другарката Маринова. Преподаваше ми география до 8-ми клас и аз изпитвах луд страх от нея, защото беше изключително строга и изискваше учебният материал да се научи много прецизно.

Имах страшен респект от тази жена. Но каквото и да е било, години по-късно установих, че знанията ми по нейния учебен предмет са трайни. Помнех наученото.

По онова време с моята приятелка обичахме да посядваме на пейка в училищния двор и да си пеем. Щом запявахме песента за строгата учителка по география, образът на другарката Маринова моментално изникваше в съзнанието ми... Та и до ден-днешен... :)))

:)

:) Като прочетох заглавието и ми хрумна да напиша с какво ще запомня този министър.

Ще го запомня с това писмо:)))

Еммски, предлагам ти заглавието да бъде в духа на един невероятен стар български филм, в който се разказваше за една учителка - "Най-добрият човек, когото познавам". Само че преформулирано като "Най-добрият учител, когото познавам".

По този начин още със заглавието ще се изчистят възможните недоразумения.

Чак сега виждам, че коментарът ми от 03 Юли 2009, 18:28 се е публикувал като анонимен и е чакал одоборение.

П.П. Опитайте се да четете с усмивка. Трябваше да е смешно. Иначе е толкова дълго, че няма изчитане...

Вярно, че ако си имаше тооооолкова любим герой, изобщо нямаше да има нужда от мислене...А на мен за писане дори и мисъл не ми мина, защото с този вид творчество приключих със завършване на средното си образование, но пък се замислих имам ли любим герой. Всъщност отговорих си, че предпочитам книги без герои.

Хи-хи-хи!!! Диди, и аз като се замислих, та взех че се сетих, а се сетих точно за Пипи Дългото чорапче!? Не си отива детето в мен и това е.....

Не че няма други любими герои, но са много, всеки изиграл ролята си на въздействие и след това заминал в архива, но оставил поне име...

Та, Диди, да сядаме и да пишем за Пипилота Виктуалия Ментолка...

daleto, и за Емил от Льонеберия...

Xandrina и аз мислех, че съм приключила, но.......открих това място и започнах да чета, като посетител, след време се сдоби с компютър и почнах да пиша коментари...и от коментар на коментар, хоп, написах пост и като се почна, нама спиране....

Сега е момента да избягаш от оправданито, че си спряла да пишеш като ученичка и ако някаква парична награда не е достатъчна мотивация, може да приемеш нещата по друг начин, това е един вид реклама на този блог /рейтинг/

 

Оф, от по-сериозните книги май любим ми е един психопат от "Атлас Сви Рамен" на Айн Ранд-така де, главният герой. Но то пък и него как да не го харесаш, като сам наби кофата на целия свят :) И мацката там е готина, но с нея хем си приличаме, хем ми е малко суха.

Колкото до Пипи, никога не ми е била кой знае колко любима. Заратустра си е класика, но чак  пък любим не мога да го нарека. А от жените, имам една любимка, от една английска книга, която ама изобщо не знам как се казва, но оф, като се сетя за нея и ми става едно весеееело.

Абе трудно е да кажеш кой ти е любимия герой-докато си малък и си прочел 5 книги е лесно, но като си чел мноого книги, как да стане работата. Докато си в книгата, всички са ти симпатични.

Горе-долу това исках да кажа и избройх произволни имена, който ми хрумваха докато хвърлях по едно око към библиотеката, за да се подсещам, защото не съм обмисляла какво бих написала в едно съвсем истинско есе с такава тема. Всъщност вчера се позамислих и дори си извадих един роман да го препрочета, става дума за "Стършел". Преди години ми беше много трудно да си го купя и когато успях много му се радвах. Прочетох го веднага, а сега не си го спомням и от чиста сантименталност реших да си го припомня.

Понеже аз съм българче, сетих се за баба Цоцолана...Диди, много несериозно подхождам към темата...Извинявай...Като се сетя нещо мъдро, ще се включа. Не, не в конкурса, а тук, в постинга ти...

Както желаеш, но ако не искаш в Свежо за награда, може да си заформим едно конкурсче тук за без награда.

А ако ще си говорим за Баба Цоцолана веднага се сещам:

"Бабо, бабо, гущер лази из тревата

скачай на скалата!!!"

А и щом сме на "несериозна" тема вие помните ли чичковите червенотиквеничковчета, Кирчо Сламката и Иван Прасето..., а сетих се и за Макс и Мориц - големи сладури.

Тоя проблем още вчера го имах и даже те молих за помощ с идеи :) После разгледах внимателно библиотеката и избрах - един от всичките, защото всичките си ги обичам, бих могла да напиша по нещо за всеки. Все пак, първото, което ми излезе в главата при споменаването на "Любим герой" беше Харка - Синът на вожда, специално от втория том на "Синовете на Великата мечка".

П.с. Вчера установих, че мъжът ми е купил "Стършел" за детето. Без майтап. Решихме, че книгата ще трябва да почака известно време.

Бях в 4 клас, когато се сблъсках с една сцена от филма по "Стършел" - разстрела и си спомням, че бях много нещастна, когато татко не ми разреши да гледам филма, а книгата си я купих на една разпродажба на биолиотечни фондове, на градската библиотека в Благоевград и мога да кажа, че това е един от най-щастливите моменти в живота ми, а сега, 20 години по-късно, като се замисля съм забравила сюжета и' и затова реших да я прочета отново.

Диди, не бяха ли Макс и Мориц?!? И тях си ги харесвам!!! Аз май харесвам палави герои, да не са от онези послушните и примерните....Дори и на децата тези дни говорих по повод така наречените лоши герои в приказките...Всички обичат приказки за принцеси и принцове, за вълшебства, но я си представете как би изглеждала една приказка без Баба Яга, например. Кой ще пречи, кой ще се намесва където не му е мястото и времето....

И в този ред на мисли такова стихотворение научихме за баба Яга, че сега често го чувам да си го казват. Без повод, докато си играят. И всички влязоха в ролята на Ягата, и кукли на Яга донесоха..Сладури.

Огплеснах се...Явно харесвам лошите, не, не лошите, а нестандартните герои. Щерка ми съчустваше на Гибито, така наричаше вълка от "Ну погоди!". Ами, да, кой прецакан, кой набит, кой с контузен крак-вълкът, а Зайчето си свирука и си пее....

За "Стършел"!?!

Подари ми я една моя учителка, дружинна ръководителка. Почина млада, хубав човек беше.

Подари ми я когато бях някъде пети клас...Зачетох я...Не се получи. Казах и, че нещо не ми върви четенето и тогава тя ми каза: Много пъти ще я зачиташ тази книга и ще я оставяш до момента, когато я зачетеш и прочетеш на един дъх...Така и стана. Само дето съм забравила на колко години бях, когато я прочетох на един дъх...

 

 

daleto и аз харесвам различните герой и като се замисля май не съм припадала пред много положителните, а за Макс си права, сгрешила съм му името.

А това ми е любимата приказка:

Цветята на малката Ида

Диди, един от най-щастливите ми моменти е тази разпродажба в Благоевград :)...
Точно в началото на промените - така съм се кефила, че мога да си купя каквито аз искам книги, без да ми пробутват томче от избраните съчинения на Тодор Живков...
Есе надали ще седна да пиша, но ми харесва да си говорим за книги :).
 

И на мен ми харесва темата и затова започнах да я пиша. Беше ми много трудно да си избера един герой и затова подходих малко иронично към темата и се радвам, че надхвърли границите си и от образи минахме към книгите.

И аз съм за Мечо Пух и Малкият Принц. Ако прибавим и "Дзен или изкуството да караш мотоциклет", с това се изчерпва цялата ми житейска философия. Моето есе би се изчерпало с едно изречение - Искам да съм като тях, "вътре" в нещата, без да се напъвам, дори без да си го обяснявам, просто да съм.

Направо ме е яд, че не се сетих за тези два абсолютно невероятно готини образа. Особено за пухкавия. Заради него като дете си играех само с плюшени мечета, дори си имах и плюшено магаренце, а един пияндурник в ресторснта, където работеше майка ми, му скъса ушите. Бях ужасно нещастна...

Мечо пух и тригърчето така ме разсмяха .Моята любима играчка от детските ми години е едно тигърче,  което пазя още . Мечо пух е  уникален и неповторим благодаря ти, Професор-супер филмчета. Зарадва ме много.Трябва да си гледаме по едно детско филмче всеки ден,  за да остава детското в нас непокътнато и красиво.

За вас не знам, но аз обичам анимация и заедно с племенника ми редовно си гледаме филмчета.

Честито Възкресение-жив и здрав !
    Моля те ,  Professor аз казвам нека всички да са против мен и само един ГОспод с мен друго не ми трябва.

Благодаря ти, Dimi, че ни направи съпричастни! Наистина много красиви неща са сътворили талантливи български деца! Поздравявам те, че ти заедно с твои възпитаници сте част от тези таланти!

Поздравления, Dimi! Радваме се на успехите, ти можеш и умееш!

Браво, Дими! Само така! Много сладка тръпка е първото място :)

Поздравления!!!! Бравоооо! И като отидеш в Силистра, сещай се, че ние се гордеем с теб!

Колеги, благодаря ви от сърце! Само хора, които работят в тази насока знаят колко много време, сили и ентусиазъм са необходими при изработването на презентациите. А когато представяш училището отговорността е много по-голяма.

Браво и от мен Dimi!

Поздравления и от мен, Дими! Желая ти успех занапред!

Да си кажа и аз мнението.  Ако трябва да сме точни, на този етап аз все още не съм оценител, нито редактор на картофки, а само участник в конкурса, защото все още не съм  в договорни отношения с  организаторите на конкурса.

Преди две години имах горчив опит с конкурс, за който се искаше да проуча един електронен учебник, а след това да създам картофки, тип „кръстословица”.  Цялата работа ми отне доста време и усилия. Когато изпратих и последната кръстословица, получих писмо от Ани, която тогава беше посредник, че авторът на електронния учебник няма да заплати моите кръстословици. Няма да ви описвам изненадата си, защото, докато правех картофките, през цялото време получавах насърчение и одобрение за работата си.

Сега става въпрос  отново за картофен конкурс, но този път реших, че ще процедирам по правилата – първо ще сключа договор в писмен вид (ако Ани желае), но не устна уговорка или споменаване на името ми в интернет, защото нещата, както виждам, постоянно търпят някакво изменение, както в случая със заплащането – то беше между 30 и 50, а сега е между 20 и 35 лева.  

При първоначалните условия бях съгласна да подаря труда си по редактирането, който е доста сериозен, но сега нещата са променени, защото заплащането вече не е същото.  Така че цялата работа около този конкурс:  участие, оценяване и редактиране ще очаквам да стане предмет на писмен договор между мен и организаторите, с което смятам, че не обиждам никого, а просто настоявам да се спазват правилата.

Ей Дами, стискам палци сегашното начинание да избегне недостатъците на предишното. Понеже помъничко ви познавам и ви ценя, най-искрено се надявам, че сега, когато повечето от нещата са във вашия контрол - крайните резултати ще бъдат каквито сте си ги мечтали при започването на начинанието.

Куини,

   Можеш да отидеш по всяко удобно за теб време в офиса на ТЕРМИТ 97 и да подпишеш договора си.

 

Стига бе! Гледам и не вярвам на ушите си! Ама сериозно и безпристрастно ли сте наградил "Тривиалната..."? Гледай ти, как успяхте да ме смаете, направо ми скрихте азбуката по обяд! Много благодаря, чувствам се абсолютно и безпрекословно поощрена. Ами да, ще се опитам да дойда. Много ще се радвам да се запозная с вас и с останалите участници наживо.

Бащата се е запънал да не влиза в блога и помоли мене да следя за конкурса. Сега е на урок, но ще му кажа. Благодаря Ви и всичко добро!

Брех, какъв ми е талантливец.

ок, там ще съм :)

Някога във втората половина на 19 век критическия реализъм е бил в разцвета си.Писателите са описвали ,това което са виждали в най -големи подробности.А то е било грозно и мръсно .Ежедневието е винаги такова.И тогава група художниците ,които са искали да видят красивото са създали стилът импресионизъм.Този толкова обичан стил, който сега радва с красотата си всички почитатели на хубавото.Няма човек ,който да не се възхищава на картините на Моне, Дега, Сисле ,Ван Гог.Винаги, когато има грозота и пошлост се ражда пъстротата, романтиката и любовта.Това е номерът ,когато ни е най-тежко да сме във вихъра на танца от багри,словото да е изящно и да носи доброта и любов .Те да ни водят и вдъхновяват.

 Та затова си мисля сега и не съм изненадан от избора .Аз очаквах приказката на Куини да е на първо място ,защото е красива .Защото си представяме Коледа .Защото в нашето съзнание се появяват онези приказни герои ,които в детството са ни карали да мечтаем.Но така виждаме нещата тези, които сме или искаме да носим детството си още дълго време в нас,даже и до смърта.Тежко и горко на другите.Честито.

Аз по някакъв начин се чувствам готова да подкрепя Gen, защото си бях решила, че едно вълшебство трябва да надделее над всичко. Затова разгледах резултатите и открих, че Lord deSword наистина е спечелил, защото има +10 гласа и това го прави безспорен победител, с което съм съгласна. Погледнах и резултатите на queen_blunder и от трите поста с приказката и' видях, че има +29, което разделено на 3 е около +9, което наистина я поставя на второ място.

Затова взех следното решение, от което по никакъв начин няма да се отрека. Аз се отказвам от моята награда и в това не проявявам капка благородство. Просто тук имаше един наистина празничен и много вълшебен разказ и ми се иска по някакъв начин това да се отбележи и затова искам на този РАЗКАЗ да се присъди специална награда заради посланието му, което някак ми сгря душата по празниците.

Що се отнася до награждаването не съм сигурна, че ще мога да дойда, защото ми е малко трудно да си организирам нещата, така че утре да пътувам за София.

didi f, дядовото! Журито с удоволствие ще излочи твоята наградата, като - естествено - те спомене с добро!

Що се отнася до гласовете (плюсовете, които цитираш), Журито не се е влияло от тях по никакъв начин, тъй като решенията се взимат на съвсем друга база.

Накрая ще подчертаем, че Журито е свършило отлично своята работа.

Благодаря! Поздравления на всички.

Поздравления! Четох с удоволствие полетите на фантазията ви!
Поздрави и на Мейкъра за идеята!

Честито на печелившите!!! Пред Полиграфическия казвате...хъммм...

The Maker споменах ли че от няколко години не пия алкохол, затова изобщо е ме съблазни наградата, но състезанието е за да участвам и участвах, всичко друго е подробност?

Наздраве!!! Важното е да ви е весело. Аз ще хапна един шоколад по случая и няма да черпя никой.

The Maker споменах ли че от няколко години не пия алкохол, затова изобщо е ме съблазни наградата, но състезанието е за да участвам и участвах, всичко друго е подробност?

Наздраве!!! Важното е да ви е весело. Аз ще хапна един шоколад по случая и няма да черпя никой.

Изключително много се радвам, че журито е оценило така високо моята приказка! :)

Пропуснала съм раздаването на наградите, но това не е важно. Важно е, че благодарение на поставената от The Maker тема, която ме провокира да пиша, проверих собствените си възможности. Оказа се, че продуктът ми беше харесан тук от някои блогери, от моите ученици и от близките ми. Затова нека моята награда да бъде използвана за почерпка на журито, защото успешният краен резултат си е сериозен повод.

 queen_blunder, държа да отбележа, че пропуснахте едно много приятно събиране, за което съжалявам.

Браво на талантливите ти ученици, Dimi! Съумяла си да им предадеш хъса си, уменията и компетентностите си! А темата за толерантността непрестанно трябва да се доразвива! Благодаря ти, че сподели!

Dimi, наистина ми достави удоволствие да изгледам презентацията на детето. Фотосите са подбрани с вкус, а това е много мъдро, което казва, че има място за всички под слънцето! Браво!

Чудесна презентация!Поздравления!

Поздравления за Ивета Коралска и от мен! Много ми хареса! С музика ще е още по-въздействаща презентацията. Дано колегите ти помогнат как да компресираш музикалния файл.