Дани,теб мързи ли те?!Едва ли!Благодаря че сътворяваш тези помощни материали!

 

Дани, за тебе няма ли ваканция и почивка?БЛАГОДАРЯ ТИ!!!

Как да няма? От днес съм в отпуск до 30 август :))))))))))))

Всеки ден - изненада! Поздравление за веселия танц на съгласните звукове!  

    Желая ти приятен отпуск! 

          

        

 

Поздравления, Дани! Бях на почивка, а като се върнах твоите изненади нямат край.Поздравления за сътвореното от теб! Полезно, забавно, майсторски направено. Благодаря, че ги споделяш с нас.

Съжалявам, че не съм  в първи клас.

Весело, забавно и много полезно!Поздравления! Дани,наистина изненадите ти нямат край.++++++++++ на всичко създадено до момента.

Поздравления и благодарности за огромния труд, който ни предоставяш. Презентациите са страхотни и много полезни.Твоята всеотдайност и работохолизъм са невероятни. БЛАГОДАРЯ!

Дани и мързел???!!!

++++++++++++++++++++++++++++++++!!!

Чудесно!!!

Как съм пропуснала тази чудесийка!!!Браво, Дани!

 

 

Прекрасно! Както винаги :)))))

  Браво!!! 

Великолепно!!! Поздравления!!!

Дани, аз  също те поздравявам за твоя професионализъм и неуморност, но като доста вряла в нашата професия и малко поумняла, ще ти препоръчам да си почиваш повече през лятото. Знай, че те чакат още дълги години работа и трябва да се щадиш. Освен това сега синът ти има нужда от теб. Не пропилявай времето, докато можеш да си с него, защото  като порасне ти ще искаш да е с теб, но той тогава няма да има време  заради работа, семейство и т. н. Вярвай ми, че ще е така! Затова бъди с него сега.  

Целувки от мен! 

Поздравления за неуморната Дани! Ако някога решиш да си починеш, прочети това стихотворение.Заета мама.doc

Както винаги перфектна!ПОЗДРАВЛЕНИЯ!+++++++++++++++++++++++++++++++

Чудесен преговор на гласните! Поздравления!

Перфектно конструиран  урок, методически издържан и  с невероятно художествено оформление!!!

Браво, Дани!

Възхищавам се на трудолюбието и умението винаги да ни представяш качествени дидактически материали! Браво!

                

Невероятна си с таланта, трудолюбието и всеотдайността !!! Всяка твоя работа е наслада за очите и ума. Благодаря!!!!!!!!!!!!!

Ей, най-после свършиха вече гласните, че малко да си починеш: )))  Сега какво следва? Ще има ли за съгласните?

Много си полезна, Дани. Благодаря ти за пореден път!

Гледах представянето на всички гласни, но пиша коментар тук, за последната обобщителна тема. Освен атрактивността, която е очевидна и много важна за тази възрастова група, методически презентациите са много издържани. Хареса ми и това, че формата на ppt е еднотипна. Така не се губи нишката, децата виждат познати, сходни неща и правят връзка между тях.

С песничките пък направо ме разби! Не съм ги чувала, харесват ми, а някои от тях могат да се изпълнят солово и на Празника на буквите...

Дани,неуморна си!Възхищавам се на трудолюбието ти. БЛАГОООООООООДАРЯ ТИ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

+++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++

Нямам думи, страхотно е! Запазвам си го с огромно удоволствие за догодина + + + + + +

Защо не се отваря?

При мен се отваря и са много свежи и веселички!

Благодаря, Нели!

Чудесни рамки, които създават настроение :)

Наистина са весели !!!

Приятни за работа!

    

Ти изобщо не би могла да бъдеш досадна.

Дани, всичките гласни си ги представила чудно!!! Жалко, че не съм първи клас тази година!

Иииии няма спииииииране!

           

Радвам се, че приемате материалите ми и с чувство за хумор! Опитах се да внеса закачка в публикациите, а вие ми отговаряте със същото:)

Благодаря ви, приятели!

Прекрасни са!  

Пожелавам на себе си и на всички колеги такива да са всички "досадни" неща в нашата работа и в живота въобще!

Поздравления, Дани!      

Не спираш да твориш, Дани! Поздравления и хиляди благодарности!

Ейииииии такава досада ми харесва :)))  Много ти благодаря! 

 

Твоята "досада" е великолепна ,както винаги

Аз ще си ги запазя. Рано или късно ще стана малка.

Еееееее, тази приятелка освен с голямото си ходене е известна и с многото си работа!!! Неуморна!!!

Браво, Дани!

 

 

Благодаря ти, Дани!

 

Поздравления за поредната презентация, Дани! Огромна помощ е за бъдещите учители - първокласници. Сложих си и тази твоя презентация в папка 1 клас и със сигурност ще я ползвам. Думите, които ти отправих за предишните презентации, важат и за тази. Благодаря ти от сърце!

Дани, благодаря ти за новата презентация! Много е полезна учителите на първи клас! От мен +.

 

Благодаря за поредния урок, Дани!

Дани, възхищавам се на организираността ти и майсторството! Благодаря ти!

Много ++++++++++++++  и  от мен!

Благодаря!!!

Чудесно е,че има такива учители.

Благодаря!

С удоволствие ще я използвам.

Не съм много сигурна дали и тук не съм пропуснала да редактирам стихчето за буквата. То е следното:

"В огледалото погледни!

Устните като "хоботче" закръгли

и звука "У" кажи!"

от  Katia Ivanova

Поздравления за чудесната презентация!Тя ще бъде  много полезна на бъдещите учители на първи клас!Аз лично с удоволствие ще я използвам!Браво!

И от  мен поздравления за чудесната работа!!!

Благодаряяяя, ненадмината си!

Попропуснала съм доста неща, но ти си страхотна, Дани! Чакам да разработиш всичко:)

НЕЗАМЕНИМА СИИИИ!

Дани,съхранявам си ги в отделна папка.Песничките има ли ги някъде?

Неуморна си като тези пчелички и винаги с интересни идеи!!!

Благодаря за всичките гласни! Чакам и останалите ++++++++

Чудесно и много полезно. Щракнах плюсчета на всички букви. А песничките не съм ги чувала, но са много приятни.

ДАНИ!СЪВЪРШЕНСТВО И ИНТЕРЕСНО ЗА ДЕЦАТА!

Стихчето за буква О е:

"В огледалото погледни!
Устните закръгли,

езика назад изтегли

и звука "О" кажи!"

Благодаряяяя, стилът ти на презентиране е изкусен, а песничките наистина създават много настроение!

Поздравления,Дани!!!!!!!

И аз се нареждам на опашката за чакащите... Хубавите  презентирани уроци за малките първолаци са желани от всички.Като добавим, че са отлично структурирани и невероятно добре озвучени от подходящи песнички!

Тъкмо бях започнала да се притеснявам защо не се харесва тази презентация... Не харесвате ли буква Ъ?

- Ъ?

Мноооооооого я харесвам, защото с нея могат да се "изиграят" различни ситуации!!!

от Katia Ivanova

Много ми харесаха  презентациите за буквите-а,о ,ъ.Записах си ги .Благодаря на автора!

 

Съжалявам за объркването... Така или иначе презентациите ми не са заключени... стихчето за буква "Ъ" е следното:

"В огледалото погледни!

Устните встрани изтегли,

езика леко нагоре повдигни

и звука "Ъ" кажи!"

Браво на бъдещата първокласничка!

Дани, ти си едно безценно приказно богатство!!!

ЩАСТЛИВА СЪМ, че ще бъда с теб в Клуба на първокласника!!!

Благодаря на Дани за презентацията, която ще използвам с удоволствие.

Благодаря ти, Дани! Хареса ми много песничката!

Не съм първолак, но запазвам тази страхотна презентация!

Благодаря ,Дани!Много хубаво и полезно!Аз също ще бъда в първи клас и си го запазвам.

Браво, Дани. Жалко, че не се засичаме като випуск, за да се възползвам, но запазвам за бъдеще.

Благодаряяяя, това, което правиш за всички нас е неоценимо!

До следващата година може и нещо друго да ни дойде наум и да се усъвършенстваме още, но и аз ще си запазя първолашките ти разработки.

Дани, страхотна си. Не спираш да твориш! Благодаря ти за презентациите, които  продължаваш да правиш за буквите. Включила си всички необходими упражнения при запознаване със звук и буква. Вграждането на стихчета и песни, глас и звук, внася приятно настроение и обогатява усещанията за новата буква и звук.Поздравления!

Запазвам си ги и аз! Благодаря ти!

Не съм в клуба на първокласниците , но съм щастлива , че вървя след теб!

Браво Дани!

ДАНИ!ЧУДЕСНА ПРЕЗЕНТАЦИЯ!А ТОВА Е ЗА ТЕБ! 

Добре дошъл, Професоре! Много се радвам на публикацията ти - ако ти не беше писал по тази тема, аз щях да го направя.
Прочетох с интерес статията, за която си дал линк.
Много неща ми направиха впечатление, ще се спра на някои от тях:

"За усвояване на речева култура факторите са много (семейството, масмедиите, улицата, приятелите и т.н.), но над всички стои училището... Нашата анкета показва едно всеобщо недоволство от съвременното българско училище и респективно от даваната там речева култура."

Явно анкетираните българи не са доволни от обучението по роден език, което децата им получават в училище.

Моето лично впечатление като преподавател, моето лично мнение, което е непроменено от 2000 г. (когато напуснах училище) - огромната част от учебниците по различните предмети са написани на един много претенциозен и несъобразен с възрастта на децата език. Т.е. тези учебници са недостъпни и неразбираеми (което значи, че знанието се превръща в "знание заради самото знание". И че голям процент от нашите ученици зубрят, без да разбират това, което учат).

Често си спомням една мисъл на Айнщайн, който казва, че ако не можеш да обясниш нещо на едно шестгодишно дете така, че да те разбере, ти изобщо нямаш представа от това, което обясняваш.
Удивително е как авторите на учебници успяват да обяснят и най-простото нещо по най-сложния възможен начин! Това особено важи за учебниците в начален курс, защото в тази възраст децата не притежават достатъчно познания за лексиката на академичния български език.

 
"Не е ясна концепцията за характера на учебника по български език: за какви обучаваме подрастващите - за езиковеди ли или за граждани, владеещи родния си език с цялото му богатство и синонимия. Сега се набляга на знания за езика, а не на владеенето на езика."
Понеже от доста време съм част от общност Предучилищна педагогика, съм срещала много мнения на колеги там, които споделят колко е трудна програмата по български език в детските градини.

Нашият език е магичен, мелодичен, красив и дълбоко емоционален!

Да, правописът и пунктуацията са важни; както и познанията за частите на речта.
Но когато от 5-годишни обучаваме децата само и единствено как да пишат правилно, пълнейки главите им с купища термини ЗА езика (сякаш езикът ни е умрял и му правим аутопсия на масата на патологоанатома!) - чудно ли е тогава, че децата изпитват отвращение от сухата теория, а "учителят по български език се изживява като литератор и гледа на часовете по български език като на нещо факултативно и скучно, неатрактивно за учениците и трудно за учителите."?!!!

Българският език Е основна крепост на българщината.
Наше задължение е да научим децата си да разбират родния си език в цялото му богатство, защото човек обича и съхранява само това, което разбира.

     Ела, абсолютно съм съгласен с теб! За да искаш да научиш нещо, то трябва най-напред да те привлече, да разбуди интересът ти и   да те накара да го разгледаш и запознаеш по-отблизо! Ами това е и основната цел на учителите по български език, според моето скромно мнение, особено в началното училище! Но, когато, учителят има спуснат план, некадърен учебник, трябва да гони уроци, какво се получава в крайна сметка! Суха материя, неразбираеми правила, а оттам и незинтересовани ученици! Т.е. учителят и да иска, и да може, няма как да започне да чете български народни приказки, въпреки че съм сигурен, че децата биха били много повече привлечени и мотивирани да научат нещо на базата на интересното четиво!
    Ето затова и аз започнах този постинг най-напред с дядо Вазовото стихотворение - за да чуем красотата на думите, а после да дискутираме сухата материя! Много са въпросите, но аз ще спра дотук, за да дам възможност и на колегите да се изкажат!
   С поздрав и успех!  :-))

Здравейте, Ела и Професор. Някога когато бях много малка, 1-3 клас, в сряда сутрин имахме двоен час по "Свободно съчинение". Това ми беше любимият час. Сега няма такъв час. В интерес на истината, през изминалата година - 4 клас за моето дете - поради Външото оценяване и неговата тестова форма, се направиха точно пет преразказа за цяла година. И един отговор на литературен въпрос, който ме смая, но това е друга тема, за която ще ви разкажа друг път. Просто няма как децата да се научат да употребяват езика правилно, ако не го употряват изобщо. Начинът на изразяване на улицата и вкъщи (разговорната реч), доста се различава от изразяването в писмена форма. Не мисля, че някой учебник може да научи дете да създава текст. Това се случва с практикуване. Писането и разказването се учат с писане и разказване. Аз разбирам, че тестовата система е много по- прецизна за определяне на оценката, избягва се субективния момент, но чрез нея се отнема напълно възможността за творчество и знанието за боравене с езика.

Няма една- единствена причина, която може да се изведе като "виновник" за състоянието на езика. Но за мен лично основна роля играе личността на учителя - неговата способност да мотивира. Ами не мисля, че е по- лесно да мотивираш детето да прочете "Матилда".

Наскоро Дениджейн постави въпроса за думичката "креатура" - това е другият основен момент. Защо е необходимо да се използват чуждици? Много ми се иска да вярвам, че не е от незнание. Но идеята, че ги употребяваме от снобизъм също не ме радва. Обществото само трябва да контролира това явление - просто да проявява нетърпимост към употребата на такива чуждици. Всяка креатура спокойно може да е новообразувание, същество, творение, създание, произведение...Но ако учителят предпочита създанието да е креатура, защо пък ученикът да противоречи?

Има още доста неща, но повдигането на въпроса само по себе си е много важно нещо. Това са проблеми, които трябва да се обсъждат, според мен. Поздрави.

 

П.с. Ако не възразявате, смятам да посещавам тази общност - проблемите, които тя поставя ме интересуват, пък и начинът по който се дискутира ми харесва :)

Добре  дошла :)!
Радвам се, че си споделила мнението си като ангажиран в обучението на детето си родител.

За мен наистина знанието как да се използва езикът е много важно.
В начален курс децата много обичат да пишат и да четат - разбира се, ако ние, възрастните, не сме направили преди това четенето и писането омразно за тях.
Дъщеря ми е на осем. Тук до тази възраст не им правят забележка за правописа. Децата са оставени да пишат с малки грешки, без непрекъснато сгрешените думи да им се подчертават с червено (но пък един път седмично имат кратки тестове за правопис).
Огромно усилие ми струва да не и' правя забележка всеки път, когато видя, че е сгрешила нещо.
Тренирана съм да откривaм и поправям грешки в писането все пак :)...
Резултатът от обучението по английски за 2 години - детето пише вече с много малко грешки. Но по-важното е, че има желание да пише, без никой да я кара - води си дневник.
Писането и четенето са удоволствие за нея.
Сега предстои и моята проверка доколко съм разбрала това, което проповядвам - от есента детето почва и българско училище и ще ми е много трудно да не подчертавам с червено сгрeшените думи :)...

Много е трудно да се коментира съвременната езикова ситуация и изобщо нещо съвременно, защото сме в него и ни липсва нужната дистанция, която да отсее дребното, несъщественото и да открои тенденциите. Занимавам се с история на българския език. Макар че интересите ми са насочени към една доста далечна епоха, все пак знам, че езикът си има свои вътрешни закони на развитие, върху което може да се влияе само в известна степен.

За училището – главната му вина за мен е, че начинът, по който е поднесен учебният материал, е прекалено академичен и нито създава интерес, нито възпитава обич към езика. От отношението към езика тръгва всичко. И може би някак трябва да стане ясно в часовете, че ако умееш да си служиш добре с родния си език в устната и в писмената си реч, да създаваш текстове в различни стилове, той ще съдейства за бъдещите ти успехи и за израстването ти като личност и професионалист.

За медиите писах в един коментар следното: “А размиването на стиловете и взаимното им проникване през последните години е много интересно от езиковедска гледна точка. Блазе на онези, които го изследват – имат пребогат материал. Аз за съжаление не мога да се изкажа компетентно :). Все пак ето някои мои мисли. Публицистичната реч по времето на социализма беше толкова клиширана и в такава степен текстовете бяха неинформативни, че просто плачеше за разчупване, за освежаване. В блога има доста хора с историческа памет, които лесно ще си спомнят стила на новините в “По света и у нас” и “Хоризонт” например, в споменатото от Tosh “Работническо дело” и т.н.

Махалото се залюля и се стигна до принизяването на публицистичния стил в много от печатните издания, радиостанции и телевизии (може би в радиото и телевизията – в по-малка степен, не мога да преценя точно). Просто беше изгубена мярката в това тъй нужно доближаване на публицистиката до човека. Радостното е, че днес все пак има вестници и информационни интернет страници, които се списват от журналистите с достойнство и усет за българския език”.

 

Че с българския език се случва нещо, Професоре, няма спор. Начален учител съм от 28 години и го виждам. Сигурно имат някакво основание анкетираните да смятат, че нещо в училището не е наред, но не мисля, че основно учителите са тези, които трябва да бъдат линчувани заради неспособността на децата ни да се изразяват и пишат правилно. Между другото, няколко поредни години се случва да бъда на лагер заедно с деца от домове за сираци. Правило ми е винаги впечатление, че повечето от тях имат прекрасен изказ и съм се питала защо моите деца не говорят така. Обяснявам си го с факта, че просто тези деца живеят в по- затворена среда, влиянието на улицата и медиите е по- ограничено, речта им се формира най- вече от общуването с техните учители и възпитатели.

Какво се случва в нашето начално училище тогава, когато детето трябва да заобича родния си език? Най- напред часовете по БЕЛ бяха намалени. За сметка на това пък имаме нови предмети- модули... СИП няма, ЗИП-ът е за някакъв чужд език. Първата среща на детето е с букварчето. Изпълнено понякога с картинки, от които не може да се разбере какво точно е нарисувано, или с текстове от рода на: " Тротинетка кара комара, но тротинетката има крила..." или " През джунглата на джип лилав премина днес един жираф". Да не говорим за джинсите и джапанките на джуджетата, които тренират джудо на ринга... И магьосник да е учителят, не може да избяга нито от учебника, нито от спуснатия план, по който трябва да работи. Абсолютно права е Случайна, и аз често го повтарям, че писането се учи с писане, а четенето- с четене. Но вместо да четем, си обясняваме какво означават някои думи, а за диктовки и краснопис часове просто няма предвидени. Повечето учебници по български език са така написани, че понякога и учителят не може да разбере каква е целта на дадено упражнение, а се случва и за темата на урока да гадаем. Оставам с убеждението, че авторите им не са влизали в училище от времето, когато самите те са били ученици. Е, има и хубави учебници, сещам се за един такъв, написан от преподавателката ми по детска литература, която беше и начален учител, но поне на нас ни казват, че не е одобрен, въпреки че вече доста колеги работят по него. В малкото часове трябва да се вършат и куп безсмислени, според мен неща. Сигурно е много важно да се броят буквите и звуковете в една дума, или да се знае кога Ю и Я съдържат един или два звука, щом се отделя толкова време за това?

За преразкази и съчинения имаме достатъчно часове, но смущаващото е, че текстовете са в учебника, а в тетрадката са подредени голям брой опорни думи, които чакат само да бъдат сглобени в изречения. Случвало ми се е доста амбициозни родители пък дори предварително да пишат вкъщи преразказа, а детето само го наизустява и се опитва да го пресъздаде в часа. Няма мислене, само зазубряне...

На фона на всички неразбории в родното ни образование, улицата и телевизията бавно, но сигурно доубиват езика ни. Не ме плашат чуждиците, плашат ме вулгаризмите! Да си гледал детски филм, в който да няма поне десетина цветисти ругатни? Аз не съм. Кои са герои за повечето от децата ни? Фолк певици, рапъри и съмнителни елементи, които ежедневно "красят" вестниците и разните брадър-и. И после защо се учудваме, че те помежду си не могат да разговарят нормално? Обществото ни е болно, Професоре, а заедно с него боледува и езикът ни. А кой ще го излекува, не зная, за съжаление. Но съм убедена, че има много учители, които правят и невъзможното, за да усетят децата ни красотата и богатството на българския език, да го обичат и да се гордеят с него.

 

Благодаря на Ела, че ми писа за тази тема. За съжаление съм извън България и имам нет само на лекциите и е малко неудобно да следя бглог. Но по въпросът с езика естествено си имам мнение :)

Първо-за чуждиците съм си казвала вече мнението. Според мен само и единствено обществото може да контролира процесът на смесване на езиците, иначе няма и как да стане, дори във Франция не се справят. Ако обаче ние налагаме използването на български думи вместо чуждиците, хората ще ги използват все по-малко и по-малко. Особено когато ги използват от снобизъм, а не от истинска нужда. Понякога наистина липсва подходяща, но нищо не пречи да си я измислим-примерно Послесветене (Afterglow) (не е много оригинално и е доста буквално, но е по-добре от нищо-аз бях за "остатъчно излъчване", но послесветенето е по-кратко). Общо взето не разбирам защо хората се страхуват да си измислят думи-български думи, а не такива като креатура. В крайна сметка, английският език поддържа огромно количество измислени думи. Няма нужда те да се възприемат от останалите, достатъчно е, че те разбират и че ти се разбираш. И по този начин не ограбваш езика, а го обогатяваш.

Но по въпроса с граматика обаче не съм съгласна. Мисля, че не си давате сметка, колко е нужна граматиката за развиването на мозъка-  също като математиката. Граматиката не е стандартна и отразява начинът на изразяване на езиковата група. Вярно малко се преекспонира, за сметка на езиковото богатство, но все пак български език се учи само до 7 или 8-ми клас. Май беше 8ми. След това има достатъчно време за писане ако учителите го изискват. На учебниците най-малкият проблем им е езикът. Но в краен случай ми се вижда съвсем естествено при взимане на урока, учителят да разсясни новите думи, а вкъщи това може да направи и родителя. Не можете да очаквате учебника да си е самодостатъчен. Още помня как в 6-7 клас научих думата "алтернативен" по физика. Така и не ми я обясниха като хората. Но според мен това е естествен процес. Не може само с учебник, трябва и обяснения. Не знам, честно, какво значи че нямало време да се пишат съчинения-ми че ние ги пишехме за домашно-по всички езици, които съм учила. В час просто няма как да има време.

За граматиката, ще напиша когато мога, че хората се сърдят като им тракам по време на лекция :)

Благодаря на всички за интересните коментари!
Много се надявам да бъдат прочетени от повече хора, както и наистина да се стигне до промяна в преподаването на езика - колкото по-рано, толкова по-добре!

...даа, интересна тема сте си отворили тука - стара като света и болна, като цялото ни общество. Ела, попита ме какво мисля - мисля, че се затриваме като нация. Допускаме в училищата да не се практикува литературен български език, допускаме да изизат цели поколения, които не могат да напишат една молба за работа без грешки. Откъде идва всичко това?

Първо /така си мисля/ от възпитанието на семействата - само една малка част от българските семейства говорят културно и правилно и съответно предават този опит на децата си. Аз например съм наблюдавала "двоен стандарт" в детската градина - в групата детето се изразява по един начин, в разговор с мама или татко - по друг. Средата, в която са потопени децата / имам предвид и обществената и медийната/ като цяло не е обичаща правилния български език.

 После идва ред на това какво се изучава в детската градина и в училище. Ами, ако отворите материалната книга в една детска градина, в която се записва темата на ситуациите, ще видите абсурда на 5-6 годишни деца да се "преподава" усвояване на фонемен анализ, структури на изречения, преобразуване на изречения...Нали ме разбирате добре - не казвам, че това няма място като част от нещо или като игрова практика, но на нас цялата ни система е насочена към преподаване, а не към практикуване на нещо. Защо например да нямаме час по сладки разговори или час по смешни разговори, измислици-премислици, защо не оставяме децата да разговарят и да насочваме опознаването им на правилните форми на езика, защо се пънем да преподаваме някаква единица материал за съответното време, а не ги оставим да усетят колко е сладко да си говориш с другите, за почувстват красотата и силата на езика, да изживеят емоцията от общуването в слово, да експериментират и правят открития с думите. И тая въртележка се завихря по-нагоре, и в училищата...та в крайна сметка имаме поколение, мразещо предмета български език и литература, ограничило речника си в стандартен жаргон и неможещо да напише свястно десет реда изложение.

 Ей сега прочетох статията от линка на Професора в началото. Чуйте това: "Според теорията на книжовните езици силата на езиковеда е в това, че може аргументирано да очертае методите за култивиране на речева култура." А аз бих добавила - а силата на учителя е в това, че може да ги използва. Не да преподава речева култура, а да я показва ежедневно на учениците си, да ги вдъхновява, да генерира сред тях речева култура и обич към българския език.

Сърби ме езика да напиша нещо, което няма да се хареса на общността сигурно, но няма, тъй като разбрах, че бил свещен. А тук има много priestess:-))

РОДНА СТРЯХА
Ран Босилек
Бяла, спретната къщурка,
две липи отпред.
Тука майчина милувка
сетих най-напред.
Тука, под липите стари
не веднъж играх;
тука с весели другари
скачах и се смях...
Къщичке на дните злати,
кът свиден и мил!
И за царските палати
не бих те сменил!

Не случайно започвам коментара си с това стихотворение...Случи се тази година. Може да сме малки в детската градина, но и ние четем важни книги, както Шели беше написала наскоро в коментар. Прочетох стихотворението на децата и чакам някаква реакция от тяхна страна. Който е заставал пред деца знае какво означава разбиращи детски очички и очички, които те гледат с недоумение...Е, точно с недоумение ме гледаха децата. Прочетох отново стихотворението...Същата реакция. Трети път зачетох и се спирах на отделни думи в стихотворението.  Оказа се, че децата не ги разбират. „Стряха” свързаха със „страх”, „липи” било нещо, което лепи, лепило. Думата „милувка” обясних, като погалих едно от децата по главата. „Злати” изобщо не свързаха със „златни”. „Царските палати” не ги затрудни, и думата „кът” за мое най-голямо учудване веднага разгадаха, като я свързаха със съвременните детски кътове за игра...”Свиден” се оказа неразбираема дума, а изразът: „И за царските палати не бих те сменил!” също бе възприет с недоумение. Защо да не се смени малка къщичка за огромен царски палат???
Не упреквам децата за неразбирането им. Това са думи, които все по-рядко се чуват в разговорната реч. Въпросът е от тук нататък накъде???
В последно време се наблюдава не обогатяване, а обедняване на българската разговорна реч. Това деепричастия, думи като: пеейки, играейки, смеейки се, тичайки, вървейки, танцувайки, шептейки...чували ли сте ги скоро, дори тук, в Бглог-а??? Изчезва мелодичността, звучността на българския език.
Говори се кратко, но в никакъв случай и ясно, мързеливо, без да се обличат думите в емоция и така речта става суха, постна...
Започнахме да говорим телеграмно, икономично, нещо като в рап стил:
Ъ – ъхъ- ъхъ – ъхъ...
/ „Ъ” може да бъде заменена с която и да е друга гласна./
След откритите практики и моменти в детската градина в която работя ми беше много драго да чуя, че децата от групата в която работя е с най-добро дар слово в градината и отключен речников поток. Приятното идва от факта, че дори колегите от подготвителна група похвалиха децата, а ние сме още в трета, бяхме...Вече е лято и наесен сме подготвителна.
Къде е разковничето??? В разговор заради самия разговор, говорене заради самото говорене, даване думата на всяко едно дете да говори и да се изразява, да каже, да сподели, да извика опит, да го разкаже. Натрупа ли детето речников запас, научи ли се свободно да изказва мнение, да задава въпроси, да отговаря на въпроси след това в училище ще му е лесно да учи...
В групата си имаме интересни занимания: Децата говорят, разказват, отговарят на въпроси, а аз записвам казаното от тях. Дори се научиха да ми диктуват. Трудоемко е, да. Записвам и техни разказчета, обещала съм им списание да си направим и когато им кажа, че това, което те ми казват, а аз записвам ще го сложа на родителското табло – старанието е голямо. И най-плахите се отпуснаха вече да говорят.
Помагат ми Джани Родари и Мая Дългъчева с техните приказки и разкази за деца. „Граматика на фантазията” от Джани Родари ми е нещо като настолна книга. Забелязала съм през годините, че децата по-лесно се научават да съставят фантастични и вълшебни разкази, отколкото втръсналите им вече разкази по опорни думи или картинки. Започнат ли свободно да се изразяват и до това ще се стигне, но ние все бързаме да ги сложим в рамка – така е по програма, така и ще се прави /признавам си, че понякога преминавам през фиксираната тема като бърз влак и дори не спирам, а ...отивам в други води. Там, където съм убедена, че ще постигнем максимален резултат с минимум усилия...Нещо се разприказвах...

Все се "питам" - няма ли в изобилие детски приказки и разкази, та от както се родят децата все едни и същи четем и разказваме - у дома, в детската градина, в училище!?!? Да, но в първи клас те я прочитат вече сами /приказката/ са ми отговаряли...Те я знаят наизуст, чели я били...

А ако ви е интересно как говорят и се изразяват 6-годишни деца, може да прочетете тук, тук, тук, тук, тук и последно тук, че много ви "стана материал за четене"...

Не децата са трудни, а времената, нравите, хората......Не децата не знаят, а начина на поднасяне на информация е сбъркан. Колкото по-сложно, толкова по-умно!?!? Не съм съгласна с това твърдение. А мисълта на Айнщайн, дето я цитира Ела е една от любимите ми, както и тази: Защо трябва да помня нещо, като зная къде да го намеря.

Офф-топик -  Chopar, ти с език ли пишеш :)?  Е това е нещо, което си струва да се види!

 

Дале, Шели, много ви благодаря за коментарите! Вие предучилищниците сте най-близо до децата; процесите, за които говорим, първо вие ги усещате.
И съм напълно съгласна, че на децата нищо им няма - начинът на поднасяне на иформация е сбъркан!
Тук някъде почва друга огромна тема - за това, че образователната система трябва да научи децата да мислят, а не да наизустяват факти...

 

По поставените в статията дадена ни от Професора проблеми мога да кажа следното:

1. До голяма степен няма отговор на поставените проблеми, преди всичко защото те са изкуствено създадени и поставени.

2. Не съм съгласен с езиковедите провели изследването. По първия въпрос те се опитват да наложат мнението, че демокрацията е виновна за появилите се нередности в бг език - "Това бе поискано от хората по площадите и бе неразделна част от настъпващата демокрация". От тук нататък не мога да възприема сериозно писанията им. Но най-интересното е, че те въвеждат един регистър (да използвам и аз един езиковедски термин), който не знам как точно са установили и как са лимитирали границите му -разговорният език на интелигенцията. Подобно отношение към интелигенцията имаше тоталитарната власт  Не смятам, че разговорният език на интелигенцията (какъвто изобщо не мисля, че има) се е настанил под прожекторите. И според мен, проблемите на българския език не са в това как се изразяват под прожекторите, а какво изразяват.

По другите въпроси в статията когато имам време ще дам мнение.

Чопър, проблемът е съвсем реален. За да можеш да изразиш правилно каквото и да е, трябва да имаш необходимия речников запас. А ако речниковия ти запас е ограничен и примесен с чуждици, изразяването е неточно. Не се засягайте за креатурата, но не виждам полза от нея.

Относно медиите : някога изобщо не гледах новини и не четях вестници. Употребявах само Космос, Паралели и Съвременник. Говорителите имаха перфектен изказ (или дикция?), тонът беше премерен... Но никой не ги слушаше. Мисля, че това поискаха хората по площадите - разчупване на еднообразието, реална информация за реални събития, поднесена по достъпен за всеки начин. Друг е въпросът, че мярката беше изпусната в някакъв момент.

     Хей, приятели, благодаря ви за изказаното отношение към нашия език! Да правилно ме прочетохте, отношение, а не мнение! Мнението е бездушна квалификация на нещо, случващо се около нас! а отношението включва  и вас самият, т.е. вашата обич или омраза към същото нещо! Ние тук с тази дискусия надали ще решим многото проблеми на родната ни реч, но, по-важното е, че я ценим, обичаме и търсим начини да става по-близка и позната на бъдещото поколение, коeто сега се запознава с езика от неговата функционална страна! Нека това да е решаващото - да ги научим да го обичат, да ги научим да го ползват, да ги научим да го уважават! Всичко останало ще си дойде от само себе си!
 С поздрав и пожелание да научим децата да четат книги - тoва е А и Б-то на всеки език!

Не знам колко е меродавно мнението ми, но на мен не ми звучи особено интелигентно, когато някои използва в говорния си и писмения си език чуйди думи, на които съм не знае значението. А иначе е истина, че учебниците са претоварени с "мъдрости" от чуйд произход, за които децата имат нуйда от специализиран превод. Не знам дали това е мода или някои си мисли, че така дава по широк поглед на децата, но много искам да му кава: "Мерси, от такова разширяване на светогледа" Преди многооооо време бях за малко учителка в занималня при 6 class. Едно дете ми донесе учебника по български и ме помоли да му ПРЕВЕДА урока....и го преведох, но ми се иска да не ми се налага пак да превеждам уроци по български на българчета

Добро утро от мен!

Разбирам, че отдавна се води тази дискусия и съжалявам, че чак сега имам възможност да се включа в нея.

Радвам се, че има толкова много хора, които са загрижени какво и как се преподава по български език в образователната ни система - от детската градина, та чак до гимназията.

Според моето скромно мнение, единствения начин да се изгради система за преподаване на българския език и литература е: като се предвиди за всяка образователна степен това учебно съдържание, което отговаря на специфичните особености на възрастта на децата, а не да се следва сляпо и в пълнота научната система на съответната наука, извинете, науки, (защото някои от вас по-добре от мен знаят колко науки всъщност се преподават в предмета "Български език и литература") от детската градина, та до последния гимназиален клас, че и в университетите. Само като си помисля за това, с колко формални правила трябва да се съобразявам, когато "преподавам" на моите дечковци, млъквам......и оставям децата да си говорят както си знаят и.....заедно започваме да се кефим на разговора. А аз с удоволствие им обръщам внимание на всяка рядко употребявана от тях дума, красив епитет, сполучливо описание, които са измислили. Карам детето да каже думата(ите) отново, замълчаваме за миг, за да ни омае красотата, да ни се открие смисъла и тя(те) да стигнат до ума и сърцата ни. Честно казано, напоследък "преподавам" главно по този начин, защото съм съгласна с Ела, Професора и Шели - преди да започне да учи правилата на езика, детето трябва да бъде грабнато от неговата красота, да овладее практически неговото богатство така, че да поиска да потъне в дебрите на правилата. Да не забравяме онова изречение, в което някой въздъхва с облекчение, че вече знае български - толкова е сложна формалната страна на езика ни.В този смисъл намирам за по-добре работеща американската система, както Ела я описва - тя дава възможност на децата да навлязат без страх от грешки в езиковото море и да се насочат веднага към практическата страна на писмената реч, заради която е създадена тя в зората на човешката цивилизация - ползата и за отделния човек. Когато Ела разказва за това, как дъщеря и сама е поискала да си води дневник затаих дъх: сякаш присъствах на раждането на писмовността! И наистина оттук нататък е само въпрос на време и упражняване ( но упражняване с радост) малката да достигне езиковата грамотност на майка си И, нали разбирате, тази грамотност вече ще е независима от качеството на учебниците и броя на часовете по български език и литература.

Как така се получава, че напоследък все впрягаме каруцата пред коня?! В детската градина все сме загрижени за достигане на държавните образователни изисквания, а не за развитието на отделното дете, а в часовете по български език - от броя на часовете и качеството на учебниците, а не за грамотността на децата?! Не разбрахме ли вече, че увеличаването на броя на часовете и непрекъснатата смяна на учебниците с по-по-най качествени ни доведе до очевадния факт на неграмотност в края на образователната система?! Да, часовете трябва да са достатъчни за преподаването на такава сложна материя като Българския език. Да, качеството на списването на учебниците е от първостепенно значение ( и тук не съм съвсем съгласна с denijane - езикът на учебниците става все по-огромен проблем, колкото са по-малки децата). Но най, най, най-важно е какво и как се преподава, ако перифразирам shopar. Какво и как се говори с децата.

Вече втора година ходя на практика в Германия. И наблюдаваното там ме накара да се замисля и върху това. Там колегите са пестеливи на думи, те показват с дейността си какво и как се работи. И никога не забравят, че всяка тяхна дума има формиращо значение за децата. Така те говорят малко, но всяка мисъл е изказана в подходяща форма и с подходяща интонация. През всичките шест часа на престоя на децата в градината. Сутрин играят ритмични или музикално-ритмични игри,а към обяд им се разказва, повтарям, разказва (не им се чете) артистично вълшебна приказка. Ето това им е цялата езикова подготовка. А, и отвреме на време играят словестни игри, когато децата сами ги започнат. Усещането, което остана в мен от тази практика е потвърждение на старото правило: пестеливо, но на място изречени думи са като дяланите камъни - тежат на мястото си.

Когато се върнах в България, бях поразена какви потоци от слова се леят към децата. И то не винаги в най-добрата им форма и съдържание. Всички сме чели не само ученически езикови бисери, но и учителски. И знаем какво се лее понякога от устата ни. Така че да не обвиняваме само медиите и родителите за вългаризмите, които децата овладяват още на 3-4 годишна възраст! Ние като че ли разделяме времето си в детската градина и училище на две: време, в което преподаваме (и в което се опитваме по някакви си наши и на държавата критерии да бъдем перфектни) и "свободно от преподаване"  време, в което в езиков (и възпитателен) план сме си ние, както и останалите 6 милиона българи, включително говорителите по телевизиите и радиата. А децата овладяват езика най-вече от това "свободно от преподаване" време. Замислете се и ще си дадете сметка, че помните учителските бисери на вашите учители, а не "перфектното" им езиково поведение от часовете. 

"За усвояване на речева култура факторите са много (семейството, масмедиите, улицата, приятелите и т.н.), но над всички стои училището... Нашата анкета показва едно всеобщо недоволство от съвременното българско училище и респективно от даваната там речева култура." Харесват ми тези фрази. Ще оставя втората - всички ние достатъчно я коментираме до тук. Иска ми се да спра вниманието ви на първата. Да, много фактори са отговорни за езиковото развитие на децата ни. Училището е само един от тях. Най-важен, не, най-отговорен, но все пак един. И може би е време да упражнява една по-различна функция по отношение на езика: не толкова на преподавател, колкото на организатор на езиковото обучение на децата, на помощник  и "детеводител" в сложната езикова среда в страната днес. Както в почти всички области и най-вече във възпитанието, днешните деца нямат морални критерии за добро и зло, за правилен и неправилен български, защото ние, обществото и учителите, не сме им ги дали. Време е да се заемем с тази задача.

Дълбокото ми убеждение е, че ако всеки от нас си свърши своята част от работата качествено, независимо от броя часове, качество на програми и учебници и даже въпреки тях, резултатите ще станат видими, по-скоро ще бъдат чути и прочетени :-). 

А сега ви оставям: ще си съчинавам приказка за едно шарено камъче и неговото пътуване във времето за утре.......:-)