Една печеливша стратегия за оцеляване до първия учебен звънец
Лятото е тежък сезон за родителите. Забавленията на децата - и навън,вкъщи,са трудни за организиране, изтощителни и скъпи. Но не е задължително ваканцията да бъде винаги такава... "Гардиън" предлага порция хладнокръвни съвети от един препатил родител с 10-годишен стаж как да избегнем бедствията в оставащите седмици до първия учебен звънец.
1. Насърчете скуката
Всички си мечтаем децата ни да се завърнат към простичките удоволствия или да развият любознателност към природата, но това никога няма да стане, ако непрекъснато ги разсейваме с вълнуващи екскурзии. Вероятно вече имате горчив опит по този въпрос. Затова оставете хлапетата да прекарат една седмица у дома, вторачени в обувките си. Единствената им алтернатива може да бъде някоя домашна работа. В крайна сметка скуката ще ги принуди да си измислят игри, а това развива творчеството, самоувереността и... често води до големи бели с водопроводната система.
2. Спрете джобните до септември
През по-голяма част от годината харчовете на децата са ограничени от други ангажименти - училището, домашните, частните уроци и занимания. Т.е. тогава те нямат толкова време да обикалят по магазините. През лятото обаче джобните придобиват съвсем друга сила. Изведнъж хлапето ви има цял ден да ровичка по щандовете с бонбони, играчки, неподходящи DVD-та и нежелани домашни любимци. На вашите протести ви отговаря: "Парите са си мои и мога да купувам каквото си ща с тях", сякаш цитира Хартата за правата на човека. В такъв случай винаги ми се струва по-лесно просто да спра кранчето. Аргументацията оставям на вас. Можете например да опитате с версията, че учениците - като учителите, не работят през лятото и следователно не получават пари. Естествено, учителите получават, но детето ви едва ли го знае. Понякога пък е по-лесно да удържате парите седмица за седмица на базата на някое провинение.
3. Никога не казвайте на децата къде ги водите, докато не ги сложите в колата
Според моя опит успешният излет с деца изисква пълна конспирация относно маршрута. Не казвайте: "Отиваме да прекараме два часа в една скучна галерия, после ще обядваме в един ресторант, дето не харесваш, а сетне ще идем на дълга разходка в парка в жегата, и накрая - ако слушаш, а ти със сигурност няма да слушаш, - ще ти взема сладолед." Достатъчно е само това: "Отиваме за сладолед. Сложи си колана." И щом запалите колата, може да ги осветлите за подробностите.
4. Елиминирайте едното хлапе от уравнението
Ако имате 2 или повече деца, вече сте разбрали, че от практична гледна точка ви идват твърде много. Затворени заедно за дълго време - било в палатка, бунгало или кола, хлапетата почват да се карат и бият почти за всичко. Социалната ви динамика доста ще се подобри, ако замените едното си отроче с нечие друго за деня (а защо не за седмицата или цялото лято). А пък ако приятелите ви нямат деца на сходна възраст с вашите, значи имате нужда от нови. Приятели.
5 Ако сте във ваканция с приятели с деца...
... имайте предвид, че при разправия между вашето и друго хлапе винаги трябва да заемете страната на другото. В противен случай ще излезе, че глезите вашето, а освен това и че сте заблуден. Ако тяхното дете опита да удави вашето в басейна, трябва да отвърнете: "Е, сигурен съм, че нашият си го е търсил". Иначе се смята за невъзпитано да се карате на чужд пакостник пред хората. По-добре е да изчакате удобен момент и да го притиснете в ъгъла, където да му отправите спокойна и изпълнена с нецензурни думи заплаха.
6. Помнете: гладните деца са послушни деца
Да, може да са кисели и избухливи, но освен това са слаби и отворени за предложения. Ако се опитвате да подлъжете хлапето на разходка по скалите или в някой средновековен манастир или от един летищен терминал на друг, за нищо на света не му давайте да яде. Каквото и да било продоволствие прави децата превъзбудени, опърничави и неподлежащи на контрол. При всички случаи не ги оставяйте без вода, но оставете прехраната за подходящия момент.
Е, как ви се струват тези провокативни идеи? Бихте ли се възползвали от някоя от тях?
Salut! :-))) 
Ot men tolkova zasega!:-)
Comments4
Благодаря ти, Хриси, за мнението! Тя цялата статия си е малко странна и неприложима за нашата геогрфска широчина! но ми направи впечатление с необичайния подход! И се убедих, че е необичаен, защото няма коментари, а щом няма, значи не се разбира или не се възприема! А е от в. Сега! Те откъде са я взели, не знам, но ако това е тяхното виждане, за какво говорим?
S pozdrav! :_)
Това го е писал някой разярен родител. Скоро имах възможност да се убедя на практика в негативните страни на "свободното" възпитание. Наблюдавах дете, дошло на гости от Америка - то най-малкото изглеждаше странно. Първо, беше решило, че всичко му е позволено / а и никой не смяташе да го разубеждава в това/ и приличаше на кисел тайфун на фона на еснафското ни ежедневие. После непременно държеше цялото внимание да е в него и беше готово да залепи лепенка на телевизора, ако, не дай си боже, някой погледне в новините, вместо в него. Навря се под масата в обществено заведение и беше готово да се влачи по стълбите, когато не иска да върви в дадена посока...Таа, ако за такива деца става дума, май наистина мерките са оправдани.
Особено това с дръпването насаме в някой ъгъл и заливането с нецензурни изрази ми звучи в абсолютно Харлемски стил. Но..да живее приличието! - никога не давайте публично право на собсственото си дете /а дали това има отношение към неговото самочувствие и собственото ви уважение към него, явно е съвсем отделен въпрос/.
Професор, така ли изглеждат децата в Америка?
Ами, не,или може би, не знам, Шели! С тези, с които съм имал контакт досега, са много възпитани, добронамерени и усмихнати! И, което ми е направилo най-силно впечатление е, че говорят тихо и не викат! Може би аз попадам на такива, може би, да кажем, в едно училище, където им е средата, не са такива, но, за съжаление или за радост, нямам достъп до такова! Така че, на пръв поглед са такива, каквито ти ги описвам, но на втори, не знам...Може би тази статия е написана наистина от разярен родител, а най-вече от обезверен родител, който е стигнал сам до извода, че системата "с добро" вече не работи в неговия случай..Не знам, възпитанието е много сложен процес, който се гради от хиляди компоненти и трябва да се процедира много внимателно! А статията ви я предложих като шокираща и за мен! Нещо различно и необичайно като поглед към отношението дете-родител! Пази боже, да я препоръчвам!
S pozdrav i :-)