С удоволствие изчетох тази статия, информативна и емоционално-оценъчна едновременно, в духа на Алеко ... Жегна ме и коментарът относно езиковите не-компетенции, направо импотенции, на българите. Спомних си как в детството завиждах на най-добрата ми приятелка - Тюляй, че може да си говори с техните на друг, таен език, какъвто ми се струваше тогава турският език, който така и не научих и не ми се ще да разисквам причините за това.

В други култури обаче това не е нормално ... Оставям мисълта си недовършена, но бих искала да ми кажете вашето мнение относно езиковия проблем на българина.

    Наскоро, във връзка с Коменски проект бяхме с ученици на работна визита в Португалия. Училището, което ни е партньор се намира в малкото селце Мартинлонго, разположено някъде в областта Алгарве, далече от големите градове и близо до границата с Испания. В училището учат около 160 деца ръководени от 26 учители. И учителите и учениците са от сутрин до късно следобед в училище, но повярвайте и аз бих стояла там цял ден. Училището е ремонтирано с пари от Европейския съюз, откъдето са и парите с които е построен и плувният им басейн. Всичко е бяло, чисто и красиво а в класните стаи има всичко, необходимо за работа при нормални условия както за ученици, така и за учители. Всеки от тях разполага със собствено шкафче, в което прибира всичко необходимо. На обед всички се хранят в стола, като за всички ученици това е безплатно. Направи ми впечатление храната – подбрана, здравословна храна като задължително в менюто присъства плод. Водата се предлага с кани и не се брои кой колко чаши е изпил. Библиотеката е разделена на кътове, където децата работят под ръководството на учител. Там те работят и на компютри. За съжаление, не можах да погледна в кабинета по информационни технологии, защото беше заключен но има и отделно обособен такъв. Учениците използват следобедните си занятия както за подготовка, така и за работа в различните клубове по интереси, спортни и музикални занимания. Всички те посещават час по плуване веднъж в седмицата и забележете – това започва от двегодишна възраст, далеч преди детето да постъпи в училище. В деня, в който нашите домакини бяха организирали плувно състезание за участниците в проекта наблюдавахме тригодишни дечица, които си проведоха занятието по плуване без да ги смути навалицата в другата част от басейна.

    Що се отнася до това какви са учениците там – сложно еJ

    Буйни, шумни и невъздържани през повечето време но тихи и дисциплинирани когато се налага. Започват да учат английски език (там също най-предпочитан чужд език) в 5 клас, но в 6 клас все още не могат да кажат почти нищо. В същото време много любопитни и общителни. Идват при теб и започват разговор макар и с две английски и купища португалски думи. За разлика от нашите деца, които бяха доста добре подготвени по англ. език но без особено желание за словесно общуване.     

    Всички ние, ръководителите на групите гости се влюбихме в едно от децата домакини – лъчезарно момиченце, което свири, пя и танцува на представянето на училището си и всеки ден ни огряваше с усмивката си.

    И там има деца със специални образователни потребности и деца с различни проблеми. С тези деца и родителите им работи психолог и съветник но те са част от цялата картина, никой не се отнася с тях като с нещо необичайно.

    Не бих искала да представя всичко с лустро, защото не би било естествено и вярно.

    Има и проблеми – най-големият е голямото текучество на кадри. Повечето от учителите в училището бяха новоназначени, като някои от тях не скриха надеждата си, че тук ще са само за една година. Директорите са с мандат 4 години и точно тази есен беше изтекъл мандатът на предишния директор, който сподели, че „по-скоро би започнал да учи турски език отколкото да бъде пак директор на училище”.

    А ето и малко снимки.

   Е ли нашето образование като тази къща?

http://dnes.dir.bg/2009/08/29/news4991467.html
  Прочете и кажете, мислите ли, че хуморът е вид агресия? Мислите ли,че мъжете изразяват мачовскато си натура, разказвайки вицове, а жените само се смеят на тях? Изобщо да поразсъждаваме заедно, ако искате разбира се?

      :-)))

    Обичате ли сладолед? Аз го обожавам! Осбено, защото знам, че е калорийна бомба и не трябва да се прекалява с него! Но, какво по-хубаво нещо от една купичка, глупости, от една купа, а бе направо една КОФА, сладко топящо се в устата удоволствие? А знаете ли какъв е произходът на това изкушение - сладоледът? Е, и аз не знаех, и като прочетох следния материал, реших да ви запозная с него! Приятно четене и, ако вие имате нещо да добавите или да почерпите с по сладолед, чувствайте се добре дошли!           ^пр^ )))) 

       Произходът на сладоледа може да бъде проследен поне до четвърти век пр.н.е. Исторически извори разказват, че римският император Нерон заповядвал да му носят лед от планините и го комбинирал с плодова заливка.

    Сладоледът вероятно е бил пренесен в Европа от Китай.

   Американските колонисти първи използвали термина "сладолед" (ice cream). Първият сладоледен салон в Америка бил открит през 1776 г. в Ню Йорк.

    Никой не знае със сигурност обаче кой е измислил първата фунийка за сладолед. Хартиени и метални фунийки са били използвани в Европа, а сладолед във фунийка, която може да се яде бил представен на Световния панаир в Сейнт Луис през 1904 г., но е бил сервиран преди това в Англия.

    Ескимо сладоледът пък е  изобретение на Крис Нелсън, собственик на магазин за сладолед в Айова. Идеята му дошла през пролетта на 1920 година, когато видял млад клиент, чудещ се дали да си купи сладолед или шоколад. Нелсън намерил решението – сладолед, покрит с шоколадова глазура.

  Първият сладолед Ескимо на клечка бил създаден през 1934 г.

Източник: inventors.about.com

 Да ви е сладко!

    По 120 лв. към заплатата за топучителите

По 120 лв. към заплатата си ще получават учителите методисти у нас, пише Монитор.

Това предвижда програмата за кариерно развитие на преподавателите в системата на средното образование, която скоро трябва да бъде внесена за разглеждане в Министерския съвет.

По нея са предвидени 12 млн. лв., които впоследствие бяха замразени от Министерството на финансите заради кризата, заедно със средствата по всички останали национални програми на Министерството на образованието, младежта и науката (МОМН).

"Надявам се програмата за кариерно развитие да стартира от 1 октомври. Още през септември ще изплатим и парите за диференцираното заплащане на учителите", обеща министър Йорданка Фандъкова в първите дни след като пое поста.

Според проекта на ведомството старшите учители ще бъдат около 40 хиляди души и трябва да получават до 60 лв. към месечната си заплата. 30 лв. от тях ще се дават от държавата, а другите 30 лв. ще се превеждат от училището.

Главните учители вероятно ще са около 4000 души в страната и ще прибавят по 100 лв. към заплатите си. Най-високо в йерархията са учителите методисти, които ще са около 800 в страната. (dir.bg)

       Е, дано тръгнем към по-добро... Дано, дано...

Europa-kompetencia es idegennyelv-tanulas

Даниела Дечева, асистент по "Европеистика" в СУ