Ние все се стремим да обобщаваме житейския си опит и да си съставяме изводи от преживяното. Къде по-добре, къде по-зле всеки формулира своите малки истини, видени през личната призма за добро и зло. Най-мъдрите човешки изказвания се превръщат в сентенции и крилати мисли, които прелитат през вековете, за да достигнат до следващите поколения.
Без да претендирам, че звуча зряло и мъдро, ми се прииска да споделя някои свои обобщения за човешките недостатъци и добродетели, които започват с „най-…”. Разбира се, вие имате пълното право да не се съгласите с мен. Ако изказванията ми ви прозвучат познато, то е, защото аз не откривам топлата вода. Със сигурност някой някъде из широкия свят може да е казал съвсем същото като мен.
Представям размислите си във флаш, за да затрудня малко онези, които обичат с копи-пейст да представят чуждите мисли и творения за свои. Така както това се случва с „Приказката за Завистта” и с превода на стихотворението „Аз съм жена”, което видях дори да участва в конкурс за най-романтичен стих, само дето не бяха ме уведомили за него. Но добре, че гугъл всичко издава…
БРАВО!СЪГЛАСНА СЪМ С ТЕБ !НО КОЙТО И МИНИСТЪР ДА СЛОЖАТ ДОРИ И ДА Е ТОВА ,ЗА КОЕТО СИ НАПИСАЛА КАТО КАЧЕСТВА, ЩОМ СЕ КАЧИ ГОРЕ НА ТРОНА,ЗАБРАВЯ ОТ КЪДЕ Е ПРОИЗЛЯЗЪЛ.АЗ,ЗА 30г..УЧ. СТАЖ ЗА ПЪРВИ ПЪТ ТАЗИ ГОДИНА - ХОДИХ В МОН И БЯХ БЕЗКРАЙНО ОГОРЧЕНА, ОТ ТОВА, КОЕТО ВИДЯХ .ВХОД ЗА ГРАЖДАНИ И ВХОД ЗА БОГОИЗБРАНИ.ДА ОСТАВИМ,СЛУЖИТЕЛКАТА ,КОЯТО ИЗПЪЛНЯВАШЕ РОЛЯ НА ПОРТИЕР,ИМАШЕ РЕМОНТ ЛИ ?КАКВО ЛИ ,НАД ГЛАВАТА МИ ВИСЯХА НЯКАКВИ ТРЪБИ И КАКВО ЛИ ОЩЕ НЕ.ЧУДЕХ СЕ КЪДЕ СЪМ ПОПАДНАЛА.ЗА КАПАК,СЛУЖИТЕЛИТЕ НА КОИТО ПРЕДАДОХ ПРОЕКТА МЕ ГЛЕДАХА СТРАНО..........НЯМАШЕ,УСМВИКИ,НЯМАШЕ УЧТИВОСТ. ТАКА РАЗКЪСАХА ПЛИКА В КОЙТО БЯХ ПОСТАВИЛА ПРОЕКТА,ВСЕ ЕДНО,ЧЕ РАЗКЪСАХА СЪРЦЕТО МИ,А АЗ СИ НОСЯ ЗАБОЛЯВАНЕ,КОЕТО И ПРИ НАЙ - МАЛКИЯ СТРЕС,МОГА ДА КОЛАБИРАМ!..........УЖАСНО МЕ ЗАБОЛЯ,ЗАЩОТО СЕ ПОЧУВСТВАХ - ЕДНО ГОЛЯМО НИЩО!НЕЗНАЯ КАК ИЗЛЯЗОХ ОТ СГРАДАТА.ПО ЕДНО ВРЕМЕ СЕ ОСЪЗНАХ И ВИДЯХ ПОЛИЦАЯ НА ОТСРЕЩНАТА СТРАНА И ТОЙ МЕ ГЛЕДАШЕ УЧУДЕНО,ПРИБЛИЖИ СЕ ДО МЕН И МЕ ПОПИТА"ДОБРЕ ЛИ СТЕ ГОСПОЖО?"АЗ,ОТГОВОРИХ, ДА!В ТОВА ВРЕМЕ ВИДЯХ ТАКСИ,СПРЯХ ГО И КАЗАХ ДА МЕ ОТКАРА НА АВТОГАРАТА!И ДОКАТО ЧАКАХ ДА СА КАЧА НА АВТОБУСА СЕ УСПОКОИХ СИ КАЗАХ "БЛАГОДАРЯ НА БОГ,ЧЕ НЕ СЪМ СЛУЖИТЕЛ В ТОВА ВЕДОМСТВО"!КАТО ИЗЛЯЗА НЯКОГА В ПЕНСИЯ,АКО СЪМ ЖИВА И ЗДРАВА СЪМ РЕШЛА ДА НАПИША "РЕКВИЕМ ЗА МОН ",ЗАЩОТО ТОГАВА ЩЕ ИМАМ ПОВЕЧЕ ВРЕМЕ.НЯМА ДА ИМА ВЪНШНИ ОЦЕНЯВАНИЯ В КЛАСОВЕТЕ И РЕД ДРУГИ АНГАЖИМЕНТИ И ОТГОВОРНОСТИ! В ЗАКЛЮЧЕНИЕ ТЕЗИ,КОИТО СИ МИСЛЯТ,ЧЕ СА НАЙ- НАЙ - НАЙ- СА БЛАГОДАРЕНИЕ НА ТАКИВА КАТО НАС, НАЙ - ОБИКНОВЕНИ И ТРУДОЛЮБИВИ МАЛКИ МРАВЧИЦИ,КОИТО СЕ ТРУДЯТ НЕУМОРНО,ВСЯКА СЕК,МИН. ЧАС И Т.Н. БЛАГОДАРЯ,ЧЕ ИМАХТЕ ТЪРПЕНИЕТО ДА ПРОЧЕТЕ КОМЕНТАРА НА ЕДИН ЧОВЕК,КОЙТО НИКОГА В ЖИВОТА СИ НЕ СЕ ЧУВСТВАЛ НАЙ- НАЙ - НАЙ---------,А ИМА ЕДНО МАЛКО ИЗКЛЮЧЕНИЕ И ТОВА Е СЪПРУГЪТ МИ ,ЗА КОГОТО СЪМ НАЙ - ВАЖНОТО НЕЩО В ЖИВОТА МУ,ЩОМ КАТО ОТ 33 Г. СМЕ ЗАЕДНО! 
ДА, ПО ПРИНЦИП Е ТАКА ,МОЖЕ БИ НЕ СИ ЗАСЛУЖАВА,НО КОГАТО, НА ЧОВЕК МУ Е ПЪРВИ ПЪТ ,ИМАХ НУЖДА ОТ ТОВА ДА СЕ ЧУВСТВУВАМ СПЕЦИАЛНА,ЗАЩОТО ПО ПИНЦИП ВСЕКИ ЧОВЕК Е УНИКАЛЕН ПО СВОЯТА СЪЩНОСТ, И КОГАТО ОТИВА НЯКЪДЕ,КЪДЕТО НИКОГА НЕ Е ХОДИЛ ПРЕДИ ТОВА МУ СЕ ИСКА ДА СЕ ДЪРЖАТ ДОБРЕ С НЕГО.РАЗБИРА СЕ ТЕ, НЯМА ДА ДОСТИГНАТ НИВОТО НАЙ-, НАЙ-,НО ПОНЕ ДА Е В ГРАНИЦИТЕ НА ДОБРИТЕ ОБНОСКИ.ПРЕДСТАВЕТЕ СИ САМО,АКО НИЕ СЕ ДЪРЖИМ С ДЕЦАТА ПО ТОЗИ НАЧИН,ЩЕШЕ ЛИ ДА ОСТАНЕ УЧЕНИК В УЧИЛИЩЕ?СИГУРНА СЪМ,ЧЕ НЕ,НЯМА ДА ОСТАНЕ!
Comments6
Мога да коментирам следните НАЙ-ковци:
Песимистите: Възможно е и обратното твърдение: че песимистите са най-щастливи, защото никога не се разочароват. ;) Това, разбира се, в кръга на шегата. А сериозно - чела съм едно психологическо изследване от един много виден американски учен. Според това изследване излиза, че песимистите са реалисти: оптимистите виждат нещата по-нереалистично в своя полза. Изводът на този мастит психолог е, че песимизмът е полезен във финансовите дела; но иначе негативите на това, да си песимист, са много повече.
Децата: Много обичам децата и няма по-хубаво нещо за мен от това, да си общувам с тях. Обаче не харесвам при тях егоизма и понякога злобата, които все още не са прикрити с доброто възпитание, както е при възрастните. Имам предвид навика на децата да дразнят, понякога много жестоко, по-малки, по-слаби или по-различни деца, или деца, неизвестно защо нарочени за жертви. Това е нещото, което ме разочарова при тях, при цялото ми иначе възхищение.Интригантите: слагам и тях към твоята класация. Тези хора се мислят за най-ловки, но всъщност са най-презрени, защото гледат да спечелят от лъжа.
Блажени скърбящите, защото те ще се утешат.
Блажени, които гладуват и жадуват за правдата, защото те ще се наситят.
Блажени кротките, защото те ще наследят земята.Блажени ,които гладуват и жадуват за правдата, защото те ще се наситят.
Блажени милостивите, защото на тях ще се покаже милост.
Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога.
Блажени миротворците,защото те ще се нарекат Божии синове.
Блажени гонените заради правдата , защото тяхно е небесното царство.Блажени сте когато ви хулят и гонят, и ви говорят против вас лъжливо всяко зло заради Мен.
Радвайте се и се веселете, защото е голяма наградата ви на небесата, понеже така гониха пророците, които бяха преди вас.Вие сте солта на земята.Но ако обезсолее с какво ще се осоли?
Вие сте светлината на света . Град поставен на хълм, не може да се укрие. (евангелие от Матей5:3-14)
Цветята за Божието безсмъртно дело и слово и на неговите ученици...Съгласна съм, че песимистите са по-големи реалисти от оптимистите. Но пък оптимистите са по-щастливи от факта, че не възприемат действителността напълно реално. Защо им е да се обременяват с тежки мисли и с тъжни настроения, като могат да я приемат по приятен за душата начин?
За децата съм съгласна също, че дивата агресия е характерна за една част от тях. И тази част от децата обикновено се отглежда почти сама, защото родителите са много заети. Иначе при децата, чиито родители са си на място, положението е точно обратното. Те са научени от малки да се държат възпитано, което в никакъв случай не ги прави лицемери или подмазвачи. Не, те по детски наивно и чисто винаги си казват какво мислят и какво чувстват.
Под „чистота” аз разбирам липсата на коварство и задни мисли. Децата са откровени винаги. Те не се притесняват да кажат някому какво мислят за него, дори когато не го харесват.
Докато възрастните са откровени обикновено, когато коментират скришом, зад гърба на някой трети, клюкарят го, но в присъствието на този трети често пъти са неискрени. Затова може да се случи някой, който ти се усмихва и даже ти прави комплименти, да ти забие нож в гърба в един момент. При децата това не може да се случи. Те всичко си признават и всичко издават.
Виж, за интригантите си е голям пропуск. Те са може би „най-комбинативните хора”, защото си представи за колко много неща трябва да мислят, да нагласяват. Те обикновено са добри психолози – познават добре жертвите си. Също така са отлични тактици и притежават далновидността да предвидят бъдещото развитие на събитията. Майстори са на лъжата и са добри актьори.
Сетих се за още един най-ковец. Най-незлопаметните хора са забраванковците. Понеже те постоянно забравят, обикновено бързо се изтриват от съзнанието им злините, причинени им от други хора :)
За откровеността на децата: Когато дъщеря ми беше на 2-3 години, понякога ми подаряваше своя играчка с думите: "Мамо, подарявам ти това, защото не ми харесва". :)
За забраванковците - да, хубаво е човек да е забраванко! Злопаметността не води до нищо добро.
Нелка, а аз се замислих за онзи професор, дето твърдял, че песимистите са по-големи реалисти. Това не е ли все пак негово субективно виждане, пречупено през личните му разбирания за добро и лошо? Всъщност как може да се прецени каква е истината за действителността, след като е невъзможно да я обхванем цялата и да и направим точно измерване?
Съответно може да се окаже, че хубавото преобладава и оптимистът да бъде по-близо до истината от песимиста. Знае ли човек? :))
Ето и няколко "най-..." сентенции и от мен! Вие си изберете коя ви харесва!
Най-незначителното дело е по-добро от най-великото намерение.
Най-важното нещо в живота е, да изживееш живота си за нещо
по-важно от собствения си живот.
Неизплаканите сълзи болят най-много.
Най-добрият начин да нагласиш на фокус живота си е никога да не поставяш въпросителна там, където Бог е поставил точка.
Най-добрият начин да усмириш някого, е да го потупаш по рамото.
Тялото, това е най-малкото нещо, което може да даде жената на мъжа. Ромен Ролан
:-))))
Мълчанието е съвършено оръжие; то е един от най-трудно оборимите аргументи