Във връзка с интуитивното ми развитие трябва да пиша за интересни случки от живота ми, а във връзка с блогърството ще си ги публикувам като част от личен дневник. Приятно скучаене с мен!
Вчера майка ми и съседът ходиха да разчистват от бурени едно място, което се намира точно зад нашата къщичка. Там преди години имаше къща, но след като бабата, която я обитаваше умря, децата и’ продадоха местенцето, а новият собственик бутна старата къщичка и след като не построи нищо остави мястото да буренясва и да се превръща в обиталище на змии и гущери. До вчера наричахме това място змиярника, макар че не бяхме виждали змиите, просто то беше змиярника на квартала, само по предположение, но вчера майка ми видя новата господарка на някогашния малък съседски двор – била тъмна на цвят с бяло коремче и жълта украса. Не разбирам от змии, пък и тази не съм я виждала, затова не мога да ви кажа каква е, но майка ми беше ужасена. Беше я видяла на метър от себе си в една обърната стара саксия и непрекъснато повтаряше, че носила сърп с дълга дръжка и би могла да я убие, но просто не могла да помръдне, едва след като се успокой каза, че за нищо на света не може да убие друго живо същество, пък и дори и такова, което я ужасява, както една змия. За това и’ вярвам. Тя лови паяците в ръка и ги хвърля на вън, дори като види хлебарка ме вика аз да я настъпя.
Тази сутрин викнахме един човек с трактор, който да почисти мястото. Половин час по-късно майка ми отиде да провери как е свършил работа и отново видя змията. Каза ми, че се е премятала ГОРКАТА да си търси къщичката. Беше ми странно, че хем я е страх от змии, хем съжаляваше, че е разрушено обиталището и’.
А вчера ходихме да купуваме преперат срещу змии, някаква жълта прах, която мирише отвратително.
Когато се успокой от шока причинен от двете срещи със змиите, майка ми си намери философско обяснение на случките. Каза, че не са я нападнали, защото са и’ себеподобни. Майка ми по китайския зодиак е ЗМИЯ.
В източните култури змията е символ на мъдростта, а при нас е символ на злото. Тя е изкусила Ева да отхапе от ябълката на познанието и е наказана от Бога да се влачи по корем и да бъде мразена от хората, затова че са изгонени от райската градина.
Тук във връзка с интуитивното ми развитие трябва да кажа, защо се случи това. И веднага ми идва най-рационалният отговор. Ами защо мястото е подходящо за дом на змии: има бурени, има камъни и има вода; просто прекрасен змийски дом.
Сега е време за ирационални обяснения. Но нещо не ми идват, затова ще си измисля нещо, а вие ще се направите, че вярвате в моята интуиция.
Значи понеже змията е символ на мъдростта тя се е заселила наоколо, за да ми предаде някакво съобщение и понеже аз не съм Хари Потър и следователно не знам змийски език, то тя е решила да ми каже нещо чрез човек близък до змийския род, в случая моята майка, която е от китайската зодия ЗМИЯ, а посланието и’ сигурно е да си събирам багажа, да хващам пътя към България и да си карам приятно лято под сянката на лозите в двора или пред компютъра с любимият ми блог.
Comments16
Това е процес, който дава твърде много власт на правителствени и партийни лидери, и който е съвсем несъвместим с духа и прилагането на демократичните принципи. Това овластяване е силно оръжие в ръцете на хора, използващи го за задоволяване на собствените си желания, вместо за откликване на онези на гражданите.
Крайният ефект от тази липса на граждански контрол е контрол, упражняван от корпоративни магнати, преследващи изключително краткосрочни финансови резултати, задължени от фирмените си правилници и върховенството на акционерите в някои страни. Именно това упражняване на власт – недемократично, безотговорно, повсеместно и нагло, действащо вече на глобално ниво, стимулира все по-задълбочаващата се глобална криза, обсебила днес целия човешки живот.
Това е криза, която продължава да унищожава крайно важни елементи от живото-поддържаща система на планетата - големи части от незаменими находища на ограничени природни ресурси, и е участник в повсеместния упадък на качеството на живота на много нива. Не на последно място, тя е композирала голям брой сили, които предвещават най-катастрофални последствия: от поредната световна война, през екологичен колапс, до тотален социален разпад, които би трябвало да са основни съображения на всички настоящи обществени политики.
Това е криза, която можеше да произтече единствено от безугледната деформация на правото да се вземат решения в човешките общества, и тя може да бъде преодоляна, ако тази деформация се коригира така, че това право да е наистина в ръцете на хората и тяхните квартални общности.
И... стига да се огледаме, да видим колко много са онези от нас, дето зяпат с отворени уста какво правят управляващите, но без да им минава през акъла, че сами могат да свършат нещо общественополезно.
Ето, за механизмите за затварянето на зяпналите усти и отвръщането на погледите от силните на деня, за връщането им към най-естествено - най-близкото ни обкръжение, за стимулирането на желанието да направим нещо наистина хубаво до/ пред/ зад дома си. За тях ще говорим (тези механизми са 12 според Пиншоф и Едърдейн).
За мащабното мислене... - то идва, според мен, с осъзнаването на настоящето, с проглеждането, с търсенето на отговор на безброй въпроси, които няма как да си зададеш, ако не се видиш като част от Всичкото. Това е безкрайна тема.
2. Проблем с мащабите: кои са хората в една квартална общност - тези чиито жилища са в квартала, тези които работят в квартала - независимо че живеят другаде, редовните клиенти на разните бизнеси в квартала, които нямат друга връзка с въпросния квартал.... или всички тези хора заедно? Общонстта е съставена от хора и хората са й най-важния елемент - преди всички останали (териотрия, комуникациии и пр.). Кварталът на съвременния град (60% от цялото население на света живее в градове) обединява много различни групи хора, които търпят чести промени и никак не е сигурно дали е добра единица за общонстен дизайн на дългосрочни устойчиви проекти за общностно възраждане.И се случва разните групи хора в един квартал да имат противополжни интереси - например паркингът пред една бизнес сграда да е нужен на едни - докато на други им е същот толкова нужно на това място да има детска площадка. Как ще решат чии интерес е по-обществено полезен?
BTW, относно кварталната демокрация и управление. имам следното питане към Новият ред. Аз съм жител на комплекс в широкия център на голям български град. На 2 минути път от моето жилище има Основно училище. В него учеше синът ми от 1 до 4 клас. Той сега е 11 клас и учи в Английската гимназия. Искам да кажа следното - изобщо не ме интересува състоянието на кварталното училище, просто защото синът ми отдавна завърши там 4 клас. Но значително повече ме вълнува трагичното състояние на т.нар елитна английска гимназия, в която сега учи той. Така, че как ще стане това, което иска г.-н Лазаров ??? Интересите ми относно образованието на детето ми изобщо не са в моя квартал.
Ааааа, сакън. То ако аз изработя програмата ще ме изгонят от града :-))))
Прощавайте. Искам да довърша превода си.
Ще оцветявам чуждия текст в синьо.
Не можем да очакваме, че ще променим продължаващото оскверняване на демокрацията, от страна на бюрокрацията и пазара, от днес за утре. Твърде често ние дори не поддържаме контакт със съседите си. И в търсене на промяната сме по-склонни да се влеем в масови политически организации – самите те част от проблема вместо от решението му, или в доброволчески инициативи като кампании „за мир”, за бездомните, или за спасяването на тропическите гори, където будни личности се опитват да открият себе си в едно морално гето, предимно приказвайки един с друг.
Един нов подход за повишаване влиянието на квартала изисква той, кварталът, да се концентрира първо върху собствените си проблеми и възможности за локална или по-широка социална промяна. Никой не може да е по-здрав от клетките, които го съставляват! Ние не ще можем да започнем промяната, ако не започнем да контактуваме пълноценно с хората в квартала си, и това означава, че имаме нужда да изнамерим и предприемем такива мерки, които правят възможно създаването и поддържането на пълноженни и живи общностни отношения.
За постигането на горното бихме могли да реализираме някои от следните инициативи:
"Местен училищен борд" вместо "Обществен съвет".