Национален (базов)учебен план

Хоп едно скокче и усещането, че се намираме на брега изведнъж се сменя със стряскащото чувство, че сме насред откритото море и само над нас небето се измерва по необятност на просторите в които ние се намираме, скъпи приятели!

Да се захващаме за работа през Новата година. Имам усещането, че тази осмица от 2008 е наклонена и пред Нас се е разгърнала Безпределността.
От къде накъде?
Тук правя първи опит да търся измеренията на нашата работа. В серия от постинги ще пиша за елементи на нашата образователна система Не съм уверен, че ще излезе най-подредената схема, но в ескиза на работата се усещат мазките на ритмична, стройна, дисциплинирана сърдечна енергия, тази енергия винаги е покорявала, политала и над смелите мечти от живота. Така ги е превърнала в жизнеутвърждаващи "мечти"!
Най-напред е необходимо да изредим и дори да направим знаниева карта с легенда за/на елементите в системата на средното общообразователно пространство (сфера).

1.Национален (базов) учебен план в България

 Защо съществуват учебните планове на различни равнища в образованието?
Прилагането на Национални учебни планове (НУП) в различните страни е продиктувано от конкретните  начини на управление на  образованието. В страни със силно централизирана образователна система съществува държавен учебен план за всеки вид образование и е задължителен за всички училища. До 1989г. същността на учебния план в нашата страна бе именно такава... От 2-3 десетилетия САЩ и редица европейски страни, където образователните политики са с определена степен на децентрализация  и автономност, предприеха въвеждане на НУП като една от главните промени в образованието. Например в Холандия тази промяна се обосновава от необходимостта за качествен контрол на национално равнище на автономията предоставена на училищата, Отначало подобни промени се възприемаха като начин за ограничаване свободата на учителите и директорите на училищата. Постепенно обаче в употреба влязоха нови ключови понятия като <<образователни стандарти>>, <<национални норми>>, <<задължително оценяване>> ..., които вече имат конкретни практически измерения. Открои се нова обща структура в образованието, основаваща се на държавни образователни изисквания, чиито основни елементи са:

-         учебен план (национален и училищен);

-         стандарти (за постигане от учениците на определени нива);

-         оценяване.

Тези елементи са взаимосвързани и постоянно се развиват благодарение на информацията, която дава оценяването.

1.1.Национален (базов) учебен план в България.  В нашата страна от 1999г. в съответствие със Закона за народната просвета започна постепенно разработване и прилагане на държавните образователни изисквания (стандарти). Тези изисквания се отнасят за различни страни на образованието. Сред тях централно място заема държавното образователно изискване за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план, което през 1999г. се прие със закон. Това изискване по определен начин се обвързва и с редица други държавни образователни изисквания... НУП включва следните елементи:

            а) образователно – възпитателни цели;

            б) учебна година, срокове, учебни седмици, дни и часове;

            в) почивни дни, празници и ваканции;

            г) класове, цикли, етапи и степени на образование;

            д) общообразователен минимум, базово образование, задължителна подготовка (ЗП), задължителноизбираема подготовка (ЗИП) и свободноизбираема подготовка (СИП) и разпределение на учебното време по видове подготовка;

            е) културно- образователни области, учебни предмети и дейности, разпределение на учебното време з базовата общообразователна подготовка по културно – образователни области и учебни предмети;

            ж) обща характеристика на организацията и управлението на образователния процес.

НУП определя времевия параметър за съотношението между трите вида подготовка – ЗП, ЗИП, СИП. Общообразвателният минимум се представя с относителен дял учебно време (брой часове или проценти) по културно – образователни области и учебни предмети, разпределени по класове, цикли, етапи и степени на образование. Аналогично се представя ЗИП и СИП. По този начин Националният (базов) учебен план изпълнява функцията на държавно образователно изискване, въз основа на който всяко училище разработва свой учебен план, съобразен със специфичните характеристики на учениците, училището, региона.

1.1.2.Характеристики на Националния (базов) учебен план

1.1.3.Съдържания на Националния (базов) учебен план

1.1.4.Училищни учебни планове – взаимовръзка с Националния (базов) учебен план, изготвяне и приемане

1.1.5. Curriculum (кърикулум) Учебни планове в Европейския съюз.

Почти всички страни от ЕС през последните 10 -15 години направиха сериозни промени в учебните планове за задължителното образование, информация за които се разпространява периодично от EURYDICE(информационната мрежа на ЕС). Могат да се откроят два основни аспекта.

Първият е свързан с някои общи изисквания към учебния план, а именно:

- да гарантира минимум от общи цели и съдържание, за да има възможност за признаване на образованието и подготовката в страната или в ЕС;

- да включва съответните регионални и местни особености (географски, исторически, социални, културни, икономически, езикови);

-да отчита особеностите на всяко отделно училище (специфичните характеристики на местната общност, в която е училището, органите за управление и т.н.)

- установяване на различни нива на разработването му.

Вторият аспект се отнася за съдържанието на учебния план. В него най-напред се очертава минималното ядро (или „минимален учебен план”) от учебни предмети, което става база и за сравнения. Тук се осигуряват възможностите за придобиване на ключови компетентности от всички ученици. След това се открояват базовите компетентности, чрез включване на определени основни учебни предмети. Училищата конкретизират своите цели и изготвят собствен учебен план върху основата на националните изисквания.

Заключение

Главните въпроси в сферата на управление на учебните планове включва основните характеристики, място и функции на учебния план, както и процесите на неговото разработване, контролиране и оценяване. Тези равнища засягат всички равнища на образователната система.... Учебният план се разглежда, от една страна, като намерение, предписание и обща рамка на национално, регионално или училищно равнище. От друга, той се възприема като система от дейности, определяща какво конкретно да се прави в училище.

Процесите на управление на учебния план се свързват в най- голяма степен с практическата организация, контрол и оценяване на образованието в училищен, регионален, национален и международен контекст. В зависимост от възприетата образователна парадигма се открояват постиженията или върху процеса.

{Тук имам два въпроса към Вас: В България течеше проект финансиран от Световната банка и провален от МОН за реформи в Образованието, на които една от целите бе въвеждането на конструктивизма като образователна парадигма. Има ли в Интернет някаква информация относно достигнатото и проваленото по проекта? У нас имам ксерокопие на писмо от Министър на Образованието в Русия в което се препоръчва в училищата да се въведе като образователна парадигма – хуманно-личностната концепция. Тук  въпросът ми е: Коя е образователната парадигма в Р България?}За образователна парадигма ще публикувам друг постинг.

използвана литература: Гюрова Вяра, Иванов Иван,  Учебно помагало по Образователен мениджмънт, София - Амстердам, 2004г.