Как ще осъществяваме иновационната Програма?

Проблематиката с иновациите в образованието се изследва и разработва от реформаторската педагогика и педагогическата иноватика.

Проведените през 60-те години реформи в образованието допринася за натрупването на опит и познание за организирането и управлението на иновационната дейност в образованието.

Анализът на специализираната литература по въпросите за иновациите в образованието показва, че се открояват три стратегии всяка от които има особености, както по отношение на теоретичното конструиране, така и по отношение на практическата реализация.

Анализирайки междувременно и натрупания опит, проф. Бижков откроява три иновационни стратегии в образованието: „политико-административна”, „за изменение на квалификацията на педагогическите кадри” и „към детериториализация и увеличаване на автономията”. Да ги разгледаме по отделно.

1.                        Политико-административна стратегия

Тя се характеризира с това, че се реализира по пътя на глобалното администриране и разпореждане отгоре, при въвеждане на определени иновации или частични изменения в образованието. Това се постига чрез разработване задължителни за изпълнения учебни планове, литератури, единни критерии за оценяване /Наредба №3/ или т.нар. държавни общообразователни изисквания /ДОИ/. Тази стратегия  има следните параметри:

·  наличие на нормативно правна уредба;

·  наличие на централизирана учебна документация;

·  извеждане на преден план на основните понятия на иновациите;

·  управленските експерименти и други изследователски проекти се предлагат като главен инструмент за изменение на образователната система.

Прилагането и има и недостатъци:

• Централизирането на иновационната дейност е своеобразно социално инжинерство, което крие големи опасности от социални и управленски деформации за които се заплаща с висока цена.
• Тази стратегия е бърза и икономична.
• В демократичната политико плуралистична среда не може да се постигне национален консенсус поради нежеланието на  политическите субекти да преговарят с компромиси. Основно право при образователната реформа е постигането на национален консенсус за бъдещите нововъведения.

Фигурата по-долу представя тази политико-административна стратегия.

единен субект
фундаментални открития
теоретични изследвания
емпирични изследвания
приложни/внедрителски
експерименти
масовизиране
оценка на ефективността
образователна институция

Бюрократично-ентрализирана система, при която промяната се осъществява отгоре на
долу.

При организационното развитие схемата се преобръща: 

анализи>  проблеми> причини>  решения> новости> иновации>алтернативи>
 избор на  иновации >  процес на промяна

Плурализация на организираните занимания с иновации. Промяната се осъществява от долу нагоре от гл. т. на цялата система.

---------------------

През 1991 година се приема Закона за народната просвета /ЗНП/, неговите нововъведения са насочени към децентрализацията на българското образование:

• Разширява се автономията на училището;
• Директорите са работодатели, като назначават учители;
• Училищен учебен план – администриран в 6-те типа
• 40% от хорариума;
• Многовариатност на учебниците;
• По закон училището е юридическо лице, но това няма съдържание;
• Педагогическият съвет избира начина на подбор на учениците.

От 2005г. се предлага реформа на реформата, която се заключава в преструктурирането на образователната система.

• 2005             1      +                   7     +                   [3 + 2]
• подготвителна група + основно образование + двуетапно средно образование: до Х кл. без възможност за кандидатстване във ВУЗ и завършване в ХІІ клас с  външно оценяване / матура/, като с оценката от изпита се участва във ВУЗ.
• 2000 година Болонската стратегия въвеждане на точкова система: кредитни единици 30 кредита.

-----------------------

2.      Стратегия за изменение на квалификацията на педагогическите кадри 

Подходи при осъществяване на промяната

Отгоре надолу: позиционно, шокова терапия, силова интервенция, бърз, икономичен, модел на „бедните”.

> МОН

    > групово поведение

           > индивидуално поведение

                > отношение

                         > знание        < незнание и съпротива

Отдолу нагоре: бавен, скъпо струващ, модел на „богатите”(?).

Това, което искаме да направим ние и което е в обратната посока на горното!

> знание и квалификация

      > 1 знание

             > 2 отношение

                    >3 индивидуално поведение

                           >4 групово поведение

                                     >МОН

      2,5% раждащите новости (инициатори) за успех на нововъведенията е нужно да се привлекат най-малко 13-15% последователи. Ако няма обучена ¼ от персонала група в иновациите няма да успее единично нововъведение.

3.      Стратегия насочена към детериториализация и увеличаване на автономията

Организационните модели са 2: Инженерен - където етапите приближаващи го до технологиите, изследване, развитие, разширяване и масово внедряване, се следват строго; и На социалното взаимодействие.

Интересите и потребностите на потребителите. От анализа на успелите и неуспелите модели е установено, че ако не се вземат предвид очакванията и интересите на потребителите шансовете намаляват.

Проблемно решение. Решаването на даден проблем в същност представлява последователност от различен вид дейности, въвеждането на иновации. Последователността предполага изследването на потребностите от иновации, диагностика на иновациите, разработване на иновации.

Модел на Роналд Хавелок: Изграден е върху разбирането, че „всеки ръководител и сътрудник на една организация има две основни задачи – първо да запазят системата такава каквато е, и второ да изменят тази система така, че да функционира по-добре. По този начин всеки ръководител и сътрудник са едновременно за и против иновациите, което поддържа необходимото напрежение.”

Последователност на шест взаимосвързани етапа:

1.      установяване на връзка на иноватори и потребители;

2.      диагностика на проблема;

3.      анализ за източниците на иновации;

4.      избор на решения, варианти за решения;

5.      постигане на признание;

6.      стабилизиране и самообновяване на иноватора.

***

Нашите усилия са насочени към създаване на браншова организация, която ще следва стратегията "за изменение на квалификацията на педагогическите кадри"