Имам повод да се похваля
Отдавна не бях писла тук. Но сега идвам с добра вест. Изкарах он- лайн курс по програма, организирана от Харвард. Свързан е с теорията за Множествените интелигентности.
По принцип тази теория се прилага на много места посвета, но до колкото ми е известно, в България е много слабо позната. А според мен е точно това, от което нашето образование отчаяно се нуждае. Дава възможност да се ангажира вниманието на деца, които иначе приемаме за "трудни". Помага за по - доброто осмисляне на преподавния материал. Би могла дори да се използва за придобиване на практически умения, които по- късно ще бъдат необхоими на учениците за по- добра професионална реализация.
Ако има интерес, бих могла да разкажа на кратко в какво се състои теорията и какво съм научила по време на курса.
Елина, трябва да разкажа доста подробно целия курс. Все пак ще намеря време по празниците. Ще ми трябва и повече информацияв какво се състои проблема, но няма какво да губим. Така или иначе тези деца друга пмощ едва ли ще получат.
П. С. И да ми стискате палци да немеря къде да се реализирам с новополучените знания. Че като знам как се "цени" добрата квалификация в скъпата ни образователна система - не съм голям оптимист.
Но както и да е, да изпразнуваме празниците, после ще го мисля това.
Сега още веднъж -весели празници на всички.
Весели празници на теб и на цялото ти семейство!!!
Щастливи празници и на всички вас, приятели! :)
Шели, това което учих е свързано не точно с псхологията, а по- скоро с начините на преподаване. Все пак ще разкажа на кратко съдържанието на курса, дано нещо да помогне.
Става дума за различните способности, които всеки индивид притежава и съответно как те биха могли да бъдат използвани в учебния процес.
Изследванията на Професор хауърд Гарднър - създателят на теорията за множествените интелигентности са започнали през 60- те години. Една от основните цели, които първоначално си е поставял, е била да оспори масво
прилаганите тогава тестове за интелигентност. И по- скоро да докаже, че това не са единствените способности, които човек притежава, и съответно, че не само от резултата на IQ теста зависи бъдещия успех. Нещо повече, сособностите не са дадени веднъж за винаги. Естествено, всеки човек притежава силни и слаби страни, които са до голяма степен вродени. Но те подлежат на развите и промяна в процеса на обучение.
В процеса на изследванията си той е стигнал до извода, че човек притегжава следните видове интелигентности:
Логико- математическа
Лингвистична
Визуално- пространствена
Телесно- кинестетична
Интраперсонална
Интерперсонална
Музикална
Натуралистична
Тъй като изследванията продължават и до сега - най- вероятно ще добавят вскоро време и още един вид - Екзистенциална.
В следващите си постинги ще започна да разказвам на кратко за всяка от тях.
После ще разкажа малко по-подробно за областите, където предполагам, че се крие проблема с въпросното дете. З а съжаление, не се сещам за никакави конкретни съвети точно за такъв вид проблем. По-скоро ни обясняваха, как може да се помогне на дете, което е добър сортист, музикант и т. н., но не е особено добре с четене и писане например.
Шели, как си с английския? Ако ти дам статии на английски, ще се справиш ли? Мога да ги преразкажа на кратко, но едва ли ще имам време да ги превеждам изцяло.
Браво Ани! :)
Много интересно.
Мисля че информацията ще е от полза за много педагози.
Не мислиш ли, че е по-добре да пуснеш тази тема в голямата общност?
Не бързай Шели, аз смятам да поразкажа още малко. И да потърся нещо точно за твоя проблем. Курса беше точно за това -как на практика да се прилага теорията. Само че беше "от всичко по малко" и после всеки трябваше да каже как би приложил теорията за своите ученици. И аз следих какво обясняват икакаво отговарят участниците, които работят с по- големи деца. Но всички материали- лекции, писмени отговори от курсистите си е запазено и аз ще има достъп до тях една година. Така че ще се поровя.
И да, мисля за реализация точно в тази посока. Но си нямам идея към кого да се обърна и къде мога да предложа услугите си. За сега имам подготовка само за една -две кратки лекцци -колкото да знаят какви възожности съществуват. И който има желание - да се порови сам, за сега :)
За да имам право да преподавам на учители , мам предвид сериозни курсове ,след което да могат да заработят по тази система трябва да изкарам още 2-3 подобни курса. А за това трябват време и пари. Само за този курс съм вложила 800-900лв лични средства. И бих продължила нататък само ако видя, че имам шанс за реализация.
Иначе си 100% права - по- добре един курс към Харвард, от колкото 100 квалификации от нашите научни работници. Не съм чула да са създали теория, която да се прилага поцял свят. /Лозанов не го броя, неговата теория е приложима за други ситуации/
Павка, теорията за Множествените Интелигентности много прилича на тази, която ти си представил тук - на Академик Шчетинин. Явно приблизително по едно и също време учени от различни краища на света са търсили решение на подобни проблеми. Ще пусна кратко съобщение в голямата общност, но първо исках да разбера вашето мнение.
Иначе подробно бих разказала по време на лекция ила направо специално организирано обучение. Шели е права - "възможностите" за погрешно интерпретиране на теорията са много. Тя само на пръв поглед изглежда лесна.
Сега вече разказвам по същество .
В училище се набляга основно на Логико- математическата и на Лингвистичната интелигенстности.
Първата е свързана със способностите да се справяш с числа, количества, да решаваш задачи и ребуси. Да правиш аналогии, да търсиш връзки и зависимости, да отговаряш на въпроси : Защо....?
Втората е свързана със способноститеда боравиш с думите. Да се изразяваш правилно - независимо дали пишеш есе, произнасяш реч, пишеш делови доклад или пишеш стихотворение. Тяе свързана и с възможностите за усвояване на чужд език.
Останалите интелигентности са до голяма степен пренебрегвани в масовото училище. По принцип всеки учител знае, че тези качества са важни за по- нататъшната реализация на децата, но се прави малко за да бъдат развивани. Още по- малко се прави , за да могат способностите на един добър спортист, танцьор или механик да бъдат използвани, за да се подпомогне процеса на заучаване на нови теми. Най-често приемаме, че това са отделни качества, които нямат много общо с учебния процес. А тук ни даваха идеи к"как практически да подпомагаме взамосвързаността и синхронното развитие на всички типове интелигентности или поне как, развивайки част от тях, можем да "издърпаме" развитието на останалите."
Шели, трудно ще намериш такава информация на български, и на английски не съм видяла пусната ей така, в интернет. Аз лично съм я виждала в една от книгите, които ни служеха като учебник за курса. За това ще преразкажа на кратко лекцията, която те интересува.
Но - да вървим подред.
Визуално- пространствена интелигентност е способността да се ориентираш в пространството и да боравиш с цветовете и формите. Тя е необходима на един пилот, турист - за да се ориентира в непознат район, а художника, архитекта, на тези, които работят с георграфски карти, но и на хирурга например /за да се "ориентира" в човешкото тяло. Хоата с добре развита ВП интелигентност предпочитат да видят схема, картинакогато заучават нова информация. Те са способни да си представят например картини, когато четат описание на пейзаж, животно и ли сцена от литературно произведение.
Хората, които не са развили спосоностите да си представят всичко това по- трудно осмислят текста при четене. Между другото това е особено важно за учителите на малките ученици- често се случва те да четат сравнително гладко, а да забележим, че не са осмислили текста. Това може да се дължи именно на този проблем.
Телесно- кинестетичната интелигентност представлява способността да владееш тялото си или части от него. Такава притежават добрите спортисти, танцьори, но и художници, хирурзи, техници /имат "точна" ръка/, актьори - умеят да предадат емоциите чрез езика на тялото.
Децата , чиято силна страна е ТК интелигентност обикновено са доста подвижни, "не могат да стоят на едно място". Границата между добре развита ТК интелигентност и хиперактивност е много тънка. Предполагам, че случаят на Шели е такъв. Ще разкажа малко по- подробно за този вид интелигентност по- късно.
Интраперсонална интелигентност - способността да се разбираш с другите, да работиш в екип, да въздействаш на околните, и да разбираш какво биха искали и какво ги мотивирра. Тя е необходима на всички, които работят с хора - учители, мениджъри, дори религиозни водачи.
Интерперсонална интелигентност - способността да си наясно със себе си. Да си наясно с емоциите си, да знаеш кои са силните и слабите ти страни при учене и работа.
Тези две интелигентности често биват наричани с общото име "Персонални". Смята се , че са особено важни за успеха на всеки човек в ученето, в работата и в личния живот. Дори са наричани "локомотиви" на останалите интелигентности.
Разглежданият от нас юнак вероятно има доста какво да работи за развитието на интерперсоналната интелигентност.
Музикалната интелигентност е свързана със способността на индивида да борави със звуците. Да ги различава, да запомня мелодии, да пее, да композира. Небоходима е на певци, композитори, танцьори, хореографи, тон- режисьори и т. н. Когато слушаме радио или забелязваме, че двигателят на колата звучи необичайно, ние използваме музикалната си интелигентност.
Натуралистичната интелигентност е всъщност взможността да се интересуваш и да се ориентираш в живата природа - как са устроени растенията и животните, какъв е начинът им на живот, естествено и да обичаш да се грижиш за тях. Тя също е свързана и със способностите да различаваш един животински/раститетлен вид от друг. В този смисъл когато се опитваме да различим една марка автомобил от друг, ние всъщност пак използваме натуралистичната си интелигентност.
Имат я както ботаници и ветеринарни лекари, така и ловците.
Тъй като нямам много време ще пиша само това, което явно ви интересува най- много.
След като знаем за съществуването на различните интелигентности, какво селдва от тук нататък? Да работиш за развитието на всяка една интелигентост е хубаво, но далеч не е достатъчно. Не веднъж ни подчертаваха, че МИ Теорията е средство, не цел сама за себе си.
И така стигаме до така наречения Pathway model - или различнте пътища за прилагане на теорията.
Първият е така нареченият Exploration Pathway - изследователският път. Тук главното е учителят да разбере кои са силните и слабите страни на децата, с които работи. Самият проф. Гарднър е категорично против тестове за установяване на силните и слабите страни на индивида. Смята, че с това може да се стигне до поставяне на етикети, които по- късно повече ще пречат и на учителя и на ученика. Все пак , други идследователи са разработили тестове, но те служат повече за ориентиране и насочване, в никакъв случай не са истина от последна инстанция.
За много по- надеждно се смята наблюдението на учениците в реална ситуация - дават се сециално разработени задачи, за да се види с кои ще се спави по- добре и при кои ще има нужда от помощ. Важно е също така да бъдат наблюдавани по време на учене и работа. С по- големите ученици е добре да се проведе и разговор - с какво обичат да се занимават, с кое се справят с лекота и кое ги затруднява.
За първите ми ученици - Shelly и Dorotea мисля че най - добре ще е просто да наблюдават децата, за 3-4 години ги опознават достатъчно добре. Все пак, някой щастлив ден дано ми остане време да пусна някой тест или примерни задачи.
Другият подход е т. нар. Bridging Pathway - пътят на хвърляне на мотосве.
След като вече сме наясно кои са силните страни на ученика как да ги използваме за да развиваме, тези, в които е по- слаб. Най- вече ни даваха премери как могат да се изпалзват другите интелигентности при обучението в четене, писане и смятане.
Пример : учителите след наблюдение ислед даване на специални задачи установяват, че момченце е добър конструктор. /Пространствена и телесно- кинестетична интелигентности/, но се представя слабо в писенето и четенето.
По време на часа му дават задача, свързана с конструиране. Тъй като работят в малки групи, ги оставят всеки тим да си избере лидер. Логично въпросното дете става лидер насвоята група и помага на останалите. След това се възлага задача да опишат на картко работата си, как са създали конструкцията, защо тя е останала стабилна или не е. И се вижда , че като обем и като качество съчинението е значително по- добро от предишни работи.
Принципът е : да се тръгне от силните страни на ученика и да се изислят подходящи въпроси, за да сесвържат способностите му с изучавания материал.
За сега спирам. След като изчетете писанията ми ще продължим обсъждането след нова година.
Весесело посрещане на празника утре!
Сега имам малко време и си продължавам писанията.
Шели, каквито и педагогически похвати да мислим, подозирам, че това дете все пак има нужда от добър психолог. Сещам се, че една моя позната беше присъствала на лекция на психолози, които работят именно с хиперактивни деца. Тъй като ставаше въпрос за научни работници, вероятно по принцип са от София. Ще питам за името/имената, но ще стане след празниците. Както и да гомисилм, 10 минути концентрация до никъде няма да му стигнат на детето.
Така или иначе и ти ще се наложи да помагаш.За това малко по малко ще разказвам тази част от лекцията, която според мен се отнася за теб.
Този юнак ямно има много добре развита телесно- кинестетична интелигентност. Главните и характеристики са:
- добра координация
-добър баланс
-сръчност, ловкост, умение за работа с ръцете
-мускулна сила/но не е задължително/
-гъвкавост
-скорост
- чувсвителност при допир
За такива хора е по- удобно да учат чрез правене на нещатаТе имат нужда от движение, добре познават своето физическо тяло. Добри са в танците, обичат да правят различни неща с ръцете си, обичат да играят роли/владеят езика на тялото/ По- лесно научават нещата като гледат някой друг как ги прави. Но за тях е трудно да осатант неподвижни за дълъг период от време и лесно ске отегчават, ако не са включени активно в това, което става около тях.
В традиционните училища този вид интелигентност често е подценявана. При малките деца тя все още е запазена, за това всички те обичат игрите и движението. Но при възрастните един вид "атрофира" ,защото прекалено малко се използва. А ТК интелигентност всъщност е важна за процеса на учене, защото е свързана с абстрактното мислене. Децата по принцип лесно схващат теми, които им са п,еподавани по активен начин, включващ движение.
Както виждам, това дете направо може да служи за илюстрация на лекцията.
Продължението - през 2009 г. :)
Така, пак намерих малко време да попиша.
За много години първо. И се надявам догодина по това време да сме се оздравили вече с видими успехи по проекта, който ни събра тук!
Сега за курса и за проблема на Шели. Току-що препрочетох отново лекцията за ТК интелигентност и какаво се препоръчва за деца, при които тя е силно развита. Хубаво е при тяхното обучение да се включват повече танци, игри , свързани с движение, но да се намери начин да бъдат свързани с изучавания материал! Не е достатъчно просто да им предложим физически упражнения - това още не означава, че сме ангажирали Телесно- кинестетичната им интелигентност. Препоръчва се да им се дават по- чести почивки по възможност, да им се позволи да работят прави, да им се позволи да се движат когато учат нови неща, да дъвчат дъвка, да се подчертават най- важните моменти в писания текст, за да се привлече вниманието им.
Не всички тези съвети могат да се приложат в учебен час в едно българско училище, но все пак -помислете какво е възможно. Също така е добре по- често да им се дава повод да се раздвижат - да покажат нещо на дъската, да демонстрира опит и т. н. Спомням си о тлекцията на психоложката , за която ви говорих, че препоръчва детето да се хвали за всеки по- продължителен период на съсредоточена работа. Да, но аз от практиката си знам колко е трудно да се "издебне" такъв момент. Според мен си струва да опитате - примерно ако работи право, дъвче дъвка, показва сценка.... има по- голям шанс да запази концентрацията си . И Шели да има повод да похвали юнака : )
Друг подход, който се препоръчва е в урока/занятието да бъдат включени сценки или пантомима. Така децата, чиято силна страна е ТК интелигентност имат възможност да се изяват /използват езика на тялото - мимики, жестове, израза на лицето/ а другите ученици също няма да са прекалено затруднени /защото е по- лесно от танци или спорт/
Сега вече навлизам в по- непозната територия. На ясно съм как да се използва Bridging Pathway при обучение по четене, писане и заучаване на нова информация. Но до колкото разбирам, детето, за което Шели ме пита поне за сега няма такъв проблем. Значи задачката е как да изполваме ТК интелигентност за развитие на Интраперсоналната такава /напомням, че това е способността да се разбираш с околните /
За сега ми идват на ум няколко идеи, нека Шели да каже дали могат да свършат работа. По принцип децата с удоволствие помагат на другите в области, където те самите са силни. Примерно -какво би станало, ако на малка група се даде задачка за конструиране /желателно е да не е прекалено сложна/. И се даде възможност на децата да си изберет лидер, отговорник..., който съответно да помага на останалите. Или друг вариант - дава се на всички индивидуална задача, но им се разрешава който е готов по- рано да помага на другарчето си. Вие преценете кое е най- подходящо. Идеята е да се тръгне от силната му страна /конструирането/ и да му се даде възможнос за изява в област, която го затруднява /сработване с дугите/
Идва м наум и друга игра, която разглеждахме. Нарича се "Monster Mash" по името на тяхна популярна песен. В нея ставало дума за някакви танцуващи чудовища. На децата се нареждат в кръг и танцуват, като всеки се опитва да покаже какви движения извършват чудовищата. След това се избират един и ли няколко по- добри "актьори". По вереме а втория етап вече само той/те демонстрират движенията на чудовищата. Останалите деца коментират после записват думите, кито са ще им бъдат нужни за да напишат съчинение за въпросните чудовища. Който е опитвал споделя че обикновено най- палавите деца се оказват най- подходящи за ролята на "актьора" /защо ли ми звучи познато :) / Това упражнение по принцип е предвидено за ученици 1-2 клас , най- вече за деца - билингви. Но според мен може да се измисли нещо подобно и за детската градина. И тъй като в случая писането не ни интересува, би могло отново детето, което ни интересува да бъде помолено да "помогне " на другите деца. Целта е да види, че може даработи заедно с останалите и да има желание да продължава да опитва.
За сега спирам, защото от 3-4 дни си говоря сама :))))))))))))))))))))))))))
Когато се напразнувате, моля ви, пишете ми два- три реда дали това, което съм изписала да тук ще ви свърши някаква работа. Има още много за разказване, но зависи какво ще ви интересува.
Честита Нова година и на теб и когато можеш пиши, за мен е полезно!!!
Доротея, трябваше да уточня, че тази система е подходяща за всякакви деца. Просто вие от самото начало ме "грабнахте" с въпроси за проблемните деца и за това започнах да ви отговарям в тази насока.
За мен е изключително важно да разбера как работи на практика теорията.
Всички останали участници бяха действащи учители в държавни или частни училища и имаха възможност веднага да изпробват наученото. И бяха доволни от резултатите. Но все пак, като знам каква е ситуацията у нас.... Дано поне част от идеите могат да се приложат.
Ощи едно важно уточнение- идеите за които ви писах могат да бъдат използвани като индивидуални задачи, за група деца или за целия клас - по преценка на учителя. В последния случай трябва да бъдат обмислени така, че за никое дете задачата да не е непосилно трудна. Това може да стане по два начина - или като се избере здача, която да е със средна трудност, или да се сформират малки групи от деца с разнородни способности - едно примерно да е силно в конструиране, спорт, танци, артистичност/телесно-кинестетична интелигентност/, други - да са добри в четене и писане /логико-математическа и лингвистична интелигентност/ трети - в рисуване и т. н. Така всяко поема най- важната част от работата в "своята" област,но останалите също се учат и извличат някаква полза. И разбира се учителят наблюдава - в процеса на работата винаги могат да се изяват и някои "скрити таланти" - все някой може да покаже способности, за които до сега не сме подозирали.
И още нещо - по принцип теорията е приложима за всякакви ученици - от детска градина до обучение на възрастни. По време на курса преподавателите също до известна степен следваха принципите н а тази теория. Но учебника и беше изграден изцяло върху примери за Elementary School - ако правилно съм разбрала това са деца от 1-ви до 5-6 клас. Колегите, които работеха с тази възрастова група имаха възможност да прилагат идеите едно към едно. И споделяха, че се получава. Останалите трябваше да мислят как да адаптират примерите за своята си работа.
Благодаря още веднъж за отзивите! По-нататък ще пиша когато мога за другите интелигентности и за другите възможни начини за приложение на теорията.
И аз ще ви помоля за нещо - ако знаете за организация или институция, която би проявила интерес към това, което мога да предложа като знания моля ви , пишете ми.
Шели, благодаря за отзивите, за мен всичко, което пишете тук е важно.
Ще гледам скороо да напиша на кратко за Интраперсонална и Интерперсонална интелигентност. Като прочетеш в какво се състоят може би ще ти дойдат и други идеи. Заедно ще мислим как да хвърлим "мост" от силните му страни към слабите области - двата вида персонални интелигентности.
Честно казано, не съм наясно как изглежда една организирана ситуация в детската градина. Но този курс наистина е предизвикателство да преосмислиш много от нещата, които си правил традиционно. И за това е необходимо време за експерименти и размисъл, изипитах го по себе си.
За този юнак - какво би станало ако опиташ да работят в малки групи от по 3-4 деца? А ако"случайно" избереш такива, с които то се разбира2 В съчетание с възможността да покаже силните си страни, може би ще има добър ефект?
За предложението за курсове - благодаря за идеите, но за сега не съм сигурна дали имам право да водя продължителни курсове. Изчаках празниците и скоро смятам да пиша един имейл на господата от WIDE WORLD - организаторите на онлайн курса какво е необходимо да направя, за да мога да обучавам учители в България. За сега по- скоро ще мога да изнеса кратки презентации или лекции какво представлява теорията и как може да бъде използвана в училище.
Мисля и да разкажа в голямата общност,но първо искам да видя какви ще са отзивите от вас - които първи научихте за какво иде реч.
А случайно да знаеш - трябва ли да съм хабилитирано лице за да имам право да водя курсове към департамента за повишаване на квалификацията на учителите?
Благодаря още веднъж.
Така. Сега пускам преведени и преразказани някои части от лекцията за двете персонални интелигентности. Ако има нещо неясно- после ще питате, сега пускам това, което на мен ми сеструва най- важно.
По принцип е трудно да се постави ясна граница между Интра- и Интер- персоналните интелигантности както на теория, така и вреална ситуация, тъй като са доста тясно преплетени.
Интраперсоналната интелигантност и ключова за бъдещия успех. Тя играе водеща роля между всички останали в това отношение. Да познаваш своите силни страни означава да умееш да откриваш ситуациите, в които се справяш добре. Да познаваш слабите си страни ти дава възможност да се досетиш за ситуациите, в които е най- вероятно да е успееш. Това ти дава и възможност да работиш, за да подобриш недостатъците си.
От друга страна - ако интраперсоналната интелигантност е слаба - вероятността д повтаряш едни и същи грешки е значителна.
Хората със силна интеперсонална интелигантност лесно се ориентират за това как останалите хора ги възприемат. Това дава възможност да реагираш адекватно в множество ситуации - да отговориш на място, дада накараш околните да се чувстват добре с теб.
Тези две интелигентности се изразяват в следните направления:
- да позаваш емоциите си
- да умееш да управляваш емоциите си
- да умееш да се самомомтивираш
- да си наясно с емоциите у другите
- да имаш добри взаимоотношения
Как да развиваме на двете персонални интелигентности.
Тук най- важно е учителят периодично да насочва вниманието на децата към въпроси по отношение на това ка се чувствт, как оценят своята роля в групата, какъв е ефекта от тяхната взаимодействие с останалите.Възможни са много техники, но най-елементарното е просто да задаваме въпроси като : Как мислиш, че се справи със задачата? Какво би могъл да направиш по по- различен начин следващия път? С два думи, вниманието на децата се насочва към тяхното собствено представяне. След време може да продължим с въпроси, които предизвикват учениците да преценят как са се представили в сравнение с останалите в групата, да сравнява самооценката си с мнението на съучениците и т. н.
За развитие на интерперсоналната интелигентност се препоръчва по - често да се дават групови задачи - писане не текстове съвместно, групови проекти, дискусии и дебати, ролеви игри, интервюта. Добре е да се дават и кратки въпросници за да може групата колективно да оцени своето представяне.
Много е важно учителят да научи децата как по най- добрия начин да дават и да получават оценка за работата си. Добре е да се създават повече ситуации, вкоито учениците дават един на друг мнение за това ка се е представил всеки от тях индивидуално и каточлен на групата. Много е важно да се внимава тези оценки да бъдат давани внимателно! Не бива да се допуска децата, при които има слабости при персоналните интелигантности да обиждат останалите нито да бъдат обиждани самите те.
За развитиетоточно на тези две способности трябва да се работи бавно и с постоянство.
Сега да добавя, че за в бъдеще аз самата смятам да се концентрирам върху сбиране на информация за това как се развиват точно тези два вида интелигентности, защото имам впечатление, че с тях са свързани най- много проблеми в нашите училища. Чака ме доста работа :) В този постинг се потарах да дам няколко най- прости и най- лесно изпълними идеи. И въпреки това - първия път като ги прочетох се изумих. Толкова е близко до ума и толкова рядко се случва това внашите класни стаи.....
Шели, аз също мислих за твоята ситуация и сециално си препрочетох нколко пъти точно тези въпроси, където обясняват за персонланите интелигантности. Струва ми се, че по- сериозна работа ни предстои по отношение на интерпесноланата / взаимоотношенията с другите/
Опитвала ли си да накараш и него и другите деца да се замислят - например - - Доволен ли съм от изпълнението н а задачата? - Изпълних ли всички изисвания? - Как по- добре бих могъл да се справя следващият път?
- Как се чувствах докато работехме в група? - Получавах ли помощ от останалти? - Те изслушваха ли моите идеи ? - Какво бих посъветвал партньора си/ партньорите си за да се представи по- добе? ....и подобни - ти по- добре би могла да прецениш кои точно въпроси ще са подходящи за твоите юнаци.
Колкото до конкретното дете - спомена , че трудно би могъл да стане лидер на групата, в която работи. Но аз доста мислих - в случая това необходимо ли е непременно да се случва? На мен ми се струва, че не. По- важно е изобщо да работи съвместно. Може би ще помогнат въпроси като: Кой от групата се справи добре със задачата? Някой помогна ли ти? / като предварително е напомнено на юнака да помогне :)/ ... и. т.н. Идеята ми е вниманието и на това дете и на другите да бъде насочено към това, с какво той е или би могъл да бъде полезен на групата.
Интересно.
Много интересно, Ани!
Ани, пак благодаря! Писах ти днес съобщение, но не се е съхранило - нещо компютърът ми отказва. Та, исках да ти кажа, че трябва да погледнеш в сайта на Департамента за усъвършенстване на учители - има, мисля, някакви правила за това кой може да квалифицира учителите, но, предполагам, и твоята диплома дава такива правоспособности.
Ани, ако погледнем с непредубедени очи на това, което разказваш, май ще се окаже, че целият проблем на образованието ни или по-точно коренът на злото е в некадърността на използваната методика да развива интерперсоналната интелигентност. Това нещо го подозирам много отдавна и в писмото до МОН по повод проекто-програмата настоявам за това като за основна компетентност, върху която трябва да са насочени усилията на педагозите. За детенце - пробвала съм и в малки групи, давала съм му възможност да преживее удоволствието от това да се чувства полезно на другите, но вероятно и основно трябва да създам условия да осъзнае как може да бъде полезно на другите. Ани, не се отказвай от идеята за квалификационни курсове за учители под каквато и да е форма. Моля те, пиши в "Предучилищната". Аз веднага след твоя пост тук пуснах линкове за множеството интелигентности, но ти можеш да предадеш същността и да бъдеш много полезна.
Павка, Шели, блгодаря ви много за отзивите. Нямате си представа какъв кураж ми давате! Три месеца докато карах този курс хем се радвах, защото от години си мечтая за него, хем сърцето ми беше свито - дали няма всичкия труд и средства да отидат на вятъра. Щом двама човека са проявили интерес - надявам се , да има и други.
Шели, абсолютно съм съгласна с теб - в нашите училища децата на практика не научават нищо за това как да бъдат наясно със себеси и как най- ефективно да взаимодействат с околните. По- скоро може да научат какво НЕ трябва да правят :(
По време на курса също си имахме импровизирана дискусия - защо по принцип в училищата се отделя толкова малко внимание на такива важни способности. Колеги от цял свят писаха, че това е проблем и в техните страни. Ама аз се засрамих да пиша до какви абсурди може да се стигне в България :)
Видях и твоята тема в "Предучилищна педагогика" - тези линкове са много полезни за мен.
Още по - полезно ми беше да видя, че доста колеги са проявили интерес. Вие направо сте извървели половината път на проф. Гарднър! Не програма за дестките градини можете да напишете, ами ако има кой да ви даде възможност, направо можете да доразвиете някоя световно доказана теория!
Сега сериозно - радвам се, че много хора се "движим" в една посока. До скоро си мислех ка ще успея да убедя колегите, че мога да предложа нещо изключително полезно. След този постинг се притеснявам за друго - още не съм готова да отговоря на многото въпроси, които ще "текнат" Защото и аз самата правя първитеси стъпки в тази област.
Павка, сега да ти отговоря и на теб. От години си мечтая в България да стане възможно създването на училища, в които преподаването да бъде изцяло съобразено с теорията за Множествените интелигентности.
Но за това са нужни куп условия - учебни програми, малко от малко съобразени с възрастовите особености на децата, атмосфера, която да стимулира учителите да прилагат най- доброто от световния опит и най- вече - на някого да му пука как са научени и възпитани децата. защото в момента това е последното, по което се оценява работата и на учителите и на директорите.
Нали питаше какво ме е накарало да участвам в този проект за коренна промяна в обарзователната система - вече знаеш.
Ани,изключително полезно е това което споделяш.
Толкова много мога да приложа в работата си с танцуващите деца.Сега нямам време, защото подговяме откритите уроци за приключване на първи срок и сме непрекъснато в залите, но ще пиша. Това, което си направила е чудесно и скоро ще имаш обратна връзка и кураж, за да продължиш с радост в сърцето нататък по пътеката.Хубави дни! Албена
1.Работата по групи е много полезна и носи удовлетворение на децата, както казва Ани.Когато обаче трябва да се вземе решение кои да бъде говорителя на групата обикновено децата избират най-успешното дете в областта и по този начин нашата цел да приобщим всички малко бяга.Опитвала съм да поставям условие говорителят винаги да бъде различен в групата, но това пък ме задължава групите да са все едни и същи, което не е съвсем добре.
2.Аз работя с едно подобно детенце, като при Шели ,но то е във втори клас.За сега то е успешно, но само в индивидуалните задачи, защото децата не го приемат като част от колектива и на мен ми е много трудно само за два часа седмично да постигна дори и малък резултат.Проблемът идва и от класния на паралелката. Колегата също не приема поведението на детето и отвръща на неговото поведение със забележки в бележника.То дори стои на отделен чин от останалите.От тук правя извода , че когато се опитваме да постигнем резултат, всички педагози трябва да са ангажирани.Тук отварям една скоба и искам да кажа на Ани, че в подобни ситуации твоите знания и опит биха били полезни за всеки педагогически колектив.Затова сега ми идва на ум една идея.
Ани, защо не се обърнеш към РПЦ тата.В началота на всяка година те изискват информация от учителите за това какви обучения предпочитат до посетят през годината.Една кратка презентация на твоя курс и документа, който си получила мисля , че ще е достатъчен , за да те включат.Поне можеш да опиташ.
3.По повод идеята за взаимопомощ ,в смисъл онези ,които по-бързо и лесно се справят да помагат на другите съм убедена, че работи, защото вече няколко години използвам това.Този начин на работа е полезен за всички деца.Дори понякога се получава така, че те едни на други си обясняват нещата по-добре и на по-разбираем език, учат се на отговорност ,търпимост и съгласие с различното мнение и поведение.
Сигурна съм, че това ще бъде пътят на бъдещото обучение, но дано да стане по-скоро, защото децата имат нужда от това.
Лек и емоцинален ден!
Ани,
I. Не се съмнявяй ни най-малко, че в Новото образование на България училищата ще са именно такива, каквито си ги пожелаваш - "в които преподаването да бъде изцяло съобразено с теорията за Множествените интелигентности". На всички ни тук, мисля, е ясно, че в Новото образование:
Забелязваш ли времето на глаголите? Сегашно! Така сме го решили! За това работим.
Но нещата са свързани и трябва подходът ни да е координиран, премерен и всеобхватен. И е нужно много време. Когато втасаме, тогава. Но ти не се съмнявай!
II. Продължавам да мисля, че е най-добре да публикуваш някъде на всеослушание тези неща. Тук сме 10-ина в най-добрия случай. Пускай ги в "Предучилищна" или в "Начално образование". Там хората са специалисти, виждаш. Може да намериш и помощници сред тях.
Благодаря ви още веднъж за подкрепата. Не можете да си представите колко много означава това за мен.
Сега на въпросите ви.
Албена, за съжаление се страхувам, че много малко нови неща ще мога да ти кажа. Аз по принцип съм много зле с танците. И в курса ни обясняваха, как тези им умения могат да се използват при другите уроци. Но научих и нещо интересно. По прицип теорията за Множествените интелигентности дава възможност и за обратния процес - да се научат да танцуват такива като мен - за които точно това винаги е било слабо място. Но това не ни го преподаваха. И не знам дали изобщо е възможно да се обясни он-лайн.
Теодора, из аз съм забелязала същите проблеми когато съм давала групови задачи. Ако имам предвид новите ми знания, мога да дам следните идеи ка това да се избегне.
Първо, добре е да се направи така, че в групите да влязат деца със различни способности. И задачата да е такава, че всеки да има възможност да изяви силните си страни. Например аз бях дала една идея за нещо като историческите съчинения, които се възлагат на учениците от години. Само че бях предложила да бъде изпълнена в група, а не индивидуално както обикновено се прави. Децатта трябва да си редставят , че живеят в изучавания исторически период и да опишат живата н един човек или група от хора - работата, облеклото, предпочитани забавления, известни литературни произведения , каква музика се слуша/какви песни се пеят, отношенито към властите .... Ръководителят одобри идеята ми, но попита как са били формирани групите. Аз до този момент изобщо не бях се замисляла по този въпрос. Оставях учениците сами да изберат. И естествено, избираха приятелите си, което обикновено означава деца със сходни интереси и способности. А Дейвид /ръководителят/ ми препоръча да сформирам екипите така, че едно дете да се интересува примерно от облекло, друго - от музика и литеартура, трето да има идеи при писане на текст.....Така всички ще са ангажирани.
Вторият начин е задачите да изискват различни способности - едн път -сврзани с конструиране, друг път - писане на текст, трети - нещо със сценки или танци /естествено трябва да са свързани и с учебния материал/. П ри това положение няма да е проблем, че най- успешното дете ще бъде говорител- даже така ще е по- добре, защото най- вероятно то всеки път ще е различно.
Третият начин е просто да се редуват групови и индивидуални задачи, за да не останат "скучаещи". За съжаление не се сетих да попитам по време на курса кое е за предпочитане "екипите" да са постоянни или всеки път да са различни. Сега и аз се чудя, ама.....свърши вече. Подозирам, че и двата варианта са възможни.
За малкият юнак какво да кажа . По някога е 100 пъти по- трудно да се разбереш с колега , който е решил, че "знае" всичко от колкото да се разправяш с най- палавите деца. Да не говорим, че ръководството едва ли би укорило учителя за подобно поведение. Щом няма проблеми с дисциплината, значи всичко е "на ред". Точно този маниер на работа много искам да бъде изкоренен.
А ти наистина можеш да направиш сравнително малко. Може би да използваш някоя от идеите, за които писах по- горе или да измислиш подобни. И ако дай боже се справи добре, да обърнеш внимание на децата, да разкажеш на класния... Аз не харесвам прекалената търпимост към наглото поведение, но пък и само с наказания не става. Трябва да знаеш и как " да подхванеш" детето. И то докато е още малко. Като дойде при мен в пети клас обикновено вече е късно и трудно може да му се въздейства.
Шели, забаравих да уточня нещо много важно за множествените интелигентности. Тук дали имаш съответните способности и за какво ги използваш са различни неща. По-точно слабости в персоналните интелигентности не означава непременно "лош" и обратното не те прави автоматично добър. Например Хитлер е имал доста добре развити интраперсонална и лингвистична интелигентности. Умеел е да убеждава и да увлича след себе си, но ... знаете към какво.
Та конкретно за детето - то може да има много добри намерения, но явно не знае как да ги прояви, особено когато е част от група. Може би там би трябвало д са съседоточени усилията ти. Но в тази област резултатите идват бавно, след доста опити и обяснения :). Според мен освен да му даваш задачки за групова работа ще е добре след това д а правите нещо като разбор - как се чувсваше по време на работата, другите помагаха ли ти, ти на кого помогна, какъв беше приносът ти за общата работа ......И най- вече - КАКВО БИ МОГЪЛ ДА НАПРАВИШ ПО-ДОБРЕ СЛЕДВАЩИЯТ ПЪТ. Да накараш да се замислят над тези въпроси ще е полезно за всички, но мисля, че е желателно да се отдели повече внимание на децата, при които точно персоналните интелигентности "куцат" .Тъй като и аз не знам чак толкова много по въпроса - обещавам да продължа да търся.
Павка, Албена, вие сте ми отговаряли докато и аз съм писала :)))))))))))))
Павка, и аз май ще преодолея страховете си и ще пиша в голямата общност. Щом вие тук проявявате интерес, явно ще има и други. Шели е пуснала 2-3 линка по въпроса с доста абстрактни статии. И въпреки това доста хора са били заинтригувани.
Но наистина ми трябва още малко време. Искам да се видя как ще се справя с обясненията тук, в по- малката общност. Защото не искам още с първите стъпки теорията да бъде опорочена и прилагана неправилно.
Пак ви казвам - за сега мога да разкажа само на кратко най- важното за приложениета на терията в училище. За да мога да обучавам учители, които след това да саготови да я приложат активно в часовете си, ми предстои още много работа.
П. С . Снощи си получих и сертификата за курса. И сте едни от първите, на които казвам. Дано да ми донесете късмет.
Честито, Ани!
Сертификатът вече ти носи късмет!
Давай, пускай смело в голямата общност.
Вече си с удостоверение "за годност", нали така?
Благодаря за поздравленията :)
Ще пусна съобщение в голямата общност тия дни, че ми трябва малко повечко време да обяснявам :)
Доротея, благодаря картинката, но за съжаление не успявам да я отворя : (
Шели, напомни ми нещо много важно. Преди да тръгна да обяснявам новата теория, трябва да съм наясно какво вече знаят учителите. Например интерактивните методи са ми пълна мъгла. А със сигурност ще ме пита з априликите и разликите между тях и МИ теорията. Някой може ли да пусне линк или да обясни на кратко какво представляват, какви цели се преследват с прилагането им........
Иначе това и е хубавото на МИ теорията , че може да се съчетае с много други методи. например задача номер 7 - за маймунките е страхотна за развитие на телесно- кинестетична интелигентност / пантомимата/, музикалната /показват какво са чули/, визуално пространствена /наблюдават, трябва да запомнят и възпроизведат видяното/. Или първата игра когато децата цитират героя си, биха могли да включат и имитация на жестовете имимиките. Така освен лингвистичната, се развива и телесно - кинестетична интелигентност.
За разпределението на групите идеите са интересни, но аз бих използвала най- вече целенасоченото разпределяне на децата така, че в групата да има хора с разнообразни способности. Това е много важен момент в приложението на принципите на теорията за МИ. Така учениците имат възмажност да се учат един от друг , уверяват се, че всеки има различни умения, които могат да използват при решаване на проблеми. И постепенно развиват и слабите си страни. Идеите за разпределяне на групите по случаен принцип също бих ги използвала, но по- рядко.
И последно - тези игри от твои идеи ли са? Много хитро са измислени.