Започвам превода на "Закон за училището"
Скъпи приятели, 
Стартирам превода на "Закон за училището" на канадската провинция Алберта. Помните, че това е основният закон, регулиращ формалното образование на канадците. Той ще е нашият закон (с неизбежната минимална адаптация). Духът му е към децентрализация, т.е. свобода в организирането и управлението на образователните ресурси на ниво "образователна юрисдикция". Централизираните дейности са сведени до минимум. Такова е и финансирането, разбирай събирането и разпределението на парите!
Като преводът набере малко скорост, т.е. като преведа ключовите понятия и ги синхронизирам с онези в "Закон за учителската професия", ще ви поканя да се включите в работата многобройни (вие самите или незнайни за мен ятаци).
Засега просто знайте, че напредваме. 
Я да видя какво съм пускал тук-там през времето...
В темата Кога ще се въведе мандатност на директорите? през октомври 2009 г. публикувах един член от Закона. Този тук:
-----
Член 20
Задълженията на един училищен директор са:
(а) да ръководи преподавателската дейност в училището;
(б) да гарантира, че преподаването в училището е съобразено с учебните пътища и образователните програми, предписани, одобрени или разрешени по силата на този Закон;
(в) да оценява или ръководи оценяването на програмите, предлагани в училището;
(г) да прави необходимото учениците (в управляваното от него училище) да покриват образователните стандарти, определени от Министъра;
(д) да ръководи училищната администрация;
(е) да се грижи за реда и дисциплината на територията на училището, и по време на дейностите финансирани или одобрени от Местния училищен съвет (МУС);
(ж) да стимулира сътрудничеството между училището и обслужваната от него общност;
(з) да следи за обективното оценяване и за напредъка на учениците;
(и) да оценява учителите, работещи в училището;
(к) да изпълнява възложените му от МУС задължения - съобразени с разпоредбите и изискванията на училищното настоятелство и самия МУС, - спазвайки клаузите на колективните договори и на собствения си трудов договор.
А защо, Елинка, ми говориш за бройката 40?
Да не би да е нещо свързано с ритмите ни на работа?
Шели (понеже усещането ти ми е до болка познато) да ти кажа как аз съм решила да го това избутам извън букета на обичайните ми усещания през 2010.
На всичките си начинания извън семейството си съм им сложила лакмус "това през следващите 5 години ще помогне ли на едно/няколко/всички деца да се чувстват по-добре". И като не ми се оцветява лакмуса - планирам да се освободя на начинанието. Като се оцвети - го нареждам в кошничката - това си заслужава да се направи и пробвам да му туря приоритет. Не съм много добра още, ама ще се науча.
След първоначалната проверка с лакмуса, малко се натъжих. Маса неща влача, дето съм ги мислила, че ще са хубави за едни или други деца, ама изобщо не съм си направила добре сметката, че има възрастни наоколо, на които или не им се мърда много, или едно говорят, а друго мислят. Така че сега предстои най-трудното - да направя проверка на мотивацията на възрастните и като се окаже, че не са били искрени като са ми казали - хайде да правим заедно - още една група начинания ще паднат, ако не се науча по-добре да разбирам възрастните какво имат предвид, докато ми говорят, каквото искам да чуя.
После вече ще стане по-лесно (къмто лятото мисля да съм стигнала до този етап)- остават за смятане амо сили и време. После вадим кошницата с всички проверени работи за правене и ги строяваме по ред във врмето. И къмто зимата мисля вече да не може нищо да ми събере усмивката от радост в края на всеки работен ден. Така си я мисля. Ако Господ не е решил да ми прати някой особен урок междувременно, трябва да го успея.
Елинка,
Мнозина казват, че по-важен е Пътят, а не достигането. В този смисъл времетраенето на пътуването е маловажно. Та 40 или 400 за мен няма никакво значение. Пътят е този: на търсенето, на опитите, на ентусиазмите и разочарованията. Така е от много преди Моисей!
Ето, "лакмусовата система" на Мария е като че ли потвърждение на думите ми, че по Пътя всеки от нас си изнамира методи, помъдрява, приближава се сам до истината (защото всеки път си е съвсем индивидуален!), научава се да отсява сеното от плявата и още куп възхитителни неща.
Знам какво ще ми кажеш, че на тебе проповеди не ти трябват, че сега е тежко и безпътицата си е безпътица, умората - умора, а нуждите ти човешки, за нормално общуване, за храна, почивка и сигурност са незадоволени. Понеделник сутрин си на работа и трябва да работиш; вечерта се прибираш и трябва да шеташ. Тука пътят е един и коловозът е този! - Разбирам. Но нека не изключваме вероятността това, което ти наричаш път, да се окаже просто... стъпка по път, който не ни е отредено да познаваме... на този етап.