За хода на дискусията
Ето, нека има една тема, където да си коментираме хода на дискусията, която подхванахме в "Образование".
Пишете коментарите, въпросите и забележките си тук.
Искате ли да се чуем в Skype? Ако искате да споделите нещо важно. За мен ще е удоволствие, знаете.
Ако се срещате по скайпа пишете, но не обещавам, че ще мога да участвам този път. Скомпютъра ми никак не се разбираме напоследък. И все гледам да се присламчеа към нечий чужд. :) За това ако не участвам моля ви да ми пишете какво сте решили.
П. С. Решавахте ли нещо важно когато сте се срещали през октомври в София? Никой нищо не писа тогава.
Сега конкретно за хода на дискусията.Струва ми се, че започнахме с доста абстрактна тема.Не че е лошо, но май започнахме от най-тудното:)
Не знам за вас, но аз си я представям по следния начин:
Да нахвърляме нещо като примерен план, дори и да е доста общ и да подлежи на промяна. ВСе ще имаме някаква изея за посоката. И периодично да се връщаме към една или друга точка от плана, да добавяме нови.....Сега например ще се изкажат 5-6 човека по въпроса за главната цел на образованието. Но след време, когато преминем към други въпроси, ще се включат нови хора, може да се окежа, че нещо се налага да добавим, да уточним и т.н. Защото по никакъв начин не можем да формулираме една обще или множество по- конкретни цели от "раз".
Павка, преди да видя какво си намисли, бързам да кажа аз как си представям нещата. Целите да бъдат посдредени в нещо като пирамида. Най- отгоре е главната цел, тази , която сега обсъждаме вголямата общност.
След нея идват множеството под-цели, които спомена, че си предвидил да обмисляме по- късно.
След тях- примерно интересите на отделните училища по райони , по видове училища..... Или пък интересите/целите на заинтересованите страни - родители, учители, ученици, администрация....Тук вече обсъждаме къде те съвпадат, къде би трябвало да съвпадат, на в момента не се случва, къде се разминават по обективни причини и ака да се търси баланс......
В дъното на пирамидата си представям многобройните частни случаи, които обикновено разглеждаме всеки за себе си, и чак след обстоен анализ виждаме ,че проблемите идват от това, че главната цел, подцелите не са формулирани както трябва.
Пример: /професионалан деформация, какво да се прави :) /
Учителят позволява да премине в по- горен клас ученик, който няма необходимия минимум от знания. Това е едни частен случай /често срещан/ От това произтичат редица проблеми - с дисциплина ,отсъствия, конфликти на въпросния ученик с учители и съученици.... /също често срещано явление/
Като се замислим обаче не е трудно да се забележи, че причината за всички тези "частни случаи" е, че нито учители, нито ученици, администратори в образованието , нито дори родителите са заинтересовани от това, децата са овладели определен обем знания и да бъдат реално оценявани. /второто ниво на пирамидата/ И... дискусиите във форумите, дори и в общност "Образование" обикновено стигат до този стадий.
Нашатга цел е да преминем на по- сложен етап - какви са подцелите, има ли ги някъде формулирани, има ли разминаване на декларираните цели по документи и реалното състояние на нещата....
И чак тогава стигаме до това - каква е главната цел, която обществото ни поставя пред образованието? И до колко има шанс да я изпълним при сегашната ситуация? Какво пречи да бъде изпълнена?
Хайде, спирам, че пак написах трактат :)
Сега вие сте наред :) Само да добавя, че ако се движим по тази или по подобна схема, ще се налага често да се връщема ту напред, ту по- назад по веригата. Докато се получи ясна картина.
Р.Р. Аз вече не съм действащ учител, защото моят велик директор почти ме принуди да подам молба за напущане, но това е истинската реалност , а аз все още мисля, че има какво да направя за образованието, с труда си!
Теодора, не се твевожи. Този дирекор няма да спечели бог знае какво от мръсотиите си.
А тъй като знам с колко неприятни емоции е са свързани такива истории, съчевствам ти. Но каквато и друга работа да намериш, все ще си по- добре. И от икономическа гледна точка и от гледна точка на спокойствието.
Но по дяволите - така ли трябва да бъде2 За една -две години съм срещала поне 10-20 човека, които си държаха на работата, но въпреки това не са в уилище. Не се сещам за нито един некадърник, който да е напуснал, да не говорим да го отстранят.
Сега за дискусията: Май ще трябва да включим в някоя от цели, подцели, фундаментални цели .....- има ли нужда българското училище от кадърни учители? Не на приказки, каква е реалната ситуация.
За това което си писала: Според мен е малко рано аще да включваме подцели за начално, средно образование и т. н. Може би когато дискусията понапредне, тогава ще си струва да добавим подцели, които са специфични за всяка от степените. Но си има и цели, валидни за образованието изобщо. Вие кажете с кои да започнем.
За целите на родители, учители.... - категорично съм за. Мисля, че вече имахме подобна дискусия, струва ми се през лятото. Ако се наложи - можем да се върнем пак.
С две думи - няма да успеем да вървим по строг ед, защото в хода на работата ще възникват нови идеи и ще трябва да се придвижваме ту към по- глобалните, ту към по-специфичните цели.
Отговарям по ред и на порции, че времето ми е кът днес.
Ани,
Решения през октомври
Решения през октомври не сме взимали.
(Имах намерение да пиша тук нещо като протокол от срещата, но си остана само черновата на ръка. )
Беше просто разговор, в който аз споделих визията си за нас, целите ни (къде желаем да стигнем) и приблизително как да го направим. Елина, Албена, Мария и Ани Ананиева, и Лел (но с него в отделна сесия), питаха и споделяха тяхното. В директен разговор е много по-лесно: въпрос и отговор, скица, коментари, поправки. За пролетта замислям друга такава среща. Този път не бива да липсваш.
----
Теодора,
По дискусията за целите
Започнахме, да ,от най-абстрактната от всички теми. Но според мен не можехме да направим друго. Защо? - Защото от яснотата и единодушието по Главната цел на образованието зависи всичко останало. Това, че широк диалог по този въпрос още не е имало, е показателно. До този момент ние НЕ ЗНАЕХМЕ КЪДЕ ЖЕЛАЕМ ДА СТИГНЕМ! До днес! От днес вече знаем. И сме го записали ясно! И ..., бих казал, окончателно.
Темата е изключително сложна и затова е абсолютно наложително схематизирането й. Направих го на ръка през октомври в София.
Ето сега първия ми дистанционен опит да обясня логиката на схемата, която ще следваме при третирането на темите. Имайте предвид, че имам да изглаждам още неща и да добавям други в последната "Всеобхватна схематична рамка" (ще го сторя днеска-утре), но можеде да добиете вече представа.
Ако имате въпроси, питайте. :)
Благодаря ти, Албенке!
(Писах ви и по имейлите с покана да заповядате с коментар и питания тук.)
Щеше да е хубаво да видите как лицето ми се е разчекнало в голя-я-я-я-я-яма усмивка.
Радвам се много да получа такава оценка, Шели, Албенка и Христина (в личен имейл). Благодаря ви!
Очаквам въпроси, за да изгладим и най-малката грапавина по схемата, и да я обнародваме перфектна. Ще трябва да ми помагате да я защитаваме и обясняваме на другите, знаете.
Павка, първо, поздравления за схемите. Сега изглежда толкова лесно :))) А като си спомня колко време ти отне да ги представиш по този ясен и достъпен начин :)
Но пак ще поспоря малко. Смущава ме това, че главната цел на образованието е формулирана на практика от 5-6 човека. Вярно , че формулировката е точна и за сега ми изглежда максимално изчерпателна. Но все пак.... дали по- късно хората няма да възпримат това като нещо, което им е "спуснато", а не като тяхно решение?
Благодаря, Ани!
---
За опасенията ти за обвинения към нас
Главната цел на образованието формулирахме, да, 5-6 човека, но на базата на хиляди страници изчетени в търсене на точно тази формула. Това бяха документи български (преди 1944 г.!), финландски, хонконгски, руски, английски и канадски. Ще ги цитираме като източници. Имаме всички аргументи за защитата й и освен това дебатът по по-конкретните 15-16 цели предстои. Обществеността ще има възможност да се включи.
Виж, ние днес сме се нагърбили с голяма задача, значи и голяма отговорност. Поемаме инициативата НИЕ и затова НИЕ даваме посоката на движението й, след като водихме дискусия, в която съществени различия не изникнаха, и след като дадохме 100 обяснения. Така че аз не се съмнявам, че правим добре.
Казвал съм го и друг път, демокрацията е нещо хубаво, но с един много голям дефект - дава право и на последния пристигнал, често невежа, предубеден, че и злонамерен, да подлага на съмнения и разрушителна критика труда на пионерите. Това поведение, когато е подплатено и с пари, е в състояние да унищожи всичко в зародиша му. Понеже съм го вкарал в сметките, ви казвам: ние продължаваме напред по пътя, който сме трасирали и който сме изнамерили с много усилия. Продължаваме ведри и със самочувствие!
Имаме предимството да игаем с белите фигури и ще го използваме винаги, когато го сметнем за необходимо.
Който иска да се включи в проектирането на Новото и е добронамерен, би трябвало да е развил вече достатъчна чувствителност, благодарение на която да прихване и разбере посланията ни, пускани вече ежедневно в информационното пространство. Не я ли е развил, означава, че закъснява, а ние вина за това нямаме. Така че нямам никакво намерение да отговарям на неговите евентуални или бъдещи обвинения в ... "липса на демократичност". (В цялото това море от демагогия!? Точно аз? Обвинен в деспотизъм?
)
Продължаваме ведри напред!
Павка, последното, за което съм мислила е злонамерена критика. Нито аз съм мислила да го правя, нито съм се загрижила как за угодим на вечните критикари. Просто имах предвид да държим сметка как ще се възприеме това, което правим от нормалните хора. Все пак не можем да забравяме, че те са се нагледали на пренебрежително /меко казано/ отношение към тяхното мнение и желание.
Само през последните една две-седмици имаше : Хиляди врътки да НЕ се даде реална власт на народа чрез закона за еферендумите, пълно пренебрежение към предложените от гражданите закони,криене на информация за поредните спрени пари от ЕС, която пряко засяга всеки гражданин......да изреждам ли още? А хората са петимни не толкова за популистки мерки а да бъде взето предвид мнението им.
За това може би е хубаво да обясним как и въз основа на какво е била формулирана главната цел. И да се оптитаме да разширим повече дискусията за подцелите. И ако може да ни кажеш след подцелите какво си предвидил да обсъждаме?
И последно - нещо против и аз да педложа две схеми? В тях ще се опитам нагледно да обясня защо е важно да бъдат формулирани Главна цел, подцели, цели на отделните страни, заинтересовани от образованието..... Ще се опитам и да дам отговор на въпросите какво се случва ако главната цел не е формулирана или релно не се изпълнява. И дори защо е за предпочитане главната цел да бъде формулирана от по- малък брой хора, а после дискусията да се разширява.
Ани,
Най-малко съм имал теб предвид, като говорех за злонамерени критики. (... Представи си!
) Твоите коментари и съмнения са безценни!
Разбира се, всяко предложение за изясняване на нашите позиции или ситуацията изобщо са добре дошли. И нито мога да имам нещо против, нито да имам някакво ... специлно право да одобрявам или не инициативи. Давай насам разбора и схемите си (в друга нарочна тема май е по-добре). Аз съм ненаситен за такива неща, знаеш.
Бъди сигурна, че ще аргументираме добре избора си на Главната цел и ще разгърнем многократно дискусията по конкретните цели. Ето, вече съм поканил тук двама нови човека. Имам предвид и още 2. Вие канете също (Знаете ли как става?), но слушайте 6-тото си чувство, сърцето си, относно годността на поканения.
---
След дискусията за целите, или по-скоро заедно с нея, започваме да пълним с конкретно съдържание Философията, Правилата и методите, и Ресурсите. Всичко, за което се сещаме, вкарваме в съответната категория. Като конкретен пример ще покажем как "Закона за Учителската професия" влиза в Правила и методи. Като изредим и подредим всичко, започваме да чертаем връзкте между елементите, за да открием ключовите от тях, за да им въздействаме подобаващо първо на тях, после ... После ще видим
Ок, Павка. Явно по принцип сме на едно мнение - колкото труд хвърлим по същинската част - каква система искаме да получим, два пъти повече време и труд ще трябва да вложим в обяснения.
Схемите сега ги творя. Утре дано намеря къде да ми ги сканират и да ги пусна тук. Тъй като нямам много опит, ще имам нужда от твоята помощ, да ми кажеш дали съм на прав път. Става въпрос само за целите, но според мен ще свършат добра работа.
Как се канят нови хора? И като попитат какво се очаква да вършат, какво да им отговоря, като и на мен ми е мъгла какво следва?
-ясно за всеки - да няма причини за двусмислено тълкуване или неразбиране на смисъла му
- да съвпада с вижданията на вички или поне с по- голямата част от българските граждани. Иначе нямаме шанс да съберем последователи
Фундаменталната цел на училищното образование е, първо, да запазва и развива детския творчески порив така, че всяко дете да живее пълноценно и придобива с радост допълнителни знания и умения, и второ, да спомага за израстването на детето като самостоятелно-мислеща и социално отговорна личност, която се отнася към живота с ведрина, ентусиазъм и значителен обществен ангажимент.
Мен лично ме смущава думата "допълнителни". Тогава къде остават основните знания?
И изобщо, кой и как определя кои знания и умения са задължителни и кои - допълнителни? Това е нещо, което се променя с всяка промяна на учебните програми. А ние сега обсъждаме по-генерални неща, които би тябвало да са валидни поне 20-30 години, вероятно и повече.
Кажете и вие, но според мен изречението ще е по- ясно ако просто отпадне думта "допълнителни". След като децата пораснат няма да има значение дали знанията са били смятани за задължителни или допълнителни :) Или ги имат или ги нямат.
И още нещо. Бях обещала да предложа схеми, но се оказа, че да ги представя във вид поне малко за пред хора не е толкова лесно :) Ще гледам утре да намеря къде да ми ги сканиран и да ги изпратя тук или на Павел по имейла.
Отговарям с готовност и по ред, Ани и Елина.
За нещата в схемата
Радвам се, Елинка, че откриваш онова, което смущаваше и мен при съставянето й. А именно липсата на "Кой" и стрелките, т.е. влиянието на Централната администрация върху системата. Това наистина са слабите й места, които подлежат на уточнение.
За "допълнителни" в главната цел
Сложил съм изрично допълнителни, за да подчертая, че образованието трябва да създава, или по-добре "да опазва", неутолимата жажда за знания у децата. (НЕУТОЛИМАТА, ако е запазена ...
) Това е. Все повече и повече знания. Това е смисълът. Аз разграничение между основни и допълнителни знания не правя.
Другите, какво ще кажете?
Мисля,че думата/допълнителни/ не трябва да отпада.Със задължителните знания децата се запознават в семейството и след 7 години семейството решава къде детето да получи следващите допълнителни знания.
Да, всичко това са знания,но в различните етапи от развитието ни, ги дообогатяваме и допълваме.
Защо децата трябва да ходят изобщо на училище?- ще придобиват всички знания в семейството и средата около семейството.
Задължителните знания са свързани с възпитаването-в живеене с околните същества. След това индивида строи и допълва върху тази база и се развива в желаната от него посока.
Дали не трябва да кажем кои знания са задължителни?
Базата, която децата изграждат е най-важното, което трябва да се направи, за да преминат успешно и полезно през житейското пътешествие.
А сега, право в десятката - кои са задължителните, базисните знания? Е това, ако напипаме като обхват и дефиниция, царе ще сме. Аз мисля, че тук плътно стигаме до теорията за множеството интелигентности, с която ни запозна Ани, и по-точно до базисните интерпесонална/ интраперсонална интелигентности и до това децата да не постъпват за целодневно отглеждане в детско заведение, докато не са афеткивно отделени от майката, за да не са емоционално фрустрирани още в началото на живота си в "голямото" общество.
Някакви такива мисли ми се въртят. Което по същество означава не по-рано от около третата година с възможен индивидуален времеви старт за всяко дете. Направо утопия. До този момент детето трябва да е усвоило в семейството основни неща. И всичко оснтанало след това да е надграждане над тях, като особено до 7-та година това трябва да върви в тотален синхрон с различните семейни стратегии. Кои са те? Е цял живот това правя и пак не мога да дам светкавичен отговор. Пълна утопия. Ще си скъсам дипломата.
Елина, Благодаря за коментара!
Струва ми се, че най-важното, задължително запознаване на децата е- Как общуват хората? Начини? и кога започваме да избираме?
Мисля си- ето сега стигнахме до "Училище за родители"- Как и кой ни учи да бъдем добри родители? .........Никой или Природата, или пак семейството, с може би заобикалящата ни среда, хаотично и както се получи, който иска или по принуда.................
Човекът се учи непрекъснато и заедно със себеподобните си.
Как се разприказвахте само?
Я да ви върна малко към темата, ако ми позволите.
Шели написа:
Павка, нещо ме гложди по главната цел.
Дай я тук и да я разбием по схемата, а?
Има нещо, което изпускаме или терминът е неточен, но ми убягва непрекъснато. Дай още веднъж да наравим разбор на закрито.
Шели,
Не можем да разбиваме Главната цел по схемата. Тя е единствено отговор на въпросите: Защо? Каква е философията на образованието в България? Защо пращаме децата си на училище? Какви са очакванията и претенциите ни към образованието?
В Главната цел, както и в другите 16 (за които ти си вече наясно, мисля) не е и не може да бъде указано Как? Как ще го уточняваме по-нататък, когато говорим за „Правила и методи”, но то е изключително в територията на педагогиката, а методите там са един милион! Смея да прогнозирам, че ние ще вървим към една подредба, в която учителите са свободни и компетентни да използват методите, които им се струват най-адекватни, а родителите са свободни и подготвени така, че, първо, да избират най-доброто училище за децата си и, второ, да бъдат част от училищния живот, с което да допринасят за непрекъснатото му подобряване.
Основна цел
Основната цел на Образованието е, да отваря и поддържа с помощта намногообразнитворчески форми, съобразени със зрялостта, научния напредък и най-вечеготовността на детето, оновавъзприятие за по-съвършени впечатления,градящи съзнанието за интегралността на идеята за Единството , Мира и Красотата на Всичко.Като за това първо, учебното заведение, се задължава да осигурява здравословна, безопасна, хармонична среда за пребиваване, обучение, изява и усъвършенстване на всяко дете; второ, да запазва, разкрива, развива и стимулира детския творчески порив и способности така, че всяко дете да живее пълноценно и в радост да придобива комплексни знания и умения във възпитание в дух на приятелство и мир между народите за всички деца на света и трето, да формира уникалния творец и отговорен човек, който се отнася към живота с ведрина, вдъхновение и ентусиазъм, способен да се приобщи към националните и световни ценности.
Тази цел съдържа най-важните съставки на успешното творчество и интеграция на личността на детето в едно свободно и високо развито общество.
Отправната й точка са нуждите и правата на личността на детето. А индивидите живеят в общност - и те, както и общностите, допринасят за и се възползват от културното, икономическото и от социалното развитие на обществото.
Тази цел разпознава в готовността и способността на децата да възприемат Единството, Творчеството, Красотата, трите жизнени опори, в чието пълноценно усъвършенстване, трябва да са впрегнати всичките еволюционни процеси (изкусни, поведенчески, знаниеви) в живота на човешкото общество.
***
В тази цел можем да разпознаем детето и като индивид, и като част от обществената цялост.
Налага се да се повторя.
Главната цел трябва да е в 1-2 изречения и трябва да е максимално проста и разбираема ЗА ВСИЧКИ - малки и големи, професионалисти или не. И не трябва да казва какво чие задължение е, защото се превръща в трактат, непонятен за половината от нашенците.
Копирам от Мария, която беше питала в големия форум следното:
Ако директор на училище срещне по улицата теб и детето ти, хванати за ръка, и ти каже "Слушай, дай го при нас и бъди сигурен, че ние ще ... [и точно тук влиза Главаната цел, както сме я формулирали!]", ти как ще реагираш? Моля ви да направите това упражнение, за да разберете, че разточитената форма не благоприятства яснотата и обединението на цяла една нация.
Аз съм съгласен с красивата формула на Лел, но не мисля, че е лесно да се прицелим в нея без кански усилия.
----
Доротея,
Погледни работния вариант на "Прокламацията на целите" в този документ и ще видиш еволюцията на Главната цел, т.е. накъде клоним, (с кратката и защита, откъдето са и думите "Отправната й точка са нуждите и правата на личността на детето. А индивидите живеят в общност - и те, както и общностите, допринасят за и се възползват от културното, икономическото и от социалното развитие на обществото.") и разчленяването й на 15-16 подцели. Важни са и поясненията под всяка от тях.
Хареса ми формулировката на Лел,обаче, ако Павел срещне родител с дете и каже неговата, "по-простата" цел- ще отидат в неговото училище.
За общество от професионалисти са нужни пре-водачи, за всяка една специализирана област.
Иначе аз лично съм "ЗА" главната цел да бъде максимално кратка и ясна. а бъде разбрана и запомнена от всеки.
Павка, не успях да се уточня по въпроса за думата "допълнителни". Надявам се най- после да се разберем с моя компютър :) Имах предвид, че аз те познавам и не е трудно да се досетя каво си имал предвид. Със сигурност си имал намерение да кажеш, че децата трябва да придобиват неуморно, непрекъснато знания, без да се притесняват дали някой ги задължава да правят това, или не. По смисъл ОК, просто се чудех дали така, като е формулирано изречението ще бъде еднозначно тълкувано от всеки. Все пак няма да ходим човек по човек да им обясняваме каква точно ни е била идеята.
Но май ще е най- добре да изчакаме и да видим реакциите, когато започнем да цитираме целта по- често. Може би аз ставам свръхкритична :)
Благодаря ви, Албена и Ани, за подкрепата.
Нека уточним, мненията на Лел и Теодора са много важни, защото те отразяват настроения и нагласи, които със сигурност ще срещаме при популяризирането и "Прокламацията" на целите. Те са добре дошли, защото подлагат позицията ни на проверка от всички страни (англичаните казват crash test, тест за издражливост на удър).
---
Ани, ... "каква точно ни е идеята" ще обясняваме много. Като начало ще я напишем черно на бяло така, че всеки заинтересован да може да отиде и да я прочете - в интернет и в една книжка, казвахме в София през октомври. А на реакциите й ще трябва да намерим най-подходящия отговор: една препратка, една покана за диалог ("Защо бе, джанъм, така мислиш?") или нещо такова. Ще го намерим тук, ... мисля.
Сега конкретно за формулировката. Имам чувството, че се влияеш от позицията си на учител в детската градина :) За вас наистина цел номер едно е детето да е живо и здраво. Но в по- горните класове все пак учениците идват главно за да учат. И едва след това идват уточненията, че това не бива да става за сметка на психическото и физическото им здраве. А колкото думичката "изява" аз лично я тълкувам като изява на наученото. Което може да стане след като вече си усвоил някакви знания. Преди това може би трябва да говорим за "опознаване на индивидуалността на детето" или някакъв подобен израз.
Мисля си,че не е важно дали гледаме от различни камбанарий,а дали всички виждаме едно и също място от там където се намираме.
Съгласна съм с Шели- образован-и-ето започва от момента, в който ръцете на родителя предават детето в ръцете на педагога. Всичко започва с първата стъпка и така до върха на пирамидата.
Приятели,
Виждате какъв пожар се разгаря в голямата общност с публикуването на презентацията на Схемата. Очевидно е дошъл момента да я популяризираме по всякакъв начин, та затова и молбата ми, да поддържате дебата по темата с включвания и коментари, и с поканата към други да четат какво става тук.
Посъветвайте ме какво от дискутираното да кача на официалния сайт. Може би "Въпроси и отговори"?
---
От 11-ти до 22-ри април съм в България.
Мисля, че е хубаво да се видим за 3-4 часа (че и повече, ако е възможно) в София. Имаме да уточняваме идеи и бъдещи стъпки към Новото. Мисля да отворя широка кампания за популяризирането му. Желая също да си поговорим, ако искате единствено заради удоволствието от вашата компания. Да имате идея къде можем да се съберем? Аз имам контакти само с едно читалище, което е доста пълно, та не зная ...
Снощи разгледах дискусията в голямата общност. Радвам се, че този път е привлякла по- сериозно внимание. Все пак мисля, че не сме готови още да представяме схемата и идеите си пред широката публика.
Всъщност общата идея ми сеструва че е готова. Но остава да обмислим как да обясняваме защо сме правили всичко до тук - схеми, цели и т.н. До сега е имало не една дискусия какво да се подобри в образованието. Но според мен е много важно да имаме готовност да обясним с какво ние сме по- различни.
За това според мен е желателно да поизчакаме с представянето на схемата пред институции, депутати и др. както са предлагали в голямата общност. Така както е сега схемата и целта изглеждат като накакво интелектуално упражнение. Още не се вижда практическата им полза.
За сбирката в София едва ли ще мога да присъствам. За това ви моля да пишете какво сте решавели. Или да се чуме пак поскайпа.
Павка, колко хора смяташ да се събират, че мислиш за наемане на цяло читалище?
Читалището всъщност е една заличка за 15-ина човека, не повече, Ани. Който няма да го има, ще бъде надлежно информиран за хода на дискусията и за решенията, а не като предишния път (грешката бе моя).
Съгласен съм донякъде с виждането ти, че конкретни предложения за оправянето на образованието засега не сме изказвали ... в подреден и изчистен вид (не че не са се появявали в този форум), но схемата е за всички, управляващи включително. Нека почват да мислят подредено.
ОК, Павка. Но все пак ми се иска ощемалко да си поподредим мислите преди да започнем да го представяме.
Защото сега още ние се лутаме и се чудим кое накъде. А какво остава за хора, които сега ще се запознават с идеите ни.
Прехвърлям тук написаното в темата по "Принципите за работата ни по целите".
Мога ли да попитам защо изведнъж всички се умълчахме? :)
В момента правим ли нещо по проекта който ни събра тук?
И последен въпрос- след като новит закон , свързан с образованието е вече внародното събрание и най- вероятно ще бъде приет - това променя ли нашите планове?
Не е много ясно до колко ще успее следащото правителство до го приложи на практика, но фактите са си факти- приема се нов закон, който ще засегне на практика всички, които имат допирни точки с училището, но няма обществена дискусия, медиите само отчитат дейност уж че информират. Ако недай си боже твоа не особено кадърно творение влезе в сила , страхувам се, че бъркотията в ъбразованието ще стане дри по- голяма то колкото е вмомента. Но никой или почти никой не се противопоставя на закона.
Въпросът ми е - ние какво правим в тази ситуация?
Защо всички се умълчахме не зная. Мога да ти кажа за себе си.
Чета книги, които ми помагат да напълня със съдържание Схемата на образованието.
По-специално търся алтернативни начини за намиране на пари за образованието ... на локално ниво. Изглежда една локална валута (коeто най-вероятно нищо не ви говори) е феноменален инструмент за финансиране на всички локални услуги и особено много на образованието. От нищо - нещо, един вид. Като съм готов с цялостната картина на идеята си, ще ви я предложа за обсъждане. Хипотезата ми е, че в регион, където хората са истински убедени, че образованието е нещо важно, ще има и достатъчно пари за него. Дори сумите да са големи (като онези за едно училище Щайнер, Монтесори, Френе или Щетинин) и независимо от това какво твори централната власт (МОН, МФ).
В тази връзка дали ще има, или не нов закон за образованието за мен е без значение. (Без)действията на управлящите не влияят по никакъв начин на нашия път и нашата работа. Повтарям се: каквото управляващите можаха, вече са го направили. А и следващите управляващи (които и да са те!) без нашата постановка, т.е. без прецизна обща визия, програма и план за действие в следствие на най-широк диалог по темата, не ще могат да сторят нещо повече.
Ние сме единствените, които имат визия, мисия и непосредствени цели, и що годе подредени идеи! Огледайте се и ще разберете.
На срещата ни в София на Цветница ще решим дали да каним партиите поне да използват нашата схематична платформа в подреждането на програмите си. Които и да са въпросните партии, ще открият скоро какви празноти има в техните идеи и или ще се постараят да ги запълнят, или ... нищо. Ще решаваме в София и ще питаме и теб за мнение (по телефона може би). Надявам се също да разширим нашия екип, да му влеем нова свежа кръв.