Среднощни размисли на едно джудже :)

 Да си джудже е много сладка работа! Даже ти е позволена и някоя друга пакост! Аз тази година няма да играя нищо, но като писахме, писахме писма на Дядо Коледа, взех че попитах моите деца дали и аз да не взема да напиша едно писмо. Казах го на шега, обаче децата се развикаха: "Да, да, напиши!" и взеха да ми дават съвети какво да си поискам. Та в крайна сметка, ето го моето писмо до Дядо Коледа:
  "Мили Дядо Коледа,
Аз зная, че ти изпращаш подаръци на децата, пък аз вече не съм дете, но повеже всеки ден съм сред децата /и понеже много съм слушала/, ако е въможно, моля те, донеси ми:
1. Рокля /така казаха децата, явно им е омръзнало да ме гледат в костюм/;
2. Гримове /пак по предложение на децата/ - пък ако ми ги донесеш, аз тържествено обещавам да започна да се гримирам;
3. Нови вълшебни чехлихчки /Нося едни такива лъскави и децата знаят, че тяхното вълшебство е причината да им разказвам разни истории - ходят чехличките на разни приказни места и аз после разказвам на децата/;
 И, понеже, дотук идеите са на децата, моля те, донеси ми една вълшебна пръчка - като не слушат да ги превръщам в жаби.."
На това място от писмото един от моите палавници ме прекъсна:
-Не може!
-Какво не може?!-възмутих се аз, Значи, вълшебни чехли - може, за да не останете без приказки; гримове може, макар че аз не се гримирам; че даже и рокля ще трябва да нося, А ВЪЛШЕБНА ПРЪЧКА НЕ МОЖЕЛО...!!!
- Ами, не може. На теб не ти е позволено да ни превръщаш в жаби - невъзмутимо спокойно ми рече палавникът.
 Разбрахте ли сега какво е да си детска учителка - и на Дядо Коледа не можеш да си поръчаш каквото си искаш!

Вие сте невероятни чаровнички :)))

Като колежка мъничко ви завиждам заради възможността да сте близо до децата. В училище, за съжаление, графиците, разписанията, програмите и т. н. ни ограничават времето и свободата за такова прекрасно топло общуване с малките човечета.

:) всичко беше много приказно, несравнимо е чувството да играеш и да виждаш в детските очи запалената искица на вълшебното - познат глас, същите очи, но пък дали е тя, моята госложа?...с тая брада и такъв голям корем, а и тя няма такива големи обувки :)
Нищо не може да ми замени детската невинност и пламъчетата в очите им, ако можеше всеки от нас да запази частица от детето в себе си, щяхме да сме много по-добри...

Върховна снимка!!!!!!

А-а-а, та това е супер арт! Разкошни сте :)))

Браво, колеги! Страхотно изглеждате, а вероятно още по-страхотен е бил празникът за децата от вашата детска градина. Завиждам им!

 Ей, Галя, ама тези джуджета наистина са от палавите! Снимката е просто...приказна!

:) Благодаря ви за топлите думи, приятели! Имам нужда от тях сега, за да изкарам още два празнични дни, в които за децата утре ще има театър с истински артисти :), а в петък ще пристигне и най-очаквания гост - Дядо Коледа! Малко помрачава радостта ми това, че около мен обикаля един вирус, който аха-аха да се хване за мен..., но се опитвам с много положителни мисли да го отклоня някак :)

Галка, а мен този вирус ме тръшна в понеделник и буквално ме стисна за гърлото - скоро така не ме бяха боляли сливици. Аз обаче също като теб се заинатих, не му се дадох и издържах чак до днес.

Сега вече, след като сме във ваканция, мога да се отдам спокойно на боледуване.

Как мина театърът? Разправяй :)

:) Направо не е истина колко сме еднакви - и аз така мислех да се наболедувам на спокойствие :) Но го отлагам за утре, тъй като вчера  имах День рождения :) и Коледно парти, днес на обяд ще празнувам със семейството и родителите си, така че...от утре лягам блажено :)
Театърът мина добре, а вчера сутринта в детската градина пристигна най-желания гост, Дядо Коледа! :) Когато казах на децата, че ще дойде всеки момент, те се струпаха на прозорците и започнаха да си говорят - кой го вижда, ей там май нещо се движи...колко ли елена има шейната, дали ще успее да раздаде всички подаръци и да продължи натам...В салона беше невероятна атмосфера! Всичко замря за миг и десетки живи очички попиваха всяко движение на добрия старец :) Пяха му песнички, гушкаха се в него...после под елхата в групата намериха така желаните подаръци :)...Заради този един единствен ден си струва да се чака цяла една година - надеждата и любовта никога няма да престанат да съществуват, ако ги запазим такива, каквито ги усещат децата...

:) Много хубаво пишеш :) Красиво изразяваш онова, което чувстваш :)

:) затова са детските учителки - близо до светоусещането на децата, дори понякога прекалено близо :))

...та отишло джуджето на ледената пързалка с малката си джуджанка да си припомни младините :) и ...паднало :( ама колко е отрезвяващо да се усетиш жив по този начин...Сега се сетило и за приказката, че колкото са ти джуджешките години, толкова дни ще те боли...:) минаха едва четири, вече става и се движи по малко, но казва на всички в къщи, че не напразно пожеланията за здраве са винаги най-отпред! :)
Весели празници, приятели!