Да сложим коня пред каруцата

 Ако от учениците на изхода на образованието се очаква да:
"   -Демонстрират ефективни и уместни комуникационни способности.

• Демонстрират знание и разбиране в редица ключови области, включително литература, математика, природни и обществени науки, история, езици и изкуство.

• Демонстрират редица технологични умения.

• Ползват критично и творческо мислене, учат се да се обосновават, за да решават проблеми и вземат решения.

• Поемат лична отговорност и имат поведение на съвестни и отговорни граждани.

• Разбират глобални проблеми, условия и взаимовръзки.

• Осъзнават силните си страни и талант, за да се възползват от различните възможности за реализация

• Водят здравословен начин на живот.

• Продължават да трупат знания.

• Адаптират се безпроблемно към промяна, способни са да се справят в затруднение, да мислят независимо, уважават чуждата гледна точка.

• Работят ефективно както самостоятелно, така и като част от екип.", 

  то нека помислим как можем да заложим основите на всичко това в детската градина, защото иначе просто няма как да го видим на изхода.
  Какво ще кажете?

Това да се научим да живеем щастливо, удобно и конструктивно с други хора...е цитат откъде, Шели? А останалите извадки откъде са? Не мисля, че може някой да се учи да живее нещастно или аз не разбирам посланието? Да живеем удобно, ако това е превод от руски, трябва да отчитаме, че буквалният превод понякога може абсолютно да развали смисъла на превежданото. Искам да кажа, че вероятно авторът има предвид удобството и за двете страни, но най-вече за другите, не за нас, т.е. да се научим да бъдем хора, толерантни хора, внимателни и достатъчно деликатни. Виж за конструктивността във взаимоотношенията съм съгласна, тя е задължителен елемент на доброто възпитание, към което е адресирана предучилищната педагогика. Темата на постинга е много интересна и ми се иска да видя повече мнения на колеги. Лично за себе си мога да кажа, че винаги намирам по нещо, над което да се замисля.

Първата извадка е от една статия в интернет за ученето чрез опит и преживяване - открих я сред поредица от неща за интерактивното обучение. Срам ме е , но съм забравила точно къде е, а тогава имах малко влреме и не сложих линк. Публикувах я тук, защото съм съгласна с нея и мисля, че детската градина е първото място за апробиране на социални взаимоотношения извън семейната микросреда и мястото, в което педагогът може да управлява средата и оттам формирането на нагласи и навици. Мисля си и, че в първите седем години е по-важно да се научим да общуваме с околните неагресивно, конструктивно и емоционално-положително, отколкото за знаем буквите на 3 години или да броим до 100 на четири.