Предучилищна педагогика 08.08.2010 shellysun 870 прочитания

Детската градина - начин на употреба?

   Да се върнем на изначалния философски въпрос - за кокошката и яйцето. Много ми се иска да получа малко просветление - каква е мисията на детската градина в нашето общество. Работа за хора, които по инерция не искат да си намерят друга работа, място за освобождаване на родителите от грижи за децата за едно сносно часово време от порядъка на 10-тина часа, институция, поела в ръцете си грижата за децата в най-сензитивната им възраст, място, в което децата се подготвят за училище или какво. Въпросът е актуален както за новоизлюпените педагози, на които им предстои тепърва да се сблъскат с реалитито на детската градина, така и за действащи учители, които всеки божи ден трябва да осмислят престоя на работното си място. Таа, любопитно ми е какво ще кажете.
Реклама

Коментари

Donkova
Donkova преди 15 години и 8 месеца
Детската градина е всичко, което си изброила. Проблемът е, че тези различни видове възрастни, които са "заинтересувани страни" и виждат по тези съвършено различни начини детската градина не си говорят и/или си говорят трудно помежду си и няма как да си доближат фундаментално различните виждания по въпроса какво е детската градина. Най-лошото от всичко е, че всеки от тях смята, че другият трябва да отговори на неговите очаквания. Това е по-трудно преодолимо даже от закърнелите способности за говорене, изслушване и разбиране помежду им по въпроса "какъв е най-добрият интерес на децата?".
shellysun
shellysun преди 15 години и 8 месеца
И да, и не, Мария. Защото възрастните сме отявлени отлюспени егоисти. А децата са чистосърдечни егоцентрици. Ако поне малко бяхме съсредоточени вътре в себе си, както са те, щяхме да знаем правилния отговор.
galina_fr
galina_fr преди 15 години и 8 месеца
За мен детската градина е това, което носи в името си - градина за децата. Или поне би трябвало да бъде такава. Ние възрастните можем да искаме и много други неща, но не бива да забравяме нито за миг, че това е място, където децата трябва да се чувстват сигурни, обичани, така, както е /или поне би трябвало да бъде/ в техните семейства. Това ме връща назад във времето, когато говорейки за семейството, за разни неща, които вършим с мама и татко, винаги в мен зазвънява една камбанка - внимавай как ще го кажеш, някой няма мама или татко...Случвало се е да не успея да заобиколя проблема по най-добрия начин или детето е развило вече доста силна интуиция в това отношение и - виждам тъгата, виждам дори притеснението при по-голямото дете, че то не е като другите...Тогава започвам отначало, заобикалям и се връщам с ясното съзнание, че трябва да помогна на тези чувства да се трансформират в нещо по-добро, по-позитивно, по-различно именно в полза на детето. Имам ли време, стига ли ми то за всичко това? Това са въпроси към нас възрастните, към можещите...и е друга тема.
Donkova
Donkova преди 15 години и 8 месеца
Възхитителен подход, Галина!  Интересно ми е да знам, дали откъм ДГ се вижда същото, което показва статистиката - броят на децата растящи с един родител наближава.... всяко второ. Нещо ме усъмни в тази статистика. Мисля, че са взели предвид самотните "по документи" родители, а не дали у дома децата имат контакт с двамата най-важни взрастни през първите 7 години. Просто са забравили да го пояснят, може би.
galina_fr
galina_fr преди 15 години и 8 месеца
Мария, не бих казала всяко второ дете, но средно от група с 30 деца 4-5 от тях са с по един родител. Повечето от тези родители, разбира се, не живеят сами. Но...дано този, другия човек се опитва да бъде приятел на чуждото дете и дали успява. Малко комичен е фактът, че преди време, когато таксата за детска градина се определяше според доходите и семейното положение, броят на тези семейства беше понадвишен.
gerigeriwa
gerigeriwa преди 15 години и 8 месеца

Дано нещата се оправят !

Да повярваме в доброто и красивото, защото "Красотата ще спаси света!"

AnnaPenkova
AnnaPenkova преди 15 години и 8 месеца

Да, но само да повярваме не е достатъчно. След вярата идва това да го покажеш на всички - ето къде е трудността. А ролята на детската градина... Е-е-е-х! Та как не го съзнават и другите родирели (зашото аз като съм сред вас като майка), че ДЕТСКАТА ГРАДИНА е заместник на родителя, докато той се опитва да се бори за хляба, за млякото, за това да се реализира, да показва доброто и красивото, или обратното. Реално погледнато Вие, учителите в градината, за нашите деца сте... нас. Погалвате ги, когато имат нужда, карате им се, ако са прекалено вироглави, учите ги на каквото им е нужно към момента и в бъдеще, ... Същото, каквото правим и ние у дома. И изобщо не е идеалистично това мое изказване, защото децата са с вас по-дълго, отколкото с нас. А и кой родител има вашия опит и е толкова "многодетен" като един детски учител?!

 

shellysun
shellysun преди 15 години и 8 месеца
Благодаря ти, Анна, за хубавите думи. Наистина детските учители са "многодетни" и, вярвай ми, много стоплящо е да чуеш от родител подобни слова. Истината е, че нещата сами трябва да си ги оправим, защото иначе ще сме просто кротки свидетели на тоталното им рухване.
shellysun
shellysun преди 15 години и 8 месеца
ООО, пайдагогос, защо така замлъкнахте? Или не знаете за какво се употребява една проста детска градина?
вижте тези слова, хубавичко ги огледайте -
 "детска"-нещо, предназначено за деца, място, което харесва на деца, място, употребявано от деца, място със специални правила, подходящи за деца, детска-неподходящо за възрастни и тяхното разбиране за света...
"градина" - град-градя,съграждам; естествено растящи форми на живот, подредени в някакъв красив порядък, място, в което деликатно се грижат за цветя, без "райд"...

shellysun
shellysun преди 15 години и 8 месеца
даа..красотата ще спаси света, а ние красиви ли сме по начина, по който си подреждаме цветята в градинката? Ей, хора, събудете се.