Споделено
Като оставя на страна родствената си връзка с жената, която ще видите на снимката (моята майка, която е наша колежка)отдала 40 години от своя живот на българското образование и тази година и предстои пенсиониране, ще обърна внимание на нейната всеотдайност. За някои от вас ще прозвучи като приказка, но това е истинска история, чуйте я:
"Малкато Донка постъпи в първи клас на 15 септември 2010 година. Тя никога не е посещавала детска градина и не се беше отделяла от своите родители. Особено бе привързана към баба си, на чието име беше кръстена. Още от втория учебен ден, Донка плачеше и искаше да се прибере у дома при баба си. Любезната и учителка с дългогодишен стаж, милваше детето и му даваше кураж. Въпреки това, детето плачеше и след първия час, госпожата се принуждаваше да се обади на родителите, за да го приберат у дома. Г-жа Радева постоянно мислеше за малката Донка и реши да отиде в дома и с предложение към бабата да придружава детето дори и в учебните часове! Баба Донка, бе въодушевена от предложението на учителката. Тя самата не умее да чете и пише. Госпожата даде учебници и тетрадки и на бабата и до днешна дата, г-жа Радева ограмотява и баба и внуче!"
П. П. Това е истинска история, която публикувам със съгласието на участващите в нея.
Снимка на ограмотителен процес на малки и големи:ALIM2710.JPG
Български, достоен начален учител! ПОКЛОН!
И моята майка се пенсионира след 40 годишен трудов стаж, а когато ми се обади на 1-ви ноември да ме поздрави, се обърнах към нея с "будителко", защото точно на нея най-вече дължа любовта си към занаята и основата, която ми е дала още преди да започна да практикувам учителската професия.
Верче, гордей се, че си дъщеря на такава достойна и всеотдайна учителка каквато е майчицата ти! Да е жива и здрава и да и се върнат, всичката любов която е раздала, търпението и старанието! Моите родители също са учители в пенсия и се гордея много с тях! Милинките много страдаха, когато излязоха от училище! Каква е признателността на обществото към своите учители е вече друга, тъжна тема! Дано нещата се променят!
Аз също съм дете на учителка и внучка на учителка -знам колко труд и най-вече любов са отдадени на децата през годините.
Да сте живи и здрави и двете!
И аз съм трогната, Вяра! Може би защото не съм много далече от деня, който предстои на майка ти.
Гордей се с нея и я обичай! Нейната награда си ти!
Поздрави я!
Аз съм от по-младото поколение учители с десетина години трудов стаж, но тази история ме трогна истински. Майка ти явно е родена учителка с добра душа и сърце, отдадена изцяло на децата. За съжаление има хора на нейната възраст, които робуват на поговорката " Не е важно аз да съм добре, важно е Вуте да е зле" и проявяват завист към ентусиазма на по-младите. А мога да Ви уверя, че сред нас има такива, които носят в себе си този учителски дух и огромно желание за работа. Но понякога това не стига.
Вяра, надявам се да има все повече благородни хора, като майка ти. Поздравления!
Спирам с коментарите си, защото има и други стойностни неща в блога, които заслужава да се видят! Благодаря ви, колеги!Верче, поздрави майка си от мен- почти нейна връстница съм.
Мила greti , аз съм от възрастното поколение учители. Не завиждам на младите си колеги. Дори те ме питат откъде имам сили и на какво се дължи този мой ентусиазъм почти в края на педагогическата ми кариера. За сведение, това е 35- та ми година в училище.Стремя се да бъда в тон с новостите. Не всичко с компютрите владея като вас тук в блога, но работя, като съчетавам добре изпитаните стари методи с новите. И макар че има много трудности, в края винаги съм доволна от резултатите.
Следвайте примера на Веркината майка, млади колеги!
Верче, току що чичко Фейсчо ми каза, че приличаш по всички черти на математика във вашето училище. Да - това е твоя баща! Поздрави за цялото учителско семейство!
С основание родителите ти могат да се гордеят с теб!
Скъпи колеги, може би бях криво разбрана.
Прекланям се пред всеотдайността и професионализма на по-старите колеги, особено тук в общността! Изобщо нямах впредвид някой от Вас. Просто исках да споделя, каква е обстановката в нашето училище. И в нашата професия има изключения и точно тях визирах, а като прибавим и трудното време в което живеем...
Със сигурност ще следвам пътя на майката на Вяра, както и на други достойни колеги!
"Във всяко стадо си има мърша!" /извинете ме за думата/
"Свят, като цвят."
И това, което ми хрумна, като поговорка е: "Човек се ражда с някакво призвание, независимо от възрастта!"