Сбогом, двойки и шестици
Без двойки и шестици от първи до трети клас. Това е най-новата идея на сегашния министър. Такова било желанието на инициантивни родители. Темата се обсъжда във форума на Teacher.BG - http://teacher.bg/cs/forums/t/7830.aspx и се отразява от журналистите на bTV
Само накратко ще споделя моето мнение. Сегашната ситуация с онази наредба, която ни задължава да поставяме n броя оценки, е неуместна и погрешна, но минаването в другата крайност също ще доведе до лоши резултати.
Добре, няма да поставяме оценки, но ще трябва по някакъв начин да измерваме знанията и уменията на учениците, за да имамe ясна представа какво всъщност вършим в класната стая. Иначе ще се стигне до едно Голямо Безсмислие, в което ще липсва информация за напредъка на учениците и съответно у тях - какъвто и да било стимул и воля за учебен труд.
Това са мислите ми на прима виста. Друг път дано имам време за повече обосновки.
Хайде със здраве. Извинявайте, че ви се намесих в диспута.
Относно слабите ученици. Те са такива и със и без оценки. За съжаление все още нямаме училища или паралелки за надарени деца, а всички са под един знаменател.Тези, които не могат или по скоро не искат да учат дърпат другите надолу. Мисля, че е крайно време да се извърши и такава реформа, а не всички да са еднакво умни и еднакво знаещи - това просто не е така и няма да бъде.
Учителите трябва да са максимално улеснени и освободени от административни задължения за да обръщат внимание на образованието на децата и на новостите, а те са много. Децата са будни и имат много информация.
А Стефанов колко е прав за учебниците. Никак не съм убедена, че в новите учебници няма да има същите неща и че материала ще бъде представен по по-достъпен начин. Пак ще има луди майки, изкарващи още едно основно образование покрай децата си, докато обяснят кой цар, какво е направил и защо е водил само назованата битка в само назованата година. За какво надграждане става въпрос, когато учиш наизуст неща които не са ти ясни защото ще започнат да ти ги обясняват догодина, а някога по-нататък в годините ще стигнеш до края на битката.
Писах много и ви благодаря за търпението, но съм на ръба от цялото това безобразие, дори и като майка, а не като учител. Предполагам че при вас положението е още по-....
Напълно подкрепям това мнение. Смятам, че позитивния подход в педагогическата практика на етап начално образование е:
Учителите трябва непрестанно да убеждават учениците, че знанието, а не оценките е целта на училищната работа.
Да се избягва използването на силно конкурентна система за оценяване и стимулиране.
Задачите да са оптимално трудни, че да са предизвикателство, да имат смисъл и да са свързани с реалния живот.
Този подход формира в учениците цели за овладяване, а не за представяне. Така учениците ще възприемат учението като натрупване на компетентност и умения и при провал или трудности ще повишават своята мотивация за успех.
Не мисля, че авторитета на учителя зависи от това дали той пише или не оценки.
По въпроса, какво точно трябва да направят учителите, за да формират у учениците виждане, че знанието е цел, предполагам, че се учи в педагогическия университет, но ще се опитам да Ви дам някои насоки.
В тази възраст детето активно взаимодейства със своята среда, то е двигател на своето развитие, мотивирано е да се развива, да е компетентно, да се самоопредели. Този естествен процес, този двигател, може да спре от негативния подход-прекалена критика, унижение пред класа за слаба оценка, негативни коментари ит.н на даден педагог, който не знае как да мотивира децата за знания и успехи в учебния процес.Т.е за да съм мотивиран да направя нещо, трябва да съм преценил, че ще успея да го направя и това, което ще постигна да е ценно за мен. А това, уважаеми Стефанов, се постига най-ефективно с позитивни подкрепления, но не е добре и да се прекалява, разбира се, трябва да има баланс. Страхът и стреса карат децата да търсят психологическо бягство от ситуацията.
Изисква се изключително постоянство, но за да се посветите на професията учител, предполагам сте се запознали от самото начало, колко трудна и отговорна е ТЯ.
Поздрави!Ученето е труд за деца. Затова не може без оценки. Как да се ориентира малкият човек, че усилията му дават някакви резултати и докъде е стигнал напред към целта, която началният учител му е обяснил подходящо за върастта му (аз напримар не мога добре да обясня на 7 годишен какви важни нови неща ще може ако научи... това си е нещо между наука и изкуство, затова с основание е отделна специалност).
Може би трябва да се помисли за цял комплект критерии и сигурно ще ви е по-удобно в по-широка скала до 20 или до 100. Но скалата е по-малък проблем. Според мен не се отделя достатъчно внимание на обясняването на критериите за оценка. А това е много важно - детето да разбира оценката си. И ако в начален етап проблемът е до голяма степен компенсиран от авторитета на класния, с когото децата имат близък и постоянен контакт, след 5 клас започва катастрофата. Хем се сбълскват форнатлно с 6-7 различни учителя при които критериите за оценка са различни, хем вече никой не прекарва достатъчно време с тях, за да обясни, разясни или обсъди. Изобщо се чудя дали не трябва да се промени цялата идея за проф. квалификация на учителите и КАК се учат деца, да се учи първо и повече, отколкото НАУКАТА която ще им се преподава? Сега е обратното при всички освен при детските и началните учители. И това може да е едно от обясненията защо децата са по-мотивирани за работа в тези етапи на обучението. Не казвам единственото. Но според мен някак не е маловажно, защото учителите не/трудно работят в екипи, класните изнемогват от административна работа и след 4 клас - на много места само за 1-2 срока с неуместно "ранно разслояване" на добри средни и слаби се съсипва първата нероднинска общност на децата, която началните учители са отгледали - класа.
ПП. Твърдо съм ЗА повтарянето на първи клас. Тъпата мярка да се забрани няма нищо общо с нуждите на децата. Просто администраторите в системата трябва да си проветрят главите от страховете, че учителите ще оставят децата масово на поправки, за да си пълнят паралелките. Не че не се случва - но не съм виждала данни колко са случаите, така че който твърди, че е масово - да бъде така любезен да покаже защо и какво е направил по въпроса най-вече. А ако спрямо малък брой инциденти променяме целта на началното образование - просто сме необразовани кретени и ще сисипем на децата шансовете да се развиват.
"Слушай и учи или ще ти пиша двойка". Вашите думи ми звучат точно така.
Един учител гради авторитет пред своите деца само като им показва и доказва , че е готов на всичко за тях..Че е готов да ги поощри, когато знаят и да им прости, когато не са се справили.Всяко дете в тази възраст , независимо от успехите си, има нужда да бъде погалено и насърчено.
Познавам чудесно и днешните и вчерашните деца.Отгледала съм три и покрай тях познавам още триста.Смея да кажа, че повечето от тях се справят повече от добре, но това очевидно не е благодарение на такива като вас.Учител, който пише за децата си "малки тарикатчета", мисля, че си е сбъркал професията.
Ако не ви се занимава с "тарикатчета" може да изберете друго поле за изява.
Аз менажирам голямо производство и с удоволствие ще ви предложа работа.Когато се сблъскате с големите тарикати, тогава може би ще оцените невинните хитрувания на учениците.
Само че навън от държавната работа е трудно и много ветровито и вероятно ще си останете на топлото място, за да ругаете и "ограмотявате" безнаказано нашите деца.
Дори, когато те се правят от учители.
Коментарът ви е неадекватен и неуместен.
Твърдо съм за оценките!
Представете си, отивате на работа, 8 часа се занимавате с нещо, което може да е полезно или не. Работодателят ви няма право да ви уволни. Тази фирма до кога ще издържи на пазара? Е, на работника ще му е добре - ще си взима заплатата . Но докога? Разбира се, докато фирмата фалира. На всеки ученик трябва да се покаже по някакъв начин, положения труд достатъчен ли е, какво още трябва да направи, как да го направи...
В най-скоро време образованието ще се срине съвсем. Неизбежно е!
Вижте, уважаеми гости, правилата ми дават свободата да пазя общността от нечии опити да бъде разрушена.
Вие съдите възрастните, но присъдата я излежават децата.
Вече съм сигурна, че сбърках........блога.Тук няма да намеря истината, защото учителите просто не я търсят.Когато някой сподели своята истина, те я изтриват.Пожелавам на всички весела ваканция.
И от къдепо дяволити, сте свалили тези ужасни светещи и шаващи цветя и венци, с които се поздравявате.
Щеше ми се и аз да сложа някой намигащ нарцис.
С удоволствие чакам оферта.
Тази е май най-шаващата и най-шарената.Е, не е Леонардо.
Вие сте прави да искате спокойствие и усамотение в собствения си блог.Въпреки, че това ми намирисва на бягство от действителността,уважавам това ваше право и се оттеглям.Благодаря Ви!
Такива УЧИТЕЛИ са необходими на днешното училище!!! Подкрепям всяка Ваша дума!!!
"Тинкър Бел, ето тук е законопроектът. Като имаш повече време през ваканцията, можеш на спокойствие да провериш дали предлаганото съответства на твоята представа за предлаганото. На мен не ми се видяха да стоят така нещата, но може и да се заблуждавам.
А за след начален етап има едно "страхотно" предложение: децата "да преминават в по-горен клас с една двойка" (това в проекта). За да се "стресират по-малко" (това каза министърът, като обясни, ме "психолозите имали много сериозни аргументи за това"). "
Хубаво би било да работите заедно с психолозите, а не да иронизирате и омаловажавате и тяхното мнение!А може би проблемът идва от това, че вашата професия изисква едно оценъчно отношение към децата, докато позицията на психолога, предполага подкрепа, емпатия, опит за разбиране ЗАЩО..... Тук е голямата пропаст в принципното различие на погледа към ученика.
Въпросът е в това, възможно ли е някак да се пребори човек с тези учители с 10,20,30 годишна практика,които все те гледат накриво и с недоверие.Най-лошото е когато трябва да им "даваш акъл" за нещо.
А най-огорчаващото е че учителите, уж са тези, които трябва първи интелигентно да осъзнаят, да разяснят проблемите на децата...Е, това в българското училище няма да се случи скоро, тъй като вече там работят едни изморени, изхабени, тесногръди хора/ извинявам се и се прекланям на 15% от учителското съсловие, според мен само толкова оцеляха.../ Но ние родители, 15% учители и психолози търпеливо и с усмивка, ще прокарваме нашия път...Трудно е, много, но нашата цел е здравето и усмивката на децата!!!
А това дава смисъл и сили в упоритата борба в училище!
Маги, не иронизирам, а цитирам. Затова има кавички. На представянето на закнопроекта нямаше психолози.
А преминаването с двойка (или каквото и да е и както и да изглежда оценката за непокрит образователен минимум), не е добре нито от психологическа нито от образователна гледна точка. Децата с обучителни дефицити СЕ чувстват изолирани сред съучениците си и ИМАТ задълбочаващо се усещане за несправяне, независимо с колко емпатия, може да ги обгради психологът извън учебните часове.
ПП. Работя с психолози. Които работят с травмирани деца, занемарени деца (с безотговорни родители) и деца без родители. Прилагат професионални стандарти за работа, които далеееч надхвърлят емпатията. Тя е просто базисното условие за психологическа подкрепа - т.е. не подлежи на обсъждане. Не е крайната цел. Дано и това да не приемате като ирония.
За и против оценките в началния курс
Родители надигат глас против оценките в началния курс. Специална група в социалната мрежа Фейсбук иска кабинетът да премахне оценяването между първи и четвърти клас, като се позовава на психологически изследвания и западен опит.Световният опит е шарен и разнообразен, но се забелязва една тенденция - вдига се прага, след който учениците получават оценка в цифри, или съответно букви, какъвто е американският модел.
В Дания и Швеция започват да се пишат оценки от осми клас. В Норвегия и Финландия - от пети. Примерът на скандинавските страни е важен, защото те традиционно са в първите места на класациите за най-добро образование в света.
Във Великобритания оценките с букви се въвеждат след началното училище, като дори и тогава оценките са тайни - те се съобщават само на ученика и на родителите му, а публичното изпитване на дъската и оценяване пред целия клас се смята за унизително. В Канада и САЩ също няма оценки в началния курс. В Германия оценки има от трети клас, а в Италия - от първи, но и на двете места системата е обект на силни критики.
В българската образователна система оценяването е публично. В първи клас има само Браво и Добре, а цифрите от 2 до 6 се въвеждат във втори клас.
Защо родителите са против и какви са аргументите "за" тази система?
Mайките против оценките в първи клас имат един основен аргумент - в тази ранна възраст, най-силният стимул за децата е похвалата и усещането, че се справяш. А не оценката на знанията измерени по скалата от 2 до 6. Детето има основната нужда да се чувства добро и успешно, казват психолозите.
Учители с дългогодишна практика признават, че ако един ученик тръгне като "слаб" от самото начало, той най-често си остава такъв.
Ако един път кажем, че това дете не може и то свикне да получава двойки, то ще продължи да упражнява този си навик до края на училище, каза Зорница Христова, преподавател.
Способността на детето да учи и да помни е и чисто физиологичен процес. Тя се формира до 10 - 12 годишна възраст. Според психолози на 7-8 години не всички деца са готови да се състезават за знания. Но със сигурност в този период те формират трайни представи за себе си.
"Какво, ако детето бъде убедено, че е лошо, че е глупаво и родителят също повярва това нещо - какво печелим?!", попита психологът Лидия Линдрова.
Според родителите борбата за оценки измества естественото детско любопитство и опорочава смисъла на образованието. Оценката има и негативен социален ефект.
Отразява се зле, защото влияе на мястото на детето в групата - до колко е уважавано и ценено като приятел. Личността страда. Пенка Огнянова е дългогодишен преподавател в начален курс и смята, че оценките не стресират децата в тази възраст.
"Първо смятам, че оценката стимулира децата, второ оценката е добра връзка между училището и родителите. Не всеки родител в днешно време е достатъчно свободен и може да търси контакт с нас. А и децата имат стремеж и искат да имат оценки - моето мнение е такова", казва Огнянова.
Майките отричат оценките да са обратна връзка за родителя. И искат, както например във Великобритания, да получават подробен отчет как се справя детето им, а не формална оценка с цифра.
Топката сега е в ръцете на Министерството на образованието
И точно сега е моментът този въпрос да бъде поставен, защото се готви нов проектозакон за средното образование и промяната може да бъде заложена в него. Поне министерството поема ангажимента да постави темата за дискусии.
"Аз съм съгласна да се дискутира този въпрос за оценяването между първи и четвърти клас в началния етап и сега е момента да го направим. В центъра на новия закон и в центъра на системата на образованието е детето. Най-същностното нещо - смисъла на образованието - е в личностното развитие на детето. И ако психолозите предложат ясни аргументи, че това е добре да се случва в еди коя си възрастова група - да приемем 4-ти или 5-ти клас - мисля, че екипът на Министерството на образованието, който готви този закон, е готов да се вслуша в тези аргументи", каза Ваня Кастрева, началник на Инспектората по образование.
Значи сме на едно мнение в крайна сметка - проблемът с оценките не е че ги има, а от какво измерване са резултат. Следователно и решението не е да ги няма, а да се направи системата за оценяване такава, че да е достатъчно цялостна и крайният и вид да може да обхване цялостното развитие и напредък на детето. Къде точно беше противоречието и къде точно беше неуместното "иронизиране", така и не разбрах. Ако можехме по-малко да се подозираме в злонамереност само защото сме различни хора сигурно отдавна щяхме да сме принудили политиците си да не подминават образованието като приоритет.
Светъл професионален празник на всички учители! И дано от това, че го направихме национален да тръгне едно концентриране на подкрепата на всички граждани за великото приключение на образованието на децата на България.
ПП. За мен лично 24 май е Професионалният ви празник