Нещо старо, но за сметка на това повдигащо настроението :)
Ей, хора, отдавна не съм писала тук поради липса на време. Иска ми се едно старо свое писание да споделя с вас. Писала съм го преди още да стартирам нашата общност - тогава съществуваше само "Образование" и там публикувах, така че малко хора са го чели. Дано то да ви усмихне, защото в моята лична класация заема едно от първите места като пример за комичен абсурд в нашия бранш.
Тази история се случи наистина - познавам лично всички главни действащи лица. За мен ще тя ще си остане като спомена, след който не се удържам и прихвам да се смея.
Ще се радвам, ако всички вие, които я прочетете, я видите само и единствено откъм смешната й страна. Не съм целила никого да засягам и както ще видите - запазила съм анонимността на участниците в случката.
Приятно четене! Цък!!!
Тази история се случи наистина - познавам лично всички главни действащи лица. За мен ще тя ще си остане като спомена, след който не се удържам и прихвам да се смея.
Ще се радвам, ако всички вие, които я прочетете, я видите само и единствено откъм смешната й страна. Не съм целила никого да засягам и както ще видите - запазила съм анонимността на участниците в случката.
Приятно четене! Цък!!!
Чела ли си това самопризнание:
Добра нощ, Златно момиче :)
Преди около половин-един час, докато вършеех из кухнята, осъзнах, че не съм включвала телевизора през последните две седмици. Той мълчаливо присъства в кухненското помещение, а и в други стаи, но съм била забравила за него. Укорих се не за друго, а защото, както съм тръгнала, ще изостана с актуалната информация у нас и по света.
Но какво да се прави - телевидението все по-малко ме привлича.
Помисляйки си за пропуска си, реших да се коригирам и включих телевизора.
Попаднах на предаването "Полет над нощта" по първи канал.
Някакъв човек - съжалявам, но не ми е познато това лице - точно в този момент каза, че "да си добър означава първо да се научиш да се надсмиваш над себе си". Хехх, рекох си гордо, ми че по тая логика ще трябва и аз да съм добър човек, защото честичко си давам повод за шеги и усмивки над себе си :)
От снощи си мисля, че темата е благодатна за провеждане на конкурс в нашата общност, който бих формулирала така, както Златна горе подсказа "Кой ще си признае?" :)
В конкурса ще участват всички колеги, които имат смелостта да се престрашат и да разкажат някаква смешна история със себе си и която по някакъв начин е свързана с училището.
И тъй като от скоро при нас има и платени рекламодатели, които ни помагат да покрием някои разходи по сайта, както и да заделим стотинки за други неща, спечелилият конкурса, след явно гласуване от учители (но както в Евровизия за него няма да гласуват колегите от неговото училище) ще бъде награден с нещо скромно, но от сърце.
Смятам, че и тази случка трябва непременно да включиш в конкурса, който още мисля как да организирам.
И аз явно съм мноооого добър човек- непрекъснато се самоиронизирам. Запазена марка ми е, като застана пред някое огледало, да цъкам... "Как можа мама такваз хубавица да ме роди!", въпреки че съм се виждала отлично и в огледало, и на снимка... Колегите вече не чакат да го казвам- видят ли ме около огледало- започват да цъкат вместо мен. Иначе редовно ми се случва да чукам на вратата на учителската стая в двете посоки, а напоследък връхлитам в зам. дирекцията, вместо в учителската. Просто не уцелвам правилната врата. Или правилния автобус- вместо в 111 влизам в 43, но тогава си е екшън откъдето и да го погледнеш. За това как пресичам улица, дори и на светофар, не може да се разкаже- това трябва да се види.
Идейката за конкурс си я бива, но конкуренцията ще е голяма. Прегръщам те и ти желая спокойно и слънчево лято!