По време на пътуването в Москва ни предлагат на отидем на "Ярмарка идей". Оказва се, че това не е някаква изложба на детско творчество, а истински ученически конкурс на проектни и научно-изследователски работи на ученици от 1. до 4. клас.
Попадаме в голяма зала. Има много маси, а на тях еднакви по размер табла от велпапе.
Започваме да разглеждаме щандовете. Навсякъде ни канят - темите са най-различни: Костюми на древните славяни, Разказ за герой от семейството, участващ във Великата отечествена война, Езикът на коня, Къде можем да видим миниатюрни животни, Мини зоопарк, Как да станем добър брат, Особености на паметта на учениците от 4Б клас, Училищен музей на Чехов, Стайните цветя и
още - http://idea.mosuzedu.ru/projects/okrug/list.html?id=3
Децата са облечени официално, някои са донесли лаптопите си и показват на тях презентации към представянията си.
Тези момичета са отделили време да разкажат за Париж. Използвали са снимки от Интернeт и картички и са написали пътеводител. Питат ни дали сме експерти, ние казваме, че не сме експерти, а българи. "Там при вас е много красиво", казва едно от момичетата.
Забелязваме, че таблата от велпапе са оформени по един и същ начин. Структурата следва модела за научно разработка: Заглавие, научен ръководител, класен ръководител, цел на проекта, основна хипотеза, съдържание на работата, илюстрации, диаграми и таблици, изводи и препоръки.
Ето нещо, интересно за мен - "Компютърните игри - вреда или полза". Той е в четвърти клас, облечен е в официален костюм. Иска да ми разказва за това, което е изследвал, но го предупреждавам, че не съм експерт (експертите са доста търсени, но още не знаем защо). Въпреки това той започва да ми разказва за вредата от игрите, "А кое е полезно?", питам го. "Да не си губиш времето, да програмирам, например", отговаря ми той. В България бях писал статия тъкмо за деца като него - препоръчвам му Scratch на MIT. Дано погледне програмата - ще му отвори път за развитие в програмирането. Проектите на децата са си цели научни изследвания - с цел, хипотеза, описание на работата, констатиращ експеримент или експеримент, преобразуващ обекта на изследване, представяне на резултатите като таблици и диаграми, изводи и заключения. Пуска ми презентация 
Вече ни казаха, че можем да се регистрираме като експерти. Бързаме до мястото, където са разположени няколко компютъра и принтери. Казвам си имената, за щастие не объркват нищо, но се оказва, че съм вече "Стефанав" с ударение на втората сричка. Дават ми бадж, списък с разработки в категориите, където съм казал, че съм експерт и лепяща лента с баркодове. Обясняват ми, че трябва да дам на детето една лепенка с код и то ми дава от своите, като аз решавам къде да я поставя в моя лист - според това кое е е най-доброто в представянето. Връщаме се при тези деца, при които бяхме и разменяме точки-лепенки.
След това стигаме до момче, което разказва за своята КВАбатория, друго описва как се прави филм за поникване на растение и дори е приготвил представянето си като филм.
Момиче ми разказва за това как куче, изпълняващо команди на немски може да ги научи и на руски. Подарява ми списание и аз ѝ обещах, че ще го дам на дете в България. Тя уточнява, че на корицата е самата тя, а списанието се издава от нейната майка.
Оказа че новият ми бадж кара децата сами да идват при мен. Виждам деца, които молят да проверя дали техния проект не е в моя списък. Да, един от проектите е при мен. Момченце ме води до щанда си, там ме чака момиче, което вече е уморено да разказва, но започва пак от начало, а момчето се връща на лов за следващия експерт. На панаир като на панаир...
Тези деца вече са се изморили. За представянето на проектите организаторите дават 60 минути. След това децата се изморяват.
Казват ни, че няма време. Бързаме, за да дадем точките на повече деца. Но те не искат да получат лепенка просто така - искат да разкажат за своя проект. След час децата се оттеглят. Остават само масите с таблата. Експертите оглеждат за последно.
И има почерпка за всички...
Сега в едно чекмедже пазя най-ценния бадж - та аз бях "эксперт" в "Ярмарка идей".
сайт на събитието:http://idea.mosuzedu.ru/
Какво видяхме? Няколко организации са работили усърдно, за да могат училищата да насочат учениците към научна работа, която на 2100 км от нас е ценност, а не запълване на живота с нещо. Учители, научни консултати и деца са отделели от времето си, при някои цели три години, за да проучат проблем и да достигнат до решение. Не са си губили времето, а са го посветили на нещо изключително ценно за детето - учат го структурата на научния труд, при това свързан с практиката. Учителят също получава добра атестация, която въобще не е символична финансово. Какво правим у нас - всевъзможни организации осмислят съществуването си с конкурси за рисунки, иновацията през тази година бе детето да праща SMS, за да рисува от дома си картинки. Ежеседмични математически състезания (от 4 до 10 лв. на глава), доказващи единствено, че в клас не се учи.
И на 2100 км са те усетили, че си експерт. Може би и затова децата са те канили на масите си, защото са държали да чуят и твоето мнение.
Хареса ми това, че не искат лепенка на всяка цена, а само след като представят проекта си. Т.е. децата искат да защитят достойно труда си.
А ти? Ти си попаднал на точното място и в точното време. Благодаря ти, че го сподели с нас!
Това, което прочетох и видях истински ме впечатли. Според мен не бива просто да въздишаме и да ахкаме или да се тюхкаме, а да мислим как да осигурим и на нашите деца едно такова поле за изява и развитие. Знам, че има бетонни стени, които трудно се разбиват, но ние имаме и здрави глави:))).
Стефанов, благодаря за този много полезен и богат на информация материал.
БЛАГОДАРЯ ТИ! :)) Видяното ми напълни душата! :)) Радвам се, че правилно си ориентирал своите възпитаници, които са се докоснали до образците в образованието и не само...:)))
Мисля, че оттук-нататък, когато преподавам темата за развиването на растенията, тя няма да мине без показването на невероятния филм на малкия кинооператор.
Стефанов, благодаря ти, че ни представи това богатство от идеи, обединило усилията на деца, учители и консултанти. Този панаир ще роди новото мислене и бъдещите учени, а за това руските децата се готвят от малки. Очарована съм от видяното и ми се иска и при нас да се даде простор на детската фантазия, но не по начина, който съществува в момента. Подкрепям те, че не бива учениците да заплащат за участието си в конкурси и състезания. Организаторите им трябва да намерят други източници за финансиране на мероприятията си.
Но този панаир на творческите идеи ме изпълни с много пролет в сърцето. Ето още един щрих, че ако канализираме детския потенциал, то той се разгръща и носи взаимно удовлетворение /и да, само емоционално като измерение/.
Веднага се приземявам от полета на мечтите си... дано не затъна още при кацането, защо нищо не се променя при нас и докога ли ще мъждука пламъчето на възрожденския ентусиазъм?! Ха така, изчезна ми бутона "запази"...
/gala_hope/
Та и ние си имаме умни деца. И в България има много способни учители. Аз познавам много такива и съм заобиколена от тях. Ами ето и у нас се правят олимпиади, конференции, интердисциплинарни състезания, международни състезания.........Да изброявам ли още?
И достигам до извода и аз - объркана е посоката, объркан е пътя! Водачите ни не могат да бъдат водачи, но кой ни пита?!
А какво ли ни очаква с новите предстоящи промени???!!!