Грамота за Талант на класа
Бях пуснала бърканиците на мои ученици. С тези бърканици те се явиха вчера на Ден на таланта - кастинг, в който се одобряват ученици от училището за концерта по случай празника на училището. За съжаление, нито една от приказките не бе одобрена, поради ограниченото време - комисията прие само изпълнението на песен от деца от класа (всъщност и това си е добре :).
Но аз реших да стимулирам моите сладури с тази грамота:
Скъпа DesiMil , та ти присъждаш не просто грамота, а ОСКАР за таланта на твоите деца ! Какво повече от това! Жалко е, че срещат разочарование от малки. Но и това е част от живота. Аз днес подготвях емоционално за часа си по ФКРУ своите третокласници и им разказах за творбите на твоите малки писатели. Не знаех, че си публикувала грамотата, просто съвпадение. Обещах да прочета сладурските бърканици в следващия час по ФКРУ, в който ще правим редакция на вълшебната приказка по подобие, писана днес. Моите деца ми казаха: “Обещавате ли и Вие като тяхната учителка да ни покажете приказките на ЦЯЛА БЪЛГАРИЯ?”
И милите, така се развихриха! Не можах да ги изкарам в междучасие, а с някои останахме след часовете, за да довършим. Мисля си: какво му трябва на детето? Да знае, че някой държи на него, полага грижи не по задължение и го подкрепя. Затова приветствам идеята ти. Нека знаят, че са спечелили най-важния конкурс – сърцето на своята учителка, както и оценката на учителите от цялата страна, а тя е повече от “отличен”.
Извинявам се, че май пак залитам в многословничене, но съм на сходна вълна: как да съхраня красивия детски свят... в света, който понякога наранява децата.