„Птицата на щастието - блян или реалност? Къде е тя, кацала ли е някога на рамото ми?
   Не зная, не съм сигурна. Но поне ме е докосвала - много пъти, прелитайки над мен, е отронвала перце от вечните си могъщи криле. Колко от тези перца съм успяла да уловя и да запазя в сърцето си?
   Първи трепети, първа любов. Струва ти се, че това е птицата на щастието. Не бързай, това е първо перце! Колкото пъти се влюбиш, толкова пъти ще ти се струва, че птицата е кацнала на рамото ти. И ще отлита при всяко разочарование, но по едно перце винаги ще отронва - само да можеш да го хванеш, да не го оставиш на вятъра.
   Менделсон. Ново перце. Но щастието все още не е пълно...
   Боли те, страшно те боли, а си щастлива. Това велико тайнство - създаването и раждането на новия живот - е облагородило и твоята душа.
   Първи стъпки. Перце.
   Първо "мама". Перце.
   Първи учебен ден, първа похвала, първа шестица, първа любов /вече не твоите - на сина или дъщерята/. 
   Перца, перца...Колко от тях улових?
     И още колко перца...Сама създавам своята Птица. Оформя се тялото и, натежават крилете и. Но още не е готова. Още перца чакат да бъдат уловени. И аз ще ги хвана, уверена съм, защото сърцето ми е отворено за щастието.
   И преди да затворя очи, в края на земния си път, с право ще мога да кажа:
   Да, птицата на щастието кацна на моето рамо, защото аз я сътворих със собственото си сърце! Сътворих я за себе си и за хората, които обичам.”

P.S.   С пожелание  и ти да съумееш да сътвориш своята птица и да
продължиш  да събираш перцата на щастието. Миг след миг...