Питане за въпрос от НВО - ЧО 4. клас
Днес премина тестът по Човекът и обществото - 4 клас от Националното външно оценяване. Излезе и ключът с верните отговори. Според него, синът ми е допуснал една грешка, за която не мога да му се сърдя. Колеги, искам да коментирате 7-ми въпрос от теста: Какво е забранено в защитените територии? а) храненето на животни; б) говоренето на висок глас; в) свободното влизане на хора. Според ключът за верните отговори, правилният отговор е "в". Но се получава парадокс: щом е забранено свободното влизане на хора, как ще е разрешено храненето на животни и говоренето на висок глас?
А в учебникът за 3. клас "Човекът и природата" ("Просвета" - Лиляна Найденова, Мария Тодорова), стр.47 пише, че защитените местности могат да се посещават от туристи. Туристите не са ли хора?
Още доказателства:"Човекът и природата"-4.клас (Просвета),стр.88 
"Човекът и природата" - 4. клас ("Булвест"), стр. 69 
Ето и въпросният тест: ChO-4kl-13_maj_test_klyuch.pdf
излишно драматизиране се получи около въпрос 11. по ЧО децата научават освен някакви исторически факти, също и че "има различни исторически източници". въпросът не проверява въображение (затова има отделни и много различни тестове за divergent thinking и децата до 6 г. възраст в 98% минават по резултати нивото, което се смята за способности на гений в това). въпросът в този стандартизиран тест за занния просто проверява дали децата различават исторически източници като ги кара да посочат един от тях по определен признак.
според мен, цялата настоятелност на г-жа Христова изразява крайно неприятното усещане, което развива образованието по отношение на грешките - и у възрастните и у децата - за голямо съжаление на децата. има някаква "стигма на грешките", "ужасно" е да се сгреши и в резултат - хвърляме ужасно много енергия и време - да се убедим (себе си или други хора), че не грешим, или ако не дай боже сгрешим - то е по причини независещи от нас. това е пилеене на човешка енергия и талант. всички хора и децата включително трябва да имат свободата да грешат невинно - т.е. по отношение на нещата които не преобръщат необратимно посоката на живота им (като видовете исторически документи например). това е нужно, защото ако човек възприема една грешка в тест като края на света - никога няма да се осмели да направи нищо ново (нищо, към което няма инструкция стъпка по стъпка как се прави). живеем в свят и във време, в което щастието ни, благоденствието ни и бъдещето ни зависи от това да сме в състояние да грешим без да се депресираме и опитваме много неща, които никой не е опитвал преди нас. това няма как да стане, ако в училище се учат единствено и само факти, и от всички възможни - само онези за които 100% от учените са на едно и също мнение.
ПП. външното оценяване е една от 4-5 текущи оценки. то няма как да "промени съдбата" на едно дете в 3 клас - нито към по-щастлива нито към по-нещастна. милион пъти по-важна за обучението на детето е оценката на госпожата и насърчението/обезсърението, което получава от нея всеки ден и съвпадението между тази оценка и оценката на родителите му. тестовете не са съвършени, но наистина стават все по-малко проблемни и все повече учители са ангажирани с тяхното правене. в същото време отношенията между родителите и учителите не се развиват към по-добро. може би това е по-ценната посока ,в която си заслужава да вложим времето и усилията, които сега влагаме в търсенето на обяснения на грешките в тестовете.
Може би ние, началните учители, не можем да бъдем разбрани така лесно от хора извън нашата сфера. Нашата главна мисия е да поставим основата на познанието. Ако тя е крива, нагоре трудно ще се гради нещо стабилно и хубаво. Имам предвид, че в начален курс формираме понятия, които в следващия образователен етап продължават да се надграждат и разширяват. Ако те са неправилни, неточни или грешни, горко и тежко на колегите от среден курс.
Ако понятието "писмен източник" е формирано само като представа за текст, написан на книжен носител, то значи, че тази представа е само част от цялото понятие, което я превръща в невярна представа. Значи също така, че когато детето чете текстове, в които е използван същия израз, то няма да възприема вярно и останалата информация, която се явява като контекст и на понятието "писмен източник". Значи още, че ние, учителите, ако искаме да развиваме мисленето на децата, трябва да бъдем много внимателни с поднасянето на информация и да боравим с точни и верни термини.
От казаното до тук за себе си установявам, че бъркам фреска и стенопис, мислейки си, че са едно и също понятие. Явно стенопис е по-общото понятие, което означава всичко, свързано с изобразителното изкуство, което е нарисувано, издълбавано на стена. Подвеждаща се оказва информацията в интернет за египетските фрески.
Струва ми се, че цялото това неразбиране, довело до спорове в настоящия пост, се дължи на факта, че стенопис и договор ги разглеждаме ту като форма, ту като съдържание.
Формата на стенописа се извайва чрез средствата на живописта и приложното изкуство, но съдържанието, предавано чрез стенописа, може да бъде различно, защото изображенията имат различен характер в зависимост от това дали представляват образи, фигури или писмени знаци, изобразяващи думи и текстове.
Формата на договора може да бъде различна - устна или писмена, но смисълът на думата договор е абстрактен. Договорът е спогодба, в която са постигнати съгласия за изпълнение на взаимни задължения (справка: тълковния речник).
По стечение на обстоятелствата трябваше да се върна в България и най-малката ми дъщеря започна началното си образование тук.Сега , вече в края на втори клас, си давам сметка, че въпреки огромното натоварване, безкрайно големия материал, препускането по уроците, без време за затвърждаване, тя знае по-малко отколкото батко си на тази възраст.Аз постоянно играя ролята на психолог, защото 2-3 грешки в тест означават петица.Трудно ми е да и обясна, че е дете и е нормално да греши, да се изморява, да не може винаги да е концентрирана и да покаже знанията си.Трудно ми е да я убедя, че децата са различни-едни се затрудняват от едно, други -от друго.
Аз и останалите родители сме сами в борбата си да изградим самочувствие и правилна самооценка на нашите деца.
Учителите казват -това е материала, това са критериите.Не сме съгласни, но нашият работодател е държавата и тя определя програмата и критериите.
Голяма част от тях полагат неистови усилия да поднесат по най добър начин уроците.Но мисля, че това не е достатъчно.
Мисля, че учителската общност трябва да бъде по- настоятелна и категорична по отношение на действащата образователна програма.
И защото съм сигурна, че ще ме попитате - а ти какво правиш?-ще отговоря, че аз и голяма група родители не сме спряли да пишем по институчии и медии за нашето несъгласие с образователната система в България.
По принцип мнението на родители се счита за субективно.Може би смятат, че ние искаме да пишат там шестици на децата ни и ще сме доволни.Не, ние искаме всички участници в процеса на образование да бъдат равнопоставени и най-вече искаме децата ни да ходят щастливи и със самочувствие на училище, с мисълта, че някой ще им позволи да покажат знания, а няма да им посочва само грешките.
Куини, изобщо не искам да кажа, че грешките в тестовете са маловежна работа. От мен по-ядосан човек на ЦКОКО, че 4-та година няма на сайта си място където да отбелязват учителите намерни грешки в тестове - не знам дали има. И поне 4 пъти съм говорила с 2 души от ЦКОКО - че това просто действие ще им спести поне 2 години от срока за достигане на 99% коректност на въпросите в базата данни, от която правят тестове.
Обаче, предлагам облог - напишете си на едно листче въпроса за документите и отговорите, и го погледнете на 23 юли, моля. Когато не сте като изпънати струни пред скъсване и емоционално и физически. (Другото нещо за което съм супер бясна на момн е времето когато се провежда външното оценяване.) Та през ваканцията се обзалагам но 100 лв. - че на секундата ще заградите в) и няма да ви минат през ум нито египетски пирамиди, нито барелефи, нито имената на светците изписани покрай фреските в църквите, нито даже колоната на Омуртаг (която прочее си е писмен източник пар екселанс), нито ще ви дойде наум, че тези възхитителни същества 10 годишните ви ученици ще се замислят колко вида са договорите и това ще ги обърка евентуално. Това е просто въпрос за отговор в 1 минута от деца на 10 години. Не се предполага те да ровят из главичките си в някакви огромни обеми знание за множество аспекти на едно нещо, придобивани в продължение на години. Затова въпросът не е подвеждащ или грешен. Би бил такъв ако го сложите в тест за преподавателите в катедра Архивистика на историческите факултети.
Виж въпросът за резервата - според мен си е подвеждащ. И го дължим (пак според мен) на недоразвитата си еко-гражданска култура. На всички ни е недоразвита (на мен включително), но в случая човекът изработил въпроса дори не знае, че нещо не му достига в това отношение. И е забравил да си представя живите 10 годишни, които е виждал докато пише въпроси (това проста техника, но много помага срещу грешки, двусмислици и глупав академичен стил). Ако поне това се беше сетил да прави - можеше евентуално да му хрумне и аналогията, която децата живеещи затворени в градовете ще направят със зоопарк и обръкването, което ще настане в главичките на децата живеещи до Сребърна, Ропотамо или устието на Камчия например. На последните собственият им 10 годишен жизнен опит сочи, че верният отговор е друг. И сега - много искам да командироват автора на въпроса при тях, в компанията на някого от ЦКОКО и да ги изправят пред децата от Силистра например, за да им обяснят защо хем е "забранено хора да влизат" в резервата, хем и те са влизали и непрестанно виждат да влизат други хора, че и за капак голямата надежда в пазенето и поддържането на резервата е - че ще привлече хора и техните родители се надяват на по-добър живот, когато повече хора ВЛИЗАТ в резервата. После ще пуснем клипчето от срещата в Ю-Тюб. И ще задължим преди всяка сесия за набиране и апробиране на въпроси за тестове - всички участници да го гледат. А работещите в ЦКОКО - по веднъж на месец. Погнозата ми е, че догодина няма да има нито един въпрос сбъркан от "дефицит+самоувереност".
Колоната не е писмен източник. Писмен източник е надписа на колоната. Ако аз надпиша нещо на стената на една къща като графит кое ще е писмен източник - къщата ли или надписа ?
А кой би формирал така погрешно това понятие - само учителите.
Куини как реши, че смисълът на термина договор е абстрактен.
Българската история е като приказка.Тази приказка може да бъде разказвана на децата в 3 и 4 клас без да се притесняваме, че ще ги отекчим.Това е приказка не за рицари, а за други достойни хора, които много преди да се появят рицарите,са бродели из Европа и накрая са намерили своята земя, където са решили да създадат българската държава.Това трябва да се преподава в тези класове, за да се формира национално самочувствие и принадлежност към древен народ.
Аз съм упорит човек и продължавам да настоявам действащи учители да се включат в дискусията-какво трябва да учат децата ни от 1 до 4 клас в България.
На първо четене единственият въпрос, който сякаш ме притесни в теста, беше този за Екзархията. Помислих си, че децата нещо ще се омотат.
Какво точно гласи въпросът?
"17. Какви са последиците за българите от създаването на Екзархията?
а) признати са за отделен народ сред християните в Османската империя
б) получават право да напускат границите на Османската империя
в) могат да продават стоки в цялата Османска империя"
Започнахме да правим устна проверка на теста. Когато стигнахме до този въпрос ги помолих да ми кажат с какво асоциират Екзархия. По-голяма част от децата отговорих: " с църква". Тогава? Църква... християни... Верният отговор е "а". Говорила съм за това, обяснявала съм го. Онези, които са ме слушали, са го запомнили. Пак ще кажа... Не съм очаквала целият ми клас да е с максимален брой 20 т. Дори и от тревожност да са допуснати 1-2 грешки, детето пак ще е в нивото на отличниците. Ако целият ми клас беше с максимален брой верни отговори бих се притеснила.
Когато вземахме уроците за приемане на християнството, самостоятелната българска църква, ... Екзархията, говорих с колегите, преподаващи история. Бяха единодушни, че децата трябва да разграничат понятията - църквата като сграда(храм) и като институция. В този смисъл смятам, че на моите ученици това им е станало ясно. На този въпрос по-голямата част от тях са отговорили вярно.
Чопър, не разбрах ти въпрос ли ми задаваш, или съобщаваш нещо? Питам, понеже си сложил точка в края на изречението. И повярвай ми, не се заяждам за правописа. Учителската ни длъжност го изисква.
Първо ще ти напиша какво значи думата абстракция, за да ми е по-лесно за обясня казаното от мен. И за да съм съвсем точна, ще препиша определението от тълковния речник:
Абстрактенприл. Който е получен чрез мислено отделяне на свойства или признаци от самите предмети. Противоположното на конкретен.
Имам предвид, че смисълът на думата „договор” е по-отвлечен, абстрактен, защото не му влияят конкретните признаци – дали той е устен, писмен, къде е написан, от кого е сключен, кога и т. н. Тоест, конкретните признаци не характеризират понятието като такова.
Докато при стенопис нещата стоят другояче – много по-конкретно е това понятие. Възникнало е при обединяването на две думи – пиша и стена. Стенописът не може да е устен, не може да е сложен на повърхност, която не е стена, при него нещо се изписва и това нещо е източник на знания за миналото. Понятието „стенопис” се формира, като се назоват, опишат признаците му.
Следователно верният отговор на въпрос 11 е „стенопис”, защото той отговаря на условието – да е исторически източник и да е писмен.
А аз не съм убедена... Нито за колоните, нито за стенописите... Като произведения на архитектурата и изкуството имат своята стойност, в историята също, но... писменият договор, скрепен с подпис и восъчен печат има по-голяма сила и тежест.
Дали след стотици години бъдещите поколения ще спорят каква историческа тежест имат графитите, изписани по стените или нарязаните по дърветата "С+Л=ВНЛ". Защото те пък са плод на нашето време.
И при нас децата са разсъждавали точно така: "пиша върху стена". Обяснявано им е, но за детското мислене тази логика е нормална.Толкова термини имат да усвоят, че не можем да им се сърдим, ако търсят някакви чисто езикови критерии за съотнасяне.С тази терминология по ЧО ...
Иначе има начини да се направят уроците много интересни.Но като почнат да се готвят у дома с учебник в ръка - понякога си е страшничко направо.Знаете ли, че крада от другите часове, за да пишем с моливче по 11 обяснения /на урок- това ми е "рекордът"/ заради необяснена терминилогия в учебниците? Вероятно и вие, колеги.
Пак египтяните първи изнамерили "фреско"-то (итал. - свежо). Установили, че ако боята се нанесе, докато мазилката е още влажна, изображението трае по-дълго. Така е защото калцитът от варта излиза на повърхността и консервира стенописта, обяснява реставраторът Стефан Аенски. Фреското се използва и днес. Така е изписал и Микеланджело Сикстинската капела.Самите мазилки са били по-устойчиви, защото с варта са се смесвали различни укрепители - животински кости (заради калция, лепливите свойства) и др. В случая с Египет роля за съхранението на изображенията е изиграл и сухият климат.
In Egypt specifically the word is used to refer to an ancient tempera painting. В Египет специално думата се използва за обозначаване на древната живопис темпера.
А сега аз те моля да обясниш "защо не го прави писмен източник", ако в него има текст.
За ЧО- никой не може да ме убеди, че 32 часа са напълно достатъчни за овладяване, затвърдяване и оценяване. А теми като "Политици на България" нямат място в учебника. Сега съм в трети клас, визирам учебника на "Просвета". Който си е въобразил, че 10- годишно дете ще прави разлика между политик, държавник, владетел, много бърка. И още куп недомислици има там- ... обществото- групи хора с общи цели и интереси; но и комитетът също е група хора с обща цел; ... за Апостолите, които са първите ученици и последователи на Иисус Христос и връзката им с Апостола на свободата, защото децата ме питаха дали са се познавали:)))))... и как в един урок скочихме от 1888 година до късите поли, джинсите, ресторантите, попконцерти, самолети...
Децата разбират историческия материал до падането ни под турско, османско робство- присъствие, или каквото там го измислят производителите на учебници. Въпреки че според същия учебник може и да се замисля дали въобще сме били под някакво робство- хората си живеели заедно, пеели, празнували, направо да се чуди човек защо им е било това Априлско въстание! И тази Руско- турска война. По- нататък ми се струва, че не е за тях.
Четох, четох за египтяните, които са оставили по стените си много текстове и надписи, използвали са и шифъри дори, за да не се наруши магическото им въздействие. Прочетох и за това как различни учени са се мъчели да разгадаят древните текстове и са успявали.
Освен историческата информация обръщах специално внимание на терминологията, защото имах поставена цел - да си изясня какво точно е стенопис. В крайна сметка стигнах до извода, че Чопър е прав, разделяйки надписа от стенописа. Стенописът е рисунката, картинката, но когато имаме думи или текстове около тази картинка или вътре в нея, тях трябва да ги разграничим от стенописа и да ги наричаме "надписи".
Сега вече знам как да обясня на децата какво е стенопис и когато им показвам стенописи с надписи ще им обръщам специално внимание, че надписите не са част от стенописа, те са нещо различно от стенописа, който представлява само и единствено картинка. Пиктограмите са картинна писменост и щом са върху стена, те не се наричат стенописи, а надписи.
Ще се стремя да не се изразявам неточно, както тук.
Най-старият запазен маянски стенопис разкрива историята на древен владетел, както и сложната йероглифна система на маите
Стенописът не разкрива сложната йероглифна система на маите - надписите край стенописа я разкриват.Някои от моите деца, които са разсъждавали върху 11. въпрос, са се колебаели между отговор а) и в) по посочените от колегите по-горе причини. Посочили са "стенопис". Очакваха да им кажа защо са сгрешили. Вероятно и други деца очакват отговор. Аз няма да отчета като грешен отговор а), когато им поставям оценка, защото въпросът не е за четвъртокласници. А в теста можеха да намерят място много по-важни исторически събития, които всяко дете трябва да знае. Така ще се вълнувам и през летните месеци, защото ме интересува какво се случва в българското училище.
Поли, благодаря, че ни помогна да открием верния отговор.
Мисля, че аз ви помогнах да намерите верния отговор с толкова много примери, но понеже в тази общност много хора ме ненавиждат просто не четат писаното от мен. Или може би търсеха писмен източник от мен, но във вид на стенопис. И въпреки, че пак ще бъда груб наистина мисля, че трябва да сте доста неграмотни някои хора за да смятате, че стенописите могат да бъдат писмен източник.
Въпросът е дори за третокласници, но след като децата се обучават от хора, които си мислят, че стенописите са писмен източник няма какво повече да говорим. Просто изобщо не им отчитайте грешните отговори. Сгрешили са децата, защото са действали първосигнално - щом е стеноПИС значи е писмен източник. "Пис" тук е - изписвам в смисъла на изобразявам. Като например писани яйца.
На няколко пъти се връщах към мненията тук. Четох, препрочитах....и се смях на моменти.. и се замислях..
Написаното от Чопър за стенописите е точно, както и становището на Поли за надписите в стенописа. Съществува огромен дял исторически извори, наречени надписи /върху камък, керамика,метал, част от фрески и т.н./ Те са обект на науката Епиграфика.
Просто добавям инфото по-долу за учителите.
Епиграфика (от гръцки: επιγραφή / надпис) е дял от палеографията. Това е историко-филологическа и археологическа дисциплина, която изучава старите надписи и текстове, които не са написани с перо, а изрязани (най-често издълбани с длето или някакъв друг остър уред) или изписани с четка по старите стенописи и икони.
Не съм съгласна, че трябва да сме груби един към друг, когато посочваме грешките си. Чопър, ето такива реплики, в които се съдържат обидни етикети, ще започна да ти ги трия: И въпреки, че пак ще бъда груб наистина мисля, че трябва да сте доста неграмотни някои хора за да смятате, че стенописите могат да бъдат писмен източник.
Да попитам ли кой е по-неграмотен - този, който пише с правописни грешки, или този, който е смятал, че надписите са неразделна част от стенописите?
П. П. Между другото, имаш три грешки в това изречение:
И въпреки (тук няма запетая) че пак ще бъда груб наистина, мисля, че трябва да сте доста неграмотни някои хора, за да смятате, че стенописите могат да бъдат писмен източник.
Абсолютна подкрепа за мнението на Галя Тодорова. И учебните програми и оттам - издателите на учебници/авторите са вторачени в хронологията на историята "хваната от програмата" и абсолютно нехаят за непосилната тежест на науката за промените в човешкото общество, ако я стоварат на главите на 10-годишните с цялото й огромно многообразие от реалии и термини.
И в отговор на въпроса на г-жа Христова - аз мисля, че най-важното за бъдещето на което учи историята (наука за миналото) всеки човек е промяната. Така че - според мен, трябва да се види първо какви са 4 или 5-те важни неща в света на съвременното 10 годишно дете, да се начертаят обратно назад във времето пътеките, по които сме минали за да ситигнем до тях и после тези 4-5 раздела да се разкажат за ДЕЦА. Най-вероятно ще стане през образи на хора, освен ако професионалистите в тази общонст не са констатирали вече в практиката си, че друго "мащабиране" е по-интересно на днешните деца от 7 до 10-11 г.
ПП. Сега правим точно обратното - гледаме си в историята и пробваме да определим жалоните, които "обезателно" всеки човек трябва да знае. Обречена работа. Защото: а) жалоните ще стават все повече (информацията е все по-вече, и все по-достъпна) и б) самите ние трудно вдигаме поглед към бъдещето и преценката ни за важните за него неща от миналото по-често не е вярна даже за нас самите, а за сегашните деца - почти никога не е вярна. Което те деликатно ни съобщават с нарастващата си липса на интерес.
Предупреждавам, че ако продължиш да упорстваш, пишейки в същия стил, ще огранича достъпа ти тук.
Куини, най-лесното е да ме изгоните. Една от причините да пиша тук е, че виждам грешките ви, защото не съм част от вас. Не се сърди - има огромна доза самовлюбване във вашата общност. Знам, че изгонихте и други хора от нея. Може и да сте новатори, но бъдете първо хора. Включително приемете, че можете да грешите и приемете мнението и на други хора без това да създава във вашите души грандиозни деструкции. И когато сте сгрешили по елементарен въпрос имайте доблестта да се извините. Аз това искам. Нищо повече.
Всички, които като теб не се съобразяват с правилата, ще бъдат ограничавани.
Аз се извиних в един от коментарите, които изтри и пак ще го направя ако трябва. Но наистина има неща, по които не може да има спор и ако се появи такъв това удря по авторитета на вашата общност, но това означава и по моя авторитет, защото и вие и аз сме учители. Не искам да си помисля какво ще си каже някой родител ако влезе тук и види повдигнатия спор и вашите твърдения. Но това, което ще каже няма да е обидно за вас само, а за всички учители. И ако моите обиди към вас ти изтриваш, няма как да изтриеш обидното отношение на хората към учителите поради подобни грешки от ваша /наша/ страна.
Предлагам чопленето да спре до тук, защото става досадно.
Аз спирам.
Две неща:
1. искрени извинения на всички, че ве включих в този разговор - очевидно е неуместно.
2. "каква част от нещата, които са включени в програмата е нужно да се знаят от децата" е невалиден въпрос към програма за задължителна подготовка като ЧО в начален етап. Всички положителни отговори на въпроса са в конфликт с Наредба за учебното съдържание. Конктретната практика в училище е от години в конфликт с програмите, които са несъобразени с възрастта на учениците - и по съдържание и по обем. Началните Учители правят чудеса от храбост, за да страдат децата възможно най-малко от конфликта. Но не могат нито да променят програмите, нито да не ги прилагат.
Мария, винаги си добре дошла тук. С удоволствие чета коментарите ти, а сигурна съм, че колегите - също. Моля те, не оставай с грешна представа за уместността на включването ти! Просто в момента не сме на твоята вълна, но ще участваме с мнения, когато се поосвободим от училищните задължения.
А колкото до големите ученеци-смятам, че ти не би трябвало да имаш проблем с гимназистите.Вероятно се правиш на интересен, както тук в поста.Сигурно си издърдорваш твоите "духовитости" и часа свършва.Бас държа, че си много популярен сред учениците.
Здравейте,
Чопър /или под каквото и прозвище да се криете/, аз съм родител и твърдо Ви заявявам, че "идвах" тук сред Вас с единственото желание да науча всичко онова, което би помогнало на моята дъщеря да се справи по най-добрия начин в училище.Не хвърляйте огромната си позитивна енергия в такива дълги спорове, с единствена цел според мен да докажете компетентността си. По важното в случая с външното оценяване е да се обедините като изключителни професионалисти около идеята как да повлияете на МОМН и да направите тестовете наистина такива, че да показват действителните знания и отношения на децата.
И все пак безкрайно Ви благодаря, че сте тук и сега! Моето момиченце успешно отива в пети клас и сигурно ще идвам тук само от време на време за виртуална среща с някои от Вас, които чувствам бизки макар и непознати.