Какъв е пътят пред Общност "Начално образование"?
Кое е по-важно - споделяне на кракнати програми, пиратски МР3-ки или уникални практики, опит, методи на обучение? За какво създадохме общността? За да ползваме материали, чийто права не предвижват разпространение в Интерент, да гледаме на конференции чужди презентации и статии или да покажем на учениците презентации, нови прийоми?
Мисля, че тази уникална професионална общност е на кръстопът. Без да се превръщаме в адвокатска кантора, е време да се реши кое е по-важно за българския начален учител - да ползва в работата си продукти, които нарушават правата за разпространение, определени от автори и издадели или да ги плати, да потърси алтернативи - продукти разпростарнявани под свободен лиценз или безплатно.
Преди 10 години нямаше нищо - броях на пръстите на ръцете сайтовете, които са свързани с децата на България и тяхното обучение. Днес имаме възможност да станем част, по-активно или по-пасивно, на истинска преподавателска общност, да черпим опит, да внедряваме нов безплатен софтуер или да откриваме нови и нови неща в софтуера на Майкрософт, който ни е предоставен напълно безплатно, да се радваме от постиженията на колеги. Ще позволим ли това място да се превърне в място, където се обменят кракове на програми и изпиратствани ресурси?
Какъв е пътят пред тази Общност? На кого се крепи светът
Общността ни ще се съхрани и ще продължи да се развива, ако я запазим от посегателствата на хора, които са решили, че неспазването правила и закони (като Законът за защита на авторското право) е нещо напълно естествено и нормално. Мисля, че можем да се противопоставим на такъв процес, защото той води единствено до загиване на общността.
Не крадецът, а творецът крепи света!
Колеги, тук е прекрасно! Трябва да имаме очи за стойностните неща: споделянето на опита и на радостта от създаденото, идеите, информацията, новините в сферата, в която работим, актуални проблеми на учителите... Много неща могат да се изброят. За мен това място е съкровищница, пристан, където срещаш хора, отдадени на професията, трудолюбиви, старателни, с иновативно мислене. За мен това е най-важното...Всичко друго е преходно.
Стефанов не казва, че не трябва да я има... Идеята е авторите да сме ние. Да залагаме на своите ценни идеи, защото ги имаме. Да споделяме своя безценен опит, защото го имаме. Дали ще бъде с презентация, дали просто споделяне на идея - собствена идея...
Научих много неща от колегите, писали тук... За мен общността е действащ виртуален университет и най-качественото място за повишаване на квалификацията.
Предполагам, че всички активни потребители са на едно мнение - нека да продължим да черпим опит и да използваме продукти разпростарнявани под свободен лиценз или безплатно. За да се отвърди общността пътят е само един. Затова моето предложение / ако разбира се е възможно/ е администраторите на блога да имат правото да премахват публикациите, които предлагат програми с кракове и изпиратствани ресурси.
За всички, които се чувстваме комфортно тук и се радваме на споделен опит и добри практики алтернативата е само една.
Днес цял ден се разправях с един такъв жалък наглец. Много упорит човек съм и няма да се откажа да видя със собствените си очи как работи правосъдната ни система, когато трябва да се защитават човешки права в интернет. Знам, че вече има спечелени дела.
Разбира се, силата ни, нашата сила на учители и почтени хора, е в това мнозинството да избере трудния, но честен път, пред лекия, но неетичен, некоректен, незаконен такъв.
Колеги, в сайта ни има система за сигурност, която обаче ни дава възможност да виждаме акаунтите, които си е направил даден човек. И се получава малко комично, когато ти си влязъл през другия си акаунт и хвалиш собствения си пост.
Авторските права са нещо, което в другите страни се уважава и се държи сметка за него. А дали ги уважаваме ние?! Спор по този въпрос не би трябвало да има.
По отношение на проблемите, за които говори Деси. Ние сме много и сме различни. И всеки по различен начин разбира толерантността и приятелството(подкрепа на некачествени неща, защото са на приятел). За откритата критика говорим от цяла година и аз, и Дани. Само че онзи ден стигнахме до извода, че за да я има и да е полезна, трябва да има кой да я чуе и да я разбере. Един много мъдър човек-творец от Москва , с когото общувам в последно време, сподели с мен:
"Но я стараюсь быть понятным в своём творчестве. И никогда не противился критике. Конечно, приятно когда хвалят, но критика мобилизует и я - ЗА НЕЁ."
Няма нужда от превод.
Майче, честно казано ми се струва, че си блъскаме главите в стената. Започвам да се чувствам ако не идиот, то поне като полуидиот. Оказва се, че сме шепа хора, които се надяваме да преобърнем света. Явно е трудно и явно не става.
Дори и на срещата във Велинград се изправих пред присъстващите и заявих, че моето откровение не е заяждане и търсене под вола теле, а просто конструктивна критика. Всеки ден получавам по няколко писма на лични с молба за помощ. Не съм пропуснала да отговоря на никого. Добре де, ако толкова пък се дразните от моето мнение, защо ме търсите и защо го искате? Не съм администратор, не стоя денонощно на компютъра, защото си имам и други задължения. Не е ли по-лесно да се изкаже мнение в публикация и да се действа на принципа "Казвам ти ,дъще - сещай се, снахо!" Който си разпознае проблема в отговора, да си го реши.
И още един въпрос? Лъжете ли учениците си, колеги? От страх да не нараните изричате ли лъжи пред децата или просто си премълчавате? Приятелят е онзи, който казва истината (на всяка цена), защото ти мисли доброто и защото иска да станеш по-добър, отколкото си. Онзи, който те потупва по рамото и ти говори ласкави неща, защото знае, че очакваш това, а вътрешно е убеден, че не струваш - не е приятел.
Искам си приятелите! Искам да чувам истината, защото не ме е страх от нея.
Когато говоря, имам невероятната възможност да убедя някого в правотата си или поне да го накарам да се замисли. Ако си премълчавам, значи се съгласявам с нередностите и нищо няма да мога да променя.