ЖАЛКО!!!
"Възпитателят трябва да бъде възпитан!" - мъдра мисъл! А възпитано ли е да се пращат съобщения от M-tel през internet ( за да се скрие авторът)? Що за човек е онзи, който се страхува да застане зад думите си?! Искрено се надявам, че не е колега! Защо пиша това ли? Защото преди малко получих следния SMS: "Омръзна ми да гледам физиономията ти, като отворя блога. Писна ми от твоите изяви! Спри да отнемаш пространството на хора, които са много над теб..." Не желая да продължавам. Всичко това е недопустимо в общуването между колеги. Далеч съм от мисълта, че всичко, което съм публикувала, ще се харесва на всеки. Приемам и минусите и критиките, когато са градивни, но НЕ приемам такова поведение!!! p. s. Не искам никога да науча, кой е "човекът"!!!
Ей, Злати, нЕмам думи значи... И понеже занемявам за кой ли път в последно време, изпращам специален поздрав за талантливия авор на sms-и с едно свое любимо четиво от любим роден баснописец:
Светулката и бухалът
Стоян Михайловски
Измежду полските треви
блестеше в нощните тъми
една светулка лъчезарна...
(С това си качество, уви! и тя е злощастна
кат другите светлини на нашата земица!)
Внезапно бухалът, врагът на всички светлини,
най-грозната, най-злостната и най-коварната птица,
подгони светлата мушица
и най-подир я улови...
- Какво ти сторих?...
- Ти ми пречиш! Умри!
- Че как ти преча?
- Светиш!...
Само че съм безобразен оптимист и не приемам края на тази басня. Затова спирам до тук. А предложението ми към горкия ограничен пространствено човечец, следвайки същата тематична нишка, е това - Щрак :) Само че, за да намери своята бяла пътечка, май ще му е нужна в мрака светлинка...
Злати, не спирай! Рядко имам време да влизам тук /навсякъде има бухали - не се оплаквам!/, но твоите публикация ми дават простор и ми светят. Виждам колко хора се чувстват като мен.
Сега отивам да те поздравя за проекта :))). Познай кой ме посрещна с усмивка, щом отворих заглавната страница...
Вили, благодаря от сърце! Наистина се радвам, че съм част от тази общност! Срещнах една част от колегите на Образователния форум в Бургас през есента. Бях само слушател, но емоцията, която преживях и зарядът, който си взех, ме държат още. Това е и една от причините да разработя проекта "Малки писатели" и да се озова тук, сред вас - на точното място!
Дали да се радваме на злото в такъв случай? Не, не намеквам подобно нещо, но за пореден път се потвърждава фактът, че то, злото, не бива да ни плаши. То ни кара да проверим себе си - доколко сме силни да го преборим, доколко сме знаещи, можещи, истински. Провокира ни и ни стимулира, ако не му се предадем.
Злати, ти си моето откритие. Знаеш какво имам предвид - на практика се оказа, че онези бъгове не са били случайни, както няма нищо случайно в Живота, Вселената и всичко останало. :)
Те са се случили, за да се намерим и да си станем по-близки :)