Най-дългата приказка...
Когато бях малка а моята баба нямаше време да ми разказва приказка ми казваше тази.
Имало едно време едно мече. Tо си имало шарено елече, на елечето джобче, в джобчето листче. На листчето пишело: имало едно време едно мече. То си имало шарено елече, на елечето джобче, в джобчето листче, на листчето пишело......
И така докато не се уморите или отекчите. Това ако не си е приказка без край.
Един поп от Пирдоп си имал куче, но то умряло. На гроба му пишело "Един поп от Пирдоп си имал куче, но то умряло. На гроба му пишело...."
Сега, като се замислих, макар да ми е било забавно да слушам дядо, твоята баба определено те е занимавала с по-позитивни неща :))
"Един поп имал куче
и много го любил.
Веднъж сторило пакост
и той го погубил.
И гроб му изкопал,
и надпис написал, ЧЕ
един поп имал куче...."
“Иван Иванич!”
“Да, Степанич.”
“Мы с тобой шли?”
“Шли.”
“Кожух нашли?”
“Нашли.”
“Я тебе его дал?”
“Дал.”
“Ты его взял?”
“Взял.”
“А где кожух?”
“Какой кожух?”
И пак се започва отначало, но тонът на Степанич е по-остър:
“Иван Иванич!”
“Да, Степанич.”
...
А и диалога на Павлина не го бях чувала.
Ако изникне още нещо от детството в затормозеното ми мозъче с удоволствие ще го напиша. Желая на всички ви весел и усмихнат ден като мен. И не забравяите, че над хубавите дъждовни облаци Слънчо продължава да грее.
В една черна, черна вселена имало една черна, черна галактика. В тази черна, черна галактика имало едно черно, черно слънце. Около това черно, черно слънце имало една черна, черна планета. На тази черна, черна планета имало един черен, черен континент. На този черен, черен континент имало една черна, черна страна. В тази черна, черна страна имало един черен, черен град. През този черен, черен град минавала една черна, черна река. На брега на тази черна, черна река имало една черна, черна къща. В тази черна, черна къща имало една черна, черна стая. В тази черна, черна стая имало една черна, черна маса. Ма тази черна, черна маса имало един черен, черен ковчег. В този черен, черен ковчег имало един черен, черен мъртвец. Този черен, черен мъртвец имал една черна, черна ръка. В тази черна, черна ръка държал една черна, черна книга. В тази черна, черна книга имало една черна, черна страница. На тази черна, черна страница имало един черен, черен, пасаж, който гласял, че в една черна, черна вселена...
Когато бях малка многоооо обичах някой да ми чете или разказва приказки(това важи и сега:) и явно съм била леко досадна защото баба след часове приказки ми разказваше следната:
"Яла баба лук,приказката свърши тук!"
И като написах за часовете приказки си спомних нещо.Същата тази моя баба,опитвайки се да ме приспи,често заспиваше преди мен,разказва,разказва и на най-интересното,хоп задреме...Но аз си искам приказката и започвам да я будя,тя леко се стряска и започва да разказва или от съвсем друго място на приказката или съвсем друга приказка.Много ми беше смешно.:))