Коя е любимата ти игра?
Интересно, много игри са се забравили, други са си останали непроменени.
Кой ли помни например какво е игра на ашици? Толкова често се среща по старите книги... Мисля, че някакви кости се хвърлят...
Имаше едно стихотворение (авторът може би е чичо Стоян, не съм сигурна):
Тичат с колелата
Катето и Жори.
Всеки се отдръпва
път да им отвори.
А отзад ги гледа
Шаро и се чуди:
вятъра ли гонят
тез дечица луди.
На картинката за това стихотворение има две деца, които с някакви метални куки подкарват обръчи.
Чудесната поредица на Ачо за игрите ме подтикна да ви попитам:
Коя е любимата игра от твоето детство?
Аз харесвах най-много играта на дама - при която се тупка с топка в разчертани квадрати върху плочките.
Кой ли помни например какво е игра на ашици? Толкова често се среща по старите книги... Мисля, че някакви кости се хвърлят...
Имаше едно стихотворение (авторът може би е чичо Стоян, не съм сигурна):
Тичат с колелата
Катето и Жори.
Всеки се отдръпва
път да им отвори.
А отзад ги гледа
Шаро и се чуди:
вятъра ли гонят
тез дечица луди.
На картинката за това стихотворение има две деца, които с някакви метални куки подкарват обръчи.
Чудесната поредица на Ачо за игрите ме подтикна да ви попитам:
Коя е любимата игра от твоето детство?
Аз харесвах най-много играта на дама - при която се тупка с топка в разчертани квадрати върху плочките.
Обичах много и на обувки, ама колко колена съм обелила така...
А ние дамата не сме я играли с топка, а с камъче - хвърляш го на квадрата и подскачаш...Народна топка играехме много също.
А най-любимото ми беше да "накацаме" буквално върху клоните на една върба и да си измисляме истории...
Любимата ми игра беше ”да бие, да бие....” защото много исках да съм България,така си обяснявам тази любов.Колкото до играта на ”ашици” сетих се за нея само това, че се играе с няколко кокалчета от козлета или агнета/по това време ги събираха/, но как ?Ще проуча!
Случваше се да се прибера вкъщи с разкъсана тениска.... :)
Та на същата тази игра, съм играла и по цяло лято на село. Селото ми се намира до Враца и там се събираха деца от цяла България. Софийските малчугани й викаха "Кръц", а врачани "БУМ". Защо те я наричаха така и защо ние я знаехме като "Шмайзер" нямам представа.
Иначе на гонеща се народна топка също много сме играли - тя е такава без поле - гониш някого да го уцелиш с топката.
Къде ли ще го намерим сега това село, където толкова рядко да минават коли по улицата, че да можеш да опънеш въже от единия до другия стълб за да играеш волейбол примерно...