Игра „Познаваме ли българската любовна лирика?”
Новата игра, която ви предлагам, ми бе подсказана от Марк и Нели (Shogun). Идеята ми е да си припомним прекрасни стихотворения от българската поезия от всички времена, посветени на любовта и обичта към хората и света около нас.
Играта се състои в поместване на стихотворение от български автор, в което се съдържат тези чувства и в отгатване на името и заглавието му.
Правилата на играта са следните:
1. Всеки участник получава по 1 точка за всяко публикувано стихотворение, като не посочва заглавието му.
2. По негов избор стихотворението може да бъде:
- в цял вид (носи 2 точки за онзи, който разпознае автора и заглавието му);
- само част от него (отгатването носи 3 точки, но трябва да се допише стихотворението);
- или на друг език (отгатването носи 6 точки, като се напише оригиналът);
- в случай, че няма участник, който да посочи верния отговор, точките се пишат на онзи, който е задал въпроса.
3. Този, който успее да отговори на поставения въпрос, задава следващия, тоест публикува новото стихотворение.
4. В играта ще се спазва условието, че докато не бъде отговорено на въпроса кой е авторът на посоченото за момента стихотворение, няма да се публикува следващо стихотворение - ще се изчакваме.
5. Времето за отговори е 24 часа.
6. Играта ще завърши точно след един месец, а ако се окаже, че интересът към нея е голям, може да направим и втори тур.
Аз започвам първа.
Кой е авторът и заглавието на това стихотворение?
Не отминавай никое "Обичам те",
прошепнато от глас, с очи, с мълчание,
то идва от пустинни разстояния
и от ранена светлина изтича.
Не отминавай никое "Обичам те",
защото, ако то не те намери,
Вселената от скръб ще потрепери,
звездите ще помръкнат от обида.
Отново се поспри, поспри, не отминавай,
да те погледат, остави, очите,
да те запомнят щедро, до насита
и после в сънища да те извайват.
Играта се състои в поместване на стихотворение от български автор, в което се съдържат тези чувства и в отгатване на името и заглавието му.
Правилата на играта са следните:
1. Всеки участник получава по 1 точка за всяко публикувано стихотворение, като не посочва заглавието му.
2. По негов избор стихотворението може да бъде:
- в цял вид (носи 2 точки за онзи, който разпознае автора и заглавието му);
- само част от него (отгатването носи 3 точки, но трябва да се допише стихотворението);
- или на друг език (отгатването носи 6 точки, като се напише оригиналът);
- в случай, че няма участник, който да посочи верния отговор, точките се пишат на онзи, който е задал въпроса.
3. Този, който успее да отговори на поставения въпрос, задава следващия, тоест публикува новото стихотворение.
4. В играта ще се спазва условието, че докато не бъде отговорено на въпроса кой е авторът на посоченото за момента стихотворение, няма да се публикува следващо стихотворение - ще се изчакваме.
5. Времето за отговори е 24 часа.
6. Играта ще завърши точно след един месец, а ако се окаже, че интересът към нея е голям, може да направим и втори тур.
Аз започвам първа.
Кой е авторът и заглавието на това стихотворение?
Не отминавай никое "Обичам те",
прошепнато от глас, с очи, с мълчание,
то идва от пустинни разстояния
и от ранена светлина изтича.
Не отминавай никое "Обичам те",
защото, ако то не те намери,
Вселената от скръб ще потрепери,
звездите ще помръкнат от обида.
Отново се поспри, поспри, не отминавай,
да те погледат, остави, очите,
да те запомнят щедро, до насита
и после в сънища да те извайват.
Предлагам обаче оттук-нататък да броим по 1 точка за името на автора и 1 точка за заглавието на стихотворението. Съответно 3 точки се получават за дописване на липсващата част, а +3, т. е. общо 6, за преводните стихотворения. Така ще ни бъде по-лесно да смятаме.
Стихотворението на Николай Христозов се нарича "Заклинание".
Аз продължавам със следващото, което го има в изпълнение на естрадна песен.
Ето го.
Две точки от безкрайността
сред хорския безброй -
там някъде се движи тя,
а там се движи той.
Но ето че случайността
прошепва тихо: Стой!
И казва той: Това е тя!
А тя: Това е той!
И тръгват заедно на път
направо, без завой.
Във двуеточие вървят
щастливи тя и той.
Но ето, пак случайността
прошепва тихо: Стой!
До тука! Точка - казва тя.
Да, точка - казва той.
А сега новото стихотворение, което може и да ви затрудни. Авторът му е много известен български творец, но не точно в областта на любовната лирика. Днес неговият внук също ни е известен от медиините си изяви, но не като поет.
И така, ето следващото стихотворение...
За първи път след толкова години
аз пиша пак любовни стихове.
Младеж не съм. Сърцето поизстина.
Над мене вяха много ветрове.
А бях младеж! Мечтаех и обичах...
Изтече толкова вода.
От спомена за първото момиче
остана само първото й „Да!“.
И после как животът ме изпусна?
От моя път какво ме отклони?
Болят душата блудкавите устни...
Случайните, отминали жени.
Но тя дойде. Тъй както бе желана.
Тя нямаше на челото звезди
и чудото във два-три дена стана -
сега съм весел, млад като преди.
О, ти момиче мъничко, което
ме осени със погледа си мил,
за теб, за теб дълбоко във сърцето
най-чистата любов съм съхранил.
Вървя изправен. Свиря. Леко дишам.
Навън е пролет. Почвам цикъл нов.
Любовни стихове отново пиша.
„Последната и първата любов.“
Радой Ралин, За първи път
Позналият ли избира следващото стихотворение или подборката е изцяло твоя?
Няма подборка на онзи, който задава въпроса, така че, ако желаеш, сега ти си на ход. Ще включа в правилата, че на всеки неотговорен въпрос, точките се пишат на онзи, който го е задал :)
... Всъщност, нека да го направим като верижка - позналият да зададе следващия въпрос. Ако обаче той не го направи и играта се забави, ще се включи друг на негово място.
А! Да!
Това май всъщност не е много трудно, но ми е любимо и ще образоваме тези, които не са го чели :)
Иначе съм добре, чакам те,
но нали се случва само това.
Имам достатъчно неща за вършене,
а тая земя не е била никога страна на любовта.
Иначе съм добре. Не съм ли ти казвала,
че само твоята прегръдка има
извивките на моето желание.
И че това понякога трае цял живот.
Иначе съм добре, нали от всички начини
можах да избера този.
Няма да позволя на живота си
да спре там, където те няма.
Нали можем за малко да възпираме
студения вятър.
Иначе съм добре, чакам те
с изпръхнало сърце.
Екатерина Йосифова е отговорът на предишния въпрос.
А моят е още по прост:
Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!
Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави.
Не се измъчвай повече - обичай ме!
Не се щади - обичай ме!
Обичай ме със истинската сила на ръцете си,
нозете си, очите си - със цялото
изящество на техните движения.
Повярвай ми завинаги - и никога
ти няма да си глупава - обичай ме!
И да си зла - обичай ме!
Обичай ме!
По улиците, след това по стълбите,
особено по стълбите си хубава.
Със дрехи и без дрехи, непрекъснато
си хубава. Най хубава си в стаята.
Във тъмното, когато си със гребена.
И гребенът потъва във косите ти.
Косите ти са пълни с електричество -
докосна ли ги, ще засветя в тъмното.
Наистина си хубава - повярвай ми.
И се старай до края да си хубава.
Не толкова за мене, а за себе си,
дърветата, прозорците и хората.
Не разрушавай бързо красотата си
с ревниви подозрения - прощавай ми
внезапните пропадания някъде -
не прекалявай, моля те, с цигарите.
Не ме изгубвай никога - откривай ме,
изпълвай ме с детинско изумление.
Отново да се уверя в ръцете ти. Обичай ме.
Как искам да те задържа завинаги.
Да те обичам винаги -
завинаги.
И колко ми е невъзможно. Колко си
ти пясъчна. И моля те, не казвай ми,
че искаш да ме задържиш завинаги,
да ме обичаш винаги,
завинаги.
Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!
Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави.
Колко си хубава!
Господи,
колко си истинска.
Ама айде worrmy да предложи, че и тя (?) позна.
Аз искам да те помня все така:
бездомна, безнадеждна и унила,
в ръка ми вплела пламнала ръка
и до сърце ми скръбен лик склонила.
Градът далече тръпне в мътен дим,
край нас, на хълма, тръпнат дървесата
и любовта ни сякаш по е свята,
защото трябва да се разделим.
"В зори ще тръгна, ти в зори дойди
и донеси ми своя взор прощален -
да го припомня верен и печален
в часа, когато Тя ще победи!"
- О, Морна, Морна, в буря скършен злак,
укрий молбите, вярвай - пролетта ни
недосънуван сън не ще остане
и ти при мене ще се върнеш пак!
А все по-страшно пада нощ над нас,
чертаят мрежа прилепите в мрака,
утеха сетна твойта немощ чака,
а в свойта вяра сам не вярвам аз.
И ти отпущаш пламнала ръка
и тръгваш, поглед в тъмнината впила,
изгубила дори за сълзи сила. -
Аз искам да те помня все така...
Върви по улицата
най-красивата жена на август,
най-гъвкавата, най-зеленооката.
Малко е да кажем,
че дърветата й свалят шапки и корени
и че старците въздишат, без да знаят Омир.
Тази нощ мъжът й вместо всички
ще заспи във влажните чаршафи
с точеща се слюнка на възглавницата.
Тя ще стане тихо и на пръсти
в кухнята ще влезе, после дълго
там ще мие някаква чиния...
...или с някаква чиния са я грабнали,
или през маклото прозорче е избягала,
или поради идващата есен. Тя е млада...
Това ще се говори утре и ще радва,
защото най-красивата жена е ничия
и (както се разбра в началото)
- на август.
Давайте нататък с моето.
"ЖЕНАТА АВГУСТ"
аз ще си замълча за известно време, че окупирах темата.
Аз съм болен.От години лежа
под прозореца плътно затворен.
На балкона пред мене -
три реда въжа.
Крива стряха.
Коминът съборен.
Идва есен.Дъждът заваля
Бях ли женен?
Къде е жена ми?
Къде е златарина, който изля
за нашите пръсти две кръгли измами?
Аз си спомням далечни, неясни неща!
Колко смешни слова съм изричал -
за да открия последен в света,
че никога никой не ме е обичал.
Ти недей ме осъжда!
Не трябва, любима!
Аз съм болен от мисли, мастило и дим.
Не заспивай душата си с моята зима!
Аз съм завинаги неизлечим!
Ето го и стихотворението.
Последна точка.
Краят на земята.
Ланд енд - от зла стихия издълбан.
Оттук нататък - вятърът премята
вълните на враждебен океан.
Нима дотук е пътя?
Всичко. Ние.
И спираме пред крайната черта.
Последните ни стъпки ще измие
нехаен прилив късно през нощта.
И - струва ми се - ставам по-желана,
и по желан си на брега скалист.
Ту светва, ту изгасва взрив от пяна
и се откройва твоя профил чист.
Изчезват гласове и разстояния.
Следа от кораб. Знак от дим трепти.
Прашинки в царствено мироздание.
На края на земята.
Аз и ти.
без заглавие
Нашата сватба не стана в неделя.
Никой на нашата сватба не стреля
надолу в земята, нагоре в тавана.
Никой не тръшна о дъските кана.
Ни бели сватбари, ни шафери луди.
Събрахме се ний като две пеперуди.
Земята голяма ни беше постеля.
Нашата сватба не стана в неделя.
С делник започваше нашият празник,
когато две чаши останаха празни.
Вместо подарък след сватбата тиха
всичките делници ти подарих аз,
всичките делници ми подари ти.
И почваше тежката сватба на дните.
Дамян Дамянов
отивам да мисля :)
Твоят глас – чист и вкусен като маслина сред зъбите.
Твоят глас – плътен, кръгъл; ябълка, брулната с клона.
Твоят глас – нежен въздух, която отвътре ме къпе.
Твоят глас – лято, ваканция, петък следобед.
Аз съм каторжник, комуто изтича срокът –
още ден, още час, дишам с последни усилия.
На най-крехкото битийно стъбълце се крепи живътът ми:
твоят глас. Твоят глас, който трябва да ме повика.
Само любовна лирика ли трябва да бъде? Това малко стеснява подборката :)
"Очакване"
Нещо много лесно за "Довиждане":
Ти заспа.Уморена, загрижена.
Ти склони кестенява глава.
Нощен вятър пердето раздвижи
и нахълта във мойте слова.
Аз не спя.Аз за тебе си мисля.
Ти, която със мене делиш
хляб и болка, тревоги и чувства
и със мен неотлъчно вървиш -
ти си искрена: грохотно време
къса нервите, вика на пост.
На дълга неотменното бреме
днес заменя безгрижния тост.
Може би идват пак изпитания
и ще дойде онази любов
на раздяла и на разстояния,
чийто речник е строг и суров;
тя, която ни прави триж смели,
в чийто зов е народния зов,
чийто подвиг не знае предели...
Проверената страшна любов!:)
След малко тук ще вмъкна "моето" стихотворение :)
Знам, че то няма да затрудни никого, но много го обичам :)
Заспиваш ли, аз май че те събудих,
прости ми, че дойдох при теб сега.
Душата ми се стяга до полуда
в прегръдките на свойта самота.
Самичък съм, а тъй ми се говори,
устата ми залепва да мълчи ...
Не ме пъди, ще си отида скоро,
аз дойдох тук на бурята с плача.
Ще седна до главата ти, ей тука
и ще ти разкажа приказка една,
в която е положил зла поука
един мъдрец от стари времена.
Един разбойник цял живот се скитал
и нивга не се връщал у дома,
вместо сърце, под ризата си скрита
той носел зла и кървава кама.
Преварвал той замръкнали кервани
и само денем криел своя нож,
а ножът му ръжда не хващал,
човекът като дявола бил лош.
Но кой знай, един път от умора
и той на кръстопът заспал.
Подритвали го бързащите хора
и никой до главата му не спрял,
а само малко дрипаво момиче
челото му покрило с листо.
Заплакал той за първи път обичан,
заплакал той, разбойникът, защо ?
Какво стоплило туй сърце кораво,
нестоплено в живота никой път !
Една ръка накарала тогава,
сълзи от поглед в кърви да текат.
Една ръка, по-топла от огнище,
на главореза дала онова,
което той не би откупил с нищо
ни с обир скъп, ни с рязана глава.
Но ти заспа, а тъй ми е студено,
туй приказно момиче, где е то ?
То стоплило разбойникът, а мене
ти никога не стопли тъй, защо?
???
Огромен змей е лятото в пустините
гори задъхан въздуха до смърт
и слънцето гори върху къпините,
къпините и нивите кипят.
И аз вървя и търся те загубена
в пламтящите и утринни нивя,
о, мое слънце сред земята влюбено,
със малката и весела глава.
И сладък мед гори и пей по устните,
в кръвта ми плуват хиляди звезди,
аз ида и над мене се отпуснаха
на лятото металните гърди.
Задъхвам се от зной и жажда огнена,
петите ми са пламнали в пръстта
и пее и потъва, лудо погнато,
сърцето ми в бездънните жита.
Огромен змей е лятото в пустините,
задъхана е черната земя,
аз пия сок и мъка от къпините
и търся те, и в нивите вървя.
Почакайте ме минутка да помисля :)
Аз не знам каква божия милост
тази вечер преплете пътеките ни.
Но е топло в очите ти - синьо,
а навън оголяха дърветата
и треперят студените клони
като пръсти, забравили ласките,
и ухае на есен.
Октомври -
а е топло в очите ти -
страстно.
Юли радостно плиска в очите ти.
И ме търси дланта на морето.
Ти си целият лято и приказка,
аз от теб - цяла пясъчна - светя.
И не знам каква божия милост
през октомври преплете пътеките ни,
но е топло в очите ми - синьо.
И навън с гръм разцъфват дърветата.
"Синьо"
--------------------------
Любимата ми поетеса...
Голямата любов се умори
на мене всеки път да ми се случва.
Изпепелих невинните звезди.
Овъглих се, а нищо не научих.
Като превръщах спалнята в олтар,
молитвите взривяваха небето.
Но утрото се давеше в кал,
изтекла със сълзите на прането.
И този мъж е Господ до мига,
във който безпощадно се разминем
във два квадратни метра тишина,
продънени от бившото му име.
Ще ме прекрачи с името си той,
изтръгнато от грешната ми пазва.
Ала от мен до първия завой
ще е забравил даже как се казва.
Защото в друга, чужда тишина,
със други имена ще го наричат.
След него ще съм толкова сама,
че себе си ще почна да обичам.
ама ще си замълча някой друг да каже :)
-------------------------------
Когато по пътя поема
решила, че вече е време
да слея дъха си със вятъра бързо препускащ,
очите ми с тъжна молитва,
когато мълчат и не питат,
ръката хвани ми и просто недей да ме пускаш.
Когато се сливам със здрача
и казвам, че няма да плача,
защото във мене заспало е всякакво чувство,
а после, с треперещи длани,
да търся как твойте да хвана,
ти пак прегърни ме и просто недей да ме пускаш.
С усмивка - престорено ведра,
в очите ти щом не погледна,
навела глава, без давам от мене да вкусваш,
минутите пак отброявам
и крачките всъщност забавям,
ела, целуни ме и просто недей да ме пускаш.
Когато крещи всичко в мене,
че ти си ми много потребен
и пътят без теб е безсмислен, студен и безличен,
когато да тръгна решавам,
ти спри ме, не ми позволявай...
Обичай ме силно и аз... просто Теб ще обичам.
Присъединявам се към страхотната идея :) - балсам за душите!За малко да изляза от сайта...и като се върна намирам нови прекрасни стихове...!
И понеже в условията пише, че може и чужда поезия, изкушавам се да ви предложа един много обичан от мен поет с познато, струва ми се, стихотворение...Книжката ми с преведените стихове не е в мен, т.е. предлагам моят вариант на превод...
Отидох на пазара за птици
и купих птици
за теб
моя любов
Отидох на пазара за цветя
и купих цветя
за теб
моя любов...
И за да дам възможност на някого да натрупа точки...спирам до тук! Винаги мога да продължа :). Ще се радвам да разбера, че познавате автора...
първо трябва да отгатнеш кой е автор на предходното стихотворение и после да поставяш следващата задачка :)
кхъм, да кажа аз като една полицайка :)
Отстъпвам си реда на tina_xris. И без това вече е написано.
"За теб, моя любов
Отидох на пазара за цветя
и купих цвете за теб, моя любов.
Отидох на пазара за птици
и купих птица за теб, моя любов.
Отидох в железарията
и купих вериги за теб, моя любов.
А после
отидох на пазара за роби
и те търсих, но не те намерих, моя любов."
И понеже не виждам ново стихотворение, аз ще предложа едно.
Без теб е пълен с тебе моят ден,
но редом с мен ти бе от мен далече;
и виното на залеза студен
над стихналите плажове изтече.
А твоят светъл поглед, в мене впит,
тъмнее днес като простора воден;
подтиска ни сезонът ветровит,
сезонът - и студен, и безизходен.
Без ласка слънчева, без дъх на йод
морето в нас спокойствие не влива.
И опустява нашият живот,
и като зимни плажове изстива.
Изстиват часове. Изстива гръд.
Изстиват котви, в пясъците врасли.
Разяжда тези плажове студът
с черупки, спомени и водорасли.
Бих искал твоя студ и твойта жар
в сърцето си да свържа с нишки сини,
но то е като мрежа на рибар,
съсипано от бури и делфини.
От моя кей към тебе няма мост,
не тръгва параход от теб към мене -
не съм ли аз – подир буря – албатрос
с душа премръзнала, с криле строшени?
Към пясъците води пак врата,
но лятото и тебе не откривам -
и с въздуха, тръпчив от самота,
и с тези зимни плажове изстивам.
Изгубвам те и те намирам аз.
Виновен съм, при все че не разбирам
недоизпепелената си страст
да те обичам и да те презирам.
Оффф.. Много трудно! :) Много малко стихове бих могъл да позная дотук, ако трябва да съм честен. :)
Идеята обаче е чудесна, а виждам, че и останалите се справят доста добре.Поздрави!
"Зимни плажове"
Оставям следващия стих да го избере някой друг, защото
излизам, а по - късно, ако мога, ще се включа пак:)